№ 3320
гр. София, 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20231110210872 по описа за 2023
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН)
Образувано е по жалба на Д. К. С., ЕГН ********** срещу наказателно
постановление с изх. № СОА23-РД11-683/27.06.2023 г., издадено от
заместник – кмета на Столична община, с което на основание чл. 178е от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение
на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление и се моли за неговата отмяна. Поддържа се, че в
наказателното постановление не са посочени обстоятелствата, при които е
извършено нарушението, не е ясно къде е извършено административното
нарушение, тъй като така посоченото – ул. „**” № 44 е част от зона за платено
паркиране. Твърди се, че мястото, на което е прието, че е извършено
нарушението представлява алея с широчина 2 метра, но до нея няма поставена
табела, означаваща я като тротоар. Оспорва се възприетото в НП, че
жалбоподателката на посочените в него дата и час е извършила вмененото й
нарушение. От съда се иска отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател се
представлява от адв. ***, надлежно упълномощен процесуален представител,
който счита, че от събраните по делото доказателства е установено, че
1
мястото, на което е бил паркиран автомобилът не е тротоар. Счита, че зад
паркирания автомобил е имало достатъчно разстояние за преминаване на
пешеходци. Застъпва тезата, че мястото не е тротоар, а подход към двор.
Намира сериозни противоречие между показанията на свидетеля А. Д. и
останалите събрани доказателства. Пледира за отмяна на наказателното
постановление и присъждане на разноски.
Въззиваемата страна- заместник-кмета на Столична община се
представлява от юрк. **, която моли за потвърждаване на наказателното
постановление. Посочва, че мястото, където е бил паркиран процесния
автомобил би трябвало да е за преминаване към други обекти, поради което е
извършено нарушение на ЗДвП. Оспорва твърдението, че автомобилът не е
пречел на движението, тъй като компетентните органи са извършили проверка
по сигнал, което било индиция, че съседите не били съгласни с този начин на
паркиране. Заявява, че не знае дали мястото, на което е бил паркиран
автомобилът е тротоар, бордюр или нещо друго, но посочва, че има пътни
знаци, които забраняват паркирането. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
претендираните от жалбоподателя разноски.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 12.04.2023 г. свидетелят А. Р. Д. - инспектор в Център за градска
мобилност установил, че лек автомобил марка „**”, модел „***” с рег. № ***
бил паркиран на място, което бил отделено от платното за движение на МПС с
бордюр и което не било определено за паркиране на ППС. Автомобилът бил
собственост на жалбоподателката Д. К. С.. Свидетелят Д. съставил срещу фиш
за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, с която на жалбоподателката била
наложена глоба. На 18.04.2023 г. Д. С. подала възражение срещу фиша, поради
което на 06.06.2023 г. срещу нея бил съставен акт за установяване на
административно нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП. Актът бил предявен за
запознаване на жалбоподателката, която го подписала, като в графата,
предназначена за възражения вписала, че възразява срещу установеното
нарушение.
На 27.06.2023 г. било издадено и обжалваното наказателно
постановление, препис от което бил връчен на 25.07.2023 г., а на 31.07.2023 г.
била подадена и жалбата срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно показанията на свидетелите А. Р. Д., **
справките от ОПП-СДВР, проект на организация на движението на ул. „**” №
44, заповед № СОА22-РД95-506/12.09.2022 г. на кмета на Столична община,
заповед № РД-09-108/30.09.2022 г. на изпълнителния директор на ЦГМ АД,
длъжностна характеристика.
