№ 5633
гр. София, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско
дело № 20211110133463 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск от ЗД „Евроинс“ АД срещу ЗК „Армеец“ АД с правно основание
чл. 411, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 1227,50 лева,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско“, ведно със законната лихва от 11.06.2021г. до изплащане на вземането. Претендират
се и направените в производството разноски.
Ищецът твърди, че на 02.04.2020г., в гр. София, на зеленчуковата борса в кв. „Слатина“,
пред склад № 17 е настъпило ПТП по вина на водача на л.а. „Мерцедес Е220“ с рег. №
СА9835КТ, управляван от Пламен Джабарски, който при излизане от паркинг, ударил л.а.
„Фиат Добло“ с рег. № СА3589ХМ с водач Христо Христев. Към момента на настъпване на
произшествието гражданската отговорност на водача на л.а. „Мерцедес Е220“ с рег. №
СА9835КТ е застрахована при ответника, a по отношение на л.а. „Фиат Добло“ с рег. №
СА3589ХМ е действал договор за имуществено застраховане „Каско“, по който ищецът е
застраховател. Твърди, че изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер
на 3639,54 лв., вследствие на което се е суброгирал в правата на увредения срещу
причинителя на вредата. С оглед изплатеното застрахователно обезщетение изпратил
регресна покана до ответника, но последният заплатил частично сума в размер на 2427,04
лева, а остатъка до претендираните 3639,54 лева не бил възстановен.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва
предявените искове по размер. Излага съображения, че изплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение не отговаря на действително претърпените вреди. Моли съда
да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по
1
делото, намира следното:
Съгласно чл.411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва
в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви
вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност".
Правопораждащите отговорността на ответника факти са наличието на застрахователно
правоотношение по застраховка „Каско” между ищеца и посоченото като увредено лице и
извършено от ищеца плащане на обезщетение по същата за вреди, които са в причинна
връзка с противоправното поведение на лице, чиято гражданска отговорност е покрита от
ответника.
Не е спорно между страните, а и видно от приетата автомобилна застраховка „Каско на
МПС“ със застрахователна полица № 00500100353792 се установява, че между ищеца и
увреденото лице е сключен договор за имуществена застраховка с период на валидност от
27.03.2020 г. до 26.03.2021 г., при покрити рискове пълно каско. Ето защо, съдът приема, че
между ищеца и увреденото лице е възникнало валидно застрахователно правоотношение.
С доклада по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че гражданската отговорност на причинителя на вредата е застрахованата
при ответното дружество, както и плащането на застрахователно обезщетение от страна на
ищеца на увреденото лице.
По делото не е спорен между страните заявеният от ищеца механизъм на произшествието,
като същият се потвърждава и от приетия по делото двустранен констативен протокол за
пътнотранспортно произшествие, в който е посочено, че на 02.04.2020 г. около 15:30 ч. в гр.
София, при предприемане на маневра „десен завой“ при излизане от паркинг на борса
„Слатина“ водачът на л.а. „Мерцедес Е220“ с рег. № СА9835КТ реализирал удар с
движещия се т.а. „Фиат Добло“ с рег. № СА3589ХМ, вследствие на което е настъпило ПТП.
Така описаният в двустранния констативен протокол механизъм на ПТП се потвърждава и
от приетата по делото съдебна-автотехническа експертиза, в чието заключение е посочено,
че водачът на л.а. „Мерцедес Е220“ с рег. № СА9835КТ при „десен завой“ при потегляне от
паркинг не пропуска движещия се т.а. „Фиат Добло“ с рег. № СА3589ХМ, поради което е
настъпил удар.
При така установения механизъм на ПТП, съдът намира, че е нарушено правилото на чл. на
чл. 37, ал. 3 ЗДвП, а именно водачът на пътно превозно средство, излизащо на път от
крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други
подобни, е длъжен да пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които се движат
2
по този път. Ето защо, следва да се приеме, че вина за произшествието има водачът на л.а.
„Мерцедес Е220“ с рег. № СА9835КТ, по отношение на който към този момент е налице
застрахователен договор за застраховка „ГО“, по който застраховател се явява ответникът.
За изясняване на действително причинените от произшествието вреди по т.а. „Фиат Добло“
с рег. № СА3589ХМ по делото е изготвена автотехническа експертиза, чието заключение
съдът счита, че следва изцяло да бъде кредитирано, тъй като достатъчно пълно и ясно
разяснява необходимите дейности за възстановяването на посочения автомобил, както и
средните пазарни стойности на същите. В допълнение се изяснява и че процесните
увреждания могат да бъдат получени при описания механизъм, поради което и при липса на
доказателства в различна насока, следва да се приеме, че е налице необходимата причинна
връзка между всички твърдяни вреди и процесния удар. От заключението на
автотехническата експертиза се изяснява, че стойността, необходима за възстановяване на
автомобила, изчислена по средни пазарни цени към момента на произшествието е 2734,28
лева. Страните не спорят, а и ищецът с исковата молба изрично признава, че е получил от
ответника сума в размер на 2427,04 лева преди иницииране на настоящото производство.
Предвид това дължимият към момента остатък от задължението на ответника възлиза в
размер на 307,24 лева, към което следва да бъдат прибавени и обичайните ликвидационни
разноски в размер 15 лева, чийто размер се явява обективно обоснован, без да е необходимо
да се доказва плащането им.
По така изложените основания следва да бъде уважен предявеният иск до размера от 322,24
лева, ведно със законната лихва, считано от предявяването му, като за горницата до пълния
предявен размер от 1227,50 лева следва да се отхвърли.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страните. В полза на ищеца следва
да му бъде присъдена сумата 73,50 лева - разноски за държавна такса, депозит за експертиза
и възнаграждение за юрисконсулт /при определен от съда размер на юрисконсултско
възнаграждение от 50 лева/.
В полза на ответника следва да му бъде присъдена сумата 73,75 лева – разноски за депозит
за експертиза и възнаграждение за юрисконсулт /при определен от съда размер на
юрисконсултско възнаграждение от 50 лева/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Стефан Караджа“ № 2 ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, на основание
чл. 411, ал. 1 КЗ сумата 322,24 лева, представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“, ведно със законната лихва от
11.06.2021г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер 1227,50 лева.
3
ОСЪЖДА ЗК „Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Стефан Караджа“ № 2 ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата 73,50 лева, представляваща разноски за държавна такса, депозит за
експертиза и възнаграждение за юрисконсулт.
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Христофор Колумб“ № 43 ДА ЗАПЛАТИ на ЗК „Армеец“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, на
основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 73,75 лева, представляваща разноски за депозит за
експертиза и възнаграждение за юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4