Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димо Колев | |
за да се произнесе съобрази: Производството е по реда на чл. 2. и сл. ГПК С Решение № 757 от 29.06.2012г. постановено по гр.д. № 1313/2012г. Великотърновския районен съд е отхвърлил като неоснователен предявения от Ц. И. К. против „Е. Б. П.” гр. В., иск за приемане на установено, че не дължи на „Е. Б. П.” сумата от 5841, 32 лв., представляваща начислена на основание чл. 38 ал. 3 т. 1 от ОУ на ДПЕЕ по партида кл. № *, корекционна сума за потребена, но неотчетена ел. енергия за периода 05.08.2009 г. – 28.01.2010 г., във връзка с която е издадена фактура № */18.02.2010г. Присъдени са разноски в полза на ответното дружество. Против това решение е постъпила въззивна жалба от Ц. К. чрез пълномощника й адв. Н. И. от ВТАК, в която са наведени оплаквания за неговата неправилност, поради необоснованост, нарушение на материалноправните норми и съществени процесуални нарушения. Твърди се наличието на противоречие между изводите на съда и установените по делото факти и обстоятелства. Не се споделят изводите на съда по отношение на придобитото от ищцата качество на потребител като се развиват съображения за това. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение и за решаване спора по същество. Претендират се разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа. В срока по чл. 263 ал.1 изр. 1 ГПК въззиваемата страна „Е. Б. П.” , с променено в хода на въззивното производство наименование „Е.- П. П.” е депозирала отговор. В него се сочи, че за периода на корекцията ищцата не е имала качеството на потребител на ел. енергия за ищцовия адрес. Самата тя сочи това в заявлението си от 17.01.2012г. По делото не са представени доказателства за съществуването на облигационни отношения между ищцата и третото лице Й. през процесния период. Моли се съдът да потвърди обжалваното решение като се претендират разноски. В съдебно заседание подадената въззивна жалба се оспорва като се поддържат развитите в отговора доводи. За да се произнесе съдът съобрази” Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл. 269 от ГПК въззивният съд служебно провери валидността на обжалваното решение и намери, че същото не страда от пороци водещи до неговата нищожност. Постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. На основание посочената разпоредба въззивният съд служебно провери допустимостта на обжалваното първоинстанционното решение и не констатира процесуални нарушения водещи до неговата недопустимост. Настоящата инстанция напълно споделя извода на районния съд, че субективните предели на решението по гр. д. № 2291/2010г. на ВТРС не се разпростират спрямо ищцата по делото, поради което предявения от нея иск се явява допустим. Във връзка с допустимостта на иска следва да се посочи още, че в исковата молба са изложени фактически твърдения обуславящи активната процесуална легитимация на ищцата. След като установи, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към проверка на правилността на същото. Първоинстанционният съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК, чрез който Ц. И. К. иска да се приеме за установено, че не дължи на ответното дружество „Е. Б. П.” сумата по фактура № */18.02.2010 г. на стойност 5841, 32 лв. за ел. енергия за недвижим имот, находящ се в гр. В. Т., ул. „Ф. С.” № .. определена от ответника по негови изчисления, въз основа на констативен протокол. В исковата си молба ищцата твърди, че е потребител на ел. енергия за процесния имот по повод на което се намира в договорни отношения с ответното дружесто за доставка на ел. енергия. За имота има разкрита партида с кл. № *. Твърди, че въз основа на КП № 032/12.02.2010г. от метрологична експертиза на БИМ му е начислена от ответното дружество сума за плащане от 5841, 32 лв. Излага доводи за недължимост на процесната сума, поради несъответствие на потребяваната и заплащанта от него ел. енергия с начислената по корекционната сметка, както и поради липсата на специални знания за извършване на неправомерната намеса. Оспорва изцяло процедурата по извършената корекция на основание чл. 38 ал. 3 т. 1 от ОУ на ДПЕЕЕМ, както и констатациите обективирани в КП № 279540/28.01.2010г. Ответникът „Е. Б. П.” заема становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че процесната сума е имуществена отговорност за абоната в корекционните процедури. Сочи, че ищцата като потребител на ел. енергия извлича единственото полезно свойство на СТИ, а именно да извършва точно измерване. Сочи се, че съществуващата в момента трайна съдебна практика представлява своеобразно помилване за абонатите по отношение отговорността им по измерването на собственото потребление. Сочи, че възможността за едностранна корекция била предвидена за други оператори със сходна дейност – ВиК оператори, топлоснабдителни и газоразпределителни предприятия, поради което следва да се приеме, че такава възможност съществува и за енергийното дружество. По същество на спора сочи, че на 28.01.2010г. е извършена контролна проверка на процесното СТИ от служители на „Е. Б. м.” , при която е констатирана липсата на пломба на СТИ за което е съставен КП. Въз основа на тези констатации била изготвена справка за корекция на сметки на основание чл. 38 ал. 3 т. 1 от ОУ Ýа ДПЕЕЕМ. В съдебно заседание процесуалния представител на ищеца е възразил, че за същия спор е водено гр. д. № 2291/2010г. на ВТРС. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: От КП № 279540/28.01.2010г. се установява, че на същата дата длъжностни лица от „Е. Б. М.” са извършили техническа проверка на СТИ с № 007803, находящо се в гр. В. Т., ул. „Ф. С.” № ... В. А и обслужващо А. 15. Констатирано е, че държавните пломби са налични, а ведомствените, че липсват. В протокола е отразено, че поради съмнение за вътрешна намеса електромера е даден за експертиза. В протоколът са посочени имената на служителите на „Е. Б. М.” , които са участвали в извършването на проверката като той е подписан от тях. Протоколът е подписан и от П.Р. като не е посочено в какво качество същият е положил подпис. От констативния протокол № 032/12.02.2010г. от метрологична експертиза на СТИ се установява, че при външния оглед не се констатират видими повреди и увреждания. Налични са пломбите на производителя и за последваща метрологична проверка. При отваряна и вътрешен оглед се констатира допълнително електронно устройство монтирано към платката. При подаване на дозирана енергия от 1 киловат, електромера отчита по - малко - 0, 060 киловатчаса. От приложените по делото - справка за корекции на сметки при неточно измерване на ел. енергия по чл. 38 ал. 3 т. 1 от ОУ на ДПЕЕЕМ, дебитно известие № */18.02.2010г., справка за консумирана енергия е видно, че в резултат на корекция на сметката за ел. енергия на Мирослав Иванов Йорданов, абонат с кл. № * и аб. № *, за процесното жилище в гр. В. Т., ул. „Ф. С.” № .. ...е начислена за плащане сумата от 5841, 32 лв. за периода 05.08.2009г. – 28.01.2010г. От приложеното гр.д. № 2291/2010г. на ВТРС се установява, че М. Й..като потребител на ел. енергия на посочения адрес е предявил отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК против „Е. Б. П.” за недължимост на корекционната сума от 5841, 32 лв. за периода 05.08.2009г. – 28.01.2010г. С влязло в сила решение по делото исковата му претенция е отхвърлена като неоснователна. От договор за наем от дата 03.01.2012г. е видно, че М. Й. като наемодател е отдал под наем на ищцата К. като наемател процесното жилище до 31.12.2014г. От заявление № 915559/17.01.2012г. до „Е. Б. П.” е видно, че ищцата е заявила желание за снабдяване с ел. енергия на процесния апартамент, досега използван от М. И. Й. с кл. № * и аб. № *. Заявлението е придружено с декларация от Й., че желае фактура с № * за сумата от 5841, 32 лв. и фактура № * за сумата от 188, 66 лв. да бъдат прехвърлени на ищцата К., за което тя дава съгласие. Тази декларация е подписана от Й. и К.. За установяване на релевантни за спора факти по делото е извършен разпит на свид. С. С. и са изслушани съдебно техническа и допълнителна съдебно техническа експертизи. Изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи: Настоящата инстанция напълно споделя и се солидаризира с мотивите на първоинстанционния съд, с които той е отхвърлил като неоснователен отрицателния установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Правилно районният съд е приел, че ищцата К. към датата на извършване на проверката и за целия период на корекция от 05.08.2009г. до 28.01.2010г. не е имал качеството на потребител на ел. енергия за конкретният електроснабден обект. От дефиницията на закона /§ 1 т. 42 ЗЕ/ е видно, че потребител на енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имота, което ползва електрическа енергия за домакинството си. За ищцовия период жалбоподателката, не е била нито собственик, нито ползвател на имота /договора за наем е чак от 03.01.2012г./, за да ползва ел. енергия за домакинството си в качеството на потребител по смисъла на ЗЕ. Обстоятелството, че понастоящем К. по сила на подадено заявление, на основание договорÓ за наем, има качеството на потребител на ел. енергия я легитимира материалноправно, само ако корекционната процедура обхваща периода след 17.01.2012г., от който момент между страните по делото е налице облигационна връзка. Това означава, че минал период, преди да стане потребител на ел. енергия по смисъла на ЗЕ, същата не може да проведе основателно оспорване на начислените суми за корекция. За този период между страните по делото не са съществували договорни отношения за покупко – продажба на ел. енергия. За периода на процесната корекция 05.08.2009г. – 28.01.2010г. качеството на потребител на ел. енергия за апартамента, находящ се в гр. В. Т., ул. „Ф. С.” № .... е имало трето за делото лице М. Й.. В ответното дружество на името на последният е била разкрита партидата с кл. № * и аб. № * и на това лице е извършена корекция на сметката с начисляване на сумата от 5841, 32 лв., задължението за чието плащане лежи върху Й.. Ето защо и той е предявил отрицателен установителен иск за недължимост на начислената му корекционна сума, който обаче е бил отхвърлен с влязло в сила решение на ВТРС. Правилно първата инстанция е съобразила, че подписаната от Й. и К. „декларация” е без каквато и да е правна стойност за „Е. Б. П.” като кредитор по вземането му за корекция. В обобщение следва да се посочи, че макар в исковата си молба К. да е изложила твърдения, че е потребител на ел. енергия на ищцовия адрес и че не дължи сумата начислена заплащане по корекционната процедура на ОУ на ДПЕЕЕМ, които обосновават допустимостта на иска й, от установената по делото фактическа и правна обстановка следва неговата неоснователност. Оплакването на жалбоподателя, че съдът при постановяване на решението си е нарушил разпоредбите на чл. 235 ал. 2 и ал. 3 ГПК настоящата инстанция намира за неоснователно. Районният съд подробно е обсъдил относимите и необходимите за правилното решаване на спора доказателства, извел е въз основа на тях фактическите си констатации и е направил своите правни изводи, които настоящата инстанция намира за правилни и обосновани. Въззивният състав не открива и твърдяното от жалбоподателя противоречие между правните изводи на първата инстанция и установените по делото факти и обстоятелства. От допустимостта на исковата претенция на К., доколкото тя не е обвързана от решението на ВТРС по гр. д. № 2291/2010г., не следва неизбежно, че същата е основателна, в каквото по същество се свежда оплакването на въззивника. Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Великотърновския районен съд следва да бъде потвърдено. При този изход на делото претенцията за разноски на жалбоподателя Ц. К. се явява неоснователна, но тази на „Е.- П. П.” , на основание чл. 78 ал. 3 ГПК, се явява основателна и доказана до размера на 780 лв., поради което следва да бъде уважена. Водим от горното и на основание чл. 271 ал. 1 ГПК, Великотърновският Окръжен съд, Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 757 от 29.06.2012г. постановено по гр.д. № 1313/2012г. на Великотърновския районен съд, като правилно. ОСЪЖДА Ц. И. К., ЕГН: * от гр. В. Т., ул. „Ф. С.” № ... ДА ЗАПЛАТИ на „Е. П. П.” със седалище и адрес на управление гр. В., бул. „Вл.В.” № .. ЕИК ... сумата от 780 /седемстотин и осемдесет/ лева, представляваща направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение. Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република Б., в месечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |