Решение по дело №574/2018 на Районен съд - Айтос

Номер на акта: 101
Дата: 10 май 2019 г. (в сила от 4 февруари 2020 г.)
Съдия: Таня Спасова
Дело: 20182110100574
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 юни 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                     Р Е Ш Е Н И Е

                                                          10.05.2019 г.                                    гр. А.

            В ИМЕТО НА НАРОДА

А.КИ РАЙОНЕН СЪД                                       ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На единадесети април                                две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:

                                                                    Районен съдия: Таня Спасова

секретар Росица Марковска

като разгледа докладваното от съдия Спасова гражданско дело574 по описа за 2018 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Исковата претенция е за делба на наследствени имоти, подадена от Й.С.М. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***-2, чрез адв. Е.М., против С.В.С. с ЕГН ********** *** и В.С.Д. с ЕГН ********** ***.

Ищцата и ответницата се сестри, а ответникът С.В.С. е техен баща. Съпругата му К. И. С. е починала на 11.02.1996 г., а нейни наследници са той и двете им дъщери – ищцата и ответницата.

Поддържа се съсобственост по отношение на описания в исковата молба имот, представляващ дворно място, съставляващо ПИ с пл. № 1280, кв.82, с площ от 451 кв.м., урегулиран като УПИ V-1280, кв.82 по ПУП на гр. А., с площ от 462 кв.м., с неуредени регулационни сметки от 15 кв.м., ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, състояща се от два етажа, всеки със застроена площ от 77 кв.м. и гараж от 15 кв.м. Имотът е бил СИО между С.В.С. и съпругата му, като след нейната смърт същият се разпоредил със своите 4/6 идеални части в полза на ответницата – дъщеря си В.С.Д., за което е съставен нотариален акт за покупко продажба № 181, н.д. № 383/07.07.2017 г. Като счита сделката за относително недействителна спрямо нея до размера на прехвърлената 1/6 идеална част от нейната майка, за което предявява самостоятелен иск по чл.76 от ЗН, ищцата желае имотът да бъде поделен между нея и останалите двама наследници – баща й и сестра й, като квотите бъдат определени на 1/6 идеална част за нея по наследяване от майката, 1/6 идеална част за баща й по наследяване от майка й и негова съпруга и поради относителната недействителност на сделката за тази част - 4/6 идеална части за сестра й, от които 1/6 идеална част по наследяване от майка им и 3/6 идеални части от продажбата на личния дял на баща им.

Сроковете за отговор са изтекли, като в законоустановения срок са постъпили отговори от ответниците.

Делото е било насрочено по реда на чл.140 от ГПК за разглеждане в открито съдебно заседание, като в съдебно заседание на 08.10.2014 г. преди даване на ход на делото ответницата В.С.Д. е направила възражение, че описаните 4/6 идеални части от продажбата, обективирана в нотариален акт за покупко продажба № 181, н.д. № 383/07.07.2017 г., са придобити от нея въз снова на възмездно придобивно основание по време на брака й с Д.Г.Д. с ЕГН **********, за което представя удостоверение за сключен граждански брак от 1980 г. С оглед на това счита, че гореописаните идеални части са придобити в режим на СИО, поради което нейният съпруг следва да участва по делото като страна.  

 Предвид въведеното в производството спорно правоотношение с предмет гореописаните 4/6 идеални части от недвижимия имот, което следва да се разреши с участието на двамата съпрузи в качеството на ответници, за да може и неучаствалият в това производството съпруг да бъде обвързан от формираната СПН и съответно да се изчерпят между страните всички спорни въпроси относно правото на собственост върху процесните имоти като придобити от съпрузите на основание покупко-продажба, с определение № 758 от 12.10.2018 г. съдът е конституирал и съпруга Д.Г.Д. с ЕГН **********. Дали сделката за покупко-продажба е относително недействитела, съответно дали имотът следва да се допусне до делба и при какви е въпрос по съществото на спора, но с оглед заявените преди първото съдебно заседание възражения за наличие на СИО е било наложително конституирането на съпруга на ответницата като нейн необходим другар.

