Р Е Ш Е Н И Е
№ 2136/23.11.2023г.
Град Пловдив, 23.11.2023 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в открито заседание на двадесет и шести октомври две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Анелия
Харитева
Членове: Любомира Несторова
Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Светослава Пенчева, като разгледа
докладваното от съдия Харитева КАНД № 2486 по описа
на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Касационно производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл.
от АПК.
Образувано е по
касационна жалба директора на Националното тол управление, специализирано звено
в Агенция „Пътна инфраструктура“, срещу решение № 1368 от 04.08.2023 г., постановено
по АНД № 2341 по описа на Районен съд Пловдив за 2023 година, с което е
отменено наказателно постановление № BG1406222/4000/Р8-703 от 09.12.2022 г. на директора на Националното тол
управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на М.А.Б.,
ЕГН **********,***, е наложено административно наказание глоба в размер на 1800
лева за нарушение на чл.179, ал.3а ЗДвП.
Според касатора
обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено при нарушения на
съдопроизводствените правила и на материалния закон, поради което се иска
неговата отмяна и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира юрисконсултско
възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Ответникът оспорва
касационната жалба, счита обжалваното решение за допустимо, обосновано и
правилно, поради което моли решението да се потвърди. Претендира разноски.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на жалбата и да
се остави в сила първоинстанционното решение като правилно.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, и от страна по делото, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради
следните съображения:
За да отмени наказателното постановление, районният съд е приел, че макар
нарушението да е установено от събраните писмени и гласни доказателства, налице
са пропуски и неяснота при неговото описание в наказателното постановление,
поради което е невъзможно да се провери възприетата от наказващия орган
фактическа обстановка и да се прецени за какво е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя – според АУАН за
управление на ППС за което не е платена е дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2
ЗП, а според наказателното постановление за виновно неизпълнение на
административно задължение за заплащане на дължими пътни такси. Освен това
според първостепенния съд никъде в наказателното постановление не е посочено по
достатъчно ясен начин, словесно, че административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана в качеството на водач на МПС. Посочването в
наказателното постановление, че е установено движение на 10.06.2022 г. не води
до извод, че отговорността е ангажирана за управление на МПС. Изхождайки от
нормите на чл.179, ал.3а и ал.3б и чл.102, ал.2 ЗДвП първостепенният съд приема,
че няма яснота, дали наказващият орган е искал да санкционира виновното
поведение на собственика на ППС или на водача, управляващ ППС, и тази неяснота
не може да се преодолее чрез тълкуване на волята на наказващия орган или чрез
предположение от страна на съда. Така според първостепенния съд е налице
нарушение на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, ограничаващо правото на защита на
наказаното лице, т.е., наказателното постановление е незаконосъобразно. Според
районния съд неправилна е квалификацията на нарушението, защото чл.179, ал.3а ЗДвП не съдържа правило за поведение, тя е единствено санкционна норма, на
която съответства императивната норма на чл.139, ал.7 ЗДвП, но неяснотата
относно нарушението и нарушителя не дава възможност на съда да преквалифицира
нарушението. Районният съд не е констатирал други съществени нарушения при
съставяне на АУАН и при издаване на наказателното постановление.
Решението е правилно. Въз основа на правилно установени факти и след
преценка на всички събрани по делото доказателства районният съд е направил
обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от
настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.
Правилен е изводът на
районния съд, че при издаване на обжалваното наказателно постановление е
допуснато съществено нарушение на изискването за форма, като не са спазени
изискванията на чл.57, ал.1, т.5 и 6 ЗАНН. Нарушенията са съществени и не могат
да бъдат санирани в съдебното производство. Съгласно чл.53, ал.2 ЗАНН наказателно
постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина. Т.е., при безспорно установени факти наказващият
орган е следвало да отстрани допуснатите от актосъставителя неясноти и неточно
описание на нарушение, което обаче не е сторено.
Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по
чл.348, ал.1 НПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като
допустимо, обосновано и правилно. С оглед изхода на делото и своевременно
направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане разноски
същото като основателно следва да се уважи и да бъде осъден касатора да заплати
на М.Б. сумата 300 лева за адвокатско възнаграждение. Затова и на
основание чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен
състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 1368
от 04.08.2023 г., постановено по АНД № 2341 по описа на Районен съд Пловдив за
2023 година.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, Националното
тол управление да заплати на М.А.Б., ЕГН **********,***, сумата 300 (триста)
лева, адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.