МОТИВИ ПО НОХД № 364/2020г. НА БРС-II н.с.
Районна прокуратура - гр.Берковица е обвинила лицето:
М.А.А.-род.
на *** ***, българин ,български гражданин, неженен, с основно образование,
безработен,неосъждан, ЕГН ********** в
това ,че за времето от 22,30часа на 15.04.2020год. до 09.00часа на
16.04.2020год. като непълнолетен,но
разбиращ свойството и значението на деянието си и можещ да ръководи
постъпките си в гр.Вършец ,ул.“Иглика“№3
противозаконно отнел чуждо МПС,а именно лек автомобил марка „Форд Мондео” с ДК№
ВР 1286 ВВ от владението на Н.Ц.Н. *** без съгласието на собственика и с
намерение да го ползва ,като е последвала повреда на превозното средство и
същото било оставено без надзор в землището на с.Стояново,общ.Вършец ,тъй като
на път III-162км 32+000 е катастрофирало -престъпление
по чл.346 ал.2 т.1 вр. ал.1 вр. чл.63
ал.1 т.3 от НК.
Подсъдимият А. не се явява в
съдебно заседание и делото се разгледа при условията на чл.269 от НПК в
отсъствие на подсъдимия и с участието на служебно назначения му служебен
защитник. Същият се е явил в разпоредително заседание ,връчен му е препис от
разпореждането и обвинителния акт. Защитникът му моли съда да наложи на
подсъдимия наказание обществено порицание, при съобразяване с възрастта му,
причините за извършване на деянието, желание да заплати нанесените щети.
Прокурорът поддържа обвинението и
пледира подсъдимият да бъдат признат за виновен в извършване на
престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност, като му бъде
наложено наказание при условията на чл.55 от НК-„обществено порицание“, при
отчитане на чистото му съдебно минало.
Съдът след преценка на
събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият
е роден на ***г. в гр.Бургас. Живее в гр.Враца на улица
„Иглика“ № 9.Не е осъждан за престъпление от общ характер.
Подсъдимият
М.А.А. и свидетелката Ц.С.А. били в приятелски отношения и често се виждали.
Късно
вечерта на 15.04.2020 година А. се прибирал към къщата си в гр.Враца ,ул.“Иглика“
№ 9, но не влязъл в дома си,а решил да отиде при
приятелката си Ц.А./Цвети /.Те живеели в един и същи квартал-„Колата" , в
гр.Враца.
В
изпълнение на това си намерение, за времето от 22.00ч. на 15.04.2020г. до
09.00ч на 16.04.2020г., А. отишъл до къщата на А. и видял ,че пред същата имало
паркиран лек автомобил,марка „Форд",модел „Мондео".Ключовете на
автомобила били оставени на таблото,а същият бил заминат без надзор, отворен.Подсъдимият
знаел от своята приятелка ,че автомобила е на нейния баща , който се казвал Н.Ц.Н..Тогава
А. се отказал от намерението си да се обажда на Цвети, защото къщата била тъмна
и вероятно всички били заспали.Той се качил в отворения лек автомобил и го
привел в движение.Избутал го от тротоара на пътното платно надолу ,през две
къщи от тази на свидетелката А..След това го запалил и отишъл в жк.“Дъбника“ ,
гр.Враца да вземе друга своя приятелка -свидетелката Т.В.П..Двамата се качили в
автомобила и тръгнали за с.Стубел;, но объркали пътя.На един от
завоите подсъдимият ,който шофирал автомобила , загубил контрол върху
него.Колата поднесла,завъртяла се обратно и се ударила със задната част в едно
дърво ,в района на село Стояново , община Вършец , обл.Монтана.Двамата пътници
/подсъдимият и Т. / слезли от автомобила и се качили на автостоп в друг,
преминаващ по същото време автомобил ;марка „Ауди А3“ и поискали да
ги закара до с.Стубел. Авариралия лек автомобил,марка „Форд",модел „Мондео
,с рег.№ ВР 1286ВВ,собственост на Н.Ц.Н. оставили на мястото на катастрофата,с
ударена задна част,без надзор.До автомобила подсъдимият захвърлил черен
суитчър,негов,като вътре в същия останал мобилния телефон на А..
В
хода на разследването по делото ,била назначена и изпълнена Съдебно-оценъчна
експертиза . Видно от заключението на вещото лице повредите по лекия автомобил
„Форд-Мондео“ с рег.№ ВР 1286 ВВ собственост на Н.Ц.Н. *** ,възлизат на сумата
от 1 863/52лева/Без ДДС/ или 2 236.22 с ДДС,като стойността на самия
автомобил възлизала на 840лева.Следователно повредата по автомобила надхвърляла
стойността на същия преди деянието
Гореизложената фактическа
обстановка съдът намира за установена от събраните по делото доказателства и
доказателствени средства- признанията на подсъдимия А. в хода на досъдебното
производство, показанията на св.П., св.Н., както и от прочетените на основание
чл.281 НПК показания на свидетелите Ц.А. и Т.П., протокол за оглед, фотоалбум,
икономическа експертиза, справки за съдимост.
Всички доказателства и
доказателствени средства в своята съвкупност установяват по категоричен начин
времето, мястото и начина на извършване на престъплението, владението на вещта,
авторството на подсъдимия. Показанията на всички свидетели са непротиворечиви и
се покриват напълно с фактическата обстановка, такава каквато е описана в
обвинителния акт. Всички тях съдът намира за незаинтересовани и непредубедени
свидетели, като показанията им съдът кредитира изцяло. Гореописаната фактическа
обстановка кореспондира изцяло с протокол за оглед на местопроизшествие и
фотоалбум, от които се установява мястото, където е бил изоставен автомобила,
като същите са в пълно съответствие със събраните по делото гласни
доказателства. Съдът няма основание да не кредитира и заключението на вещото
лице, което кореспондира с останалите доказателства, намира го за пълно, ясно и
обосновано. Анализът на доказателствата налага следните правни изводи:
От обективна страна подсъдимият А.
е осъществил състава на престъпление по чл.346 ал.2 т.1 вр. ал.1 вр. чл.63
ал.1 т.3 от НК.
Престъплението е довършено, тъй
като А. чрез привеждане в движение на автомобила установил своя фактическа
власт над него, като го ползвал-преминал с него разстоянието от гр.Враца до с.Стояново, като на завой колата се
завъртяла и ударила със задната част в едно дърво . По този начин той прекъснал
владението на св.Н. над процесния автомобил, което станало без негово съгласие.
Налице е квалифициращото
обстоятелство по чл.346 ал.2 т.1 пр.1 от НК-тъй като в следствие на
противозаконното отнемане на МПС и последвалият удар в дърво е последвала
повреда в автомобила, оценена от вещото лице на 1863лв.
Налице е квалифициращото
обстоятелство по чл.346 ал.2 т.1 пр.2 от НК- превозното средство е било
оставено без надзор, което безспорно се установява както от свидетелските
показания, така и от протокол за оглед и фотоалбум. Подсъдимият е изоставил
автомобила, без да го повери на някого.
Подсъдимият А. към момента на
извършване на деянието е бил непълнолетен, но е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Доказателства в
обратната насока липсват по делото.
От субективна страна подс. М.А. е
действал умишлено – при форма на вината пряк умисъл. Същият е съзнавал
противоправния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването им. Съзнавал е, че липсва съгласие от страна
на владелеца да му предостави МПС да го ползва, но въпреки това го е
привел в движение. Изложеното се потвърждава от направените от него признания.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия М.А.
съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства- чисто съдебно минало,
тежкото му семейно и материално положение, младата му възраст, причините за
извършване на деянието-желанието му да се повози , характеризиращи го като деец с ниска
степен на обществена опасност. Отегчаващи отговорността обстоятелства-наличие на
две квалифициращи обстоятелства. Съдът прие,че са налице многобройни смекчаващи
обстоятелства и определи наказанието при условията на чл.55 от НК. Към момента на извършване на деянието подсъдимият А. е бил непълнолетен и
съобразно чл.63 ал.1 т.3 от НК наказанието му следва да се определи в рамките
на до три години ЛС. При липса на най-нисък предел на това наказание, по
правилата на чл.55 ал.1 т.2 б”б” от НК наказанието му следва да бъде пробация
или обществено порицание. Съдът намира, че за подс.А. по-подходящо е
наказанието „обществено порицание”, имайки предвид превес на
смекчаващи отговорността обстоятелства и липсата на други противоправни деяния.
Поради това съдът наложи на подсъдимия М.А.
наказание обществено порицание чрез обявяване на диспозитива на присъдата на общодостъпно място в
сградата на общинска администрация гр.Враца за срок от един месец , като счита, че с това наказание
ще се постигнат целите на наказанието и същият занапред ще се поправи.
На осн. чл.189 ал.3 от НПК, тъй
като подсъдимят е признат за виновен, съдът го е осъди да заплати направените по делото разноски
Мотивиран така, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: