Решение по дело №194/2024 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 2021
Дата: 4 октомври 2024 г.
Съдия: Филип Стоянов Радинов
Дело: 20242120100194
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 януари 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2021
гр. Бургас, 04.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20242120100194 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявен от А. Д. А. срещу „Вестауто – М“ ООД, иск по чл. 79 ал. 1
от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата от 6000 лева, представляваща
обезщетение за неизпълнение на задължение по договор от 07.12.2023 г. за качествен монтаж
на турбина на лек автомобил марка „****“, модел „***“ с рег. № ****, вследствие което
последната е увредена до степен негодност за ползване по предназначение. Съединен за
общо разглеждане е иск по чл. 49 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 19000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
увреден двигател на лек автомобил марка „***“, модел „**“ с рег. № *** до степен негодност
за ползване по предназначение, вследствие на осъществен на 08.12.2023 г., в сервиза на
ответника в гр. Б***, ул. ****, некачествен монтаж на турбина, довел до повреждане на
двигателя.
Посочва се, че на 30.11.2023 г. ищецът е възложил на ответника да смени маслото на
скоростната кутия, както и да извърши експертна оценка на цялостното техническо
състояние на личния му лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, който към
този момент имал регистриран пробег 221945 км. Изтъква се, че възложената работа била
извършена от ответника без забележки, като било констатирано, че по автомобила няма
установени повреди, освен теч на антифриз от клапан за охлаждане. Поддържа се, че след
сервиза, ищецът откарал автомобила си и го паркирал на паркинга на адреса, на който
живее, но на същия ден вечерта при активиране на двигателя светнала индикаторна лампа за
„ниско ниво на масло на двигателя“, автомобилът е загасен и при оглед от ищеца е
установил теч на масло от двигателя, поради което на следващият ден – на 01.12.2023 г.,
откарал същия с пътна помощ обратно в сервиза на ответника, където техниците установили
скъсан болт и липсваща тапа на двигателя. Излага се, че при диагностика, техниците на
1
ответника не са установили механични проблеми с двигателя и след поправяне на проблема
с теч на масло и антифриз, двигателят е тестван и не са констатирани проблеми при
нормалното му функциониране.Твърди се, че на същата дата - 01.12.2023 г. в сервиза на
ответника са заявили на ищеца, че лекият му автомобил има проблем с турбината, поради
което демонтирали същата, а ищецът е възложил отремонтирането на трето лице, което е
изпълнило възложената работа без забележки, за което дало дванадесет месечна гаранция.
Сочи се, че на 07.12.2023 г. ищецът устно е възложил на ответника да монтира
рециклираната турбина обратно в лекия му автомобил. Излага се, че на 11.12.2023 г. ищецът
посетил сервиза на ответника, където техник на име А. му е обяснил, че при монтажа на
турбината е забравено премахването на тапите за оттичане на масло. Посочва се, че на
14.12.2023 г. ищецът е уведомен от ответника за нов проблем и с двигателя на лекия
автомобил. Твърди се, че на 18.12.2023 г. ищецът отишъл в сервиза на ответника, където му
обяснили, че двигателят не може да бъде поправен, а турбината, вследствие неотстраняване
на тапите също не може да бъде поправена и следва да бъдат закупени нови. Поддържа се,
че вследствие непремахнатите от механиците на ответника тапи за оттичане на масло на
предоставената им здрава турбина същата е увредена и не може да бъде поправена чрез
ремонт, както и че монтираната с тапи турбина е спрял достъпът на масло до двигателя в
резултат, на което последният е повреден и не може да бъде поправен чрез ремонт. В
уточняваща молба от 19.02.2024 г. е посочено, че следва да бъдат закупени нови двигател и
турбина, като разходите за закупуването и монтажа им ще възлезе съответно на сумата 6000
лева за турбината, от които 5000 лева за нова турбина и 1000 лева за монтаж /тоест иска се
обезщетение вместо изпълнение в размер стойността на нова турбина и монтажа / и сумата
19000 лева, от които 18000 лева за нов двигател и 1000 лева за монтажа му.
Направено е искане за уважаване на предявените искове.
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски, за което е представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на
исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявените искове.
Не се оспорва, че на 30.11.2023 г. на ответника е възложено от ищеца да извърши смяна на
маслото на скоростната кутия на лек автомобил марка „***“, модел „**“ с рег. № ****, както
и че регистрираният пробег на автомобила е бил 221945 км., включително, че поради
забелязан теч на антифриз от двигателя, на ищеца е препоръчан бъдещ ремонт с подмяна на
клапан. Оспорва се твърдението на ищеца, че след сервиза, ищецът откарал автомобила си и
го паркирал на паркинга на адреса, на който живее, но на същия ден вечерта при активиране
на двигателя светнала индикаторна лампа за „ниско ниво на масло на двигателя“,
автомобилът е загасен и при оглед от ищеца е установил теч на масло от двигателя, поради
което на следващият ден откарал същия с пътна помощ обратно в сервиза на ответника,
където техниците установили скъсан болт и липсваща тапа на двигателя. Сочи се, че при
диагностика е установено, че на 30.11.2023 г. в 19:20:45 ч. след изминати двадесет километра
(пробег 221965 км.) е светнала червена лампа, придружена със звук индициращи „ниско
налягане на двигателното масло“, при което по препоръки на производителя, автомобилът е
следвало да бъде спрян, което според ответника не е направено от ищеца, тъй като
индикаторната лампа е светнала при пробег 221965 км., след което са изминати още два
километра, което е дало ход на необратими процеси на увреждане на коляновия вал, довели
до скъсване на процесния болт на двигателя, изпадане на тапата и изтичане на маслото през
отвора, довело до погиване на двигателя, като това събитие е регистрирано от компютърът
на автомобила при пробег 221967 км., тоест при изминати два километра след светване на
индикаторната лампа за „ниско налягане на двигателното масло“. Изводът, че твърдението
на ищеца, че индикаторната лампа е светнала едва вечерта, когато двигателят на автомобила
е активиран в спряно положение е невярно се прави въз основа на регистрираните данни от
компютъра на автомобила, според които температурата на двигателя при светване на
индикаторната лампа е била 91 градуса, при движение на автомобила с 56 км/ч. С оглед
това, е наведено твърдението на ответника, че индикаторната лампа не е светнала, когато
2
автомобилът е бил паркиран, а по време на движение при пробег 221965 км., а е паркиран
при пробег 221967 км., тоест след два километра след светване на индикаторната лампа и
неизключването на двигателя веднага след индикацията е довело до погиването му. Изтъква
се, че ниското налягане на маслото е довело до увреждане и на турбината, като съобразно
препоръките на производителя, на ищеца е препоръчано подмяната с нова турбина, но
вместо това последният е предпочел да я рециклира. Не се оспорва, че на 07.12.2023 г. на
ответника е възложено от ищеца да монтира рециклираната турбина, при което същата е
монтирана, тествана на стенд за няколко минути, при което са констатирани няколко
отклонения в нормалната работа на автомобила – повишена димност от ауспуха, притрисане
и шум от мотора на празен ход. Сочи се, че турбината е демонтирана, констатирана е
непремахната прозрачна тапа /според ответника следва да е в друг контрастиращ цвят/ и
след премахването турбината е отново монтирана на автомобила, при което е премахната
повишената димност от ауспуха. По отношение на другите два дефекта - притрисане и шум
от мотора на празен ход се твърди, че на ищеца е указано, че се дължат на понижено ниво на
сгъстяване в цилиндри 2 и 5 и му е препоръчана пълна диагностика, но същият е отказал.
Посочва се, че на 18.12.2023 г. автомобилът отново е върнат в сервиза с оплакване за
неравномерна работа и загуба на мощност на двигателя и при диагностика е установено
наличие на стружки в картера, следи от прекомерно прегряване, вследствие на
допълнително изкуствено увеличаване на мощността на двигателя (чип тунинг), нарушена
циментация на вала, при което при износване от такъв тип производителя не предвижда
ремонт на двигателя, а неговата подмяна. С оглед всички констатации, ответникът
поддържа, че изпадането на тапата е следствие от нерегламентирани манипулации,
извършени в неофициални сервизи, като принос и има и поставеният чип тунинг.
Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски, за което е представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа
предявените искове. Депозирана е писмена защита от 27.09.2024 г.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа
отговора на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Представено по делото е копие от свидетелство за регистрация част I, от което се
установява, че лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № **** е собственост на А. Д.
А. /л. 13/.
Като писмени доказателства по делото са представени копия от Проформа фактура от
14.12.2023 г., Фактура № **********/30.11.2023 г. и Фактура № 00211008995/15.12.2023 г. /л.
9, л. 15 и л. 11/. Фактура № 00211008995/15.12.2023 г. съдържа в себе си следния текст - „По
желание на клиента, след установен проблем с турбото е рециклирано в избран от него
сервиз. След пътна проба автомобилът започва да пуши през ауспуха и колата е върната в
сервиза. Демонтирано е турбото повторно и е установено, че не е премахната тапа на отвора
за отичане на маслото, която е поставена в сервиза, в който е рециклирано и тече масло от
средната част на турбото. Не са установени износвания по перките и оста. Турбината е
монтирана на автомобила.“.
Приети по делото са представени на хартиен носител извлечения с данни за
Актуалния статус на процесния автомобил /л. 43/, за История на автомобила /л. 46/ и
log-данни на управляващия блок на мотора /л. 51/. От извлечението с log-данни на
управляващия блок на мотора, на л. 56 от делото, се установява, че на 30.11.2023 г., в 19:20
часа се е задействала индикаторна лампа на процесния автомобил за ниско налягане на
маслото, когато същият е бил в движение и изминатите километри към момента на светване
на индикаторната лампа са били 221965 км. От извлечението с log-данни на управляващия
3
блок на мотора, на л. 52 от делото, се установява, че на 01.12.2023 г. от 15:50 часа
компютъра на автомобила е отчел грешка в охладителната система, като изминатите
километри към момента на светване на индикаторната лампа са били 221967 км.
Представени по делото са и цветни снимки на турбината и двигателя на процесния
автомобил /л. 62 – л. 66/.
Прието по делото е заключение по възложена съдебно – автотехническа експертиза
/л. 95/, от което се установява, че процесните турбина и двигател са изцяло негодни за
ползване по предназначение и следва да бъдат подменени с нови. Причината довела до
унищожаване на двигателя е прегряване, поради липса на мазане, като вероятността за
скрити повреди по буталата (тоест в бутало-цилиндровата група) е голяма, а на турбината –
увреждане на турбинното колело, което изисква замяна на турбината с нова. Установява се,
че непремахването на тапа от отвора за оттичане на масло от корпуса на турбината води до
задиране на лопатките на колата в корпуса на турбината, а стружките от тях, попадайки в
горивната камера водят до тотални последици за двигателя. Установява се, че с оглед
актуалното състояние на процесния автомобил към 30.11.2023 г. /първо посещение на
сервиза, в което е сменено маслото на скоростната кутия/ не е било необходимо същият да
бъде откаран до сервиза с репатриращ автомобил, а технически същият е могъл да се
придвижи на собствен ход. На същия ден около 19,00 часа е констатиран теч на масло и на
следващия ден – 01.12.2023 г., автомобилът е доставен в сервиза на ответника посредством
пътна помощ, където при преглед е установен проблем с турбината. След рециклирането
при трето лице, въпреки задължението си по техническите правила да премахне всички тапи
на всички отвори от турбината, ответникът е монтирал турбината, без да премахне една от
тапите, което е довело до пропуск на мазителна течност към тръбите на всмукателната
система на автомобила, от където стига до цилиндрите на двигателя и същият губи
мощност, повишава се задимеността и се влошава ускорението. По данни от ответника
вещото лице констатира, че след монтажа на турбината с неотстранена тапа е извършена
проба на автомобила само на стенд. Установява се, че е възможно и при движение на
автомобила с ниското налягане на масло в мазилната система да доведе до увреждане на
турбината и двигателя, в т. ч. и до прцесните увреждания. В случай на нерегулярно
обслужване на автомобила и лошо качество на маслото е възможно да се причинят
процесните увреждания по турбината и двигателя. Установява се, че производителят на
турбината ползва цветова гама на транспортните тапи с жълт, червен или оранжев цвят.
Установява се, че е наличен чип тунинг на автомобила води до повишено натоварване на
двигателя, както и че е възможно върнатите километри на километража на автомобила да са
повлияли върху своевременното показване на предупреждения от индикаторната система на
автомобила. Установява се, че общата стойност за закупуване на нова турбина и монтажът
възлиза на 5691,50 лева, а тази за нов двигател и монтаж възлиза на 25492 лева.
Ангажирани са от ищеца гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля П. Д. А. /***
на ищеца/, от чийто показания се установява, че след монтирането на турбината с
непремахната тапа, работници от сервиза на ответника са направили пътна проба на
автомобила по ул. **** /л. 111/.
Ангажирани са от ответника гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля М. М.
/**** при ответника/, от чийто показания се установява, че светването на индикаторна лампа
за ниско налягане на автомобила изисква незабавно спиране, в противен случай двигателят
ще бъде унищожен. Установява се и че свидетелят не е присъствал при издаване на
автомобила от сервиза /л. 113/.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Правната квалификация на иска относно турбината е по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, доколкото
твърденията на ищеца са, че на ответника е възложен монтаж на турбина и вследствие лош
ремонт същата е увредена и е невъзможно да бъде поправена, поради което се иска
4
обезщетение вместо изпълнение. Претенцията не може да се квалифицира по чл. 265 ал. 1
предл. 2 от ЗЗД, тъй като този иск се отнася само до претенции за заплащане на разходи по
отстраняване на недостатъци, които са отстраними. В контекста на изложеното в отговора на
исковата молба, претенцията не може да се квалифицира и по чл. 55 от ЗЗД, тъй като в
исковата молба не са наведени твърдения, че договорът за изработка е бил развален преди
завеждане на делото или, че се разваля с исковата молба.
Правната квалификация на иска относно двигателя е по чл. 49 от ЗЗД, доколкото
твърденията на ищеца са, че е възложен на ответника само монтаж на рециклирана турбина,
но поради непремахване на тапата от същата и извършване на пътна проба с автомобила е
спрян притока на масло в двигателя, за който не е възлаган ремонт, при което същият е
увреден по начин непозволяващ ремонт и се иска обезщетение в размер стойността на нов
двигател и монтажа му. Тъй като, по твърденията на ищеца, двигателят не е бил предмет на
договора, то вредите по него макар и причинени от същото деяние по монтажа на турбината,
която е била предмет на договора, следва да се квалифицират като причинени от
непозволено увреждане. В този смисъл е Решение № 50199/11.10.2022 г. по гр. д. №
2461/2021 г. на IV г. о. на ВКС, според което с едно и също деяние, извършено от един и
същи правен субект, могат да се осъществят едновременно съставите на неизпълнение на
договорно задължение, индивидуално уговорено или предвидено в общи условия към
договора или на нарушение на произтичащо от закона задължение, което не е част от
съдържанието на договорното отношение.Това, че между две страни съществува договорно
отношение, само по себе си не значи непременно, че отговорността за причинени вреди при
изпълнение или във връзка с договора, е само договорна и, че договорното отношение
винаги задължително изключва и дерогира деликтното отношение. Двете отговорности не се
кумулират за покриване на едни и същи вреди.
За успешното провеждане на предявения иск по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД ищецът следва да
установи в процеса при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на
следните предпоставки - валидно сключен между страните договор за изработка с
твърдените в исковата молба уговорки, изпълнение на собствените си задължения, тоест
заплащане на уговореното възнаграждение, твърденията си за проявилите се след приемане
на изработеното недостатъци, направили турбината изцяло негодна за ползване по
предназначение. В тежест на ответника е да докаже направените правоизключващи и
правонамаляващи възражения.
За успешното провеждане на предявения иск по чл. 49 от ЗЗД ищецът следва да
установи в процеса при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на
следните предпоставки - видът и обема на претърпените имуществени вреди; че тези вреди
се намират в причинна връзка с противоправно поведение (действие или бездействие) на
лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД (ответникът) е възложило работа, включително,
че твърдяните в исковата молба увреждания са настъпили вследствие непремагнати тапи от
турбината, което е спряло притока на масло към двигателя, което е направило последния
изцяло негоден за ползване по предназначение; че вредите са причинени при или по повод
изпълнение на възложената от ответника работа. Ответникът следва да установи всички
свои правоизключващи и правопогасяващи възражения. Според чл. 45 ал. 2 от ЗЗД вината се
предполага до доказване на противното.
Страните по делото не спорят, че на 07.12.2023 г. ищецът е възложил на ответника да
монтира рециклирана, оригинална турбина на собствения на ищеца лек автомобил марка
„***“, модел „**“ с рег. № ****. Не е спорно по делото и че поради пропуск на ответника,
турбината е монтирана без от нея да бъде премахната тапа от отвора за оттичане на масло.
От представената по делото, подписана от работник на ответника Фактура №
00211008995/15.12.2023 г. се установи, че след монтиране на турбината с непремахната тапа,
с лекия автомобил е извършена пътна проба. Последното обстоятелство се оспорва от
ответника, който твърди, че автомобилът е тестван само на стенд в сервиза. Подписаната
фактура макар и частен документ е съставена и подписана от работник на ответника, поради
което и съобразно чл. 301 от ТЗ следва да бъде оценена като признание извършено от
5
ответника, че след монтиране на турбината с непремахната тапа, с лекия автомобил е
извършена пътна проба. Същата е достатъчно доказателство, обуславящо обоснован извод,
че твърдяната от ищеца пътна проба с непремахната тапа на турбнината действително е
направена от ответника. Доказателстената стойност на фактурата се подкрепя и от
показанията депозирани от разпитания по делото свидетел П. А., който е заявил, че след
монтирането на турбината с непремахната тапа, работници от сервиза на ответника са
направили пътна проба на автомобила по ул. „*****“. Като взе предвид възможната
заинтересованост на свидетеля – *** на ищеца, съдът кредитира показанията му, тъй като
същите се подкрепят от признанието на ответника, осъществено във фактурата. Тези две
доказателства оценени в съвкупност водят до категоричен извод, че след монтиране на
турбината с непремахната тапа, с лекия автомобил е извършена пътна проба. По делото е
прието заключение на вещо лице по възложена съдебно-автотехническа експертиза. Съдът
кредитира заключението, тъй като същото е обективно, компетентно дадено и основано на
непосредствени наблюдения и доказателствата по делото. Съдът не кредитира депозираните
в съдебното заседание изявления на вещото лице, тъй като същото при изрично запитване на
съда е заявило, че поддържа изложеното в писменото заключение така, както е написано.
Отделно от това, отговорите дадени от вещото лице в съдебно заседание са основани на
хипотетично зададени въпроси, а писменото заключение е основано на конкретно свързани с
предмета на доказване по делото въпроси, зададени от страните предварително, както и на
доказателствата по делото. От заключението се установи, че непремахването на тапа от
отвора за оттичане на масло от корпуса на турбината води до задиране на лопатките на
колата в корпуса на турбината, а стружките от тях, попадайки в горивната камера водят до
тотални последици за двигателя.
От заключението на вещото лице се установи, че вредите причинени на турбината и
двигателя са ги направили изцяло негодни за ползване по предназначение и следва да бъдат
подменени с нови.
По отношение на причинната връзка се установи от заключението на вещото лице,
Фактура № 00211008995/15.12.2023 г. и свидетеля П. А., че вследствие пътната проба на
автомобила с непремахваната тапата за масло от турбината, тънкият маслен слой, в който
валът лагерува с втулката е бил преустановен, което е довело до дисбаланс, причинил
задиране на лопатките на колелата в корпуса на турбината, при което е увредено турбинното
колело, като при такава повреда производителят не допуска ремонт, а увредената турбина
следва да бъде заменена с нова. От заключението се установи и че попадането на метални
частици /стружки/ от лопатките в бутало-цилиндровата група е довело до тотални последици
за двигателя, тоест до неговото погиване. Самият ответник признава в отговора на исковата
молба, че в двигателя са открити стружки.
Изложено с други думи, от некачествен ремонт, изразяващ се в монтиране на турбина
с непремахната тапа за масло и пътна проба на лекия автомобил са последвали непоправими
увреждания в турбината, предмет на договора от 07.12.2023 г., които от своя страна са
довели до непоправими увреждания в двигателя на автомобила, който не е бил предмет на
договора от 07.12.2023 г.
По изложените съображения и предвид установяване наличието на всички елементи
от фактическите състави на договорната /за турбината/ и деликната /за двигателя/
отговорност на ответника, съдът приема, че предявените искове са установени по основание.
Горният извод не се разколебава от направените от ответника с отговора на исковата
молба правоизключващи възражения.
По отношение на възражението на ответника, че третото лице, рециклирало
турбината е поставило прозрачна тапа за масло, вместо предписаните от производителя
контрастиращи цветове, съдът приема следното: Не е спорно между страните, че третото
лице, рециклирало турбината е поставило прозрачна тапа за масло, вместо тапа с
предписаните от производителя контрастиращи цветове. Последното обаче, не освобождава
ответника да положи дължимата грижа, като провери какво е предназначението на всяка от
6
тапите и да монтира турбината след като е напълно уверен, че същата е приведена във вид,
позволяващ монтиране без риск от причиняване на вреди. Неполагайки тази грижа,
ответникът е проявил груба небрежност, тъй като и най-небрежният техник на негово място
би проверил предназначението на процесната тапа и би я премахнал. Още повече, че се
касае до официален сервиз на процесната марка автомобили, който е специализиран в
ремонти не на всякакви автомобили, а именно на автомобили марка „***“, сертифициран е
със сертификат за качество ISO ***** и има натрупани практики и опит досежно
спецификите в техническото устройство на тази марка автомобили, която тясна
специализация би следвало да изключи вероятността от толкова елементарна грешка като
процесната. С оглед това, поставянето на погрешен цвят на тапа на турбината от третото
лице, рециклирало същата не изключва отговорността на ответника за причинените вреди,
вследствие лошия ремонт. По изложените съображения възражението е неоснователно.
Неоснователно е и възражението на ответника, че при констатирани шум и
притрисане от мотора на празен ход, на ищеца е указано, че се дължи на понижено ниво на
сгъстяване в цилиндри втори и пети и му е препоръчана пълна диагностика, но същият е
отказал. Възражението е неоснователно, тъй като видно от Фактура №
00211008995/15.12.2023 г. тези дефекти и препоръки са дадени на ищеца едва след
монтирането на турбината с непремахната тапа и извършването на пътна проба на
автомобила, респ. след като е даден ход на необратими, увреждащи процеси на
взаимодействие между турбината и двигателя довело до тяхното по-нататъшно погиване.
Неоснователни са и възраженията на ответника, че погиването на двигателя се дължи
на увеличаването на мощността на автомобила /чип тунинг/ и връщането на километража на
автомобила. Страните по делото не спорят, че твърдяните манипулации са осъществени, но
не са ангажирани каквито и да е доказателства, че именно увеличената мощност на
автомобила е в причинна връзка, тоест че е довела до погиването на двигателя, нито, че
връщането на километража реално и в действителност е довело до нередовно обслужване на
автомобила, до забавяне сигнализацията на ниско налягане на маслото, а оттам и до
останалите механични процеси унищожили турбината и двигателя.
По отношение на възражението на ответника, че на 30.11.2023 г. при пробег на
автомобила 221965 км. е светнала индикаторна лампа за ниско ниво на налягането и вместо
ищецът, съобразно заводските предписания, да загаси двигателя на автомобила е изминал
още два километра, което е довело до погиването му, а от там и погиването на турбината,
съдът приема следното: Не е спорно между страните, че при задействане на индикаторна
лампа за „ниско налягане на маслото“ автомобилът следва да бъде незабавно спрян.
Последното се установи и от заключението на вещото лице и от показанията на разпитания
по инициатива на ответника свидетел М. М.. Като взе предвид възможната заинтересованост
на свидетеля – работник при ответника, съдът кредитира показанията му в тази им част,
доколкото не се оспорват от страните и достоверността им се потвърждава от заключението
на вещото лице. От заключението на вещото лице се установи, че е хипотетично възможно
процесните вреди върху турбината и двигателя да настъпят и вследствие управление на
автомобила с ниско налягане на маслото. Следователно спорен между страните е въпросът
дали погиването на турбината и двигателя е следствие на монтиране на турбината с
непремахната тапа от ответника и осъществена пътна проба или е следствие на придвижване
на автомобила на ход – два километра, след светване на индикаторна лампа за ниско
налягане на маслото. За установяване на възражението ответникът е ангажирал, като
писмени доказателства представени на хартиен носител извлечения с данни за Актуалния
статус на процесния автомобил /л. 43/, за История на автомобила /л. 46/ и log-данни на
управляващия блок на мотора /л. 51/. Първите два документа са част от информационния
масив, въвеждан от ответника в неговите софтуери за актуални данни и сервизна история на
клиентите. Последните по своето естество имат характера на неподписани от ищеца частни
документи и като такива не биха могли да му бъдат противопоставени. Третият документ,
съдържащ log-данни на управляващия блок на мотора, представляват директно извлечение
от информацията, съдържаща се в компютъра на лекия автомобил, поради което имат висока
7
степен на достоверност и доколкото няма данни за манипулация върху тях, се ползват с
голяма доказателствена стойност. Освен това, същите са неоспорени от страните по делото.
От извлечението с log-данни на управляващия блок на мотора, на л. 56 от делото, се
установява, че на 30.11.2023 г., в 19:20 часа се е задействала индикаторна лампа на
процесния автомобил за ниско налягане на маслото, когато същият е бил в движение и
изминатите километри към момента на светване на индикаторната лампа са били 221965 км.
Данни за по-нататъшно движение с автомобила на същата дата липсват. От извлечението с
log-данни на управляващия блок на мотора, на л. 52 от делото, се установява, че на
01.12.2023 г., от 15:50 часа компютърът на автомобила е отчел грешка в охладителната
система, като изминатите километри към момента на светване на индикаторната лампа са
били 221967 км. Последното, при задълбочен анализ, напълно опровергава възражението на
ответника, че на 30.11.2023 г., след задействане на индикаторна лампа за ниско налягане на
маслото, при пробег 221965 км. са изминати още два километра с автомобила.
Видно от данните от компютъра на автомобила, констатация за изминати два
километра има едва на следващия ден – 01.12.2023 г., при отчитане от компютъра на
автомобила на грешка с оглаждането. Ако грешката в оглаждането /при пробег 221967 км./
бе отчетена в компютъра на автомобила на 30.11.2023 г., в 19:20 часа нямаше да има каквото
и да е съмнение, че процесните два километра са изминати от ищеца, тъй като няма спор
между страните, че на тази дата и час автомобилът е бил във фактическа власт на същия.
Същевременно страните не спорят, че на 01.12.2023 г., сутринта автомобилът е доведен в
сервиза с репатриращ автомобил /тоест не е предвижван на ход/, като видно от
компютърните данни на автомобила е, че констатацията за изминат пробег 221967 км. е
направена едва на края на работния ден - в 15:50 часа, при появата на грешка в охлаждането.
Ответникът по делото, в чиято тежест е било да установи правоизключващото си
възражение, въпреки указаната му тежест, не е ангажирал доказателства, установяващи по
категоричен начин, че процесните два километра са изминати на 30.11.2023 г. /каквито са
твърденията на ответника/, а не на следващият ден. Така например възможно е автомобилът
да е доведен с репатриращ автомобил на 01.12.2023 г., сутринта в сервиза на ответника, с
пробег 221965 км., след което да са изминати два километра при тест на стенд в сервиза,
след което при повторното активиране на двигателя в 15:50 часа да е констатирана грешка в
охлаждането, но вече с пробег 221967 км., вместо с пробега, с който автомобилът е доставен
в сервиза сутринта - 221965 км. С оглед данните от компютъра на автомобила и липсата на
насрещно доказване от страна на ответника, съдът приема, че твърденията на в отговора на
исковата молба за изминати от ищеца два километра, след задействане на индикаторната
лампа за ниско налягане на маслото са неоснователни. В тази връзка опровергаването на
твърденията на ищеца, че лампата за ниско налягане на масло е задействана в спряно
положение на автомобила не разколебава направения по-горе извод, доколкото ответникът
не е ангажирал доказателства за положителните си твърдения, че след светване на
процесната индикаторна лампа, ищецът е продължил да управлява автомобила, вместо да
спре. Направеният извод не се разколебава и от обстоятелството, че на 01.12.2023 г.
автомобилът е доведен в сервиза на ответника със скъсан болт на двигателя, доколкото
вещото лице в съдебно заседание, при зададен въпрос е отговорило, че ниското ниво на
налягането не може да доведе до скъсване на болт на двигателя. Не са ангажирани и
доказателства от ответника, че след скъсването на болта и изтичането на маслото от
двигателя, ищецът е продължил да управлява автомобила на ход, вместо да спре. Обратно,
от представените по делото фактури е видно, че проблем с двигателя при посещението на
01.12.2023 г. не е констатиран /тоест двигателят към този момент не е бил унищожен/, като
такъв е констатиран след монтиране на турбината с непремахната тапа и пътната проба на
автомобила и едва тогава на ищеца е указано, че втори и трети цилиндър имат ниска
компресия. Същите съображения опровергават и твърдението на ответника, че управлението
на автомобила с ниско налягане на масло е дало ход на необратими процеси довели до
погиване на турбината и двигателя, тъй като при посещението на 01.12.2023 г. проблем с
двигателя не е констатиран.
8
Дори и хипотетично да бъде прието, че ищецът е управлявал автомобила след
задействане на индикаторната лампа за ниско ниво на налягането, ответникът не ангажира
доказателства за наличието на причинна връзка между управлението с ниско налягане и
погиване на турбината и двигателя. Така дори да се приеме, че автомобилът е управляван
два километра след сигнала за ниско налягане, това само по себе си не обуславя категоричен
извод, че турбината и двигателя са погинали вследствие това, доколкото сигналът за ниско
налягане означава, че налягането на маслото не е такова каквото е предписано от
производителя, а не означава непременно пълна липса на масло в двигателя. Дори и да се
приема, че е била налице пълна липса на масло в двигателя това само по себе си не доказва,
причинната връзка между липсата на масло и погиването, тоест, че липсата на масло е
довело до погиване на турбината и двигателя, доколкото след източване или изтичане на
маслото от двигателя неговите части остават смазани за период от време и автомобилът
може да се управлява множество километри без да започнат увреждащи процеси по
двигателя.
С оглед гореизложеното, не се установява причинна връзка между управлението на
автомобила след сигнала за ниско налягане, нито се установява, че изобщо автомобилът е
управляван от ищеца след сигнала за ниско налягане, но пък безспорно се установи, че
турбината е монтирана с непремахната тапа за масло, извършена е пътна проба, което според
заключението на вещото лице обективно е от естеството да доведе до процесните вреди по
турбината и двигателя.
По изложените съображения, съдът приема противопоставеното от ответника
правоизключващо възражениече на 30.11.2023 г. при пробег на автомобила 221965 км. е
светнала индикаторна лампа за ниско ниво на налягането и вместо ищеца, съобразно
заводските предписания, да загаси двигателя на автомобила е изминал още два километра,
което е довело до погиването му, а от там и погиването на турбината, за неоснователно.
По отношение на размера на иска по чл. 79 от ЗЗД, от заключението на вещото лице
установи, че общата стойност за закупуване на нова турбина и монтажът възлиза на
5691,50 лева, до който размер искът е основателен и следва да бъде уважен, а за разликата
над този размер, до предявения – следва да бъде отхвърлен.
По отношение на иска по чл. 49 от ЗЗД, от заключението на вещото лице се установи,
че общата стойност за закупуване на нов двигател и монтажа му възлиза на 25492 лева, в
рамките на който размер е и предявеният иск, поради което същият е основателен и следва
да бъде уважен.
С оглед изхода на спора, направеното своевременно искане и представените
доказателства, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото съдебно –
деловодни разноски. По делото са представени доказателства за заплатена държавна такса в
размер от 1000 лева, депозит за вещо лице в размер 200 лева. По делото ищецът е
представляван от процесуален представител, направено е искане за присъждане на
възнаграждението за един адвокат, но не са ангажирани доказателства за заплащането на
такова. На л. 7, съответно л. 105 от делото е представен договор за правна защита и
съдействие, от който се установява, че между страните по него е уговорено адвокатско
възнаграждение в размер от 3000 лева, като в края на договора е посочена банкова сметка на
адвоката. Нито на самия договор обаче страните са придали характер на разписка, нито
впоследствие по делото е представена разписка за заплащане на уговореното адвокатско
възнаграждение изцяло или отчасти по банков път. Предвид липсата на доказателства за
заплатено адвокатско възнаграждение в полза на ищеца следва да се присъдят само
разноските за заплатена държавна такса и депозит за вещо лице, съобразно уважената част
от исковете. С оглед това, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
1185,20 лева, представляваща направени съдебно – деловодни разноски съобразно уважената
част от исковете, от които сумата от 987,70 лева за държавна такса и 197,50 лева за депозит
за вещо лице, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
С оглед изхода на спора, направеното своевременно искане и представените
9
доказателства, в полза на ответника следва да бъдат присъдени сторените по делото съдебно
– деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78 ал. 3 от
ГПК. По делото са представени доказателства за заплатен адвокатски хонорар в размер от
4000 лева и депозит за вещо лице в размер от 300 лева. Съобразно отхвърлената част от
исковете ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 53,10 лева, от които
сумата от 49,40 лева за адвокатско възнаграждение и сумата от 3,70 лева за депозит за вещо
лице.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Вестауто – М“ ООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр.
Б***, ул. **** да заплати на А. Д. А., ЕГН ********** с адрес гр. Б***, ж. к. ****, сумата
от 5691,50 лева /пет хиляди шестстотин деветдесет и един лева и петдесет стотинки/,
представляваща обезщетение за неизпълнение на задължение по договор от 07.12.2023 г. за
качествен монтаж на турбина на лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. №****,
вследствие което последната е увредена до степен негодност за ползване по предназначение,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 5691,50 лева, до предявения
размер от 6000 лева, на основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА „Вестауто – М“ ООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр.
Б***, ул. „*** да заплати на А. Д. А., ЕГН ********** с адрес гр. Б***, ж. к. *****, ап. 18,
сумата от 19000 лева /деветнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в увреден двигател на лек автомобил марка „***“, модел
„***“ с рег. № **** до степен негодност за ползване по предназначение, вследствие на
осъществен на 08.12.2023 г., в сервиза на ответника в гр. Б***, ул. ****, некачествен монтаж
на турбина, довел до повреждане на двигателя, на основание чл. 49 от ЗЗД.

ОСЪЖДА „Вестауто – М“ ООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр.
Б***, ул. **** да заплати на А. Д. А., ЕГН ********** с адрес гр. Б***, ж. к. **** сумата
от 1185,20 лева /хиляда сто осемдесет и пет лева и двадесет стотинки/, представляваща
направени в производството съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от
ГПК.

ОСЪЖДА А. Д. А., ЕГН ********** с адрес гр. Б***, ж. к. **** да заплати на
„Вестауто – М“ ООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр. Б***, ул. ****,
сумата от 53,10 лева /петдесет и три лева и десет стотинки/, представляваща направени в
производството съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
10