Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 21.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на втори февруари две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. АДРИАНА АТАНАСОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева,
като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. дело № 3711 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК – чл. 273 ГПК.
С решение № І-31-48511/15.10.2018 г., постановено по
гр. д. № 4772/2014 г. по описа на СРС, І ГО, 31 състав,са осъдени етажните
собственици в сграда, в режим на етажна собственост, в гр. София, ул. „*******,
да заплатят на Н.С.О., сумата от 7 028, 27 лв., на основание чл.61, ал.1 ЗЗД, представляваща вземане за водена чужда работа в периода 01.01.2011 г. –
27.06.2011 г. – заплатени от ищцата със собствени средства разходи, дължими от
етажната собственост, ведно със законната лихва, считано от 30.01.2014 г. до
окончателното изплащате, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от
12 030, 97 лв. Ответниците са осъдени да заплатят на ищцата сумата от 689,
62 лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени по делото
разноски. Ищцата е осъдена да заплати на ответниците сумата от 623, 68 лв., на
основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща сторени по делото разноски.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която
е уважен предявения иск, е депозирана въззивна жалба от ответника – етажни
собственици в сграда в гр. София, ул. „*******, чрез председателя на УС на ЕС И.З.Г..
Излагат съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и
неправилно. Считат, че неправилно СРС е приел, че ищцата е била легитимен
председател на УС на ЕС през периода 07.09.2007 г. – 27.05.2011 г. и е
освободена едва с решение от 27.05.2011 г. С отговора на исковата молба е
представен протокол от проведеното на 13.11.2009 г. общо събрание на етажните
собственици, на което ищцата е била освободена от длъжността председател на УС
на ЕС и за такъв е избрана И.Г., която и към момента изпълнява тези
функции. След освобождаването й ищцата
не е имала право да извършва действия по управление на ЕС, независимо от това
дали е предявен иск за отмяна на горепосоченото решение на етажните
собственици, тъй като на основание чл.40, ал.3 ЗУЕС решението на ОС поражда
действие с приемането му. С оглед на това през разглеждания период И.Г. на законно основание е упражнявала дейността
домоуправител. Решението за отмяна на взетите от общото събрание от 13.11.2009
г. решения е влязло в сила на 29.09.2014 г. Неговото действие е занапред и няма
отношение за разглеждания период. След като ищцата не е била легитимния
председател на УС на ЕС, същата няма право на възнаграждение за това.
Представеният по делото от ищцата и своевременно оспорен протокол от
проведеното на 27.05.2011 г. общо събрание на етажните собственици удостоверява
присъствието единствено на ищцата. Счита, че неправилно искът е квалифициран с
правно основание чл.61, ал.1 ЗЗД, а следва да се квалифицира с правно основание
чл.61, ал.2 ЗЗД, тъй като ищцата също има качеството етажен собственик. От
представените от ищцата разписки, квитанции и фактури не е посочено лицето,
което е извършило плащанията, а останалите представени от ищцата писмени
доказателства не установяват, че ищцата е извършила плащане със свои средства.
Също така гесторът има право на обезщетение до размера на обогатяването на
заинтересованото лице, поради което в тежест на ищцата е да докаже с колко се е
обогатил всеки етажен собственик. На доказване подлежи също така и
обстоятелството дали работата е извършена уместно и в полза на остветниците по
иска. На основание чл.11, ал.1, т.10 и т.11 ЗУЕС само общото събрание може да
вземе решение за извънредни разходи, а решение на общото събрание за наемане на
счетоводители, портиери и охранители няма. Отделно от това няма доказателства
за реално извършени счетоводни услуги и то от двама счетоводители през 2011 г.,
поради което тези разходи нямат основание. Не е взето и решение от общото
събрание за назначаване на портиери, нито такива са назначени. Представените
разписки под номера 14 и 71, издадени от В.С., са за платени суми за доставка и
монтаж на ново информационно табло и на енергоспестяващи лампи общо за сумата
от 500 лв. Считат, че тези разходи се доказват с фактури. Съгласно
доказателства № 15, 49 и 83 ищцата е получила и заплатила юридически
консултации в размер на 900 лв. Не е ясно за какво са тези юридически
консултации и дали те имат общо с етажната собственост. Представени са и
фактури за доставка на телевизия, каквато не се гледа в общите части, още по –
малко в портиерната. Документите под № 17, 32, 55 и 69 за разходи на обща
стойност от 108, 51 лв. установяват, че ищцата е зареждала тонер касети всеки
месец, без да е установено дали това е сторено във връзка с нужди на етажната
собственост. Ищцата претендира заплащане на държавни такси да дела и адвокатски
хонорари в размер на 1 290, 20 лв. След като същата е нямала качеството на
председател на УС на ЕС, тя не е била легитимирана да представлява последната в
съдебни производства. С документ № 75 ищцата претендира разходи на стойност
2 200 лв. за установяване на дължими суми от етажната собственост и
установяване на задълженията на етажните собственици към 30.06.2011 г. Тази
фактура обаче не е подписана. По делото е установено, че претендираните от
ищцата суми по за ел. енергия и асансьор са заплатени от касиера на етажната
собственост. По делото е представена фактура на стойност 630 лв. за ремонт на
подов сифон, профилактика и почистване и видеодиагностика на подови сифони.
Такива обаче няма в общите части. С оглед на това счита, че всички твърдяни от
ищцата разходи не са свързани с управление и поддържане и/или полезни разходи по
смисъла на § 1 ДР на ЗУЕС, както и не се установи същите да са извършени
уместно, в полза на етажната собственост. Моли съда да отмени решението в
обжалваната част, като отхвърли изцяло предявения иск и му присъди сторените по
делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор
на въззивната жалба от ищцата – Н.С.О., с който я оспорва. Излага съображения,
че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Счита че за
исковия период е имала качеството председател на УС на ЕС. Правилно е
определена правната квалификация на предявения иск – чл.61, ал.1 ЗЗД, а не
чл.61, ал.2 ЗЗД, тъй като няма непогасени задължения към етажната собственост.
Исковата претенция е уважена съобразно изготвеното експертно заключение по
делото. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част, като й присъди
сторените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от насрещната страна.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с иск с
правно основание чл.61, ал.2 ЗЗД. Ищцата твърди, че за периода 07.05.2009 г. до
27.05.2011 г. е била избрана и е изпълнявала длъжността председател на УС на ЕС
в гр. София, ул. „*********. За този период имала задължение да събира
определените с правилника за вътрешния ред вноски от всички собственици и
обитатели в етажната собственост, както и трябвало да заплаща всички
консумативни разходи и необходими ремонти за поддръжката и нормалното
функциониране и ползване на общите части във входа. Взето било решение за
събиране на 15 лв. от всеки живущ в жилище от етажната собственост и 75 лв. за
собственици и наематели юридически лица. Определени бил 4 лв. месечно за всеки
процент от притежаваните общи части за фонд „Ремонтен“. При избирането й имало
назначени двама портиери, които през 2011 г. били на граждански договори. За председателя
на УС било определено месечно възнаграждение от 200 лв., а за касиер – 50 лв.
Не всички етажни собственици заплащали редовно дължимите суми. За периода 01.01.2011
г. – 27.06.2011 г. стойността на консумативните разходи и необходими ремонти
възлиза на 13 944, 86 лв. В исковата молба са посочени по отделни
имуществени пера всички претендирани разноски и ремонти. За 2011 г. постъпилите
приходи от дължими вноски са в размер на 1 913, 89 лв. Твърди, че
разликата от 12 030 лв. е заплатила с лични средства. Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответниците да й заплатят сумата от
11 598, 74 лв. – разлика между платените от нея разноски за общи части и
събраните месечни вноски от 01.01.2011 г.
до 27.06.2011 г., ведно със законната лихва, считано от момента на
завеждане на делото до окончателното изплащане, да заплати сумата от
2 145, 84 лв. – лихва за забава, както и сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по
чл.131 ГПК писмен отговор ответниците оспорват предявения иск. Твърдят, че за
периода 07.05.2009 г. – 27.05.2011 г. ищцата няма качество председател на УС на
ЕС, тъй като е била освободена от тази длъжност. Оспорват да са направени
разноски от ищцата, описани в исковата молба, както и да са взети решение от
общото събрание за такива разноски. Молят съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявения иск, като им присъди сторените по делото разноски.
С молба от 14.10.2016 г.
ищцата е уточнила, че предявеният иск е за сумата от 15 486, 06 лв., от
която: 12 030, 97 лв. – главница и 3 454, 09 лв. – лихви. С
разпореждане от 26.10.2016 г. съдът е допуснал уточнение на исковата молба.
От представения протокол
от проведеното на 07.05.2009 г. общо събрание на собствениците на апартаменти в
жилищна сграда във вх.Г на ул. „*********, се установява, че е взето решение за
избор на управителен съвет, на който ищцата е председател, а И.Г. и З.З.са
членове.
Видно от представения
протокол на 13.11.2009 г. е проведено общо събрание на собствениците на апартаменти
и офиси в жилищната сграда – етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. „*******,
която се състои от 58 самостоятелни обекта. На същото Н.О. е освободена като
председател на УС на ЕС, без освобождаване от отговорност във връзка с
дейността й като такава, като в едноседмичен срок следва да представи отчет да
събраните и изразходваните средства във връзка с управлението на входа, както и
да предаде всички документи и ключове и да освободи портиерското помещение.И.Г.
е избрана за управител на етажната собственост.
Представено е
удостоверение № 392/19.11.2009 г., издадено от СО-Район „Изгрев“ относно
обстоятелството, че И.З.Г. е управител на етажната собственост с адрес: гр.
София, ж. к. „Изток“, ул. „*******.
И.З.Г. е изпратила до
ищцата нотариална покана, връчена на 29.11.2009 г. при отказ на лицето, с която
я уведомява за взетите решение на редовно свиканото и проведено общо събрание
на 13.11.2009 г. – от 13.11.2009 г. е освободена като председател на УС на ЕС
без да е освободена от отговорност във връзка с дейността й като такава; в
едномесечен срок следва да представи отчет за събраните и изразходвани средства
във връзка с управлението на входа за периода, в който е била на посочената
позиция, както и да представи справка за водените от нея дела срещу собственици
в сградата; в 3 – дневен срок по получаване на поканата следва да освободи
портиерната и да й предаде всички документи и ключове от общите части на входа,
като: абонатна станция, портиерна, ел. табла, асансьори, покрив и др.
Съгласно представения протокол от поведеното на 27.05.2011 г. общо
събрание на етажните собственици в жилищната сграда в гр. София, ул. „*******,
в 17.30 ч. е нямало кворум за провеждането му. Същото е проведено в 18.30 ч. Не
него е приет отчет на председателя на УС на ЕС за дейността на етажната
собственост за периода м.05.2009 г. – м.05.2011 г. Взето е решение за започване
на производства по съдебен ред за събиране на просрочени задължения.
С писмо изх. № БКС-94-00-111/1/02.11.2011 г. СО – Район „Изгрев“ е
уведомила И.Г., че в общинската администрация са постъпили няколко документа от
м.03.2009 г. до днес с обявен мандат на избраните управители на етажната
собственост в различни периоди от време на ул. „*******. Към 02.11.2011 г. в
районната администрация има само една актуална регистрация – уведомление от И.Г.
с вх. № БКС 92-82-188/30.06.2010 с
приложен протокол от 13.11.2009 г. за избор на управител. На основание ЗУЕС
уведомлението е единствената форма на регистрация, която се изисква. Съгласно
представените документи в районната администрация управител на етажната
собственост на ул. „******* е И.З.Г.с мандат от 13.11.2009 г. до 13.11.2011 г.
Видно от извлечение от 11.08.2016 г. от портал за достъп до съдебни дела
на СГС, представено от ищцата, с определение от 20.08.2010 г., постановено по
ч. гр. д. № 6931/2010 г. на СГС, е отменено определение от 06.04.2010 г. на
СРС, 28 състав, постановено по гр. д. № 24742/2009 г., с което е спряно
изпълнението на решението на ОС на ЕС от 07.05.2009 г. по повод подаден пред
съда иск за отмяна на решението по чл.40 ЗУЕС и вместо това е отхвърлено
искането за спиране на изпълнението на решение на ОС на ЕС от 07.05.2009 г. по
повод подаден пред СРС, 28 състав по гр. д. № 24742/2009 г. иск за отмяна на
решението по чл.40 ЗУЕС.
С решение от 14.11.2012 г., постановено по гр. д. № 54560/2009 г. по
описа на СРС, І ГО, 30 състав, са отменени приетите решения на общото събрание
на етажната собственост на жилищната сграда, находяща се в гр. София, ж. к.
„Изток“ ул. „*******, проведено на 13.11.2009 г. Върху решението е
удостоверено, че е влязло в сила на 29.09.2014 г.
От заключението на вещото лице Е.Б.С.по изслушаната пред СРС съдебно –
счетоводна експертиза се установява, че не всички от представените по делото
документи като получател на разхода е посочена етажната собственост, поради
което не може да се направи категоричен извод, че всички разходи по представените
документи са свързани етажната собственост. Вещото лице е обсъдило помесечно
претендираните от ищцата суми и наличието на документи, установяващи плащането
на тези суми. Претендираните от ищцата суми за заплатени разходи за етажната
собственост са в размер на 14 672, 86 лв., а съгласно представените по
делото документи полученият приход е в размер на 1 913, 89 лв. Така
разликата възлиза на 12 758, 97 лв. Липсват доказателства за заплащане на
фактурираната електрическа енергия. Вещото лице е дало помесечно формираната
разлика между събраните суми. Лихвата за забава върху сумата от 12 758, 97
лв., съставляваща разлика между представените по делото документи за приходи и
разходи от ищцата, възлиза на 3 662, 16 лв. Мораторната лихва върху сумата
от 7 028, 27 лв., съставляваща разлика между претендираните от ищцата суми
и реално платените такива, възлиза на 2 057, 02 лв. Съгласно касовата книга
и разходни документи вещото лице е установило, че на 01.01.2011 г. по касовата
книга е имало наличност от 830, 08 лв. за периода м.01.2011 г. – м.06.2011 г.
включително. От месечни такси са събрани от живущите в етажната собственост
12 516 лв. За същия период са отчетени разходи за етажната собственост на
стойност в размер на 11 894, 42 лв. Касовата наличност по касова книжа към
30.06.2011 г. е в размер на 1 451, 66 лв.
Вещото лице е пояснило при изслушването му, че са представени документи,
които се отнасят за четири входа. Относно електрическата енергия и
топлоенергията ищцата е представила фактури, а ответникът е представил разходо -
оправдателни документи за тяхното плащане. Няма представен документ за
начислена заплата за управителя на етажната собственост.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена
в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е
процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното съдебно
решение е валидно и процесуално допустимо.
Страните не спорят, че са собственици на самостоятелни обекти в жилищна
сграда, която е в режим на етажна собственост, като притежават идеални части от
общите части в заявените в исковата молба квоти.
Спори се дали ищцата се легитимира като управител на етажната собственост
през исковия период: 01.01.2011 г. – 27.06.2011 г.
По делото се установи, че на 07.05.2009 г. ищцата е избрана за
председател на УС на ЕС, а на 13.11.2009 г. И.Г. е избрана за управител на
етажната собственост. С влязло в сила на 29.09.2014 г. съдебно решение
решенията на общото събрание на етажната собственост в процесната жилищна
сграда, проведено на 13.11.2009 г. са отменени. Поначало решението, постановено
по конститутивен иск, какъвто е и искът с правно основание чл.40, ал.1 ЗУЕС,
както и постановената с него правна промяна, има действие занапред. В ЗУЕС не е
предвидено отклонение от това правило, поради което следва да се приеме, че
отмяната на решението от 13.11.2009 г., с което е избран нов управител на
етажната собственост, има действие след влизане в сила на съдебното решение –
29.09.2014 г. и не ретроагира спрямо исковия период. Ето защо до момента на
влизането му в сила като управител на етажната собственост се е легитимирала И.Г..
Дори да се приеме противното, следва да се съобрази разпоредбата на чл.40, ал.3 ЗУЕС, съгласно която подаването на молбата за отмяна незаконосъобразно решение
на общото събрание не спира изпълнението на решението, освен ако съдът не
постанови друго. По делото не се твърди и съответно не е доказано, че
изпълнението на решението от 13.11.2009 г. за избор на И.Г. е спряно с влязло в сила
определение на съда. С оглед на това до отмяна на това решение с влязло в сила
съдебно решение – на 29.09.2014 г., в отношенията с останалите етажни
собственици и трети лица И.Г. се е легитимирала като управител на етажната
собственост.
В нормата на чл.41 ЗС е регламентирано, че всеки собственик, съразмерно с
дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за
поддържането или за възстановяването им и в полезните разноски, за извършването
на които е взето решение от общото събрание.
В случая ищцата поддържа, че претендираните от нея суми са във връзка с
необходими разноски за ремонти и консумативни разходи за исковия период.
Описаните от ищцата в съставената таблица ремонтни дейности са свързани с
ремонт и части на хидрофор, ремонт на подови сифони, ремонт на корпус на
хидрофор. Не са заявени фактически твърдения, че ремонтните дейности са
извършен въз основа на взето решение на общото събрание на етажните
собственици. С оглед на това следва да се приеме, че не е налице такова
решение. Поначало липсата на надлежно взето решение за извършване на ремонтни
дейности не освобождава останалите етажни собственици от задължението им да
участват в необходимите разноски за общите части на сградата, в случаите,
когато ремонтът е необходим. Необходимостта на ремонта произтича от това, че
трябва да се извърши за запазване на целостта и структурата на увредената обща
част, както и за да може същата да изпълнява предназначението си.
По въпроса са разпределяне на необходимите разноски, направени в сграда
етажна собственост, е формирана непротиворечива практика на ВКС, обективирана в
решение № 238/19.08.2013 г. по гр. д. № 1012/2012 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение
№ 85/24.06.2014 г. по гр. д. № 1157/2014 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО; решение №
445/11.05.2016 г. по гр. д. № 2535/2015 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановени по
реда на чл.290 ГПК и др. С тях е разяснено, че необходимите разноски са за
сметка на собствениците на сградата, като принципът на участието на всеки
собственик на обект в етажната собственост относно разноски да е съобразено с
дела му в общите части. Ролята на решението на общото събрание за
необходимостта да се извършат полезни разноски, не засяга задължението на всеки
собственик на обект в етажна собственост да поеме съответната на дела му част
от задължението. Претенцията за разпределяне на разходите между отделните
собственици на обекти в етажна собственост, касае хипотеза на управление на
чужда работа, когато гесторът е действал не само в полза на чужд интерес, но и
в полза на свой интерес. Ако подобренията са извършени без да е взето решение
на общото събрание – предварително или последващо, на основание чл.61, ал.2 ЗЗД
гесторът може да претендира от останалите собственици на обекти в етажната
собственост само съответната част от направените разноски до размера на
обогатяването и то само ако работата е извършена уместно.
В разглеждания случай страните не спорят, че не е налице взето решение по
реда на чл.48, ал.1 ЗУЕС за извършване на ремонтни дейности в етажната
собственост, както и такова по реда на чл.48, ал.6 ЗУЕС, с което разходите за
извършване на ремонта на общи части на сградата без решение на общото събрание,
да се възстановят или се прихванат от дължимите от него вноски след представяне
на документи, удостоверяващи плащанията. Ето защо отношенията между страните
следва да се регулират от нормата на чл.61, ал.2 ЗЗД. Квалифицирането на иска
от решаващия съд с правно основание чл.61 ал.1 ЗЗД няма отношение към
допустимостта на обжалваното съдебно решение, тъй като съдът е разгледал заявените от ищцата
фактически твърдения и е формирал изводите по отношение на тях.
В случая не се установи посочените от ищцата хидрофор и подов сифон да
съставляват обща част, поради което дори ищцата да е сторила разходи за техния
ремонт, липсва основание тези разходи да се възложат в тежест и на останалите
етажни собственици. Ето защо е без значение и съответно не следва да се обсъжда,
дали работата е била предприета уместно и дали е била добре управлявана и в
интерес на останалите съсобственици, съгласно нормата на чл.61, ал.2 вр. с ал.1 ЗЗД.
Останалите разходи, които ищцата претендира, са за консумативни разноски,
за които твърди, че е погасила с лични средства. Доколкото същата не твърди да
е натоварена от останалите етажни собственици с такава работа, тъй като
решението обхваща заплащане на консумативи в рамките на събраните месечни
вноски, по отношение на тези разноски приложение също следва да намери нормата
на чл.61, ал.2 ГПК.
В доказателствена тежест на ищцата
е да докаже, че претендираните разноски са пряко свързани с етажната собственост
и са в интерес на останалите етажни собственици, уместно са направени, както и
че ги е заплатила с лични средства, в каквато насока е и съставения от СРС по
реда на чл.146 ГПК доклад на делото. Ищцата не е ангажирала доказателства за
част от претендираните разноски, че същите имат отношение към етажната
собственост на процесната жилищна сграда – пощенски услуги, копирни услуги,
видеодиагностика на канализация, преводни услуги, такси за справка в регистър
БУЛСТАТ, копирна хартия, адвокатски възнаграждения, държавни такси за дела,
кабелна телевизия, правни консултации, заплати и др. По делото се установи, че
част от претендираните от ищцата консумативните разходи за етажната собственост
са платени. В част от документите е посочено името на ищцата. Това обаче не
може да обоснове извод, че средствата, с които са извършени плащанията, са
лични на ищцата. Същевременно нейна е доказателствената тежест да установи това
обстоятелство. Изводи в тази насока не могат да се направят и от
обстоятелството, че в касата е имало наличност от 800 лв., доколкото за
извършените плащания могат да се ангажират средства с различен произход, а не
единствено и само лични средства на ищцата. Следва да се съобрази също така и
обстоятелството, че в проведеното на 13.11.2009 г. общо събрание на етажната
собственост ищцата е освободена от длъжността председател на УС на ЕС, но не е
освободена от отговорност във връзка с дейността й като такава, като е
определен срок да представи отчет за събраните и изразходваните средства във
връзка с управлението на входа. Това от своя страна сочи за неуредени отношения
във връзка със събраните и изразходени средства, поради което касовата
наличност не може да послужи като категорично доказателства, че ищцата е разполагала
с 800 лв., събрани от етажните собственици и съответно е вложила лични средства
за погасяване на консумативи за общите части на етажната собственост. Ето защо
доводите на жалбоподателите за необоснованост на изводите на решаващия съд за
влагане на лични средства от ищцата, са основателни.
Предвид обстоятелството, че елементите от сложния правопораждащ
фактически състав на спорното право следва да участват в условията на
кумулативност, достатъчна е липсата само на една от тях, за да бъде предявеният
иск неоснователен. Ето защо не следва да се обсъжда дали работата е била
предприета уместно, дали е била добре управлявана в чужд интерес, както и какъв
е размерът на обогатяването на ответниците.
По изложените съображения въззивният
съд счита, че предявеният иск е неоснователен.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат частично, решението
в обжалваната част следва да се отмени, като предявеният иск следва да се
отхвърли за сумата от 7 028, 27 лв.
По разноските по
производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на
жалбоподателката следва да се присъдят сторените от ответника по жалбата
разноски. Техният размер възлиза на 1 090, 57 лв., в това число адвокатско
възнаграждение в размер на 950 лв., заплатено в брой при подписване на договор
за правна помощ и съдействие от 07.11.2018 г.
Жалбоподателят е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Нормата на чл.78, ал.5 ГПК регламентира,
ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но
не по - малко от минимално определения размер съобразно чл.36 ЗАдв. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2013
г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка на
съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност
на делото, като съдът следва да съобрази доказателствените факти и
доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на
повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен
случай. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на
възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права,
съдът намалява договорения адвокатски хонорар.
Минималният
размер на адвокатското възнаграждение, определен съобразно чл.9, ал.1 вр. чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
възнаграждения възлиза на 601, 41 лв. Същевременно
уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение възлиза на 950 лв. Усилията
на защитата при упражняване на процесуалните права на жалбоподателите се
свеждат до излагане на подробна правна аргументация във въззивната жалба, представяне
на писмени доказателства, участие в проведеното открито съдебно заседание,
депозиране на писмени бележки по делото. Ето защо и с оглед сложността на
повдигнатите от жалбоподателя – ответник правни въпроси, както и
обстоятелството, че заплатеното адвокатско възнаграждение е в близък до
минималния размер, съдът счита, че действителната правна и фактическа сложност
на делото съответства на цената на адвокатската защита. Ето защо възражението
на ответника по жалбата за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно.
С оглед изхода на спора на ответниците следва да се присъди сумата от още
518, 32 лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща сторени разноски в
производството пред СРС.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение №
І-31-48511/15.10.2018 г., постановено по гр. д. № 4772/2014 г. по описа на СРС, І ГО, 31 състав, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която етажните собственици в сграда, в режим
на етажна собственост, в гр. София, ул. „*******, са осъдени да заплатят на Н.С.О.,
ЕГН **********, на основание чл.61, ал.1 ЗЗД, сумата от 7 028, 27 (седем хиляди и двадесет и осем лева и двадесет и
седем стотинки) лв., на основание чл.61, ал.1 ЗЗД, представляваща вземане за
водена чужда работа в периода 01.01.2011 г. – 27.06.2011 г. – заплатени от
ищцата със собствени средства разходи, дължими от етажната собственост, ведно
със законната лихва, считано от 30.01.2014 г. до окончателното изплащате, както
и сумата от 689, 62 (шестстотин осемдесет и девет лева и шестдесет и две
стотинки) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени по делото
разноски, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Н.С.О., ЕГН **********,
с адрес ***, срещу етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост,
находяща се в гр. София, ул. „*********, вх., представлявани от председателя на
УС на ЕС И.З.Г., със съдебен адрес *** – адв. Я.Т.Т., с правно основание чл.61,
ал.2 ЗЗД – за заплащане на сумата от 7 028,
27 (седем хиляди и двадесет и осем лева и двадесет и седем стотинки) лв.,
представляваща стойност на заплатените с лични средства консумативи и ремонти за
етажната собственост през периода 01.01.2011 г. – 27.06.2011 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА Н.С.О., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост,
находяща се в гр. София, ул. „*********, вх., представлявани от председателя на
УС на ЕС И.З.Г., със съдебен адрес *** – адв. Я.Т.Т., сумата от 1 090, 57 (хиляда и
деветдесет лева и петдесет и седем стотинки) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК,
представляваща сторени във въззивното производство разноски, както и да заплати
сумата от още 518, 32 (петстотин и
осемнадесет лева и тридесет и две стотинки) лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК,
представляваща сторени разноски в производството пред СРС.
Решението в частта, с която е отхвърлен предявеният
иск, е влязло в сила, като необжалвано.
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при
условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.