РЕШЕНИЕ
№ 351
гр. Бургас, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в публично заседание на двадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20212100500961 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на
Ф. С. Х.. с ЕГН **********, А.. С. Х. с ЕГН **********, Н. С. Х. с ЕГН **********, Х.С. Х.
с ЕГН **********, С. АЛ. М. с ЕГН ********** и Хамил Али С. с ЕГН **********, чрез
процесуалния им представител адв. Х.С., против Решение №260537 от 30.03.2021 г. по гр.д.
№5373/2018 г. по описа на РС-Бургас.
С посоченото решение, Районен съд – Бургас е отхвърлил предявения от Ф. С. Х.. с
ЕГН **********, А.. С. Х. с ЕГН **********, Н. С. Х. с ЕГН **********, Х.. С. С. с ЕГН
**********, Б. А.. Х. с ЕГН **********, Х. Х. М. с ЕГН **********, Х.Х. Юсуф с ЕГН
**********, А.. Х. ЮМ. с ЕГН **********, С. Х. С. с ЕГН **********, С. АЛ. М. с ЕГН
********** и Х. АЛ. СМ. с ЕГН ********** против Р.Р. М. с ЕГН **********, Ф. РЮСТ.
М. с ЕГН ********** и Районно Мюфнийство гр.Айтос иск за разпределяне на ползването
върху незастроената част от съсобствения имот, представляващ УПИ Х-74 в кв.19 по плана
на с. Желязово, с площ от 1544 кв.м. С решението ищците са осъдени да заплатят на Р. М.
М. разноски по делото в размер на 700 лв.
С жалбата се твърди, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно.
Излагат се доводи, че въззиваемата страна се стреми да завземе целия процесен имот, като с
оглед на това е участвала в създаването на нотариален акт №35, том I, рег.№500, нот.дело
№31 от 05.02.2001 г., който впоследствие е прогласен за нищожен, с влязло в сила решение
№ VI-131/05.01.2012 г. Този нотариален акт се е ползвал и по друго гражданско дело, водено
през 2001 г., като поради него е отхвърлена искова претенция срещу въззиваемата страна с
правно основание чл.32 от ЗС.
Твърди се, че въззиваемата страна не е доказала твърдението си, че въззивните
1
жалбоподатели не притежават никакви права върху дворното място. Първоинстанционният
съд не е направил правилна преценка на представените от въззиваемата страна
доказателства, включително представените относно процедурата за промяна на регулацията
на процесния имот. Счита, че към настоящия момент въззивните жалбоподатели и
въззиваемата страна са съсобственици на имота, представляващ парцел №4 от дворище 74,
съгласно описание на продадения им имот с нотариален акт №174, том 1, дело № 279/1972 г.
на нотариус Тома Томов, когато наследодателите на жалбоподателите – С. Х. С. и съпругата
му Х. А. М. са закупили ½ идеална част от парцел IV от дворище 74 в кв.19 по плана на
с.Желязово, цялото с площ 3540 кв.м., от които собствени 3360 кв.м. с неуредени
регулационни сметки за 180 кв.м., а посочените лица са продали ½ идеална част от
нотариален акт №8, том 1, рег.№43, дело №8 от 26.09.1998 г. от 1770 кв.м., без уредени
регулационни сметки на Р.М..
Заявява, че е оспорил пред първоинстанционния съд представения от въззиваемите
нотариален акт №142, том 1, рег.№2660, дело №120/2012 г. на нотариус И.Кожухаров по
предявения от Р.М. иск за делба, по който е образувано гражданско дело №5969/12 г. по
описа на РС – Бургас за делба на „едноетажна масивна жилищна сграда“, с размери 9, 6
кв.м./5,3 кв.м., височина 2,5 кв.м., със застроена площ от 50,88 кв.м., находяща се в УПИ Х-
74 в кв.19 по плана на с. Желязово, общ.Камено. Районният съд е отхвърлил иска за делба,
като решението му е потвърдено и влязло в сила. Излагат твърдения, че собственост на
посочената постройка са единствено въззивните жалбоподатели.
Молят обжалваното решение да бъде отменено като неправилно, като вместо него
въззивният съд да постанови ново, с което да разпредели реалното ползване на имота.
Претендират се разноски. Не са заявени доказателствени искания.
В съдебно заседание въззивниците, чрез процесуалния си представител адв. Х.С.,
заявяват, че поддържат въззивната жалба, като молят съдът да я уважи.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
Р.М., чрез пълномощника му адв. В. Грънчева.
Оспорва подадената въззивната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е
правилно, съобразено със закона и всички събрани по делото доказателства. Изложените във
въззивната жалба съображения не касаели мотивите на първоинстанционния съд, нито
обсъждат доказателствата на жалбоподателите за правото им на собственост върху
процесния имот. Правилно съдът е приел, че ищците не са активно легитимирани да водят
производството по делото, тъй като същите не притежават каквато и да е идеална част от
правото на собственост върху процесното дворно място.
Въззивните жалбоподатели са се позовали на придобитото от техните наследодатели
право на собственост върху ½ идеална част от дворното място, представляващо
понастоящем УПИ Х 74 в квартал 19 по плана на с. Желязово, съгласно нотариален акт
№174, том 1, дело 279/1972 г. С посочения нотариален акт те са придобили идеална част от
правото на собственост от парцел IV 74, от който по – късно са обособени два нови парцела
чрез извършена промяна на регулационния план на село Желязово по чл.93 от ППЗТСУ,
като наследодателите на ищците се конституират като собственици на ½ идеална част от
всеки един от двата новообразувани парцела. Единият от тези е процесният УПИ Х 74 в
квартал 19. Правото си на собственост върху ½ идеална част от посочения парцел, те
продават на въззиваемия по делото с нотариален акт №8, том I, рег.№43, дело № 8/1998 г.
Това е и прието с влязло в сила решение по гр.д.355/2002 на Окръжен съд – Бургас, така и с
решение по гр.д.2698/2009 на РС – Бургас. Твърдят, че спорът за процесното право на
собственост е решен именно със сила на пресъдено нещо с последното цитирано решение.
Моли подадената въззивна жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, а
обжалваното решение на РС – Бургас да бъде потвърдено. Не са заявени доказателствени
искания. Претендират се разноски.
В съдебно заседание се явява процесуалния представител на ответника, като моли
съдът да остави без уважение въззивната жалба.
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на
2
страните, Бургаският окръжен съд прие за установено следното:
Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по повод на искова молба,
предявена от от Ф. С. Х.. с ЕГН **********, А.. С. Х. с ЕГН **********, Н. С. Х. с ЕГН
**********, Х.С. Х. с ЕГН **********, С. АЛ. М. с ЕГН ********** и Х. АЛ. СМ. с ЕГН
**********, Б. А.. Х. с ЕГН 64402110511, Х. Х. М. с ЕГН **********, Х. Х. ИС. с ЕГН
**********, С. Х. С. с ЕГН **********, А.. Х. ЮМ. с ЕГН **********, против Р. М. М. с
ЕГН **********, Ф. РЮСТ. М. с ЕГН ********** и Районно мюфтийство гр. Айтос, за
разпределяне ползването върху незастроената част от съсобствения имот, представляващ
УПИ Х-74 в кв. 19 по плана на с. Желязово, с площ от 1544 кв. м.
Предявеният иск е с правно основание чл.32, ал.2 от Закона за собствеността. В
исковата молба се твърди, че с ответника М., ищците са съсобственици на недвижим имот,
находящ се в с. Желязово, общ. Камено, представляващ УПИ Х-74 в кв. 19 по плана на с.
Желязово, с площ от 1544 кв. м., одобрен със Заповед № 718/18.03.1946 г. с отразени
промени: с черен цвят е показан кад. план на с. Желязово, ПИ 79 е с площ 1990 кв. м. на
изградена едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 50. 88 кв. м., от която
ищците притежават 1/2 ид. част, предмет на изп. дело № 20178000400853 по описа на ЧСИ
Ивелина Божилова. Твърди се, че ответникът Р.М. отказва доброволно да бъде определено
ползването на дворното място, с оглед на което обосновава правния си интерес от
предявяване на иска по чл.32, ал.2 от ЗС.
Ответникът е подал отговор, в който оспорва иска. Твърди се, че между страните по
делото е водено вече производство за разпределение на реалното ползване на процесния
недвижим имот /гр. дело № 492/2001 г. на БРС/, което производство е приключило с влязло
в сила решение на въззивната инстанция по делото - Окръжен съд - Бургас, с което искът е
отхвърлен като неоснователен поради липсата на съсобственост между страните върху
процесния имот /гр. дело № 355/2002 г. на БОС/. В исковата молба по делото не се твърдят
нови обстоятелства досежно правото на собственост върху имота, които да налагат
пререшаване на спора. Ищците не са активно легитимирани да водят производството по
делото, тъй като същите /както и техните наследодатели/ не притежават каквато и да е
идеална част от правото на собственост върху процесното дворно място.
Ответницата Ф. РЮСТ. М. не е подала отговор в срока по чл. 131 ГПК. Ответникът
Районно Мюфтийство гр. Айтос е подал отговор, в който заявява, че няма претенции по
отношение на разпределението на процесното дворно място.
В хода на делото пред първоинстанционният съд е починал ищеца Х. С.Х., като на
негово място са конституирани наследниците му Б. А.. Х., Х. Х. М., Х. Х. ИС., А.. Х. ЮМ. и
С. Х. С..
По делото са представени следните доказателства:
Удостоверения за наследници, от които е видно, че ищците са наследници на С. Х. С.,
починал на 24.03.2015 г. Негови деца са Ф. С. Х.. Е. С.Х., А.. С. Х., Х. С.Х., Н. С. Х., Х.. С.
С.. Е. С.Х. е починала в хода на производството, поради което на нейно място са
конституирани С. АЛ. М. и Х. АЛ. СМ.. В хода на делото е починал и ищеца Х. С.Х., като
на негово място пъровинстанционният съд е конституирал Б. А.. Х., Х. Х. М., Х. Х. ИС., А..
Х. ЮМ. и С. Х. С..
По делото е представен нотариален акт № 174 от 21.02.1972 г., том I, нот. дело №
279/72 г. по описа на Нотариус при БРС, от който е видно, че Димо Грозев Русев е продал на
С.Х.ов С.ов 1/2 идеална част от застроеното и незастроено дворно място, представляващо
урегулиран парцел 4-ти, образуван от дворище 74 в кв. 19 по плана на с. Желязово, Бургаски
окръг, целият съдържащ 3 540 кв. м., от които 3 360 кв. м. собствено място на продавача, а
останалите 180 кв. м., предаващи се по регулация, заедно с цялата жилищна постройка и
навес до нея, при граници, подробно описани в нотариалния акт.
Представен е и нотариален акт № 8/26.09.1998 г., том I, peг. № 43, нот. дело № 8/98 г.
по описа на Нотариус в района на БРС, от който е видно, че С. Х. С. и Х. А. М. са продали
на Р. М. М. следния свой собствен недвижим имот: 1/2 идеална част дворно място от 1 590
кв. м., съставляващо парцел X-74 в кв. 19 по плана на с. Желязово, Община Камено, обл.
3
Бургаска, целият урегулиран съдържащ 1 770 кв. м., с неуредени регулационни сметки за
предаваеми от общинско място 130 кв. м. и от имот пл. № 73 – 50 кв. м., при граници на
парцела подробно посочени в представения нотариален акт, заедно с построените върху това
място масивна жилищна сграда и стопанска сграда.
Видно от нотариален акт за собственост върху поземлен имот, придобит по регулация
№ 3, том ІІ, рег. № 6441, дело № 173 от 2001 г. на нотариус Николай Ников, Р. М. М. е
признат за собственик върху поземлен имот, придаден по регулация към собствения му
парцел Х-74 (десети, имот седемдесет и четвърти) в кв. 19 (деветнадесети) по плана на
**********ка, целия с площ 1770 (хиляда седемстотин и седемдесет) кв. м., при граници: на
запад - улица; на изток - парцел IV-74; на север - парцел I-72 и парцел II-73, на юг - парцел
ІІІ-74, а именно: незастроен поземлен имот с пространство 130 (сто и тридесет) кв. м.,
собственост на Община гр. Камено, при граници: на запад - улица, на изток - частта от
парцел Х-74, на север - парцел I-72, на юг - парцел ІІІ-74.
С нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по давност
№ 142/02.07.2012 г., том 1, рег. № 2660, дело № 120/2012 г. Р. М. М. и Х. А. М. са признати
за собственици на основание давностно владение на следния недвижим имот: 845/1770 кв. м.
ид. ч. от дворно място, находящо се в с. Желязово, община Камено, представляващо УПИ Х-
74 в кв. 19 по плана на селото, с описани граници.
Като доказателство са представени и скица с №139/28.03.2018 г., издадена от Община
Камено на УПИ Х-74 в кв.19 по плана на с. Желязово, общ. Камено. Представено е и
удостоверение за данъчна оценка на гореописания недвижим имот, както и намираща се в
последния масивна жилищна сграда с площ от 50, 88 кв.м. Представен е и протокол за
принудително отнемане на недвижим имот въз основа на въвод във владение на ЧСИ
Ивелина Божилова, рег.№800 на КЧСИ, видно от който Р. М. М. следва да предаде
владението на ½ ид. Части от Едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от
50, 88 кв.м., находяща се в УПИ Х-74 в кв.19 по плана на с. Желязово, общ. Камено, с обща
площ 1770 кв.м. на взискателите Ф.С. О., Х. С.Х..
По делото са представени решение № 1159/04.08.2011 г. на БРС по гр. дело №
2698/2009 г., Решение № VI-131/05.01.2013 г. на БОС по гр.дело № 1916/2011 г., с което е
потвърдено горепосоченото решение на БРС. Представено е и Решение от 6.11.2012 г. на
БРС по гр. дело №2698/2009, Решение №1618/07.02.2002 г. на БРС по гр. дело №492/2001 г.,
както и Решение №I-211/17.11.2005 г. на БОС по гр. дело №355/2002 г.
По делото е прието заключение на вещо лице по назначена съдебно – техническа
експертиза, което предлага четири варианта за разпределение ползването на процесното
дворно място от УПИ Х-74, която площ е 1544 кв.м..
В съответствие с правомощията си по чл.269 ГПК въззивната инстанция намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да разгледа спора по
същество, в рамките на заявените оплаквания във въззивната жалба.
Съдът споделя изводите на Районен съд – Бургас досежно липсата на право на
собственост на въззивниците /ищците в първоинстанционното производство/ по отношение
на дворното място, представляващо именно УПИ Х - 74 в кв. 19 по плана на с. Желязово, с
площ от 1544 кв. м. След като по делото са били представени като доказателство решение №
1159/04.08.2011 г. на БРС по гр. дело № 2698/2009 г., с което е отхвърлен предявения от С.
Х. С. /наследодател на ищците по първоинстанционното производство, част от тях настоящи
въззивници/, Ф.С. О., Е. С.Х., А.. С. Х., Х. С.Х. и Х.. С. С. /част от тях са конституирани
като страни по настоящото дело/ против Р. М. М. /ответник и по настоящото дело/ иск за
приемане за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на недвижим
имот, представляващ 1/2 идеална част от дворно място от 1720 кв. м., представляващо УПИ
Х-74 в кв. 19 по плана на с. Желязово, община Камено, целия с площ от 1770 кв. м., при
граници на имота: изток – УПИ ІV-74, запад – улица и площад, север – УПИ І-72 и УПИ ІІ-
73, юг – УПИ ІІІ-74 в кв. 19 по плана на с. Желязово, община Камено и на 1/2 идеална част
от построената в западната част на имота едноетажна масивна жилищна сграда с размери 9,
60/ 5, 30 кв. м., с височина 2, 50 м., състояща се от лятна кухня, кухненски бокс, антре и
баня, със застроена площ от 50. 88 кв. м. и осъждане на ответника да предаде на ищците
4
владението върху така описаните имоти, съдът е длъжен да зачете силата на пресъдено нещо
на влязлото в сила решение. /Така Решение № 165 от 6.01.2015 г. на ВКС по гр. д. №
932/2014 г., II г. о./. Влязлото в сила решение е задължително за всички съдилища,
учреждения и общини в Република България /чл.297 от ГПК/. Обективните предели на
силата на пресъдено нещо на решението, обхващат въпроса за правото на собственост и на
незастроената част от УПИ Х-74 в кв.19 по плана на с. Желязово, общ. Камено.
Субективните предели на силата на пресъдено нещо се разпростират както спрямо страните
по делото, така и спрямо техните наследниците и правоприемници /арг. чл.298, ал.1 и 2 от
ГПК/.
Именно поради гореизложеното районният съд правилно е съобразил, че ищците в
първоинстанционното производство не притежават част от правото на собственост върху
незастроената част от терена. Те имат право на собственост върху 1/2 ид. ч. от едноетажна
масивна жилищна сграда с размери 9, 60/ 5, 30 кв. м., с височина 2, 50 м., състояща се от
лятна кухня, кухненски бокс, антре и баня, със застроена площ от 50. 88 кв. м., построена в
терена, но не и върху самия терен. Техният праводател наистина е притежавал 1/2 от терена,
но се е разпоредил с нея в полза на ответника Р. М. М., което е видно и от нотариален акт №
8/26.09.1998 г., том I, peг. № 43, нот. дело № 8/98 г. по описа на Нотариус в района на БРС.
Правилен е и изводът на БРС, че искът е допустим, а въпросът за наличие на
съсобственост е такъв, който е следвало да бъде решен по същество, с оглед липсата или
наличието на материалноправните предпоставки за уважаване на иска по чл.32, ал.2 от ЗС.
Впрочем такъв е и въпросът за това дали има настъпила промяна на обстоятелствата, при
което е било извършено или искано преди това разпределение на ползването на имот.
Наличието на спор за начина на ползване на имота също е въпрос по същество. За да се
обуслови допустимост на иска е достатъчно да се твърди такъв. Въпросът дали е настъпила
промяна на обстоятелствата, при които е било извършено първоначалното разпределение на
реалното ползване, е по съществото на материалноправния спор, а не по допустимостта на
иска по чл. 32, ал. 2 ЗС /Така Решение № 25 от 22.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3985/2013 г.,
II г. о./.
Предявеният иск е неоснователен поради това, че носителят на правото на строеж няма
възможността да иска разпределяне на ползването на част или на цялото дворно място,
върху което се намира последната, при положение че не е налице съсобственост именно
върху дворното място. Такъв е именно и настоящия случай. Собственикът на постройката
върху чужда земя може да се ползува от земята, само доколкото това е необходимо за
използването й според нейното предназначение. Ако собственикът на мястото му пречи да
упражнява това си право, той може на основание чл. 64 ЗС да предяви иск за определяне
правото му на ползване, а не да иска разпределение ползването на част или на цялото място
на основание чл. 32, ал. 2 ЗС /Така Решение № 268 от 25.V.1988 г. по гр. д. № 131/88 г., IV г.
о.; Определение № 12 от 13.01.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7615/2013 г., I г. о.; Решение №
2 от 18.03.2016 г. по гр. д. № 3267 / 2015 г. на ВКС/. Както е посочено и в Решение № 147 от
18.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4912/2007 г., III г. о. основният елемент от фактическият
състав на иска с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС е наличие на съсобствен между страните
недвижим имот.
Конкретно по възраженията за неправилност на първоинстанционното решение,
направени с въззивната жалба, съдът ги намира за неоснователни по следните съображения:
Вярно е твърдението на въззивната страна, че нотариален акт № 35 от 05.02.2001 г.,
том 1, рег.№500 на нотариус Станка Стайкова с район на действие БРС за поправка на
нотариален акт №8, том 1, рег.№43, нот.дело №8/1998 на същия нотариус, е прогласен за
нищожен с Решение №1159/04.08.2011 г. на БРС по гр.д.2698/2009 г. Посоченият
нотариален акт е за поправка на нотариалния акт, с който С. Х. С. и Х. А. М. прехвърлят
именно ½ и.д. части дворно място от УПИ Х-74 от кв.19 по плана на с. Желязово, общ.
Камено, на Р. М. М.. Прогласяване на нищожността на така описания нотариален акт, не
опорочава нотариалния акт, с който наследодателите на ищците са си прехвърлили правото
на собственост върху процесното дворно място. Това именно е отчетено и от БРС и БОС с
Решение №1159/04.08.2011 г. на БРС по гр.д.2698/2009 г., впоследствие потвърдено с
5
Решение № VI-131*05.01.2013 г. на БОС по гр.дело № 1916/2011 г.
За пълнота следва да се посочи и, че с Решение № I-211/17.11.2005 Г. на БОС по гр.
дело №355/2002 г., с което е отхвърлен иска на С. Х. С. и Х. А. М. за разпределяне на
ползването на процесното дворно място, потвърдено с Решение №696/13.06.2007 г. на ВКС
по гр.дело №372/2006 г., е съобразен именно нотариален акт № 8 от 1998 г., като е
посочено, че дори поправката на последния нотариален акт да бе валидна, прехвърлянето е
нямало да породи действие в патримониума на купувача, защото никой не може да
прехвърли повече права, отколкото сам притежава. Това е приложимо и за настоящия казус,
поради което обсъждането на нотариалния акт за поправка е безпредметно.
Обсъждането на процедурата за промяна на регулационния план по чл.93 от ППЗТСУ
също е безпредметно. Тези възражения касаят наличието на съсобственост по отношение на
процесния имот. Действително в производството за разпределение ползването на съсобствен
имот по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът е длъжен да разгледа всички направени възражения относно
правата на страните в съсобствеността освен тези, чрез които се упражняват потестативни
права /Така Решение № 90 от 8.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6834/2014 г., I г. о., ГК на
ВКС/. В случая обаче по този въпрос, както по – горе бе посочено, е налице влязло в сила
решение, което съдът е длъжен да зачете, включително и в производството по чл.32, ал.2 от
ЗС. Именно поради това обсъждането в настоящото производство на този въпрос се явява
излишно.
За пълнота следва да се посочи, че в мотивите си в Решение № VI-131/05.01.2013 г. на
БОС по гр.дело № 1916/2011 г., както и в потвърденото Решение 1159/04.08.2011 г. на БРС
по гр.дело №2698/2009 г., е прието, че ищците по настоящото производство никога не са
притежавали повече от ½ ид. части от процесното дворно място, поради което след
продажбата им на Р.М. през 1998 г., те не са имали повече собственически права спрямо
този имот. По горепосоченото дело е било безспорно, както впрочем и по настоящото, че
процесния УПИ Х-74 попада в границите на имот с пл.№74, заснет при изработването на
действащия КРП, одобрен през 1946 г., респективно в предвидените да се образуват от него
по регулация УПИ III-74, УПИ IV-74. По цитираните производства е прието, че УПИ Х-74 е
бил обособен впоследствие като самостоятелен парцел по реда, посочен в чл.93 от ППЗТСУ,
а ищците по настоящото дело притежават общо от така новообразувания парцел ½ идеални
части. Именно поради това с прехвърлянето им през 1998 г. на Р.М., те са загубили всички
собственически права върху незастроената част от УПИ Х-74. Именно поради установеното
правно положение на поземления имот, при което е налице липса на съсобственост между
ищците и ответниците, е неотносим към настоящия казус въпроса за придобиването по
давност от страна на Р.М. на собствеността върху УПИ Х-74.
Поради съвпадането на изводите по фактите и правото на двете инстанции, решението
на БРС следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК съдът следва да уважи искането на ответната страна
по въззивната жалба и предвид обстоятелството, че по същество жалбата следва да бъде
оставена без уважение да му присъди направените по делото разноски пред настоящата
инстанция – сума в размер на 700 лева, представляваща възнаграждение за адвокат.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260537 от 30.03.2021 г. по гр.д. №5373/2018 г. по описа
на РС-Бургас.
ОСЪЖДА Ф. С. Х.. с ЕГН **********, А.. С. Х. с ЕГН **********, Н. С. Х. с ЕГН
**********, Х.. С. С. с ЕГН **********, Б. А.. Х. с ЕГН **********, Х. Х. М. с ЕГН
**********, Х.Х. Юсуф с ЕГН **********, А.. Х. ЮМ. с ЕГН **********, С. Х. С. с ЕГН
**********, С. АЛ. М. с ЕГН ********** и Х. АЛ. СМ. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ
на Р.Р. М. с ЕГН **********, разноски общо в размер на 700 лв. (седемстотин лева),
6
направени по в.гр.д.№ 961/2021 г. по описа на Бургаския окръжен съд.
Решението на основание чл.280, ал.3 от ГПК е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7