Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, …………
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори
касационен състав в публично съдебно заседание на трети декември две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДИМИТЪР МИХОВ
ЙОРДАН ДИМОВ
при участието на прокурора Силвиян Иванов
и секретаря Анна Димитрова, разгледа докладваното от съдия Димитър Михов КАД №
2343 / 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба вх. № 13098/23.10.2020г.
от Г.И.Г., ЕГН: **********,***, чрез адвокат Е.М. срещу Решение №
260149/23.09.2020г., постановено по н.а.х.д. № 3125/2020г. на Районен съд гр.Варна,
тридесет и осми състав.
С обжалваното решение районния съд е потвърдил
Наказателно постановление № 6823/06.07.2020г., издадено от Началника на отдел
“Контрол по РПМ” Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция
„Пътна инфраструктура“ гр. София, с което за нарушение на чл.26, ал.2, т.1,
б.“а“ от Закона за пътищата, във връзка с чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства, на основание чл. 53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 1000
/хиляда/ лева.
Жалбоподателят намира обжалваното решение за
неправилно, постановено в нарушение на закона – касационно основание по чл.348,
ал.1, т.1 от НПК. Иска съдът да отмени първоинстанционното решение и
потвърденото с него наказателно постановление. Претендира се присъждане на
направените по делото съдебни разноски.
Ответникът по касационната жалба – Агенция
“Пътна инфраструктура” - гр. София с депозирано възражение от 21.10.2020г.
възразява срещу касационната жалба. Излага доводи за правилност на
постановеното съдебно решение. Чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ч.-Т.
поддържа изразените с възражението доводи. Претендира за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Варна, като обсъди
първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните,
доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218,
ал.1 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и
чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
В атакуваното решение съдът е приел за
установено от фактическа страна следното: На 10.06.2020г. служители към Агенция
“Пътна инфраструктура”, сред които свидетелят П., извършвали рутинни проверки
на водачи, осъществяващи обществени превози на товари. Контролният пункт бил
устроен на път І-2, в района на разклона за с.Езерово. Към мястото, където
извършвали проверките приближило съчленено ППС с пет оси – „Волво“, с прикачено
полуремарке, управлявано от въззивника Г.. На въззивника бил подаден сигнал да
преустанови движението си, след което служителите пристъпили към извършването
на проверка. По време на проверката от страна на служителите на АПИ били
поискани документи на въззивника. По административнонаказателната преписка били
приобщени приемо-предавателен протокол и пътен лист, видно от които с ППС бил
извършен превоз на товари – 25 тона с получател „Агроферт“ ООД и изпращач
„Агроелит-І“ Търговище, от гр. Търговище до гр.Варна, след което в 11.40 часа
същото предприело движение обратно от гр. Варна към гр.Търговище. Височината на
превозното средство била измерена с техническо средство – щрихова мярка за
дължина и възлязла на 4,17 метра, като превишавала максимално допустимата
височина на ППС от 4.00 метра.
Въззивника Г. не представил разрешение за ползване на пътя с извънгабаритно
превозно средство. С оглед констатацията, св.П. пристъпил към съставянето на
акт за установяване на административно нарушение. Въз основа на съставеният акт
е издадено процесното наказателно постановление.
След извършена преценка на събраните по делото
доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка съдът е
обосновал извод, че правилно и законосъобразно административнонаказващият орган
е приел, че жалбоподателя е извършил вмененото му административно нарушение.
Настоящият състав намира
първоинстанционното решение за правилно. Приетата от съда фактическа
обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните
по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящия състав на съда.
Последният споделя изцяло и правните изводи на първоинстанционния съд, че
административно-наказаното лице е осъществило, както от обективна, така и от
субективна страна състава на административно нарушение, посочено в оспорваното
наказателно постановление. Съдът намира за правилни констатациите на въззивния
съд относно обстоятелството, че
управляваното от Г. ППС е било с над установения като допустим максимален
размер, с оглед разпоредбата на чл.5, ал.1, т.2 от Наредба № 11/3.07.2001г.
Съобразно посочената разпоредба за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства е установена като допустим максимален размер на ППС за
движение по пътищата, отворени за обществено ползване височина на всички видове
ППС – 4 метра.
В настоящия случай, предвид представените по делото
доказателства е видно, че е налице отклонение от допустимия максимален размер
на ППС. Т.е. деянието, обявено за наказуемо е осъществяване на превоз при
нарушаване на нормите относно допустимият максимален размер на ППС за движение
по пътищата, отворени за обществено ползване. В случая, съобразно разпоредбата
на чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/3.07.2001г. движението на управляваното от Г.
ППС е извършено без разрешително или документ за платена такса в случаите по
чл.14, ал.3.
С деянието се засягат обществени отношения, касаещи
законово регламентирания ред по отношение допустимият максимален размер на ППС,
който ред предвид завишените изисквания при осъществяването му и предвидените
високи за нарушаването му санкции, се ползва с висока степен на защита. В тази връзка
следва да се отбележи, че е налице едно тежко нарушение, което би могло да
доведе до опасност както за водача и управляваното от него превозно средство,
така и за останалите участници в движението. Изложените в касационната жалба
оплаквания не кореспондират с доказателствения материал по делото, поради което
настоящият състав намира същите за неоснователни. Определеният размер на
наложеното административно наказание се явява адекватна санкционна мярка,
съобразена с обществената опасност на деянието.
С оглед изхода на спора основателно и своевременно
направено се явява искането на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство. Жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 100 /сто/ лева,
съставляваща юрисконсултско възнаграждение.
Предвид горното, настоящия състав при
извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно,
допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационни
основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението,
поради което същото следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно
.
По изложените съображения и на осн.
чл. 221 , ал.2 от АПК във вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд –
Варна, втори касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260149 от
23.09.2020г. на Районен съд гр.Варна, постановено по н.а.х.д. № 3125/2020г.
ОСЪЖДА Г.И.Г., ЕГН: **********,***, да заплати на
Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София сумата в размер на 100 /сто/ лева,
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: