РЕШЕНИЕ
№ 1623
гр. Плевен, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20224430100846 по описа за 2022 година
въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1, по
чл.342, ал.1, вр. ал.3, вр . 345, ал.1 от ТЗ, и чл. 92, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от ***, против С. Ц. Я., ЕГН
**********, за признаване за установено спрямо ответника на основание
чл.415 ал.1 от ГПК, че дължи на ищеца сумите: от 36.92 лв., представляваща
дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги; от 278.52лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент, ведно със законната лихва върху тези
суми, считано от датата на подаване на заявлението - 13.12.2021 г. до
окончателното изплащане. Твърди се, че сумата от 36.92 лв. представлява
дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги, за които са издадени фактури *** *** за периода от *** а
сумата от 278.52 лв. представлява неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от дата *** за мобилен номер *** от които: 88.63 лв.,
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, и 189.89 лв.,
1
представляваща неустойка за предоставено за ползване мобилно устройство с
отстъпка от стандартната цена, съгласно т.7 от договора за мобилни услуги от
дата 11.11.2021г. Сочи се, че е образувано заповедно производство по реда на
чл. 410 от ГПК по *** и че издадената заповед за изпълнение връчена на
длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, обуславящо воденето на исковото
производство. Претендират се разноски.
Ответникът, чрез назначения му особен представител оспорва исковете
като неоснователни, счита, че ищецът следва да докаже, че е изпълнил всички
свои задължения съгласно подписаните договори. Оспорва предоставянето на
услугите. Моли съда да отхвърли исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства намери за установено следното: Със Заповед *** съдът е
разпоредил С. Ц. Я. да заплати на кредитора ***, сумите: от 36.92 лв.,
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги; от 278.52лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент, ведно със законната лихва
върху тези суми, считано от датата на подаване на заявлението - 13.12.2021 г.
до окончателното изплащане и разноски. Заповедта е връчена на длъжника по
реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и съдът е указал на заявителя – *** да подаде в
едномесечен установителен иск за дължимостта на посочената в заповедта
сума. Такъв е подаден в срок, което сочи допустимост на исковото
производство по чл. 415 от ГПК.
Видно от представените от ищеца доказателства, между страните е
съществувал сключен договор от *** за ползване на мобилни услуги,
предоставени от ищеца, с предпочетен номер ** ***. Със същият договор
ответникът е закупил и ***, за което в договора е посочено, че е със
стандартна цена 439.90лв., но с абонаментния план е продадено на ответника
за сумата 179.99лв. Уговорения месечен абонамент за избраната от ответника
програма е в размер на 31.99лв. Ищецът е изпълнил задълженията си по тези
договори, видно от приложените справки за общо потребление на
предпочетения номер, като част от представените фактури – л. 15 и 16 от
делото. За ползването на услуги за периода 20.11.2019г. до 19.01.2020г. на
името на ответника са изготвени две фактури: *** на стойност 24.76лв. и №
***, съответно на стойност 25.20лв., като в последната е посочено
2
неплатеното задължение от предходната фактура. След неизплащане и на
втората фактура в срок, е изготвена една последна фактура от 20.03.2020г., в
която са отразени задълженията по предходните две – за ползвани услуги,
след съответно сторниране, възлизащи на стойност 36.92лв. и за неустойки в
общ размер от 278.52лв. Ответникът не твърди или доказва плащане по тези
фактури.
При така установената фактическа обстановка и въз основа на
уговорките в сключения между страните договор и ОУ, съдът намира от
правна страна следното: С представения и неоспорен от страните договор от
*** за ползване на мобилни услуги, а и за продажба на мобилно устройство,
се доказа безспорно наличието на облигационна връзка между ищеца и
ответника, а с представените две фактури за начисляване на месечни
абонаментни вноски и услуги, ищецът доказа както своето изпълнение по
договора, така и неплащането на начислените суми за ползвани услуги – във
всяка от фактурите е било отбелязвано неплащането на предходната такава.
Поради горното, съдът намира, че претенцията на ищеца в размер на от общо
36.92лв., представляваща неизпълнени парични задължения за незаплатени
далекосъобщителни услуги, се явява доказана и следва да се уважи.
Основателна се явява и претенцията за неустойки, доколкото съгласно
уговорките в Договора за мобилни услуги, в частта относно прекратяването, в
случай на прекратяване на подписан договор преди изтичане на уговорения
срок по вина или инициатива на Потребителя или по нарушение на
задълженията му по договора или приложения/документи свързани с него,
същият е длъжен да заплати за всяка СИМ карта, по отношение на която е
налице прекратяване: 1. Неустойка в размер на всички месечни абонаменти за
периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният
размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните
абонаменти като месечният абонамент, приложим за нуждите на начисляване
на неустойка, е най-високият според условията на плана. В допълнение на
неустойката потребителят дължи и възстановяване на част, съответстваща на
оставащия срок на договора, от разликата между най-ниския и най-високия
месечен абонамент според условията на плана, в случай, че са били налице
отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти; и 2. В случаите, в
които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото
в този договор, потребителят дължи и такава част от разликата между
3
стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно ценова
листа, действащата към момента на сключване на договора, и заплатената от
него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по
договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора. В
случая, при неплащане на две месечни фактури, безспорно е налице
нарушение на задълженията на ответника по договора, водеща както до
неговото прекратяване, така и до основание за начисляване и на двете
посочени в него неустойки. Сумите са изрично записани в договора –
първоначален абонамент 27.99лв. и последващ от 31.99лв., и стандартна цена
на закупеното устройство - 439.90лв., поради което съдът приема, че
неустойките са правилно изчислени, не нарушават изискванията на ЗЗП, и са
дължими от ответника към датата на подаване на заявлението в ПлРС.
Поради изложеното, съдът намира, че предявените искове се явяват
основателни идоказани в пълните им размери, и като такива следва да бъдат
изцяло уважени.
Съобразно изхода на спора и претенциите за разноски от ищеца, съдът
съобразява следното: Общо направените разноски на ищеца са в размер на
385.00лв.: 25.00лв. – ДТ, 180.00лв. – адвокатско възнаграждение и 180.00лв. -
внесен депозит за особен представител на ответника, които следва да бъдат
присъдени изцяло. Съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР
4/2013 г., ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в
заповедното производство разноски съобразно уважената част от исковете,
които се изчисляват в размер на 205.00лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79,
ал.1, по чл.342, ал.1, вр. ал.3, вр . 345, ал.1 от ТЗ, и чл. 92, ал.1 от ЗЗД, ЧЕ С.
Ц. Я., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, ДЪЛЖИ на кредитора ***,
***, със седалище и адрес на управление ***, по страните Договор от *** за
ползване на мобилни услуги, сумите: от 36.92 лв., представляваща дължими
и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги;
от 278.52лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
4
датата на подаване на заявлението - 13.12.2021 г. до окончателното
изплащане, за която сума е издадена ***
ОСЪЖДА С. Ц. Я., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ НА ***, ***, със седалище и адрес на управление ***, разноски в
исковото производство в размер на 385.00лв. и разноски по ***, в размер на
205.00лв.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5