Р Е Ш Е
Н И Е № 92
Гр.
Сливен, 24.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в открито
съдебно заседание на осми юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
при участието на прокурора
Христо Куков
и при секретаря Ваня Костова, като разгледа докладваното от
съдия Иглика Жекова КАНД № 69 по описа за 2020 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството
е образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 1649 по описа на
Районен съд Сливен за 2019 година и се движи по реда на глава дванадесета от
АПК.
С
Решение № 87/18.02.2020 г. по АНД № 1649/2019 г. на Районен съд Сливен е
потвърдено Наказателно постановление № 467379-F480704/01.10.2019 г., издадено от Началник
на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП, с което на „Кристи“ ООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Петър
Парчевич“ № 26 ет. 2, представлявано от С. А.С. за нарушение по чл. 42 ал. 1 т.
2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и на основание чл. 185 ал. 2 изр.
второ, във вр. с ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 500,00 (петстотин) лева.
Недоволен
от така постановеното решение е останал касационният жалбоподател „Кристи“ ООД,
което чрез упълномощен процесуален представител го обжалва в срок, като в
жалбата се навеждат твърдения за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на съдебния
акт. Приетата от съда фактическа обстановка не съответствала на събраните
доказателства. С. Т. и П. заявили, че всички документи са в аптеката и са били
предоставени на проверяващите. Анализира нормата на чл. 42 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. с твърдение, че
посочените в АУАН и НП факти не попадат в хипотезата на чл. 42 ал. 1 т. 2 от
цитирания нормативен акт. Останало неизяснено и какво според проверяващите
означава „неактуален паспорт“ и дали копието от паспорта е неактуален документ.
Въпреки неяснотите, моли съда ако приеме, че е извършено нарушението, да
приложи чл. 28 от ЗАНН. Счита, че задължителната преценка досежно приложимостта
на чл. 27 ал. 2 от ЗАНН не е извършена от наказващия орган. Моли съда да отмени
първоинстанционното решение.
В с.з.
касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, се представлява от надлежно
упълномощен адв. С. А. ***, който поддържа жалбата и моли съда да я уважи по
посочените в същата основания.
В с.з.
ответникът по касационното обжалване, редовно и своевременно призован, се
представлява от надлежно упълномощен гл. юрк. Ж. Д.,
която оспорва касационната жалба и моли съда да остави в сила решението на
Районен съд – Сливен с претенция за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
В с.з.
представителят на Окръжна прокуратура Сливен поддържа, че жалбата е
неоснователна, а първоинстанционното решение като правилно и обосновано следва
да бъде оставено в сила.
Административният
съд, в качеството на касационна инстанция, като обсъди направените в жалбата
оплаквания, становищата на явилите се страни и събраните пред Районния съд
писмени и гласни доказателства, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законния срок, допустима е, но по същество е неоснователна.
В
жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен
акт. За да се отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди
събраните по делото доказателства, от които е видно следното от фактическа
страна:
На 28.03.2019
г. в 15.16 часа длъжностни лица – инспектори по приходите в отдел „Оперативни
дейности“ – Бургас при НАП извършили проверка на аптека „Ф.“, находяща се в ***** стопанисвана от „Кристи“ ООД – гр.
Стара Загора. При проверката обслужващият в момента п.-ф. Р. П. предоставила
документи за 2 бр. фискални устройства: договор за техническо обслужване и
свидетелство за регистрация. Проверяващите констатирали, че паспорта на
фискалното устройство (ФУ модел „DATECS
DP-25T KL“ с ИН DT508492 и ИН
на ФП № 02508492) не е в търговския обект в момента на проверката. Резултатите
от последната били обективирани в Протокол за извършена проверка №
0310326/28.03.2019 г., в който помощник-фармацевтът записал, че няма възражения
по констатациите. За така установеното от фактическа страна бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение № F480704/05.04.2019 г., в който деянието било
квалифицирано като такова по чл. 42 ал. 1 т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
на МФ. В акта представляващият дружеството, стопанисващо търговския обект
вписал, че категорично не е съгласен с констатациите на длъжностните лица. На
09.04.2019 г. представляващият „Кристи“ ООД подал до наказващия орган
възражение срещу констатациите в акта, към което представил паспорта на
фискалното устройство и заявил молба да не бъде ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. Въз основа на
съставения акт, Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас при ЦУ на НАП
издал Наказателно постановление № 467379-F480704/01.10.2019 г., с което
на „Кристи“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. Стара
Загора, ул. „Петър Парчевич“ № 26 ет. 2, представлявано от С. А.С. за нарушение
по чл. 42 ал. 1 т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и на основание чл.
185 ал. 2 изр. второ, във вр. с ал. 1 от ЗДДС наложил
имуществена санкция в размер на 500,00 (петстотин) лева.
От
свидетелските показания в първата съдебна инстанция се установява, че при
проверката инспекторите по приходите са изискали от работещия в обекта по. – ф.
всички документи на фискалните устройства, при което свид.
П. е предоставила джоб с документи, сред които обаче не се е намирал паспортът
на ФУ.
За да
потвърди наказателното постановление, Районният съд е приел, че от събраните по
делото доказателства безспорно се установява извършеното нарушение, в която
насока са и гласните доказателства. Обсъдил
е всички представени по делото доказателства и всички възражения на
жалбоподателя, в която връзка е направил подробен анализ на относимите
материалноправни и процесуални норми, като е приел законосъобразност
на санкционния акт и е потвърдил същия като такъв.
Решението
е обосновано и правилно. Настоящата касационна инстанция напълно споделя
изводите на Районния съд при следните съображения:
Първоинстанционният
съд правилно е установил фактическата обстановка,
като е формирал и съответни на доказателствата правни изводи. От
доказателствата, събрани пред първоинстанционния съд се установява по безспорен
и категоричен начин, че при извършена от органи по приходите на 28.03.2019 г.
проверка в търговски обект – аптека „Фрамар“ в гр.
Сливен, стопанисвана от „Кристи“ ООД не е представен на проверяващите паспорт
на наличното и функциониращо фискално устройство. Това обстоятелство се
установява от писмените доказателства, а събраните в хода на съдебното дирене
гласни доказателства не оборват фактическите констатации на проверяващите. В
тази насока първоинстанционният съд е изложил
подробни мотиви, които напълно се споделят от настоящата касационна инстанция и
не е необходимо да се приповтарят. Съгласно чл. 42, ал. 1 т. 2 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията
към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин, чието систематично място е в глава шеста
„Задължение за съхраняване на документи“, лицето по чл. 3 със стационарен
търговски обект съхранява в търговския обект паспорта на ФУ. Нормата е
императивна, а в случая е доказано по безспорен начин, че паспортът на
процесното фискално устройство не е бил представен пред проверяващите инспектори
по приходите. Противно на твърдяното в касационната жалба настоящата касационна
инстанция не намира, че при съставяне на акта и издаване на наказателното
постановление са допуснати процесуални нарушения, или е приложен неправилно
материалния закон. Наказващият орган не е допуснал и нарушение на чл. 27 ал. 2
от ЗАНН. В наказателното постановление са обсъдени постъпилите възражения, като
е преценено, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Обжалваното
пред настоящата съдебна инстанция решение е подробно, обосновано и съответно като
изводи на всички събрани по делото доказателства. Мотивите на Районния съд
напълно се споделят от настоящия съдебен състав, поради което и не е необходимо
да бъдат приповтаряни.
Гореизложеното
мотивира настоящата касационна инстанция да приеме, че обжалваното решение не е постановено при
допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с
материалния закон и се явява правилно и обосновано. Районният съд е
обсъдил в достатъчна степен наведените от жалбоподателя възражения и правилно е
приел същите за неоснователни. Наведените в касационната жалба оплаквания не се
споделят от настоящия съдебен състав, поради което от съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод за това,
че както от субективна, така и от обективна страна, жалбоподателят е осъществил
състава на административното нарушение, за което е привлечен към
административнонаказателна отговорност, поради което и постановеното от
Районния съд решение е законосъобразно. Както се отбеляза по – горе, Районният
съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и
оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и
установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените
от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки
своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна
инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че
доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни
основания не са налице.
В
атакуваното решение Районен съд Сливен е направил обоснован извод за
законосъобразност на издаденото от Началник отдел „Оперативни дейности“ –
Бургас при ЦУ на НАП Наказателно постановление № 467379-F480704/01.10.2019 г., с
което на „Кристи“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.
Стара Загора, ул. „Петър Парчевич“ № 26 ет. 2, представлявано от С. А.С. за
нарушение по чл. 42 ал. 1 т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и на
основание чл. 185 ал. 2 изр. второ, във вр. с ал. 1
от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 (петстотин) лева.
По
изложените съображения, обжалваното решение като законосъобразно следва да бъде
оставено в сила.
Предвид
изхода на делото, основателна се явява претенцията на ответника по касационната
жаба за присъждане на разноски в производството във вид на юрисконсултско
възнаграждение. Същото следва да се определи в размер на 100 (сто) лева,
съобразно нормата на 144 от АПК, във вр. с чл. 78 ал.
8 от ГПК. Така определената сума следва да се възложи в тежест на касационния
жалбоподател.
Водим
от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221 ал. 2, предл.
първо от АПК, Административен съд Сливен
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 87/18.02.2020 г. на Районен съд Сливен, постановено по
АНД № 1649/2019 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА „Кристи“
ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул.
„Петър Парчевич“ № 26 ет. 2, представлявано от С. А.С. да заплати на Национална
агенция за приходите разноски в размер на 100,00 (сто) лева юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.