№ 133
гр. Пловдив, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нина Ив. Кузманова
Членове:Веселин Д. Хаджиев
Иван М. Минчев
при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска
като разгледа докладваното от Нина Ив. Кузманова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20225300600357 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда, постановена по НЧХД 1002/2019г., Асеновградския
районен съд, 7-ми н.с., е признал подсъдимите Т.Д. и М.Г.А. за НЕВИНОВНИ
в извършване на престъпление: по чл.130, ал.1 от НК- за подс. Д. и по чл.130,
ал.2 от НК- за подс. А., като на основание чл.304 от НПК ги е оправдал по
така повдигнатите им с частната тъжба обвинения. Със същата присъда са
отхвърлени изцяло като неоснователни предявените от частния тъжител
Г.Р.Р. граждански искове: за неимуществени вреди в размер на общо 6000
лева, за престъплението по чл.130, ал.1 от НК, предявен спрямо подс. Д.,
както и в размер на 3000 лева за престъплението по чл. 130, ал.2 от НК,
предявен спрямо подс. А., ведно със законна лихва от датата на увреждането
до окончателното изплащане на сумите. На основание чл.190, ал.1 от НПК
направените по делото разноски са възложени в тежест на частния тъжител.
Присъдата, в законоустановения срок е обжалвана от повереника
на частния тъжител и граждански ищец Г.Р.Р. -адв.А.П. с оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност. Иска се отмяна на присъдата изцяло и
постановяване на нова, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни по
1
повдигнатите им обвинения, ведно с произтичащите от това законови
последици- уважаване на гражданските искове с присъждане на справедлив
размер на обезщетения за неимуществени вреди, както и присъждане на
направени по делото разноски. В допълнение към жалбата са изложени
доводи за неправилна оценка на събраните гласни доказателствени средства,
ведно с изготвената СМЕ-за и неправилни изводи относно виновното
поведение на двамата подсъдими.
Тези доводи се поддържат и във въззивната инстанция. Претендира се
заплащане на направени разноски.
Подсъдимите Т.Д. и М.Г.А. не се явяват във въззивното производство
и не вземат становище по жалбата. Не се явява и упълномощеният им
защитник- адв.М..
Пловдивският окръжен съд, след цялостна проверка на
първоинстанционния съдебен акт, независимо от основанията, посочени от
страните и в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл.
314 НПК, намира за установено следното:
По делото са налице основанията на чл.335, ал.2 вр. с чл.348, ал.3, т.1 и
т.2 от НПК. При разглеждане на делото в първоинстанционното съдебно
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
довели до ограничаване правата на страните. Налице е съществен недостатък
на обжалвания съдебен акт- липса на мотиви. Съдебният акт на
първоинстанционния съд следва да бъде отменен и делото върнато за ново
разглеждане от друг състав, поради следното:
В мотивите към решението, първоинстанционният съд, след като е
описал кои са установените, според него, факти по делото, е посочил, че
фактите и обстоятелствата са подкрепени от изготвените съдебно-
медицински експертизи, писмените доказателства и показанията на
разпитаните свидетели/поименно посочени/. Така, въпреки множеството
гласни сведения за обстоятелствата случили се на 26.11.2019г., които са
много противоречиви , районният съд не е направил никакъв анализ на
свидетелките показания, които съпоставени със заключенията на СМЕ-зи, са
основен източник на сведения за случилото се на инкриминираната дата в
дома на подсъдимите. Съвсем схематично районният съдия е посочил кои
показания биват кредитирани и кои не, като не е обсъдил какво установяват
2
в показанията си свидетелите и за изясняването на кои факти допринасят.
Така например, съдът е посочил, че кредитира показанията на св. Г. Р., „ в
частта относно това, което той лично е възприел, тъй като същите от
една страна се намериха подкрепени от писмените доказателства по
делото, от обясненията на подсъдимата М.А. и не се опровергават от
станалите доказателства по делото.“ При този анализ на показанията на св.
Р. не става ясно за кои обстоятелства биват възприети неговите показания,
кои от изложените факти намират подкрепа с други доказателства и за кои не,
в точност –какво този свидетел лично е възприел. Подобен е подхода и при
коментара на показанията на свидетелите, чиито показания не се кредитират
от съда- св. Ш.Х. и св.М.К.. Техните показания са отхвърлени като
достоверни с общите изрази „неясни, непоследователни, логически
неиздържани, лишени от подреденост и смисленост, хаотично
разхвърляни“. По отношение на показанията на св. К. е прието, че те се
опровергават от обясненията на подсъдимите, но за кои обстоятелства е
налице неяснота и несъответствие отново не стана ясно, тъй като липсва
анализ и на обясненията на подсъдимите –това какво те установяват, каква
подкрепа намират с останалите събрани доказателства, за да се приеме, че се
„характеризират с вътрешна последователност, логичност, те взаимно се
допълват, нямат нито вътрешни, нито помежду им противоречия“. Този
схематичен анализ на гласните доказателствени средства, не дава никаква
яснота за това, за какви обстоятелства допринасят показанията на различните
свидетели и обясненията на подсъдимите. Липсва какъвто и да е анализ и
съпоставка на събраните доказателства.
Иначе казано, според настоящия въззивен състав, липсва анализ на
доказателствата, събрани в хода на съдебното производство, което е
съществено нарушение, ограничаващо правото на защита на страните.
Липсата на мотиви е пречка за разглеждане на делото по същество от
въззивния съд, защото съгласно чл. 335 ал.2 вр. чл.354 ал.3 т.2 от НПК е
абсолютно основание за отмяна на решението и връщане делото на първата
инстанция за ново разглеждане от друг състав. При липсата на мотиви
въззивната инстанция не може да провери доколко са основателни
направените възражения. Това води и до ограничаване процесуалните права, в
случая нарушаване правото на защита срещу постановения съдебен акт и
съответно до съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348 ал.3,
3
т.2 НПК.
Освен горното, първостепенният съд е допуснал съществено
противоречие между диспозитив и мотиви на постановената присъда,
изразяващо се в следното: Видно от диспозитива на присъдата, двамата
подсъдими са признати за невинни по повдигнатите им обвинения за
причиняване на леки телесни повреди на частния тъжител Г.Р. и оправдани на
основание чл.304 от НПК. Едва в мотивите / на стр.10/обаче става ясно, че
съдът е приел, че действията на подс. М.А. покриват състава на чл.12 от НК и
че същата е действала при условията на неизбежна отбрана. Направен е и
извод, че „липсва съставомерност на престъплението по чл.130, ал.2 от
НК“. Освен че е налице разлика между липсата на съставомерност и липсата
на обществена опасност на деянието по смисъла на чл.12 от НК, каквото
разграничение няма в изложението на съда, то очевидно е, че едва в мотивите
си съдът се е позовал на различно основание, за което подс. А. е оправдана,
без това е отразено в диспозитива. Освен противоречие между диспозитив и
мотиви, е налице и вътрешна противоречивост в правните изводи на съда,
относно наличието или липсата на извършено престъпление. По отношение
на подс. Т.Д., отново за първи път в мотивите се разбира волята на
първостепенния съдия- че нараняванията на частния тъжител са причинени
без да е налице вина на този подсъдим, „а са случайно деяние по смисъла на
чл.15 от НК“ . В следващия абзац, съдът е заключил, че липсва субективен
състав на престъплението по чл.130, ал.1 от НК и подс. Д. е признат за
невинен и оправдан. От една страна, за въззивния състав е невъзможно да се
ориентира в изводите на първата инстанция, още повече, че липсва изложение
за установените от обективна и субективна страна обстоятелства от състава
на престъпленията по чл.130, ал.1 и ал.2 от НК. От друга страна,
констатираните противоречия между диспозитив и мотиви, което несъмнено е
нарушение от категорията на тези по чл.348, ал.3, т.1 от НПК, води до изводи
за объркана и неясна воля на съда, което пречи на страните да разберат
основанията и съображенията за постановената оправдателна присъда.
Ето защо и във връзка с изложеното по-горе въззивният съд счита, че
обжалвания съдебен акт следва да бъде отменен, а делото върнато за ново
разглеждане от друг състав на същия съд за отстраняване на посочените
нарушения. Тъй като обжалваният съдебен акт се отменя на процесуално
4
основание, съдът намира, че делото не следва да бъде разгледано по същество
и с оглед направените в протеста оплаквания за неправилно приложение на
материалния закон, който въпрос следва да бъде решен при новото
разглеждане на делото от първата инстанция.
Ето защо и на основание чл.335 ал.2 вр. с чл.348 ал.3, т.1 и т.2 от НПК,
Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъдата от 29.10.2021 год., постановена по НЧХД №
1002/2019г. по описа на Асеновградския районен съд, 4-ти наказателен
състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5