№ 220
гр. Козлодуй, 20.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Адриана Г. Добрева
при участието на секретаря Стела Б. Бочева
като разгледа докладваното от Адриана Г. Добрева Гражданско дело №
20221440100615 по описа за 2022 година
Съдебното производство е образувано по искова молба на В. П. СТ.,
ЕГН **********, с адрес село Кранево, улица „Волга” № 28, с която е
предявил против „АЕЦ КОЗЛОДУЙ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. Козлодуй, представлявано от изпълнителния
директор Наско Асенов Михов обективно съединени искове, както следва:
1. с правно основание чл.344, ал.1 т.1 КТ за отмяна като
незаконосъобразна на Заповед № 67/03.05.2022 г. на изпълнителния директор
на „АЕЦ КОЗЛОДУЙ“ ЕАД, с която е прекратено трудовото му
правоотношение на основание чл.328, ал.1 т.11 от КТ;
2. с правно основание чл.344, ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на
предишната работа на длъжност „Управител на ваканционно селище
Кранево” в Дирекция „Икономика и финанси”, Управление „Допълнителни
стопански дейности", Отдел „СБКО" в „АЕЦ Козлодуй” ЕАД гр. Козлодуй и
3. с правно основание чл.344, ал.1 т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ за заплащане
на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради
незаконното уволнение за периода от 05.05.2022 г. до 05.11.2022 г. в размер
на 15 421.98лв. (вж. изменени на иска в с.з. на 26.07.2022 г.), ведно със
законната лихва. Претендира и съдебни разноски.
1
В съдебни заседания ищецът се явява лично и с пълномощник адвокат
Р.М. и поддържа исковата молба с искане да бъде призната за незаконна и
отменена заповедта, с която е прекратено трудовото му правоотношение и
като последица от това да бъде възстановен на предишната работа при
работодателя и да му бъде присъдено обезщетение за времето през което е
останал без работа.
С молба вх. № 3042/11.07.2022 г. (л.187 в делото) доколкото в исковата
молба не са изложени обстоятелства, на които ищеца основава иска за отмяна
на обжалваната заповед пълномощника е изложил, че оспорва заповедта като
незаконна поради допуснато нарушение изразяващо се в не спазване на
закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, тъй като към датата на уволнението ищеца
В.С. е бил в отпуск по болест разрешен му с болничен лист
Е20221183365/03.05.2022 г.. С молба вх. № 3054/12.07.2022 г.(л.182)
поддържа и при издаване на обжалваната заповед работодателя е нарушил
чл.8 КТ като е злоупотребил с правото си да измени изискванията за
заеманата длъжност, тъй като с протокол №12 от заседание на СД на „АЕЦ
Козлодуй” ЕАД проведено на 7.04.2022г. е взето решение за изравняване
образователната степен на управители на почивни бази в магистър, но не е
взето решение да се изисква владеене на чужди езици от управителите.
Поддържа, че на работодателя е било известно от представените от него
документи за завършено образование, че притежава образователна степен
магистър, както и притежава дипломи доказващи владеене на руски,
английски език II-ро ниво и на немски език. Излага доводи, че работодателя
не е посочил критерии за владеене на чуждите езици и, че не му е била
връчена длъжностна характеристика за внесените изменения в сила от
15.04.2022г.
Ответника „АЕЦ Козлодуй” ЕАД в срока по чл.131, ал.1 ГПК, е
представил писмен отговор, с който оспорва предявените искове по
основание, а иска за обезщетение и по размер. Поддържа, че ищеца В.С. е
работил по безсрочен трудов договор на длъжност „Управител” на
Ваканционно селище „Кранево”, и със Заповед № 67/03.05.2022 г. връчена му
на работното място, при условията на отказ на 04.05.2022 г., трудовото му
правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал.1, т.11 от КТ, поради
промяна на изискванията за заемане на длъжността, на които той не отговоря
2
да владее руски или украински език и два западни езика. Твърди, че от
предоставените на работодателя документи за образование и квалификация се
установява, че В.С. не отговоря на изискванията по т. 2.3 от Длъжностната
характеристика ид. № ДОД.ОК. ДХ.1224/02 да владее руски или украински и
минимум два западни езика.
Оспорва към датата на връчване на заповедта ищеца да е ползвал отпуск
по болест и излага доводи, че е бил на работа и впоследствие по пощата е
изпратил болничен лист за периода от 03.05.2022 г. до 09.05.2022 г. и счита,
че поради това ищеца не се полза от предварителната закрила по чл.333, ал.1
т. от КТ.
Съдът, след като взе предвид представените по делото писмени
доказателства и приетата съдебно счетоводна експертиза по отделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
Ищецът В. П. СТ. видно от трудовото му досие е работил в „АЕЦ
Козлодуй” ЕАД на длъжност „Управител” на Ваканционно селище „Кранево”,
Дирекция „Икономика и финанси“, Управление „Допълнителни стопански
дейности“, отдел „Социално битово и културно обслужване“. Със Заповед №
67/03.05.2022 г. която му е връчена на работното място, при условията на
отказ на 04.05.2022 г., трудовото му правоотношение е прекратено на
основание чл. 328, ал.1, т.11 от КТ. На 04.05.2022 г. заедно с дисциплинарната
заповед в условията на отказ на ищеца е връчено и предизвестие Peг. №
1239/03.05.2022 г. за прекратяване на трудовото му правоотношение на
основание чл. 328, ал.1, т.11 от КТ, поради промяна на изискванията за
заемане на длъжността, на които той не отговоря.
Видно от писмените доказателства по делото и в частност от
приложената Длъжностна характеристика за длъжността на ищеца
управителят на „Ваканционно селище Кранево“ с ид № ДОД.ОК. ДХ.1224/02,
тя е въведена в действие със Заповед № АД- 3397/01.12.2014 г. и в
последствие в нея са направени три изменения. Последното изменение е в
сила от 15.04.2022 г. на основание Заповед № АД-961/08.04.2022 г. за
въвеждане на изменение № 2 от Длъжностното щатно разписание на „АЕЦ
Козлодуй“ ЕАД, ид. № 22.Ю.ОУ.00.СПН.004/00 и Становище №
22.94.ЧР.Ст.733 от Дирекция „Икономика и финанси“, като е променено
3
изискването в т. 2.1 за образованието, като изискването е за квалификация
магистър. В т.2.2. е променен професионалния опит и в т.2.3 са добавени
изисквания за владеене на чужди езици – да владее руски или украински език
и минимум два западни езика.
В писмения отговор ответника признава и от писмените доказателства в
делото се установява, че с Решение № 6.1.1 от Протокол № 12 от заседание на
Съвета на директорите на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД от 07.04.2022 г. (л.77) по
доклад на изпълнителния директор на АЕЦ от 07.04.2022 г. (л.78) е прието
изменение на длъжностно щатно разписание в частта досежно въведено
изискване за заемане длъжността на ищеца образование „магистър”. В
доклада не се съдържа предложение и СД на АЕЦ не е взел решение за
промяна в изискванията за длъжността на ищеца да владее руски или
украински език и минимум два западни езика.
Видно от приложеното в делото на л.87 Становище № 22.94.ЧР.Ст.733
от Дирекция „Икономика и финанси“ без дата (в долния ляв ъгъл има запис,
че документа е изготвен на 08.04.2022 г.) е предложена промяна в
изискванията за длъжността на ищеца да владее руски или украински език и
минимум два западни езика. По делото няма доказателства тази промяна и
изискванията да са приети от СД на АЕЦ.
От писмените доказателства в делото, включително от материалите
съдържащи се в личното трудово досие на ищеца безспорно се установява, че
той притежава образование с квалификационна степен „магистър”, с което
отговаря на новите изисквания на работодателя за длъжността, която заема, за
което страните нямат спор.
От приложеното свидетелство за професионална квалификация,
издадено на ищеца от Частен професионален колеж по туризъм е видно, че
той е изучавал и положил успешно изпити по руски език и по английски език,
а от свидетелство издадено му за завършено образование в училище по
корабостроене е видно, че ищеца е учил и успешно е положил изпити по
руски език и по немски език.
По делото е безспорно доказано от събраните писмени доказателства,
че в периода от 03.05.2022 г. до 09.05.2022 г. ищеца В.С. е бил в отпуск по
болест съгласно (първичен) болничен лист № Е20221182365/03.05.2022 г.(на
л.88). Установява се и, че този болничен лист е бил обжалван от
4
работодателя, като административното производство по оспорването му към
датата на приключване на устните състезания (на 02.09.2022 г.) не е
приключило. Няма спор и че работодателят е получил по поща болничния
лист на ищеца след 03.05.2022 г., като същия е заведен в Регистъра на
болничните листове под № 2896/10.05.2022 г.
По делото се установява от представена от работодателя Присъствена
форма – таблица на л.344, че на 03 и 04 май 2022г. е отбелязано, че ищеца е
(Б) - болничен.
От страна на ищеца е изслушан свидетеля Иванка Маринова С.а. От
показанията и се установява, че работи в почивната база на „АЕЦ Козлодуй“
ЕАД в село Кранево като Домакин и замества Управителя, когато той е в
болнични или в отпуска. Замествала е ищеца (Управителя на почивната база)
на 03 и на 04 май 2022 г., защото е бил в отпуск по болест. За месец май 2022
г. тя е изготвила присъствената форма в края на месеца и в нея е отбелязала,
че на тези дати управителя е в болничен. Тя е направила корекция в
присъствената книга за факта, че на датите 03 и 04.05.2022 г. управителя е в
болничен. Знае, че болничния лист е изпратил от него в АЕЦ по електронната
поща.
Свидетелства, че на 04.05.2022 г. управителя на базата е идвал, за да си
оправи предния болничен лист и да си изпрати документи, за да му
възстановят сума за лекарствата. Знае, че на 04.05.2022 г. са идвали
служители на АЕЦ, за да връчват книжа на управителя. Той е бил в базата, но
не е присъствала на срещата и не е чула разговора между тях. Свидетелства,
че знае от ищеца, че е уведомил служителите че е в отпуск по болест и е
пожелал да им предаде болничен лист, но те са отказали да го получат.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, логични и
безпристрастни само за фактите, които лично е възприела, че на 04.05.2022 г.
ищеца е бил в болничен. Дошъл е същия ден в почивната база и е бил там,
когато служители на АЕЦ са дошли и са разговаряли по повод връчване на
книжа, както и за факта, че тя е изготвила присъствената форма за месец май
2022 г. и тя е направила корекцията в присъствена книга за отсъствието по
болест на ищеца.
От страна на работодателя са изслушани свидетелите Даниел Йорданов
Енчев, Светлана Китанова и Цветелина Симова, всички служители на
5
ответното дружество.
От показанията на свидетеля Даниел Енчев се установява, че работи в
„АЕЦ Козлодуй“ на длъжност Началник отдел „Социално-битово и културно
обслужване“ и е пряк ръководител на ищеца. Ищеца като Управител на
почивната база в с.Кранево отговаря за цялостната организация на процеса на
работа във вилното селище по отношение на опазване на сградния фонд,
разпределяне на задачите между неговите подчинени и съответно отчита пред
него изпълнението на задачите. На 04.05.2022 г. ищеца го е уведомил по
телефона след обяд около 14 часа, че в базата в с.Кранево са пристигнали
колежки от АЕЦ, но той в същото време отива да си вземе болничен, тъй като
има здравословни проблеми. Казал е, че ще му изпрати по-късно болничния
лист, който включва и 3 май, предходния ден.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни и
безпристрастни за факти, който лично и непосредствено е възприел.
От показанията на свидетеля Светлана Китанова се установява, че работи в
„АЕЦ Козлодуй“ на длъжност Специалист „Трудови отношения“ в
Управление „Администрация и контрол“. Познава ищеца. Тя и свидетеля
Цветелина Симова са били командировани във ваканционно селище
„Кранево“ на 04.05.2022 г. със задача да връчат на ищеца като Управител на
селището документи за изменение на трудовото правоотношение,
предизвестие и заповед за прекратяване на трудовия договор. Пристигнали
около 14,45 ч. в с.Кранево. Никой не ги посрещнал и при опит да влязат в
станцията, входовете били заключени. Видели в двора един мъж и една жена
и помолили да им отворят, като казали, че търсят ищеца (управителя С.).
Малко след това дошъл ищеца и отключил. Още на входната врата ги
уведомил, че е отпуск, но те извършили проверка по телефона и получили
справка, че работодателя не му е разрешавал отпуск. Трябвало да връчат на
ищеца нова длъжностна характеристика с изменения, предизвестие за
прекратяване на трудовия договор и заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение. Обяснили му, но ищеца отказал да прочете и получи и
подпише книжата. Провел разговор по телефона, но не знае с кого. След това
напуснал базата, като им казал да го чакат, защото отива до личния лекар, че
е болен и има медицински изследвания и ще върне. Не е съобщил, че е в
отпуск по болест и пред тях не е представил болничен лист. Те оформили
6
документите, че отказва да ги подпише и напуснали.
От показанията на свидетеля Цветелина Йорданова се установява, че
работи в „АЕЦ Козлодуй“ на длъжност „Експерт трудови отношения“ в
сектор „Трудови отношения“ към Управление „Администрация и контрол“.
Не познава ищеца. На 04.05.2022 г. е била заедно със св.Китанова
командирована в почивната база в с.Кранево, за да връчат документи на
ищеца като управител на базата. Пристигнали около 14.45 ч. Базата била
заключена. Помолили хора в двора да им отключат. След няколко минути
дошъл ищеца, отключил и ги въвел в сградата, където се намира рецепцията.
Още, когато им отключвал вратата съобщил, че е в отпуск. Направили
проверка и установили, че не му е разрешен отпуск от работодателя. Лично
обяснила на ищеца съдържанието на документите и поискала да ги подпише.
Той казал, че няма да подпише нищо, тъй като се намира в отпуск. Провел
разговор по телефона с прекия си ръководител Енчев и им казал, че ще
изпрати документите по него. Не приели, защото са командировани със
задача да му връчат документите и му обяснили процедурата по оформяне на
отказ да ги получи. Ищеца станал и тръгнал – влязъл в друго помещение, тя
го следвала, но се отказала и се върнала при св. Китанова да го чакат. Когато
излязъл им казал да чакат. Обяснил, че има изследвания и ще отиде до
гр.Варна и поискал да го изчакат. Излязъл от почивната станция, а те
оформили документите с отказ от негова страна да получи книжата и си
тръгнали. Не е показвал болничен лист.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Китанова и Йорданова като
обективни, логични и непротиворечиви само за фактите, които лично и
непосредствено са възприели - че на 04.05.2022 г., когато са пристигнали в
почивната база на АЕЦ в с.Кранево, за да връчат книжа на ищеца като
управител на базата в 14.45 ч., той е бил в базата, не е пожелал да получи
книжата съдържащи предизвестие и заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение, както и нова длъжностна характеристика. Книжата са
оформени от тях при отказ от ищеца да ги получи. Той е провел разговор по
телефона с прекия си ръководител и е съобщил, че е в отпуск както и, че е
болен, след което е напуснал почивната база и не е предоставял на
свидетелите болничен лист.
От приетото удостоверение за БТВ на ищеца и фиш за работна заплата,
7
издадени от работодателя, се установява, че последното му БТВ за пълен
работен месец преди уволнението ( месец април 2022 г. с 19 работни дни) е в
размер на 2 570.33 лв.
По делото няма данни (видно от справките изискани от НОИ, за
периода 6-месеца след уволнението) ищеца да е получавал обезщетения по
болнични листа.
От представената в оригинала трудова книжка на ищеца, се установява,
че след уволнението на 04.05.2022 г. не е започна работа по трудово
правоотношение.
При така възприетата фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 357, ал.1 вр. чл.344, ал.1
т.1, т.2 и т.3 вр. чл.225, ал.1 от КТ.
Разпоредбите на чл.328, ал.1 от КТ уреждат редица изчерпателно
изброени отделни безвиновни основания за едностранно прекратяване на
трудовото правоотношение от работодателя, като на съдебен контрол
подлежат обстоятелствата дали заповедта е издадена от лице с работодателска
власт към момента на прекратяване на правоотношението, дали са били
налице онези факти, които са изложени като мотиви на прекратителната за
правоотношението заповед, дали е дадена правилна правна квалификация на
тези обстоятелства и дали те са посочени в съответната хипотеза на чл. 328,
ал.1 от КТ. В това производство съдът се ръководи само от изложените в
уволнителната заповед факти и само за тяхното наличие е проверката му.
Уволнителната заповед следва да е мотивирана, като посочената от
работодателя правна квалификация на уволнителното основание следва да
съответства на изложените фактически основания за уволнението, защото
обратното би нарушило равнопоставеността между страните, тъй като
служителят няма да знае как да организира защитата си срещу уволнението.
В конкретния случай по делото не се спори, а и се установява от
приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства, че
между страните е съществувало валидно трудовото правоотношение по което
ищецът от 28.05.1998 г. е работил при ответника на длъжността управителят
на „Ваканционно селище Кранево“. Безспорно се установи по делото и
страните не спорят и, че считано от 04.05.2022 г. трудовото правоотношение
8
на ищеца е прекратено с връчено му в условията на отказ да получи
предизвестие и процесната Заповед № 67/03.05.2022 г. на изпълнителния
директор на „АЕЦ КОЗЛОДУЙ“ ЕАД на основание чл.328, ал.1 т.11 от КТ,
при промяна на изискванията за заемане на длъжността, на който ищеца не
отговаря. Предизвестието и уволнителната заповед са съставени и подписани
от работодателя на 03.05.2022г. и в двата акта е посочено същото основание
за прекратяване на договора. По делото не се спори, че както предизвестието,
така и уволнителната заповед са подписани от изпълнителния директор на
ответното дружество, поради което съдът приема, че процесната уволнителна
заповед е издадена от лице със съответна работодателска компетентност.
Предизвестието и уволнителната заповед сочат ясно основанието за
прекратяването на договора, правната квалификация на същото съответства
на изложените факти, заповедта сочи факти и основания за прекратяване на
договора по начин, позволяващ организиране на защитата на работника,
поради което и съдът приема, че уволнението е извършено с мотивиран акт на
работодателя.
Спорен въпрос по делото е дали работодателят е бил длъжен да спази
процедурата по чл. 333, ал. 1 т.4 от КТ преди процесното уволнение и към
кой момент тази разпоредба се прилага.
Съгласно разпоредбата на чл. 335 от КТ трудовият договор се
прекратява писмено, като при прекратяване с предизвестие, той се прекратява
с изтичането на срока на предизвестието; при неспазване на срока на
предизвестието - с изтичането на съответната част от срока на
предизвестието; при прекратяване без предизвестие - от момента на
получаването на писменото изявление за прекратяването на договора. В
случаите, когато трудовото правоотношение се прекратява с предизвестие,
съгласно чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ прекратяването настъпва по силата на закона с
изтичането на срока на предизвестието, а заповедта за прекратяване на
договора има само констативен характер. Такава заповед не е нужно да бъде
издавана, защото прекратителният ефект настъпва автоматично с изтичане
срока на предизвестието. Срокът не зависи от волята на страните, поради
което не към момента на изтичането му, а към момента на връчване на
предизвестието се преценява налице ли са предпоставките за законно
извършване на уволнението. Когато трудовият договор се прекратява чрез
отправяне на предизвестие, правнорелевантният момент, към който следва да
9
се извърши контрола на съда относно законосъобразността на изявлението за
прекратяване на трудовото правоотношение, е връчването на предизвестието
за прекратяване на трудовото правоотношение, като основанието за
прекратяване на трудовото правоотношение е това, което е записано в
предизвестието, а не записаното в издадената в последствие заповед за
прекратяването му, която има само декларативен характер. (В този смисъл
Решение № 9/11.02.2021г. по гр.д. № 1793/2020г. на ВКС, ІV-то Г.О.;
Решение № 27/01.03.2017г. по гр.д. № 3012/2016г. на ВКС, ІV-то Г.О.;
Решение № 280/14.12.2017г. по гр.д. № 5006/2016г. на ВКС, ІV-то Г.О.,
постановени по реда на чл. 290 от ГПК).
В конкретния случай се установява по делото от прието по делото
неоспорено от страните предизвестие, че работодателят е съставил
предизвестие за прекратяване на договора между страните поради промяна на
изискванията за заемане на длъжността, на който ищеца не отговаря и няма
спор по делото, че то е връчено на ищеца в условията на отказ да го получи
на 04.05.2022 г., което се потвърждава от писмените доказателства –
отбелязването върху предизвестието и от показанията на св.Китанова и
св.Йорданова, и не се оспорва от ищеца. При така установеното и по
съображения изложени по-горе съдът приема, че връчването на
предизвестието на 04.05.2022г. е моментът към който следва да се преценява
законосъобразността на процесното уволнение. Съдът приема, че към
04.05.2022г. ищеца не се е ползвал с предварителна закрила по чл. 333,
ал.1 т.4 от КТ поради ползване на отпуск поради временна
нетрудоспособност.
Безспорно е, че актът с който се установява временната
неработоспособност е болничният лист. Последният е административен акт
(предвид на това не е допустимо оспорването на същия по реда на чл.193 от
ГПК). Издаването му доказва установената от съответния орган на
медицинската експертиза временна неработоспособност, причините за
същата, продължителността й, както и правото на отпуск за временна
неработоспособност. Отпускът за временна неработоспособност се разрешава
от здравните органи, чрез болничния лист – чл.6, ал.2 НМЕ.
В случая по делото е безспорно, че ищецът има издаден болничен лист с
№ Е20221183365/03.05.2022 г., удостоверяващ временната му
10
неработоспособност за датите 03 и 04.05.2022 г., когато му е връчено в
условията на отказ предизвестието за прекратяване на трудовия договор. Без
значение е дали болничния лист е бил впоследствие отменен, тъй като от
значение за закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ е наличие на разрешен отпуск
по болест. Важно е освен ищеца да има разрешен отпуск по болест, както е в
случая и той да е започвал ползването му, т.е. работодателя да е бил уведомен
от ищеца че ползва отпуск поради временна нетрудоспособност и че е имал
издаден болничен лист за същото. По делото не се доказа на 04.05.2022 г.
ищеца да е уведомил работодателя, че ползва отпуск поради временна
нетрудоспособност и че е имал издаден болничен лист за същото. Напротив,
установява се от показанията на разпитаните по делото свидетели и ищеца не
оспорва, че на 04.05.2022 г. в 14.45 ч. е бил на работното си място. От
показанията на св. Енчев прекия ръководител на ищеца безспорно се
установява, че на 04.05.2022 г. след 14 часа ищеца му се е обадил по телефона
и го е уведомил, че в базата в с.Кранево са пристигнали колежки от АЕЦ, но
той в същото време отива да си вземе болничен, тъй като има здравословни
проблеми.
При така установеното съдът приема, че към 04.05.2022 г.
работодателят не е имал задължение преди да извърши уволнението да
поиска предварително разрешение от Инспекцията по труда. Закрилата по чл.
333, ал. 1, т. 4 КТ има обективен характер и важи винаги когато работникът е
започнал ползването на разрешения му отпуск. Щом работникът или
служителят е бил на работа и на работното му място е връчено
предизвестието за прекратяване на договора/заповедта за уволнение, той не се
ползва от предварителна закрила, дори за същия ден да има болничен лист за
временна неработоспособност - в този смисъл Решение № 9/11.02.2021г. по
гр.д. № 1793/2020г. на ВКС, ІV-то Г.О., постановено по реда на чл. 290 от
ГПК. В случая се установява по делото, че предизвестието и заповедта са
връчени на ищцата в условията на отказ да ги получи на 04.05.2022 г., ищеца
на същата дата е бил на работното си място в 14.45 часа, което безспорно се
установява от показанията на св.Китанова и св.Йорданова, към този момент
не е имал издаден болничен лист за този ден, което обосновава извод, че на
04.05.2022 г. ищеца е бил на работното си място. По делото не се установява
болничния лист издаден със задна дата (03.05.2022 г.) да е бил сведен до
знанието на работодателя. Напротив, установява се от показанията на
11
св.Енчев, че ищеца го е уведомил след 14 часа на 04.05.2022 г., че отива да си
вземе болничен. При така установеното съдът приема, че към 04.05.2022 г.
работодателят не е имал задължение преди да извърши уволнението да
поиска предварително разрешение от Инспекцията по труда.
Работодателя е прекратил трудовото правоотношение на ищеца на
основание чл.328, ал.1 т.11 от КТ, при промяна на изискванията за заемане на
длъжността, на който ищеца не отговаря да владее руски или украински език
и два западни езика. Съда съобрази задължителното ТР № 4/2017 от
01.02.2021 г. на ВКС относно прекратяването на трудовото правоотношение
от работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 5, 6 и 11 КТ и в частност т.1б,
където ВКС приема, че „Основание за прекратяване на трудовия договор на
основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ е промяната на всички изисквания за
заемане на длъжността, извън тези за образование и професионална
квалификация“, т.е. всички останали изисквания, необходими за
изпълнението на трудовата функция.
В случая безспорно се установи по делото, че с Решение № 6.1.1 от
Протокол № 12 от заседание на Съвета на директорите на „АЕЦ Козлодуй“
ЕАД от 07.04.2022 г. по доклад на изпълнителния директор на АЕЦ от
07.04.2022 г. е прието изменение на длъжностно щатно разписание само в
частта досежно въведено изискване за заемане длъжността на ищеца
висше образование с квалификация магистър. Нито в доклада на
изпълнителния директор е направено предложение, нито СД е приел
решение за изменение на длъжностно щатно разписание по отношение
длъжността на ищеца да има нови изисквания за владеене на руски или
украински език и на два западни езика. Изпълнителния директор на АЕЦ
със своя Заповед № АД-961/08.04.2022 г., считано от 15.04.2022 г. е въвел
изменение за длъжността на ищеца извън това, за което е имал решение на СД
в изискването (т. 2.1) за образованието и в т.2.2. досежно професионалния
опит и в т.2.3, като са добавени изисквания за владеене на владее руски или
украински език и минимум два западни езика.
Работодателят има право да променя изискванията за образование и
квалификация за определена длъжност, без съдът да е компетентен да се
произнася каква квалификация налага нуждата на работата за дадена
длъжност и дали има обективна необходимост от въведената промяна.
12
Същевременно обаче, страните по трудовите правоотношения следва да
спазват императивните законови изисквания, сред които са и забраната за
злоупотреба с право или пряка и непряка дискриминация, поради което
контролът на съда за законосъобразност на уволнението във всички случаи и
в частност по чл. 328, т. 11 КТ, включва и преценката дали трудовите права и
задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на
законите.
В случая ищеца въвежда довод за злоупотреба с право, поради което
предмет на делото е и установяването добросъвестно ли е действал
работодателят при извършването на промяна в изискванията за заемане на
длъжността – дали изменението в изискванията за заемане на длъжността е
въведено с оглед нуждите на работата и доколко е действал добросъвестно в
съответствие с чл. 8, ал. 1 КТ, което обуславя преценката за законност на
уволнението – в този смисъл са постановените по реда на чл. 290 ГПК
решение №8/28.01.2010 г. на ВКС по гр.д. № 598/2009 г., III г.о., ГК, решение
№71/24.07.2013 г. на ВКС по гр.д.№284/2012 г., IV г.о., ГК, решение
№345/06.03.2014 г. на ВКС по гр.д.№ 3868/2013 г., IV г.о., ГК и др.
Съгласно установената практика, злоупотреба с работодателска власт е
налице когато въведените нови изисквания не се обосновават от характера на
работата на съответната длъжност; когато се установи, че чрез законово
допустими средства е постигната единствената цел за прекратяване на
трудовия договор. В съответствие с така установената практика, съда намира,
че въведените от работодателя изисквания за владеене на чужди езици за
изпълнение на длъжността на ищеца „Управител на ваканционно селище
Кранево” не са свързани пряко с изпълнението на длъжността. Видно от
длъжностната характеристика основните задължения като управител са да
организира, ръководи, координира и контролира цялостната дейност във
ваканционното селище и няма функции за работа и обслужване на почиващи
и настанени в базата (за да има нуждата от владеене на чужди езици). Освен
това, видно от доказателствата по делото изискванията за владеене на езици
за длъжността на ищеца не са приети по надлежния ред от СД, а без такова
разрешение самоволно от изпълнителния директор. Освен това на ищеца не е
дадена възможност да узнае за тези изисквания и евентуално да отговори
дали отговаря, тъй като от показанията на св.Китанова и св.Йорданова се
установи, че на 04.05.2022 г. им е била възложена задача да връчат на ищеца
13
както новата длъжностна характеристика, така и предизвестието и
уволнителната заповед. С оглед на така безспорно установеното по делото
относно поведението на работодателя при въвеждането на нови изисквания за
длъжността на ищеца, съда намира, че в случая е налице от страна на
работодателя на злоупотреба с права, тъй като е въвел новите изисквания за
длъжността на ищеца единствено с желанието чрез законово допустими
средства да постигне една, единствена, но неправомерна цел, а именно
прекратяване на трудовия договор с ищеца, поради което уволнението е
извършено без да е налице законно основание за това и заповедта за
прекратяване на трудовия договор на това основание, се явява незаконна.
С оглед изхода по главния иск по чл.344, ал.1 т.1 от КТ съда намира, че
следва да уважи иска по чл.344, ал.1 т.2 от КТ и да възстанови ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност „Управител на ваканционно селище
Кранево” в Дирекция „Икономика и финанси”, Управление „Допълнителни
стопански дейности", Отдел „СБКО" в АЕЦ, тъй като безспорно се доказа, че
е работил по безсрочен трудов договор.
Доказан по своето основание се явява и предявеният иск по чл.344, ал.1
т.3 вр. чл.225, ал.1 от КТ за обезщетение за времето, през което ищецът е
останал без работа, поради уволнението, но само за периода от 05.05.2022 г.
до датата на приключване на устните състезания на 02.09.2022 г., или за т3
месеца и 20 работни дни. От събраните по делото доказателства - трудовата
книжка на ищеца, писмо на Д “ОКП“ на НОИ и писмо на НАП, се установява
по безспорен начин, че за времето от датата на връчване на предизвестието на
04.05.2022 г. до 02.09.2022 г. ищецът не е започвал нова работа и не е
получавал обезщетение за временна неработоспособност. При това
положение и съобразно представеното по делото удостоверение издадено от
работодателя за брутното трудово възнаграждение на ищеца за месец април
2022 г., предявеният иск за обезщетение следва да бъде уважен в размер на
7 711.00 лв.
С писмения отговор ответника е направил редовно възражение за
прихващане между обезщетението за незаконно уволнение по чл. 225, ал. 1
КТ и обезщетението при уволнение поради неспазено предизвестие по чл.
220, ал. 1 КТ. По делото е безспорно, че работодателя не е спазил срока на
предизвестието с ищеца и му е изплатил обезщетение за това в размер на
14
2705.60 лв. съгласно фиш за трудово възнаграждение за месец май 2022 г.
При тези доказателства възражението за прихващане между обезщетението за
незаконно уволнение по чл. 225, ал. 1 КТ и обезщетението при уволнение
поради неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1 КТ е основателно и следва да
се уважи, тъй като според установената по реда на чл. 291 ГПК съдебна
практика на ВКС, възражението за прихващане, което е надлежно упражнено
от работодателя, може да се уважи безусловно само между обезщетение при
незаконно уволнение (чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ) и обезщетение при уволнение
поради неспазено предизвестие (чл. 220, ал. 2 КТ). Компенсирането е
допустимо, тъй като двете вземания обезщетяват една и съща по естеството
си вреда на уволнение - оставане на уволнения без работа. С оглед
изложеното, съда следва да уважи иска за обезщетение след прихващане до
размера на 5005.40. В останалата му част до пълния предявен размер от 15
421.98лв. иска се явява неоснователен и недоказан, като преждевременно
предявен и погасен поради прихващане, и следва да бъда отхвърлен.
Обезщетението се дължи със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда на 31.05.2022 г.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от КТ ответникът
„АЕЦ Козлодуй“ ЕАД следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените от него разноски за адвокатска защита. Ищецът представя
доказателства и е поискал присъждане на разноски за адвокатска защита в
размер на 1000 лв..
На ответника не се дължат разноски.
По сметка на РС-Козлодуй ответника ще следва да бъде осъден да
заплати държавна такса в размер на общо 60 лв. за двата неоценяеми иска по
чл.344, ал.1, т.1 и 2 от КТ - такса по чл.2 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, както и държавна такса върху
уважената част от иска по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 от КТ, в размер на
200.22лв., или общо държавна такса по сметка на РС-Козлодуй – 260.22лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на основание чл.344, ал.1 т.1 от КТ уволнението за
15
незаконно и ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед № 67/03.05.2022 г. на
изпълнителния директор на „АЕЦ КОЗЛОДУЙ“ ЕАД, с която е прекратено
трудовото правоотношение на В. П. СТ., ЕГН **********, с адрес село
Кранево, улица „Волга” № 28 на основание чл.328, ал.1 т.11 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344, ал.1 т.2 от КТ В. П. СТ., ЕГН
********** на предишната работа на длъжност „Управител на ваканционно
селище Кранево” в Дирекция „Икономика и финанси”, Управление
„Допълнителни стопански дейности", Отдел „СБКО" в „АЕЦ Козлодуй” ЕАД
гр. Козлодуй.
ОСЪЖДА на основание чл.344, ал.1 т.3 вр. чл.225, ал.1 от КТ „АЕЦ
КОЗЛОДУЙ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
Козлодуй, да заплати на В. П. СТ., ЕГН ********** обезщетение за времето,
през което е останал без работа поради незаконното уволнение за периода от
05.05.2022 г. до 02.09.2022 г. в размер на 5005.40 лв., ведно със законната
лихва от 31.05.2022 г., като за периода до 05.11.2022 г. в размер на
15 421.98лв., ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение като преждевременно
предявен и погасен поради прихващане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „АЕЦ КОЗЛОДУЙ“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Козлодуй, да
заплати на В. П. СТ., ЕГН ********** направените по делото разноски за
платено адвокатско възнаграждение в размер на 1000.00лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК АЕЦ КОЗЛОДУЙ“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Козлодуй, да
заплати на Районен съд Козлодуй дължима държавна такса по делото в
размер на общо 260.22лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд
Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните със съобщения.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
16