№. 260966 / 6.12.2021 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Гр.Монтана, 06.12.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД-МОНТАНА, трети граждански състав, в закрито заседание на шести декември две хиляди двадесет и първа година, в състав: РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАЛИН ИВАНОВ
като взе на доклад докладваното от съдия Иванов ч.гр.дело №. 1074 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 130 от ГПК.
А.А.К., ЕГН xxxxxxxxxxс адрес: xxx е предявил срещу ,,М. Б.‘‘ ООД, ЕИК: xxxx със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к. 1750, о. б. ш. №. 4., ет.8, представлявано то Управителя И. Х. Г. обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 424, ал.1 от ГПК, за недължимост на следните суми: xxxx лв./ разликата между 3003,01 лв. и 1 742,00 лв./, представляваща неплатено задължение по Договор за финансов лизинг №. xxxx т 04.12.2019 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д.№. 2193/2020 г. по описа на РС-Монтана и 4 417,75 лв., представляваща нанесени щети върху лизинговия актив при връщането му на собственика, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д.№. 2193/2020 г. по описа на МРС.
С отделна молба с вх. №.266710/31.05.2021 г.е направено и особено искане по чл. 389, ал.1 от ГПК, а именно да постанови спиране на висящото изпълнително дело №. xxxx по описа на ЧСИ при МОС М. И., рег. №. 748 на КЧСИ.
Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал.1 от ГПК, като в законния едномесечен срок по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, в който на първо място излага съображения за недопустимост на исковете, а под евентуалност-за тяхната неоснователност. Излага пространни фактически и правни съображения.
Съдът, със свое определение №. 260680/01.06.2021 г. по делото е уважил искането за обезпечение, като е спрял висящото изпълнително дело №. xxxx по описа на ЧСИ при МОС-М. И., рег. №. 748 на КЧСИ до приключване на производството по настоящото дело, за което е издадена и обезпечителна заповед.
,,М. Б.‘‘ ООД, ЕИК: xxxx е обжалвал така допуснатото обезпечение пред Окръжен съд-Монтана. МОС с определение №. 214/11.10.2021 г. по в.ч.гр.д.№. 240/2021 г. по описа на съда е отменил описаното по-горе първоинстанционно определение за допуснато обезпечение, тъй като е налице нередовност на исковата молба и не може да се направи извод при това положение дали предявените искове са процесуално допустими или не.
МРС, със свое разпореждане №. 261694/28.10.2021 г. по делото е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищеца, в едноседмичен срок от съобщението да посочи конкретните новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок, като съответно посочи и кога е узнал за същите с оглед преклузията, предвидена в закона.
С писмена молба с вх. №. 289796/05.11.2021 г. ищецът, чрез своя пълномощник е уточнил, че новото писмено доказателство от съществено значение за делото, което не е могло да бъде известно на ищеца до изтичане на срока за подаване на възражението или с което не е могъл да се снабди в същия срок е нотариално заверен Договор за покупко-продажба на МПС от 01.09.2020 г., с който процесното МПС било продадено от ответника на трето лице. На 10.02.2021 г. ищецът чрез пълномощника си получил съобщение от МРС по ч.гр.д.№. 2193/2020 г/. с което му било изпратено препис от становище с вх. №. 26536/10.02.2021 г. на МРС, подадено от ответника. Като приложение към това становище имало приложен нотариално заверен Договор за покупко-продажба на МПС от 01.09.2020 г., с който процесното МПС било продадено от отвеника на трето лице. Ищецът твърди, че именно на 10.02.2021 г. се е снабдил с посоченият Договор за покупко-продажба, заверен нотариално и е разбрал, че получената покупко-продажна цена не е приспадната от неговите задължения.
Съдът е изпратил препис от молбата на ответната страна за писмено становище в едноседмичен срок. В становището са изложени подробни съображения за това, че на първо място доказателството не е от съществено значение за делото и на следващо място, че исковете са недопустими.
По гореизложеното, съдът, във основа на закона и на доказателствата по делото, намира на осн. чл. 12 от ГПК следното:
Съгласно чл. 424 от ГПК: (1) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от
1.03.2008 г.)
Длъжникът може да оспори вземането по исков ред, когато се намерят
новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение
за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за
подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок.
(2) Искът може да бъде предявен в тримесечен срок от деня, в който на длъжника е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който длъжникът е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането.
Спазването на горепосочените условия е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на настоящите искове, за която съдът служебно следи.
На дата 11.11.2020 г. на ищеца лично е връчен препис от Заповед за изпълнение №. 260325/09.11.2020 г. по ч.гр.д.№. 2193/2020 г. по описа на МРС. В самата заповед е посочена сумата от 4 321,32 лв. като остатъчна неплатена главница. Ищецът е бил могъл да се поинтересува какво включва тази ,,остатъчна главница‘‘ и дали е взета предвид евентуалната продажна цена на МПС.
В подаденото от настоящия ответник заявление за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е издадена горепосочената заповед за изпълнение, т. 12/обтоятелства, от които произтича вземането/ заявителят е посочил, че след изземването на лизинговия актив го е реализирал на силно занижена цена, поради което претендира обезщетение в размер на остатъчната неплатена главница.
От гореизложеното се налага извода, че настоящият ищец, като длъжник по заповедното ч.гр.д. 2193/2020 г. на МРС е могъл да се запознае със Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК ведно с приложенията, от където да узнае, че лизинговия актив е продаден, считано от момента, в който му е връчена заповедта за изпълнение/11.11.2020 г./.От този момент ищецът К. е могъл и да се снабди с посоченото като ,,ново писмено доказателство‘‘-Договор за покупко-продажба на МПС от 01.09.2020 г., включително и по реда на чл. 190 от ГПК.
На следващо място, касае се също така за доказателство, което не е ,,ново‘‘, тъй като е съставено на 01.09.2020 г./преди 09.11.2020 г., когато е издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК и преди изтичане на срока за подаване на възражение от длъжника/. ,,Ново‘‘ означава да е съставено след изтичане на срока за подаване на възражението- именно това е разликата между ново и новооткрито. На следващо място, не са налице и другите предпоставки за допустимост на иска по чл. 424 от ГПК- на ищеца да не е могло да му бъде известно новото писмено доказателство до изтичането на срока за подаване на възражението или с което не е могъл да се снабди в същия срок-договорът за покупко-продажба на МПС е могъл да бъде известен до изтичане на срока за подаване на възражение и е могъл да се снабди с него. Законодателят ясно е разраничил и е обусловил допустимостта на отрицателният установителен иск по чл. 424 от ГПК въз основа на това дали ищецът обективно е бил в състояние да узнае за обстоятелството или доказателството до изтичането на срока за подаване на възражение или дали обективно е бил в състояние да се снабди с тях в същия срок. Респективно в случая е ирелевантно кога реално субектът е узнал за новото писмено доказателство или се е снабдил с него-релевантно е кога обективно е бил в състояние да узнае за него- е ,,могъл да узнае‘‘ и да се снабди с него.
Дори Договорът за покупко-продажба на лек автомобил от 01.09.2020 г. да би могло да се счете като ,,ново‘‘ доказателство, то следва да се има предвид следното: Преклузивният срок съгласно чл. 424, ал.2 от ГПК, в който може да се предяви настоящият иск е тримесечен, считано от деня, в който длъжникът е могъл да се снабди с новото писмено доказателство/ започнал е да тече на 11.11.2020 г. и е изтекъл на 11.02.2021 г./ . Предвид, че исковата молба е подадена на 23.04.2021 г., то съдът намира, че тя е предявена след изтичането на преклузивния срок за това, за който съдът следи служебно, поради което се явява процесуално недопустима.
Водим от горното, съдът намира, че делото следва да се прекрати, поради процесуална недопустимост на исковете, а исковата молба- да бъде върната на ищеца. Съдът намира, че поради безспорната преклузия на иска по чл. 424 от ГПК, предвид сроковете, в които може да се представят нови писмени доказателства от съществено значение за делото е безпредметно съдът да се занимава с въпроса и да дава указания за уточняването на сумите, посочени в петитума на исковата молба.
При този изход на делото на осн. чл. 78, ал.4 от ГПК ответникът има право да му бъдат заплатени сторените от него разноски по делото- едно юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Поради гореизложеното, съдът, на основание чл.130 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№. 1074/2021г. по описа на Районен съд-Монтана, поради процесуална недопустимост, като ВРЪЩА исковата молба на подателя й.
ОСЪЖДА А.А.К., ЕГН xxxxxxxxxxс адрес: xxx ДА ЗАПЛАТИ на ,,М. Б.‘‘ ООД, ЕИК: xxxx със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к. 1750, о. б. ш. №. 4., ет.8, представлявано то Управителя И. Х. Г. сумата от 100,00 лв.-деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване пред ОС-Монтана с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: