Определение по дело №1226/2020 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№...................              26.11.2020г.                             Бургас

Бургаски окръжен съд, наказателно отделение, , в закрито заседание на двадесет и шести ноември, две хиляди и двадесета година в състав:                    

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПЕПЕЛЯШЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА

ГЕОРГИ ИВАНОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Георгиева въззивно наказателно частно дело № 1226 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 243, ал. 8 НПК.

Делото е поставено за втори път на разглеждане пред Окръжен съд-Бургас. Образувано е по протест на Районна прокуратура- гр.Бургас против определение от 28.10.2020г., постановено по НЧД № 4446/2020 г. по описа на Районен съд- гр. Бургас, с което е било отменено постановление от 13.10.2020г. на БРП за частично прекратяване на наказателното производство по ДП № 431 ЗМ-29/2018 г. по описа на Първо РУ на МВР-Бургас. В него се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт, като се претендира отмяната му и потвърждаване на прокурорското постановление.

Постъпило е писмено възражение от пострадалия Р.М., чрез защитника му Сава Каров-адвокат от БАК. Предлага се с него, оставяне на същия без уважение като неоснователен и потвърждаване на първоинстанционното определение като обосновано и правилно.Излагат се доводи в подкрепа на това становище.

Бургаският окръжен съд намира протеста за процесуално допустим, а разгледан по същество за неоснователен.

Прокурорът изразява несъгласие с извода на РС за незаконосъобразност на прекратителното постановление, в частта за престъпление поради неправилно приложение на закона, в частта, относно частично прекратяване за престъпление по чл.131, ал.1, т.12 от НК, по съображението на съда , а именно поради непроизнасянето изрично от прокурора в диспозитивната част на прекратителното определение .

Прокурорът сочи, че досъдебното производство е било образувано срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл.131 от НК, което се е трансформирало в такова по чл.325 от НК , с привличането на С.Я.П. като обвиняем по този именно текст .Той не се е защитавал по първоначалното , работното обвинение и до предявяване на постановлението за привличане е имал качеството свидетел. Според прокурора, по тези съображения, не дължи произнасяне с прекратителния акт по обвинението в престъпление по чл.131 от НК,  което е изгубило своето съществуване. Изводът на първата инстанция в противен смисъл бил неправилен.

Настоява също, че в прекратителния прокурорски акт бил коментиран и състава на  престъпление по чл.131 от НК, само в светлината на указания от ОС-Бургас дължим по-обстоен анализ на установените обстоятелства. Счита,че  БРП е извършила всички необходими и възможни действия по разследване  за разкриване обективната истина по делото и с цитираното въззивно определение не са му давани насоки за събиране на нови доказателства.

На следващо място , просторно разяснява тезата си, за отсъствие на квалифициращия признак „ по хулигански подбуди“ при причиняването на леката телесна повреда, в която се е изразило по същество посегателството над Р.М. . Според него, обстоятелства, в основата на които стои личния мотив, изключват хулиганските подбуди в поведението на обвиняемия. 

Излага доводи в защита на мнението си , че за да е осъществен престъпния състав на чл.325, ал.2 от НК, се изисква не само непристойно поведение, буйство, скарване или други непристойни действия, в случая с произвеждане на изстрели с пневматичен пистолет, а и реално засягане на обществените отношения, изразяващо се в грубо нарушаване на обществения ред, каквито в случая липсвали.  Обстановката и начинът  на извършване на деянието , според него, не демонстрират едновременно личното отношение към пострадалия и неуважение към обществото.Не са засегнати спокойствието и сигурността на околните. Затова и стореното не може да се квалифицира като такова по чл.325, ал.2 от НК, а именно като особено нагло или безсрамно.Двамата свидетели присъствали на инцидента са възприели случващото се от самото възникване на конфликта в склада.  Затова не били скандализирани от действията на обвиняемия състоящи се в произвеждане на изстрели насочени към пострадалия. Накрая, действията на обвиняемия П. били насочени изключително към пострадалия М., без да цели нарушаване на обществения ред или предизвикване на тежко оскърбление на присъстващите. Затова счита, че действията на обвиняемия П. не са хулигански.

В първоинстанционния съдебен акт, излагайки съдържанието на частната жалба , съдът е цитирал текстово отразеното в нея, че  воденето на производството е било за извършени хулигански действия, а цифрово престъплението е квалифицирано като такова за лека телесна повреда по хулигански подбуди. В този смисъл, не е допуснал твърдяното от прокурора нарушение. 

Настоящият съдебен състав констатира, че видно от съдържанието на прокурорския акт и от този на първата инстанция , спор относно приетите по делото факти по същество липсва. Поради това и не се налага преповтарянето на фактическата обстановка отново. Различна се явява оценката на доказателствата и анализа на релевантните установени по делото обстоятелства.

При предходното връщане на делото на прокурора с указания по приложението на закона от БОС, съдът е констатирал, че липсата на внимателен и задълбочен анализ на събраните доказателства е довела до необоснован на доказателствата извод за липса на съставомерно поведение от обвиняемия П.. Насочил е държавното обвинение, че в приетите от БРП фактически положения, се съдържат данни за осъществен състав на престъплението хулиганство или евентуално на  телесната повреда по хулигански подбуди, като отбелязва, че във фазата на досъдебното производство преценката относно точната правна квалификация е в правомощията единствено на прокурора.

Хулиганството се осъществява чрез действия умишлени, нарушаващи грубо обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото . От субективна страна може да се осъществи както с пряк, така и с евентуален умисъл. Субективната страна се определя от съдържанието на неговия умисъл, като последното става видно за околните с обективното му /външно/ проявление.

Извършва се посредством действия , които по своя характер са скандализиращи. Престъпния резултат на това престъпление е грубо нарушаване на обществения ред, а хулиганския мотив, като специален субективен признак се заключава в проявеното явно неуважение към обществото от дееца, като по този начин той демонстрира, че не се смята обвързан със спазването на общоприетите норми за поведение в обществото и се отнася към тях с явно пренебрежение.

В константната съдебна практика хулиганските мотиви не са несъвместими с чисто личните мотиви. При хулиганството съдържанието на умисъла често надхвърля личния мотив и пряко преследваната цел.Деянието породено от личен мотив на дееца към лице, към което отправя обиди, нанася му телесни увреди и други, могат да се квалифицират и като хулиганство, след като с тези действия едновременно се нарушава грубо обществения ред и се изразява явно неуважение към обществото.

Наличието на личен мотив не изключва приложението на чл.325, ал.1 от НК, когато в съдържанието на умисъла се включват и обективните елементи на престъплението.

Отговорността на дееца бележи квалифициращия признак хулигански подбуди на деянието, когато  телесната повреда е предшествана  или съпроводена от хулигански действия, които са подтикнали дееца да я причини или когато е извършено по мотиви, изразяващи явно неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на общежитието и телесната неприкосновеност.

При идеална съвкупност престъплението по чл.325 от НК следва да бъде погълнато и да се квалифицира по чл.131, ал.1, т.12 от НК.

Обосновано в този смисъл е и мнението на районния съд, че прокурора отново не е отдал дължимото значение на поведението на обвиняемия не само в склада-хващане на пострадалия за гушата и последвала размяна на удари. Не е анализирал обстойно случилото се и извън работното помещение на обвиняемия П., след като св.М. е изведен навън от св.Д., когато вече физическият сблъсък между двамата е приключил. Въпреки това, точно от този момент нататък агресията от страна на обвиняемия П. е ескалирала. Размяната на реплики между обвиняемия и пострадалия , не е от такова естество да предизвика реакцията на обвиняемия - да напусне мястото, влизайки в офиса си, да вземе от там своя пневматичен пистолет , да се върне при М. и от непосредствена близост да произведе срещу него поне 5 изстрела, три от които попаднали в различни части на тялото на пострадалия-главата и гърбът му. Всичко това пред погледа на намиращите се други две лица-свидетелите С. и Д..

Следва да бъдат споделени изводите на първата инстанция, че действията на П. да стреля срещу М. отговарят на понятията за непристойно поведение, невъзпитаност и незачитане на установените норми в обществото и правата на гражданите. Разгледани в цялост, те не могат да се възприемат като счучайни, а напротив-планувани, преднамерени. Извършени със съзнанието, че стреляйки по един човек, навън, в присъствието и на други хора, независимо къде ще попаднат изстрелите, индикират не само демонстрация на превъзходство над противника, но и за категорично нежелание да се съобразява с останалите и установените правила за поведение.

Независимо от наличната между обвиняем и подсъдим вражда, дала мотив за поведението на П., то оскърбленията, телесните повреди и други действия, извършени в присъствието на поне двама човека, стрелбата и унижението пред хората не изключват хулиганските подбуди и са външен израз едновременно с това и на умисъл на дееца за явно неуважение към гражданите, пренебрежение към обществените правила и човешката личност.  

Непочиващ на доказателствата по делото се явява поради това тезата на прокурора за отсъствие на хулигански подбуди при причиняването на телесна повреда, обосновавайки се единствено с наличието на личен мотив.

Настоящият въззивен съд, запознавайки се с протоколите и останалите писмени доказателства по досъдебното производство,  споделя виждането на първата инстанция , че независимо от съотнасянето на деянието към определен престъпен състав, провежданото разследване е било фокусирано в установяването на престъпление по чл.131, ал.1, т.12 от НК.

Изводите на прокурора не почиват на обстоен анализ на събрания доказателствен материал, като в постановлението не е описано и не е анализирано поведението на всеки един от участниците в инцидента. Проведените разпити не са достатъчно задълбочени и поради това не способстват за обективното и всестранно изясняване на обстоятелствата по делото. Налице са и противоречия между твърденията на свидетелите М., Д. и С., в частта касаеща поведението на двамата участници в инцидента-обвиняемия П. и пострадалия М., извън работното помещение. По същество в прекратителното постановление липсва ясна позиция на прокурора кои доказателства кредитира, кои не и защо, която празнота не може да бъде попълнена от съда.  Затова районният съд за втори път е достигнал до извода, че липсва обстоен анализ на събраните доказателства, което съществено засяга освен правата на страните в процеса, но и възможността съда да установи начина по който прокурорът е формирал изводите си относно изхода на делото.

Допуснатите нарушения на процесуалните правила при събирането на доказателствата и тези при преценката им с проверявания прокурорски акт са съществени и могат да бъдат отстранени, което е мотивирало и връщането на делото отново на БРП.

Правилен в този смисъл се явява извода на РС-Бургас, че  постановлението на прокурора за прекратяване по обвинението в престъпно хулиганство е назаконносъобразно, в това число и в частта относно спирането на наказателното производство във връзка с престъпление от частен характер за причинената лека телесна повредана Р.М..

Предвид гореизложеното, въззивният съд намира за законосъобразен крайния извод на първостепенния съд за отмяна на атакуваното постановление.

Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 8 НПК, Бургаският окръжен съд,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение от 28.10.2020 г. по наказателно частно дело № 4446/2020 г., Районен съд-Бургас, с което е отменено постановление от 13.10.2020г. на БРП, за частично прекратяване на наказателното производство за престъпление по чл.325, , ал.2, вр. ал.1 от НК по досъдебно производство № 431-ЗМ-29/2018 г. по описа на IРУ-Бургас срещу С.Я.П. и спиране на същото за престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

Определението е окончателно .

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                ЧЛЕНОВЕ: 1.                 2.