№ 34
гр. Търговище, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Въззивно
гражданско дело № 20243500500032 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 644 от 28.12.2023 година, постановено по гр.дело № 1450/23
по описа на РС – Търговище, съдът е определил издръжка за детето Б. Ш. И.,
в размер на 430 лв., която бащата Ш. И. Х. следва да заплаща, до пълния
претендиран размер от 800 лв., искът е отхвърлен. С решението бащата Ш. Х.
е осъден да заплати на детето Б. И. издръжка за минало време от 01.01.2023
година до 31.10.2023 година, в размер на 2 500 лв. (250 лв. месечно), като до
пълния размер от 7 000 лв., искът е отхвърлен. С решението са присъдени и
разноски.
Срещу постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Н. С. И.,
ЕГН ********** от гр.Търговище, ул.“Б....“ № 3, ет.5, ап.10, действаща като
законен представител на детето Б. И., в която се излагат съображения, че
постановеното съдебно решение е неправилно. При обсъждане на нуждите на
детето и възможностите на двамата родители, с оглед определяне размера на
дължимата издръжка, съдът не е съобразил наличието на специалните нужди
на детето, които в случая са с медицинско естество. То се нуждае от
допълнителни средства, с оглед заболяването, извън обичайните за дете на
такава възраст. В същото време бащата е с установени високи доходи, което
1
му позволява да заплаща издръжка в по-висок размер. Относно определената
издръжка за минало време, се твърди, че размерът отново не е съобразен с
нуждите на детето, както и с обстоятелството, че тези нужди са били такива,
каквито са и към момента, а определената издръжка е още по-ниска- 250 лв.
Моли се, решение да бъде отменено, като вместо него бъде постановено
друго, с което да се присъди издръжка за детето Б. в размер на 800 лв., за в
бъдеще и в размер на 7 000 лв., за минало време.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба. С
отговора си виззиваемият излага съображения, че постановеното решение е
неправилно. Оспорват се размера на определената издръжка по чл.143 от СК,
но по същество не са изложени никакви доводи.
Съдът, след като извърши проверка съгласно изискванията на чл.262 от
ГПК, констатира, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна
и се явява допустима.
По фактите съдът съобрази следното:
Пред РС – Търговище е било образувано гр.д.№ 1450/23, по депозирана
искова молба на Н. С. И., ЕГН ********** от гр.Търговище, ул.“Б....“ № 3,
ет.5, ап.10, действаща като майка и законен представител на детето Б. Ш. И..
С исковата молба са предявени искове са за определяне издръжка на Б. за
периода 01.01.2023 година до 01.11.2023 година, в размер на 700 лв., на месец,
на основание чл. 149 от СК, както и издръжка по реда на чл.143 от СК, в
размер на 800 лв., на месец. С решението е присъдена издръжка по чл. 143 от
СК, в размер на 430 лв., на месец и 2 500 лв., за периода 01.01.2023 година до
01.11.2023 година. Исковете до пълният им размер са отхвърлени.
За да стигне до този извод съдът е обсъдил всестранно и в тяхната
съвкупност събраните пред първата инстанция доказателства. Обсъдил е
нуждите на детето, както и доходите на двамата родители. Настоящата
инстанция изцяло споделя, възприетата от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съгласно която е установено следното:
От съвместното си съжителство страните имат родено непълнолетно дете
Б. Ш. И., ЕГН **********. Б. страда от заболявания, като водещата диагноза е
Синдром на Asperger (генерализирано разстройство на развитието), с
придружаващо заболяване Неалергична астма. Заболявания безспорно
установени, поради което с Експертно решение на ТЕЛК - Търговище от
2
30.03.2023 година, му е определена намалена работоспособност 95 % с чужда
помощ. Въпреки заболяването си Б., посещава училище, като за учебната
2023/2024 год. е записан в четвърти клас. Водещото заболяване на детето се
характеризира с множество дефицити, като най-силно изразеният е в
социалната сфера. Трудно създава и задържа приятелства. Заболявания,
изискващи лечение и наблюдение, както и предоставяне на специфични
грижи. Детето е с висока степен на зависимост от грижите на майка си.