В първото съдебно заседание от 21.12.2018 г. от страна на другата дъщеря - ответницата В.С.Д. по реда на чл.341, ал.2 от ГПК е направено искане за включване в делбената маса и на друг наследствен имот - незастроено дворно място с площ от 1031 кв.м., образуващо УПИ V-131 в кв.21 по плана на с. Л., общ. А.. Новият иск за делба е предявен, ведно с възражение по чл.76 от ЗН за относителна недействителност на сделка по покупко-продажба, обективирана в нотариален акт № 136, том първи, рег. № 1339, дело № 95 от 2017 г., до размера на прехвърлената от ответника С.В.С. в полза на ищцата Й.С.М. останалата по наследство от съпругата му 1/6 идеална част.

Аналогично на атакуваната по реда на чл.76 от ЗН с исковата молба сделка, обективирана в нотариален акт за покупко продажба № 181, н.д. № 383/07.07.2017 г., 4/6 идеални части от този имот са били прехвърлени от бащата С.В.С. на другата му дъщеря Й.С.М. по време на брака й с М.Г.М. с ЕГН ********** *** – 3/6 идеални части, които са били лична собственост на С.В.С. и 1/6 идеална част, която е останала в наследство от починалата му съпруга. Останалите 2/6 идеални части са разпределени между дъщерите му, всяка с по 1/6 идеална част от наследствения имот.

Съпругът М.Г.М. с ЕГН ********** *** също е бил конституиран като страна по делото, не само поради това, че прехвърлените 4/6 идеални части са придобити в режим на СИО, но и поради това, че е приобретател по сделката по заявеното възражение по чл.76 от ЗН. Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по тълк. гр. д. № 1/2004 г. ОСГК, в делбения процес сънаследниците, които не са извършили разпоредителна сделка със сънаследствената вещ, следва да заявят възражението по чл.76 от ЗН до приключване на устните състезания в първата фаза, като при релевиране на относителната недействителност на акт на разпореждане като главна страна в процеса следва да участва сънаследникът-прехвърлител по заявения иск за делба, както и приобретателят по сделката по заявения иск по чл.76 от ЗН.

Искането за делба, предявено по реда на чл.341, ал.2 от ГПК, е било заявено в срок, поради което съдът е счел, че няма пречка имотът, за който се твърди, че е съсобствен между страните, да се включи в делбената маса, като едновременно се разгледа релевираната относителна недействителност по чл.76 от ЗН на сделката с този имот. В тази връзка освен С.С. и Й.М. е конституирал като главна страна по делото другия приобретател по сделката и съпруг на първоначалната ищца М.Г.М. с ЕГН ********** ***.  Счетено е, че поради връзката между двата иска за делба, то целесъобразно е от съда да се издаде едно общо решение по тях, като се обсъдят възраженията на страните. Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в Определение №102/02.06.2017 по дело №1306/2017 на ВКС, ГК, II г.о., при отказ за включване на имотите в делбата по реда на чл.341, ал.2 ГПК съдът следва да разпореди образуването на отделно производство за тяхната делба. Т.е. във всички случаи направеното искане по чл.341, ал.2 от ГПК подлежи на разглеждане от съда, независимо дали това ще стане в настоящото производство или в отделно самостоятелно производство, ако бъде отказано включването на имота, като настоящият казус предполага едновременно разглеждане на двата иска за делба, доколкото се касае до аналогични сделки на бащата, извършени в полза на двете му дъщери.

С оглед изложеното по-горе съдът е приел за разглеждане в делбеното производство искането на В.С.Д., заявено по реда по чл.341, ал.2 от ГПК, за делба на незастроено дворно място с площ от 1031 кв.м., образуващо УПИ V-131 в кв.21 по плана на с. Л., общ. А., по отношение на който едновременно с това е релевирана относителна недействителност по чл.76 от ЗН до размера на 1/6 идеална част, прехвърлена с нотариален акт № 136, том първи, рег. № 1339, дело №95 от 2017 г. в полза на съделителката Й.С.М. по време на брака й с М.Г.М. с ЕГН ********** ***. Конституирал е също така М.Г.М. с ЕГН ********** *** като страна по делото в качеството на ответник по новопредявения иск за делба.

Въз основа на събраните по делото доказателства от ФАКТИЧЕСКА и ПРАВНА СТРАНА съдът намира следното:

Няма спор, че С.В.С. с ЕГН ********** е придобил спорните имоти по време на брака си с К. И. С., починала на 11.02.1996 г., а именно:

1. ИМОТ, представляващ дворно място, съставляващо ПИ с пл. № 1280, кв.82, с площ от 451 кв.м., урегулиран като УПИ V-1280, кв.82 по ПУП на гр. А., с площ от 462 кв.м., с неуредени регулационни сметки от 15 кв.м., ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, състояща се от два етажа, всеки със застроена площ от 77 кв.м. и гараж от 15 кв.м.

2. ИМОТ, представляващ незастроено дворно място с площ от 1031 кв.м., образуващо УПИ V-131 в кв.21 по плана на с. Л., общ. А..

Няма спор, че след смъртта на съпругата си С.В.С. с ЕГН **********  се е разпоредил със своите идеални части от двата имота, възлизащи на 4/6 идеални части, от които 3/6 идеални части са били негова лична собственост поради прекратяване на СИО и 1/6 идеална част е останала в наследство от починалата му съпруга.

С нотариален акт за покупко продажба № 181, н.д. № 383/07.07.2017 г. от имота, представляващ дворно място, съставляващо ПИ с пл. № 1280, кв.82, с площ от 451 кв.м., урегулиран като УПИ V-1280, кв.82 по ПУП на гр. А., с площ от 462 кв.м., с неуредени регулационни сметки от 15 кв.м., ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, състояща се от два етажа, всеки със застроена площ от 77 кв.м. и гараж от 15 кв.м., на В.С.Д. с ЕГН ********** са прехвърлени 4/6 идеални части, като това е станало по време на брака й с  Д.Г.Д. с ЕГН **********.

С нотариален акт за покупко-продажба № 136, том първи, рег. № 1339, дело № 95 от 2017 г. от имота, представляващ незастроено дворно място с площ от 1031 кв.м., образуващо УПИ V-131 в кв.21 по плана на с. Л., общ. А., на Й.С.М. с ЕГН ********** са прехвърлени 4/6 идеални части, като това е станало по време на брака й с М.Г.М. с ЕГН **********.

Разпоредителните сделки, обективирани в описаните по-горе нотариални актове, са извършени в полза на останалите сънаследници Й.С.М. с ЕГН ********** и В.С.Д. с ЕГН **********. Същите са дъщери на С.В.С. и починалата му съпруга, поради което след нейната смърт са придобили по силата на наследяването по 1/6 идеална част от двата имота.

С оглед осъществените от сънаследника С.В.С. с ЕГН ********** разпоредителни сделки в полза на останалите сънаследници квотите в делбените имоти са следните:

1. За въведения с исковата молба ИМОТ, представляващ дворно място, съставляващо ПИ с пл. № 1280, кв.82, с площ от 451 кв.м., урегулиран като УПИ V-1280, кв.82 по ПУП на гр. А., с площ от 462 кв.м., с неуредени регулационни сметки от 15 кв.м., ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, състояща се от два етажа, всеки със застроена площ от 77 кв.м. и гараж от 15 кв.м., 5/6 идеални части принадлежат на В.С.Д. с ЕГН **********, от които 1/6 идеална част са нейна лична собственост по наследствено правоприемство от нейната майка и 4/6 идеални части са придобити в режим на СИО с Д.Г.Д. с ЕГН ********** чрез договор за покупко-продажба по време на брака им. Останалата 1/6 идеална част принадлежи по силата на наследственото правоприемство на сестра й Й.С.М..

2. За въведения по чл.341, ал.2 от ГПК ИМОТ, представляващ незастроено дворно място с площ от 1031 кв.м., образуващо УПИ V-131 в кв.21 по плана на с. Л., общ. А., 5/6 идеални части принадлежат на Й.С.М. с ЕГН **********, от които 1/6 идеална част са нейна лична собственост по наследствено правоприемство от нейната майка и 4/6 идеални части са придобити в режим на СИО с М.Г.М. с ЕГН ********** чрез договор за покупко-продажба по време на брака им. Останалата 1/6 идеална част принадлежи по силата на наследственото правоприемство на сестра й В.С.Д. с ЕГН **********.

           Неоснователни са исканията, предявени от всяка от дъщерите му за обявяване на сделките, извършени от С.В.С. с ЕГН **********, за относително недействителни по чл.76 от ЗН за частта му, която същият е придобил по наследство от своята съпруга, възлизаща на 1/6 идеална част за всеки от двата имота. Ищцата по първоначалния иск за делба Й.С.М. като сънаследник чрез предявен иск по чл.76 от ЗН атакува като относително недействителна спрямо нея сделката по покупко-продажба, извършена в полза на сестра й В.С.Д. с ЕГН ********** по време на брака с нейния съпруг Д.Г.Д. с ЕГН **********, а последната също като сънаследник изрично противопоставя относителна недействителност по чл.76 от ЗН по отношение на сделката по покупко-продажба, извършена в полза на ищцата по първоначалната искова претенция по време на брака с нейния съпруг М.Г.М. с ЕГН **********. Видно е, че са касае до разпореждания, извършени между сънаследници, т.е. С.В.С. не се е разпоредил с наследствения си дял от двата спорни имота в полза на трети външни за съсобствеността лица, а в полза на останалите две сънаследници Й.С.М. и В.С.Д. – дъщери от брака с починалата му съпруга. Предвид вида на разпорежданията, извършени от С.В.С., чрез покупко-продажба в полза на двете му дъщери по време, когато всяка от тях е имала сключен брак с трето за съсобствеността лице, то тези покупко-продажби са довели до придобиване на наследствения му дял от двата имота от дъщерите му в режим на СИО със съпрузите им. Според съда това обаче е последица от вида на сделките по покупко-продажба като възмездни придобивни основания, но не обосновава извод, че С.В.С. се е разпоредил с наследствения си дял в полза на трето външно за съсобствеността лице, различно от наследниците, каквито се явяват дъщерите му. Именно дъщерите му са вписани като приобретатели в нотариалните актове, с които са изповядани сделките по покупко-продажба, а не техните съпрузи. Съгласно приетото в задължителната практика на ВКС /т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр.д.№ 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС и решение № 187 от 20.04.2012 г. по гр.д.№ 696 от 2011 г. на ВКС, Първо г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК/, относително недействителни спрямо наследниците на основание чл.76 от ЗН са всички актове на разпореждане със сънаследствен имот или със сънаследствен дял от имот, с изключение на разпореждания, с които се изчерпва наследството и поради това представляват продажба на наследство по смисъла на чл.212 от ЗЗД, разпореждания на всички наследници със сънаследствените им дялове или разпореждания между самите сънаследниците. В случая при двете покупко-продажби, извършени от С.В.С. като сънаследник с 1/6 идеална част в полза на дъщерите му, които също са наследници на съпругата му, е налице последната хипотеза на разпореждания между сънаследници, поради което именно релевираната по чл.76 от ЗН относителна недействителност на сделките до размера на 1/6 идеална част съответно от Й.С.М. ЕГН ********** за първия имот и от В.С.Д. с ЕГН ********** за втория имот, се явява неоснователна. Ето защо делбата на двата имота следва да се извърши при квоти и страни, както следва:

           1. ИМОТ, представляващ дворно място, съставляващо ПИ с пл. № 1280, кв.82, с площ от 451 кв.м., урегулиран като УПИ V-1280, кв.82 по ПУП на гр. А., с площ от 462 кв.м., с неуредени регулационни сметки от 15 кв.м., ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, състояща се от два етажа, всеки със застроена площ от 77 кв.м. и гараж от 15 кв.м., ПРИ СТРАНИ И КВОТИ: 1/6 идеална част за Й.С.М. ЕГН ********** по силата на наследственото правоприемство и 5/6 идеални части за В.С.Д. с ЕГН **********, от които 1/6 идеална част нейна лична собственост по наследствено правоприемство и 4/6 идеални части в режим на СИО със съпруга й Д.Г.Д. с ЕГН **********, като придобити чрез договор за покупко-продажба по време на брака им.

           2. ИМОТ, представляващ незастроено дворно място с площ от 1031 кв.м., образуващо УПИ V-131 в кв.21 по плана на с. Л., общ. А., ПРИ СТРАНИ И КВОТИ: 1/6 идеална част за В.С.Д. с ЕГН ********** по силата на наследственото правоприемство и 5/6 идеални части за Й.С.М. с ЕГН **********, от които 1/6 идеална част нейна лична собственост по наследствено правоприемство и 4/6 идеални части в режим на СИО с М.Г.М. с ЕГН **********, като придобити чрез договор за покупко-продажба по време на брака им.

           Исковите претенции за делба срещу С.В.С. с ЕГН ********** *** също следва да се отхвърлят като неоснователни, доколкото същият се е разпоредил с целия си дял от двата въведени в делбата имота и няма основание да бъдат обявени за относително недействителни извършените от него разпореждания с наследствения му дял от двата имота в полза на останалите сънаследници.

           С оглед изложеното, съдът

 

                                                                 Р Е Ш И:

 

           ОТХВЪРЛЯ исковата претенция по чл.76 от ЗН, предявена от Й.С.М. с ЕГН **********, за обявяване на относително недействителна по отношение нея на сделката, обективирана в нотариален акт за покупко продажба № 181, н.д. № 383/07.07.2017 г. на нотариус Г.Г. с рег. № 557 на НК, до размера на 1/6 идеална част от имота, предмет на сделката - дворно място, съставляващо ПИ с пл. № 1280, кв.82, с площ от 451 кв.м., урегулиран като УПИ V-1280, кв.82 по ПУП на гр. А., с площ от 462 кв.м., с неуредени регулационни сметки от 15 кв.м., ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, състояща се от два етажа, всеки със застроена площ от 77 кв.м. и гараж от 15 кв.м.

            ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за делба по отношение на С.В.С. с ЕГН ********** ***.

           ДОПУСКА ИЗВЪРШВАНЕ НА ДЕЛБА на съсобствен ИМОТ, представляващ дворно място, съставляващо ПИ с пл. № 1280, кв.82, с площ от 451 кв.м., урегулиран като УПИ V-1280, кв.82 по ПУП на гр. А., с площ от 462 кв.м., с неуредени регулационни сметки от 15 кв.м., ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, състояща се от два етажа, всеки със застроена площ от 77 кв.м. и гараж от 15 кв.м., ПРИ СТРАНИ И КВОТИ, както следва: 1/6 идеална част за Й.С.М. ЕГН ********** по силата на наследственото правоприемство и 5/6 идеални части за В.С.Д. с ЕГН **********, от които 1/6 идеална част нейна лична собственост по наследствено правоприемство и 4/6 идеални части в режим на СИО със съпруга й Д.Г.Д. с ЕГН **********, като придобити чрез договор за покупко-продажба по време на брака им.

           ДОПУСКА ИЗВЪРШВАНЕ НА ДЕЛБА на съсобствен ИМОТ, представляващ незастроено дворно място с площ от 1031 кв.м., образуващо УПИ V-131 в кв.21 по плана на с. Л., общ. А., ПРИ СТРАНИ И КВОТИ, както следва: 1/6 идеална част за В.С.Д. с ЕГН ********** по силата на наследствено правоприемство и 5/6 идеални части за Й.С.М. с ЕГН **********, от които 1/6 идеална част нейна лична собственост по наследствено правоприемство и 4/6 идеални части в режим на СИО с М.Г.М. с ЕГН **********, като придобити чрез договор за покупко-продажба по време на брака им.

           Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                        Районен съдия………………….

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 Решение №21/15.05.2013 по дело №741/2012 на ВКС, ГК, II г.о., докладчик съдията Зоя Атанасова

 Печат



инцидентен установителен иск

сила на пресъдено нещо

обективни предели на сила на пресъдено нещо

относителна недействителност

Р Е Ш Е Н И Е

№ 21

гр. София 15.05.2013 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в съдебно заседание на 24 януари през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ВЛАХОВ

ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ЗОЯ АТАНАСОВА

При секретаря А.Д, като разгледа докладваното от съдия

З. Атанасова

гр. дело № 741

по описа за 2012

година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от ответниците Я.М.Я. и А.Я.М., чрез адв. К. К. против решение № 327/28.05.2012 г. по в.гр.дело № 351/2012 г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решение от 02.02.2012 г. по гр.дело № 3744/2010 г. на Русенския районен съд.

Жалбоподателите поддържат основания по чл.281,т.3 ГПК за неправилност на решението - нарушение на материалния закон и необоснованост. Искат отмяна на решението и връщане делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.

Ответницата по жалбата К.М.Т., чрез адв. А. М. в писмен отговор е изразила становище за неоснователност на касационната жалба по същество.

С определение № 514/24.10.2012 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос ако възражението по чл.76 ЗН е направено от сънаследник пред първата инстанция и въззивният съд прецени, че следва да го уважи следва ли да се произнася с отделен диспозитив в решението, а не само да изложи мотиви.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирани страни и е процесуално допустима.

Производството по делото е за съдебна делба на недвижим имот и е във фазата по допускане на делбата.

Предмет на съдебната делба е недвижимия имот - дворно място с площ от 1400 кв.м., представляващо УПИ XV-*в кв.12 по плана на [населено място], Р. област, застроено с жилищна сграда с площ от 100 кв.м., масивен гараж със застроена площ от 20 кв.м., жилищна сграда-лятна кухня със застроена площ от 14 кв.м. и стопанска постройка със застроена площ от 30 кв.м.

От фактическа страна е прието, че Т.И.М. и М.Я.М. са придобили през време на брака в режим на съпружеска имуществена общност процесното дворно място УПИ XV-*в кв.12 по регулационния план на [населено място], Р. област с площ от 1400 кв.м., идентично с парцели X. и X. в кв.* по обезсиления план на селото заедно със жилищна сграда със застроена площ от 100 кв.м., масивен гараж със застроена площ от 20 кв.м., жилищна сграда – лятна кухня със застроена площ от 14 кв.м., стопанска постройка със застроена площ от 30 кв.м.

Прието е, че М. М. дарил на сина си Я. М. дворно място с площ от 775, представляващо парцел X. в кв.*по плана на селото с нот. акт № 73/75 г. Прието е, че дарението е нищожно, поради противоречие с разпоредбите на чл.13,ал.2 и ал.3 СК от 1968 г отм. . За да направи извода съдът е взел предвид, че при извършеното разпореждане не е представено съгласие на съпругата на дарителя Т. М.. Взети са предвид разпоредбите на чл.13,ал.7 СК отм. , че това съгласие следва да се даде в писмена форма с нотариална заверка на подписите. С оглед нищожността на сделката съдът е приел, че същата не е породила транслативен ефект и имота е останал семейна имуществена общност между Т. М. и М.Я.М..

Съдът е приел, че Т. М. е починала на 04.05.1995 г. и със смъртта й е прекратена съпружеската имуществена общност при равни права за всеки от съпрузите. Прието е, че частта на съпругата е наследена от съпруга М. М. и двете деца при делбени части – 4/6 ид.части за съпруга и по 1/6 ид.част за децата.

С нот.акт № 11/2009 г. М. М. и Я. Я. прехвърлили на А.Я.М. недвижимия имот както следва – М. М. прехвърлил 4/12 ид.части, а Я. Я. прехвърлил 7/12 ид.части срещу задължението на А. М. лично и чрез баща си Я. Я. да поемат гледането и издръжката на праводателя. Прието е за неоснователно възражението за нищожност на сделката, поради липса на основание. Според въззивния съд сделката е недействителна, като извършена в нарушение на чл.76 ЗН, тъй като Я. М. се разпоредил с наследството, останало от майката Т. М.. При тези съображения е прието, че А. Я. е придобил собствеността върху 4/12 ид.части от недвижимия имот, М. М. е останал собственик на 4/12 ид.части и К. Т. и Я. Т. са станали собственици на по 2/12 ид.части от имота. След смъртта на М. М., починал в хода на делото на 10.10.2010 г. неговите наследници К. Т. и Я. Я. съдът е приел, че наследяват по 2/12 от недвижимия имот. Прието е, че съсобственици на делбения имот остават А. Я., К. Т. и Я. М. при делбени части по 2/6 ид.части за всеки, при които е допусната съдебната делба на описания недвижим имот.

По правния въпрос:

С решение № 160/30.03.2011 г. по гр.дело № 333/2010 г. на ВКС I г.о., постановено по чл.290 ГПК съдът е изразил становището, че правото на сънаследника да иска прогласяване на относителната недействителност на разпореждане със сънаследствения имот от друг сънаследник по чл.76 ЗН може да се упражни само в първата фаза на делбения процес с инцидентен установителен иск или с правоизключващо възражение. Прието е, че спорът по чл.76 ЗН е преюдициален и обуславящ спора за собственост в делбения процес, тъй като с решението по чл.282, ал.1 ГПК отм. , сега чл. 344, ал.1 ГПК следва със силата на пресъдено нещо да се разреши спора кой е титуляр на правото на собственост. Прието е, че съдът дължи произнасяне с отделен диспозитив както в случай, че искът по чл.76 ЗН бъде упражнен с инцидентен установителен иск, така и в случай, когато правото е упражнено с възражение, тъй като мотивите на съда, дори в тях да се съдържат изводи за основателност на възражението, нямат обвързваща сила по отношение на страните.

Настоящият съдебен състав не споделя становището по поставения правен въпрос в цитираното решение на ВКС и преценява за правилно разрешението на правния въпрос в обжалваното решение на Русенския окръжен съд.

С решението съдът разрешава правния спор като установява какво е правното положение между страните и ги задължава да се съобразяват с него. Една от най-важните правните последици на влязлото в сила съдебно решение е силата на пресъдено нещо. В разпоредбите на ГПК обхвата на тази правна последица е ясно и изчерпателно очертан, чрез нейните обективни и субективни предели. Обективните предели на силата на пресъдено нещо представляват предмета за който тя важи и това е материалното право, по което съдът се е произнесъл с решението, като го е потвърдил или отрекъл. Съгласно чл.298,ал.1 ГПК решението влиза в сила за същото искане и на същото основание. От текста следва извода, че предмет на силата на пресъдено нещо/СПН/ е само спорното материално право с белезите, които го индивидуализират – юридически факт от който произтича, съдържание, субекти и правно естество. В разпоредбите на чл.298,ал.4 ГПК е предвидено единствено изключение от принципа, че само спорното право предмет на иска е предмет на СПН, като я разпростира и относно две насрещни права на ответника, предявени от него не чрез насрещен иск, а чрез възражение. Това са предявени искания и възражения за право на задържане/чл.72,ал.3 ЗС, чл.91 ЗЗД/ и за вземането, възоснова на което ответникът прави възражение за прихващане. За други насрещни права на ответника, предявени с възражение чл.298,ал.4 не важи и за тях сила на пресъдено нещо не се формира. Следователно с диспозитива на решението съдът се произнася само по предявените насрещни права на ответника чрез възражение, а именно искания и възражения за право на задържане/чл.72, ал. 3 ЗС, чл.91 ЗЗД/ и за вземането, възоснова на което е направил възражение за прихващане. Освен за посочените насрещни права на ответника за други права, предявени чрез възражение съдът не се произнася с отделен диспозитив.

В първата фаза на делбения процес всеки сънаследник може да упражни правото да иска прогласяване на относителната недействителност на разпореждане със сънаследствения имот от друг сънаследник по чл.76 ЗН с инцидентен установителен иск или с правоизключващо възражение. Спорът по чл.76 ЗН е преюдициален и обуславя разрешаване на спора за собственост в делбеното производство. Съдът следва да се произнесе с отделен диспозитив само в случай, че правото по чл. 76 ЗН бъде упражнено с инцидентен установителен иск, но не и когато е упражнено с възражение. При предявено право по чл.76 ЗН под формата на възражение от сънаследник пред първата инстанция и при преценка от въззивния съд за основателност на същото последният съд не следва да се произнася по възражението с отделен диспозитив в решението.

По основателността на касационната жалба:

Като взема предвид изложените съображения по поставения правен въпрос съдът намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Касационните доводи за нарушение на материалния закон – неправилно приложение на разпоредбите на чл.76 ЗН и за необоснованост са неоснователни.

Установено е по делото, че процесния недвижим имот, представляващ дворно място УПИ XV-* в кв.12 по регулационния план на [населено място], Р. област с площ от 1400 кв.м., идентично с парцели X. и X. в кв.*по обезсиления план на селото заедно със жилищна сграда със застроена площ от 100 кв.м., масивен гараж със застроена площ от 20 кв.м., жилищна сграда – лятна кухня със застроена площ от 14 кв.м., стопанска постройка със застроена площ от 30 кв.м. е придобит в режим на съпружеска имуществена общност от съделителя М.Я.М., починал в хода на делото на 10.10.2010 г. и съпругата му Т.И.М.. М. М. дарил сина си Я. М. дворното място с площ от 775 кв.м., представляващо парцел X. в кв.* по плана на [населено място] с нотариален акт № 73/20.02.1975 г. Установено е, че договора за дарение на недвижимия имот, който е съпружеска имуществена общност е сключен без съгласие на съпругата на дарителя Т. М.. С оглед на това е правилен извода на въззивния съд за нищожност на извършеното дарение, поради противоречие с разпоредбите на чл.13,ал.2 и ал.3 СК от 1968 г отм. .

Правилно е прието, че поради нищожността на сделката същата не е породила транслативен ефект и имота е останал семейна имуществена общност между Т.И.М. и М.Я.М..

Установено е, че Т. М. е починала на 04.05.1995 г. и със смъртта й е прекратена съпружеската имуществена общност при равни права за всеки от съпрузите. Обоснован е извода, че частта на съпругата е наследена от съпруга М. М. и двете деца при делбени части – 4/6 ид.части за съпруга и по 1/6 ид.част за децата.

С нот.акт № 11/2009 г. М. М. и Я. Я. прехвърлили на А.Я.М. недвижимия имот както следва – М. М. прехвърлил 4/12 ид.части, а Я. Я. прехвърлил 7/12 ид.части срещу задължението на А. М. лично и чрез баща си Я. Я. да поемат гледането и издръжката на праводателя. Възражението за нищожност на сделката в частта, с която Я. М. е прехвърлил на А. М. 7/12 ид.части от недвижимия имот, поради липса на основание е неоснователно. В тази част правилно съдът е преценил, че сделката представлява договор в полза на трето лице – прехвърлителя М. М.. Правилен е извода за липса на законова забрана да се сключи договор възоснова на който едно лице да прехвърли собствеността върху недвижим имот на друго лице срещу задължението на приобретателя да гледа и издържа трето за сделката лице, а не прехвърлителя.

Законосъобразен е извода на съда за недействителност на сделката, извършена с нот. акт № 11/2009 г. по смисъла на чл.76 ЗН в частта, с която Я. М. се е разпоредил с наследството, останало от майката Т. М. в полза своя син А. Я.. Ищцата-съделител К. Т. своевременно – в първата фаза на делбата пред Районния съд е упражнила правото да поиска прогласяване на относителната недействителност на разпореждането със сънаследствения имот, извършено от Я. М. с нот. акт № 11/2009 г. в частта, придобита на основание наследяване от майката Т. М.. Правото е упражнено под формата на възражение. Въззивният съд правилно е приел за основателно възражението - сделката е недействителна по смисъла на чл.76 ЗН, като съдът не следва да се произнесе по възражението с отделен диспозитив в решението.

Правилни са изводите на въззивния съд, че А. Я. е придобил собствеността върху 4/12 ид. части от недвижимия имот, М. М. е останал собственик на 4/12 ид.части и К. Т. и Я. М. са станали собственици на по 2/12 ид.части от имота. След смъртта на М. М., починал на 10.10.2010 г. неговите наследници К. Т. и Я. Я. наследяват по 2/12 от недвижимия имот. Обоснован е извода, че А. Я., К. Т. и Я. М. са съсобственици на делбения имот при делбени части по 4/12 ид.части или по 2/6 ид.части за всеки. При тези делбени части и между посочените съделители съдът е допуснал съдебна делба на описания недвижим имот.

Като взема предвид изложеното съдът намира, че решаващите правни изводи на въззивния съд са правилни. Същите са основани на установените факти по делото, съответни са на събраните доказателства, които съдът е обсъдил. Доводите за необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. При условията на чл.293,ал.1 ГПК обжалваното решение следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора в полза на ответницата К. Т. следва да се присъди сумата 200 лв. разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

Оставя в сила

решение № 327/28.05.2012 г. по в.гр.дело № 351/2012 г. на Русенския окръжен съд.

Осъжда Я.М.Я. и А.Я.М. със съдебен адрес ***], чрез адв. Кр. К. да заплатят на К.М.Т., от [населено място],[жк], [улица], вх.Г, ет.5, бл.305 сумата 200 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: