№ 42421
гр. София, 16.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно
гражданско дело ..221110117100 по описа за 2022 година
Производството по делото е по чл. 410 от ГПК. Образувано е по заявление за
издаване на заповед за изпълнение, депозирано от (ФИРМА), ЕИК .., седалище и адрес на
управление в (АДРЕС), представлявано от Изпълнителния директор Ю.Х.Ю., чрез
пълномощника юрисконсулт М. П. Г.. Заявителят моли да бъде издадена заповед за
изпълнение против АН. Н. Р., ЕГН **********, с адрес (АДРЕС) (..) .., за сумата от 1 148,73
лв. (хиляда сто четиридесет и осем лева и седемдесет и три стотинки), от която а) 800 лв.
(осемстотин лева) – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 31.03.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, б) 17,04 лв.
(седемнадесет лева и четири стотинки) – договорна лихва за периода от 16.03.2020 г. до
06.07.2020 г. и в) 331,69 лв. (триста тридесет и един лева и шестдесет и девет стотинки) –
обезщетение за забава за периода от 17.03.2020 г. до датата на подаване на заявлението в
съда – 31.03.2022 г., в който не е включен периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г., както и
за сумата от 75 лв. (седемдесет и пет лева), представляваща направени от заявителя разноски
за заплащането на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Твърди се в заявлението, че паричното вземане произтича от договор за паричен заем
№ 404917, сключен на 09.03.2020 г. между (ФИРМА) и АН. Н. Р., съгласно който
заемодателят е предоставил на длъжника сумата от 800 лв., която заемополучателят се е
задължил да върне, заедно с уговорената възнаградителна лихва на 17 седмични вноски в
срок до 06.07.2020 г. С договор за цесия, сключен на 04.03.2021 г. (ФИРМА) е прехвърлило
вземането си към АН. Н. Р. на дружеството – заявител, за което длъжникът е надлежно
уведомен.
Със заявлението са представени пълномощно, удостоверяващо представителната
власт на юр. М.Г., платежен документ за внасянето на държавна такса и писмени
доказателства.
Съдът, след като се запозна със заявлението и представените с него документи,
намира искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за допустимо
и основателно, предвид следните съображения:
Вземането, за което е подадено заявлението е за парична сума, исковата претенция за
която би била подсъдна на районен съд, тъй като е с цена до 25 000 лв. (чл. 104 т. 4 от ГПК).
1
В този смисъл искането на (ФИРМА) – София попада в приложното поле на чл. 410 ал. 1 т.
1 от ГПК. Заявлението се разглежда от местно компетентния съд, съобразно подсъдността
по чл. 411 ал. 1 изр. второ от ГПК – настоящият адрес на длъжника, който има качеството на
потребител, според справка за постоянен и настоящ адрес е в гр. София, т.е. на територията
на съдебния район на Софийски районен съд.
Заявлението е и основателно, тъй като отговаря на формалните изисквания на чл. 410
ал. 2 вр. чл. 127 ал. 1 и чл. 128 т. 1 и т. 2 от ГПК и не са налице отрицателните предпоставки
по чл. 411 ал. 2 от ГПК. В заявлението са посочени всички реквизити, изискуеми за
редовността на искова молба и към него са приложени документ за внесена държавна такса
и пълномощни, удостоверяващи представителната власт на юр. Г., от която изхожда
искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. Според изложеното
в заявлението длъжникът има постоянен адрес на територията на Република България и от
данните по делото, не може да се направи извод, че той не е с обичайно местопребиваване
на територията на страна.
Искането за издаване на заповед за изпълнение не противоречи на закона и на
добрите нрави и не се основава на неравноправни клаузи.
С оглед така изложените доводи, съдът счита, че заявлението следва да бъде уважено,
като бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на (ФИРМА) –
София против АН. Н. Р.. На заявителя следва да бъдат присъдени и съдебните разноски за
заплащане на държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 50 лв.
Водим от горното и на основание чл. 411 ал. 2 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УВАЖАВА заявлението на (ФИРМА), ЕИК .., седалище и адрес на управление в
(АДРЕС), представлявано от Изпълнителния директор Ю.Х.Ю., за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение против АН. Н. Р., ЕГН **********, с адрес (АДРЕС) (..)
.., за сумата от 1 148,73 лв. (хиляда сто четиридесет и осем лева и седемдесет и три стотинки),
дължима въз основа на договор за паричен заем № 404917, сключен на 09.03.2020 г. между
(ФИРМА) и АН. Н. Р. и договор за цесия от 04.03.2021 г., от която а) 800 лв. (осемстотин
лева) – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението –
31.03.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, б) 17,04 лв. (седемнадесет лева и
четири стотинки) – договорна лихва за периода от 16.03.2020 г. до 06.07.2020 г. и в) 331,69
лв. (триста тридесет и един лева и шестдесет и девет стотинки) – обезщетение за забава за
периода от 17.03.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 31.03.2022 г., в който
не е включен периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г., както и за сумата от 75 лв.
(седемдесет и пет лева), представляваща направени от заявителя разноски за заплащането на
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
ПОСТАНОВЯВА издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
2
410 от ГПК за уважената част от заявлението.
УКАЗВА препис от заповедта да се връчи на длъжника.
Разпореждането подлежи на обжалване, заедно със заповедта за изпълнение в
сроковете и по начините, указани в същата.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3