Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08.10.2020
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІI „В“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на
втори юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл. с. МАРИЯ
ИЛИЕВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от младши съдия Илиева
гражданско дело № 155 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 502841 от 08.10.2018 г., постановено по
гр. дело № 44968/2016 г., Софийският районен съд, II ГО, 75-ти състав, е отхвърлил
предявения от Д.Д.Р. срещу ЗК „Л.И.“ АД иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), във вр. с чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 8400 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди – болки и страдания от настъпили увреждания, изразяващи се в контузия в счупен
прешлен, счупен първи горен преден зъб и охлузвания и натъртвания, ведно с
имуществени вреди в размер на 221 лева, представляващи сбор от направени
медицински разходи за лечение по фактура № ********** от 28.04.2015 г. за сумата
от 198 лева и по фактура № ********** от 28.04.2015 г. за сумата от 23,20 лева,
всички вреди настъпили в резултат на ПТП, реализирано на 23.04.2015 г. по вина
на водача на лек автомобил марка „АУДИ“ модел „А3“, с рег. № ********на път III-8402,
на участъка до с. Царево, за което е било образувано ДП № 570/2015 г. по описа
на РУ –МВР гр. Пазарджик и пр. пр. № 1190/2015 г. по описа на Окръжна
прокуратура гр. Пазарджик, чиято гражданска отговорност на автомобилиста е била
застрахована при ответното дружество. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът
е осъден да заплати на ответника сумата в размер на 450,00 лв. – разноски в
първа инстанция.
В законоустановения срок срещу решението е постъпила
въззивна жалба от Д.Д.Р. чрез адв. Ч.П., в която прави оплаквания, че
неправилно първоинстанционният съд, анализирайки събраните по делото доказателства,
е отхвърлил предявения иск, в подкрепа на което излага подробни доводи. Сочи,
че по делото безспорно се установява, че ищецът е пострадал в качеството си на
пътник в лекия автомобил, водачът на който е реализирал ПТП, което
обстоятелство не се оспорва и от ответника-застраховател. Излага, че
застрахователят извънсъдебно признава настъпването на ПТП и неимуществените
вреди във връзка с него, тъй като е определил размер на обезщетение, което
въззивникът-ищец счита за занижено. Сочи, че необосновано първоинстанционният
съд е приел, че механизмът на ПТП не е установен от материалите, приложени в
прекратеното поради смърт на дееца досъдебно производство. Не оспорва, че е
налице съпричиняване на вредоносния резултат от негова страна, тъй като е
пътувал при водач, употребил алкохол и без поставен предпазен колан, но счита,
че въпреки това определеното от застрахователя обезщетение не отговаря на
критерия на чл. 52 от ЗЗД, като заявява, че паричната му претенция е за
обезщетение след отчитане на съпричиняването на вредоносния резултат. Моли решението да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени в пълен размер.
Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на въззивната жалба такъв е
постъпил от въззиваемата страна ЗК „Л.И.“ АД, в който оспорва въззивната жалба
по подробно изложени в отговора доводи. Прави искане въззивната жалба да бъде
оставена без уважение, а атакуваното решение да бъде потвърдено. Претендира
разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, намира за
установено следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 226, ал.1
от КЗ /отм./ вр. чл. 45 от ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение за
причинени на ищеца, имуществени вреди в размер на 221 лева, представляващи сбор от направени медицински разходи за лечение
по фактура № ********** от 28.04.2015 г. за сумата от 198 лева и по фактура №
********** от 28.04.2015 г. за сумата от 23,20 лева, както и за неимуществени вреди в размер на 8400 лева,
представляващи болки и страдания от настъпили увреждания, изразяващи се в
контузия и счупен прешлен, счупен първи горен преден зъб и охлузвания и
натъртвания в размер, причинени в резултата на ПТП, станало на 24.04.2015 г. по
вина на водача на лек автомобил марка „АУДИ“ модел „А3“, с рег. № ********на
път III-8402, на участъка до с. Царево, за което е било образувано ДП №
570/2015 г. по описа на РУ –МВР гр. Пазарджик и пр. пр. № 1190/2015 г. по описа
на Окръжна прокуратура гр. Пазарджик, чиято гражданска отговорност на
автомобилиста е била застрахована при ответното дружество.
Чрез събраните по делото писмени доказателства, а
именно материалите от досъдебно производство 570/2015 г. по описа на РУП –
Пазарджик и в частност протокол за оглед на местопроизшествие ведно с фотоалбум,
който като официален документ, издаден е от длъжностно лице в кръга на службата
му, по установените в чл. 155 и чл. 156 НПК форма и ред, материалната
доказателствена сила на който не е оспорена, както и от констатациите на САТЕ,
изготвена от вещото лице С.С., приета с определение на въззивния съд от
02.07.2020 г., се установява следният механизъм на ПТП: на 24.04.2015 г.
около 05,40 часа, в близост до с. Царево, общ. Лисичов, обл. Пазарджик, на
Републикански път III номер 8402, в посока от гробищния парк на селото към с.
Царево, със скорост на движение от около 83 км/час, се движел лек автомобил
марка „Ауди“, модел „А3“ с рег. № ********управляван от водача А.О.А., с
концентрация на алкохол в кръвта с 2,02‰, установена по надлежния ред, като на
предната дясна седалка, без поставен предпазен колан се возел ищецът Д.Д.Р..
Наближавайки района преди село Царево – на около 150 метра преди указателната
табела за начало на населеното място, при навлизане в десен за неговото
движение завой, водачът А.О.А. губи контрол над управлявания от него автомобил,
като не навлиза в кривата на завоя, а продължава движението си в права посока и
без да приведе в действие спирачната система излиза от пътното платно, минава
през банкета и навлиза в пресечен необработен терен. Вследствие на движението
по терена, автомобилът получава множество увреждания и деформации, задействат
се въздушните възглавници и пиропатроните на предните колани, които не са били
поставени. По време на движението на автомобила през неравния терен водачът А.О.А.
изпада от купето и трупът му е установен на 4 метра преди последния скат по
линията на движение на автомобила, а пътникът на предната дясна седалка Д.Д.Р.
получава травматични увреждания.
Както се установява от констатациите на приетите по
делото СМЕ, изготвена от вещото лице д-р Кирил Симеонов, и приетите писмени
доказателства – епикриза с изх. № 7001 от МБАЛ „Пазарджик“, Експертно решение
на ТЕЛК към МБАЛ „Пловдив“ АД № 1279 от заседание № 048, проведено на
16.03.2016 г., за признаване на 30% трайно намалена работоспособност за срок от
3 години и приложените болнични листове, в резултат на удара при ПТП, на ищцата
били причинени следните травматични увреждания: „счупване гръбначния
стълб в лумбалната област, фрактура на прешлена в торакалния отдел на
гръбначния стълб – 12-ти гръден прешлен и счупване на преден горен десен зъб“.
Според констатациите на СМЕ,
пострадалият е бил приет по спешност в МБАЛ „Пазарджик“ и след извършени
изследвания е приет за лечение в неврохирургично отделение, където е проведено
консервативно лечение с обезболяващи и противооточни медикаменти и му е
поставен лумбостат – рамков корсет (ортеза) за обездвижване на гръбначния
стълб. Соченото травматично увреждане е довело до трайно затруднено движение на
снагата за повече от 30 дни и са налице трайно последици, изразяващи се в болки
на мястото на счупването. Според експерта при нормално протичане на лечебния
процес, срокът за възстановяване е около 10-12 месеца, но от ядреномагнитния
резонанс се установява, че при ищеца счупването е зараснало с развитие на
спонгилоидоза в засегнатия сегмент, развитието на която се дължи на комплексни
причини. Възстановяването на счупения преден зъб според експерта е възможно
само след специализирано лечение при стоматолог.
От представените по делото
писмени доказателства, а именно фактура № ********** от 28.04.2015 г. за сумата
от 198,00 лв., представляваща стойност на медицински консуматив – ортопедичен
колан и фактура №********** от 28.04.2015 г. за 23,20 лева за потребителска
такса в МБАЛ „Пазарджик“, ведно с касови бонове, които не е спорно между
страните, че са били необходими за цялостното лечение на настъпилите увреждания,
се установява, заплащане на посочените в документите суми.
Чрез събраните в производството гласни
доказателства, показанията на свидетеля П.Д.М., преценени съобразно указаното в
чл. 172 ГПК (свидетелката е майка на ищеца), се установява, че вследствие на
претърпените травми от ПТП, а именно счупване на прешлен и преден зъб, ищецът е
изпитал болки и страдания, които са били особено интензивни, като го боляло при
ставане и сядане. След катастрофата изпитвал стрес, станал нервен и плачел, страхувал
се да пътува в автомобил и не можел да работи.
Между страните не е спорно, поради което и като
безспорно, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, е отделено
обстоятелството, че към момента на настъпване на ПТП за лекия автомобил е
налице валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника
ЗК „Л.И.“ АД.
Други релевантни за спора доказателства не са
представени.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество,
обаче, решението е неправилно по следните съображения:
За да бъде успешно проведен прекият иск по чл. 226,
ал. 1 от КЗ, следва да бъдат установени фактите от състава на непозволеното
увреждане, а именно: 1. деяние (действие или бездействие), 2. противоправност
на деянието, 3. реално претърпяна вреда, 4. причинно-следствена връзка между
претърпяната вреда и деянието, 5. вина на дееца, която се предполага до
доказване на противното, 6. наличието на валидно, действително застрахователно
правоотношение по договор за застраховка по риска „Гражданска отговорност”,
сключен за МПС, с което е причинено процесното ПТП и застрахователното
дружество.
С имуществената застраховка „Гражданска отговорност”
се дава застрахователна закрила на застрахования срещу риска да възникне в
негова тежест отговорност за непозволено увреждане към друго лице, а
предназначението ѝ е да репарира, в рамките на застрахователната сума,
реално възникналите за третото увредено лице вреди, за които съществува
основание да бъде ангажирана гражданската отговорност на застрахования
делинквент. По тази причина непозволеното увреждане е елемент от фактическия
състав на застрахователното събитие и последното ще е налице само дотолкова,
доколкото е осъществен деликт, като съгласно ППВС № 7/77 г. от 04.10.78 г.
отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ е
функционална, тъй като е обусловена от отговорността на самия застрахован.
Следователно, в тежест на ищеца в производството е да
докаже настъпването на имуществената вреда, изразяваща се в претърпяна загуба,
респективно пропусната полза, нейния размер, както и неимуществените вреди,
свързани с претърпените болки и страдания от травматичните увреждания във
връзка с ПТП.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че
сочените предпоставки се установяват от обсъдените и събрани в производството
доказателства, като видно от писмо с изх. № 4416 от 27.05.2016 г. от ответника-застраховател
по щета № 0015-03-16-7130 от 17.03.2016 г., същият не оспорва факта на
осъществяване на ПТП и реализираните вследствие на него вреди, а ищецът от своя
страна не оспорва факта, че е съпричинил вредоносния резултат със своето
поведение, което обстоятелство е съобразил при определяне на паричното
обезщетение за претърпените вреди. Предвид гореизложеното, и доколкото между
страните е безспорно и наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“, съдът намира, че ответното дружество
отговаря по предявените искове.
По отношение размера на причинените на ищеца
имуществени вреди, съдът намира, че същите са доказани в размер от 221,20 лв. чрез
приложените и приети по делото писмени доказателства – фактури и касови бонове
за плащане в брой, като с оглед чл. 6, ал. 2 от ГПК следва да бъдат присъдени
заявените 221,00 лв. По делото се установява, че описаните разходи са били необходими за
цялостното лечение на настъпилите увреждания, поради което и доколкото при имуществените вреди обезщетението е справедливо,
когато то е равностойно на вредите, претенцията за заплащане на описаните във
фактурите и касовите бонове разходи за консумативи и лечение е основателна за
пълния предявен размер и като такава следва да бъде уважена изцяло при липса на завени в първата
съдебна инстанция възражения и оплаквания от страна на ответното дружество в
тази връзка.
Неимуществените вреди, от друга страна, са
последиците от засягането на блага, които са предмет на субективни права, в
това число и права върху телесния и духовния интегритет. Съгласно чл. 52 от ЗЗД
обезщетението следва да бъде определено съобразно принципа на справедливостта.
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на
съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение. Съдебната практика приема като критерий за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката
обезщетение за аналогични случаи, но съобразено с конкретния случай. За да се
реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се
съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са
приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за „справедливост“ на съответния етап от развитие на
обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Определяне на размера
на обезщетението за неимуществени вреди, означава да бъде определен от съда
онзи точен, според съществуващата в страната икономическа обстановка, паричен
еквивалент, на всички понесени от конкретното увредено лице емоционални,
физически и психически болки, неудобства и сътресения, които съпътстват живота
му за определен по-кратък или по-продължителен период от време.
В конкретния случай, от събраните по делото гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства, безспорно се установява, че
ищецът е получил телесни увреждания, които са му причинили болки и страдания,
както и че вследствие на инцидента е изпитал негативни емоционални преживявания.
Видно от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на СМЕ, както и
от приложените медицински документи, в резултат на пътно-транспортното
произшествие, на ищеца е било причинено травматично увреждане, изразяващо се в счупване
на гръден прешлен, отоци и натъртвания, и избиване на зъб, които са му
причинили интензивни болки и страдания през времето на първоначалното
възстановяване, което според вещото лице е продължило около 12 месеца. Полученото
счупване на прешлен е довело при пострадалия до медикаментозно лечение и
имобилизация за посочения срок, като движенията му са били затруднени, а според
заключението на вещото лице и предствените експертни решения на ТЕЛК, при ищеца
не може да се очаква пълно възстановяване, тъй като счупеният прешлен е
зараснал със спонгилоидоза. По отношение на отстранения преден зъб, се
установява, че е необходима специализирана стоматологична намеса за неговото
възстановяване.
Предвид възрастта на пострадалия – 40 навършени
години към датата на ПТП, механизма на получаване на увреждането, неговия
характер и място – счупване на прешлен от гръбначния стълб и зъб, състояние на
болка и дискомфорт при ежедневното обслужване непосредствено след случая;
обстоятелството, че в началото на възстановителния период болките са били
интензивни, придружени с отоци и синини; битовите неудобства, които ищецът е
изпитал и ще изпитва заради травмата в гръбначния стълб, обстоятелството, че е
в трудоспособна възраст, като вследствие на инцидента не е можел да работи и
понастоящем е възпрепятстван да упражнява физически труд, както и предвид факта,
че при подобно увреждане не може да се очаква пълно възстановяване, настоящият
състав счита, че сумата от 8400 лева, заявена от ищеца като парично
обезщетение, след отчитане от страна на пострадалия на съпричиняване на
вредоносния резултата, изразяващо се в пътуване в автомобил, управляван от
водач, употребил алкохол над законоустановения минимум, при условие, че този
факт му е бил известен, покрива справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди, определен по правилото на чл. 52 ЗЗД с оглед конкретния
случай. Ето защо обжалваното решение, с което предявеният иск е отхвърлен е
неправилно и като такова следва да се отмени.
Съдът достигна до посочените изводи относно размера
на обезщетението и при съобразяване лимитите на застрахователните суми за неимуществени
вреди, които са увеличавани почти ежегодно и от 25 000 лв. за всяко събитие, са
достигнали до 700 000 лева за всяко събитие, при едно пострадало лице и до 1
000 000 лева - при две и повече пострадали лица, приложими до 01.01.2010 г.
След тази дата са определени значително по-високи размери на застрахователните
суми по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, съгл. § 27
ПЗРКЗ и чл. 266 КЗ /отм./. В този смисъл решение № 73 от 27.05.2014 г. по т. д.
№ 3343/2013 г., ІІ ТО на ВКС, според което, независимо от функционално
обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие, при определяне на дължимото
застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат в пълна степен и конкретните
икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало
да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетението момент.
С оглед основателността на главните искове, обезщетение
в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху главниците от датата
на ПТП - 24.04.2015 г. до окончателното изплащане на вземането по принцип се
дължи, но с оглед разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от ГПК, при липса на заявено
искане в тази връзка, съдът не следва да го присъжда.
Поради изложеното въззивната жалба е основателна, а
обжалваното решение е неправилно и като такова следва да бъде отменено.
По разноските:
При този изход на спора
въззивникът-ищец има право на разноски за заплатена държавна такса за първа и
въззивна инстанция (336 лева на лист 12, 9 лв. на лист 42 и 172,42 лева на лист
15) и депозит за САТЕ и СМЕ в размер съответно на 200 лева (лист 40) и 200 лв.
(лист 83) или общо 917,42 лв., които следва да му бъдат присъдени изцяло.
Ищецът е сторил разноски и за адвокатско възнаграждение
в размер на 1600 лева според представения на лист 11 договор за правна защита и
съдействие, който служи и за разписка за заплащане на посочената в него сума в
брой, съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на
ОСГТК на ВКС, които също следва да му бъдат присъдени изцяло. Възражението на процесуалния
представител на ответника-въззиваем за
прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът намира за неоснователно, тъй
като възнаграждението е уговорено за водене на делото във всички съдебни
инстанции и не надвишава необосновано минимума по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед изложеното, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 2517,42 лева - разноски за двете инстанции.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 502841 от 08.10.2018 г., постановено по
гр. дело № 44968/2016 г. на Софийски районен съд, II ГО, 75-ти състав и вместо
него постановява:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на Д.Д.Р., ЕГН **********, с адрес ***, на основание
чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), сумата от 8400 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от настъпили
увреждания, изразяващи се в счупен прешлен, счупен първи горен преден зъб и
охлузвания и натъртвания, както и сумата в размер на 221 лева, за
претърпени имуществени вреди, представляващи сбор от направени медицински разходи
за лечение по фактура № ********** от 28.04.2015 г. за сумата от 198,00 лева и
по фактура № ********** от 28.04.2015 г. за сумата от 23,20 лева, всички вреди
настъпили в резултат на ПТП, реализирано на 24.04.2015 г., около 05,40 часа по
вина на водача на лек автомобил марка „АУДИ“ модел „А3“, с рег. № ********на
път III-8402, на участъка до с. Царево, общ. Лисичево, обл. Пазарджик, за което
е било образувано ДП № 570/2015 г. по описа на РУ –МВР гр. Пазарджик и пр. пр.
№ 1190/2015 г. по описа на Окръжна прокуратура гр. Пазарджик, чиято гражданска
отговорност на автомобилиста е била застрахована при ответното дружество.
ОСЪЖДА
ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК********, със седалище
и адрес на управление ***, да заплати на Д.Д.Р., ЕГН **********, с адрес ***,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 2517,42 лева – разноски за двете инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.