гр.Радомир, 18.10.2019 г.
В ИМ ЕТО НА НАРОДА
Районен съд- Радомир - наказателна колегия, в публичното заседание на осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Районен съдия: Антон Игнатов
при секретаря Веска Китанова и с участието на прокурора _______________________ като
разгледа докладваното от съдията НАХ дело N 211 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление N ./ 07,05.2019 г. Х. Б. Т.- директор на ГД'‘НП“ С. е наложил на „С.1.П.“ ООД *** имуществена санкция в размер на 10 000 лв. по чл.72, ал.1 Закон за частната охранителна дейност /ЗЧОД/ за нарушение на чл.4, ал.1 от същият закон.
Недоволно от така наложеното наказание посоченото дружество, чрез своя управител, обжалва посоченото постановление, като по съображения изложени в жалбата и писмени бележки от адв.М.- негов пълномощник, моли същото да бъде отменено.
ГДНП София, чрез своя процесуален представител, оспорва жалбата и излага доводи, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно.
Радомирският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.16 и 17 от НПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е в срок и е подадена от процесуално легитимно лице, поради което се дължи нейното разглеждане по същество.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
„С.1.П.“ ООД *** е със седалище и адрес на управление *** и е регистрирано за осъществяване на частна охранителна дейност. Във връзка с последното има два издадени лиценза по ЗЧОД /отм./, а именно- № ./23.11.2017 г. и № ./ 19.02.2018 г. на ГД“НП“ С. за дейност по чл.5, ал.1 т.2 ЗЧОД /отм./, като вторият лиценз важи за територията на цялата страна.
На 30.01.2018 г. в ДВ бр.Ю е обнародван нов ЗЧОД, в сила от 31.03,2018 г. с който старият такъв със същото име се отменя- § 3 от ПЗР.
Във връзка с изискването по § 4 (4) от новия закон жалбоподателя подал до органа по чл.40 ЗЧОД- ГД“НП“ С.заявление вх. № ./ 27.09.2018 г. с което, като лице с издаден лиценз по чл. 5, ал. 1, т. 2 от отменения Закон за частната охранителна дейност /за охрана на имущество на физически или юридически лица/ декларирал, че извършва сигнално- охранителна дейност по смисъла на чл. 5, ал. 1, т. 3,
от новия закон и удостоверил, че тя отговаря на минималните изисквания за извършването й, предвидени в глава втора от Закона.
Във връзка с това със заповед № ./ 30.01.2019 г. на директора на ГДНП С. била разпоредена проверка за наличие на удостоверените изисквания. Проверката била извършена от К.К., М.М. и свидетелката И.М.. При това се установило, че изискванията по раздел 2 част 3 от ЗЧОД не са налице- няма изграден мониторинг център със собствени служители, няма назначен персонал или автомобилна техника.
Във връзка стова на „С.1.П.“ ООД *** било отказано удостоверяване по реда на раздел 5 от НАРЕДБА № . от 11.06.2018 г. за реда, по който лицата удостоверяват, че отговарят на изискванията на Закона за частната охранителна дейност и не била издадена служебна бележка за това удостоверяване съгласно чл.18 от тази Наредба. За тези обстоятелства управителя на „С.1.П.“ ООД *** бил уведомен с писмо рег.№ . от 01.02.2019 г.
При същата проверка и след направения отказ за удостоверяване на сигнално охранителна дейност на жалбоподателя, на 01.03.2019 г. се установило, че същият продължава да извършва такава по отношение на обект в гр.З., собственост на „П.“ ЕООД С.. Между двете дружества е налице договор № ./19.05.2018 г. /за срок от една година с опция за автоматично подновяване/ за охрана и автопатрулна реакция със специализирани екипи срещу възнаграждение. По този договор е налице плащане на договорената сума „месечен абонамент охрана м.ОЗ 2019 г.“ по фактура № . 05.03.2019 г.
Относно последните констатации бил съставен АУАН № ./ 16.04.2019 г. въз основа на който е издадено и обжалваното наказателно постановление.
Така приетата фактическа обстановка е безспорна- установява се от всички събрани по делото доказателства- гласни и писмени, които кореспондират по между си, поради което съдът им дава вяра. Показанията на разпитания свидетел се ценят от съда, като последователни и логични.
Постъпилата жалба е неоснователна.
От страна на жалбоподателя се сочат както процесуални, така и материални нарушения на закона от което се обуславя необходимостта за отмяна на атакувания административен акт.
На първо място, твърди се, че не е проведено щателно административно разследване и преценка на обосноваността на констатациите по АУАН. Това довело до фактическа необоснованост и на самото наказателно постановление /НП/, тъй като жалбоподателя не могъл да разбере точно в какво е обвинен- в какво конкретно се изразява изпълнителното му деяние.
Тези доводи не се приемат от съда. По делото е проведено щателно разследване от административния орган. Във връзка с него е назначена с нарочна заповед комисия която да прегледа всички обстоятелства и да вземе решение. Изискани са множество относими документи- лицензи на фирмата, договори с охранявани обекти и списък на клиентите, обяснения от управителя- всички приобщени в настоящия процес. Въз основа на това констатациите в съставения АУАН и изпълнителното деяние са конкретни, последователни и ясни. Точно описват извършеното нарушение от фактическа страна, като го правят достатъчно разбираемо за нарушителя. Все в този смисъл, обосновано е и съставеното НП. Видно е, от текста на същото, че адм.
наказващият орган е взел предвид всички писмени възражения по чл.44 ЗАНН против акта и ^зеип^®^“^с°®^°“”атации се подкрепят напълно от събрания доказателствен
материал ®n"eP°B^ нарушения на процесуалният закон
изразяващи се втова, че както актосъставителя така и адм. наказващия °Р^°Фе са посочили нарушената законова норма като такава по чл.4, ал.1 ЗЧОД, вместо по ч . ,
аЛ'1 Т'заТда3бъде едно процесуално нарушение безусловно основание за отмяна на
посочили 12^ТмЛ^ОДКсеУизр^яв!Г^тов^^
лице е: „..извършвало дейност по чл.5, ал.1 т.З /сигнално охранителна Деин°сФ без
лицето да има лиценз за този вид дейност... с което е нарушил чл.4, ал.1 ЗЧОД .Това
съдържа каето в АУАН/га^ ^ дп1 Зц0д е описателна, тя не съдържа конкретно
задължение, а дефинира различните видове частна 1 ^^ЧОД «“свдържа
императивно задължение във връзка с дефиницията по чл.5, ал.1тЗ^34.ОД се ммрнно в чл 4 ал 1 от с.з. и то е задължително за спазване. Затова, както актосъставителя, така и адм. наказващият орган коректно са посочили и двете прави
норми намиращи се в корелативна връзка. оЧОп сълъожа
Диспозитива на адм. наказателната разпоредба на чл.72, ал.1 ЗЧОД съдърж
точно цитираният в АУАН и НП израз- „Който извършва дейност по члД ал_1 без лиц или удостоверение “ Обстоятелството, че административния орган е добавил разпоредбата^на^ш.4, ал.1 с.з. и се е позовал на нея не представлява съществено процесуално нарушение.
"™в от ЗАНН е дефинирано понятието "административно нарушение , кпйто е такова деяние извършено виновно, нарушаващо установения ред на държавно управление, обявено от Закона за наказуемо с административно наказание, налагано по
админ^стр^тивен^ред^^^ ^ административното нарушение обхваща деянието, противоправността насочеността му срещу установения ред, неговата наказуемост и педала наказване на нарушението. Противоправността на деянието и насочеността му срещу установения ред се възприема като противоречие с импеРативН^ Н^“а
или принцип. В конкретния казус то представлява противоречие счлД anj т.З вр. члд яп 1 ЗЧОД тъй като на жалбоподателя не е издадена служебна бележка с дата на удостоверяване о реда на чл.18 НАРЕДБА № от 11.06.2018 г. Уведомен е Гисмено за това и въпреки това е извършвал сигнално
Наказуемостта на деянието по административен ред е предвидена
в чл.72, ал.1 ЗЧОД^ Спед^да се добави, че от разпоредената от ГДНП С. и извършена проверка за наличие на
минимални изисквания за сигурност и безопасност на охраняваните обекти
включително за необходимото техническо оборудване, превозни средства персонал^сГотношение на жалбоподателя е показала пълна
липса на тези изисквания.
Това обстоятелство не се и отрича, видно от обясненията на управителката на „С.1.П.“ ООД П. Ц. /озаглавени „сведение“/. Лиценза и минималните изисквания за дейност почл.5, ал.1 ЗЧОД са насочени и имат за титуляр конкретно лице и закона не допуска тяхното делегиране по договорен път към други правни субект. Именно това е сторил нарушителя „С.1.П.“ ООД със сключените договори с „БМ- П.и.“ и ВИП С.“.
Наложеното наказание се явява и справедливо, тъй като е определено в предвиденият от закона минимум.
При така изложеното, съдът намери, че атакуваното постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
Водим от горното и в същия смисъл съдът
РЕ Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО наказателно постановление № ./ 07.05.2019 г. с което Х. Б. Т.- директор на ГД“НП“ София е наложил на „С.1.П.“ ООД *** имуществена санкция в размер на 10 000 лв. почл.72, ал.1 Закон за частната охранителна дейност /ЗЧОД/ за нарушение на чл.4, ал.1 от същият закон.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на ЗВАС пред Административен съд- Перник в 14- дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено с мотивите.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
