О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1002/8.7.2020г.
гр. ПАЗАРДЖИК
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПАЗАРДЖИК, осми състав в закрито заседание на осми юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОМИР БАБАКОВ
като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 257 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл 248 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по молба по чл. 248 от ГПК, подадена от юрисконсулт Красимира П. като процесуален представител на ОДМВР Пазарджик, за допълване в частта за разноските на решение № 287/05.06.2020, постановено по адм. дело № 257 по описа за 2020 г. на Административен – съд Пазарджик. Предмет на искането е претенция за отпадне на разноските, поставени в тежест на ОДМВР Пазарджик и вместо това осъждане на ищеца да заплати разноски на ответния административен орган.
Ищецът, чрез поцесуалния си представител, адв. Д.Д. в писмен
отговор изразяава становище за неоснователност на искането.
Основното
производство е образувано по искова
молба на С.А.Б., с която е поискано ответникът ОДМВР Пазарджик да бъде осъдена
да му заплати сумата от 300 лв. претърпени имуществени вреди, във връзка с
отменено наказателно постановление с влязло в сила решение на Районен съд Пазарджик.
В хода на поцеса, с отговора на исковата молба е направено
плащане от страна на ответника на ищцовата претенция и дължимите лихви в
пълен размер. Поискано е съдът да пиложи разпоредбата на чл. 78 ал.2 от ГПК и
да възложи разноските от настоящото дело върху ищеца , тъй като ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждането му и признал иска.
С решение от 05.06.2020 г. по адм. д. 257/2020 г., Административен съд
Пазаржик отхвърлил иска поради извършено в хода на процеса плащане. Със същото решение,
съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските, като ги възложил на
ответника, приемайки, че не е налице хипотезата на чл. 78 ал.2 от ГПК.
Предявеното
искане за допълване на определението в частта му за разноските е подадено в срока за
оспорване на съдебния акт, от надлежна страна, поради
което е допустимо за разглеждане. По
същество, същото е неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 248 ал.1 от ГПК
в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо -
в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да
допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Т.е. хипотезите, в които може да се иска съдебно
произнасяне в настоящото производство са две- за допълване и за изменение на
решението в частта за разоските. Допълване може да се иска, когато при
своевременно направена претенция, съдът изобщо не се произнесъл по въпроса за
разноските, а изменение- когато се е произнесъл, но в разрез с претенциите на
страната инициирала производството.
Неоснователно е да се иска допълване на решението в настоящия случай, тъй
като съдът в мотивите си е формирал воля на кого следва да бъдат възложени
разноските, а в диспозитива, произнасянето е извършено съобразно мотивите на
съдебния акт. В този смисъл искането за допълване на решението по „описания в
настоящата молба начин“, няма как да бъде удовлетворено, именно защото е налице
произнасяне на съда по този въпрос. Съображенията на ответника касаят по- скоро
искане за изменение на решението в частта за разноските, като се иска те да
останат за сметка на ищеца и последния да бъде осъден да заплати на ответника
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Ответникът действително е
направил своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но
не е представил списък на разноските, а е следвало да представи такъв най-
късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция /чл. 80 от ГПК/, за да може да претендира за изменение на решението в часстта за
разноските. Дори и не е уточнил размера
на претендираното юрисконсулстко възнаграждение в съдебно заседание, а едва с
настоящата молба е поискано възнаграждение в размер на сто лева. Т.е. следва да
се приеме, че списък на разноските е представен извън прекузивния срок по чл.
80 от ГПК, в срока на обжалване на съдебното решение/ако си приеме, че в
процесната молба се съдържа списък на разноските/, но в такъв случай страната
няма право да иска изменение на решението в частта за разноските / в този
смисъл е съдебната практика, вкл.ТР № 6 от 06.11.2013 на ВКС по тълк. д. №
6/20212 ОСГТК/. Искането за допълване на решението в частта за разноските не е
скрепено с изискване за представяне на списък за разноските, но както се
посочи, то е неоснователно, защото е налично произнасяне на съда досежно разноските.
От друга страна, в решението си
съдът е изложил пространни мотиви защо счита, че разноските следва да бъдат
понесени от ответника, като е цитирана относима съдебна практика по въпроса.
Към съображенията, изложени в решението следва да бъде добавен и посочения в
отговора на ищеца факт /който съдът приема, за безспорен, а и установен след
справка в деловодната система на съда/, а именно че между страните е водено и друго дело по
ЗОДОВ, непосредствено преди настоящото, в което ответникът е поискал да бъде
представена банкова сметка ***. Т.е. липсвала е пречка да направи плащане и по
настоящото дело, за да не става с поведението си повод то да бъде заведено.
Предвид горното, разглежданото искане се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. С решение 287/05.06.2020 г. са присъдени съдебни разноски, съображенията за това са подробно мотивирани, поради което не се установява пропуск на съда, даващ основание за допълване и или изменение на съдебния акт. .
Ето защо, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 от ГПК, подадена от юрисконсулт Красимира П. като процесуален представител наОДМВР Пазарджик, за допълане в частта за разноските на решение № 287/05.06.2020, постановено по адм. дело № 257 по описа за 2020 г. на Административен – съд Пазарджик
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в седмодневен срок от съобщаването пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: