№ 2058
гр. Варна, 01.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на първи
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно гражданско
дело № 20223100501048 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба с вх. № 20180/25.03.2022
г., подадена от ИЛ. М. П. срещу определение № 2541/07.03.2022 г. по ГД №
12046/2021 г. на ВРС, с което е била оставена без уважение молбата на
жалбоподателката за изменение на постановеното по уважения установителен
иск решение в частта за разноските.
Жалбата е подадена в срок чрез изпращането като автентичен
електронен документ от надлежно упълномощен процесуален представител
на ищцата. Авансово внесена е и дължимата такса в минимален размер.
Определението за изменение на обжалваем съдебен акт в частта за разноските
подлежи на обжалване пред въззивния съд и производството по частната
жалба е процесуално допустимо, на осн. чл 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 248, ал. 3
ГПК.
Чрез процесуалния си представител, жалбоподателката твърди, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответникът по спора –
„Фератум България“ ЕООД не е давал повод за предявяване на исковата
претенция и че възлагането на разноските в производството следвало да се
определи съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК. Поддържа се, че доколкото на база
сключения между страните договор, а и съгласно издаденото на
жалбоподателката удостоверение за наличие на задължения, ответникът
считал за дължима таксата за банкова гаранция, то той е дал повод за
завеждане на иска. От друга страна, не можело да бъде вменявано като
задължение на лице, имащо право на иск, да търси защита на правата си по
друг, извънсъдебен ред. Въз основа на тези свои аргументи, И.П. формулира
искане за отмяна на атакуваното определение и присъждането в нейна полза
на сторените разноски съобразно представения договор за правна помощ и
списък по чл. 80 от ГПК.
В депозирания в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК отговор, насрещната страна
1
„Фератум България“ ЕООД оспорва жалбата като неоснователна, като
бланкетно се позовава на правилния извод на ВРС, че дружеството не е
провокирало съдебното производство. Според ответника разноските
действително следвало да бъдат понесени от ищцата съгласно чл. 78, ал. 2
ГПК.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и
представените пред първоинстанционния съд доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
С решението си, постановено в хипотезата на чл. 237, ал. 3 ГПК след
признание на иска от страна на ответника, първоинстанционнят съд е приел за
установено, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 207,34 лв.,
представляваща такса за банкова гаранция към финансов партньор съгласно
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, сключен между
страните. По отправеното от ищцата искане за заплащане от насрещната
страна на сторените по делото разноски и ответното искане на „Фератум
България“ ЕООД за възлагането им в тежест на ищцата, съгласно чл. 78, ал. 2
ГПК, съдът е заключил, че кумулативните предпоставки, предвидени в тази
норма са били налице, тъй като освен, че е признало иска, дружеството не е
отправяло извънсъдебна претенция за удовлетворяване на вземането и не е
засягало по друг начин правната сфера на ищцата. По тези съображения,
съдът е приел, че разноски се следват единствено на ответника по спора.
Обжалваното определение е поставено по искане на ищцата за
изменение на това произнасяне на ВРС.
Съответно на процесуалния въпрос, разгледан от ВРС по реда на чл.
248, ал. 1 ГПК, въззивният съд дължи преценка на извънсъдебното поведение
на ответника. При обосноваване на правния си интерес от предявяване на
иска, ищцата е заявила, че при справка в своя профил в онлайн страницата на
„Фератум България“ ЕООД, по сключения между нея и ответното дружество
договор се генерирали различни задължения, едно от които било това за
банкова гаранция към финансов партньор от 207,34 лв. Поради противоречие
на клаузата, по която била дължима въпросната такса, с добрите нрави,
принципа за добросъвестност при договарянето и забраната за заобикаляне на
закона, ищцата поискала приемането за установена недължимостта на сумата.
В хода на процеса в първата инстанция липсват твърдения, съответно не
са и събирани доказателства за конкретно поведение на ответника спрямо
ищцата, извън първоначалното договаряне на сделка чрез използване на
електронна платформа за кандидатстване за потребителски кредити. Не са
посочени никакви предприети от насрещната страна действия по
принудителното събиране на просрочени вземания, породени от това
договаряне. Удостоверението за наличие на задължения, издадено от
„Фератум България“ ЕООД, което е представено едва с частната жалба,
илюстрира само първоначално описаното от ищеца поведение, заявено за
обосновка на интереса от установителния иск за отричане на дълга, тъй като
визуализира идентична информация с тази, която ищцата е получила с
електронна справка, генерирана чрез онлайн системата. В него освен
2
упоменаване на дължимите суми по вид и размер, се сочи единствено, че „[в]
случай на забавени плащания, същите следва да бъдат платени незабавно“. И
в този новосъставен документ не се съдържа дори и предупреждение за
предстоящи действия по принудително удовлетворяване в случай на
незаплащането на сумите в някакъв конкретен времеви диапазон. Напротив, в
самото удостоверение, кредиторът е отбелязал резерви по отношение на
актуалните данни, отразени в потребителския профил, като по този начин е
оповестил че сведенията имат информативен, а не обвързващ клиентите му
характер.
Сама ищца не посочва да е обявила на кредитора си описаните като
преюдициални факти по установителната си претенция обстоятелства,
съответни на основания за нищожност на определени клаузи от сключения
помежду им договор нито по какъвто и да е начин да е оспорила
задълженията си преди предявяван на исковата молба.
По така установените факти съдът намира жалбата за изцяло
неоснователна по следните правни съображения:
Процесуалният закон допуска страните да защитават права
добросъвестно при възникнал помежду им спор по определено материално
право, като осигурява възможност на всяка от спорещите страни да поиска
установяването на действителното правно положение със сила на пресъдено
нещо. За да възникне правото на иск обаче правната сфера на ищеца следва да
бъде ефективно, а не само предполагаемо накърнена, което в случая на спор
относно наличие или липса на породено от конкретно основание задължение
е налице тогава, когато кредиторът неоснователно търси удовлетворяване.
Длъжникът има правен интерес от отричане на съществуването на негово
задължение и тогава, когато е само застрашен от неоснователна претенция на
своя кредитор, дори и преди ясното очертаване на спор с непосредствена
процесуална или извънпроцесуална принуда, но в този случай интересът му
се свежда до разсейване на съмненията му чрез получаване на признание на
иска. Затова в случаите като процесния(без предварително обявяване от
страна на ищцата на основания за недействителност на иначе признат като
реално сключен договор за заем) заемополучателят принципно има интерес да
повдигне въпроса за недействителността пред съда и така само да очертае
потенциалния преюдициялен спор, а според отговора на ответника да получи
или решение въз основа на оспорената действителност на договора или
решение, основано на призната недействителност. Затова в тези случаи
ответникът може да удовлетвори изцяло и пълно този нетолкова интензивен
интерес на ищеца, като направи признание на иска. В подобна хипотеза,
законът урежда освобождаването на ответника от отговорност за разноски по
основателен иск при негово добросъвестно извънпроцесуално поведение, с
което не е станал повод за предявяване на иска.
В тази връзка следва да бъде отчетено, че дори когато извънсъдебна
покана до длъжника да плати, съдържа в себе си заплаха за предприемане на
съдебни мерки, това не е повод за предявяване на иск за несъществуване на
вземането и не влече след себе си отговорност за заплащане на разноски при
признание на иска до изтичане на срока за отговор на исковата молба /в този
3
смисъл Определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. дело № 510/2018 г. на ВКС,
IV ГО, ГК; Определение № 474/07.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. дело №
3063/2019 г. на IV г. о., ГК/. Както бе посочено по-горе обаче, по настоящото
дело не се установява дори изпращането на подобна покана или друго
поведение на ответника, което може да бъде интерпретирано като породило
необходимост от търсене на съдебна защита. В случая единственото
поведение, което е „провокирало“ ищцата е самото договаряне на клауза,
призната като недействително, но само по себе си сключването на договора,
без някакво допълнително действие от страна на ответника не накърнява
интереса на която и да е от договарящите се страни до степен да изисква по
необходимост съдебна защита. В тази връзка не е без значение и пропусната
от ищцата възможност да изясни становището на насрещната по договора
страна, чрез предварителен контакт с кредитора, включително и по реда,
предлаган в раздел „процедура по жалби“, секция „Документи“ на интернет
страницата на „Фератум България“ ЕООД (https://www.ferratum.bg/pravni-
dokumenti), към който препраща и секцията „често задавани въпроси“ от
обозначения Помощен център за
потребители(https://help.ferratum.bg/s/article/procedura-jalbi).
Така, настоящият състав споделя позицията на първоинстанционния
съд, че с поведението си дружеството ответник не е станало причина за
иницииране на исковото производство и съответно е налице именно хипотеза
на чл. 78 ал. 2 ГПК, която налага разноските да се възложат на ищеца.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, настоящият
състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2541/07.03.2022 г., постановено по
гр. дело № 12046/2021 г. на ВРС, с което е била оставена без уважение молба
с вх. № 3136/19.01.2022 г. на ИЛ. М. П. за изменение на решение, в частта с
която ищцата е осъдена да понесе направени от ответник разноски по ГД №
12046/2021 г. на ВРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4