Р Е Ш Е Н И Е
№ / .01.2018 г.,гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди и
седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при секретаря ЕЛКА ИВАНОВА като разгледа докладваното от
съдията Юлия Бажлекова в.гр. дело № 2144 по описа за 2017г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по повод на въззивна жалба от „ПМ 96”ООД
срещу решение № 2556/23.06.2017г. по гр.д. № 7895/16г. на ВРС, с което са
отхвърлени исковете на въззивника срещу „Енерго-Про Мрежи» АД с правно осн. 49,
вр. Чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 24 000лв., частичен иск от
целия иск в размер на 150000лв., представляваща обезщетение за причинените му
вреди, включващи заплатени от «ПМ 96»ООД обезщетение на наследниците на починал
при трудова злополука негов работник, за което той е бил осъден на основание
чл.200 КТ с влязло в сила решение, както и разходи, представляващи заплатени
държавни такси и за процесуално представителство и адвокатска защита за
образуваните срещу ищеца дела, които вреди са настъпили в следствие виновно
поведение на работници/служители на «Енерго-Про Мрежи»АД, които с бездействието
си да приведат електрическите съоръжения в съответствие на нормативните
изисквания са станали причина за настъпилите вреди, сумата от 1 227,89лв.,
представляваща мораторна лхва върху главницата за периода 04.01.2016г. до
датата на завеждане на исковата молба и законната лихва, считано от
06.07.2016г. до окончателното изплащане на сумата.
Във въззивната жалба се излагат съображения за
неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Счита, че съдът не е
обсъдил представените по делото доказателства. Според жалбоподателя цялостния
анализ на събраните доказателства налага извод, че настъпилите вреди за ищеца
са в резултат на противоправно поведение на работниците и служителите на
ответното дружество. Причината за настъпилата трудова злополука е несъобразяването
със законовите изисквания от страна на «Енерго-Про Мрежи» АД и изграждането на
мрежа, която не съответства на нормативните изисквания и неизпълнение на
задължението да поддържа безопасни съоръжения. Моли за отмяна на атакуваното
решение и постановяване на друго, с което се уважат предявените искове. Претендира присъждане на
разноски по спора.
Въззиваемата страна „Енерго-Про Мрежи»АД оспорва
основателността на въззивната жалба. Претендира присъждане на разноски пред въззивната
инстанция.
ВОС прецени следното:
В исковата си молба „ПМ 96”ООД излага, че на 15.04.2011г. е сключил договор
с »Агро Нийл» ООД, гр.Шумен, по силата на който следвало да извърши монтаж на
метална конструкция на сграда «Склад за промишлени стоки», в местност «Дремжа»,
гр.Шумен. На 07.07.2011г., след проведен инструктаж от управителя на
дружеството, петима служители на дружеството, започнали работа на обекта.
Поради необходимост да се извършат СМР на северозападната страна на сградата,
четирима от работниците, между които и П.Д., започнали да избутват едно от
скелетата, намиращи се на югозападната фасада на сградата. Скелето било с пет
секции и височина – 6,70м. Горната част на скелето се опряла до намиращия се
успоредно на югоизточната фасада на сградата въздушен електропровод, в резултат
на което работниците попаднали под високо напрежение. Двама от работниците,
един от които П.Д. загинали от токовия удар. С разпореждане №1765/12.09.2011г.
на РУ»Социално осигуряване» гр.Шумен злополуката е признта за тредова, като
съгласно заключението на компетентните органи П.Д. е починал от токов удар,
причинен от директен допир на избутваното от него скеле до крайния проводник на
ВЕ 20 kv с провес 6,07м. до
повърхността на терена. С решение, постановено по гр.д. № 1529/2014г. на ШРС,
потвърдено с решение по в.гр.д. № 472/2015г. по описа на ШОС ищецът е осъден на
основание чл.200 КТ да заплати на наследниците на П.Д. сумата от
123 957лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
както и 36 967,47лв., лихва за забава, считано от датата на злополуката до
предявяване на исковата молба и законната лихва от датата на предявяване на
иска. Дружеството е осъдено да заплати и сторените от ищците разноски по
делото. Сумите по осъдителното решение са заплатени от ищеца на наследниците на
починалия работник на 04.01.2016г. В исковата молба се твърди, че имотът, в
който са извършвани СМР на 07.07.2011г. е със статут на урбанизирана територия,
като съгласно чл.764, ал.1 от наредба №9 за техническата експлоатация на
електрически централи и мрежи и чл.634,
ал.1 от наредба №3 за устройство на електрическите уредби и електропроводните
линии, най-малкото разстояние от проводниците до повърхността на земята в
урбанизирана територия е 7 метра. Според ищеца причината за настъпилата трудова
злополука е именно виновното поведение на служители на ответника, поради това,
че не са изпълнили нормативното изискване за привеждане на електропровода в
съответствие с изискванията за същия, а именно – 7 метра височина от
повърхността на земята. Излага се още, че е образувано досъдебно производство
№43/2014г. на ОД на МВР Шумен срещу неизвестен извършител, който е следвало да
изпълни служебните си задължения към момента на изграждане на мрежата, която да
съответства на нормативните изисквания, като не са установени служители на
ответното дружество, отговорни за неизпълнение на служебните им задължения.
Ответникът оспорва предявените искове. Счита, че не
налице основание работодател,
заплатил обезщетение по реда на чл.200 КТ, да претендира вреди от възложителя
на работата на лице, извършило противоправно действие. Оспорва и наличието на
елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане. Твърди, че
електропровода, преминаващ над местност „Дремжа“, включително и в района на
„Склад за промишлени стоки“, е изграден в съответствие с нормативните
изисквания. Местността е извън територията на населеното място и извън
строителните му граници. Съгласно чл.8, т.1 ЗУТ конкретното предназначение на
имотите се определя от ПУП и може да бъде в урбанизирана територия или в
отделни поземлени имоти извън нея – за жилищни, общественообслужващи,
производствени, складови, курортни, вилни, спортни, развлекателни функции, за
зелени площи, за природозащита, за движение на транспорт, за техническа инфраструктура
и др. Възможността, предвидена в закона за промяна предназначението на имота,
намиращ се извън урбанизираната територия, за жилищни, производствени, складови
или други нужди не означава, че с тази промяна имотът се включва в територията
на населеното място. Изграденият далекопровод, преди промяната на
предназначението на имота, в който се намира склада е в съответствие с
нормативната уредба и не е налице противоправно деяние, извършено от служители
на ответника. Твърди се, че противоправното деяние е извършено от служителите
на ищцовото дружество, които чрез действията си са нарушили сервитутната зона
на преминаващия през имота електропровод. В тази зона съгласно чл.761 от
Наредба №9/2004г. не се допуска извършването на СМР, складиране на материали, изграждане
на временни съоръжения, паркиране на машини и съоръжения, както и използване на
високогабаритна техника за селскостопанска дейност, а според чл.14 от Наредба
№16/2004г. извършване на СМР или ремонтни работи, както и складиране на
продукция се допуска след писмено съгласие на титуляра на сервитутното право.
Такова съгласие, в случая не е искано от ищеца. Твърди също, че независимо на
каква височина е бил електропровода от повърхността на терена, сервитутната
зона е била нарушена от служителите на ищеца. Оспорва твърденията, че във
връзка с инцидента на 07.07.2011г. на ответника са издадени наказателни
постановления за неспазване на изисквания при изграждането на електропровода.
Излага още, че дори да се приеме, че служители на дружеството са извършили
противоправни деяния, същите не са извършени виновно и настъпилият за ищеца
вредоносен резултат не е в пряка и непосредствена връзка с тях. В условие на
евентуалност, твърди съпричиняване, предвид поведението на ищеца и действията
на неговите служители.
Третоот
лице-помагач на страната на ответника ЗАД „Алианц България“ не изразява
становище по иска.
Предявените искове са с правно осн. чл.49 и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съобразно становищата на страните и събраните
доказателства съдът намира за устатовено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, а и от представените по делото
доказателства се установява, че на 07.07.2011г. при извършване на СМР на строеж
«Склад за промишлени стоки», гр.Шумен, местност «Дремжа» е настъпил инцидент с
работници на ищцовото дружество.
Представени са: договор от от 15.04.2011г., по силата на
който «Агронайл» ООД възлага на «ПМ 96»ООД, извършването на СМР- монтаж на
метална конструкция; предварителен договор от 07.10.2010г. между «Е.ОН България
Мрежи»АД и «Агронайл» ООД за присъединяване на обект на потребител към
електроразпределителната мрежа; разрешение за строеж №81/01.04.2011г. за склад
за промишлени стоки-едноетажна масивна сграда в ПИ 83510.335.22, м. «Дремжа»,
гр.Шумен.
С протокол №12/09.09.2011г., комисията извършила
разследване на злополуката въз основа на заповед на Директора на НОИ Шумен е
констатирала, че работници на ищцовото дружество, премествайки подвижно скеле
около фасадата на сградата в непосредствена близост до електропровод не са
предприели мерки за недопускане на директен допир с крайния въздушен проводник,
чиито провис е бил по-нисък от височината на скелето и са нарушили чл.33 ЗЗБУТ
и чл.127, т.6 КТ; работодателят «ПМ 96» ООД, извършвайки СМР на строителна
площадка, свързана със специфичен риск не е извършил оценка на риска преди
започване на работата; допуснал е монтажниците до извършване на работа на
строежа в непосредствена блозост до електропровода без да са подходящо
инструктирани за това и без да осигури подходящи ограждения или предупредителни
устройства, при неизключено напрежение в него. С разпореждане №
1765/12.09.2011г. злополуката, станала на 07.07.2011г., с П.Д. е призната за
трудова.
Пред първоинстанционния съд е прието заключение на
допуснатата ССчЕ, неоспорено от страните, от което се установява размера на
изплатеното обезщетение от «ПМ 96»ООД на всеки от наследниците на починалия при
трудова злополука П.Д., датите на изплащане, размера на разноските по
образуваното изпълнително производство, производството пред ВКС и заплатения
адвокатски хонорар. Съгласно заключението размера на законната лихва върху
претендираната сума от 24000лв. За периода 14.01.2016г. – 06.07.2016г. е в
размер на 1167,79лв.
От приетото по делото заключение на СТЕ се установява, че
имота, в който са извършвани СМР
е в урбанизирана територия; съгласно Наредба №3 за устройството на
електрическите уредби и електропроводни линии най-малкото разстояние от
проводниците на ВЛ до повърхността на земята трябва да е 7 метро; провесът от
крайния проводник на далекопровода до земята в момент на злополуката и бил
6,07м.; в случая дори електропровода в процесния обект да е отговарял на
нормативните изисквания за височина от земята, при доближаване до него на скеле
с височина от 6,70м. вероятността от протичане на волтова дъга е много голяма.
Вещото лице посочва, че теренът е бил неравен, имало е камъни и ако колелата на
скелето стъпят върху тях, разстоянието бисе намалило още повече, а вероятността
за попадане под напрежение би се увеличила. Вещото лице е посочило, че
сервитутната зона е по 2 метра от двете страни, а маркираното в разрешението за
строеж отстояние от електропровода е спазено. В съдебно заседание вещото лице е
пояснило, че сервитутната зона е нарушена при извършване на СМР. В
представеното допълнително заключение е посочено, че вероятното разстояние, на
което е бил проводника при точката на контакт е 6,22м. от земята, като ако
електропровода е отговарял на изискванията за височина, скеле с височина 6,70м.
не би осъществило контакт в посочената точка.
Безспорно от доказателствата се установява, че е
ангажирана отговорносттта на «ПМ 96» ООД по чл.200 КТ и дружеството е заплатило
на наследниците на починалия П.Д. обезщетение за претърпени неимуществени
вреди.
Съгласно разпоредбата на чл.49 ЗЗД, този който е възложил
на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по
повод изпълнението на тази работа. В тежест на ищеца е да установи
предпоставките за възникване на деликтната отговорност: противоправно поведение,
вреди, причинна връзка между противоправното поведение и вредите. В конкретния
случай, че служители или работници на ответното дружество не са предприели
действия за изпълнение на предвидените в норматилната уредба изисквания по
отношение на изграждането и поддържане на електропреносното съоръжение, като в
резултат именно на това поведение за ищеца са настъпили преки и непосредствени
вреди. Безспорно е по делото, че ответното дружество изгражда и поддържа
електрическите мрежи, както и следва да осигурява експлоатацията им в
съответствие с нормативните изисквания. От доказателствата по делото се
установява, че към момента на настъпване на инцидента височината/провиса от
земята на електропровода не е съответствала на нормативните изисквания.
Установената по делото фактическа обстановка, предвид
събраните доказателства не дава основание да се приеме, че настъпилите за
ищцовото дружество вреди, изразяващи се в заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от поведението /действия
или бездействия/ на служители на ответното дружество. От една страна от
доказателствата по делото се установява, че служители на ищцовото дружество при
изпълнение на възложената им работа са нарушили сервитутната зона на
преминаващия през имота въздушен електропровод, в която не се допуска
извършване на СМР. Не се установява, ищецът да е искал съгласие за извършване
на такива работи от титуляра на сервитутната зона, съгласно изискванията на
чл.14, ал.2 Наредба №16/2004г. От друга страна заплащането на обезщетението по
реда на чл.200 КТ не е пряка и непосредствена вреда от противоправно действие
или бездействие на служители на ответното дружество.
Настоящият състав на съда напълно споделя и приетото в
решение №189/31.05.2011г. по гр.д.№ 1177/2010г. На ВКС, постановено по реда на
чл.290 ГПК становище, че заплатилия обезщетение по чл.200 КТ работодател не
може да търси сумата от възложителя на работаат на деликвента, тъй като няма
правно основание за това. Задължението на работодателя за обезвреда на неговите
работници не есанкционна последица от
виновно неизпълнение на правни задължения, а законно прехвърляне върху
работодателя на професионалния риск от увреждането на работника. Правото на
регрес на роботодателя съществува на общо основание за отговорност за вреди,
причинени от другиго, като съгласно чл.54 ЗЗД, лицето, което отговаря за вреди,
причинени виновно от другиго има иск срещу него за това, което е платил.
Възложителя на работата на деликвента няма регресна отговорност спрямо
работодателя на пострадалия, който е заплатил обезщетение по чл.200 КТ, той е
солидарно отговоран с извършителя на работата по отношение на увредения, не
като причинител на вреда, за лични свои действия и бездействия, а за зействията
на извършителя на работата, при или по повод на която са причинени вреди.
Неговата отговорност е гаранционно-обезпечителна и работодателят, който е
заплатил обезщетение по чл.200 КТ, няма регресно право срещу него.
Предвид изложеното искът за заплащане на обезщетение от
страна на ответното дружество е неоснователен.
Обжалваното решение следва да се потвърди с присъждане на
сторените пред настоящата инстанция разносики от въззиваемата страна в размер
на 1548лв. Съдът като съобрази материалния интерес,
който е в случая е равен на цената на исковете по делото и нормата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 на ВАС, намира за неоснователно искането на
въззивника по чл.78, ал.5 ГПК за намаляване на претендираното от въззиваемата
страна адвокатско възнаграждение. Предвидения в наредбата минималния размер на
възнаграждението е 1287лв. От
представените доказателства се установява, че заплатеното на адвоката
възнаграждение е в размер на 1290лв., като предвид представените
доказателства, че упълномощения адвокат е регистриран по ЗДДС, върху този
размер следва да се начисли и дължимия ДДС, поради което и следва да се присъди
адвокатско възнаграждение в претендирания
размер от 1548лв.
Водим от което , съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 2556/23.06.2017г. по гр.д. № 7895/16г. на ВРС.
ОСЪЖДА „ПМ 96»ООД, ЕИК *********,сед.гр.Шумен, ЖК
«Индустриална зона»-Тракия-юг, представлявано от управителите М.М.Р. и П.С.В. да заплати на „»Енерго-Про Мрежи»АД ЕИК
*********, сед. и адрес на управление
гр.Варна, Варна Тауърс-Е, бул.»Вл.Варненчик» №258, представлявано от Н. Й. Н. и
К. Т. И., сумата от 1548лв. ,представляваща сторените по делото разноски, на
осн. чл.78 , ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна
жалба в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: