РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1122
гр. Пловдив, 14
юли 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в закрито заседание на четиринадесети юли
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
разгледа докладваното от Председателя
ч. адм. дело № 1673 по описа за 2020 г. и взе предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на чл. 41
ал. 3, във връзка чл. 127ж, ал. 1 от ДОПК.
2. Образувано е по
жалба, предявена от “Трейд Експрес Димитрова “ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя З.Д.Д., подадена чрез адвокат С.М., с адрес ***, против действия на органите по
приходите при извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок
фискален риск, обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок
фискален риск № 161601584951_3 от 19.06.2020 г., потвърден с Решение № 213 от 24.06.2020 г. на Зам. Директора на ТД
на НАП гр. Пловдив.
В жалбата
се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваните действия, като се
иска тяхната отмяна от съда.
Претендират
се сторените разноски, съгласно приложен списък на разноските.
3. Ответникът по жалбата - Директор на ТД на НАП гр.
Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че процесните
действия са правилни и законосъобразни и като такива следва да бъдат
потвърдени. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
ІІ.
За допустимостта:
4. Процесните действия са обжалвани в предвидения за
това срок пред териториалния директор по местонахождение на обекта, който с Решение
№ 213/24.06.2020 г. е отхвърлил жалбата на “ Трейд Експрес Димитрова“ ЕООД. Така постановеният от горестоящия в
йерархията административен орган резултат и подаването на жалбата в рамките на
предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната
процесуална ДОПУСТИМОСТ по отношение на посочените действия на органите по
приходите.
ІІІ. За фактите:
5. На 19.06.2020 г. в пункт за фискален
контрол ТМУ Пловдив, ул. „Кукленско шосе“ 32, органи по приходите при Главна
дирекция „Фискален Контрол“ при ЦУ на НАП, са извършили фискален контрол върху
движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България
по реда на Глава Петнадесета А от ДОПК, резултатите от която са обективирани в
Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 161601584951_1
от 19.06.2020 г. Предмет
на проверката са били стоките, превозвани с товарен автомобил марка МERCEDES, рег. № ***, като същата е
осъществена в присъствието на водача Л.Ц.М.. В хода на проверката органите по
приходите са извършили действия по идентификация по смисъла на чл. 13, ал. 2 от
Наредба № Н-2 от 30.01.2014 г. за условията и реда за осъществяване на фискален
контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република
България и изискванията към фискалните контролни пунктове /наричана по-долу само
Наредба № Н-2 от 30.01.2014 г./,
като от придружаващите стоката превозни документи, са снети данни за получателя,
превозвача, за доставчика, за вида и количеството на стоката, мястото на получаване,
датата и часа на разтоварване.
При
проверката на основание чл.127б, ал. 3 от ДОПК, респ. чл. 18, ал. 1 от Наредба
№ Н-2 от 30.01.2014 г., на транспортното средство е поставено техническо
средство за контрол 2 броя стикери.
6. На 19.06.2020 г., в присъствието на Л.Ц.М.
и З.Д.Д., в качеството им на присъствали на
проверката, е констатирано, че в 16:40 часа транспортното средство е пристигнало на мястото на
разтоварване/получаване в декларираните от водача час, дата и място, както и че
представител на получателя на стоката или упълномощено от него лице се е
намирал на посочения адрес на получаване/разтоварване на стоката. При
проверката са премахнати двата стикера,
за които е констатирано, че не са с
нарушена цялост.
Тези
действия са обективирани в Протокол за
извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 161601584951_2 от 19.06.2020 г.
7. На същата дата - 19.06.2020 г., в 16:45
часа, в присъствието на управителя на “Трейд
Експрес Димитрова“ ЕООД – З.Д.Д. са осъществени действия по установяване
съответствието между вида и количеството на стоките, съобразно данните от
превозните документи и фактически установените такива на място при
разтоварването. При разтоварването е
констатирано съответствие между декларираното и установеното количество стока.
За тези действия е съставен Протокол за извършена проверка на стоки с висок
фискален риск № 161601584951_3 от 19.06.2020 г.
При
проверка в информационната система на НАП са установени следните факти и обстоятелства,
дали основание на органите по приходите да предприемат действия за обезпечаване
на доказателства на основание чл. 121а, ал. 3 във вр. с ал. 2 от ДОПК: Назначените
лица по трудово правоотношение са: 0 лица за 04.2020 г. и по 1 лице за периода
03.2020 г.- 11.2019 г. В
тази насока не са представени никакви писмени доказателства.
При
тези данни, в същия този протокол, на основание чл. 121а, ал. 3 от ДОПК е
определено обезпечение, както следва:
- вид на
стоката: „черва,
пикочни мехури и стомаси на животни, цели или на парчета, различни от тези на
рибите, пресни, охладени, замразени, осолени или в саламура, сушени или пушени“; количество: 600 кг.; пазарна цена за 1 брой: 5,57 лв.; обща стойност
на пазарната цена 3 342,00 лв.; размер на обезпечението 1002,60 лв.
Общ размер
на обезпечението 1002,60 лв.
Според констатациите в протокола, пазарните цени на
описаните стоки, използвани за определяне размера на обезпечението, са
изчислени въз основа на протоколи, изготвени от орган по приходите от отдел
„Анализ и последващ контрол“ в дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, при
прилагане разпоредбите на Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. на министър на
финансите за реда и начините за прилагане на методите за определяне на
пазарните цени. При определянето й е използван метода на сравнимите
неконтролирани цени между независими търговци.
Протоколи,
изготвени от орган по приходите от отдел „Анализ и последващ контрол“ в
дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, определящи пазарната цена на
процесните стоки, не са представени от страна на приходна администрация.
Изрично е
посочено, че сумата на обезпечението, представляваща 30 на сто от пазарната
стойност на стоката, следва да се преведе по цитираната в протокола банкова
сметка на ТД на НАП гр. Пловдив, както и че банковата гаранция или платежното нареждане за
преведена сума в размер на 1002,60 лв., следва да бъдат представени на Началник
сектор „Оперативни дейности“ на адрес гр. Пловдив, ул. „Победа“ № 17 и
изпратени на електронен адрес ************@***.**
в срок от 24 часа, който започва да тече от крайния час на приключване на
проверката.
Посочено е
още, че на основание чл. 121а, ал. 4, в случай, че обезпечението не се
представи в срок до 72 часа от изземването, а при бързоразваляща се стока - до
24 часа, стоката се смята за изоставена в полза на държавата.
8. Стоката е
оставена на отговорно пазене в гр. Първомай, общ. Първомай, обл.
Пловдив, ул. „Княз Борис І“, като за МОЛ и пазач на стоката е назначена З.Д.Д., пълномощник на проверяваното дружество. В тази връзка е
съставен Приемо-предавателен протокол № 161601584951_5 от 19.06.2020 г.
9. Най-накрая е
съставен и Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 161601584951_7 от 22.06.2020 г. в гр. Първомай, общ. Първомай, обл.
Пловдив, ул. “Княз Борис І“, в който е посочено, че на основание чл. 121а, ал.
3, изречение 2, предложение второ от ДОПК, органите по приходите освобождават
иззетата с Протокол № 161601584951_3 от 19.06.2020 г. стока с висок фискален риск, поради представяне на
обезпечение в пари/безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на
действие, не по-малко от 6 месеца, 30 на сто от пазарната стойност на стоката в
размер на 1002,60 лв.
10. В срока по чл. 41, ал. 1 във вр. с чл. 127ж от ДОПК жалбоподателят е оспорил по административен ред процесните действия на органите по приходите, обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 161601584951_3 от 19.06.2020 г. С Решение № 213/24.06.2020 г., както вече бе казано, Директорът на ТД на НАП гр. Пловдив е отхвърлил жалбата на „Трейд Експрес Димитрова“ ЕООД. За да постанови този резултат, решаващият орган изцяло е възприел констатациите, съдържащи се в цитираните по-горе протоколи.
В допълнение в решението се твърди, че
органите по приходите са предприели оспорените действия „след извършена справка в
информационните масиви на НАП“, при който са установили следното:
„Дружеството е регистрирано по ДОПК на
11.11.2002 г. и по ДДС от 12.05.2014 г. Същото е с адрес
на управление и кореспонденция гр. Първомай, ул. „Княз Борис I" № 35.
Собственик и управител на ЗЛ е З.Д.Д. с ЕГН **********,
която до 10.03.2016 г. се самоосигурява в
„Магнолия-90 " ЕТ с ЕИК *********, а след тази дата се самоосигурява
в „Трейд експрес Димитрова" ЕООД до 04.2017 г. и от 07.2017г. - 04.2020г.
След извършена
справка в информационните масиви на НАП, се установява, че към дата 24.06.2020 г.
З.Д.Д. с ЕГН: ********** е със задължения, подлежащи на
разпределение от публичен изпълнител, в общ размер на 197252,71 лв. Същата не е
коректен данъкоплатец
По данни от
информационните системи на НАП, ЗЛ има регистриран ЕКАФП, per. № 4098652, с ИН на ФУ ZK130918 и ИН на ФП 50167720.
Има
открити четири банкови сметки в лева и евро.
Вписани са
общо 5 бр. трудови договори, които са прекратени, като последният трудов
договор на лице на длъжност „технически сътрудник" е прекратен на
01.04.2020г.
При
извършена справка в ПП "Система за управление на приходите" /СУП/ за
назначените по трудово правоотношение лица от проверяваното дружество се
установява, че в него са назначени 1 лице за 03.2020 г., 1 лице за 02.2020 г.,
1 лице за 01.2020 г., 1 лице за 12.2019 г., 1 лице за 11.2019 г., 1 лице за
10.2019 г., 1 лице за 09.2019 г., 1 лице за 08.2019 г., 1 лице за 07.2019 г., 1
лице за 06.2019 г., 1 лице за 05.2019 г., 1 лице за 04.2019 г. От така
установеното се прави извод, че проверяваното лице не разполага с достатъчна
кадрова обезпеченост, която да гарантира безпрепятственото осъществяване на
търговската му дейност. Липсата на достатъчно наети, и то по трудово
правоотношение, лица е показател за непостоянна /нетрайна/ заетост на лица, от
гледна точка на характера на трудовото правоотношение. Няма доказателства за
наличие на достатъчно ангажиран персонал, с цел обезпечаване на осъществяваните
от проверяваното лице търговски сделки със стоки с висок фискален риск, в
немалък размер.
При проверка
в информационните масиви на НАП се установиха следните факти и обстоятелства
относно „Трейд Експрес Димитрова" ЕООД с ЕИК *********, даващи основание
за предприемане на действия за обезпечаване на доказателства на основание чл.
121а, ал. 3, във връзка с чл. 121а, ал. 2 от ДОПК: - Несъответствие между обема
на вътреобщностните придобивания, декларирани от
задълженото лице и декларираните от чуждестранни лица вътреобщностни доставки
към това лице. - Касовата наличност в лева към 31.12.2017 г. е в размер на 206
х. лв., което е индикация за непълно отчитане на приходите от продажби,
съответно намаляване размера на внасяните данъци. - Дружеството не притежава
ДМА, които да покрият данъчни вземания.
За периода
м.04.16 г. - м.04.20 г. ЗЛ декларира основно ВОП /код 9/ на карантия от гръцки, испански и румънски
контрагенти, внос, както и покупки на стоки и услуги от дружества в страната.
Последващата реализация
за периода м.04.16 г. - м.04.20 г. е документирана с МД /код 7/ износ с ДО за 1857364,75 лв., с протокол /код
9/ № 1/ 21.01.20 г. е сторниран
износ с ДО - 79950,12 лв. поради върната стока от получателя и фактури /код1/ с
обща ДО на облагаемите доставки в страната за 139443,90 лв. и начислен ДДС в
размер на 27888,8 лв.
Извършена е
справка в ИС на Агенция Митници за периода 18.03.16 г. -26.05.20 г., съгласно
която от дружеството има деклариран износ за Турция /Истанбул/ с 29 броя ЕАД с
обща стойност лв. 1991579.86 лв. Предмет на износа са замразени агнешки и
овнешки черва и
др. стоки, негодни
за човешка консумация.
Осъществяваният от
дружеството износ, предопределя и резултатите на ЗЛ по ЗДДС: за периода м.04.16
г.-м.01.2020 г. СД по ЗДДС за периода 02-03/20 г. са нулеви, а за 04/20 г. - ДДС
за внасяне в размер на 40,42 лв. ЗЛ декларира като резултат ДДС за
възстановяване в общ размер 23891,98 лв. /кл. 60 по
СД/ и ДДС за внасяне в общ размер на 1594,12 лв. /кл.
50 от СД/. Периодично на „Трейд експрес Димитрова" ЕООД са извършвани ППВ
във връзка с деклариран ДДС за възстановяване.
Във връзка с
горните обстоятелства не може да се сподели оплакването за липса на основания
за прилагане разпоредбите на чл. 121а, ал. 2 от ДОПК, както и за липса на
материално-правни предпоставки за предприемането на действия по обезпечение.
Протокол за обезпечаване на доказателства е издаден на основание чл. 121а, ал.
3 от ДОПК, във връзка с наличие на хипотезата на чл. 121а, ал. 2 от ДОПК, след
като от органите по приходите е установено, че при последващо разпореждане със
стоките, събирането на дължимите данъци ще се окаже невъзможно или значително
затруднено.“
Във
връзка с горните „фактически установявания” от страна на ответния
административен орган не са ангажирани НИКАКВИ писмени доказателства, което
изключва необходимостта от тяхното обсъждане.
Това са били основанията да се приеме,
че безспорно е установено наличието на хипотезите на чл. 121а, ал. 3 във връзка
с ал. 2 от ДОПК за обезпечаване на доказателствата.
ІV. За правото:
11. Обжалваните действия са предприети по реда на чл. 121а, ал. 3 от ДОПК от материално компетентни органи на приходната администрация /видно
от представена по делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г., издадена от
Изпълнителния директор на НАП на лист 31-33 по делото/, при осъществяване на фискален
контрол върху движението на стоки с висок фискален риск (уреден в Глава Петнадесета от
ДОПК).
12. При извършената
проверка на дружеството-жалбоподател органите по приходите са приели за
установено, че при последващо разпореждане с процесната стока, събирането на
дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни – хипотеза (уредена в чл. 121а, ал. 2 от ДОПК), допускаща
предприемане на действия по обезпечаване на доказателства, уредена в чл. 121а,
ал. 3 във връзка с ал. 2 и чл. 40 от ДОПК.
Тази
разпоредба (чл. 121а, ал. 3 от ДОПК) предвижда, че в случаите по ал. 1 и 2, органите по приходите
предприемат и действия по чл. 40 от кодекса за обезпечаване на доказателства
със срок на действие до 72 часа, без разрешение на съда, като стоката и
документите за стоката се изземват.
В контекста на
цитираните нормативни правила, следва да се констатира, че от съдържанието на
процесния протокол, не се установява по какви конкретни съображения и въз
основа на какви точно данни, органите по приходите са приели, че са налице
предпоставките на чл. 121а, ал. 2 от ДОПК, за да предприемат действия по
обезпечаване на доказателствата.
Единствените твърдения в тази насока, както вече бе казано, са че при проверка в информационната система на НАП е
установено, че назначените лица по трудово правоотношение в дружеството са: 0
лица за 04.2020 г. и по 1 лице за периода 05.2019 г. - 03.2020 г. В случая освен,
че в тази насока не са ангажирани доказателства, по никакъв начин не е
обосновано как тези обстоятелства биха могли да доведат до невъзможност или до значително затрудняване на събирането
на дължимите данъци при последващо разпореждане с процесната стока.
Обезпечаването
на доказателствата по смисъла на чл.121а, ал. 3 във вр. с чл. 40 от ДОПК се
извършва посредством изземването на стоките и придружаващите ги документи и
продължаване на забраната за разпореждане по чл. 13, ал. 3, т. 4 от ДОПК.
В чл. 121,
ал. 3 от ДОПК е предвидено още, че „…стоката се освобождава след представяне на
обезпечение в пари или безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на
действие, не по-малък от 6 месеца, в размер 30 на сто, съответно 10 на сто от пазарната стойност на стоката и след
заплащане на разноските по изземването и съхранението й.“
13. В хода на
извършените на дружеството проверки, описани по-горе, е установено, че
транспортното средство е пристигнало на мястото на разтоварване в декларираните
от водача час, дата и място, като поставеното техническо средство за контрол на
транспортното средство е с ненарушена цялост и същото е отстранено, при
разтоварването на стоката е констатирано пълно съответствие между декларираното
и установеното количество стока. Не се твърди дружеството да има ликвидни и
изискуеми задължения. Други фактически констатации в оспорения протокол не се
съдържат. Още веднъж следва да се подчертае, че липсват изложени съображения
относно конкретната доставка и защо се приема, че при последващо разпореждане
със стоката, събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително
ще се затрудни, доколкото в хипотезата на чл. 121а, ал. 2 от ДОПК, органът по
приходите е длъжен да изследва, установи и посочи конкретните обстоятелства,
водещи до този извод. Неизлагането на всички относими факти във връзка с
формирането на извода за прилагане на чл. 121а, ал. 2 от ДОПК, водят до
немотивиране на акта, което от своя страна представлява съществено нарушение на
чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК.
14. Действително, в
решението на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, са изложени мотиви (възпроизведени в раздел III. „За фактите“, т. 10 от настоящото решение) във връзка с наличието на хипотезата на чл. 121а, ал. 2 от ДОПК. Всички
констатации на решаващия орган в тази насока обаче, не са подкрепени с никакви доказателства, което
изключва необходимостта от тяхното обсъждане.
Правилата
за доказване важат в еднаква степен, както за задълженото лице, така и за
органа по приходите. Разпоредбата на чл.
170, ал. 1 от ДОПК, приложима в настоящото производството по препращане на § 2
от ДР на ДОПК, задължава административния орган да установи съществуването на
фактическите основания, посочени в акта, и изпълнението на законовите
изисквания при издаването му. Принципите на обективната истина и служебното
начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите
си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение, дали те са
представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт,
от противната страна по административния спор или пък са издирени служебно от
съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците
от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и
задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто
юридически факт не е доказан. Изпълнението на това задължение от страна на
съда, означава при недоказване, да се
приеме, че недоказаното не е осъществено. А щом юридическият факт не е
осъществен, не могат да настъпят последиците, които съответната
материалноправна норма свързва с неговото проявление.
Разпоредбата
на чл.121а, ал. 2 от ДОПК изисква
конкретно установяване от органа по приходите (а не предположение или „индикации“)
на точни факти, последица от проявлението или липсата, на които е състояние,
при което след разпореждане със стоката, несъмнено събирането на дължимите
данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Впрочем, в случая дори
не е посочено събирането на кои точно данъци ще бъде невъзможно или значително
ще бъде затруднено.
Именно
изложените до тук съображения изключват приложението на разпоредбата на чл.
121а, ал. 3 във връзка с ал. 2 и чл. 40 от ДОПК в настоящия казус.
15. Относно размера на
определеното обезпечение:
Каза се, според чл. 121а,
ал. 3 от ДОПК, обезпечението се определя в размер 30 на сто от пазарната
стойност на стоката и след заплащане на разноските по изземването и
съхранението й. В закона липсва изрична разпоредба за начина на определяне на
пазарната стойност на стоката и органа и/или лицето, което я определя.
Несъмнено е, че
обезпечението, а следователно и пазарната стойност на стоките, трябва да бъде
определено още в протокола/акта, с който е постановено временното изземване на
стоката и налагане на обезпечителните мерки. Последният се съставя от органите
по приходите и съответно, същите са компетентни да определят и пазарната
стойност на стоките, при липса на разпоредба в противен смисъл.
В тази насока, трябва да се посочи и това, че
Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г., не изисква пазарната цена във всички случаи да
бъде определяна от независим лицензиран оценител и/или вещо лице (арг. от чл. 64 и чл. 65 от Наредбата). Напротив – допуска
се само по преценка на органите по приходите да бъдат ползвани такива оценки.
Според § 1, т. 8 от ДР на ДОПК – „Пазарна цена“ е
сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена
при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между
лица, които не са свързани.
Съответно, в § 1, т. 10 от ДР на ДОПК са описани
конкретните методи, посредством които може да се определя „пазарната цена“,
когато това е необходимо във връзка с приложението на конкретни разпоредби на
процесуалния кодекс. Първо посочен между тях е „методът на сравнимите
неконтролирани цени между независими търговци“ и той именно, съгласно процесния
протокол, е бил приложен в конкретния казус при определяне на размера на
обезпечението за освобождаване на процесните стоки.
Според чл. 18, ал. 1 от Наредба № Н-9 от
14.08.2006 г. - Методът на сравнимите неконтролирани цени съпоставя цената за
продукти и услуги по контролирана сделка с цената за продукти или услуги по
съпоставима неконтролирана сделка, осъществена при съпоставими условия.
Явно е, че съобразно цитираната нормативна
разпоредба, определянето на пазарната цена на една стока към конкретен момент
във всички случаи трябва да бъде извършено при сравняване на цените и условията
на точно определени конкретни сделки, извършени между независими търговци, т.е.
трети за жалбоподателя и съконтрагентите му лица.
За да бъде приложен този метод и съответно да се
определи пазарната цена на процесните стоки, безусловно необходимо е било
органът по приходите да констатира данни за конкретно извършени продажби в
същия период и със същите стоки между независими търговци и да съотнесе
стойностите по тях с процесните такива, като ги коригира, с оглед критериите,
посочени в чл. 20 от Наредбата.
Казано с други думи, отговорът на въпроса дали
пазарната цена на стоката и размерът на разпореденото
обезпечение са определени в съответствие с нормативно установения за това ред,
е възможно да бъде даден само, ако са налице несъмнени данни за наличието на
конкретни сделки между конкретни правни субекти, които имат за конкретен обект
идентични стоки. Това именно са обстоятелствата, които органите по приходите е
трябвало да изследват и с оглед на които е трябвало да изградят своите
констатации и изводи.
В случая обаче, определянето на пазарната цена на стоките не е основано
на отделно индивидуализирани правни сделки, извършени между точно определени
правни субекти. В процесния Протокол за извършена проверка на стоки
с висок фискален риск № 161601584951_3 от 19.06.2020 г., изрично е записано, че „Пазарните
цени на описаните стоки, използвани за определяне размера на обезпечението, са
изчислени въз основа на протоколи, изготвени от орган по приходите от отдел
„Анализ и последващ контрол“ в дирекция „Финансов контрол“ при Централно
управление на Националната агенция за приходите…“. Въпросните протоколи, отново не са представени по делото, поради което тяхното съдържание остава
неясно както за съда, така и за жалбоподателя. Това от своя страна обезсмисля
дадените указания, че преизчисляването на пазарната цена, както и това на
размера на обезпечението, може да се извърши, ако получателят на стоката
представи пред НАП експертиза, доказваща промяна в пазарните условия на
територията на Република България, при положение, че не е ясно кои пазарни
условия е имал предвид административният орган.
Липсата на данни за определяне на пазарната
стойност на стоката в съответствие с нормативно установения за това ред, без
съмнение нарушава правата и законоустановените интереси на проверяваното лице в
хода на административната процедура. Това пък налага да се приеме, че жалбата,
с която е сезиран съдът, е основателна.
16. Изложените до тук съображения,
обосновават извод за незаконосъобразност на оспорените действията
на органите по приходите при извършване на фискален контрол върху движението на
стоки с висок фискален риск, обективирани в Протокол за извършена проверка на
стоки с висок фискален риск № 161601584951_3 от 19.06.2020 г. Те ще
следва да бъдат отменени.
V. За разноските:
17. При посочения изход на спора, на основание чл. 161 ал. 1, пр. 1 от ДОПК, на жалбоподателя се дължат сторените разноски по производството, които се
констатираха в размер на 250 лв., от които 50 лв. платена държавна такса за
образуване на съдебно производство и 200 лв. адвокатско възнаграждение.
Така
мотивиран, на основание чл. 41, ал. 3 от ДОПК, Пловдивският административен
съд, ІI отделение, ХVІІ състав,
О П Р
Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ действията на органите по приходите при
извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск,
обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 161601584951_3
от 19.06.2020 г., потвърден с
Решение № 213 от 24.06.2020 г. на Зам. Директора на ТД на НАП гр. Пловдив.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на “Трейд Експрес Димитрова “ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя З.Д.Д., сумата от 250 лв. –
заплатените държавна такса и адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: