№ 1370
гр. София, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е, в закрито заседание на девети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елена Андреева
Членове:Елена Маврова
Стилияна Григорова
като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Въззивно гражданско
дело № 20221100505352 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 436 вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
Образувано е по жалба на Б. В. ГР. срещу постановление за разноските
по изп.д. № 20221110400057 по описа на ДСИ при СРС.
Жалбоподателят заявява, че не дължи разноски, като оспорва и размера
на определения адвокатски хонорар.
От влизане в сила на решението по гр.д. № 780126/2018 г. по описа на
СРС, 86 състав Б.Г. заплащал всеки месец издръжка на сина си А. Г. в размер
на 160 лева. С действията си не дал повод за образуване на изпълнителното
производство и следователно не следвало да понася разноските.
Относно претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 350
лева възразява за неговата прекомерност. Освен подаване на молба за
образуване на изпълнителното дело, други действия адвокатът не извършил.
Липсвали и доказателства за действително заплащане на възнаграждението от
взискателя.
Ответникът по жалбата не е изразил становище.
Държавният съдебен изпълнител е депозирал мотиви, в които описва
процесуалните действия по изпълнителното производство и излага становище
за допустимост на жалбата в частта за разноските и на искането за
1
прекратяване на производството по делото.
Жалбата е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 436, ал. 1 от
ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради
което е процесуално допустима.
По основателността на жалбата съдът намира следното:
Изпълнително дело № 20221110400057 по описа на ДСИ при СРС е
образувано по молба на процесуалния представител на С.В.Т., действаща като
майка и законен представител на А. Б. Г. – адв. П. К. от 11.01.2022 г. Към
молбата е приложен изпълнителен лист от 13.12.2019 г., според който Б. В.
ГР. е осъден да заплаща месечна издръжка на детето А. Б. Г. в размер на 160
лева, считано от 11.12.2018 г. до настъпване на обстоятелства за изменение
или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.
Решението, с което Б.Г. е осъден да заплаща издръжка е влязло в сила
на 20.11.2019 г.
Длъжникът понася разноските за производството, когато с поведението
си е станал повод за неговото образуване.
Следователно, релевантният за изхода на спора въпрос е дали Б.Г. с
поведението си е дал повод за неговото образуване. Това предполага той да е
реализирал противоправно деяние, изразяващо се в пропуск да изпълни свое
парично задължение – да заплаща издръжка на ненавършилия пълнолетие А..
В изрична молба от 10.02.2022 г. законният представител на взискателя
А. Г. – С.Т., чрез адв. П. К. е посочил, че Б.Г. не дължи суми за издръжка за
минал период, но не ги заплаща в срок, поради което се иска налагане на
запор върху трудовото възнаграждение.
Видно от представените от жалбоподателя платежни документи, през
2019 г. са извършени плащания на обща стойност 1 920 лева, които са
точният размер задълженията за издръжка за 12 месеца по 160 лева.
Същото се установява и относно плащанията за 2020 г. Както през 2019
г., така и през 2020 г. плащанията са извършвани в рамките на месеца, за
който се дължат.
В периода от януари 2021 г. до 24.11.2021 г. Б.Г. е направил плащания
на 11 свои задължения за месечна издръжка. На 07.01.2022 г., четири дни
2
преди подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело, Б.Г. е
заплатил 160 лева. С това е погасил дължимите от него суми за 2021 г
Като приложение към жалбата срещу постановлението за разноски Г. е
приложил платежен документ за заплатена на 28.01.2022 г. издръжка в размер
на 160 лева.
Следователно, налага се изводът, че длъжникът е заплащал паричните
си задължения за издръжка регулярно. Установява се, че през целия период е
имало три незначителни забавяния в изпълнение на задълженията. Извод за
добросъвестността на Б.Г. е и обстоятелството, че плащането на 28.01.2022 г.
е направено незабавно след получаване на поканата за доброволно
изпълнение. Това, както и изричното изявление на представителя на
взискателя в молбата от 10.02.2022 г., че не се търсят суми за изминал
период, води до извода, че с поведението си Б.Г. не е дал повод за образуване
на изпълнително производство срещу него. Затова и той не дължи разноски.
Не е било налице основание взискателят да образува изпълнително
производство и да събира месечните вземания за издръжка от трудовото
възнаграждение на длъжника, след като той е изпълнявал задълженията си
добросъвестно.
По така изложените съображения постановлението за разноските по
изп.д. № 20221110400057 на ДСИ при СРС следва да бъде отменено.
След връщане на делото съдебният изпълнител следва да се произнесе с
изричен акт по искането на длъжника за прекратяване на изпълнителното
производство и след преценка наличието на някое от основанията по чл. 433
от ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление по изп.д. № 20221110400057 на ДСИ при СРС,
с което в тежест на длъжника Б. В. ГР. са възложени разноските за
производството – такси и адвокатско възнаграждение.
Връща делото на съдебния изпълнител за произнасяне по искането на Б.
В. ГР. за прекратяване на производството по изп.д. № 20221110400057.
Решението е окончателно.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4