Решение по гр. дело №172/2025 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 351
Дата: 17 октомври 2025 г.
Съдия: Йорданка Георгиева Майска Иванова
Дело: 20252150100172
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 февруари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 351
гр. Несебър, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Йорданка Г. Майска Иванова
при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Иванова Гражданско дело
№ 20252150100172 по описа за 2025 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от Етажна
собственост на комплекс „*******“, представляваща сграда с идентификатор
51500.******** по КККР на гр. Несебър, представлявана от М.А.М., с пълномощник
адв. Л. К. от АК - София, против Н.В.М., гражданка на Руската Федерация, родена на
********., с Булстат ******** и В.Л.Б., гражданин на Руската Федерация, роден на
********, с Булстат *******, двамата с адрес: гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг - запад, к-
с „*******“, *******.
В исковата молба се сочи, че въз основа на нотариален акт за покупкопродажба
на недвижим имот № 110, том IV, рег. № 4384, дело № 700/2012г. на нотариус Линка
Чуткина, рег. № 600, вписан в Службата по вписвания под вх. рег. № 5588/17.07.2012г.,
Акт № 3, том 19, дело № 3314/2011г. ответниците са собственик на самостоятелен
обект с идентификатор 51500.************, с адрес: гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг -
запад, к-с „*******“, *******, с площ по документ 68.11 кв.м. и 17.51 кв.м. ид.ч.,
равняващи се на 1.6876 % ид.ч. от общите части на сградата, както и съответния
процент от правото на строеж. Излага се, че етажната собственост осигурява
качествена поддръжка и управление на общите части на сградата, включително през
релевантния период до настоящия момент. С решения на общото събрание на етажната
собственост били определени дейности по поддръжка и управление на общите части
на етажната собственост, изпълнявани чрез осигурени от етажната собственост
физически или юридически лица.
Твърди се, че на 05.09.2022г. било проведено общо събрание на етажната
1
собственост, на което с решение по т. 1 от дневния ред за управител бил избран
М.А.М.. Сочи се, че на 20.07.2023г. било проведено друго общо събрание на етажната
собственост, на което били взети решения по т. 3, т. 4, т. 5 и т. 6 от дневния ред. По т. 3
от дневния ред бил приет бюджет на етажната собственост за 2023/2024г. в размер на
89493.18 лева с разходна и приходна част, определящ разходите и приходите по
отделните пера и тяхната стойност, а именно: разходи за фонд „Ремонт и обновяване“
- 61493.18 лева и разходи по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС (за управление и поддръжка на
общите части на етажната собственост) - 28000 лева, като с решения по т. 4 и т. 5 от
дневния ред били определени размерите на техните парични вноски. С решение по т. 6
от дневния ред бил определен срока на финансовата година, сроковете и начините на
плащане.
Развиват се съображения, че съгласно притежаваните от ответниците идеални
части от общите части на сградата, същите следвало да заплатят в срок до 01.10.2023г.
сумата от 1037.76 лева (по 518.88 лева за всеки от ответниците) - вноска за фонд
„Ремонт и обновяване“ за СОС с идентификатор 51500.************ за периода от
16.07.2023г. до 15.07.2024г. и сумата от 437.50 лева (по 218.75 лева за всеки от
ответниците) - вноска за управление и поддръжка на общите части заСОС с
идентификатор 51500.************ за периода от 16.07.2023г. до 15.07.2024г. Сочи се,
че към настоящия момент сумите не били платени, поради което се претендира и
сумата от 273.54 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
посочената главница за периода от 02.10.2023г. до 03.02.2025г.
Навежда се, че взетите решения на процесното общо събрание били
оповестени по реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС. Развиват се съображения, че приетите
решения на общото събрание не са били отменени и са влезли в сила. Същите били
задължителни за всички собственици на самостоятелни обекти и следва да се
изпълняват от тях.
Гореизложеното е обосновало правния интерес у ищеца да поиска от съда да
постанови решение, с което да осъди ответниците да заплатят сумата от 1037.76 лева
(по 518.88 лева за всеки от ответниците) - вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за
СОС с идентификатор 51500.************ за периода от 16.07.2023г. до 15.07.2024г.,
сумата от 437.50 лева (по 218.75 лева за всеки от ответниците) - вноска за управление
и поддръжка на общите части за СОС с идентификатор 51500.************ за
периода от 16.07.2023г. до 15.07.2024г., както и сумата от 273.54 лева - обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху посочената главница за периода от
02.10.2023г. до 03.02.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба - 05.02.2025г. до окончателното изплащане на
вземането. Представят се писмени доказателства. Прави се искане за изискване и
прилагане на ч.гр.д. № 1551/2024г. по описа на Районен съд - Несебър. Претендират се
разноските по делото.
2
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, от ответниците Н.В.М., гражданка на Руската
Федерация, родена на ********., с Булстат ******** и В.Л.Б., гражданин на Руската
Федерация, роден на ********, с Булстат *******, двамата с адрес: гр. Несебър, к.к.
Слънчев бряг - запад, к-с „*******“, *******, чрез назначения му особен представител
адв. Е. Д. от АК - Бургас е депозиран писмен отговор, с който се изразява становище за
неоснователност на предявените искове. Развиват се съображения, че процедурата по
свикване, провеждане и вземане на решения на процесните общи събрания е
опорочена и ответниците не са уведомени по надлежния ред. Цитира се разпоредбата
на чл. 51, ал. 1, изр. 2 от ЗУЕС. С тези доводи се моли от съда да отхвърли
предявените искове, респ. при установяване на обстоятелствата по чл. 51, ал. 1, изр. 2
от ЗУЕС да намали размера на главницата, респ. лихвата. Прави се искане да бъде
изискана справка от Регионална дирекция „Гранична полиция“ - гр. Бургас, от която да
се установи кога за последно ответниците са били на територията на Република
България и по колко време е бил престоят им в страната през предходните три години -
2022г., 2023г. и 2024г. Моли се да бъде изискана и справка за потребление от „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, от която да се установи дали през предходните три
години - 2022г., 2023г. и 2024г. е налице потребление на електроенергия в процесния
имот и за кои месеци.
Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима -
подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по
закон реквизити.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, и като
съобрази становищата на страните и приложимия закон, съдът прие следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 38 от ЗУЕС и чл. 86 от ЗЗД.
В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС
е да докаже, че ответниците са собственици на самостоятелен обект с идентификатор
51500.************ в комплекс „*******“, който се намира в режим на етажна
собственост. Следва да докаже, че са налице влезли в сила решения на етажната
собственост, въз основа на които се претендира заплащане на сумите, начина на
определяне на дължимите суми, размера на претенцията си, както и че е настъпила
изискуемостта на вземанията. При доказването на тези факти в доказателствена тежест
на ответниците е да докажат погасяване на вземането. В доказателствена тежест на
ответниците е да докажат възражението си, че не дължат плащане на основание чл. 51,
ал. 1, изр. 2 от ЗУЕС. По предявения иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в доказателствена
тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в
забава в сочения период. Тежестта на доказване е указана на страните с определение
№ 634 от 19.06.2025г., постановено по делото (л. 78 - л. 80).
3
По делото не се спори, а и от представения нотариален акт за покупко-
продажба № 110, том IV, рег. № 4384, дело № 700 от 16.07.2012г. по описа на нотариус
Линка Чуткина с рег. № 600 на НК, с район на действие Районен съд - Несебър (л. 7 - л.
8), се установява, че ответниците са придобили собствеността върху самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 51500.************ по КККР на гр. Несебър, находящ
се в гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг - запад, *******, със застроена площ от 68.11 кв.м.,
ведно с 1.6876 % ид.ч. от сградата и правото на строеж върху поземления имот.
От материалите по делото безспорно се установява, че на 05.09.2022г. било
проведено общо събрание на етажната собственост на комплекс „*******“ (л. 9 - л.
22), на което с решение по т. 1 от дневния ред М.А.М. е избран за управител на
същата.
Наред с това на 20.07.2023г. било проведено друго общо събрание на етажната
собственост (л. 25 - л. 44). С решение по т. 3 от дневния ред на общото събрание бил
приет бюджет на етажната собственост за 2023/2024г. в размер на 89493.18 лева,
формиран от разходи за фонд „Ремонт и обновяване“ - 61493.18 лева, от които разходи
по чл. 48, чл. 49 от ЗУЕС, за ремонт и обновяване - 16743.86 лева, разходи за фонд
„Непредвидени разходи“ - 8949.32 лева, разходи за фонд „Резервен“
(дефицит/излишък), както и други разходи за фонд „Ремонт и обновяване“, определени
с решение на общото събрание по чл. 50, ал. 4 от ЗУЕС - 35800 лева. Съгласно
решение по т. 4 сумата следвало да се разпределя между собствениците според
притежаваните идеални части от общите части на срадата. С решението по т. 3 общото
събрание е приело разходите за управление и поддръжка по чл. 51 от ЗУЕС да са в
размер на 28000 лева, които видно от обективираната в протокола таблица
„проектобюджет“ са разходи за електрическа енергия и ВиК в общите части и
асансьори, както и възнаграждение на администратор. Съгласно решение по т. 5 от
дневния ред било прието сумата за разходите за управление и поддържане на общите
части да бъде разпредЕ. между собствениците поравно според броя на собственици,
ползватели, обитатели и членове на техните домакинства, които били 128 на брой. С
решение по т. 6 от дневния ред общото събрание определило за начало на финансовата
година 16.07.2023г., а за край 15.07.2024г. Бил определен краен срок за заплащане на
дължимите суми до 01.10.2023г. в брой или по банкова сметка. По т. 7 от дневния ред
общото събрание определило и одобрило конкретните размери на задължения на
собствениците за периода от 31.10.2021г. до 31.10.2022г., като приело да им се даде
краен срок до 01.09.2023г. за погасяване на съществуващи задължения, като при
неизпълнение да се вземат съответните мерки по съдебен ред. Общото събрание взело
решение спрямо собствениците, които не са заплатили дължимите от тях вноски в срок
до 01.10.2023г., да се изпращат покани за доброволно изпълнение със срок за плащане
до 01.11.2023г., след което да се вземат съответните мерки по съдебен ред.
Обосновава се извод, че с приемането на бюджета на процесното общо
4
събрание дължимите суми са приети по определяем начин и в съответствие с
изискванията на ЗУЕС. На ответниците са начислени суми по посочените правила,
като в срок до 01.10.2023г. същите следва да заплатят вноска за фонд „Ремонт и
обновяване“ в размер на 1037.76 лева (по 518.88 лева за всеки от тях) за периода от
16.07.2023г. до 15.07.2024г., формирана чрез съотношение на 1.6876 % към сумата от
61 493.18 лева, както и вноска за управление и поддържане на общите части за
периода от 16.07.2023г. до 15.07.2024г. в размер на 437.50 лева (по 218.75 лева за всеки
от тях), получена чрез разделяне на общата сума от 28 000 лева на 128 броя
собственици, ползватели и обитатели.
Вземането на ищеца е и изискуемо, тъй като е определен краен срок за
плащане на сумите за 2023г. - 01.10.2023г., поради което задълженията са били
определени като платими на определен ден (по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 38,
ал. 1 ЗУЕС). Падежът е определен законосъобразно, в рамките на правомощията на
общото събрание съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС и в 14-дневен срок от оповестяването
на решенията по реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС.
Съгласно нормата на чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС собствениците са длъжни да
заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата.
Наред с горното, разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 5 и т. 7 от ЗУЕС предвижда, че
Общото събрание на Етажната собственост определя размера на паричните вноски за
разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата, както и
размера на паричните вноски във фонд „Ремонт и обновяване“. Налага се извод, че
цитираните решения съдържат изричната воля на собствениците за определяне на
таксите в посочените размери.
Съгласно трайната и непротиворечива практика на ВКС на Република България
след влизане в сила, решенията на етажните собственици са задължителни за всички
собственици включително и за тези, които са гласували против, за не участвалите във
вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или
обитатели. Следователно за собствениците в етажната собственост е възникнало
задължение да направят съответните вноски съобразно гласуваното от общото
събрание. Неспазването на различни правила от предвидените за свикване и
провеждане на общото събрание и за вземане на решенията не е равностойно, но
законът не определя кои пороци водят до нищожност и кои до незаконосъобразност,
като е оставил тази преценка на съда в рамките на съдебното производство. Затова
извън определения от закона срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито
на незаконосъобразните решения.
Предвид гореизложеното, в настоящото производство не следва да бъдат
обсъждани доводите на особения представител на ответните страни за нарушения на
правилата на ЗУЕС при взимане на съответните решения, тъй като същите биха могли
5
да се наведат в евентуално производство по чл. 40 от ЗУЕС, а по делото няма данни
решенията, взети на общото събрание на етажната собственост от 20.07.2023г. да са
отменени по надлежния ред, поради което съдът приема, че същите са влезли в сила и
подлежат на изпълнение.
По възражението с правно основание чл. 51, ал. 1, изр. 2 от ЗУЕС, съдът е
указал на ответниците да докажат направеното възражение. Съгласно Решение № 93
от 06.10.2022г. по гр.д.№ 395 от 2022г. на ВКС на РБ, първо гражданско отделение, при
направено по гражданско дело възражение по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС за недължимост на
разходи за управление и поддържане на общи части на етажната собственост, поради
това, че етажният собственик не е пребивавал в имота си за повече от 30 дни в
рамките на една календарна година, доказателствената тежест за установяване на
фактите, на които се основава това възражение, е за страната, която е направила
възражението. Доказването на това възражение е свързано с доказването на факта, на
който то се основава - че етажният собственик е пребивавал в имота си 30 или по-
малко от 30 дни за една календарна година.
По делото е постъпило писмо от Главна дирекция „Гранична полиция“ (л. 94),
с което уведомяват, че за изготвяне на изисканата във връзка с определение № 634 от
19.06.2025г., е необходимо изписване имената на ответници на латиница, каквито
данни по делото не са налични.
Видно от справка за консумирана електрическа енергия за процесния период,
представена от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД (л. 91 - л. 92) се установява,
че за периода от 31.01.2022г. до 31.12.2024г. в обекта няма консумация на електрическа
енергия.
Разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС (ред. ДВ бр. 57 от 2001г., действала до
29.09.2023г. ) предвижда, че не се заплащат разходите по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС за
собственик, ползвател и обитател, който отсъства повече от 30 дни в рамките на една
календарна година. В тази връзка и с оглед събраните по делото писмени
доказателства съдът намира, че по делото се установи, че ответниците не са
пребивавали на територията на Република България за повече от 30 дни през 2023г. и
2024г. Доколкото нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС е императивна правна норма, както е
указано и в решение № 60181 от 20.10.2021г. по гр. д. № 86 от 2021г. на ВКС, ГК, IV
г.о., етажният собственик не дължи заплащането на разходи за управление и
поддържане на общите части, ако е доказал условието на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС и до
влизане в сила на новата редакция на закона. С новата редакция от 29.09.2023г.
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС регламентира, не се заплащат разходите по ал. 1
от деца, ненавършили 6-годишна възраст. Тук е моментът да се отбележи, че от
31.12.2023г. е в сила редакция на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС, според която за самостоятелен
обект, в който се пребивава не повече от 30 дни в рамките на една календарна година,
6
се заплащат разходите за управление и разходите за поддържане в размера, който е
определен за един собственик, ползвател или обитател.
Предвид доказаното възражение по чл. 51, ал. 1, изр. 2 от ЗУЕС от страна на
ответниците, претенцията за разходите по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС в размер на 437.50
лева (по 218.75 лева за всеки от тях) следва да бъде отхвърлена, ведно с
претендираното обезщетение за забава върху сумата в размер на 81.12 лева (по 40.56
лева за всеки от тях) за периода от 02.10.2023г. до 03.02.2025г. Действително
неподаването от ответниците на декларация за обстоятелствата по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС и
невписването й в книгата на етажната собственост, представлява неизпълнение на
задължение на етажния собственик по чл. 7, ал. 3 от ЗУЕС вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от
ЗУЕС. Законът обаче не предвижда като последица от неизпълнението на това
задължение изключването по отношение на такъв етажен собственик на прилагането
на императивната разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС, поради което не се споделят
доводите на ищеца в тази насока.
С оглед гореизложеното съдът намира, че за ответниците, като собственици на
обект в процесната етажна собственост е възникнало задължението за заплащане на
претендираните суми за фонд „Ремонт и обновяване“, за които както беше посочено,
са приети по определяем начин съобразно взетите решения по т. 3 и т. 7 на общото
събрание, проведено на 20.07.2023г. Задължението на ответниците е било определено
като платимо на определен ден (по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС)
- 01.10.2023г. и не е било необходимо отделното връчване на покана. Ето защо съдът
счита, че предявеният иск следва да се уважи за сумата в размер на 1037.76 лева,
представляваща вноска за фонд „Ремонт и обновяване“, дължима от ответниците (по
518.88 лева за всеки от тях) за периода от 16.07.2023г. до 15.07.2024г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.
Основателността на предявения от ищеца главен иск с правно основание чл. 38
от ЗУЕС относно сумите за фонд „Ремонт и обновяване“ обосновава основателност и
на акцесорната претенция за обезщетение за забава. С молба, представена в съдебно
заседание на 30.09.2025г. процесуалният представител на ищеца е конкретизирал
размера на лихвите за всеки един от ответниците. Ето защо на ищеца следва да се
присъди обезщетение за забава в размер на 192.42 лева (по 96.21 лева за всеки от
ответниците), дължимо върху главницата от 1037.76 лева (по 518.88 лева за всеки от
ответниците) за периода от 02.10.2023г. до 03.02.2025г.
С оглед изхода на спора, на ищеца следва да се присъдят сторените съдебно-
деловодни разноски по настоящото производство и в производството по ч.гр.д. №
1151/2024г. по описа на съда съразмерно уважената част на исковете, общо в размер на
811.69 лева.
7
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н.В.М., гражданка на Руската Федерация, родена на ********., с
Булстат ********, с адрес: гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг - запад, к-с „*******“,
*******, да заплати на Етажна собственост на комплекс „*******“, представляваща
сграда с идентификатор 51500.******** по КККР на гр. Несебър, представлявана от
М.А.М., сумата в размер на 518.88 лева, представляваща вноска за фонд „Ремонт и
обновяване“ за СОС с идентификатор 51500.************ за периода от 16.07.2023г.
до 15.07.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба - 05.02.2025г. до окончателното изплащане на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата в размер на 218.75 лева, представляваща вноска за
управление и поддръжка на общите части за СОС с идентификатор
51500.************ за периода от 16.07.2023г. до 15.07.2024г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Н.В.М., гражданка на Руската Федерация, родена на ********., с
Булстат ********, с адрес: гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг - запад, к-с „*******“,
*******, да заплати на Етажна собственост на комплекс „*******“, представляваща
сграда с идентификатор 51500.******** по КККР на гр. Несебър, представлявана от
М.А.М., сумата в размер на 96.21 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата в размер на 518.88 лева, дължимо за периода от 02.10.2023г. до 03.02.2025г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата в размер на 40.56 лева, представляваща обезщетение
за забава върху главницата в размер на 218.75 лева, дължимо за периода от 02.10.2023г.
до 03.02.2025г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА В.Л.Б., гражданин на Руската Федерация, роден на ********, с
Булстат *******, с адрес: гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг - запад, к-с „*******“,
*******, да заплати на Етажна собственост на комплекс „*******“, представляваща
сграда с идентификатор 51500.******** по КККР на гр. Несебър, представлявана от
М.А.М., сумата в размер на 518.88 лева, представляваща вноска за фонд „Ремонт и
обновяване“ за СОС с идентификатор 51500.************ за периода от 16.07.2023г.
до 15.07.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба - 05.02.2025г. до окончателното изплащане на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата в размер на 218.75 лева, представляваща вноска за
управление и поддръжка на общите части за СОС с идентификатор
51500.************ за периода от 16.07.2023г. до 15.07.2024г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА В.Л.Б., гражданин на Руската Федерация, роден на ********, с
Булстат *******, с адрес: гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг - запад, к-с „*******“,
8
*******, да заплати на Етажна собственост на комплекс „*******“, представляваща
сграда с идентификатор 51500.******** по КККР на гр. Несебър, представлявана от
М.А.М., сумата в размер на 96.21 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата в размер на 518.88 лева, дължимо за периода от 02.10.2023г. до 03.02.2025г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата в размер на 40.56 лева, представляваща обезщетение
за забава върху главницата в размер на 218.75 лева, дължимо за периода от 02.10.2023г.
до 03.02.2025г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Н.В.М., гражданка на Руската Федерация, родена на ********., с
Булстат ******** и В.Л.Б., гражданин на Руската Федерация, роден на ********, с
Булстат *******, двамата с адрес: гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг - запад, к-с
„*******“, *******, да заплатят на Етажна собственост на комплекс „*******“,
представляваща сграда с идентификатор 51500.******** по КККР на гр. Несебър,
представлявана от М.А.М., сумата в общ в размер на 811.69 лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски по настоящото производство и в производството по
ч.гр.д. № 1151/2024г. по описа на съда, съразмерно уважената част на исковете.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд - Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
9