Определение по в. ч. гр. дело №71/2020 на Окръжен съд - Габрово

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

гр. Габрово, 08.04.2020 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Габровският окръжен съд, в закрито съдебно заседание на осми април, две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: ИВА ДИМОВА

                                                                           СИМОНА МИЛАНЕЗИ

като разгледа докладваното от съдия С. Миланези в. ч. гр. д. № 71/2020 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е образувано по частна жалба от „Теленор България“ ЕАД против разпореждане № 708/05.02.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 174/20202 г. по описа на Районен съд – Габрово, в частта, в която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за сумата от 62, 46 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359*********.

         В жалбата се твърди, че първоинстанционният съд неоснователно е отхвърлил заявлението в посочената част, като е нарушил материалния закон относно същността на института на неустойката. Неправилно съдът е приел, че процесната неустойка противоречи на добрите нрави и се явява неравноправна на осн. чл. 142, т. 5 от ЗЗП, като приема, че е нищожна и дори факта на сключване на спогодба между жалбоподателя и КЗП, съответно редуцирането й до трикратен размер не я валидира. На 11.02.2018 г. „Теленор България“ ЕАД и КЗП е сключена спогодба, в сила от 12.01.2018 г. по гр. д. № 15539/2014 г. на СГС, съгласно която неустойката за предсрочно прекратяване на договора, за ползвания абонаментен пакет, да бъде в размер на стандартния месечен абонамент за периода от прекратяването до изтичането на уговорения срок, като максималния размер на същата не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В конкретния случай процесният договор е бил в действие при сключване на спогодбата, поради което текстът на чл. 11 от същия, уреждащ неустойката, гласи, че същата е в размер равен на сбора от таксите до края на срока на договора. Въпреки това при определяне на претендираната неустойка жалбоподателят е определил същата съобразно Спогодбата – в трикратен размер, поради което приетото от съда, че същата е нищожна поради противоречие с добрите нрави и сключената спогодба не може да я валидира, е неоснователно. Мотивите, поради които отхвърля претенцията за неустойка са неправилни, тъй като фактите, на които се позовава съда, изобщо не са се осъществили, а именно заявителят не е претендирал неустойка в размер равен на сбора от таксите до края на срока на договора, а е редуцирал претенцията си до 3 месечни абонаментни такси, което е адекватно по размер обезщетение. Излагат се подробни доводи за непротиворечие на претендираната неустойка с добрите нрави. Моли се, да се  отмени разпореждането в обжалваната му част и да се укаже на РС- Габрово да допълни заповедта за изпълнение в частта за неустойката 62, 46 лв., като се укаже да им бъдат присъдени  и претендираните разноски в пълен размер.

         Частната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалвана, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

         Производството по ч. гр. д. № 174/2020 г. по описа на РС – Габрово е образувано въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК от „Теленор България“ ЕАД против длъжника М. В. М., с което е поискано да издаването на заповед за изпълнение за сумата от 462, 21 лв. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359*********, от която 190, 57 лв. представляващи неплатени абонаментни такси и полцавни услуги за периода от 05.11.2017 г. – 04.01.2018 г.; 62, 46 лв. неустойка в размер на три абонаментни такси, съгласно спогодба между заявителя и КЗП; 209, 18 лв. разликата между цената на предоставеното устройството без абонамент и заплатената му преференциална сума.

         С обжалваното разпореждане № 708/05.02.2020 г. първоинстанционният съд е отхвърлил претенцията за неустойка в размер на 62, 46 лв. за предсрочно прекратяване на договора, като е приел, че същата противоречи на добрите нрави и уговорената клауза за начисляването й в договора е вероятно неравноправна на осн. чл. 143, т. 5 от ЗЗП. Прието е, че искането на заявителя се основава на клауза в представения договор, според която при предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя, същият дължи неустойка в размера на сумата от стандартните месечни абонаменти за съответния план до края на срока на договора, което ще доведе до неоснователно обогатяване на оператора спрямо потребителя, който ще получи престация в пълен обем за срока на договора, без да престира насрещна услуга, което противоречи на добрите нрави. Прието е, че тази клауза е и вероятно неравноправна, тъй като обуславя неоснователно висока неустойка. Освен това е прието, че е неоснователно искането за неустойка в размер на 3 месечен абонамент, въз основа на споразумението с КЗП, тъй като съдът изначално приемал същата за нищожна.

         Приетото от съда относно претендираната неустойка е неправилно, тъй като заявителят не е претендирал същата в размера уговорен в чл. 11 от представения договор за мобилни услуги, а именно в размера на сумата от стандартните месечни абонаменти за съответния план до края на срока на договора, а е претендирал същата в трикратен размер съгласно постигнатото споразумение с КЗП, на което се позовава и в заявлението си. Т.е. първоначално уговорената неустойка е коригирана съобразно спогодбата, поради което същата не е неравноправна и не противоречи на добрите нрави. Същата, в претендирания размер, не е необосновано висока, както неправилно е приел Габровският районен съд, като не излиза звън присъщите й обезпечителна, санкционна и обезщетителна функция и с нея не се нарушават принципи на справедливостта.

         Предвид гореизложеното разпореждането, в обжалваната част, следва да бъде отменено, като неправилно и делото да се върне на първоинстанционния съд, като се укаже да издаде заповед за изпълнение за претендираната неустойка по подаденото от жалбоподателя заявление в размер на  62, 46 лв., ведно с претендираните разноски по делото, съразмерно отхвърлени от съда, а именно 3, 35 лв. за държавна такса и 48, 65 за адвокатско възнаграждение.

         Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

         ОТМЕНЯ разпореждане № 708/05.02.2020 г. постановено по ч. гр. д. № 174/20202 г. по описа на Районен съд – Габрово, в частта, в която е е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, подадено от „Теленор България“ ЕАД против длъжника М. В. М., вместо което ПОСТАНОВИ:

         ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Ж. К. Младост 4, Бизнес Парк, сграда 6, п.к. 1766, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника поръчител М.В.М., ЕГН **********,*** за  сумите: 62, 46 лв. неустойка по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* и съразмерно 3, 35 лв. разноски за държана такса и 48, 65 лв. юрисконсултско възнаграждение.

         ВРЪЩА делото на Районен съд - Габрово за издаване на заповед за изпълнение.

         ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: