№ 130
гр. Дряново , 16.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на двадесет и четвърти
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Емилия Дишева
при участието на секретаря Кремена Димитрова
като разгледа докладваното от Емилия Дишева Гражданско дело №
20204220100401 по описа за 2020 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК.
В исковата молба на “***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. ***, п. к. ***, ул. ***, представлявано от Управителя Я.Б.Я., с пълномощник
юрисконсулт ИВ. К. Т., съдебен адрес гр. ***, ул. ***, против Р. П. Д. от гр. Дряново,
ул. ***, се излага, че на 13.02.2019 г. между „***“ ООД и Р. П. Д. е сключен договор за
паричен заем № 5507414, по силата на който е предоставен заем в размер на 2000 лв.,
който се усвоявал в търговски обект от клоновата мрежа на „Изипей" АД. Заемателят
се е задължил да върне заемната сума в срок до 08.04.2020 г., на 30 двуседмични
погасителни вноски, всяка в размер на 153,77 лв., или общо сумата от 4613,10 лв.,
включваща главница, договорна лихва и неустойка.
Ответницата извършила плащания по договора в общ размер на 535 лв., като
оставали дължими 1838,94 лв. - главница и 425,82 лв. договорна лихва за периода от
датата на първата вноска - 27.02.2019 г. до 08.04.2020 г. - датата на падежа на договора.
Ответницата дължала и обезщетение за забава в размер на 36,61 лв. върху непогасената
главница за периода от 09.04.2020 г. до 25.09.2020 г.
На 02.03.2020 г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016 г., по силата на което „***“
ООД прехвърлило вземането, произтичащо от договор за паричен заем №
1
5507414/13.02.2019 г., в полза на“***“ ЕООД. Към исковата молба било приложено
уведомление за цесията, поради което с връчването на исковата молба на длъжника,
същият следвало да се счита за надлежно уведомен за цесията.
Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК. Съдът уважил искането и по ч. гр. дело № 304/2020 г. била издадена заповед за
изпълнение, срещу която ответницат възразила, поради което и след указания на съда е
предявен настоящият иск.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да приеме за установено,
че Р. П. Д. дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕООД следните суми по
договор за паричен заем № 5507414/13.02.2019 г.: 1838,94 лв. – главница, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението 06.10.2020 г. до изплащане на
вземането; 425,82 лв. - договорна лихва за периода от 27.02.2019 г. до 08.04.2020 г. и
36,61 лв. - лихва за забава върху непогасената главница за периода от 09.04.2020 г. до
25.09.2020 г. Претендират се разноски.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника. В
едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор и не е
взел становище по предявения иск.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени
доказателства се установява, че на 13.02.2019 г. между „***“ ООД и ответника Р. П. Д.
и е сключен Договор за паричен заем „Вивакредит ПЛАН“ № 5507414, по силата на
който на ответника е предоставен заем в размер на 2000 лв., при годишен лихвен
процент 40,32 %, която сума заемополучателят се е задължил да върне на 30
двуседмични вноски. В чл. 1, ал. 3 от договора за паричен заем е предвидена и такса за
експресно разглеждане в размер на 1257,90 лв., която на осн. ал. 4 е разсрочена на
тридесет равни вноски и е включена в размера на погасителните вноски по договора за
заем. Така погасителната вноска е уговорена в размер от 125,81 лв., включваща
главница, лихва и такса за експресно разглеждане. Падежът на първата вноска е на
27.02.2019 г., а последната е с падеж 08.04.2020 г.
От заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза се
установява, че по договора за заем е отпусната сума в размер на 2000 лв. Уговорената
договорна лихва е в размер на 516,40 лв. Брой погасителни вноски - 30, като падежът
на първата вноска е на 27.02.2019 г., а последната е с падеж 08.04.2020 г. На основание
чл. 1, ал. 3 от договора е начислена и такса за експресно разглеждане в размер на
2
1257,90 лв., разсрочена на тридесет равни вноски, всяка от които в размер 41,93 лв.,
платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем.
Тъй като ответникът не предоставил нито едно от договорените в чл. 4 ал. 1 от
договора обезпечения, съгласно чл. 4, ал. 2 е начислена неустойка за неизпълнение в
размер на 838,80 лв., за която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена
на тридесет равни вноски, всяка от които в размер на 27,96 лв., платими на съответните
падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. След начисляване на
дължимите суми по договора /главница, договорна лихва, неустойка, такса експресно
разглеждане/ погасителната вноска, която следва да заплаща заемателя е в общ размер
на 153,77 лв.
По договора за паричен заем заемателят е извършил плащания в общ размер на
535 лв., както следва: на 27.02.2019 г. е заплатена сума в размер на 155,00 лв., от която
със сумата от 153,77 лв. и на падеж изцяло е погасена първата погасителна вноска, а с
остатъка от 1,23 лв. частично е погасена втората погасителна вноска. На 17.04.2019 г. е
заплатена сума в размер на 380,00 лв., от която със сумата от 60,00 лв. частично са
погасени начислени разходи за събиране на вземането, със сумата от 152,54 лв. и с 35
дни забава изцяло е погасена втората погасителна вноска, със сумата от 153,77 лв. и с
21 дни забава изцяло е погасена третата погасителна вноска с падеж 27.03.2019 г. и със
сумата от 13,69 лв. частично е погасена четвъртата погасителна вноска с падеж
10.04.2019 г.
Остатъкът от задълженията, предмет на исковата молба са както следва: 1838,94
лв. – главница и 425,82 лв. - договорна лихва за периода от 10.04.2019 г. до 08.04.2020
г. Размерът на лихвата за забава върху непогасената главница е 86,84 лв. за периода от
09.04.2020 г. до 25.09.2020 г.
По делото е представен Рамков договор за цесия от 01.12.2016 г., сключен между
кредитодателя „***“ ООД /продавач/ и „***“ ООД /купувач/, по силата на който
продавачът прехвърля на купувача вземания, произхождащи от договори за заем, като
тези вземания се индивидуализират в Приложение № 1.
По силата на чл. 4.5 от договора, купувачът има право от името на продавача да
изпрати писмени уведомления до длъжниците за сключения договор за цесия, за което
ще бъде упълномощен от продавача. От представеното нотариално заверено
пълномощно от 28.12.2016 г., е видно, че цедентът „***“ ООД е упълномощил
цесионера „***“ ООД да уведоми от негово име длъжниците, чийто вземания са
цедирани, за извършеното прехвърляне на на техните задължения.
По делото е представено Потвърждение за сключена цесия, издадено от „***“
ООД, в което е посочено, че на осн. чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, както и на основание т. 4.4 от
3
Рамков договор за цесия от 01.12.2016 г., сключен между „***“ ООД и „***“ ЕООД,
потвърждава извършената цесия на вземания, индивидуализирани в Приложение №
1/02.03.2020 г. По делото е представено извлечение от Приложение № 1/02.03.2020 г.
към горепосочения рамков договор, от което е видно, че е цедирано вземане към
ответника, което фигурира под № 102 и е индивидуализирано с номер и дата на
договора, имена и ЕГН на ответника, общ размер на дължимата главница и лихва,
както и лихва за забава.
По делото са представено уведомително писмо от ищеца до ответника, с което
същият е уведомен за извършената цесия. Не са представени доказателства писмото да
е изпратено и получено от ответника.
По ч. гр. дело № 304/2020 г. по описа на ДРС е издадена заповед № 123/06.10.2020
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която ответницата Р. П. Д. е
осъдена да заплати на ищеца “***” ЕООД, следните суми: 1838,94 лв. – главница до
погасяване на паричния заем по Договор за паричен заем № 5507414 от 13.02.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 06.10.2020 г. до изплащане на
вземането; 425,82 лв. – договорна лихва за периода от 27.02.2019 г. до 08.04.2020 г.;
36,61 лв. – законна лихва за периода от 09.04.2020 г. до 25.09.2020 г., както и 72,85 лв.
– разноски съобразно уважената част от вземането.
След постъпило възражение от длъжника и указания на съда, в срока по чл. 415 от
ГПК е заведен настоящият установителен иск по чл. 422 ал. 1 ГПК.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от
правна страна:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е
процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК от кредитор,
в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и има за предмет
посочените в заповедта за изпълнение суми.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземането по
издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждането предполага
установяване на дължимостта на сумите по същата на посоченото в нея основание.
Това предполага установяване от страна на ищеца на наличието на валидно
облигационно отношение между кредитодателя и кредитополучателя по договора за
кредит, че по него ответникът е останал задължен за процесните суми, че тези
вземания са били изискуеми към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК и
че са надлежно прехвърлени на ищеца от стария кредитор, за което ответникът е
надлежно уведомен.
4
Ищецът се явява материалноправно легитимиран да търси установяване
дължимостта на сумите по заповедта за изпълнение, тъй като с цесия от 02.03.2020 г.
вземането е прехвърлено от първоначалния кредитор „***“ ООД на ищеца „***“
ЕООД, като в Приложение № 1/02.03.2020 г. цедираното вземане е индивидуализирано
по обем и обхват. За да се прояви действието на договора за цесия е достатъчно
постигането на съгласие между стария и новия кредитор. От момента на постигне на
съгласието страните по договора за прехвърляне на вземания са валидно обвързани от
него и цесионерът се явява носител на придобитите имуществени права. Приемането на
цесията от длъжника и неговото участие при сключването на договора не е
необходимо, но за да има действие спрямо него цесията следва му бъде съобщена от
предишния кредитор – чл. 99 ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Уведомяването има за цел да обвърже
длъжника с договора за прехвърляне на вземането и да го защити срещу ненадлежно
изпълнение на задължението му. Изходящото от цедента уведомяване създава
достатъчна сигурност за длъжника относно извършената замяна на стария кредитор и
гарантира изпълнение на задължението му спрямо лице, легитимирано по смисъла на
чл. 75 ал. 1 ЗЗД. В закона липсва забрана съобщението за цесията по чл. 99 ал. 3 ЗЗД да
бъде извършено от новия кредитор /цесионера/ по силата на нарочно упълномощаване
от цедента. В този смисъл е решение № 137/02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ІІІ
г.о., ВКС. В случая доказателствата по делото сочат, че ищецът е упълномощен от
предходния кредитор да уведоми ответника за извършеното прехвърляне на
процесното вземане. По делото липсват доказателства уведомителното писмо от ищеца
да е изпратено и получено от ответника. Уведомителното писмо и, както и от
описаното по-горе пълномощно са приложени към исковата молба, като според
Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. на ВКС, с достигане на същите до
длъжника е налице надлежно съобщаване на цесията по смисъла на чл. 99 ал. 3 ЗЗД и
последната поражда действие по отношение на него съгласно чл. 99 ал. 4 ЗЗД. Това
обстоятелство следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право,
настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235 ал. 3 ГПК. По делото следва
да се приеме, че длъжникът лично е уведомен за прехвърляне на вземането с връчване
на препис от исковата молба и приложенията към нея. В случая лъжникът не е
възразил за липсата на уведомяване за прехвърляне на вземането. По делото нито се
твърди, нито се доказва длъжникът да е платил на стария кредитор или на овластено от
него лице, преди да му е връчен препис от исковата молба, т. е. преди да е уведомен за
цесията с връчване на препис от исковата молба, поради което към момента на
приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция, следва да се приеме, че
ищецът е титуляр на дълговете на кредита, както и че прехвърлянето на вземането е
противопоставимо на ответника и има действие спрямо него. В този смисъл съдът
приема, че ищецът е активно легитимиран да предяви установителните искове по чл.
422 ГПК, които са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
5
От така събраните по делото доказателства безспорно се установи, че на
13.02.2019 г. между „***“ ООД и ответника Р. П. Д. и е сключен Договор за паричен
заем „Вивакредит ПЛАН“ № 5507414, по силата на който на ответника е предоставен
заем в размер на 2000 лв., при годишен лихвен процент 40,32 %, която сума
заемополучателят се е задължил да върне на 30 двуседмични вноски. Съгласно
заключението на вещото лице ответникът е извършил плащания в общ размер на 535
лв., с които е погасил, както следва: 161,06 лв. – главница и 90,58 лв. – договорна
лихва, включени в първите три вноски, като остават дължими 1838,94 лв. – главница и
425,82 лв. - договорна лихва за периода от 10.04.2019 г. до 08.04.2020 г. Размерът на
лихвата за забава върху непогасената главница е 86,84 лв. за периода от 09.04.2020 г.
до 25.09.2020 г.
Поради изложеното искът за установяване на вземане за главница по процесния
договор следва да бъде уважен в претендирания размер от 1838,94 лв. Искът за
установяване на вземане за договорна лихва следва да бъде уважен в претендирания
размер от 425,82 лв. за периода от 10.04.2019 г. до 08.04.2020 г. като се отхвърли за
периода от 27.02.2019 г. до 09.04.2019 г., доколкото по делото се установи, че
ответницата е заплатила изцяло първите три погасителни вноски и включената в тях
договорна лихва. Искът за обезщетение за забава върху неизплатената главница следва
да бъде уважен изцяло в претендирания размер от 36,61 лв. за периода от 09.04.2020 г.
до 25.09.2020 г., доколкото същият е в по-малък размер от установения от вещото
лице.
Относно разноските:
Ищецът е направил искане за присъждане на разноски. Съгласно дадените
указания в т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в полза на
ищеца следва да се присъдят направените в заповедното производство разноски за
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, които възлизат общо на
72,85 лв.
В хода на настоящото производство ищецът е сторил разноски, както следва:
46,03 лв. - заплатена държавна такса и 250 лв. - възнаграждение за вещо лице. На
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ (обн. ДВ, бр. 8/ 24.01.2017 г.) съдът определя
юрисконсултското възнаграждение в размер на 100 лв. При този изход на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски по настоящото производство в общ размер от 396,03 лв.
Водим от горното, съдът
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. П. Д., ЕГН **********, от
гр. Дряново, ул. ***, че дължи на “***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, п. к. ***, ул. ***, представлявано от Управителя Я.Б.Я., с
пълномощник юрисконсулт ИВ. К. Т., съдебен адрес гр. ***, ул. ***, сумите, за които е
издадена заповед № 123/06.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК в производството по ч. гр. д. № 304/2020 г. по описа на ДРС, както следва:
СУМАТА от 1838,94 лв. (хиляда осемстотин тридесет и осем лева и деветдесет и
четири стотинки) – главница по Договор за паричен заем № 5507414, сключен на
13.02.2019 г. между „***“ ООД и Р. П. Д., като с цесия от 02.03.2020 г. вземането е
прехвърлено на “***” ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата от считано
от 06.10.2020 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до изплащане на вземането; СУМАТА от 425,82 лв. (четиристотин
двадесет и пет лева и осемдесет и две стотинки) – договорна лихва за периода от
10.04.2019 г. до 08.04.2020 г. и СУМАТА от 36,61 лв. (тридесет и шест лева и
шестдесет и една стотинки) – законна лихва за забава върху неизплатената главница за
периода от 09.04.2020 г. до 25.09.2020 г. , като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на
вземане за договорна лихва за периода от 27.02.2019 г. до 09.04.2019 г., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Р. П. Д., ЕГН **********, от гр. Дряново, ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на
“***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, п. к. ***, ул. ***,
представлявано от Управителя Я.Б.Я., с пълномощник юрисконсулт ИВ. К. Т., съдебен
адрес гр. ***, ул. ***, СУМАТА от 72,85 (седемдесет и два лева и осемдесет и пет
стотинки) – направени разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 304/2020 г.
по описа на ДРС, както и СУМАТА от 396,03 лв. (триста деветдесет и шест лева и три
стотинки) направени разноски по гр. д. № 401/2020 г. по описа на ДРС, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – гр. Габрово в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д. №
304/2020 г. по описа на ДРС.
Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
7