РЕШЕНИЕ
№ 1459
гр. Бургас, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII СЪСТАВ, в публично заседание
на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20222120103601 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „ЗД БУЛ ИНС“ АД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., срещу
АН. ХР. М., ЕГН **********, адрес: *, с искане за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 975,12 лева като регресно вземане, представляващи изплатено обезщетение
от застрахователя по щета № ********** в размер на 950,12 лева и ликвидационни разноски
в размер на 25 лева, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на иска –
31.08.2021 г. до окончателното плащане на сумата, както и разноските по делото.
Твърди се, че на 07.06.2019 г. в гр. Бургас, * пред вход № 4 било
реализирано ПТП с участието на лек автомобил марка Ауди А3 с рег. № *, собственост на
Н.М.К. и управляван от ответника, и били причинени материални щети на лек автомобил
марка Рено Клио с рег. № *, собственост на Н.К.Й.. За процесното ПТП от органите на КАТ
бил съставен протокол № 1666533/07.06.2019 г., в който било отразено, че причините за
произшествието се дължали на виновното и противоправно поведение на ответника, който
не контролирал непрекъснато управлявания от него автомобил, като бил неправоспособен
водач на МПС. По заведената щета ищецът изплатил обезщетение за причинените на
собственика на увредения автомобил имуществени вреди в размер на 950,12 лева, поради
което и има регресно вземане в същия размер срещу виновния водач, както и 25 лева
ликвидационни разноски. Въпреки отправените регресни претенции до настоящия момент
задължението не е изплатено от длъжника.
Иска се присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Ответникът чрез процесуален представител е посочил, че не оспорва
1
претенцията. Изложил е твърдение, че не е надлежно поканен да заплати доброволно сумата,
като поканата е изпратена на погрешен адрес, поради което и не дължи разноски по делото.
След получаване на исковата молба е извършил плащане на търсената сума. Моли съда да
отхвърли иска и му присъди съдебно-деловодни разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Представен е протокол за ПТП № 1666533/07.06.2019 г., в който е
отбелязано, че на същата дата в 22:50 ч. * пред вх. 4 водачът на лек автомобил „Ауди А3“ с
рег. № * АН. ХР. М. е причинила увреждане на лек автомобил „Рено Клио” с рег. № *,
паркиран, собственост на Н.К.Й.. Длъжностното лице е описало щетите по увредения
автомобил. Посочено е, че М. е неправоспособен водач.
Представена е застрахователна полица № BG/02/118002501536 от
22.08.2018 г., видно от която лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № * е застрахован при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на процесното ПТП.
Приложени са опис на претенция и опис-заключение по щета №
**********/12.06.2019, в които са посочени щетите по автомобил „Рено Клио” с рег. № *,
възникнали в резултат на нанесени повреди по автомобила. Приложена е калкулация на
претенцията, като е посочено, че общата дължима сума е 950,12 лева. Видно от платежно
нареждане от 08.07.2019 г. застрахователят е изплатил на Й. сума в размер на 950,12 лева.
До М. (наименована М.) е изпратена регресна покана от „ЗД Бул инс”
АД до адрес: гр. Бургас, ж. к. Меден рудник, бл. 126 за изплащане на сумата, но
товарителницата е върната с отбелязване, че пратката не е потърсена.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Правната квалификация на предявения иск е чл. 500, ал. 2 КЗ.
В тежест на ищеца по делото е било да установи наличието на валидно
застрахователно правоотношение със застрахования, възникването на вредите от процесното
увреждане, техният размер, причинно – следствената връзка между деянието и вредите,
чието репариране се иска, както и заплащането на застрахователно обезщетение и неговия
размер. Ищецът следва да установи и обстоятелството, че ответникът е управлявал
моторното превозно средство без свидетелство за управление на МПС.
Съобразно разпоредбата на чл. 500, ал. 1 КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата до размера платеното от застрахователя обезщетение, заедно с
платените лихви и разноски. Правото на застрахователя да иска от третото лице, причинило
повредата на застрахована вещ, след плащането на застрахования, е регресно право, а
встъпването във всички права, които застрахованият има срещу третото лице –
суброгационно право. В хода на производството следва да бъде установено наличието на
валидно правоотношение между пострадалия и застрахователя и заплащането на
2
застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на пострадалия в
изпълнение на задълженията му по застрахователното правоотношение. От друга страна,
следва да бъдат установени елементите от фактическия състав на деликта – противоправно
поведение, увреждане, причинна връзка между тях и вина на делинквента, която се
предполага до доказване на противното (съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД). Според разпоредбата на
чл. 500, ал. 2 КЗ „застрахователят има право да получи обезщетение от лицето, управлявало
моторното превозно средство без свидетелство за управление.”.
Ответникът не оспорва изложените в исковата молба твърдения, както и
обстоятелството, че дължи претендираната сума, като признава иска. Представено по делото
е платежно нареждане от 15.12.2021 г., видно от което М. е заплатила на ищцовото
дружество сума в размер на 975,12 лева с основание на плащането щета **********.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
предявеният иск за неоснователен предвид извършеното в хода на производството плащане.
Следва да се отбележи, че признанието на иска и изплащането на дълга в хода на
производството не е основание за прекратяване на делото поради липса на правен интерес, а
съдът следва да се произнесе по същество, като отхвърли предявения иск.
Плащането на претендираната сума е извършено след подаване на
исковата молба на 31.08.2021 г., непосредствено след получаването й от ответника.
Основателно се явява възражението на ответната страна, че покана за плащане е изпратена
не до адреса й, отразен в протокола за ПТП и посочен в исковата молба – бл. 162 в ж. к.
Меден рудник, а до друг адрес – бл. 126 в ж. к. Меден рудник, видно от приложената
товарителница. Действително с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на увредения, но това само по себе си не поставя
длъжника в забава, тъй като нито закона, нито страните по спорното отношение определят
срок за изпълнение на паричното задължение. Ето защо и на общо основание длъжникът
изпада в забава след покана – чл. 84 ЗЗД (в този смисъл е константната съдебна практика). В
случая поканата до ответника за доброволно изплащане на щетата по регреса не е получена
редовно от него, поради което и съдът намира, че ответникът с поведението си не е дал
причина за завеждане на делото, доколкото не е знаел за претенциите спрямо него. Веднага
след получаване на исковата молба е платил доброволно претендираната сума и е признал
иска. Ето защо и разноски не следва да му се възлагат, като следва да се приложи
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, която гласи, че разноските се възлагат върху ищеца, ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и признае иска.
Съгласно практиката на ВКС обаче (обективирана напр. в Определение № 646 от 07.11.2017
г. по ч. т. д. № 2565/2017 г. на II т. о. на ВКС) „систематичното място на разпоредбата на
чл. 78, ал. 2 ГПК (преди разпоредбите на ал. 3 и ал. 4 ГПК, които регламентират право на
ответника да иска разноски) обуславя извода, че в хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК
разноските на ищеца остават в негова тежест, но ответникът не е оправомощен да иска от
ищеца евентуални разноски за своята защита (състояща се от признание на иска)“. Ето защо
и разноски не следва да се присъждат на никоя от страните.
3
По изложените съображения Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „ЗД БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление: *, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., срещу АН. ХР. М., ЕГН **********,
адрес: *, с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 975,12 лева като
регресно вземане, представляващи изплатено обезщетение от застрахователя по щета №
********** в размер на 950,12 лева и ликвидационни разноски в размер на 25 лева, ведно
със законната лихва върху главницата от завеждане на иска – 31.08.2021 г. до окончателното
плащане на сумата, поради извършено в хода на производството плащане.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4