Присъда по дело №211/2024 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 28
Дата: 14 май 2024 г. (в сила от 29 май 2024 г.)
Съдия: Пламен Стоянов Георгиев
Дело: 20245640200211
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 7 март 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 28
гр. гр. Хасково, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
СъдебниКристина Илк. Енчева

заседатели:Милен Сл. Славов
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
и прокурора Емилия Огн. Генова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Наказателно дело от общ
характер № 20245640200211 по описа за 2024 година
и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност:
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия М. Е. Г., роден на **********************,
ЕГН: ********** за виновен в това, че на 02.02.2023 г. в гр. Хасково отнел
чужда движима вещ - 1 бр. ледогенератор марка „****** на стойност 300 лева
от владението на Н. С. Т. от град Хасково, без негово съгласие с намерение
противозаконно да я присвои, като деянието е извършено повторно и случаят
е немаловажен - престъпление по чл. 195, ал. 1, т.7, вр. чл. 194, ал. 1. вр. чл.
28, ал. 1 от Наказателния кодекс, поради което и на основание чл. 195, ал. 1,
т.7, вр. чл. 194, ал. 1. вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК, му
налага наказание „Лишаване от свобода” за срок от 8 месеца.
ОТЛАГА, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на
1
наложеното наказание „лишаване от свобода“ с изпитателен срок от 3 години.
ОСЪЖДА подсъдимия М. Е. Г., с адрес: гр. Хасково, ул. „********,
ЕГН: ********** да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР –
Хасково сумата в размер на 140.40 лева, представляваща направени по
досъдебното производство разноски за възнаграждение на вещо лице по
назначената съдебно – оценителна, експертиза, сумата в размер на 125.95 лева
- за възнаграждение на вещо лице по назначената допълнителна съдебно –
оценителна, експертиза; сумата в размер на 118.46 лева - за възнаграждение
на вещо лице по назначенатавидеотехническа експертиза, а по сметка на
Районен съд – Хасково – сумата в размер на 5.00 лева, представляваща
държавна такса при всяко служебно издаване на изпълнителен лист.
Приобщеният като веществено доказателство - 1 бр. оптичен диск,
съдържащ видео запис от охранителна камера да остане приложен по делото
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд –
Хасково в петнадесетдневен срок от обявяването в съдебно заседание на
14.05.2024 г., като ОБЯВЯВА, на основание чл. 310, ал. 2, вр. чл. 308, ал. 1
НПК, че мотивите към присъдата ще бъдат изготвени в срок до 29.05.2024 г.
Председател: /п/ не се чете.
Заседатели:
1./п/ не се чете._
/п/ не се чете.
2.Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към Присъда № 28 от 14.05.2024 г. на Районен съд – Хасково,
постановена по н.о.х.д. № 211 по описа за 2024 година.

Районна прокуратура – Хасково са внесли срещу подсъдимия М. Е. Г. от
град Хасково обвинителен акт, с който на същия му е предявено обвинение за
извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от
Наказателния кодекс за това, че на 02.02.2023 г. в гр. Хасково отнел чужда
движима вещ - 1 бр. ледогенератор марка „****“ на стойност 300 лева от
владението на Н. С. Т. от град Хасково, без негово съгласие с намерение
противозаконно да я присвои, като деянието е извършено повторно и случаят
е немаловажен.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково представителят на
Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения, поддържа
обвинението във вида, в който е предявено и счита, че от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства то било доказано по несъмнен начин по
отношение на подсъдимия, както от направените самопризнания, така и
поради факта, че същите се подкрепяли изцяло от събраните на досъдебното
производство доказателства, като поради тази причина не се спира на
осъществената фактическа обстановка. По отношение вида и размера на
наказанието, представителят на държавното обвинение предлага на
подсъдимия М. Е. Г. от град Хасково да бъде наложено наказание „Лишаване
от свобода”, за срок от 6 месеца, което да изтърпи при първоначален „общ
режим“ без да сочи правното основание за това, акцентирайки на предходните
две осъждания на подсъдимия.
Защитникът на подс. М. Е. Г. от град Хасково – адв. П. Д. от АК –
Хасково пледира, с оглед процесуалния ред, по който протича производството
по делото в съдебна фаза, продиктувано от процесуалното поведение на
подзащитния му, че фактическата обстановка и авторството деянието били
доказани. Счита, че следвало да бъдат отчетени смекчаващите отговорността
обстоятелства, като навежда аргументи, свързани с подбудите за извършване
на деянието и социалното положение на подсъдимия и моли по отношение на
подзащитния му да бъде наложено наказание лишаване от свобода от 6
месеца, но изразява несъгласие с предложеното от прокурора ефективно
изтърпяване. Счита, че изтърпяването на това наказание следвало да бъде
отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от 3 години.
Подсъдимият М. Е. Г. от град Хасково разбира обвинението и се
признава за виновен по него, след като преди това в рамките на проведеното
разпоредително заседание и допуснатото предварително изслушване заявява,
че признава изцяло очертаните в обстоятелствената част на обвинителния акт
фактически положения – основание за провеждане на съдебното следствие по
реда на Глава 27 от НПК в хипотезата по чл. 371, т. 2 от НПК. При
упражняване правото си на лична защита се придържа към изложеното от
1
неговия защитник, а в дадената му възможност за последна дума не заявява
становище.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият М. Е. Г. е роден на
***********************************
Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. №
230215005000077182, издадена от Районен съд – Хасково на 15.02.2023 г.
същият, към датата на извършване на деянието, описано в обвинителния акт е
осъждан като непълнолетен за деяние по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл.
63, ал. 1, т. 3 от НК, за което с Определение № 96 от 02.09.2021 г., с което на
същата дата е одобрено споразумение по НОХД № 956/2021 г. му е наложено
наказание пробация с двете задължителни пробационни мерки по чл. 42а НК
за срок от по 1 година всяка и с Определение № 232/21.11.2022 г. на Районен
съд - Хасково постановено по НОХД № 1028/2022 г., с което за престъпление
по чл. 194 ал. 1 от НК му е наложено наказание „пробация“ със следните
пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ с
продължителност 6 /шест/ месеца, с определена периодичност на явяване два
пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“
с продължителност 6 /шест/ месеца, изтърпяно на 29.05.2023 г. От
представените на досъдебното производство характеристични данни се
установява, че подсъдимият М. Е. Г. от град Хасково има регистрирани
криминални прояви и заведени заявителски материали, за него е вписано, че
няма данни за злоупотреба с алкохол и/или наркотични вещества, както и
данни да е нарушавал обществения ред в квартала, в който живее.
Установено в хода на разследването е, че Н. С. Т., осъществявал деност
като едноличен търговец с наименование на фирмата ЕТ „Т. - Н. Т.“ гр.
Хасково. За осъществяване на дейността си - кетъринг и ресторантьорство,
ЕТ „Т. - Н. Т.“, гр. Хасково ползвал под наем производствена база и двор,
находящи се в гр. Хасково, бул. „*******. В двора, свид. Н. С. Т. оставил на
съхранение притежавания от него 1 бр. ледогенератор марка „*****“, негова
лична собственост.
На 02.02.2023 г. в около 11.00 часа подс. М. Е. Г. минавал покрай
производствена база, находяща се в гр. Хасково, бул. „******, бутайки една
празна количка и видял в двора на производствената база 1 бр. ледогенератор
марка „*****. Подсъдимият М. Е. Г. решил да вземе посочения 1 бр.
ледогенератор марка *****“, за да го продаде. За целта и в изпълнение на
решението си на 02.02.2023 г., влязъл в двора на производствената база през
отворена врата, хванал с ръцете си 1 бр. ледогенератор марка „****“ и го
сложил в количката, след което излязъл от двора. След това отишъл да
продаде ледогенератора марка „****“ за скрап в пункт за изкупуване на черни
и цветни метали, стопанисван от ЕТ „Т. - Т. Д.“, който се намирал до товарна
2
гара в гр. Хасково. Там бил управителят Г. Т. Г., който му заплатил сумата от
18.39 лв. за предадения ледогенератор.
Според заключението на вещото лице по назначената оценъчна
експертиза на инкриминираните вещи, стойността на инкриминираната вещ 1
бр. ледогенератор марка „****“ към момента на извършване на деянието е в
размер на 300 лева.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин
от събраните на досъдебната и съдебната фаза на производството писмени
доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от
приобщените към доказателствата по делото по реда на чл. 283 от НПК,
писмени материали, съдържащи се в досъдебното производство: протоколи,
справки и бюлетини за съдимост, от заключенията на вещите лица по
назначените на досъдебното производство съдебно – оценителна,
допълнителна съдебно – оценителна и видеотехническа експертизи, всички
преценени във връзка с изявленията на подсъдимия по реда на 371, т. 2 НПК и
подкрепящи направеното от него в съдебната фаза признание на фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на така възприетата
фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи относно
съставомерността и правната квалификация на извършеното деяние, се налага
недвусмислен и категоричен извод, че подсъдимият М. Е. Г. от град Хасково е
осъществил от обективна и субективна страна престъплението, субсумирано
под състава на чл.195, ал. 1, т.7, вр. чл.194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от
Наказателния кодекс, за което с повдигнатото му обвинение е привлечен към
наказателна отговорност, тъй като на 02.02.2023 г. в гр. Хасково отнел чужда
движима вещ - 1 бр. ледогенератор марка **** на стойност 300 лева от
владението на Н. С. Т. от град Хасково, без негово съгласие с намерение
противозаконно да я присвои, като деянието е извършено повторно, след като
е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление и не е
маловажен случай.
От събраните доказателства е безспорно установена обективната страна
на всяко от деянията, механизма на осъществяването им, техния предмет
както авторството на престъплението, а именно, че подсъдимият е извършил
същото. Обстоятелство, което всъщност не се оспорва от него, с оглед
направените пред съда самопризнания, нито от защитата му и което се
потвърждава от събраните на досъдебното производство доказателства,
приобщени в съдебна фаза на процеса. Не е спорен и моментът с
установяване, на база интерпретацията на също безпротиворечиво
установените факти за съдимостта и наличието на квалифициращия признак
по т. 7 на чл. 195, ал. 1 от НК, доколкото са налице предпоставките за това.
По отношение на повторността по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК, като
обективен признак на деянието, а оттам и определяща за правната му
квалификация, следва да се изтъкне, че от обективните данни по делото,
3
касаещи механизма на осъществяване на деянието, а именно обстоятелствата,
свързани с дързостта при осъществяване на инкриминираната деятелност
предпоставят невъзможността случаят да бъде квалифициран като маловажен,
въпреки стойността на предмета на престъплението – под минималната
работна заплата. За квалифицирането на случая като маловажен и
разколебаване на извода за възможност за квалификация на кражбата по т. 7
на чл. 195, ал. 1 НК е необходимо процесният случай, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на другите смекчаващи
вината обстоятелства, да разкрива по – ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид. В случая
се касае се деяние против собствеността, като въпреки ниската стойност на
отнетата вещ, деянието не би могло да се квалифицира като „маловажен
случай“ по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, тъй като обуславят основание за
носене на по-тежка отговорност, какъвто е обективният признак
„повторност“. Налице е този квалифициращ признак - “повторност” по
смисъла на чл.28, ал.1 от НК и поради това, че деянието, осъществено от
подсъдимия за посочения период от време е довършено преди да изтече
срокът по чл. 30, ал.1 от НК и след анализ на данните за съдимостта на
подсъдимия и конкретно осъжданията на последния към датата на
извършване на деянието, описано в обвинителния акт – с Определение №
232/21.11.2022 г. на Районен съд - Хасково постановено по НОХД №
1028/2022 г., с което за престъпление по чл. 194 ал. 1 от НК му е наложено
наказание „пробация“ със следните пробационни мерки: „Задължителна
регистрация по настоящ адрес“ с продължителност 6 /шест/ месеца, с
определена периодичност на явяване два пъти седмично и „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ с продължителност 6 /шест/
месеца, изтърпяно на 29.05.2023 г. Непълнолетието за първото престъпление
също не изключва повторността за разлика от рецидива. Липсата на
възможност да се приеме, че случаят е с по – ниска степен на обществена
опасност от обикновените, навежда на извода, че обосновано и в
съответствие с материалния закон деянието е квалифицирано и по т. 7 на чл.
195, ал. 1 НК. Тази квалификация изключва възможността за приложение на
привилегирования състав и по чл. 195, ал. 4 НК.
От субективна страна, съдът намира, че деянието е извършено
умишлено, при пряк умисъл, т.е съзнавал е, че с деянието си лишава от
фактическа власт владелеца на чужда вещ, предвиждал преминаването й в
негова фактическа власт и е целял да установи тази власт върху предмета на
престъплението, както и да извлече имуществена облага чрез това, което е и
сторил.
При определяне на вида и размера на наказанието за подсъдимия, съдът
взе предвид: от една страна степента на обществена опасност на деянието,
както и стойността на предмета на престъплението – под размера на
минималната работна заплата, а от друга страна – степента на обществена
опасност на дееца и подбудите за извършване на деянието. При
4
индивидуализация на наказанието, съдът прецени обстоятелствата, които
имат значение за определяне конкретната степен на обществената опасност на
деянието и дееца. Подсъдимият М. Е. Г. формално е с обременено съдебно
минало, но за същия са събрани характеристични данни за личността му,
които го характеризират по – скоро в положителен план, освен заявителските
материаали и криминалистическите регистрации, свързани, обаче, с
посочените осъждания. Изложеното обосновава извода за степента на
обществена опасност на дееца. Като смекчаващи отговорността обстоятелства
съдът отчете сравнително младата възраст на подсъдимия, съдействието,
което деецът е оказал на разследващите органи, като по този начин е
спомогнал за по - бързото разкриване на случая, както и положителното му
процесуално поведение в това число и направените пълни самопризнания, с
които допринесе за изясняване на обективната истина по делото.
Преценявайки изложеното, в контекста на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, съобразявайки принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанието и изхождайки от предвидено за
гореописаното престъпление наказание „Лишаване от свобода”, съдът счете,
че наказанието за подсъдимия М. Е. Г. може да бъде определено при
условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, но само с оглед принципа, залегнал в
текста на чл. 58а, ал. 4 НК - да предоставя по – благоприятно разрешение за
него. В случая той не би бил спазен с налагане на наказание под минимума на
фона на преценка за индивидуализация на наказанието лишаване от свобода
под специалния минимум за срок от 10 месеца. По този начин съдът прие
подход предвиденото в закона наказание “лишаване от свобода” да бъде
наложено за срок от 1 година, съобразно предвидения в приложимата правна
норма от особената част на НК минимум, а след редукцията по чл. 58а, ал. 1
от НК – определено и наложено за срок от 8 месеца. Така определеният
размер на наказанието е справедлив и обоснован, като е от естество да
изпълни предвидените от законодателя в чл. 36 от НК цели, да окаже своето
въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлияе предупредително върху
останалите членове на обществото, а поради наличието на формалните
предпоставки по чл. 66, ал. 1 от НК и липсата на необходимост от ефективно
изтърпяване, изпълнението му бе отложено с изпитателен срок от 3 години.
По отношение на разноските:
С оглед обстоятелството че подсъдимият М. Е. Г. бе признат за виновен
в извършване на престъплението, за което е привлечен към наказателна
отговорност, в негова тежест на основание чл. 189, ал. 3 НПК следва да се
възложат разноските по делото, като същият бе осъден да заплати в полза на
Държавата по сметка на ОД на МВР – Хасково сумата в размер на 140.40
лева, представляваща направени по досъдебното производство разноски за
възнаграждение на вещо лице по назначената съдебно – оценителна,
експертиза, сумата в размер на 125.95 лева - за възнаграждение на вещо лице
по назначената допълнителна съдебно – оценителна, експертиза; сумата в
размер на 118.46 лева - за възнаграждение на вещо лице по
5
назначенатавидеотехническа експертиза, а по сметка на Районен съд –
Хасково – сумата в размер на 5.00 лева, представляваща държавна такса при
всяко служебно издаване на изпълнителен лист.
По отношение на приобщения като веществено доказателство по
делото 1 бр. метален предмет – 1 бр. оптичен диск, съдържащ видео запис от
охранителна камера, съдът прие да остане приложен по делото.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

Председател: /п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.

6
Съобщи за изтекли лични данни