№ 28966
гр. София, 07.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20231110106272 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от А. В. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. София, община Столична, ................., с адрес за
кореспонденция: гр. София, община Столична, ............. чрез адв. М. В. М.,
Адвокатска колегия Пловдив, с адрес на кантора и съдебен адресат: гр.Пловдив, ..........., тел.
.......... в качеството й на пълномощник, с посочен съдебен адресат: гр.Пловдив, ..........
против „Вивус.БГ“ ЕООД (с предишна фирма „4финанс“ ЕООД), ЕИК .........., със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „.........“ № ., представлявано от . Р. и А.. М......-
управители.
В исковата молба са изложени твърдения, че между ищцата и ответника бил сключен
ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ № ********** / 01.06.2022 г., съгласно ищцата получава сумата от
1100.00 лева, при ГПР 49.70%, годишен лихвен процент- 40.97%., като следва да заплати и
такса бързо разглеждане на документи в размер на 226.94 лева.Посочва се, че клаузата
„Такса за бързо разглеждане“ се съдържа в графа без номер, наименувана „Такса за бързо
разглеждане“ към ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ № ********** / 01.06.2022 г. както и в общите
условия /без номер/ отново наименувана, като „Такса за бързо разглеждане“.На 10.01.2023г.
с пореден АНЕКС за удължаване на срок към ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ № ********** /
01.06.2022 г. ищцата е удължила срока на връщане на общо дължимата сума с 7 дни, за което
следва да заплати предварително „такса удължава срока на връщане на общо дължимата
сума“ в размер на 105.60 лева, за която клауза се сочи , че се съдържа и в общите условия
/без номер/ към ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ № ********** / 01.06.2022 г. отново наименувана,
като „Такса за удължаване “, както и във всеки анекс за удължаване на срок към ДОГОВОР
ЗА КРЕДИТ № ********** / 01.06.2022 г. в графа без номер, наименувана „Такса за
удължаване “
Твърди се, че така уговорените „такса експресно разглеждане“ и „такса удължава
срока на връщане на общо дължимата сума“, предвидени в ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ №
********** / 01.06.2022 г. и Анексите към него и общите условия са нищожни на основание
чл.10, чл.19 ал.4 от ЗПК, вр.с чл.22 ЗПК, на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД и чл.143 ла.1 и
1
чл.146 от ЗЗП,
Според ищеца възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за
допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1
ЗПК (нов - ДВ, бл.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.), като законът не допуска кредиторът
да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита - чл.10а, ал.2 ЗПК. Допълнителните такси по процесния договор и
анексите към него, по своето естество, представляват такси и услуги, свързани, както с
усвояването, така и с управлението на кредита.
Услугата „такса удължава срока на връщане на общо дължимата сума“, представлява
услуга с възможност за отлагане/намаляване на вноски и за смяна на падежа, а услугата
„такса експресно разглеждане“, представлява услуга с възможност за улеснената процедура
за получаване на парични средства. Т.е двете услуги по своята по своята същност
представляват дейност по усвояване и управление на кредита и са в пряко нарушение на
чл.10а от ЗПК.
Ищецът се позовава на това , че в правната доктрина и съдебна практика безспорно се
приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3-то от ЗЗД е
налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък
проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл е практика на
ВКС /Решение№4/2009г. по т.д.№395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д.№5093/2007г.,
определение№877 по т.д.№662/2012г. и др/. Такъв основен принцип е добросъвестността в
гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на
принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на
едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ,
чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират
приложение- чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката
дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки
конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до
накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1,предл.З от ЗЗД.
Твърди се, че поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл.
26, ал. 1, пр.З от ЗЗД се е достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации
по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на
собствена изгода на кредитора.По този начин при явна не еквивалентност между
предоставената услуга и уговорената цена, се нарушава принципът на добросъвестност при
участие в облигационните отношения. Или както е прието в решение № 452/25.06.2010г. по
гр. д . № 4277/2008г. на ВКС, IV г.о. „понятието добри нрави предполага известна
еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод
за нарушение, водещо до нищожност.според твърденията в молбата в настоящият случай,
такава не еквивалентност между престациите е налице, тъй като сумата която се предоставя
по така уговорените „такса експресно разглеждане“ и „такса удължава срока на връщане на
общо дължимата сума“, предвидени в ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ № ********** / 01.06.2022 г.
2
и Анексите към него и общите условия съставляват допълнителна сума, която е в един
огромен размер. По този начин безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и
справедливост.Като принципът на добросъвестността е застъпен в гражданските и търговски
взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е
да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.
На самостоятелно основание ищецът сита , че така уговорените „такса експресно
разглеждане“ и „такса удължава срока на връщане на общо дължимата сума“, предвидени в
ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ № ********** / 01.06.2022 г. и Анексите към него и общите условия
са нищожни на основание чл.143 ал.1 от ЗЗП, като уговорените такси са във вреда на
потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост и води до
неравновесие в правата на страните, като по този начин е в ущърб на ищеца, като
потребител / чл.143 ал. 1 ЗЗП /. Посочените по-горе клаузи са неразбираеми и не позволяват
на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл.143
ал.2 т.19 ЗЗП.
Позовава се на разписаното в чл. 21, ал. 1 ЗПК , съгласно която всяка клауза в договор
за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона,
е нищожна. Предвидените клаузи са и неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй
като същите са необосновано високи. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на
кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на
такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски
кредити. По посочения начин се заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК. С процесните клаузи
предвиждаща заплащането на такси и в полза на кредитора се уговаря още едно
допълнително възнаграждение в размер над два пъти размера на отпуснатия кредит. По този
начин, клаузите предвиждащи заплащането на такси са неравноправни по смисъла на
чл.143,т.5 от ЗЗП, тъй като същите са необосновано високи. Основната цел на така
уговорените клаузи е да доведат до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка
на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още
80% от предоставената главница. Наред с това, се твърди, че така уговорените „такса
експресно разглеждане“ и „такса удължава срока на връщане на общо дължимата сума“,
предвидени в ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ № ********** / 01.06.2022 г. и Анексите към него и
общите условия са нищожни на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП.
Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен
ако са уговорени индивидуално. Счита, че така уговорените такси от Договора и Анексите
към него, нс се явяват индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146, ал.2 ЗЗП. Видно от
самия Договор за потребителски кредит и Анекси към него, както и от общите условия към
договора, по безспорен начин се установява, че клаузите са част от едни стандартни и
бланкетни, отнапред изготвени условия на договора, анексите и общите условия и
кредитополучателите нямат възможност да влияят върху съдържанието им към момента на
3
сключване им. В този смисъл е и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори.
Твърди се, че така уговорените „такса експресно разглеждане“ и „такса удължава
срока на връщане на общо дължимата сума“, предвидени в ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ №
********** / 01.06.2022 г. и Анексите към него и общите условия, са нищожни и поради
това, че се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне
на закона на основание чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19 ал.4 от ЗПК.
В настоящия случая, възнаграждението което следва да се заплати по така
уговорените „такса експресно разглеждане“ и „такса удължава срока на връщане на общо
дължимата сума“ е следвало да бъде отразен в определение ГПР. От всеки Анекс към
Договор за кредит е видно че е посочван нов процент на ГПР, който обаче не такси.Като
съгласно чл. 19,ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по отговаря на действително
прилагания между страните, доколкото в него не фигурира възнаграждението по двете
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В §1, т.1 от ДР на
ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. Така уговорените „такси за удължава срока, е следвало да бъдат включени в
процента на ГПР, в който съгласно 19,ал.1 от ЗПК и 1,т. 1 от ДР на ЗПК, следва да бъде
включено „лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит“. С
възнаграждението по процесните такси се цели едно допълнително оскъпяване на договора
за кредит, което е следвало, но не е било включено в процента на ГПР, единствено с цел да
се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, което от своя страна води до
недействителност им.
Като излага тези обстоятелства, процесуалният представител на ищеца обосновава
правния интерес от предявяването на иск с който да бъде прогласена нищожността на така
уговорените „такса експресно разглеждане“ и „такса удължава срока на връщане на общо
дължимата сума“, предвидени в ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ № ********** / 01.06.2022 г. и
Анексите към него и общите условия на основание чл.10а, чл.19 ал.4 от ЗПК, вр.с чл.22
ЗПК, на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД и чл.143 ла.1 и чл.146 от ЗЗП.
С исковата молба ищцата представя писмени документи, които моли да бъдат
приобщени към доказателствения материал по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира насрещна искова молба, в която са
инкорпорирани възражения по основателността на исковата претенция и реално съдържа и
4
отговор на исковата молба. Със същия моли за отхвърлянето на иска, като излага подробни
съображения, че договорът за кредит и анексите към него са действителни и не са налице
сочените от ищцата основания са нищожност - договорът и анексите съответстват на
нормите на ЗПК и не съдържат неравноправни клаузи.
С насрещната искова молба „Вивус.БГ“ ЕООД моли да бъде осъдена А. В. М., ЕГН
**********, да му заплати сумата от претенции за сумата от 1038.65 лева, от които: сумата
от 1008.40 лева главница по Договор за кредит № ********** / 01.06.2022 г. и сумата от
30.25 лева наказателна лихва за забава, начислена за периода от 13.06.2023 г. (дата на
последното частично плащане) до 28.09.2023 г., ведно с законната лихва за забава, считано от
датата на депозиране на насрещния иск - 29.09.2023 г.
С НИМ не се оспорват твърдените обстоятелства за сключен договор за кредит между
страните, като ищцата има качеството на длъжник спрямо „ВИВУС.БГ“ ЕООД, по силата на
валидно сключен реален и формален договор за кредит - Договор за кредит № ********** /
01.06.2022 г., по силата на който Кредитодателят е отпуснал заемната сума в общ размер от
1100 лева, а Кредитополучателят се е задължила да върне сумата на падежа, заедно с всички
такси и лихви по договора, които предварително е избрала, за които тя предварително е била
уведомена, и с които изрично се е съгласила, че са дължими и следва да бъдат заплатени.Във
връзка с извършени от ищцата частични плащания и на основание т. 11.10 от ОУ, където
изрично е посочено, ако плащането е недостатъчно за покриване на всички дължими суми
по Договора, задължения на Кредитополучателя по Договора за кредит се погасяват в
следната последователност -, разходи и такси за допълнителни незадължителни услуги,
лихва за предоставяне на кредита, главница. В процесния случай ищцата А. М. е заплатила
частични вноски в общ размер от 355.60 лева, във връзка с което задължението по
предварително уговорената и изрично заявена услуга за Бързо разглеждане, както и
договорната лихва са погасени изцяло, а дължимата главница се е погасила до размер от
1008.40 лева.
С насрещната искова молба (отговора) процесуалният представител на „Вивус.БГ“
ЕООД представя писмени доказателства, които моли да бъдат приобщени към
доказателствения материал по делото.
По делото с постъпилия писмен отговор по НИМ , първоначалния ищец оспорва НИМ
, като неоснователна.Поддържа твърдението си за това, че договора за кредит е нищожен и
поради неспазване на действителния размер на ГПР, чл. 11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК,
същата е приложима за процесното договорно правоотношение, като в случай, че не са
спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски
кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл.11,
ал.1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това договор за потребителски
кредит следва да се прогласи за недействителен. В ГПР, следва да бъдат включени разходи
по кредит, които ще се понесат от потребителя, като ГПР, който не отразява точно всички
тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето
задължение. Когато в ГПР отсъстват някои от предвидените в чл. 3, б. „ж“ от Директива
5
2008/48 разходи - ДПК следва да се счита за нищожен, което води до връщане само на
главница. Изразява становище сумата в размер на 355.60 лева платена от ищцата по
процесния договор за кредит да се прихване към дължимата се главница.
Съдът приема, че размяната на книжа по реда на чл. 131 от ГПК е извършена, поради
което и на основание чл. 140 от ГПК, съдът следва да пристъпи към насрочване на открито
съдебно заседание, като се произнесе по предварителните въпроси и доказателствените
искания на страните, както и да съобщи проекта за доклад по делото.
Представените с исковата молба документи следва да бъдат приобщени към
доказателствения материал по делото, като относими и допустими.
По приемането на доказателствата, приложени към насрещната искова молба
(отговор) съдът ще се произнесе след като даде възможност на ищцата да се запознае с тях и
изрази становище по допускането им в срок до приключване на първото по делото редовно
открито съдебно заседание, вкл. като й осигури процесуална възможност да оспори тяхната
автентичност и/или съдържание.
Следва да бъде указано на ищцата да посочи банкова сметка или друг начин на
плащане при евентуално уважаване на исковете на основание чл. 127, ал. 4 ГПК.
Предявеният насрещен иск следва да бъде допуснат за съвместно разглеждане в
настоящето производството, тъй като са налице предпоставките на чл. 211 ал. 1 от ГПК -
насрещният иск е родово подсъден на районен съд и има връзка с първоначалния иск, а
допускането му за съвместно разглеждане няма да затрудни разглеждането на делото.
Водим от горното и на основание чл. 140 вр. чл. 146 ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА за съвместно разглеждане в производството по гражданско дело № 6272
по описа за 2023г. на Софийски районен съд, 142-ри състав насрещният иск, предявен от
„Вивус.БГ“ ЕООД (с предишна фирма „4финанс“ ЕООД), ЕИК .........., със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „.........“ № ., представлявано от . Р. и А.. М......- управители
против А. В. М., ЕГН **********, за осъждане на ответницата да заплати на ищеца за
сумата от 1038.65 лева, от които: сумата от 1008.40 лева главница по Договор за кредит №
********** / 01.06.2022 г. и сумата от 30.25 лева наказателна лихва за забава, начислена за
периода от 13.06.2023 г. (дата на последното частично плащане) до 28.09.2023 г., ведно с
законната лихва за забава, считано от датата на депозиране на насрещния иск - 29.09.2023 г.
ПРИЕМА и ПРИОБЩАВА като писмени доказателства по делото представените с
исковата молба и отговора документи.
УКАЗВА на ищеца в едномесечен срок от връчване на съобщението да представи
писмена молба, с препис за ответниците, в която да посочи банкова сметка или друг начин на
плащане при евентуално уважаване на исковете на основание чл. 127, ал. 4 ГПК.
6
ДАВА възможност на ищцата да изрази становище по приемането на писмените
доказателства, приложени към насрещната искова молба в срок до приключване на първото
по делото редовно открито съдебно заседание, в който срок може да оспори тяхната
автентичност и/или съдържание.
Съобщава на страните проекта за доклад по делото:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищцата права: ДОГОВОР
ЗА КРЕДИТ № ********** / 01.06.2022 г., съгласно ищцата получава сумата от 1100.00 лева,
при ГПР 49.70%, годишен лихвен процент- 40.97%., като следва да заплати и такса бързо
разглеждане на документи в размер на 226.94 лева.Посочва се, че клаузата „Такса за бързо
разглеждане“ се съдържа в графа без номер, наименувана „Такса за бързо разглеждане“ към
ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ № ********** / 01.06.2022 г. както и в общите условия /без номер/
отново наименувана, като „Такса за бързо разглеждане“.На 10.01.2023г. с пореден АНЕКС за
удължаване на срок към ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ № ********** / 01.06.2022 г. ищцата е
удължила срока на връщане на общо дължимата сума с 7 дни, за което следва да заплати
предварително „такса удължава срока на връщане на общо дължимата сума“ в размер на
105.60 лева, за която клауза се сочи , че се съдържа и в общите условия /без номер/ към
ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ № ********** / 01.06.2022 г. отново наименувана, като „Такса за
удължаване “, както и във всеки анекс за удължаване на срок към ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ №
********** / 01.06.2022 г. в графа без номер, наименувана „Такса за удължаване “
2 . Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
а)възнаграждението по анексите не е част ГПР или общите разходи по договора, тъй
като възможността за продължаването на срока на договора и заплащането на такса за това,
не е задължително условие за сключването му; б) не е налице нееквивалентност между
услугата за продължаване на срока и дължимата за нея такса.
Правната квалификация на предявените искове: чл. 10а, чл. 19, ал. 4 ЗПК във вр.
чл. 22 ЗПК и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗП и
чл. 79 ЗЗД вр. с чл. 240 ЗЗД за насрещно предявения осъдителен иск .
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване:
заплащането на ответното дружество на дължимите суми, като такса за бързо
разглеждане“представляваща такса за услуга „удължаване на срока за плащане“,
уговорена с анекси към договора за кредит. За основателност на иска по чл. 26,
ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че процесният договор е
недействителен, тъй като противоречи на добрите нрави, както и на
императивните изисквания на ЗПК, включително и като го заобикаля, както и че
същият се явява неравноправен по смисъла на ЗЗП.
В тежест на ответника е да установи наличието на валидно основание -
действителен договор за кредит и анексите към него, за получаване на
платените от ищцата суми , както и дължимите по валиден договор останали
незаплатени от ищцата суми, по който договор ответника е изправна страна,
с оглед предявените насрещни претенции.
Ищецът и ответниците не признават права, претендирани от другата страна.
Между страните не се спори относно следните обстоятелства: а) между ищцата и
ответника бил сключен Договор за кредит № ********** / 01.06.2022 г., съгласно
ищцата получава сумата от 1100.00 лева, при ГПР 49.70%, годишен лихвен
процент- 40.97%., като следва да заплати и такса бързо разглеждане на документи
7
в размер на 226.94 лева.Посочва се, че клаузата „Такса за бързо разглеждане“ се
съдържа в графа без номер, наименувана „Такса за бързо разглеждане“ към
ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ № ********** / 01.06.2022 г. както и в общите условия
/без номер/ отново наименувана, като „Такса за бързо разглеждане“.На
10.01.2023г. с пореден АНЕКС за удължаване на срок към ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ
№ ********** / 01.06.2022 г. ищцата е удължила срока на връщане на общо
дължимата сума с 7 дни, за което следва да заплати предварително „такса удължава
срока на връщане на общо дължимата сума“ в размер на 105.60 лева, за която
клауза се сочи , че се съдържа и в общите условия /без номер/ към ДОГОВОР ЗА
КРЕДИТ № ********** / 01.06.2022 г. отново наименувана, като „Такса за
удължаване “,
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 31.07.2025 г., 10.20 часа, за която дата и час да
бъдат призовани ищцата и ответника.
Препис от определението да се приложи към призовките на страните по делото, а препис
от насрещната искова молба - към призовката за ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8