Решение по дело №2236/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 61
Дата: 10 февруари 2021 г.
Съдия: Женя Димитрова
Дело: 20201001002236
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 3 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. София , 09.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на четвърти ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Людмила Цолова
Членове:Светла Станимирова

Женя Димитрова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело №
20201001002236 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК, образувано по въззивна
жалба от О. К. Б. срещу решение №51/10.04.2020 година, постановено по
т.д.183 по описа за 2019 година на Софийски окръжен съд, ТО, IV състав, В
ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от О. К. Б. с ЕГН **********,
съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ № 5 срещу „БУЛКАРПРО - ИНВЕСТ“ АД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Петърч, община
Костинброд, представлявано от изпълнителния директор Н. К., искове за
отмяна на решения на общото събрание на акционерите на „БУЛКАРПРО -
ИНВЕСТ“ АД, проведено на 26.06.2019 г.: решение № ОС-01/2019 г. за
одобряване на доклад на СД за дейността на дружеството през 2018 г.,
годишен финансов отчет на дружеството за 2018 г. и доклад на регистрирания
одитор за 2018 г.; решение № ОС-02/2019 г. за разпределение на печалбата на
дружеството за 2018 г. чрез попълване на фонд „Резервен“, съответно
неизплащане дидвидент на акционерите за 2018 г.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила, в частта, с която е
прекратено производството по т. д. № 183/2019 г. по описа на СОС по
предявения от О. К. Б. с ЕГН **********, съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ №
1
5 срещу „БУЛКАРПРО - ИНВЕСТ“ АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: с. Петърч, община Костинброд, представлявано от
изпълнителния директор Н. К., иск за отмяна на решение на общото събрание
на акционерите на „БУЛКАРПРО - ИНВЕСТ“ АД, проведено на 26.06.2019 г.:
решение № ОС- 06/2019 г. , в частта, в която е прието да се продължи срокът
за възстановяване на временния заем към акционерите до 30.06.2022 г.
Твърди се във въззивната жалба, че решението е необосновано,
неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния
закон. При постановяването му съдът не е взел под внимание, че дружеството
е холдинг по смисъла на чл.227 ТЗ, поради което е задължен да отчете своята
дейност пред ОС на акционерите с КФО, а вместо това е предложен ГФО,
който обхваща само неговата производствена дейност. По този начин
акционерите са лишени от възможност да разберат каква е дейността през
2018 година на дъщерните предприятия. Съдът е следвал да даде защита на
акционерите, чрез иска по чл.74 ТЗ. Само КФО подлежи на утвърждаване от
акционерите. По отношение на второто решение, което има за предмет
определяне на размера и срокът за плащане на дивиденти на акционерите за
дейността на БКПИ през 2018 година решението е неправилно, защото следва
да се извърши ново определяне размера на дивидентите, който да включи и
дивиденти от дъщерните дружества. Моли съда да отмени решението на
първоинстанционния съд и вместо него постанови друго по съществото на
спора, с което уважи предявените искове и присъди направените разноски за
двете инстанции.В о.с.з. подържа жалбата.
Въззиваемата страна БУЛКАРПРО-ИНВЕСТ АД не е представила
писмен отговор. В о.с.з. не изпраща представител.
Съдът по предмета на спора съобрази следното:
Предявени са искове с правно основание чл.74 ТЗ.
В исковата си молба от 10.07.2019 година ищецът О. К. Б. излага, че е
акционер в ответното дружество „Булкарпро-инвест“ АД като притежава 200
броя акции от общо емитираните 3000 броя акции. С покана, обявена в
търговския регистър е поканен да участвува в общо събрание на акционерите,
което се е провело на 26.06.2019 година. Дружеството е холдинг по смисъла
2
на чл.227 ТЗ, поради което е задължен да отчете своята дейност пред ОС на
акционерите с КФО, а вместо това е предложен ГФО, който обхваща само
неговата производствена дейност. По този начин акционерите са лишени от
възможност да разберат каква е дейността през 2018 година на дъщерните
предприятия, както и печалбата им. От създаването на дружеството никога не
е изплащан дивидент въпреки ежегодната наличност на печалба за
разпределение. Всяка година се приемат решения, с които печалбата се
отнася във фонд „Резервен“ въпреки императивността на разпоредбата за
горна граница от 1/10 от капитала. Липсата на яснота по състоянието на фонд
Резервен и липсата на одит по този въпрос е достатъчно основание за отмяна
на решението.
Ответникът не е депозирал писмен отговор.
Във въззивната жалба не е направено оплакване относно неправилно
установяване на фактическата обстановка, поради което въззивният съд,
действуващ при условията на ограничено въззивно производство приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от публичните данни в Търговския регистър „Булкарпро-
инвест“ АД е акционерно дружество, като с покана за Общо събрание на
акционерите, същите са уведомени за свикването на редовно общо събрание с
дневен ред, подробно описан съгласно изискванията на ТЗ.
Няма спор, а и се установява от представените доказателства, че
събранието е проведено, като на същото е присъствувал и ищецът, като са
взети следните решения: прието е, че събранието е законно, налице е кворум,
като е приет ГФО на дружеството, отчет за дейността и доклад на одитора,
както и е взето решение да не се изплаща дивидент за 2018 година.
Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
По допустимостта на производството:
Искът по чл.74 ТЗ представлява предоставено на съдружника
потестативно право да иска отмяна на решението на ОС, когато то
противоречи на закона или устава на дружеството, като същото може да бъде
3
упражнено само в преклузивния срок по чл.74, ал.2 ТЗ. С оглед преклузивния
характер на срока за предявяване на иска, съдът се произнася само по
релевираните в този срок основания. Видно от датата на събранието
26.09.2019 година и присъствието на акционера ищец, срокът изтича на
датата на депозиране на исковата молба, поради което същият следва да се
приеме за спазен.
С оглед представените доказателства-временно удостоверение и
списък на присъствувалите акционери съдът приема за установено, че ищецът
е акционер към момента на провеждане на процесното Общо събрание,
поради което е активно процесуално легитимиран да води иск по чл.74 ТЗ за
отмяна на взетите решения на това събрание.
В производството по този иск предмет на изследване е спазени ли са
изискванията на закона и устава, свързани с процедурата по провеждане на
събранието и валидността на взетите решения.
В производството по иска по чл.74 ТЗ доказателствената тежест е за
ответника, който черпи права и следва да докаже юридическите факти, от
които следва законосъобразността на взетите решения, като проверката, която
се извършва се ограничава само до посочените от ищеца основания за отмяна
на решенията.
Ищецът не оспорва процедурата по свикване и провеждане на общото
събрание, поради което и обхвата на проверката се ограничава до наведените
от него твърдения за незаконосъобразност на взетите решения. Неподаването
на отговор от ответника не освобождава ищеца от доказателствената тежест
по чл.154, ал.1 ГПК на фактите, от доказването на които черпи за себе си
благоприятни последици.
Не е спорно, че дружеството притежава следните дългосрочни
инвестиции под форма на дялове и акции като съучастия в страната, като в 3
от дружествата дяловото му участие е над 50 процента в „Балканкарподем“
АД, Вагрянка Ад-Павликени, Столеком АД-Златарица.
Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.1 от ЗСч предприятията съставят
ГФО към 31.12. на отчетния период, като когато предприятието майка е
дружество по дял III на част втора от ТЗ съставя и консолидиран финансов
4
отчет. Начинът и изискванията за съставяне на КФО са отразени в НСС 27,
който е приложим, тъй като счетоводната политика на ответното дружество е
разработена на база националните счетоводни стандарти.
На първо място трябва да се отбележи, че задължението за съставяне
на КФО не важи за всички предприятия майка, тъй като съгласно чл.32 ЗСч
КФО може да не се съставя от предприятие майка на малка група, а малка
група съгласно чл.21/2/ е когато не надхвърля праговете на най-малко два от
показателите –балансова стойност на активите -8 млн; нетни приходи от
продажбите – 16 млн. и средна численост на персонала – 50 души.
Дори и да се приеме, че за дружеството е налице задължение за
съставяне на КФО това не води до незаконосъобразност на взетото решение.
За да е незаконосъобразно взетото решение за приемане на ГФО,
същото следва да противоречи на императивна разпоредба на закона.
Атакуваното решение на общото събрание на акционерите не само не
противоречи на императивна разпоредба на закона, а е взето съобразно
изискванията на закона, който поставя задължение пред управителните
органи на акционерното дружество да съставят ГФО и да го представят за
приемане от акционерите на акционерното дружество. В закона за
счетоводството е записано, че всяко предприятие има за задължение
съставянето на ГФО към 31 декември на отчетния период, поради което
законово императивно изискване е изготвянето на ГФО и приемането му.
Законодателят не е предвидил едновременност и обусловеност на двата
финансови отчета един от друг, както и съставянето на КФО не е условие за
изготвянето и приемането на ГФО на дружеството. Това е така защото КФО
се съставя на база годишните финансови отчети на всички дъщерни
дружества и може да бъде съставен след изготвянето му, поради което и не
съществува забрана за изготвянето по различно време на двата отчета. КФО
не е част от ГФО, нито са два елемента на един и същи отчет и това е видно
от систематическото тълкуване на чл.27 ЗСч, където двата отчета са
поставени в две различни алинеи и представляват два различни документа. В
закона за счетоводството са предвидени и различни санкции, обусловени от
несъставянето на двата отчета, т.е. изправени сме пред две различни
задължения, породени от различни факти. Общото събрание е приело ГФО и
5
същият е бил изготвен в изпълнение на императивна разпоредба на ЗСч,
поради което и решението се явява законосъобразно. По твърдението, че това
решение лишава акционерите от възможността да преценят възникнали ли са
права на дивиденти следва да се отбележи, че решението за разпределяне на
дивидент в дъщерните дружества е решение, което е от компетентността на
общите събрания на отделните дружества.
По иска за отмяна на решението на Общото събрание на акционерите,
в частта, с която е взето решение за разпределяне на печалбата на
дружеството за 2018 година, чрез попълване на фонд „Резервен“, съответно
неизплащане на дивидент на акционерите за 2018 година.
Ищецът не оспорва процедурата по свикване и провеждане на общото
събрание, поради което и обхвата на проверката се ограничава до наведените
от него твърдения за незаконосъобразност на взетите решения, а именно
твърдението, че е налице противоречие със законовата разпоредба на чл.246,
ал.1, т.1 ТЗ и устава, тъй като е налице лимит за отнасяне на печалбата във
фонд „Резервен“. Решението за разпределяне на печалбата е изцяло от
компетентността на общото събрание на акционерите, които разполагат с
оперативна самостоятелност. Ограничението, което законът налага е
заделянето най-малко на 10% от печалбата във фонд „Резервен“, като тази
разпоредба е създадена с цел охрана интересите на акционерите и
възможността при реализирани загуби те да могат да бъдат покрити със
средствата от този фонд. Предвидена е и възможност да бъде използван за
увеличение на капитала със собствени на дружеството средства. Не
съществува законова забрана за попълване на фонд резервен с цялата печалба,
поради което и решение, взето в този смисъл не противоречи на императивна
разпоредба от закона, за да е незаконосъобразно. Няма подобна разпоредба и
в устава на дружеството, поради което искът следва да бъде отхвърлен.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението
на първоинстанционният съд следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Софийският апелативен съд

6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №51/10.04.2020 година, постановено по
т.д.183 по описа за 2019 година на Софийски окръжен съд, ТО, IV състав, В
ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от О. К. Б. с ЕГН **********,
съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ № 5 срещу „БУЛКАРПРО - ИНВЕСТ“ АД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Петърч, община
Костинброд, представлявано от изпълнителния директор Н. К., искове за
отмяна на решения на общото събрание на акционерите на „БУЛКАРПРО -
ИНВЕСТ“ АД, проведено на 26.06.2019 г.: решение № ОС-01/2019 г. за
одобряване на доклад на СД за дейността на дружеството през 2018 г.,
годишен финансов отчет на дружеството за 2018 г. и доклад на регистрирания
одитор за 2018 г.; решение № ОС-02/2019 г. за разпределение на печалбата на
дружеството за 2018 г. чрез попълване на фонд „Резервен“, съответно
неизплащане дивидент на акционерите за 2018 г.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-
месечен срок от получаване на съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7