Съдът кредитира показанията на свидетеля А. Р. Д., тъй като същият
лично е извършил проверка на място по постъпил сигнал и лично е възприел
мястото, на което е бил паркиран процесният лек автомобил марка „**”, модел
„***” с рег. № ***. Показанията на свидетеля са обективни и добросъвестно
депозирани, поради което съдът им се довери. Свидетелят посочи, че според
него мястото на което автомобилът е бил паркиран е тротоар, означен с
бордюр, който отделя лентата за движение на автомобили от платното за
2
движение на пешеходци. Свидетелят посочи, че пред процесния автомобил на
пътното платно има пътна маркировка М 14- разрешен престой, но забранено
паркирането. Свидетелят добросъвестно посочва, че е имало разстояние от
автомобила до сградата зад него, както и че докато той е бил на място е дошъл
мъж, който е преместил лекия автомобил „**”. Свидетелят обаче не заяви да е
възприела
Свидетелят ** работи в близост до мястото, на което и бил паркиран
автомобилът, собственост на жалбоподателката, като посочва, че на същото
място непрекъснато паркират автомобили, тъй като след въвеждането на зона
за платено паркиране в квартала не могат да се намерят свободни места за
паркиране на живущите. Сочи, че мястото се използва за подход към два
имота, че съгласно притежавани от него документи мястото е тупик, а
тротоарът е в близост до сградите по ул. „**”, но в близост до платното за
движение няма тротоар. Съдът намира, че не е налице твърдяното от адв. ***
противоречие между показанията на свидетелите Д. и ** относно
преместването на автомобила, тъй като свидетелят ** посочи, че докато той е
бил на място, автомобилът на жалбоподателката не е бил преместен, но няма
данни същият да е присъствал през цялото време, през което и свидетелят Д. е
бил на място. Свидетелят ** също не заяви да е възприел кой е паркирал
автомобила, а посочи, че когато е отишъл на място същият вече е бил
паркиран.
От справката от ОПП- СДВР се установява, че към инкриминираната
дата процесният лек автомобил марка „**”, модел „***” с рег. № *** е бил
собственост на жалбоподателя Д. К. С..
Писмените доказателства по делото установяват компетентността
на актосъставителя и АНО – първият да съставя АУАН, а вторият – да издава
наказателни постановления. Видно от заповед на кмета на Столична община
№ СОА22-РД95-506 от 12.09.2022 г. последният е определил „Център за
градска мобилност” ЕАД за служба за контрол по чл. 167, ал. 2 от ЗДвП, а
служителите на „ЦГМ“ ЕАД, заемащи длъжността „контрольор автомобилен
транспорт, той и инспектор”, каквато длъжност заема и свидетелят А. Д. са
оправомощени да съставят АУАН на ЗДвП.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата изхожда от легитимирана страна (наказаното лице), депозирана
е в преклузивния срок за обжалване и е насочена е срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
В настоящото производство районният съд следва да провери изцяло
законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и
НП са издадени от компетентни за това административни органи.
Видно от текста на акта за установяване на административно нарушение
същият е съставен срещу Д. К. С. за това, че „на 12.04.2023 г. в 14:45 часа е
установено паркиране на личния й автомобил „***” с рег. № ** на тротоар на
място, неопределено за паркиране на ППС на ул. „**” № 44. Г-жа С. оспорва
нарушението, което е констатирано от мен на място и за което е съставен фиш
3
№ 9164809/12.04.2023 г.”. Така формулираното от фактическа страна
нарушение е квалифицирано по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП. От анализа на
изложените в АУАН факти следва извод, че същият е съставен срещу С. в
качеството й на собственик на МПС, с което е извършено нарушение, а не в
качеството й на извършител на установеното нарушение. Този извод следва от
липсата на каквото и да било твърдение относно конкретно осъществено от С.
поведение, а единствено е посочено, че е установено нарушение, изразило се в
паркиране на тротоар, на място, което не е предназначено за това и че
автомобилът, който е бил паркиран неправилно е собственост на
жалбоподателката. При така описаното в АУАН единственият възможен извод,
доколкото не се твърди С. лично да е паркирала автомобила на тротоара е, че
АУАН е съставен срещу нея в качеството й на собственик. Тоест в АУАН
липсва твърдение, че С. с лични свои действия е нарушила закона, а актът се
съставя срещу нея в качеството й на собственик на МПС, с което е извършено
нарушението.
С издаденото НП обаче Д. С. е наказана за това, че „на 12.04.2023 г. в
14:45 часа в гр. София е паркирала на ул. „**” № 44 собствения си лек
автомобил марка „**” с рег. № *** върху тротоара на място неопределено за
паркиране на МПС, с което виновно е нарушила разпоредбата на чл. 94, ал. 3
от Закона за движението по пътищата”. От посоченото е видно, че с
наказателното постановление жалбоподателката е наказана за това, че лично е
паркирала автомобила на тротоар, тоест за това, че с лични свои действия е
осъществила състава на нарушението. Дори и да се приеме, че НП е издадено
при условията на чл. 53 от ЗАНН, което по никакъв начин не е отразено в НП,
то това би било допустимо, ако несъмнено е доказана самоличността на
нарушителя и неговата вина. Съдът обаче намира, че не се установи
изложеното в НП, че жалбоподателката лично е паркирала автомобила на
посоченото място, тъй като не бяха събрани каквито и да било доказателства
в тази насока /липсват данни и самия АНО да е събрал такива доказателства/.
Единствено се установи, че процесният лек автомобил марка „**”, модел
„***” с рег. № *** е собственост на жалбоподателката към датата на
нарушението. Нито свидетелят Д., нито свидетелят Петров заявиха, че са
видели жалбоподателката да паркира автомобила, като свидетелят Д. дори
посочи, че докато той е бил на място е дошъл мъж, който е преместил
автомобила. Ето защо съдът намира, че не се доказа изложеното в НП
твърдение, че на процесната дата жалбоподателката лично е паркирала
автомобила си на посоченото в НП място.
Що се отнася до спорният въпрос, в изясняването на който се
съсредоточиха доказателствените усилия на страните, съдът намира, че не
беше доказано по несъмнен начин, че мястото, на което е бил паркиран
автомобила на жалбоподателката представлява тротоар по смисъла на ЗДвП.
Съгласно параграф 6, т. 6 от ДР на ЗДвП тротоар е „изградена, оградена или
очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното
за движение и предназначена само за движение на пешеходци”. Установи се от
показанията на свидетеля Д., че мястото, на което е бил паркиран автомобила
на жалбоподателя е бил отделен от пътното платно на ул. „**“ с бордюр. Това
обстоятелство обаче не е достатъчно, за да се приеме, че същото е тротоар, тъй
като следва да се установи, че тази надлъжна част от пътя е предназначена
само за движение на пешеходци тоест, че няма друго предназначение извън
посоченото. От показанията на свидетеля ** се установи обаче, че посоченото
място се използва за подход към имоти, а тротоарът, по който преминавали
4
пешеходците бил в близост до сградите, а не до лентите за движение. Следва
да се посочи, че и самата Столична община не представи достатъчно
категорични доказателства, че посоченото място е тротоар, тъй като това не
може да бъде установено от приобщената по делото схема на организацията
на движение и паркиране на ул. „**” № 44. Самият представител на
въззиваемата страна в съдебните прения посочи, че не знае дали мястото, на
което е бил паркиран автомобила на жалбоподателя е тротоар, бордюр или
нещо друго. При липса на достатъчно категорични доказателства /при
отчитане на доказателствената тежест в процеса/, съдът счете, че не беше
доказано, че мястото, на което е бил паркиран автомобила на жалбоподателя е
бил тротоар по смисъла на ЗДвП.
Доколкото не се доказа по несъмнен начин, че жалбоподателката е
извършила вмененото й с НП нарушение, то обжалваният акт следва да бъде
отменен като незаконосъобразен.
При този изход на делото право на разноски има жалбоподателя. В
представения по делото договор за правна защита и съдействие – л. 69 от ДП е
видно, че уговореното и заплатено от жалбоподателя възнаграждение на адв.
*** за процесуално представителство по делото е в размер на 300 лева, като
договорът служи за разписка относно заплатеното в брой възнаграждение.
Съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, като същото не надвишава
минималния размер по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, поради което и следва да се присъди на
жалбоподателя.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 1 вр. ал. 3 т. 1 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление с изх. № СОА23-РД11-
683/27.06.2023 г., издадено от заместник – кмета на Столична община, с което
на основание чл. 178е от Закона за движението по пътищата ЗДвП/ на
жалбоподателя Д. К. С., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 94, ал. 3 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН Столична община да
заплати на Д. К. С., ЕГН ********** сумата от 300 /триста/ лева,
представляваща заплатено от нея адвокатско възнаграждение в
производството.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в 14- дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му от страните на основанията, предвидени в НПК по реда на
глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5