№
95
гр. Силистра, 12.03.2018г.
Силистренски
окръжен съд,
граждаско отделение, в закрито съдебно заседание проведено на двадесет и трети февруари, две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен
Неделчев
като
разгледа докладваното от съдия Пламен Неделчев търговско дело по
несъстоятелност № 18/2016 год. по описа на СОС и за да се произнесе, взе
предвид следното:
В
хода на производството по несъстоятелност и в изпълнение на задълженията си по
чл. 686 от ТЗ, синдикът на „Авмор – Шипинг енд трейдинг“ ЕООД, с ЕИК
*********, И.К. е съставил и обявил в търговския регистър списъците с приети, и неприети
вземания на длъжника. Списъците са обявени в Търговския регистър под № 20171215150425. На 07.12.2017г., а на 15.12.2015г. под същия номер
е обявен и съставения от синдика Допълнителен списък № 1 на приетите вземания.
Възражения срещу списъците с
приети, и неприети вземания на длъжника са постъпили от кредиторите Л.К.У. и Н.
Алексдандрович У.. Възраженията са подадени чрез процесуален представител
първоначално още преди обявяването на списъците в търговския регистър, а в
последствие – в срока по чл. 690 от ТЗ, са подадени и допълнения към тях.
Конкретно възраженията са подадени срещу списъка с приети вземания, в който
временния синдик на „Авмор – Шипинг енд трейдинг“ ЕООД,
е включил вземането на „Деконсулт 13“ ЕООД, ЕИК ********* в размер на 96000
/деветдесет и шест хиляди/ лева, основано на договор за паричен заем с
поредност по чл. 722 от ТЗ, и вземането на А.К. в размер на 34000 /тридесет и
четири хиляди/ лева с основание допълнителна парична вноска и поредност по чл.
722, ал. 1, т. 8 от ТЗ.
Л.К.У. и Н. Алексдандрович У.
възразяват и срещу съставения от временния синдик списък с неприети вземания, в
който са включени следните техни вземания:
от Л.К.У. - 1. вземане в размер на 148620 /сто четиридесет и
осем хиляди шестстотин и двадесет/ лева представляващи задължение по парични
заеми от 06.12.2000г.; 20.01.2001г. и 31.01.2005г., 2. вземане в размер на
47086 /четиридесет и седем хиляди и осемдесет и шест/ лева представляващи лихви
за възникнали до датата на съдебното решение за откриване на производство по
несъстоятелност и 3. вземане в размер на 26282.88лв. /двадесет и шест хиляди
двеста осемдесет и два лева и осемдесет и осем стотинки/ представляващи
неустойки и лихви възникнали от датата на постановяване на решението за
откриване на производство по несъстоятелност до датата на предявяване на
вземането.
от Н. Алексдандрович У. – 1. вземане в размер на 148620 /сто четиридесет и
осем хиляди шестстотин и двадесет/ лева представляващи задължение по парични
заеми от 06.12.2000г.; 20.01.2001г. и 31.01.2005г., 2. вземане в размер на
47086 /четиридесет и седем хиляди и осемдесет и шест/ лева представляващи лихви
за възникнали до датата на съдебното решение за откриване на производство по
несъстоятелност и 3. вземане в размер на 26282.88лв. /двадесет и шест хиляди
двеста осемдесет и два лева и осемдесет и осем стотинки/ представляващи
неустойки и лихви възникнали от датата на постановяване на решението за
откриване на производство по несъстоятелност до датата на предявяване на
вземането.
Доводите изтъкнати в подкрепа на
възраженията срещу списъка с приети вземания, в който временния синдик на „Авмор
– Шипинг енд трейдинг“ ЕООД, е включил вземането на „Деконсулт 13“ ЕООД, ЕИК
********* в размер на 96000 /деветдесет и шест хиляди/ лева, и вземането на А.К.
в размер на 34000 /тридесет и четири хиляди/ лева са следните: Представителят
на Л. и Н. Улибини намира, че документите удостоверяващи вземанията на
кредиторите „Деконсулт 13“ ЕООД, и А.К., представляващи договори за парични
заеми са неистински и съставени с цел да увредят масата на несъстоятелността. В
подкрепа на тези твърдения се изтъква обстоятелството, че договорът за заем
сключен между „Авмор – Шипинг енд трейдинг“ ЕООД, и А.К. е сключен в нарушение
на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД, тъй като последния в качеството си на управител на
дружеството е договарял сам със себе си като физическо лице. Същевременно се
сочи, че А.К. не е бил управител на дружеството в периода на сключването на
договорите, тъй като с акт на съда е отменено решението на Общото събрание на
съдружниците на „Авмор – Шипинг енд трейдинг“ ЕООД, с което той е назначен за
управител на дружеството. Този довод е основал и възражението срещу вземането
на „Деконсулт 13“ ЕООД, включено в списъка на приетите вземания. Твърди се, че
представените, като основание на вземането договор за паричен заем между
„Деконсулт 13“ ЕООД, като заемодател и „Авмор – Шипинг енд трейдинг“ ЕООД, като
заемополучател и запис на заповед
издаден от А.К., като представител на „Авмор – Шипинг енд трейдинг“ ЕООД, не
пораждат задължение за дружеството, тъй като лицето действало, като негов
представител не било овластено за това, с оглед коментираното, отменено решение
на Общото събрание на дружеството. Допълнително се сочи, че данните от
счетоводните отчети и други счетоводни книжа на „Авмор – Шипинг енд трейдинг“
ЕООД, за 2014г. и 2015г. не следва да се имат предвид от съда при формиране на
становището му за наличие на процесните вземания, тъй като са съставени без да
са отразени в тях данни от предходни години, както и поради това, че техния
съставител А.К. е заличен, като управител на дружеството. Допълнителни доводи
срещу приетото вземане на А.К. в размер на 34000 /тридесет и четири хиляди/
лева, се излагат в смисъл, че вземането се позовава единствено на счетоводния
отчет съставен от кредитора в качеството му на управител на „Авмор – Шипинг енд
трейдинг“ ЕООД. Процесуалният представител на Л. и Н. Улибини, намира, че след
като с решение на съда е признато за несъществуващо обстоятелство вписването на
К. за управител на дружеството същият не може да съставя счетоводни отчети и да
обвързва дружеството със записите обективирани в тях. Изтъква се липсата на
представено решение на ОС на съдружниците обоснваващо нуждата от набиране на
допълнителни финансови средства за дружеството. Сочи се още, че основанието на
коментираното вземане няма характер на търговска сделка по смисъла на чл. 286
от ТЗ, а е източник на специфично задължение – част от членствените
правоотношения в дружеството, поради което се оспорва качеството на кредитор на
А.К.. Твърди се още, че сумите не са реално предадени и не са преминали в
патримониума на дружеството.
За
да се произнесе по така изложените възражения съдът съобрази следните
установени по делото факти и обстоятелства.
След
извършена справка по партидата на „Авмор – Шипинг енд трейдинг“ ЕООД, в ТР при
АВ съдът установи, че хронологично в представителството на дружеството са
настъпили следните промени – Дружеството е вписано с Решение на ОС – Варна от
06.12.2000г., като първоначално се е представлявало от управителите – Л. и Н.
Улибини, заедно и поотделно. От 16.03.2011г. управители са били Л. и Н. Улибини
и И. Борисов И., на 30.10.2012г. И. Борисов И. е заличен, като управител и
дружеството се е представлявало само от Л. и Н. Улибини. На 11.08.2014г. Л. и Н.
Улибини са заличени като управители на „Авмор – Шипинг енд трейдинг“ ЕООД, а за
такъв е обявен А.К.. На 06.11.2017г. А.К. е заличен, като управител на
дружеството и за такива са обявени отново Л. и Н. Улибини. На 18.09.2014г. е
извършена корекция на личните данни на лицето назначено за управител. Последната
промяна в представителството на „Авмор – Шипинг енд трейдинг“ ЕООД, е направена
на 06.11.2017г. по силата на влязъл в сила акт на съда по реда на чл. 30 от ЗТРРЮЛНЦ, а именно Решение № 954 от 09.12.2015г. постановено по т.д. №
696/2014г. на ОС – Варна, влязло в законна сила на 19.10.2017г., с което е
прието за установено, че обстоятелствата вписани по партидата на „Авмор –
Шипинг енд трейдинг“ ЕООД, съобразно решения на ОС на съдружниците от
02.08.2014г. и 25.08.2014г. са несъществуващи и за управители на дружеството
отново са вписани Л. и Н. Улибини, а А.К. е заличен.
От
заключението на вещото лице изготвило назначената от съда експертиза може да се
установи, че според счетоводните книги на „Авмор – Шипинг енд трейдинг“ ЕООД,
кредитори на дружеството към момента на откриване на производството по
несъстоятелност са „Де консулт 13”ЕООД, ЕИК ********* – 96000 лева. Като
задълженото към дружеството е по получен краткосрочен заем по договор от
01.10.2014 год. приложен на стр. 7 от делото в размер на 96000 /деветдесет и
шест хиляди/ лева. Заемодател по договора е „Де консулт 13” ЕООД, ЕИК
*********, а паричният заем е с падеж 23.12.2014 год. и е обезпечен със запис
на заповед, предявена за плащане на 06.01.2015г. От страна на дружеството
заемополучател се е подписал законния тогава представител А. Корачански. Като
кредитор на „Авмор – Шипинг енд трейдинг“ ЕООД, експертът е посочил и А.
Корачански, който имал вземане в размер на 34000 /тридесет и четири хиляди/
лева формирано на основание допълнителна парична вноска внесена по реда на чл.
134 от ТЗ. Заключението на вещото лице базирано на счетоводните отчети на
дружеството.
ОС
не споделя аргументите изложени в подкрепа на възраженията срещу списъка с
приети вземания, в който временния синдик на „Авмор – Шипинг енд
трейдинг“ ЕООД, е включил вземането на „Деконсулт 13“ ЕООД, ЕИК ********* в
размер на 96000 /деветдесет и шест хиляди/ лева, и вземането на А.К. в размер
на 34000 /тридесет и четири хиляди/ лева. Във възраженията се твърди, че
договорът за заем сключен между „Авмор – Шипинг енд трейдинг“ ЕООД, и А.К. е
сключен в нарушение на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД, тъй като последния в качеството си
на управител на дружеството е договарял сам със себе си като физическо лице.
Според съда установената фактическа обстановка не кореспондира с хипотезата на
посочената във възражението правна норма. Това е така защото съгласно приетото
по делото експертно заключение, коментираното вземане е основано не на договор,
а на решение на общото събрание на дружеството за внасяне от съдружниците на
допълнителни парични вноски. В случая правоотношението не е между представляван
и представляващ /както се твърди във възражението/, а между съдружник и
управителен орган на търговско дружество. По тази причина хипотезата на чл. 38
от ЗЗД, не намира приложение в настоящия фактически състав. Съдът не споделя и
довода, че А.К. не е бил управител на дружеството в коментирания период, тъй
като с акт на съда е отменено решението на Общото събрание на съдружниците на
„Авмор – Шипинг енд трейдинг“ ЕООД, с което той е назначен за управител на
дружеството. Становището на съда е обусловено от разпоредбата на чл. 7 от ЗТРРЮЛНЦ, съгласно която вписаното обстоятелство се смята, че е станало
известно на третите добросъвестни лица от момента на вписването, а разпоредбата
на чл. 8 от ЗТРРЮЛНЦ постановява, че заличаването на вписването има действие
занапред, като в защита интересите на третите добросъвестни лица в нормата на
чл. 10, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ, е предвидено, че те могат да се позоват на вписването
до момента на заличаването му, дори ако вписаното обстоятелство не съществува.
По тези съображения съдът приема, че за периода от 11.08.2014г. до 06.11.2017г.
действията извършени от А.К., като управител на „Авмор – Шипинг енд трейдинг“
ЕООД, са породили действие спрямо всички трети добросъвестни лица включително и
досежно коментираните правоотношения.
По
изложените причини съдът не кредитира и възражението срещу вземането на „Деконсулт
13“ ЕООД, включено в списъка на приетите вземания, основано на твърдението, че
представените, като основание на вземането договор за паричен заем между
„Деконсулт 13“ ЕООД, като заемодател и „Авмор – Шипинг енд трейдинг“ ЕООД, като
заемополучател и запис на заповед издаден от А.К., като представител на „Авмор
– Шипинг енд трейдинг“ ЕООД, не пораждат задължение за дружеството, тъй като
лицето действало, като негов представител не било овластено за това, с оглед
коментираното, отменено решение на Общото събрание на дружеството.
Коментираната сделка обективирана в договор за заем чието изпълнение е
обезпечено с издаден запис на заповед подписани от А.К., като представител на
„Авмор – Шипинг енд трейдинг“ ЕООД, е осъществена в рамките на посочения
период, в който А.К. е бил вписан в регистъра, като законен представител на
дружеството поради, което според цитираните законови текстове действията му
обвързват дружеството.
Тук
е мястото да се коментира и възражението срещу вземането на А.К. с основание
допълнителна парична вноска по реда на чл. 134 от ТЗ, основано на твърдението,
че източникът на задължението за допълнителна парична вноска в дружеството с
ограничена отговорност е решение за това на Общото събрание на съдружниците.
Действително това вземане не е търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ,
поради което не легитимира кредитора да подаде молбата по чл. 625 от ТЗ, във
вр. с чл. 608, ал. 1, т. 1 от ТЗ, и води до нейната неоснователност. Това становище
е обективирано и в постановеното по настоящото дело по реда на чл. 632, ал. 2
от ТЗ, Определение от 10.03.2017г. в което се коментира възможността на
кредитори легитимирани, като такива на основание допълнителни парични вноски по
чл. 134 от ТЗ, да бъдат молители по чл. 625 от ТЗ, очертаващ лимитативно
легитимираните лица да бъдат кредитори само по търговски сделки.
Неплатежоспособността като материално правна предпоставка за откриване на
производство по несъстоятелност се дефинира от Търговския закон, като
невъзможност да бъде изпълнено парично задължение, произтичащо или свързано с
търговската дейност на длъжника, т.е основание за откриване на производство по
несъстоятелност може да бъде само търговско задължение. Независимо от това
съобразно чл. 616, ал. 1 от ТЗ, след откриване на производството по
несъстоятелност на удоволетворяване по специалния ред подлежат всички вземания
към търговеца – както тези, които произтичат от упражняваната от длъжника
търговска дейност, така и нетърговските. Това разбиране е в синхрон с общата
цел на производството по несъстоятелност, установена в чл. 607 от ТЗ, -
справедливо удоволетворяване на всички кредитори. По тези съображения
взаимствани от изданието „Производство по несъстоятелност“ с автори Нели
Маданска и Бистра Николова изд. „Сиби“ 2010г. стр. 160, съдът намира, че
коментираното вземане макар да няма характер на търговско следва да бъде прието
и включено в списъка с приетите вземания на кредитори на „Авмор – Шипинг енд
трейдинг“ ЕООД.
Действително
буди съмнение обстоятелството, че документите удостоверяващи действителността
на коментираното вземане и легитимиращи А.К., като кредитор на „Авмор – Шипинг
енд трейдинг“ ЕООД, са съставени от лице, чието назначаване за управител,
впоследствие е обявено за несъществуващо обстоятелство с акт на съда. От
справката в Търговския регистър се установява, че за периода от 11.08.2014г. до
06.11.2017г. А.К. е бил записан, като съдружник в „Авмор – Шипинг енд трейдинг“
ЕООД, и е бил назначен за управител, от което следва, че е била на лице
възможността предвидена в хипотезата на чл. 134 от ТЗ, същия да внесе в
капитала на дружеството допълнителни парични вноски имащи характера на временен
подлежащ на връщане паричен заем. Характерът на настоящото производство
препятства възможността за допълнително събиране на доказателства установяващи
истинността на коментираните обстоятелства, което мотивира съда да се довери на
заключението на вещото лице и събраните по делото писмени доказателства, и да
приеме коментираното вземане за дължимо съобразно заключението на експерта.
По
изложените съображения съдът намира възраженията срещу съставения от синдика на
„Авмор – Шипинг енд трейдинг“ ЕООД, списък на приети вземания на кредитори на
дружеството за неоснователни, което го мотивира да ги отхвърли и да утвърди,
така съставения списък.
По
отношение на възраженията срещу съставения списък с неприети вземания, в който
синдика е включил вземанията на
Л.К.У. - 1. вземане в размер на 148620 /сто четиридесет и
осем хиляди шестстотин и двадесет/ лева представляващи задължение по парични
заеми от 06.12.2000г.; 20.01.2001г. и 31.01.2005г., 2. вземане в размер на
47086 /четиридесет и седем хиляди и осемдесет и шест/ лева представляващи лихви
за възникнали до датата на съдебното решение за откриване на производство по
несъстоятелност и 3. вземане в размер на 26282.88лв. /двадесет и шест хиляди
двеста осемдесет и два лева и осемдесет и осем стотинки/ представляващи
неустойки и лихви възникнали от датата на постановяване на решението за
откриване на производство по несъстоятелност до датата на предявяване на
вземането. Както и на Н. Алексдандрович У. – 1.
вземане в размер на 148620 /сто четиридесет и осем хиляди шестстотин и
двадесет/ лева представляващи задължение по парични заеми от 06.12.2000г.;
20.01.2001г. и 31.01.2005г., 2. вземане в размер на 47086 /четиридесет и седем
хиляди и осемдесет и шест/ лева представляващи лихви за възникнали до датата на
съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност и 3. вземане
в размер на 26282.88лв. /двадесет и шест хиляди двеста осемдесет и два лева и
осемдесет и осем стотинки/ представляващи неустойки и лихви възникнали от
датата на постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност
до датата на предявяване на вземането.
Като
основание за коментираните вземания са посочени шест броя договори за паричен
заем сключени между „Авмор – Шипинг енд трейдинг“ ЕООД, като заемополучател
съответно три с Л.К.У. и три с Н. Алексдандрович У., като заемодатели. Договорите са
сключвани на 06.12.2000г.; 20.01.2001г. и 31.01.2005г., Предмет на договорното
заемно правоотношение на всичките шест договора са различни парични суми, които
заемодателите, в качеството си на трети физически лица, а не на съдружници и
управители предоставят на дружеството за закупуване на материални активи. В
представените разписки е посочено, че сумите по договорите са получени от
представител на дружеството съответно на 18.12.2000г.20.01.2001г. и
10.02.2005г. Съобразно чл. 1 от договорите, /които са еднотипни/ задължението
на дружеството - заемополучател да върне заемните суми настъпва след изтичането
на договорно определение срокове, които за договорите сключени на 06.12.2000г. и
20.01.2001г. са 15 /петнадесет/ години, а за договорите сключени на
31.01.2005г., съответно 10 /десет/ години. Ето защо падежите на задълженията на
договорите следва да настъпят за първите два договора на 06.12.2015г., за
вторите два договора на 20.01.2016г. и съответно за третите два на 31.01.2015г.
От събраните, като писмени доказателства по делото Счетоводен Баланс на „Авмор
– Шипинг енд трейдинг“ ЕООД, съставен към 30.09.2015г. /стр. 15 от делото/,
Счетоводния баланс на дружеството съставен към 28.01.2016г. /стр. 38/, и от
заключението на вещото лице изготвило назначената от съда ССЕ, може да се
установи, че задълженията по коментираните шест броя договори за заем не са
отразени в счетоводството на дружеството за съответните периоди 2015г. и
2016г., когато са настъпили падежите и вземанията по тях са станали изискуеми
съобразно договорните клаузи. Според експерта към тези периоди задълженията на
„Авмор – Шипинг енд трейдинг“ ЕООД, са били единствено към
кредиторите „Деконсулт 13“ ЕООД, и А.К.. От книжата представени от Л. и Н.
Улибини, като приложения към молбите им за предявяване на вземания не може да
се установи, че задълженията по коментираните договори за парични заеми са били
заведени в счетоводството на дружеството нито, към момента на сключване на
самите договори нито към момента на падежирането на задълженията съобразно
договорните клаузи. Нещо повече всички представени на временния синдик от
процесуалния представител на Улибини Годишни финансови отчети на „Авмор –
Шипинг енд трейдинг“ ЕООД, за периодите след 2000г. съставени /според
положените подписи/ от Л.У. и утвърдени от Н.У. са със ставка нула и в
приходната и в разходната част, като средствата предмет на коментираните
договори за парични заеми не са отразени в счетоводните отчети на дружеството
макар те да са съставени от самите заемодатели.
Мотивите на временния синдик да
включи коментираните вземания в списъка с неприетите такива е именно
обстоятелството, че данни за тях липсват в счетоводството на дружеството.
Според данните от протокола от проведеното на 23.02.2018г. по реда на чл. 692,
ал. 3 от ТЗ, открито съдебно заседание съдържащи изявления на временния синдик
и процесуалния представител на Л. и Н. Улибини, синдикът е поканил последните
да му предадат счетоводните книги и документи на дружеството, които се
съхраняват при тях. Налично е и изрично неоспорено изявление на синдика, че в
предадените му от Л. и Н. Улибини книжа не се съдържат данни за задължения на „Авмор
– Шипинг енд трейдинг“ ЕООД, по коментираните шест броя договори за парични
заеми.
След
направена справка в Търговския регистър по партидата на „Авмор
– Шипинг енд трейдинг“ ЕООД, съдът установи, че липсват обявени ГФО поради,
което данни за задълженията на дружеството могат да се черпят само от
представените по делото писмени доказателства. Това е така и във връзка с
характера на производството по чл. 692, ал. 3 от ТЗ, препятстващ възможността
за допълнително събиране на доказателства.
Аргументите
изтъкнати в подкрепа на възраженията подадени срещу включването на
коментираните вземания в списъка с неприети такива са следните:
На
първо място се сочи, че търговските книги на „Авмор – Шипинг енд
трейдинг“ ЕООД, не са водени редовно за периода 2014 и 2015г. от една страна
защото назначаването на А.К. за управител на дружеството през този период е
отменено от съда през 2017г., и тъй като отчетите са съставени от него те не
обвързват дружеството, а от друга защото в тях не са включени задължения към
кредитори останали неизплатени от предходни периоди. Сочи се, че от създаването
на дружеството през 2000г., Улибини многократно са му предоставяли парични
заеми, които е следвало да намерят отражение в счетоводните му книги, като
негови задължения към тях в хронологичен ред. Посочено е още, че счетоводните
отчети на „Авмор – Шипинг енд трейдинг“ ЕООД, за 2014г. и 2015г.
липсват, което препятствало тяхното евентуално оспорване.
Съдът
не споделя доводите изложени в подкрепа на коментираното възражение. По - горе
в настоящото определение пространно са коментирани обстоятелствата относно
валидността на действията на А.К., като управител на „Авмор – Шипинг енд
трейдинг“ ЕООД, за периода от 18.09.2014г. до 06.11.2017г. преценени съобразно
хипотезата на чл. 8 от ЗТРЗЮЛНЦ, и становището на съда по този въпрос. В този
смисъл ОС намира, че приложените, към делото Счетоводен Баланс на „Авмор
– Шипинг енд трейдинг“ ЕООД, съставен към 30.09.2015г. /лист 15 от делото/, и
Счетоводния баланс на дружеството съставен към 28.01.2016г. /лист 38/, имат
своята стойност като писмени доказателства и следва да се ценят, като такива
досежно наличната в тях информация относно фактите и обстоятелствата имащи
значение към предмета на установяване, а именно дали задълженията по коментираните
договори са отразени в счетоводството на дружеството. В този смисъл съдът
намира за установено, че коментираните задължения с падежи съответно през 2015г
и 2016г. не са отразени своевременно в счетоводството на „Авмор –
Шипинг енд трейдинг“ ЕООД. От друга страна дори ако задълженията бяха заведени
в счетоводните регистри на дружеството в съответните периоди при сключването на
договорите през 2001г. и 2005г. макар с ненастъпили още падежи, когато Л. и Н.
Улибини са били управители на „Авмор – Шипинг енд трейдинг“ ЕООД,
и са имали грижа за това същите би следвало да разполагат с доказателства,
които да представят по делото за установяване на твърдените от тях факти и
обстоятелства свързани с счетоводното записване на коментираните заемни правоотношения.
Такива доказателства не се представиха въпреки изричната покана на временния
синдик към техния процесуален представител. Нещо повече от представените
Годишни финансови отчети на дружеството за периодите след 2000г., когато са
сключени коментираните договори и паричните средства от заемните правоотношения
би следвало да са постъпили в касата на „Авмор – Шипинг енд
трейдинг“ ЕООД, съобразно приложените, към договорите разписки и приходни
ордери липсват счетоводни отбелязвания на такива постъпления в отчетите. Както
бе коментирано по – горе ГФО за тези периоди са с нулеви приходна и разходна
част макар да са съставени и подписани от същите лица, които са подписали
договорите за заем, като заемодател и заемополучател, разписките и приходните
ордери удостоверяващи предаването на сумите. В тази връзка неоснователен е и
изтъкнатия в подкрепа на коментираното възражение аргумент, че счетоводните
отчети на „Авмор – Шипинг енд трейдинг“ ЕООД, за периода 2014г. –
2015г. не са водени редовно, тъй като в тях не са включени задължения към
кредитори останали неизплатени от предходни периоди. Очевидно е, че нулевите
счетоводни баланси за предходните години няма как да генерират счетоводно
записване на задължения за предходни години след, като в предходните ГФО
липсват постъпили на такива основания суми в предходни счетоводни периоди.
Изтъкнатият довод за липса на
счетоводен отчет на „Авмор – Шипинг енд трейдинг“ ЕООД,
за 2015г. не се кредитира от съда предвид обстоятелството, че препис от такъв е
приложен, като писмено доказателство по делото на лист № 15 от същото.
Съобразявайки
изложеното и най - вече данните от заключението на вещото лице изготвило
назначената от съда ССЕ, и събраните по делото писмени доказателства
включително ГФО на дружеството за периодите след 2000г. предадени на временния
синдик от процесуалния представител на Улибини, съдът намира за недоказани
вземанията на Л. и Н. Улибини към „Авмор – Шипинг енд трейдинг“
ЕООД, основани на коментираните шест броя договори за заем сключвани
на 06.12.2000г.; 20.01.2001г. и 31.01.2005г., което пък обуславя
неоснователността на коментираните възражения срещу съставения от временния
синдик списък с неприети вземания на кредиторите на „Авмор –
Шипинг енд трейдинг“ ЕООД.
Съобразявайки изложеното до тук,
съдът намира, че следва да отхвърли направените възражения и да потвърди
съставените от временния синдик на „Авмор – Шипинг енд
трейдинг“ ЕООД, списъци с приети и неприети вземания.
Водим от гореизложеното и
на основание 692,
ал. 1 от ТЗ,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОДОБРЯВА списък на приетите, предявени в срока по чл.
685, ал. 1 от ТЗ, вземане в производството по несъстоятелност срещу „Авмор
– Шипинг енд трейдинг“ ЕООД, с ЕИК *********, обявен по партидата на търговеца
в Търговския регистър водим от Агенцията по вписванията на 07.12.2017г. под № 20171215150425.
ОДОБРЯВА списък на неприетите, предявени в срока по
чл. 685, ал. 1 от ТЗ, вземане в производството по несъстоятелност срещу „Авмор
– Шипинг енд трейдинг“ ЕООД, с ЕИК *********, обявен по партидата на търговеца
в Търговския регистър водим от Агенцията по вписванията на 07.12.2017г. под № 20171215150425.
Определението не подлежи на
обжалване.
Препис от определението да се
изпрати по електронен път на ТР при АВ за обявяване.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ. .