№ 11706
гр. София, 11.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Частно гражданско
дело № 20241110129218 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 415 ГПК.
Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение, подадено от „АКПЗ“ ЕАД против Ю. С. П..
Конкретиката на случая сочи, че длъжникът е подал възражение срещу заповедта
за изпълнение.
С разпореждане № 184567/ 13.12.2024г., съдът е указал на заявителя да предяви
иск за установяване на вземането си, като е указал и неблагоприятните последици от
неизпълнение на дадените указания. В конкретния случай определението, с което на
заявителя се указва да предяви иск за установяване на вземането си, е връчено на
последния 27.12.2024г. С оглед това, при спазване на разпоредбата на чл. 60, ал. 3
ГПК, срокът за изпълнение на указанията е изтекъл на 15.02.2019г. Във визираният
срок заявителят не е предявил иск за установяване на вземането си.
Доказването на факта на предявяване на иска и спазването на срока е в тежест
на молителя. За изпълнение на това задължение, с оглед предотвратяване на
евентуалното обезсилване на заповедта за изпълнение, молителят следва да представи
пред съда, издал заповедта, доказателства за предявяване на иска и за датата на
депозиране на исковата молба. "Представянето" на посочените доказателства по
смисъла на чл. 415, ал. 2 ГПК предполага не само изпращане и постъпване в
регистратурата на искова молба от заявителя, но и уведомяване на съда - по делото,
образувано по заявлението за издаване на заповед за изпълнение, че искът е съдебно
предявен. Уведомяването би могло да се осъществи, както изрично със заявление,
придружено с копие от исковата молба и данни за депозирането й, така и със съдебно
удостоверение, издадено от съда, пред който е образувано исковото производство.
Единствено фактът на предявяване на исковата молба в съда, включително и когато е
налице съвпадение в институцията (един и същ конкретен съд) по заповедното и по
1
исковото производство, не е достатъчен за доказване, че са спазени изискванията по
чл. 415, ал. 2 ГПК. Съдът не е задължен служебно да извършва проверка дали искова
молба, с предмет, съвпадащ със заявлението по чл. 410 ГПК, е постъпила в съда, както
и да събира данни за датата на депозирането й. Съдът по заповедното производство би
могъл единствено да извърши справка, ако представените му доказателства са неясни
или съдържат противоречиви данни. В т.см. са постановените по реда на чл. 274, ал. 3
ГПК определение № 123 от 27.01.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 736/2009 г., I т. о., ТК;
определение № 127 от 11.02.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 880/2010 г., I т. о., ТК. С оглед
изложеното, следва да се приеме, че заявителят не е предявил за иск за установяване
на вземането си в определения месечен срок.
Съгласно разпоредбата на чл. 415 ГПК, в едномесечен срок заявителят следва да
предяви иск за установяване на вземането си и да представи затова доказателства пред
съда, издал заповедта за изпълнение, в който смисъл са и дадените до заявителя
указания. Неизпълнението на указанията от заявителя за предявяване на иск за
установяване на вземането му обуславя обезсилване на издадената заповед за
изпълнение. В т.см. са постановените по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 115
от 11.02.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 91/2010 г., II т. о., ТК; определение № 123 от
27.01.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 736/2009 г., I т. о., ТК; определение № 127 от
11.02.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 880/2010 г., I т. о., ТК.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА заповед № 18182 за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 15.06.2024г., издадена по ч.гр. дело № 29218/ 2025г. по описа на Софийски
районен съд, с която е разпоредено Ю. С. П., с ЕГН **********, да плати на “АКПЗ"
АД, с ЕИК //////, сумата 197,18 лева, представляваща главница, съгласно договор за
кредит “Бяла карта” № 860963, скл. на 26.11.2020г. между “Аксес файненс” ООД и Ю.
С. П., вземанията по който е прехвърлено с договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 11.11.2016г., Приложение № 1 от 23.02.2023г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение- 16.05.2024г., до окончателното плащане на сумата 81,05 лева,
представляваща договорна възнаградителна лихва за периода 26.04.2022г.-
06.02.2022г., сумата 49,76 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 07.02.2022г.- 23.04.2024г., сумата 25 лева- държавна такса и
сумата 50 лева- юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 415, ал. 2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмичен срок от връчването му
2
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3