РЕШЕНИЕ
№ 1064
гр. София, 22.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. И.
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110158736 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е Глава XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
312814/04.10.2024 г. от А. М. , роден на **********г. в Италия, с адрес : С*,
чрез адв. А. Н., *, * срещу Й. Х. К. , ЕГН **********, С*, с която е предявен
осъдителен иск с правна квалификация чл.79, ал.1 вр. чл.93 вр. чл.228
ЗЗД, с който ответникът Й. Х. К. , ЕГН ********** да бъде осъден да заплати
на А. М. , роден на **********г. в Италия, с адрес : С* сумата от 900.00 лева
(деветстотин лева), дадена от ищеца на ответника, като депозит (задатък) по
Договор за наем от 07.07.2023 г., сключен между страните, който договор е
прекратен ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба (04.10.2024 г.) до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните има
договор за наем от 07.07.2023 г. за апартамент ПАРТАМЕНТ №4, находящ се в
гр. С*, наето чрез посредничеството на *Ltd. гр. С*.
Твърди се, че по силата на чл.20 от договора ищецът е предал на
ответника сумата от 900 лева, като депозит, в случай на обезпечение при
неизпълнение на договора, като този депозит следва да остане при ответника
през целия срок на договора. Твърди се, че договорът е прекратен и жилището
е било освободено на 09.07.2024 г., като депозитът не е върнал на ищеца.
1
Твърди, че не са налице основанията за задържане на депозита, съгласно чл.21-
25 от договора. Твърди, че е отправил покана към ответницата, но същата не е
заплатила сумата.
Посочва банкова сметка, на която сумата може да бъде платена: титуляр
*****
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Признава, че са
сключили договор и е получила сумата. Оспорва тази сума да е платена само
от ищеца. Твърди, че е платена от другия наемател С*, поради което
задължението за плащане на имота спрямо ищеца е 450.00 лева. Позовава се
на чл.21, б. „г“ от договора, съгласно който ако в едномесечен срок след
прекратяване на договора наемателят не представи бележки за платени
консумативи. Посочва, че е платила сумите от 22.46 лева и 24.76 лева, поради
което оставащата сума е 402.78 лева. Признава иска за сумата от 402.78 лева.
Сочи, че е отправила покана до ищеца за връщане на тази сума, но същият не е
отговорил. Счита, че е налице забава на кредитора. Посочва, че същият не се
явил да вземе сумата. . Моли да не се възлагат разноски, тъй като не е дала
повод за завеждане на делото. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът се представлява от адвокат.
Поддържа исковете. Води един свидетел при режим на довеждане ведно с
преводач на езиците италиански и български. Моли да се уважи. Оспорва
твърдението на ответника, че е е заплатил процесната сума като разходи за
консумативи за ток, вода и парно, тъй като от представените бележки, не се
установи идентичност на партидните номера с тези по които ищецът е
заплащал консумативи. Твърди, че от свидетеля се установи, че само ищецът е
внесъл депозит, а не двамата наематели. Претендира разноски. Представя
списък по чл.80 ГПК.
Ответникът в о.с.з. се явява лично и чрез адвокат. Оспорва исковете.
Моли да се отхвърлят. Признава иска за посочената в ОИМ сума. Твърди, че е
удържала част от процесната сума, тъй като е заплатила разходи на наемателя
по жилището – ток, вода и парно, които са излезнали след договора за наем.
Твърди, че е заплатила част от задълженията по обикновено потребление на
ищеца, затова е прихванала сумата. Оспорва да е в забава спрямо ищеца.
Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК. Прави възражение по
чл.78, ал.5 ГПК.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2
ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
2
Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено,
поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по
същество на спора.
По основателността на иска
За да бъде уважен иска с правна квалификация чл.79, ал.1 вр. чл.93 вр.
