№ 1464
гр. София, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диляна Господинова
при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело №
20211100902694 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 8 от Закона за
аренда в земеделието.
Ищецът - Министерство на земеделието, храните и горите, твърди, че на 29.09.2012 г.
между него, в качеството му на арендодател, и ответника „БГ А.-с.” ЕООД, в качеството му
на арендатор, е сключен договор за аренда, по силата на който той предоставил на
ответника за временно възмездно ползване земя от държавния поземлен фонд, както следва:
209.789 дка. в землището на село Враняк, общ. Бяла Слатина, обл. Враца; 33.683 дка. в
землището на село Драшан, общ. Бяла Слатина, обл. Враца; 900.953 дка. в землището на
село Борован, общ. Борован, обл. Враца; 12.952 дка. в землището на село Добролево, общ.
Борован, обл. Враца; 1375.372 дка. в землището на село Малорад, общ. Борован, обл. Враца.
По силата на този договор арендаторът поел задължение да заплаща годишна арендна цена
за ползване на земеделските земи, като 50 % от тази цена се дължи при сключване на
договора и не по-късно от 01 октомври на всяка следваща стопанска година, а останалата
част се дължи в края на съответната стопанска година. Ищецът твърди, че ответникът не е
изпълнил на падежа задължението си за заплащане на вторите 50 % от арендната цена за
стопанската 2013/2014 година, която е в размер на 106 057, 17 лв. и част от авансово
дължимите 50 % от арендната цена за стопанската 2014/2015 година, които са в размер на 70
000 лв. За тези вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, срещу която от
страна на ответника е подадено възражение. Ищецът сочи, че след подаване на заявлението
по чл. 417 ГПК ответникът е погасил част от своето задължение като е заплатил сумата от 12
934, 16 лв. С оглед на това ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на него, че ответникът му дължи сума в размер на 163 123, 01 лв.,
представляваща неплатена част от дължимата арендна цена за стопанските години 2013/2014
1
г. и 2014/ 2015 г., която сума представлява тази, присъдена с издадената заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК, намалена с платената в хода на процеса сума от 12 934, 16 лв.,
ведно със законната лихва върху сумата от 176 057, 17 лв. за периода от 12.11.2015 г. до
20.11.2016 г. и законна лихва върху сумата от 163 123, 01 лв. за периода от 21.11.2016 г. до
окончателното плащане на главницата. Претендира разноски. В първото заседание по делото
ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение на основание чл. 238
ГПК.
Ответникът по иска - „БГ А.-с.” ЕООД, не е подал писмен отговор на исковата молба
в законоустановения за това срок по чл. 367 ГПК.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и процесуалното
поведение на страните намира, че са налице предпоставките, предвидени в чл. 238, ал.
1 и чл. 239 ГПК за постановяване по делото на неприсъствено решение, поради
следните съображения:
На първо място в производството се установява, че препис от исковата молба е
надлежно връчен на ответника „БГ А.-с.” ЕООД на 22.04.2022 г., от която дата започва да
тече срокът за подаване на отговор на исковата молба по чл. 367 ГПК, който изтича на
09.05.2022 г., при съобразяване, че 06.05.2022 г. е неработен ден, до който момент такъв не е
представен по делото.
Наред с горното, ответникът не е изпратил представител в първото по делото
заседание, за което е бил редовно призован, като не е направил и искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие. Видно от приложената по делото призовка от 16.03.2022 г.,
намираща се на л. 27 от делото на СГС, както и от определението на съда от 13.07.2022 г.,
на ответника изрично са указани последиците от неподаване в срок на писмен отговор и от
неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие.
Съдът счита също, че предвид заявените в исковата молба обстоятелства и
представените с нея и приети по делото доказателства предявеният иск се явява вероятно
основателен.
С оглед на изложеното и при съобразяване на това, че ищецът е направил изрично
искане за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира, че са налице всички
законови предпоставки за това.
На основание чл. 239, ал. 2 ГПК съдът не излага мотиви по същество на спора.
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ищеца е заявено
своевременно искане за присъждане на направените разноски такива му се следват.
Съдът ще присъди в полза на ищеца само разноските, направени в исковото
производство, защото само те са своевременно поискани и страната е представила
доказателства за тяхното извършване. Не следва да се присъждат в полза на ищеца разноски
2
за направените от него разходи за защита в заповедното производство, защото до неговото
приключване, което е до момента на издаване на заповед за изпълнение, от тази страна не е
направено искане в тази насока. Не се следват на ищеца и разноски за подаване на частна
жалба срещу разпореждането на СРС, с което е отхвърлено частично заявлението на ищеца
за издаване на заповед за незабавно изпълнение, защото тези разноски подлежат на
присъждане в отделното производство, което е образувано за разглеждане на частната
жалба, а и защото подадената от ищеца жалба е счетена за неоснователна, което означава, че
тази страна изобщо няма право да бъдат възмездени направените разноски в
производството по нейното разглеждане.
От ищеца се доказаха направени разходи за водене на исковото производство в общ
размер от 3 362, 46 лв., от които 3 262, 46 лв. – платена държавна такса за разглеждане на
исковата молба и 100 лв. - възнаграждение за защита от юрисконсулт в производството,
определено от съда съобразно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК и с оглед вида на извършената
от юрисконсулта работа.
Така мотивиран Софийски градски съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422 ГПК, предявен
от Министерство на земеделието, храните и горите, с адрес: гр. София, бул. „****, срещу
„БГ А.-с.” ЕООД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: с. Девене, Стопански
двор – Административна сграда, находяща се в имот № 127002, в местността „П.“, че „БГ
А.-с.” ЕООД дължи на Министерство на земеделието, храните и горите на основание чл.
8 от Закона за аренда в земеделието сумата от 163 123, 01 лв. /сто шестдесет и три хиляди
сто двадесет и три лева и една стотинка/, представляваща неплатена част от арендната
цена, дължима за стопанските години 2013/2014 г. и 2014/ 2015 г., по договор за аренда,
сключен на 29.09.2012 г., която сума представлява тази, присъдена със заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК, издадена по гр.д. № 69270/ 2015 г. по описа на СРС, 46 състав,
от 176 057, 17 лв., намалена с платената в хода на процеса сума от 12 934, 16 лв., ведно със
законната лихва върху сумата от 176 057, 17 лв. за периода от 12.11.2015 г. - датата на
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, до 20.11.2016 г. и законна лихва върху сумата от
163 123, 01 лв. за периода от 21.11.2016 г. до окончателното плащане на главницата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „БГ А.-с.” ЕООД да заплати на
Министерство на земеделието, храните и горите сума в размер на 3 362, 46 лв. /три
хиляди триста шестдесет и два лева и четиридесет и шест стотинки/, представляваща
направени разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
3
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4