Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260880
Гр.
Пловдив, 18.03.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд- Пловдив,
Гражданско отделение, XV- ти
състав, в публично заседание на двадесет и трети февруари, две хиляди двадесет
и първа година в състав:
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ
ГОЛЧЕВ
при секретаря Катя Янева
като разгледа докладваното от
съдия Голчев гр. дело № 13508, по описа за 2020г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Айгер инженеринг“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Васил
Левски“ № 246 против Т.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, с която е предявен
установителен иск с правна квалификация по чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 221, ал. 2 КТ.
В
исковата молба се твърди, че между страните бил сключен трудов договор № *****
г. В т. 9 от договора, страните уговорили, че срокът на предизвестие при
прекратяване на договора и за двете страни е три месеца, като възникналото
трудово правоотношение е безсрочно. Твърди се, че поради неявяване на работа в
дните 19.09.2019 г. и 20.09.2019 г., без да е налице уважителна причина за това
и след изпълнение на процедурата по чл. 193 КТ, работодателят издал заповед № *****
г., с която на ответника било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.
Заповедта, се твърди да е била връчена лично на работника на 26.09.2019 г.
Заявява, че наложеното със заповед № ***** г. дисциплинарно уволнение, не било
обжалвано в 2-месечния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ, поради което то
влязло в сила. Съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2 КТ, ответникът дължи на
ищцовото дружество обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение
за срока на предизвестието, а именно сумата от 3906,09 лв. Обезщетението е
изчислено на база последния пълно отработен месец от ответника, който се явява
м. юли 2019 г. Заявява, че предвид липсата на плащане на обезщетението в размер
на 3906,09 лв., въпреки неговата изискуемост от датата на прекратяване на
трудовото правоотношение, извършено на 26.09.2019 г., ищецът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение, като по образуваното ч. гр. д. № 7997/2020
г. по описа на РС- Пловдив, VІІІ- ми гр. с., против длъжника била издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за сумата от 3906,09 лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 10.07.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и разноски в общ размер на сумата от 378,13 лв.,
от които: 78,13 лв. – държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение.
Излага, че на 07.10.2020 г. било връчено съобщение, че в срока по чл. 414, ал.
2 ГПК срещу заповедта за изпълнение било подадено възражение от длъжника.
С оглед
изложеното, от съда се иска да постанови решение, с което да признае за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата от 3906, 09 лв. – представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ при дисциплинарно уволнение на работника в размер от три брутни трудови
възнаграждения, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК /10.07.2020г./, до
окончателното изплащане на претенцията, за което вземане срещу ответника е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ****/
24.07.2020г. по ч. гр. д. № 7997/2020 г. по описа на РС- Пловдив, VІІІ- ми гр.
с. Претендират се сторените в заповедното и в исковото производство разноски.
В срока
по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва по
основание и размер предявения иск. Оспорва дължимостта на претендираната сума
от 3906,09 лв., както и всички акцесорни вземания, които са във връзка и са
обусловени от съществуването на главното вземане – лихви, разноски и др. Моли
за отхвърляне на предявения иск.
Съдът,
след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, на
основание чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и
от приетите по делото доказателствени материали се изяснява, че между страните
е съществувало трудово правоотношение, по повод на сключен Трудов договор № *****г.
/ л. 5- 7/. По силата на посочения трудов договор, ответникът е заемал при
ищцовото дружество длъжност „*****“, като сключеният договор е безсрочен. В т.
9 от първата страница на трудовия договор е посочено, че срокът на
предизвестието за прекратяване на договора е три месеца и за двете страни. Със
заповед № *****г. / л. 8/, правоотношението между страните е прекратено
едностранно от работодателя без предизвестие / чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ/, тъй като
на ответника му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Посочената
заповед е връчена на ответника на 26.09.2019г. и уволнението не е атакувано по
съответен ред.
Обстоятелството, че процесната
заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ не е атакувана по
съдебен ред се установява и от изрично изявление в тази насока, сторено от
процесуалния представител на ответника ( ОСЗ, проведено на 23.02.2021г.- л. 43
).
От приетото по делото заключение
по изготвената ССчЕ / л. 34- 35/ се изяснява, че последният пълен отработен
месец от ответника преди уволнението е м.07.2019г. Начисленото брутно трудово
възнаграждение на ответника за посочения месец възлиза на 1302, 03 лв. Посочено
е, че размерът на обезщетението по чл. 221, ал. 2 КТ, за неспазено предизвестие
от 3 месеца, съгласно договореното между страните в трудовия договор, възлиза на
сумата от 3906, 09 лв. Вещото лице е отразило и че счетоводството на ищцовото
дружество е водено редовно.
Съдът кредитира в цялост
заключението на вещото лице, като счита същото за обективно, обосновано и
пълно.
По правните аспекти на
спора:
Съобразно нормата на чл. 221, ал.
2 КТ, при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на
работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за
срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на
действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. В конкретния случай,
отвъд всякакво съмнение бе изяснено, че съществуващото между страните трудово
правоотношение е прекратено едностранно от работодателя, предвид наложеното на
ответника със Заповед № *****г. дисциплинарно наказание „уволнение“. Цитираната
заповед не е атакувана по съдебен ред от ответника, поради което за съда
съществува задължение да се съобрази с настъпилата вследствие на уволнението
промяна. Тоест, след като дисциплинарното уволнение не е отменено по съдебен
ред, то е възникнало за работодателя вземане за обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ, което има за цел да го възмезди поради прекратяването на трудовото
правоотношение без предизвестие. Съобразно договореното в т. 9 от сключения
между страните трудов договор, срокът на предизвестие за прекратяване на
правоотношението е три месеца и за двете страни (максимално допустимия срок
съобразно чл. 326, ал. 2 КТ ). Меродавно за определяне размера на обезщетението
ще бъде последно полученото от работника брутно трудово възнаграждение за пълен
отработен месец ( в тази насока- Решение
№ 490 от 28.06.2010 г. по гр. д. № 342/2009 г. на Върховен касационен съд;
Решение № 665 от 11.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1688/2009 г., III- то г. о.;
Решение № 432/03.12.2012 г. по ,
гр.д. № 1129 / 2011 г., по опис на ВКС, IV- то г.о.).
Съобразно заключението на вещото
лице, последно полученото от ответника преди уволнението брутно трудово
възнаграждение за пълен отработен месец възлиза на 1302, 03 лв. Изчислено за
три месеца ( колкото е договореният срок на предизвестие), дължимото
обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ възлиза на сума в размер от 3906, 09 лв., поради
което и следва да бъде уважен изцяло предявеният установителен иск.
По отношение на възраженията на
ответника, релевирани с отговора на исковата молба, съдът счита същите за
ирелевантни досежно процесния спор. Възраженията на ответника, по своето
същество касаят законността на издадената от работодателя заповед на налагане
на дисциплинарно наказание „уволнение“. Тези обстоятелства обаче, не са предмет
на обсъждане в настоящото производство и след като заповедта не е атакувана по
съответния ред, то за съда съществува задължение да се съобрази със създаденото
чрез издаването й правно положение.
Предвид гореизложеното, то
предявеният иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.
221, ал. 2 КТ следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се поражда
право на разноски в полза на ищцовото дружество. В рамките на заповедното
производство са сторени разноски в размер на 378, 13 лв., които следва да бъдат
присъдени изцяло. В исковия процес са сторени разноски в размер от 78, 13 лв.-
държавна такса и 100 лв.- депозит за вещо лице, които също следва да бъдат
присъдени изцяло.
Претендира се и адвокатски хонорар в размер от 600 лв., като ответната
страна релевира изрично възражение за прекомерност. Съдът счита същото за
основателно. Настоящото производство не разкрива правна и фактическа сложност-
предявен е един иск, като делото е разгледано в едно съдебно заседание. Предвид
това, то следва на ищеца да му се заплати адвокатски хонорар в минимален размер,
съобразно методиката по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, който възлиза на 503, 43
лв.
Предвид гореизложеното, то ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сума в общ размер от 1059, 69 лв.- сторени разноски в рамките на
заповедното и исковото производство.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между
страните, че Т.Г.Г., ЕГН ********** дължи
на „Айгер Инженеринг“ ООД, ЕИК ********* сума в размер от 3 906,09 лв. –
представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ, дължимо на работодателя при
дисциплинарно уволнение на работника, в размер от три брутни трудови
възнаграждения, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК /10.07.2020г./, до
окончателното изплащане на сумата, за което вземане срещу ответника е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ****/ 24.07.2020г.
по ч. гр. д. № 7997/2020 г., по описа на РС- Пловдив, VІІІ- ми гр. с
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Т.Г.Г., ЕГН ********** да заплати
на „Айгер Инженеринг“ ООД, ЕИК ********* сума в размер от 1059, 69 лв.,
представляваща сторени разноски в рамките на исковото производство и заповедното
производство по ч.гр.д. № 7997/2020 г., по описа на РС- Пловдив, VІІІ- ми гр. с-в.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните,
пред Окръжен съд- Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/ Николай Голчев
Вярно с оригинала!
КЯ