Поради горното, та е определена за негов „Личен асистент“, като за периода
01.05.2023 год. - 01.03.2026 год., тя е получавала и ще получава
възнаграждение в размер на 897.70 - 903.06 лв., последното, считано от юли
2023 година. Факти установени от събраните по делото писмени
доказателства.
От показанията на свидетелите, сочени от ищцата, е установено, че майката
е ангажирана с детето през целия ден, поради което и не може да започне
работа и не реализира друг доход. Води го и го взема от училище, след което
го води до съответния дневен център, където се работи по проблемите на
детето. То е записано и посещава уроци по английски език, както и спортна
школа по карате. Макар и детето да е със съответните паметови и физически
дефицити, то тези странични занимания са част от терапията и
рехабилитацията му. Бащата е земеделски производител, като основната му
дейност е производство на метли, но отделно от това отглежда жИ.тни - овце
и реализира продукция и от тях. И двамата свидетели са в много близка
степен на родство с майката и детето, те са родители на майката и съответно
баба и дядо на детето. Независимо от това няма основания показанията им да
не бъдат ценени. Процесуалния закон и практиката на ВКС, не предвижда
забрана да бъдат разпитани заинтересовани свидетели и въз основа на
техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват
страната, по отношение на която, свидетелят се явява заинтересован, но
преценката следва да бъде обоснована с оглед на другите събрани по делото
доказателства и да стъпва на извод, че данните по делото изключват
възможността заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на
достоверността на показанията му. Преценявайки и съпоставяйки показанията
им с писмените доказателства, настоящата инстанция намира, че следва да
бъдат ценени, както в частта относно нуждите на детето и полаганите от
майката грижи, така и в частта относно доходите на бащата.
3
Съдът е дал възможност на последния да установи трудовата си заетост и
доходите, които реализира, но той не е представил доказателства, относно
тези факти. С отговора е признал, че реализира месечно доходи, в размер на
1 200 лв. От банковите извлечения, представени по делото от ответника се
установява, че получава субсидия от ДФЗ между 400,00 лв. - 600,00 лв.
месечно. След преценка на доказателствата, съдът е приел, че с оглед
осъществява от него търговска дейност, чрез реализиране на произведена
продукция и съответното подпомагане от държавата, реализира доход в
размер на СРЗ, която по данни на НСИ е в размер на 2011 лв. към месец
септември 2023 година.
С оглед установените факти по делото, съдът прави следните изводи:
Правото на ненавършилото пълнолетие дете да получи издръжка от своите
родители е безусловно. Размерът на тази издръжка следва да е съобразен
преди всичко с нуждите и потребностите на детето, като при определянето му
се вземат пред вид всички относими обстоятелства, които са от значение за
конкретния случай. Нуждите на детето се предпоставят от обективните
условия на жИ.т, като се вземат предвид възрастта, образованието и други
конкретни обстоятелства, в случая неговото здравословно състояние.
Установено е, че детето страда от заболяване, което е свързано с много
дефицити- както физически, така и социални. Това налага непрекъсната грижа
за него, а и то самото е силно зависимо от грижите на майката. Въпреки
дефицитите детето посещава уроци по английски език и школа по карате,
като в случая те са по- скоро част от терапията по неговата интеграциая и
работата по преодоляване на социалните му умения, т.е. те се явяват
необходими. По отношение нуждите на Б., е установено, че ученик в четвърти
клас, посещава редовно учебните занятия, съответно се нуждае от средства за
закупуване на учебни помагала и пособия, които общоизвестно е, че не се
заплащат от държавата. Нуждите му ще се увеличават и с оглед на неговото
израстване. Имайки предвид изложеното и след преценка на събраните по
делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че за пълното
задоволяване нуждите на детето на страните, с оглед правилното му
отглеждане, възпитание и хармонично развитие, следва да се определи
издръжка общо в размер на 700 лева. С оглед доходите на двамата родители,
както и с оглед на това, че майката е тази която осъществява
непосредствените грижи по отглеждането му от фактическата раздяла на
4
родителите, то на бащата следва да се възложи по- голямата част, в размер на
500 лв. Поради горното, постановеното решение, в частта в която
предявеният иск за заплащане на месечна издръжка за размера от 430 лв. до
500 лв., следва да бъде отменено, като бащата следва да бъде осъден да
заплаща месечна издръжка за Б., в размер на 500 лв.
Ищцата претендира издръжката за бъдеще време, в размер на 800 лв.,
позовавайки се преди всичко на здравословните нужди на детето. В същото
време, няма данни заболяването на детето да се е влошило или развило до
степен, да обуславя допълнителни средства за лечение, поне не са
представени доказателства в тази насока. За лечението на детето се закупуват
медикаменти, които видно от приложената рецептурна книжка, в по-голямата
част се заплащат от държавата, в лицето на НЗОК. Специфичните му
потребности изискват то да ползва социални услуги, които ще му помогнат,
но такива се предоставят от държавата и за услугите, които ползва Б., не се
изисква допълнителни средства. Поради горното правилно искът до
претендирания размер от 800 лв., е отхвърлен.
Настоящата инстанция намира, че издръжката на Б., за периода 01.01.2023
година до 01.11.2023 година, определена в размер на 250 лв., на основание чл.
149 от СК, е съобразена с неговите нужди преди всичко. За претендирания
период е съобразен и по-ниския размер на средната за страната работна
заплата, както и нуждите на детето от средства за храна, облекло, разходи за
извънкласни форми и социални дейности, както и факта, че бащата
спорадично е осигурявал минимални средства за детето. Поради горното
решението в тази част е правилно и следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна Ш. И. Х., следва да бъде осъден да заплати по сметка
на ОС – Търговище, държавна такса върху сумата от 70 лв., която е в размер
на 100.80 лв.
Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 644 от 28.12.2023 година, постановено по гр.дело
№ 1450/23 по описа на Районен съд – Търговище, В ЧАСТТА в която е
отхвърлен, предявеният от Н. С. И., ЕГН ********** от гр.Търговище,
5
ул.“Б....“ № 3, ет.5, ап.10, действаща като майка и законен представител на
детето Б. Ш. И. ЕГН ********** против Ш. И. Х., с ЕГН ********** от
гр.Търговище, ул.“Ц...“ № 4, ет.7, ап.38, иск за заплащане на месечна
издръжка за размера от 430 лв. до 500 лв., като вместо него постановява:
ОСЪЖДА Ш. И. Х., ЕГН ********** от гр.Търговище, ул.“Ц...“ № 4, ет.7,
ап.38 да заплаща месечна издръжка на детето Б. Ш. И. ЕГН **********,
представлявано от неговата майка и законен представител Н. С. И., ЕГН
********** и двамата от гр.Търговище, ул.“Б....“ № 3, ет.5, ап.10, в размер на
още 70 лв. (разликата между 430 лв. и 500 лв.), считано от 01.11.2023 год.,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на
причини обуславящи нейното изменение, или прекратяване, на осн. чл.143 от
СК.
ОСЪЖДА Ш. И. Х., с ЕГН ********** от гр.Търговище, ул.“Ц...“ № 4,
ет.7, ап.38 да заплати по сметка на ОС – Търговище сумата от 100.80 лв. –
държавна такса върху допълнително присъдения размер на издръжката.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 644 от 28.12.2023 година, постановено по
гр.дело № 1450/23 по описа на Районен съд – Търговище, в останалите
обжалвани части.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6