Определение по дело №61/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 470/11.06.2009 год., постановена по Н.ч.х.дело № 79/2009 год., Хасковският районен съд е признал Й. П. Ш. от Г.Х. за виновен в това, че на 10.07.2006 год. в Г.Х. причинил на Д. Й. Х. от Г.Х., с ЕГН *, кръвонасядане и драскотини по лявата подмишница, представляващи лека телесна повреда, изразила се в причиняване на болка или страдание, без разстройство на здравето - престъпление по чл. 130 ал.2, във вр. с ал.1 от НК,поради което и на основание чл.130 ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание „глоба" в размер на 500 лв. С присъдата е осъдил Й. П. Ш. да заплати на Д. Й. Х. от Г.Х. сумата в размер на 400 лв., представляващи обезщетение за претърпени в резултат на леката телесна повреда неимуществени вреди - болки и страдания, ведно със законната лихвавърху тази сума, считано от 10.07.2006 год., до окончателното й изплащане, като гражданския иск в останалата му част и за разликата над 400 лв. до пълния му предявен размер от 3 000 лв. е отхвърлил, кат¯ неоснователен. Осъдил е подс.Ш. да заплати на Д. Х. сумата в размера на 482лв., представляващи направените по делото разноски, както и да заплатипо сметка на РС-Х. сумата в размер на 16 лв., представляващи държавна такса върху уважената част на гражданския иск.

Присъдата е обжалвана от подсъдимия Й. П. Ш. от Г.Х., като във въззивната жалба се твърди, че същата е постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, при непълнота на доказателствата, в нарушение на закона, а наложеното наказание жалбодателя счита за явно несправедливо. Счита, че присъдата е неправилна, тъй като при правилно и пълно установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е извършил неправилна оценка на доказателствата по същество. Счита, че не били събрани категорични доказателства за неговото участие в деянието, тъй като от гласните и писмените доказателства по делото не се установявало по безспорен и категоричен начин приписваното му престъпление. Повдигането на обвинение по частен ред се правело от тъжителката само и единствено с цел да се докаже липсата на морални и възпитателски качества и по този начин да бъде лишен от родителски права върху роденото от брака им дете. Развива съображения, че твърдяните от тъжителката увреждания са констатирани в медицинско удостоверение, но от разпита на вещото лице се установявало, че тези наранявания можело да бъдат получени и по друг начин, освен описания. Моли да бъде отменена обжалваната присъда, вместо което да бъде постановена друга такава, с която да бъде признат за невиновен. В съдебно заседание, чрез защитника си поддържа жалбата така, както е предявена. Развива допълнителни съображения за липсата на съставомерност на деянието от субективна страна, като се твърди, че безспорно подсъдимият е хванал тъжителката за ръката, но не е целял, нито е допускал, че с това хващане би могъл да нанесе тези телесни увреждания. В последната си дума подсъдимият Ш. моли да бъде постановена оправдателна присъда. Представят нови писмени доказателства.

Ответника по жалбата – тъжителката Д. Й. Х. от Г.Х., не се явява в съдебно заседание пред въззивния съд, редовно призована. Повереника на тъжителката изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли съдът да постанови решение, с което първоинстанционната присъда да бъде потвърдена, като правилна, законосъобразна и постановена в съответствие с материалния закон, без да са допуснати процесуални нарушения. Намира също, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е определил обезщетение на тъжителката. Развива подробни съображения в подкрепа на становището си. Претендира направените по делото разноски за всички съдебни инстанции. Не сочи нови доказателства.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и доводите, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е частично основателна, макар и по съображения, различни от изложените от жалбодателя.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото по частен ред обвинение на подсъдимия. Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл. 102 от НПК, като при проведеното от въззивната инстанция съдебно следствие са приети нови писмени доказателства, представени от защитата на подсъдимия Ш.. От събраните по делото доказателства по делото се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Ш. и тъжителката Х. са бивши съпрузи, като към момента на осъществяване на твърдяното инкриминирано деяние същите били в процес на развод и във фактическа раздяла, по повод на което били във влошени отношения, като тъжителката препятствала подсъдимия да осъществява лични контакти с роденото от брака между страните малолетно дете Б.

На 10.07.2006 год., около 18.00 часа подс. Й. Ш. вървял в централната част на Г.Х., като преминал моста над река Хасковска, намиращ се до Бизнесцентъра в Г.Х. и продължил напред, като пресякъл уличното движение, и се изравнил с театър „Иван Димов". В този момент Ш. видял съпругата си - тъжителката Д. Х., която вървяла напред по улицата, в близост до заведение „Версай”. Заедно с тъжителката Х. било и роденото от брака на страните по делото малолетно дете - Б., което се държало за ръката на майка си. Подсъдимият се забързал, като настигнал тъжителката и дъщеря си. Когато подс. Ш. настигнал тъжителката Д. Х. и се изравнил с нея, я хванал за лявата ръка и я завъртял, след което започнал да я дърпа за ръката, на която тъжителката имала часовник с метална верижка. Подсъдимият и тъжителката започнали да се карат на висок тон, при което детето се разпищяло и заплакало. Подсъдимият продължил да дърпа тъжителката за ръката, при което тя се дръпнала и успяла да се отскубне. Тъй като се събрали много хора, подсъдимият и тъжителката прекратили скандала си и подсъдимият си тръгнал. Случилото се било видяно непосредствено от св. А., който отивал на среща със св. С. и се намирал на около 20 метра – на моста на река Хасковска до Бизнесцентъра, пред светофарите на театъра; както и от св.Г., която била седнала в заведението „Версай" и ясно виждала улицата до заведението. След инцидента тъжителката се обадила по телефона на св.С. и св.П., на които разказала за станалото, като и двамата свидетели още същия ден отишли в дома й, където видели, че тъжителката Х. имала наранявания на лявата ръка – синини и драскотини.

Видно от писменото заключение по назначената съдебно-медицинска експертиза по писмени данни и от показанията на вещото лице Е. в съдебно заседание, от съдебно-медицинско удостоверение № 326/2006 год. е установено, че на 11.07.2006 год. тъжителката Х. е била прегледана от съдебен лекар, при което по предната повърхност на лявата предмишница, по гривнената става и воларната повърхност на тенара, било констатирано лентовидно червеникаво кръвонасядане с размери 9/3 см., а в зоната на кръвонасядането по кожата на гривнената става имало две драскотини с нежни корички и дължина на по-голямата – 5 мм. Вещото лице е посочило в заключението си, че описаните увреждания са причинени по механизъм на действие на твърд тъп предмет и могат да се получат при дърпане с ръце и насилствено сваляне на часовник с метална верижка по описания от прегледаната начин. Вещото лице е дало заключение, че е причинено страдание, като травмата е протекла без последици за здравето на пострадалата и срокът за възстановяване е 7 до 10 дни. В показанията си пред първоинстанционния съд вещото лице е изключило хипотезата за нисък фибриноген на тъжителката, като се е обосновал, че ако същата имала нисък фибриноген, нямало да има лентовидно кръвонасядане с размери 9/3 см., а същото щяло да се „разлее” по цялата ръка и нямало да има ясни очертания.

Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия Й. Ш., дадени в хода на съдебното следствие, проведено от първоинстанционния съд, на които настоящата инстанция дава вяра отчасти; от показанията на разпитаните по делото пред първоинстанционния съд свидетели Б.А., М.Г., Г.С., Х.П., Ф.К., П. Ш. и К.П., които съдът кредитира изцяло; от писменото заключение на вещото лице Х. Е. по назначената от първоинстанционния съд съдебно-медицинска експертиза по писмени данни и показанията му, дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, на които настоящият състав дава вяра изцяло; както и от писмените доказателства по делото, приети и от двете съдебни инстанции.

Съдът дава вяра изцяло на показанията на свидетелите А.и Г. , тъй като същите са непосредствени очевидци на случилото се на инкриминираната дата между подсъдимия Ш. и тъжителката Х., като показанията им са логични, последователни, кореспондиращи помежду си и с другите доказателства по делото, свидетелите не са се показали като явно заинтересовани от изхода на същото и не са налице каквито и да било данни, внасящи съмнение в достоверността на показанията им. Така, и двамата посочени свидетели установяват по безпротиворечив начин, че на 10.07.2006 год., около 17.30 – 18.00 часа непосредствено са наблюдавали дърпането на тъжителката от подсъдимия, който я бил хванал за лявата ръка, както и отскубването на Х.. Действително, в показанията на тези свидетели има известни различия, но същите са несъществени и се дължат на различните място и разстояние, от които всеки от тях е възприел случилото се – св.А. е бил на разстояние от около 20 метра и е възприел подсъдимия и тъжителката едва при възникналия вече скандал и дърпането на тъжителката за ръката от подсъдимия; докато св.Г. е наблюдавала инцидента от непосредствена близост и при цялото му развитие – от движението на подсъдимия, тъжителката и дъщеря им, през настигането на тъжителката от подсъдимия, хващането на тъжителката от подсъдимия за лявата ръка, завъртането й и дърпането за ръката, карането на двамата на висок тон, до приключването на инцидента с тръгването на подсъдимия. Показанията на посочените двама свидетели се подкрепят и от заключението на вещото лице Е. по назначената съдебно-медицинска експертиза, в което са визирани обективните находки от нанесени телесни увреждания при извършеното освидетелстване на пострадалата, напълно съответстващи на показанията на свидетелите по отношение на времето, мястото и начина на причиняване на уврежданията. От друга страна, показанията на свидетелите С. и П., макар и двамата да не са очевидци на инкриминираното деяние, установяват по несъмнен начин наличието на синини и драскотини по лявата ръка на тъжителката Х. непосредствено след инцидента, като същите отново съответстват изцяло с констатираните увреждания на тъжителката при освидетелстването й. Що се отнася до показанията на свидетелите К., П.Ш. и К.П., то същите установяват само обстоятелството, относимо към предмета на доказване по делото - че след инцидента подс.Ш. е споделил с тях за възникнал скандал с тъжителката, което впрочем не се оспорва и от самия подсъдим.

Настоящата инстанция намира, че не следва да бъдат кредитирани обясненията на подс.Ш., дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, в частта им, с която установява, че не е докосвал тъжителката Х. и не я е дърпал за ръката, тъй като същите в посочената част са нелогични, противоречиви и не се подкрепят от други доказателства по делото, а напротив – опровергават се по категоричен начин от другите доказателства по делото, кредитирани от съда и обсъждани по-горе в мотивите. Ето защо съдът намира, че обясненията на подсъдимия в посочената част представляват опит за изграждане на защитна версия в негова полза, целяща да го оневини.

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че подсъдимият Й. Ш. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 130 ал.2, във вр. с ал.1 от НК – на инкриминираните дата и място – на 10.07.2006 год. в Г.Х. причинил на тъжителката Д. Х. от Г.Х. лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане и драскотини по лявата подмишница, при което й е причинил болка и страдание, без разстройство на здравето, до какъвто правилен и обоснован краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да постанови присъдата си, съдът е извършил цялостен анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, като е изложил подробни съображения кои от тях приема и кои отхвърля, ведно с мотивите си за това, като същите се споделят напълно от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост.

От обективна страна престъплението е осъществено от подс.Ш., чрез дърпане на тъжителката за лявата ръка, осъществено със сила, достатъчна да увреди телесната й неприкосновеност, като при дърпането са били причинени кръвонасядане с размери 9/3 см. и две драскотини в областта на гривнената става и воларната повърхност на тенара на лявата ръка на тъжителката, които телесни увреждания са й причинили болка и страдание. Налице е вредоносния резултат от деянието – причинена лека телесна повреда на тъжителя по смисъла на чл. 130 ал.2, във вр. с ал.1 от НК. В тази връзка следва да се отбележи, че направеното с въззивната жалба оплакване на подсъдимия Ш. – че бил осъден, без да са налице безспорни и категорични доказателства за авторството на деянието, е неоснователно, поради изложените съображения по-горе в мотивите. Или, настоящият състав намира, че съвкупността от преки и косвени доказателства по делото водят до единствено възможния извод относно авторството на деянието – че автор на същото е именно подсъдимият Й. Ш., както и установяват времето, мястото и начина на осъществяванÕто му, като същевременно изключват каквато и да било друга възможност телесните увреждания на тъжителката да са причинени на друго място, по други време и начин, както и от други лица.

От субективна страна престъплението подсъдимият Ш. е извършил при форма на вината – евентуален умисъл / а не както неправилно е приел първоинстанционният съд – при пряк умисъл/: същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е допускал тяхното настъпване, т.е.отнесъл се е с безразличие към вредоносния резултат. Умисълът на подсъдимият се обективира в поведението му – от начина на причиняване на телесната повреда /хващане на тъжителката за лявата ръка и многократното й дърпане/, както и от силата на хващането и дърпането за ръката, за която свидетелства значителното по размери кръвонасядане на ръката на тъжителката, при което подсъдимият, с оглед нивото на физическото му и психическо развитие, е съзнавал и допускал неминуемото настъпване на вредоносния резултат, макар и да не е целял това. Този извод на съда не се променя и от обстоятелството, че очевидно двете драскотини биха могли да бъдат причинен от металната верижка на часовника на тъжителката, тъй като отново подсъдимият е съзнавал и допускал причиняването на посоченото телесно увреждане, при установеното силно и неколкократно дърпане на тъжителката за ръката, на която тъжителката е носела часовник с метална верижка. В тази връзка, настоящият състав намира за несъстоятелен довода на защитата на подсъдимия, изразен в пледоарията при съдебните прения – че деянието не било съставомерно от субективна страна, поради липсата на умисъл при осъществяването му от подсъдимия. Без правно значение за ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия е и обстоятелството, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че деянието е осъществено при форма на вината – пряк умисъл, тъй като и при другата форма на умисъла – евентуален такъв, подс.Ш. следва да носи наказателна отговорност. С оглед изложеното по-горе, настоящата инстанция споделя крайният извод на първоинстанционния съд – че подс.Ш. следва да бъде признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 130 ал.2, във вр. с ал.1 от НК, за което му е предявено обвинение по частен ред.

При така установената по несъмнен начин фактическа обстановка, и след като с обжалваната присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимия Ш. за виновен в извършването на престъплението, в което е обвинен, при условията на чл. 78а от НК съдът го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание “глоба” в размер на 500 лв. Настоящата инстанция констатира, обаче, че междувременно, след постановяване на обжалваната присъда от първоинстанционния съд и към момента на разглеждане на делото от въззивната инстанция и постановяване на настоящото решение, е изтекла абсолютната давност по чл. 81 ал.3 от НК, изключваща наказателното преследване. Това е така, тъй като инкриминираното деяние по чл. 130 ал.2, във вр. с ал.1 от НК подс.Ш. е извършил на 10.07.2006 год., като за същото законът предвижда наказание „лишаване от свобода” до 6 месеца или „пробация”, или „глоба” от 100 до 300 лв., т.е. алтернативни наказания, по-малки от една година „лишаване от свобода”. За престъпления, наказуеми с такива наказания, разпоредбата на чл. 80 ал.1 т.5 от НК предвижда двегодишна давност, като след изтичането на срок, надвишаващ с една втора посочения такъв, т.е. след повече от три години, наказателното преследване се изключва по давност, независимо от спирането или прекъсването на давността, съгласно разпоредбата на чл. 81 ал.3 от НК. Или, в настоящият случай абсолютната давност по чл. 81 ал.3 от НК за деянието, осъществено от подс.Ш., е започнала да тече на 10.07.2006 год. /от довършване на престъплението/ и е изтекла на 10.07.2009 год. При това положение, и с оглед изричното становище на защитника на подсъдимия, изразено в присъствие на последния в съдебното заседание пред въззивния съд – че на основание чл. 24 ал.2 от НК желаят производството по делото да продължи, а не да бъде прекратено, то съгласно разпоредбата на чл. 305 ал.5 от НПК, след признаването на подсъдимия за виновен /което е сторено от първоинстанционния съд/ следва да бъдат приложени правилата на давността. С други думи, обжалваната присъда следва да бъде потвърдена в частта й, с която подс.Ш. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 130 ал.2 от НК; а в частта й, с която за това престъпление е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лв., присъдата следва да бъде изменена, като следва да бъде отменено освобождаването на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба” в размер на 500 лв., и не следва да му бъде налагано наказание, поради изтеклата давност, изключваща наказателното преследване.

Обжалваната присъда е частично незаконосъобразна и в гражданско-осъдителната й част. Настоящото разглеждане на делото от въззивния съд на предявеното по частен ред обвинение на подс.Ш. за същото деяние е второ поред, след като с Решение № 17/26.01.2009 год., постановено по В.н.ч.х.дело № 1997/2008 год. по описа на Пловдивския окръжен съд, е била отменена Присъда № 56/24.01.2008 год., постановена по Н.ч.х.дело № 923/2006 год. по описа на Хасковския районен съд и делото е било върнато на Хасковския районен съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. С посочената присъда подс.Ш. е бил признат за виновен в извършването на 10.07.2006 год. в Г.Х. на престъпление по чл. 130 ал.2, във вр. с ал.1 от НК – за причиняване на тъжителката Д. Х. на лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на страдание, без разстройство на здравето, за което и на основание чл. 78а от НК е бил освободен от наказателна отговорност и му е било наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лв.; на основание чл. 304 от НПК подс.Ш. е бил признат за невиновен и оправдан за извършването на по-тежко наказуемо престъпление по чл. 130 ал.1 от НК; както и подсъдимият е бил осъден да заплати на Д. Х. обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от престъплението в размер на 100 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането, като гражданският иск за разликата над уважения до пълния предявен размер е бил отхвърлен. Тази присъда е била обжалвана само от подсъдимия Ш., при което в оправдателната й част за престъпление по чл. 130 ал.1 от НК, както и в отхвърлителната част на гражданският иск същата е влязла в сила след изтичане на срока за обжалването й от тъжителката, т.е. на 08.02.2008 год. Въпреки това, при новото разглеждане на делото /Н.ч.х.дело № 79/2009 год./, с обжалваната присъда първоинстанционният съд е осъдил подс.Ш. да заплати на Д. Х. обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди, в размер на 400 лв. По този начин, в нарушение на чл. 299 от ГПК първоинстанционният съд е пререшил въпроса за разликата над 100 лв. до 400 лв. /или за сумата от 300 лв./, представляващи обезщетение за претърпени от тъжителката Х. неимуществени вреди от престъплението, произнасяйки се по същество, след като за тази сума от 300 лв. има влязъл в сила съдебен акт, респ. гражданският иск за същата е отхвърлен със сила на пресъдено нещо, което е недопустимо. Още повече, че по този начин решаващият съд е влошил положението на обжалвалия подсъдим, без наличието на съответна жалба от частния тъжител, което също е недопустимо. Ето защо настоящата инстанция намира, че обжалваната присъда следва да бъде изменена и в гражданско-осъдителната й част, като следва да бъде обезсилена в частта й, с която подс.Ш. е осъден да заплати на частния тъжител Д. Х. обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди за разликата над 100 лв. до 400 лв., вместо което в посочената част следва производството по делото да бъде прекратено, на основание чл.88 ал.1 от НПК, във вр. с чл.269, във вр. с чл. 270 от ГПК.

С оглед изложеното съдът намира, че в останалата й част, извън наложителните изменения в наказателно-осъдителната и гражданско-осъдителната части, посочени по-горе в мотивите, обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена в тази й част.

При извършената служебно проверка на обжалваната присъда, настоящата инстанция констатира, че неправилно първоинстанционният съд е определил дължимата държавна такса върху уважената част на гражданския иск, като е осъдил подс.Ш. да заплати по сметка на Хасковския районен съд държавна такса в размер на 16 лв. При определяне на дължимата държавна такса съдът не е взел предвид разпоредбата на чл.2 от Êарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, съгласно която за граждански иск по наказателно дело се събира такса 4 на сто върху уважения иск, но не по-малко от 50 лв. Ето защо, следва да бъде осъден подс.Ш. да заплати по сметка на Окръжен съд – Кърджали допълнително държавна такса, в размер на 34.00 лв.

При този изход на делото следва да бъде осъден подс.Ш. да заплати на частния тъжител Д. Х. направените по делото разноски от нея пред всички съдебни инстанции /без разноските, направени по Н.ч.х.дело № 79/2009 год. по описа на Хасковския районен съд, които са й присъдени с обжалваната присъда, потвърдена в тази й част/, в размер на 1 262 лв.

Водим от изложеното, и на основание чл.334 т.3, във вр. с чл. 337 ал.1 т.1 и ал.3, и чл.334 т.6, във вр. с чл.338 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА присъда № 470/11.06.2009 год. по Н.ч.х.дело № 79/2009 год. по описа на Хасковския районен съд, в частите й, както следва:

- В ЧАСТТА Й, с която за извършено престъпление по чл. 130 ал.2, във вр. с ал.1 от НК, на основание чл.78а от НК Й. П. Ш. от Г.Х., с ЕГН *, е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лв., като ОТМЕНЯВА освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба” в размер на 500 лв., и на основание чл.305 ал.5, във вр. с чл. 24 ал.1 т.3 от НПК, и чл. 81 ал.3, във вр. с чл.80 ал.1 т.5 от НК НЕ МУ НАЛАГА НАКАЗАНИЕ, поради изтекла давност, изключваща наказателното преследване; и

- В ЧАСТТА Й, с която Й. П. Ш. от Г.Х., У.”У.” № х, .х, х., с ЕГН *, е осъден да заплати на Д. Й. Х. от Г.Х., У.”.-ти М. № х, с ЕГН *, сумата в размер на 400 лв., представляваща обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.07.2006 год., до окончателното й изплащане, като я ОБЕЗСИЛВА в частта за разликата над 100 лв. до уважения размер на гражданския иск от 400 лв., и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

ОСЪЖДА Й. П. Ш. от Г.Х., У.”У.” № х, .х, х., с ЕГН *, да заплати на Д. Й. Х. от Г.Х., У.”.-ти М. № х, с ЕГН *, сумата в размер на 1 262 лв., представляващи направени по делото разноски.

ОСЪЖДА Й. П. Ш. от Г.Х., У.”У.” № х, .х, х., с ЕГН *, да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд допълнително държавна такса върху уважената част на гражданския иск, в размер на 34.00 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.