чл.228 ЗЗД в тежест на ищеца, при условията на пълно и главно доказване,
следва да установите следните обстоятелства:
1. Сключен договор за наем
2. Съгласно който има задължението да даде задатък (депозит) на
ответника в размер на 900.00 лева, който депозит да бъде съхраняван от
ответника през целия период на договора
3. Предаване на 900.00 лева на ответника – ответникът да е получил
сумата
4. Прекратяване на договора
5. Ответникът има задължение да върне сумата от 900.00 лева
6. Ищецът е заплатил сумите за ток и вода и други консумативи за
процесния предмет на договора за наем (чл.21, б. „г“ от договора).
7. Ищецът е представил бележки за заплатени консумативи на ответника
(чл.21, б. „г“ от договора).
За да бъде отхвърлен иска, при условията на насрещно доказване,
ответникът следва да установи плащанията по претендираните суми, както и
направените от него възражения:
1. ответникът отговаря само за сумата от 450.00 лева, тъй като
наемателите са двама (правоизключващо възражение).
2. платени консумативи в размер на 22.46 лева и 24.76 лева. Договорка,
че парите ще бъдат удържани за ток и вода. Плащанията са извършени на
10.07., 12.08. и 20.09.2024 г. (правопогасяващо възражение)
3. отправена покана до кредитора на 22.08.2024 г. ( забава на кредитора
– чл.95 ЗЗД)
Ответникът признава дължимостта на сумата от 402.78 лева
На основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК в определение №
49453/04.12.2024 г., съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелства:
Страните не спорят, че на 07.07.2023 г. в град София са сключили
договор за наем. Наематели били А* М. (ищец) и С*, а наемодател Й. Х. К..
Предмет на договора е наем на недвижим имот (гр. София, ул. ч*) за сумата от
900.00 лева на месец. Срокът на договора бил една година, считано от
3
10.07.2023 г.
Не се спори, че договорът е прекратен с изтичане на срока на 10.07.2024
г. Не е спорно, че договорът е прекратен - с изтекъл срок – чл.26, б. „а“ от
договора.
Доказана е първата и четвъртата предпоставка за уважаване на иска.
Наемателят претендира, че е задължал част от сумата, тъй като е платил
консумативите от последния месец от наема.
Не е спорно, че съгласно чл. чл.21, б. „г“ наемателят може да се
удовлетвори от депозита, в случай, че наемателят не заплати в едномесечен
срок консумативните разходи и такси, свързани с обикновенното ползване на
имота или не представи бележки за платените консумативи при предаване на
държането на имота, след прекратяване на договора.
Ответникът признава иска за 402.78 лева. Спорна е разликата от 497.22
до 402.78 лева. Така спорно остава дали ответникът дължи сумата от 497.22
лева (450.00 лева и платените от него разходи 22.46. и 24.76 лева).
1. Спорно остава характерът и значението на разписката, находяща се
на л.29 от делото.
2. Спорно остава кой и каква сума е заплатил на ответника като депозит
по наема. Спорно остава дали депозитът следва да се връща на двамата
наематели. Спорно остава дали ответникът отговаря към ищеца за сумата
от 900 лева или 450.00 лева.
3. Спорно остава дали ответникът дължи връщане на сумата от 22.46 и
24.76 лева, платени за консумативи по апартамента (ток и вода), които
суми са платени от депозита от 900.00 лева.
4. Спорно остава дали ответникът е дал покана на ищеца за връщане на
сумата от 402.78 лева. Спорно остава дали ищецът като кредитор е в
забава. Спорен остава въпросът за отговорността с разноските по
делото, с оглед възражението за забава на кредитора.
1. По разписката, находяща се на л.29 от делото
Видно от представената разписка, е записано, че „днес 09.07.2024 г. от
парите 900 лева от депозита на А* и С* ще бъдат удържани пари за сметките
за ток и вода“. Разписката носи три подписа. При сравняване с просто око
(Решение № 710 от 2.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3118/2008 г.), подписите
се идентични с подписите, положени по договора за наем. Страните – ищецът
и ответникът не са оспорили авторството на тази разписка и като частен
документ, съдът я приема за истинска. С оглед факта, че същата е подписана
от страните по договора за наем, съдът приема, че тази разписка представлява
допълване на договора, с което страните по наема са се договорили, че от
депозита 900.00 лева ще бъдат удържани от ответника (наемодател) сумите за
ток и вода. Договорката е от 09.07.2024 г., следователно, същата действа от
тогава, доколкото няма противна уговорка (чл.20а-25 ЗЗД).
При това положение съдът направи извод, че са се договорили, че от
4
депозита ще бъдат удържани сумите за ток и вода, които се дължат за наетия
апартамент и които не са били платени от наемателите през процесния период
на ползване.
Представената разписка не представлява такава по смисъла на чл.77 ЗЗД,
а изменението на договора, договорка, с която страните си уреждат по какъв
начин ще се решат въпросите по неплатените сметки и връщането на
депозита.
2. По размера на отговорността на наемодателя спрямо
наемателите по връщането на депозита
Видно от представения договор за наем, който не е оспорен от страните,
наематели са А* М. и С* П*, а наемодател е Й. К.. С договора за наем,
наемодателят предоставя на наемателите за общо ползване имот с
административен адрес: гр. С*.
Страните са се договорили, че общият размер на наема е 900.00 лева на
месец и апартаментът ще се ползва от двамата наематели и същите дължат
разходите по обикновеното ползване на вещта.
При това положение съдът следва да отговори на въпроси дали
наемателите са солидарни длъжници спрямо наемодателя. Налице ли е
пасивна солидарност.
Доколкото липсва уговорка, а видно и от разпита на свидетеля и
признанията на ответника, договорката между страните по договора е била да
се отдаде цялото помещение под наем, без значение кой от двамата наематели
ще ползва имота. Следователно, доколкото няма отделна уговорка за това кой
наемател каква част ще ползва, т.е. за коя част от апартамента сключва
договор, то съдът приема, че договорът за наем е един и се дължи заплащане
на наемна цена за целия апартамент.
Съгласно чл. чл. 304 ТЗ, при търговските сделки е налице винаги
пасивната солидарност, при които поемането на задължението е общо. При
търговските сделки a priori е налице пасивна солидарност на наемателите
спрямо наемодателя. В този смисъл е Решение № 67 от 27.03.2015 г. на ВКС
по гр. д. № 5803/2014 г., I г. о., ГК.
По отношение на активната солидарност има произнасяне в Решение №
60100 от 14.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 165/2020 г., I т. о., ТК, но тя не е
приложима в настоящия случай.
При договор за наем, непредставляващ търговска сделка отговорността
на наемателите към наемодателя за плащане на наемната цена е солидарна
само ако е уговорена изрично. Това следва от разпоредбата на чл. 121 ЗЗД,
установяваща пасивната солидарност като изключение при
гражданскоправните сделки. Съобразно чл. 121 ЗЗД, солидарността освен в
предвидените в закона случаи възниква, само когато е уговорена. В случая
солидарност между наемателите не произтича от закона. Разпоредбите на чл.
228 – чл. 239 ЗЗД не предвиждат солидарност в случаите, когато на страната на
5
наемателя е повече от едно лице.
В процесния случай, солидарност не е уговорена и в процесния договор
за наем, нито в допълнението към него. В тях е уговорено единствено
задължение за наемателите да заплащат наемната цена и консумативните
разноски. При липса на уговорка за солидарност, такава не е породена, което
от своя страна води до извод за разделния характер на отговорността на
двамата наематели. Доколкото от друга страна липсват уговорки за обема на
отговорността на всеки един от двамата наематели, то отговорността им по
презумпция е равна. Ето защо всеки един от наемателите дължи половината
от договореното в договора – половината от наема, депозита, разходите и др.
Съгласно 20 от договора за наем, при сключване на договора,
наемателите са заплатили на наемодателя сумата от 900.00 лева, като депозит
по договора – за доказателство, че е сключен, за обезпечение на евентуални
бъдещи вреди. Съгласно чл.21, б. „г“ от договора, в случай, че наемателите
имат неплатени сметки, след прекратяване на договора, наемодателят има
право да прихване разходите от депозита. Нещо повече, съгласно чл.21, б. „ж“
от договора, ако остане сума от депозита, след заплащане на разходите, след
прекратяване на договора, наемодателят дължи връщане на наемателите от
останалия размер от депозита в 3-дневен срок. Следователно наемодателят
има задължение да върне сумата от депозита, след като прихване (чл.103 ЗЗД)
задълженията на наемателите и то в тридневен срок.
С оглед дадения по-горе въпрос, следва, че депозитът е платен от
двамата наематели по равно, при сключване на договора, а наемодателят
дължи връщане на половината от депозита на всеки един от наемателите, като
прихване разходите.
При това положение всеки един от наемателите има право да иска
връщане на сумата от 450.00 лева от наемодателя. Ето защо
правоизключващото възражение на ответника, че отговаря спрямо ищеца за
сумата от 450.00 лева, е основателно.
Доколкото липсва пасивна солидарност на наемателите като
длъжниците, то липсва е реципрочност - активна солидарност на тях, като
кредитори спрямо наемодателя за депозита.
Тъй като липсва активна солидарност на наемателите, всеки един от тях
да търси, платеното от двамата, липсва пълномощно, то е налице
ограничението на чл.26, ал.2 ГПК, а именно че ищецът не може да предявява
иск за правата на другия наемател за сумата от 450.00 лева от процесния
депозит. Това следва да се осъществи в друго, като се предяви иск от другия
наемател С*.
Втората и третата предпоставка за уважаване на иска е доказана –
договорка за депозит и ответникът е получил този депозит. Частично доказана
е петата предпоставка за уважаване на иска, а именно, че ответникът има
задължение да върне сумата от 900.00 лева спрямо ищеца. Дължимата е
450.00 лева.
6
Следователно искът за горницата от 450.00 лева до пълния претендиран
размер от 900.00 лева е неоснователен.
3. По размера за платените консумативи от ищеца, като наемател.
Правопогасяващо възражение на ответника по чл.21, б. „г“ и б. „ж“ от
договора.
Ответникът е направил възражение, че е задържал сумите, тъй като е
заплатил суми за ток и вода, след прекратяване на договора. Това е така, тъй
като се позовава на разписката от 09.07.2024 г. (л.29 от делото), която съдът
напълно кредитира и на плащания от 10.07, 12.08 и 20.09.2024 г.
Ноторно известен факт е, че фактурите по сметките за комунални услуги
(ток и вода) в България не се съставят месец за месец, а на следващия месец,
когато е консумирана услугата и периодът на отчет не е календарен месец, а
произволен избран от доставчика на услуги.
При това положение, съдът приема, че няма как сметките за процесния
наем да са платени от наемателите към датата на прекратяване на договора
10.07.2024 г., т.е. наемателите няма как да са платили всички разходи за ток и
вода (тъй като на това се позовава ответникът) към 10.07.2024 г., с оглед
липсата на издадена фактура и следва да бъде пропорционално на ползвания
период 01-10.07.2024 г. и отчета на доставчика на комунални услуги. Ето защо
само на това основание искът няма да бъда основателен за пълния размер от
450.00 лева.
Съгласно разпределената доказателствена тежест ищецът следва да
установи, че е заплатил всички комунални разходи до 10.07.2024 г. Ищецът се
позовава на разписка от 21.05.2023 г. (л.42 от делото) и разписка от
21.11.2023 г. (л.43 от делото). На първо място същите касаят друг период,
поради което от тях не може да се установи сумата, която се дължи за 01-
10.07.2024 г. По отношение на сумите за разходи преди 01.07.2024 г., страните
не спорят и не са го въвели като възражение. От представените разписки се
установи, че същите са издадени за гр. София, ж.к. Л*, 4. С оглед изписаното
от разписката и процесния нает обект, по веригата от косвени доказателства
съдът установи, че представените от ищеца разписки, касаят именно
апартамент 4 на улица Ч*. Следователно представените разписки са за наетия
апартамент, доколкото и същият с номер 4, съгласно договора. От тях се
установи, че абонатния номер на Софийска вода на апартамент № 4, на ул. Ч*
е **********.
Ответникът се позовава на разписки за ток и вода.
Видно от разписката за вода, същата е за абонатен номер към Софийска
вода * (л.32 от делото). Абонатния номер не съвпада с абонатния номер на
фактурите за апартамент № 4 (л.42-43 от делото). Видно от договора за наем
адреса за комуникация с ответника, като наемодател е в гр. София, ул. Ч*.
Видно от служебно изготвената справка в НБД, ответникът има постоянен и
настоящ адрес в гр. София, ул. Ч*. При това положение съдът не достигна до
категоричен извод (насрещно и пълно доказване от ответника), че процесната
7
сума е заплатена именно за процесния нает имот. Доколкото ответникът е
посочил адрес за комуникация, който съвпада по улица, то следва, че не е
доказано по категоричен и несъмнен начин, че ответникът има само едно
жилище на ул. Ч*. След като адресът за комуникация е на същата улица, то е
логично ответникът да има друг обект, а не само наети. Няма правна и
житейска логика, наемодателят да посочва адрес за комуникация съвпадат с
адреса на наетия обект, при все, че наетия обект не е в негово фактическо
държане и няма как да има комуникация на този адрес, тъй като наемодателят
не се намира в него, с оглед дадения наем. Ето защо, доколкото има данни, че
ответникът има регистриран адрес на улицата на наетия апартамент, и че не се
доказа по безспорен и категоричен начин, че има само един апартамент, то
съдът приема, че ответникът не успя до докаже, че бележката, находяща се на
л.32 от делото се отнася за консумативи (вода) за наетия апартамент. Нещо
повече, абонатните номера между бележката на ответника и ищеца не
съвпадат и няма как за един и същ обект на правото на собственост да има два
различни абонатни номера, освен ако няма преустройство. Такова не се
доказа. Съдът кредитира бележката на ищеца за вода, тъй като от нея се
установи, не само номера на улицата, но е апартамента 4.
Освен това, представената от ответника разписка за вода не посочва
периода на консумирана вода. Не се доказа, че сумата е платена като разходи
по процесния договор за наем. Следователно ответникът не успя да докаже, че
сумата е за период до 10.07.2024 г., за да е налице правото по чл.21, б. „ж“ от
договора.
С оглед данните по делото, че наетия апартамент се намира на улица Ч*,
ет.4, ап.4 (съгласно договора), съдът направи доказателствен извод, че
кооперацията е на няколко етажи, минимум 4, като на всеки етаж има един
апартамент. Противното би било да има повече от един апартамент на етаж.
При положение, че на 4 етаж има апартамент № 4, то на всеки етаж има само
по един апартамент. При това положение, тезата на ответника, че е платил
вода за апартамент 4, не е доказано по безспорен начин. Ето защо съдът не
приема това възражение. Съдът не приема плащането в размер от 22.56 лева,
че е осъществено за процесния нает апартамент.
Ответникът не успя да докаже, че представените от него разписки и
фактури за вода касаят процесния нает обект, а не някои друг. Липсва пълно и
насрещно доказване. Ищецът не успя да докаже, че е заплатил разходите за
ток и вода. Липсват такива бележки. С оглед изложеното по-горе, за ноторно
известния факт кога излизат фактурите и отчетния период, съдът приема, че
ищецът дължи суми за периода от 01 до 10.07.2024 г. за ток и вода. За периода
преди това (преди 01.07.2024 г.), ответникът е ангажира доказателства, като
правопогасяващо възражение, че е задържал сумата от депозита, нито има
такова възражение, че не са платени. Ето защо на основание чл.162 ГПК,
съдът следва да отчете периода от 01 до 10.07.2024 г. за период за ползване и
разходване на вода. За преди това никоя от страните не е представила
доказателства и следва да се приложи презумпцията за добросъвестност. С
8
оглед факта, че за периода 01-10.07.2024 г. имотът е ползван от два лица, то
средно се консумират около 10 кубика вода. За периода до 31.09.2024 г. цената
на водата е 2.94 лева за кубик. Следователно дължимата сума за вода е 29.40
лева.
Ответникът се позовава на разписки за ток (л.30-31 от делото). Видно
от тях същите се отнасят за процесния обект – гр. София, ул. Ч*, ет.4.
Доколкото съдът прие, че на всеки етаж има едни апартамент, то процесните
фактури се отнасят именно за процесния нает обект. Нещо повече,
клиентските номера между двете фактури не се различават, което не
разколебава тезата за идентичност на имота. Разписката от 12.08.2024 г.
установява разходи за ток по наетия апартамент за периода от 02.07-01.08.2024
г. (30 дни) Разходът е в размер на 4.61 лева. Тъй като наемателите са ползвали
за периода до 10.07.2024 г., то пропорционално, на основание чл.162 ГПК
(въпреки, че всеки ден има различно потребление и страните не са
ангажирали доказателства за това и не са съставили протокол за отчитане
на измервателни средства), то прилагайки пропорционално за периода от
02.07-10.07.2024 г. (8 дни) се получава разход за ток 1.29 лева.
Видно от фактура от 10.07.2024 г. (л.30 от делото) същата е за отчетен
период 02.06.2024 г. и 30.06.2024 г., както и за 01.07.2024 г. Същият съвпада с
периода на наема. Доколкото ищецът не успя да докаже, че е платил разходите
за ток преди 10.07.2024 г., то на основание чл.21, б. „ж“ от договора,
ответникът има право да ги приспадне и да ги удържи от депозита. Ето защо
сумата в размер на 20.15 лева следва да се признае на ответника, като плащане
на разходи. Независимо, че доказателството представлява фактура, то
тежестта на доказване е на ищеца, че е заплатил разходите, възникнали до
10.07.2024 г. Това той не доказа. Ето защо съдът приема, че сумата по фактура
не е платена от ищеца и ответникът има право да я удържи, съгласно договора.
Общия размер разноски за ток и вода, които не са платени до 10.07.2024
г. са в размер на 50.84 лева (29.40 лева за вода, 1.29 лева за ток и 20.15 лева за
ток). С оглед изложеното по-горе това са задължения за двамата наематели,
чиято отговорност не е солидарна, поради което всеки един от тях дължи
сумата от 25.42 лева. За тази сума правопогасяващото възражение на
ответника е основателно. С тази сума следва да се намали задължението за
връщане на депозита.
Ето защо от 450.00 лева, като се приспадне сумата от 25.42 лева се
получава сумата от 424.58 лева.
Ответникът признава иска за 402.78 лева.
За горницата от 402.78 лева до 424.58 ответникът не успя до докаже
възражението си, че е платил сметките за ток и вода за ищеца. Искът е
основателен за този част.
За горницата от 424.58 лева до 450.00 лева, ответникът успя да докаже
основанието, че не е върнала сумата, на основание чл.21, б. „ж“ от договора.
За горницата от 450.00 лева до 900.00 лева ответникът успя да докаже
9
възражението си.
Следователно искът следва да се уважи за сумата от 424.58 лева, като се
отхвърли за горницата от 424.58 лева до пълния претендиран размер от 900.00
лева, като неоснователен и недоказан.
По свидетелските показания
По делото е разпитан свид. С* Пууддо (л.46-47 от делото). Съдът не
кредитира неговите показания, освен в частта описана по-горе (двама
наематели и волята да наемат целия апартамент), както и че е подписан
договор, бил е страна по него, размера на наема, на депозита, че е платен на
ответника, както и за прекратяване на договора. Съдът ги кредитира, защото
са пълни, точни, последователно, логични и житейски обосновани и се
подкрепят от останалите доказателства.
Съдът не кредитира показанията му в частта, че не е разбира какво
подписва, че депозитът е платен от А. и са се договорили, че А* ще плати
депозита. Това е така, тъй като с тези свидетелски показания ищецът цели да
оспори съдържанието на договора – чл.20, а именно, че двамата наематели са
дали депозита при подписване на договора. Авторството на договора не е
оспорено от страните. С тази свидетелски показания, ищецът ес опитва да
преодолее забраната на чл.164, ал.1, т.5 ГПК, а именно да опровергае
съдържанието на писмен договор, в по който страна е участвала. Същото е
недопустимо. В договора ясно е разписано, че сумата е предадена от
наемателите.
Неоснователно е твърдението, че свидетелят не е знаел какво подписва.
С оглед изложените от него факти и обстоятелства, същият е запознат със
съдържанието на договора и се е разписал доброволно. За това как са плащали
депозита – дали А* зелия, а след това неговата част е приспадната от
последващи разходи и наем, то това са предмет на вътрешните отношения
между наемателите, а не спрямо ответника.
Съдът не кредитира признанието на ответника, че ответникът няма
право да получи депозит, тъй като е напуснал по-рано жилището. Същото
противоречи на отделеното за безспорно. Не е въведено в срока по чл.131 ГПК
и противоречи на другите признания и твърдения на ответника.
По забавата на страните
Неоснователно е възражението на ответника, че не дължи разноски. За
да се приложи чл.78, ал.2 ГПК следва ответникът да не е дал повод за
завеждане на делото и да е признал иска. Има частично признаване на иска.
По отношение на повода за завеждане на делото, съдът приема, че ответникът
е дал повод за завеждане на делото.
Съгласно чл.21, б. „ж“ от договора, ответникът следва да върне
оставащата сума от депозита след плащане на разходите в тридневен срок.
Последното плащане на ответника като разноски по наетия апартамент,
които съдът кредитира, е на 12.08.2024 г. Срокът за връщане на сумата е
10
определен, на основание чл.84, ал.1, изр.1 ЗЗД. След изтичане на срока,
длъжникът изпада в забава. Срокът изтича на 15.08.2024 г. до тогава няма
плащане, няма и активни действия от страна на ответника да потърси ищеца.
Самото неплащане е повод за завеждане на делото.
Ищецът има право на лихва за периода от 16.08.2024 г. до деня преди
завеждане на ИМ 03.10.2024 г., но такъв не е предявяван.
Ответникът представя доказателство, че е търсил ответника, чак на
22.08.2024 г., т.е. след като е изтекъл срока. Видна от това доказателство, не е
ясно дали ответникът е потърсил ищеца, т.е. не ясна връзката между
телефонния номер и ответника. Не е ясно дали ответникът е извърши това
действие. Написаното съобщение К. не означава нищо. Липсват достатъчно
индивидуализиращи белези по вземането, за да се претендира, че ищецът като
кредитор е в забава. Липсва неоправдано неприемане (чл.95 ЗЗД). Освен това,
изпратеното съобщение не е по телефония номер на ищеца, който е посочен в
договора за наем. Следователно ответникът не е положил дължимата грижа на
наемодател да потърси наемателя, т.е. ищеца, за да върне парите. Изпратил е
едно съобщение до грешен телефонен номер, който не съвпада с този по
договора, който ответникът е подписал. Самото нетърсене на ищеца като
кредитор е повод за завеждане на делото.
С уточнителна молба ищецът посочва банкова сметка. Липсват
доказателства, че същата е грешна и че ответникът не е могъл да изплати
процесната сума на ищеца. Въпреки че такива се твърдят в о.с.з. Но
ответникът изрично казва, че не желае други доказателствени искания.
Същата банкова сметка е посочена в доклада по делото, който е достигна до
знание на ищеца.
С оглед изложеното съдът приема, че вземането на ищеца към ответника
е изискуемо, т.е. с настъпил падеж. Липсва забава на кредитора и липсва
предпоставките по чл.78, ал.2 ГПК. Възражението на ответника е
неоснователно.
По разноските
С оглед изхода на делото, двете страни имат право на разноски.
Уважената част е 424.58 лева, а отхвърлената част е 475.42 лева.
Ищецът претендира разноски, съгласно списък (л.13 от делото).
Държавна такса в размер на 50.00 лева (л.5 от делото) и 800 лева адвокатски
хонорар (л.2 от делото). Ответникът е направил възражение по чл.78, ал.5
ГПК. Съдът го приема за неоснователно. На първо място, претендираното
възнаграждение на ищеца за адвокат е 400 евро, което е нормална цена с оглед
фактическата и правна сложност. Следва да се отчете обстоятелство, че
възнаграждение не е прекомерно с оглед свободата на адвокатския пазар
(вътрешен пазар) и следва да бъде съобразен с инфлационните индекси и
показани и стандарта на живот. Същият следва да е конкурентен на пазара.
Делото е сложно от фактическа страна и правна страна, тъй като клиентът на
адвоката е чужденец, не е българин по произход. При това положение
11
комуникацията на чужд език между доверител и довереник е по-трудно.
Адвокатът е обяснил българското законодателство на доверителя си, което
усложнява делото, тъй като то се различава от италианското и общият
европейски граждански процес, който няма такива формалности, както по
ГПК. Освен това, адвокатът беше довел преводач за разпита на свидетеля си,
т.е. положил е грижата на добрият адвокат, ангажирал предварително
преводач и то в юридическата област. Това също усложнява делото. Освен
това исковата молба на ищецът е напълно редовна – налице са всички
реквизити по чл.128 ГПК и не е оставяне без движение, на това основание,
както масово се процедира в СРС. Ето защо общият разход, който следва да се
признае на ищеца е 850.00 лева.
С оглед уважената част, ищецът има право на разноски в размер на
400.99 лева (850.00 х 424.58/900.00).
Ето защо Й. Х. К. , ЕГН **********, С* следва да бъде осъдена да
заплати на А. М., роден на ********** г. в Италия, л. к. № *, издадена на
09.12.2022 г., с адрес: С*, чрез адв. А. Н., *, ** сумата от 400.99 лева
(четиристотин и деветдесет и девет стотинки), представляващи разноски по
гр. д. № 58736/2024 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Ответникът също има право на разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Съгласно списък (л.44 от делото), същият претендира сумата от 300.00 лева
адвокатски хонорар (л.26 от делото).
С оглед отхвърлената част от иска, ответникът има право на разноски в
размер на 158.47 лева (300.00 х 475.42/900.00).
Ето защо А. М., роден на ********** г. в Италия, л. к. № *, издадена на
09.12.2022 г., с постоянен адрес: гр. Д* следва да бъде осъден да заплати на Й.
Х. К. , ЕГН **********, С* сумата от 158.47 лева (сто петдесет и осем лева и
четиридесет и седем стотинки), представляващи разноски по гр. д. №
58736/2024 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА Й. Х. К. , ЕГН **********, С* да заплати на А. М., роден на
********** г. в Италия, л. к. № *, издадена на 09.12.2022 г., с постоянен адрес:
гр. Д*, с адрес : С*, чрез адв. А. Н., *, * сумата от 424.58 (четиристотин
двадесет и четири лева и петдесет и осем стотинки) дадена от А. М. на Й. Х.
К., като депозит (задатък), съгласно чл.20-21 от Договор за наем от 07.07.2023
г. за апартамент, находящ се в гр. С*, ет.4, ап.4, сключен между страните, който
договор е прекратен ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба (04.10.2024 г.) до окончателното изплащане на вземането, на
основание чл. чл.79, ал.1 вр. чл.93 вр. чл.228 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ така
предявения иск за горницата от 424.58 лева до пълния претендиран размер от
900.00 лева, като неоснователен и недоказан.
12
ОСЪЖДА Й. Х. К. , ЕГН **********, С* да заплати на А. М., роден на
********** г. в Италия, л. к. № *, издадена на 09.12.2022 г., с адрес: С*, чрез
адв. А. Н., *, *сумата от 400.99 лева (четиристотин и деветдесет и девет
стотинки), представляващи разноски по гр. д. № 58736/2024 г. по описа на
СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА А. М., роден на ********** г. в Италия, л. к. № *, издадена
на 09.12.2022 г., с постоянен адрес: гр. Д* да заплати на Й. Х. К. , ЕГН
**********, С* сумата от 158.47 лева (сто петдесет и осем лева и
четиридесет и седем стотинки), представляващи разноски по гр. д. №
58736/2024 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
УКАЗВА на ответника, че сумата може да бъде платена по следната
банкова сметка: титуляр * Ltd. IBAN: *, BIC: *.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13