Производството е по чл.196 и сл. от ГПК. С решение № 119/14.06.2005 г., постановено по гр.д. № 280 по описа за 2005 г., Момчилградският районен съд е прекратил гражданския брак между Шенай Исмаил Юмер и Юмер Касим Юмер, сключен с акт № 0037/07.10.1996 г. на Общинска администрация – гр.Момчилград, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по вина на двамата съпрузи. Упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете Билгин Юмер Касим е предоставено на майката Шенай Исмаил Юмер, като на бащата е определен режим на свиждане всяка първа и трета неделя от месеца от 08.00 часа до 18.00 часа и един месец в годината, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Със същото решение Юмер Касим Юмер е осъден да заплаща на детето си Билгин Юмер Касим месечна издръжка в размер на 50 лв., считано от 12.08.2004 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на причини, изменящи или прекратяващи същата, чрез майката и законна представителка Шенай Исмаил Юмер, а по сметка на РС – Момчилград д.т. за този иск в размер на 72 лв., като е отхвърлил иска за присъждане на издръжка в останалата част и за разликата до 60 лв. като недоказан и е постановил предварително изпълнение на решението в тази му част. Допуснато е също след прекратяване на брака ищцата да носи предбрачното си фамилно име Сали, като страните са осъдени да заплатят по 20 лв. окончателна държавна такса. Недоволен от така постановеното решение в осъдителната му част е останал въззивникът Юмер Касим Юмер, която чрез своя процесуален представител го обжалва като незаконосъобразно и необосновано. В жалбата се сочи, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имала въззиваемата. Сочи се, че съдът неправилно не кредитирал показанията на свидетелите Касим Юмер, Сабрие Юмер и Ерол Хасан. Излагат се съображения, че предоставянето на родителските права не било съобразено с интересите на детето. Моли съда да отмени обжалваното решение, като приеме, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имала ищцата, като родителските права се предоставят на него, а на майката да бъде определен режим на лични отношения като същата бъде осъдена да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 60 лв., считано от 01.01.2005 г. до навършването на пълнолетие или възникването на други правопораждащи или правопогасяващи обстоятелства. В съдебно заседание, лично и чрез своя процесуален представител, поддържа жалбата си по изложените в нея и представено писмено становище съображения. Въззиваемата Шенай Исмаил Юмер, лично и чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и моли съда да остави в сила решението на Момчилградския районен съд. Представя писмено становище. Регионална дирекция “Социално подпомагане” – гр.Кърджали, редовно уведомен не изпращат представител. Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства в двете инстанции, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателката констатира: Жалбата е допустима, а по съществото разгледана е неоснователна. От представените като доказателства по делото удостоверение за сключен граждански с дата 03.08.2004 г., изд. от Община Момчилград и удостоверение за раждане с дата 03.08.2004 г., изд. от Община Момчилград се установява, че страните по делото са сключили граждански брак на 07.10.1996 г., като от брака имат родено едно дете – Билгин Юмер Касим, с ЕГН **********. От показанията на разпитаните по делото свидетели Исмаил Сали, Гюнер Сали, Касим Юмер, Сабрие Юмер, Ерол Хасан и Хюрю Сари, се установява, че съпрузите не живеят заедно, като отношенията им са влошени по повод заболяването на въззиваемата. По делото са представени като доказателства Социален доклад на Дирекция “Социално подпомагане” – гр.Момчилград, изх. № 16/24.01.2005 г., Становище на Директора на Дирекция “Социално подпомагане” – с.Кирково, Социален доклад на Дирекция “Социално подпомагане” – с.Кирково, изготвен от Началник отдел закрила на детето, Доклад на комисия при РДСП – Кърджали, от които се установява, че понастоящем детето Билгин Юмер Касим живее при баща си в с.Пловка, общ.Кирково. Установява се също, че Шенай Исмаил Юмер ползува самостоятелен етаж от триетажна къща, собственост на родителите й в гр.Момчилград. В жилището са налице всички необходими условия за отглеждане на дете, както и възможност за осигуряване на самостоятелна стая за детето. Жилището е в много добро техническо състояние и с отлични санитарно-хигиенни условия. Установява се също, че Юмер Касим Юмер живее с родителите си в двуетажна къща в с.Пловка, общ. Кирково. Домът е обзаведен с вещи и мебели от първа необходимост. За детето е пригодена една от стаите, в която са налице всички необходими вещи за детето с оглед възрастта му. Поддържа се добра хигиена. Детето е ученик в ОУ “Н.Й.Вапцаров” – с.Пловка. Юмер Касим Юмер има избран личен лекар – д-р Визев, който посещава селото един-два пъти седмично. От писменото заключение на вещите лица д-р Анка Вършилова, д-р Диана Пеева и Поля Базлянкова, по назначената от първоинстанционния съд съдебно-психиатрична експертиза, както и от разпита на същите пред първоинстанционния съд, които и настоящата инстанция приема, се установява, че Шенай Исмаил Юмер е заболяла след раждане на детето с диагноза биполярно афективно разстройство, като към момента на изготвянето на експертизата е напълно излекувана. Същата е в състояние да се грижи за себе си и да полага грижи за детето. Отделянето на детето от нея би се отразило на здравословното й състояние като се влоши психичното й здраве. При тези данни съдът намира, че предявения иск с правно основание чл.99, ал.1 от СК е основателен и доказан. От събраните по делото доказателства се установява, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Съпрузите не живеят заедно, не поддържат лични отношения помежду си, бракът им е изчерпан от съдържание, като съществува формално. Запазването на такова брачно правоотношение е неоправдано, както с оглед интересите на съпрузите и роденото от брака дете, така и с оглед обществения интерес. Причина за разпадането на брака от една страна е заболяването на въззиваемата, което е обективно състояние, но от друга страна, причина за дълбокото и непоправимо разстройство е поведението на двамата съпрузи, които не са имали желание за заздравяване на влошените им отношения. Ето защо следва да се приеме, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи, както правилно е приел и първоинстанционният съд. След прекратяването на брака родителските права, респ. грижите по отглеждането и възпитанието на роденото от брака дете Билгин, следва да бъдат предоставени на майката Шенай Исмаил Юмер. Този извод се налага, както с оглед обстоятелството, че биологичната връзка между майката и детето е по-силна от тази на бащата с детето, така и с оглед ниската възраст на детето, която налага непосредствени грижи за подрастващия именно от майката. На следващо място въззиваемата може да осигури по-добри социално-битови условия за отглеждането и възпитанието на детето в гр.Момчилград, за разлика от с.Пловка, където не е осигурено постоянно медицинско обслужване, видно от Социалния доклад на Началник отдел “Закрила на детето” при Дирекция “Социално подпомагане” – с.Кирково (л.49 от гр.д. № 280/2004 г. по описа на РС – Момчилград). Освен това населеното място, в което живее Шенай Исмаил Юмер предлага много по-добри възможности за обучение, възпитание и социална реализация на детето, отколкото населеното място, където живее въззивникът Юмер Касим Юмер. Действително от доклада на комисията при РДСП – Кърджали, се установява, че детето е заявило пред членовете на комисията, че не иска да живее в гр.Момчилград, но това изявление е направено след като детето веднъж е отговаряло на подобен въпрос пред служители на Дирекция “Социално подпомагане” – с.Кирково, без в доклада да е отразено дали това изявление е направено в присъствието на родителя или не (л.45 от от гр.д. № 280/2004 г. по описа на РС – Момчилград). Все пак, анализирайки всички данни по делото, с оглед интересите на детето в един дългосрочен план, следва да се направи извода, че майката може да предостави на детето по-добри условия за възпитанието и развитието му. Ето защо родителските права по отношение на роденото от брака дете Билгин Юмер Касим следва да бъдат предоставени на майката Шенай Исмаил Юмер, като на бащата Юмер Касим Юмер бъде определен режим на лични отношения – да вижда и взема детето всяка първа и трета неделя от месеца от 08.00 часа до 18.00 часа и един месец в годината, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както е постановено и от първоинстанционния съд. Също така въззивникът следва да бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка на малолетното си дете чрез неговата майка и законна представителка в размер на 50 лв., считано от 12.08.2004 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпването на пълнолетие или друга изменяща или погасяваща издръжката причина. Така определеният размер на издръжката съответства на нуждите на детето и на възможностите на задълженото за издръжка лице. В останалата му част и за разликата от 50 лв. до пълния му предявен размер от 60 лв. този иск е неоснователен и недоказан, поради което правилно е бил отхвърлен от първоинстанционния съд. По отношение на семейното жилище, то съпрузите не са имали такова, тъй като са живеели преимуществено в Република Турция, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос. Що се отнася до фамилното име на съпругата, то в тази му част решението не е обжалвано и е влязло в сила, поради което съдът не излага съображения в тази насока. Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде оставено в сила решение № 119/14.06.2005 г., постановено от Момчилградския районен съд по гр.д. № 280 по описа за 2005 г. на същия съд. При този изход на делото разноските следва да останат така, както са направени от страните. Ето защо и на основание чл.208 ал.1 от ГПК, въззивният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 119/14.06.2005 г., постановено от Момчилградския районен съд по гр.д. № 280 по описа за 2005 г. на същия съд. Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВКС на БР в 30 –дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Председател:
Членове:1. 2. |