№ 123
гр. Бургас, 16.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на шестнадесети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Десислава Д. Щерева
Христина З. Марева
като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно частно
търговско дело № 20222001000104 по описа за 2022 година
Производството е образувано е по повод частната жалба на А. по в.,
представлявана от изпълнителния директор Д. М., чрез С. Г. – главен
юрисконсулт в дирекция „ПОЧРД“, против Определение № 55/ 17.05.2022 г.,
постановено по т.д. № 27/ 2022 г. по описа на Окръжен съд Сливен, с което е
оставена без уважение молбата на частния жалбоподател с правно основание
чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото Решение № 14/
23.03.2022 г., в частта за разноските.
Жалбоподателят изразява недоволство от определението като
постановено при неправилно прилагане на материалния закон. В частната
жалба се поддържа, че в случая е следвало да намерят приложение правилата,
относими към охранителните производства, съгласно които разноските са за
сметка на молителя. Настоява се за корективно прилагане на разпоредбата на
чл.25, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ и тълкуването във връзка с разпоредбата на чл.541
ГПК.
Моли се за отмяна на обжалвания съдебен акт и оставяне без уважение
искането на насрещната страна за присъждане на разноски.
В срока по чл.276 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от „А.“
ЕООД, чрез адв.М.П. – АК – Сливен.
В него се навеждат доводи за нейната недопустимост, респективно –
неоснователност. Страната се аргументира с наличието на императивно
правило относно приложимия критерий за обжалваемост на определението по
чл.248, ал.1 ГПК, с оглед окончателността на съдебния акт, отменящ отказа на
длъжностното лице по регистрацията, по отношение на А. по в.. Обосновава
се мнение за законосъобразност и правилност на обжалваното определение,
предвид наличието на специална норма, уреждаща присъждането на разноски
1
по реда на ГПК.
Бургаският апелативен съд по повод на жалбата, отговора и въз
основа на представените доказателства приема следното:
Направеното възражение за недопустимост на частната жалба е
неоснователно. Нормата на чл.248, ал.3, изречение второ ГПК не ограничава
правото на обжалване, а указва неговия процесуален ред. В настоящия случай
безспорно за А. по в. съществува правен интерес от обжалването. Частната
жалба отговаря на изискванията на чл.275 ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество обаче тя е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ, в съдебните
производства, образувани по обжалване откази на А.та по в. на страните се
присъждат разноски, по реда на ГПК. Нормата е в отклонение от общия
принцип за възлагане на разноските в охранителното производство в тежест
на молителя – чл.541 ГПК, и явно свидетелства за подхода на законодателя да
я въведе като специална в съдебните производства, които се развиват с
участието на А.та по в.. Препращането е към общите правила за
присъждането на разноските, уредени в чл.78 и сл. ГПК. Самото
съществуване на тази правна норма би било безпредметно, ако тя не въвежда
нещо различно от досегашната регулация на разноските в охранителните
производства. Предназначението е да рационализира процеса по
присъждане на разноски в съдебните производства, продължение на
регистърните такива, предоставяйки възможност споровете относно
разходите за защита срещу незаконните действия на администрацията да се
разрешат по облекчен ред и икономичен начин, без нужда от производства по
специалния ЗОДОВ.
Необоснована е претенцията на частния жалбоподател за корективно
тълкуване на нормата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ. Недопустимо е по пътя на
тълкуване по същество да се откаже да се приложи действащо законово
правило, толкова повече, че подобно тълкуване в конкретния случай изцяло
отнема съдържанието на разпоредбата да уреди по първичен начин
обществените отношения в коментираната материя и обезсмисля въвеждането
й като част от законодателството. Подобен акт би влязъл в пряка колизия и с
презумпцията за законосъобразност на актовете на демократичните
институции, в частност на парламента.
Отговорността за разноски в гражданския процес предвижда
пропорционално присъждане на разноските на страните, съобразно
положителния за тях изход от производството. Съгласно чл.81 ГПК, съдът
дължи произнасяне по разноските с всеки акт, с който приключва
разглеждането на делото в съответната инстанция.
Оттук, присъждайки в полза на жалбоподателя по т. д. № 27/ 2022 г.
сторените от него разноски в производството и оставяйки без уважение
молбата с правно основание чл.248 ГПК за изменение на решението, Окръжен
2
съд Сливен е постановил един правилен и законосъобразен акт, който следва
да бъде потвърден.
Водим от горните съображения, Апелативен съд Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 55/ 17.05.2022 г., постановено по
т.д. № 27/ 2022 г. по описа на Окръжен съд Сливен.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3