Решение по дело №342/2022 на Районен съд - Смолян

Номер на акта: 339
Дата: 6 декември 2022 г. (в сила от 6 декември 2022 г.)
Съдия: Гергана Кузманова
Дело: 20225440100342
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 339
гр. Смолян, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на втори ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Гергана Кузманова
при участието на секретаря Веселина *ова
като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело №
20225440100342 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на ЕТ“***“ против „** 77“ООД, в
която се твърди от ищеца, че на 16.04.2018 г. между страните /към онзи момент ответника е
бил с наименование „**" ЕООД/ е сключен договор за наем на недвижим имот, съгласно
който ищецът в качеството на наемодател е предоставил на ответника в качеството на
наемател за временно и възмездно ползване свой недвижим имот, представляващ
дърводелски цех за преработка на дървен материал, находящ се в **, находящ се в имот с
идентификатор ** На същата дата между страните по договора е подписан Приемо-
предавателен протокол за предаване на имота, предмет на договора за наем, с който е
извършено предаването от страна на наемодателя на държането на имота в полза на
наемателя. В чл. 1 от приемо-предавателния протокол изрично е посочено, че наемодателят
предава на наемателя дърводелски цех със сервизни помещения и канцеларии с
идентификатор **1 със застроена площ от 548 кв.м., както и прилежащото към
дърводелския цех дворно място, представляващо асфалтова площ за складиране на
фасониран материал за нуждите на дърводелския цех с площ от 2500 кв.м.
Така ищецът твърди, че е предадоставил за временно и възмездно ползване на
наемателя-ответник сградата на дърводелския цех и 2500 кв.м. от дворното място, като
обслужващ прилежащ терен към цеха. Твърди се от ответника, че от началото на месец
януари 2019 г. наемателят е започнал да използва целия поземлен имот, извън
предоставения му за ползване, съгласно договора за наем дърводелски цех и прилежащия
към него терен от 2500 кв.м., като складира в него дървесина, изхвърля отпаден от
дървообработването материал и като цяло използва целия поземлен имот с площ от 7973
кв.м., като по отношение на 4889 кв.м. от него, т.е. площта от имота, която не е предмет на
договора за наем, това ползване е без съгласието и разрешението на собственика, както и
1
без да е налице друго основание за осъществяването на такава фактическа власт. Твърди се
от ищеца, че по този начин не е можел да използва собствения си имот, нито да предостави
тази част от него за възмездно ползване на друг наемател. Това неоснователно ползване е
продължило до 28.02.2021 г., когато ответникът е освободил имота.
За неправомерното ползване от страна на ответника на целия имот е сезирал
Регионалната инспекция по околната среда и водите - гр. Смолян, която след проверка е
констатирала, че към месец февруари 2021 г. ответникът действително е складирал в целия
двор на процесния имот различни производствени продукти и отпадъци, като същите са
премахнати от имота едва след указанията на * гр. Смолян в този смисъл.
Съгласно утвърдената практика на ВКС лицето, което държи без правно основание
чужда вещ, по силата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД всякога дължи на собственика й обезщетение за
ползите, от които го е лишил, като правно ирелевантно за пораждане на извъндоговорното
му задължение е обстоятелството дали вещта реално е била ползвана и получени ли са от
това приходи. При предявена претенция за заплащане на обезщетение за лишаване от
ползване на собственика на вещта се присъжда такава сума, каквато той би получил от
ползващото без основание тази вещ лице, ако помежду им беше сключен договор за
отдаването й под наем, респ. сумата, която собственикът би могъл да получи ако беше отдал
вещта под наем на трето лице. Тази сума собственикът безусловно би получил, а
ползващото вещта лице безусловно дължи при ползването и в този смисъл е налице
обогатяване на ползващото вещта лице за сметка на обедняването на нейния собственик
(така Решение № 204 от 05.09.2013 г. т т.д. № 058/2010 , „„ ВКС. II т.о). Ето защо размерът
на вземането по чл. 59 от ЗЗД следва да се определи според пазарния наем за съответната
вещ във вида и състоянието, което е имала в периода, зададен с иска (в този смисъл е
Решение № 219 от 13.01.2020 г. по гр.д. № 44/2019 г. на ВКС, III г.о.).
В периода 01.01.2019 г. - 28.02.2021 г. ответникът е ползвал чужда вещ —
процесния имот извън сградата и прилежащия към нея терен, които са предмет на договора
за наем от 16.04.2018 г., без да има основание за това, и по този начин ищецът е бил лишен
от възможността да ползва собствената си вещ, съответно да получава приходи от нея.
Твърди се от ищеца, че е потърсил правата си по съдебен ред, като на 09.08.2021 г. е
подал в Районен съд - Смолян заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № * г. по описа на РС Смолян, и е издадена
заповед за изпълнение. Тъй като с Определение № 76 от 28.02.2022 г. по в.ч.гр.д. № * г. по
описа на Окръжен съд - Смолян е прието възражението на ответника срещу заповедта за
изпълнение на основание чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК, съобразно дадените от районният съд
указания предявява настоящия иск за установяване на вземането си по издадената заповед за
изпълнение.
Моли съда да постанови решение с което да се признае за установено по отношение
на ответника,че същия дължи на ищеца сумата от 7800 лв.,, представляваща сума, с която
ответникът се е обогатил поради ползване без основание на част от собствения на ищеца
недвижим имот, находящ се в **, с идентификатор на имота ** за периода 01.01.2019 г. -
2
28.02.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 09.08.2021 г., до окончателното й изплащане, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № * г. по описа
на Районен съд - Смолян. Претендира и за разноските в заповедното и в настоящото
производства.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва
иска. Твърди, че действително на 16.04.2018г. между страните е бил сключен договор за
наем. На 31.10.2018г. вписано в АВ при Търговски регистър по-голяма част от дяловете на
ответното дружество „** 77“ ООД са закупени от дружество „*“ ООД, с ЕИК: *, а другите
двама съдружници са * * * и * * *. На 19.12.2019г. * * * е напуснал изцяло дружество „**
77“ ООД.
Към датата на сключване на договора за наем, същия е подписан вероятно от
предишния управител на дружеството, като е съществено да се уточни, че до настоящия
момент Наемодателя не е предоставил на представител на ответнвото дружество приемо —
предавателния протокол за ползваната от наемателя площ от дата 16.04.2018г. Между
страните никога е нямало спор относно площта, която Наемателя следва да ползва.
Твърди се от ответника, че на 01.11.2018г. между страните /ответникът вече
представляван от новия управител * * */ има подписан Анекс № 1 към договор за наем, в
който е записано, че Наемодателят предоставя свой недвижим имот с идентификатор № **
Цехът е с идентификатор № **1, тоест няма съмнение какво се отдава под наем. Всъщност
причината за спора е факта, че Наемодателя иска повишаване на наемната цена, което е
повод за конфликти между страните. Поради това, през април 2019г. страните са се
споразумели да се завиши наемната цена на 700 лева без ДДС. , като между тях няма
подписван анекс, уговорката е останала устна, като след този момент страните не са
определяли дата за плащане на наемната вноска.
През месец юли 2020г. договорът за наем е прекратен, като от 15.07.2020г. имота и
прилежащата сграда са предоставени под наем на друго дружество - „**“ ЕООД с ЕИК: ** с
представляващ * * *, който е управител и собственик на дружеството до 01.01.2022г. След
като имота и прилежащия цех са отдадени на друг наемател, страните са пристъпили към
уреждане взаимоотношенията по прекратяване на договора за наем, като е възникнал спор,
т.к. ищецът твърди, че имота не е върнат в състоянието, при което е получен, като имало
нарушения на асфалтовата настилка на места и отказал да прекрати договора. Наемодателят
не е предоставил никакъв първоначален приемо-предавателен протокол, за да се установи
какво е състоянието на настилката на имота при сключване на договора. Поради това
отношенията между страните се изострили, което е причина последно издадените фактури
от ищеца- за месец август и септември 2020г., да бъдат платени значително по-късно, а
именно през януари 2021г. и септемврийската през януари 2022г. Всъщност тези две
фактури не са заплатени доброволно, а при извършения запор на банковите сметки на
ответното дружество по изпълнително дело № 498/2021г. по описа на ЧСИ * *, образувано
по издадената Заповед за изпълнение по частно гр.дело № *г. по описа на РС — Смолян.
3
Според ответника между страните няма спор относно фактическото владение и
ползване на имота, постигнато е и устно съглашение за плащане на наемна цена от 700 лева
на месец за целия недвижим имот с идентификатор № ** ведно с дърводелския цех.
Следователно твърденията на страната, че имота бил ползван без правно основание са
голословни и лишени от фактическа стойност. Ищеца няма право на претенция относно
неплатена пазарна цена поради лишаване от ползване на имота за времето от 01.01.2019г. до
28.02.2021 г. Както се посочи от 15.07.2020г. за имота има сключен нов договор за наем и
ответника вече не го ползва. Категорично оспорва имота да е ползван след юли 2020г.,
когато е отдаден под наем на другото дружество „**“ ЕООД.
Оспорва изцяло и констатациите посочени в протокол с изх. № ПО-01-8-(1) от
08.02.2021г. издаден от Директор на * - Смолян. Твърденията, изложени в този документ не
са достоверни и не съдържат събрани по съответния ред доказателства за съдържащите се в
тях обстоятелства. От протокола не може да се установи каква е ползваната площ от имота,
за какъв период, какво е количеството на отпадъчния материал почистен от служители на
ответника и на кого е този материал. Не е ясно и как проверяващите на място са установили
кое дружество го акумулира. Няма никакви доказателства ответното дружество да е
ползвало имота. Не може да се твърди, че произведения дървен материал в имота идва от
дейността на ответника, тъй като „**“ ЕООД го ползва за същите цели, а именно
производство и складиране на дървен материал за производство на пелети. Излиза, че към
деня на проверката от инспекторите на * - Смолян, същите са успели да отграничат кой
дървен материал е на ответното дружество и кой на дружество „**“ ЕООД. Ищецът не
представя доказателства за противопоставяне на ползването на имота. Твърди, че бил лишен
от фактическо ползване и същото е ставало без съгласието и разрешението му, а се оказва,
че има сключен анекс за наем на целия имот, както и впоследствие сключен нов договор за
наем с нов наемател, без дори да изпрати предизвестие на ответника. Тези факти
опровергават правото на претенция на ответната страна по реда на чл.59 от ЗЗД.
Налице е и друго възражение относно претенцията на ищеца за изплащане на
обезщетение поради ползване на вещна без съгласие за периода 01.09.2020г — 28.02.2021г.
В друго висящо между страните исково производство по гр.дело № **г. по описа на
Районен съд - Смолян, ищецът претендира на основание договорно правоотношение
заплащане на наемни вноски за времето от 01.09.2020г. до 28.02.2021г„ който период се
включва в настоящата претенция за обезщетение, касае същата вещ, става дума за същия
имот и сграда - дърводелски цех. Тоест налице е неоснователно обогатяване на страна
ищеца, до което би се стигнало от една страна при уважаване на претенцията по реда на
чл.59, ал. 1 от ЗЗД, от друга по реда на другото исково производство, както и предвид факта,
че страната получава наем за имота на основание договор за наем с „**“ ЕООД.
Или ако се уважи настоящата претенция на ищеца, ще е налице договорно основание, което
изключва иска по чл.59 от ЗЗД. Няма доказателства за размера на иска. Претендираната
наемна цена е определена от ищеца като пазарен наем, без доказателства за действителната
пазарна цена. Уговорената цена между страните по настоящия спор в договора за наем от
4
16.04.2018г. не е пазарна, а договорена между тях. Определянето на средна пазарна цена на
дадена недвижима вещ се определя по съответна методика от вещо лице, каквато в
настоящия исков процес липсва.Счита исковата претенция за неоснователна и моли да бъде
отхвърлена.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и отговора, на
становищата на страните в с.з. и като обдсъди събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа страна:
По ч.гр.д.№*1г., образувано по подадено заявление от ЕТ „**“, Смолянският
районен съд е издал Заповед №*г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с
която е разпоредено длъжникът „** 77“ ООД да заплати на кредитора ЕТ „ *“ сумата 7
800,00 лева, представляваща сума, с която длъжника се е обогатил поради ползване без
основаниуе на част от собствения на кредитора недвижим имот, находящ се в *,
общ.Смолян с идентификатор **за периода 01.01.2019г. -28.02.2021г., ведно със законната
лихва, считано от 09.08.2021 г. до окончателното заплащане на вземането, както и държавна
такса в размер на 156,00лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 500,00лв.
С Разпореждане №320/02.03.2022г. съдът ва осн.чл.415 ал.1 т.1 от ГПК е указал на
заявителя ЕТ„***“, че в едномесечен срок от съобщаването му може да предяви срещу
длъжника по издадената заповед за изпълнение иск за установяване на вземането, си като
довнесе дължимата ДТ.
Разпореждането е получено от заявителя на 18.03.2022г. и на 15.04.2022г. е
образувано настоящото производство по предявеният от кредитора иск за установяване на
вземането по посочената по-горе заповед за изпълнение.
Представен е Договор за наем на недвижим имот от 16.04.2018г., сключен между
ЕТ“***“, като наемодател и „** 77“ ЕООД, като наемател, с който наемодателят е отдал на
наемателя з а времемнно и възмездно ползване своя недвижим имот, представляващ
дърводелски цех за преработка на дървен материал, находящ се в *, общ.Смолян, с
иидентификатор ** по КККР срещу месечна наемна цена от 600,00 лв. без ДДС./ т.1 и т.2.1/
В т.2.4 страните са уговорили, че имота се отдава под наем в състоянието, в което се намира
към деня на подписване на приемо-предавателния протокол, неразделна част от настоящия
договор.Съгл.т.2.5 имота ще се полздва от наемателя за целите, за които е предназначен, а
именно- дърводелски цех. Съгласно т.5.2 настоящият договор е безсрочен и може да бъде
променян с допълнителни анекси към него.
Представен е приемо-предавателен протоков от 16.04.2018г., подписан от
представляващите страните по договора за наем, видно от който наемодателя предава на
наемателя дърводелски цех със сервизни помещения и канцеларии с идентификатор **1 с
площ от 548 кв.м. и дворно място пред дърводелски цех, представляващо асвалтова площ за
складиране на фасониран материал за нуждите на дърводелския цех с площ от 2500 кв.м.
На 01.11.2018г. между страните е подписан Анекс №1 към Договор за наем от
16.04.2018г., с който страните са договорили,че наименованието, правната форва,
5
седалището, адреса на управление и управителя на страната -наемател по договора за наем
се променят както следва: От ** 77“ ЕООД със седалище и адрес на управление *, ул.“*“
№7, представлявано от управителя * *ов *- на ** 77“ ООД със седалище и адрес на
управление гр.Смолян, **, представлявано от
управителя *
* *.
На 03.02.2021г. ЕТ „***“ е отправил до „** 77“ООД нотариална покана, получена
от ответника на 02.04.2021г., с която поради наличието в имота ни около него множество
отпадъци, натрупани в следствие на складираната от ответника дървесина и наличието на
увредена асфалтова настилка пред наетата сграда вна дърводелския цех ответникът е
поканен нв 15 дневен ссрок он получаване на поканата недвижим имот №** да бъде
приведен в състоянието, в което е получен, съгласно приемо-предавантелния протонок, след
което да бъде подписан анекс за прекратяване на договора за наем на недвижим имот от
16.04.2018г. и съставяне на приемо- предавателен протокол.
На 25.01.2021г. от ЕТ“***“ е подадена жалба до *-Смолян, в която жалбоподателят
е посочил, че част с площ от 2500 кв.м. от собствения му имот с идентификатор ** по КК на
*, общ.Смолян с обща площ от 7973 кв.м. е отдаден под наем на „* з* 77“ООД.
Независимо,че площта от имота, отдадена под наем е строго лимитирана, наемателят е
превърнал цялата площ от имота в склад за отпадна дървесина-суровина за цеха му за
пелети, находящ се в съседния имот. Наемателят е натрупал в целия имот купища дървесина
около 7 000 куб.м. През м.09.2021г. с управителя на дружеството- наемател * * е проведена
среща с цел прекратяване на договора за наем и предаване обратно на владението на имота,
като при огледа на място са установили, че цялата площ е силно замърсена с отпадъци,
вследствие на складирана некачествена дървесина./ отпадни кори и дървени изрезки/.
Уговорката имота да бъде върнат с състоянието в което е получен не била спазена., поради
което е поискал извършване на проверка с оглед даване на предписание „** 77“ООД да
почисти и извози натруапните и разхвърлени от него отпадъци на подходящо за целта
място.
Във връзка с жалбата извършена проверка от служители в * -Смолян и съставен
Констативен протокол от 05.02.2021г., видно от който на място е установено следното:
извършено е почистване на бункера за съхранение на трици и площадката около него, като
количеството на почистените отпадъци-трици и изрезки е около 200 куб.м. В момента на
проверката е продължило почистването на останалите стари коли и изрезки, находящи се на
ската под цеха за пелети, като до края на проверката същите се почистени. На площадката да
останали съхранени новогенерирани дървесни изрезки , образувани от дейността на фирма
„**“ ЕООД с управител * *.
Представен е Договор за наем от 15.07.2020г., сключен между ЕТ“Т**“-наемодател
и „**“ ЕООД, представлявано от * * * - наеамател, с предмет- предоставяне за временно
ползване на следния недвижи имот : ПИ с идентификатор **, находящ се в *, общ.Смолян с
площ от 7973 кв.м., цех за преработка на дървесина, находящ се в двора на отдавания имот с
6
идентификатор **1 с площ от 548 кв.м. и авторемонтна работилница, находяща се в двора
на отдавания имот с идентификатор **4 с площ от 205 кв.м. срещу наемна цена от 900,00 лв.
месечно. В договора- чл.4 т.2 и 3 е уговорено, че предаването на имота на наемателя се
удостоверява с приемо- предавателен протокол, който се изготвя в деня на предаване на
имота в два еднообразни екземпляра, подписан от страните и е неразделна част от
настоящия договор. Договорът влиза в сила от датата на подписване на приемо-
предавателния протокол.Приемо предавателен протокол по посочения договор за наем не се
представя по делото.
От справка, изготвена от ** от 21.10.2022г. е видно, че Договор за наем, сключен
между ЕТ“***“ и „**“ ЕООД е регистриран в ** на 28.10.2020г.Обекта по чл.206 от ЗГ е
регистриран на 09.11.2020г. Първият превозен билет, издаден на „**“ ЕООД е издаден на
09.11.2020г.
Разпитан свидетелят * * сочи, че е бил лицензиран *овъд в „**“ ЕООД , имал е
генерално пълномощно и е управлявал фирмата, която била на баща му **. Дружеството е
станало от ЕООД стана на ООД. Сочи, че знае за сключен договор за наем между „**“ и „
**“, който се отнася за дърводелски цех и площадка до дърводелския цех, намиращ се в *.
Наясно е, че договора е сключен за дърводелския цех и площадка около този цех. В имота
има и авторемонтна работилница, но тя не била включена в договора за наем и не знае да е
била отдавана под наем. Сочи, че отдадената под наем площадка с посочения наемен
договор е асфалтирана и се намира над дърводелския цех. За наетия имот има приемо-
предавателен протокол. След сключването на договора за наем, наемателя „** 77“ ЕООД е
започнал да използва тази част от имота, която е предмет на договора за наем. Пред 2018г-
2019г. дружеството от ЕООД е станало ООД.Тогава е сключен анекс към договора за наем с
новия управител, но за същия имот.
Анекса е само относно промяна на фирмата наемател , а не отдаване под наем на
допълнителна площ. Свидетеля сочи, че след като фирмата наемател е станала ООД
започнала да влиза много дървесина за пелети и тогава вече се разположила дървесина по
целия имот *** „* ** 77“ООД е ползвал имота до края на 2020 г. След това имота бил даден
под наем на друг наемател- „* * *“ ЕООД., на която той е управител. Сочи, че с тази фирма е
наел имота от 04.01.2021 г., а преди това има сключен формален договор за наем на имота,
тъй като чакал да се освободи площадката „**77“ ЕООД, за да си регистрира склад, но от
тази площадка чак до края на годината не се махнала дървесината. Започнал е да плаща наем
за имота от януари 2021г. защото от тогава реално е започнал да ползва имота. Сключил е и
нов договор за наем. До януари 2021г. не е могъл да ползва имота, защото в него е имало
дървесина на „**“ ООД . С този договор няма приемо-предавателен протокол. Сочи, че ЕТ
** е възразявал за ползването от наемателя на имота извън дърводелския цех и площадката,
но не може да посочи как е възразявал, дали писмено или устно ги е предупреждавал.
Договорът за наем между ЕТ „*“ и „**“ е регистриран в РДГ месец ноември 2020 г. Този
договор му бил даден, за да може да си регистрира склада. Подал е заявление за регистрация
по чл. 206 от Закона за горите, за да може да работи. Дейността на фирмата е дърводобив,
7
преработка на дървесина. Има издадени превозни билети от склада от ноември месец 2020г.,
от тогава и билетите на склада „**“. Преди това е имало дървесина на площадката на „**“
ООД.
Свидетелят * * сочи, че от 01.11.2018 г. „** 77“ от ЕООД станало ООД. Бил е
управител на това дружество до октомври 2020 г. По това време фирмата е ползвала като
наемател цеха за преработка плюс целият имот. След като той е станал управител на „**77“
ООД с наемодателя ЕТ“ **“ са сключили анекс към договора за наем, че наемателя вече е
ООД с новия управител и че продължава да ползва същия имот, без никакви други промени
и ограничения по първоначалния договор. Наемодателя не им е предоставил приемо-
предавателен протокол към договора за наем. Свидетеля сочи, че дружеството-наемател е
ползвало целия имот, в който се намирал наетия цех, нямало е ограничения. Наема за имота
бил 600 лв. без ДДС. През април 2019г. с наемодателя се договорили наема да бъде
увеличен със 100 лв., за което не му бил представен писмен документ. Сочи, че „** 77“ООД
е ползвал имота до м. юни 2020г. Относно прекратяването на договора сочи, че е поканил *
да се видят и уточнят предаването на ползвания имот. При разговора му с * на мястото той
му казал, че има приемо-предавателен протокол, съгласно който трябва да се освободи
имота- сградата, парцела, всичко.Поискал да му представи този протокол, защото той не
разполагал с него, но * му отказал. При предаването на имота * имал възражения за
нарушена асфалтова настилка и от това възникнал спора между страните. Сочи, че няма
писмен документ за прекратявване на договора за наем. Сочи, че *, Август и Септември
2020г. * * вече е ползвал имота работел е с наети от него хора с гатера, дърводелския цех. За
проверката от * е бил уведомен по телефона, че има изпратени проверяващи. Разговарял по
това време с проверяващата, която казала, че в имота има тяхна дървесина, която трябва да
си я изчистят. Попитал я как е уточнила, че дървесината е тяхна , като проверяващата
отговорила , че по свидетелски описания. Тогава , за да няма излишни главоболия с * решил
и изпратил хора да почистят това, което им било предписано да почистят. Това е било през
февруари 2021г. От юли 2020г. до февруари 2021г. не е ползвал имота изобщо. До октомври
2020г. е бил управител на „**“, а сега е съдружник през *дическо лице. Нямало е
възражения от страна на наемодателя, че е ползван целия имот, а единствено е имал
възражения за наемната цена. Окончателно е освободил имота от всичко юни 2020г. , като
отпадъците при проверката на * не са били техни.
В заключението на вещото лице по назначената и изслушана СИЕ се сочи, че
площта, за която се определя наем е 4 925кв.м и представлява разликата между отдадената с
договор за наем / сграда с идентификатор **1 с площ 548 кв.м и прилежащ терен към нея с
площ 2 500 кв.м / площ от 3 048 кв.м и цялата площ от 7 973 кв.м на имот ** Размерът на
пазарния наем определен по метод на пазарни аналози за площта извън отдадените под наем
сграда - 548 кв.м - цех за преработка на дървесина и дворно място с площ 2 500 кв.м, която е
за период от 01.01.2019 - 28.02.2021г. е 7 696 лева.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
8
Предявен е иск с правно основание чл.422 ал. 1 ГПК.
Искът е предявен от и срещу надлежни страни , в едномесечния срок по чл.415, ал.1
от ГПК , предмет на иска са сумите,за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК, поради което е процесуално допустим.
По този специален установителен иск в тежест на ищецът е да докаже факта, от
който произтича вземането, а ответника - възраженията си срещу вземането.
Искът е частично основателен, поради следното:
Разпоредбата на чл.59 от ЗЗД урежда общия състав на неоснователното обогатяване,
включващ следните елементи: обогатяване на едно лице за чужда сметка, обедняване на
друго лице, свързано със съответното обогатяване, отсъствие на основание за обогатяването
и липса на възможност за защита на обедН.я чрез друг иск. Типичен пример за такова
неоснователно обогатяване е ползването на чужд имот без основание. Съгласно
установената съдебна практика, ако ответникът ползва имота без правно основание
отговорността му да обезщети собственика се изразява в спестен от него наем, който би
плащал за ползване на имота, като обедняването на собственика и обогатяването на
ползвателя/държателя са една и съща сума, измерваща се в пазарен наем за процесния имот,
който би получил за спорния период /Постановление № 1 от 28.У.1979 г. по гр. д. № 1/79 г.,
Пленум на ВС, решение № 587 от 1.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 941/2009 г., IV г. о., ГК,
решение № 55 от 28.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 652/2011 г., III г. о., ГК и решение № 267
от 20.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 13/2013 г., III г. о., ГК, решение № 252 от 23.01.2015 г.
на ВКС по гр. д. № 2858/2014 г., III г. о., ГК, решение № 276/22.10.2013г. по гр.д. №
1172/2012г., ГУг.о., ГК/.За да възникване задължението за заплащане на обезщетение в
общия случай на чл. 59, ал.1 ЗЗД не е необходима покана /такава включва фактическия
състав по чл.31, ал.2 от ЗС-ползване от съсобственик/. Обезщетението по чл.59 ал.1 от ЗЗД
се дължи от момента, от който собственикът е бил лишен от възможността да ползва
собствената си вещ и да реализира доходи от нея.
Безспорно се установи по делото, че на 16.04.2018г. между страните е сключен договор за
наем на недвижим имот, находящ се в *, общ.Смолян, представляващ,
съгласно т.1 от договора дърводелски цех за преработка на дървен материал, находящ се в
ПИ с идентификатор **Съгласно чл.2.5 от договора за наем страните са уговорили, че имота
ще се ползва от наемателя за целите, за които е предназначен, а именно- дърводелски
цех.Установи се също, че в деня на подписване на договора за наем наемодателя е предал на
наемателя с приемо-предавателен протокол имота, предмет на договора за наем, както
следва: дърводелски цех с идентификатор **1 с площ от 548 кв.м., ведно с дворно място
пред дърводелския цех, представляващо асвалтова площ за складиране на фасониран
материал за нуждите на дърводелския цех с площ от 2500 кв.м.
Съдът намира за неоснователно становището на ответника, че с Анекс №1/
01.11.2018г. към договора за наем се променя имота, който се отдава под наем и той вече е
дърводелския цех , ведно с целия имот с идентификатор ** Видно е от посочения анекс, че
същият касае единствено промяна в наименованието, правната форма, седалището, адреса
9
на управление и управителя на дружеството- наемател, но не и промяна в наетия имот.
От скица № *г., издадена от * е видно, че ПИ с идентификатор **е с площ от 7973
кв.м. и в него попадат четири сгради -92.6.1 със застроена площ от 548 кв.м. / наета от
ответника/ и сгради с идентификатори * и *. От показанията на свидетеля *, управител
ответното дружество- наемател се установява, че от сключването на анекса на 01.11.2018г.,
ответното дружество е започнало да ползва целия имот, в който се намира сградата с
идетнтификатор **1- дърводелски цех., тъй като след промяната на правоорганизационната
форма на дружеството наемател- от ЕООД на ООД количеството дървесина, което е
обработвано от дружеството се е увеличило и това наложило дружеството да започне да
складира дървесина в целия имот. Преди сключването на анекса дружеството е ползвало
само частта от имота, която е предадена с приемо-предавателния протокол / свидетеля */.
Липсват доказателства за сключен договор за наем между страните за частта от имота, извън
тази по приемо- предавателния протокол от 16.04.2018г. т.е не се установи основание, на
което ответното дружество, считано от 01.11.2018г. е ползвало частта от имот ***над
предадената им част от 2500 кв.м. с приемо-предавателния протокол, неразделна част от
договора за наем.
Съобразно правната характеристика на договора за наем като неформален,
консенсуален, двустранен и възмезден договор, съществуването му, при отсъствие на
изготвена писмена форма, подлежи на доказване с всички допустими от ГПК
доказателствени средства. Налице е валидно сключен договор за наем от момента на
постигане между договарящите на съгласие по отношение на цената, срока и обекта. В
случая не се събраха доказателства страните да са постигнали съгласие ответникът да ползва
процесната част от имота срещу определена наемна цена т.е. за тази част от имота липсват
уговорки относно съществените елементи на договора за наем. Установи се, че считано от
м.май 2019г. по взаимно съгласие е измемена наемната цена за имота по договора за наем от
16.04.2018г., но ответника не ангажира доказателства, че това изменение е поради
сключване на договор за наем с ищеца на целия имот *** още повече че изменението на
наемната цена е няколко месеца след като ответното дружество фактически е започнало да
ползва целия имот.
Относно момента, до който се дължи обезщетение за неоснователно ползване на
процесната част от ПИ с идентификатор ***съдът приема, че това е 15.07.2020г., когато
ищецът е сключил договор за наем на целия имот - земя и сгради 916.1 и 916.4 с друго
дружество- „**“ ЕООД. Със сключване на посочения договор за наем за ищецът вече е
налице възможност да реализира доходи от наем за целия имот *** Договорът за наем е
консенсуален и е породил действие между ищеца и „**“ ЕООД от момента на сключването
му, независимо дали наемодателят е изпълнил задължението си по този договор за
предаване на имота на наемателя. Съдът не кредитира показанията на свидетеля *-
управител на „**“ ООД , че не е могъл да ползва реално имота до м. 01.2021г. Договорът за
наем от 15.07.2020г. е регистриран в РДГ- Смолян по повод регистрация на обект на
дружеството по чл.206 от ЗГ и до този обект е издаден превозен билет от м. ноември 2019г. ,
10
освен това видно и от констативния протокол за извършена проверка от *-Смолян от
05.02.2021г. е констатирано, че освен почистената отпадъчна дъревесина от имота е
констатирано, че в него се съхраняват новогенерирани изрезки от дейността на „**“ ЕООД.
Както се посочи от момента на сключване на договора за наем с „* *“ за ищецът е
възникнало правото да получава наемна цена за целия имот *** предмет на договора за наем
с посоченото дружество т.е. дори и ползването от ищеца на процесната част от имота да е
продължило след сключването на посочения договор за наем, след тази дата-15.07.2020г. не
е налице неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца от ползването на
имота.
По изложените съображения искът е основателен и доказан за периода 01.01.2019г.
до 15.07.2020г. и за този период следва да се уважи в размер на 5 476,00 лв., съобразно
неоспореното заключение на вещото лице, което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено. За периода 15.07.2020г. до 28.02.2021г. и за разликата над 5 476,00
лв. до претендирания размер от 7 800,00лв. искът следва да се отхвърли.
Неоснователно е възражението на ответника, че е налице съвпадение на
претенцията в настоящото производство с тази по гр.д. № **. на РС-Смолян. По посоченото
гр.д. се претендират суми за наем и неустойка за същия период, но за друга част от имота-
тази, предмет на договора за наем.
С оглед изхода на делото, ще следва на осн чл.81 във вр. с чл.78 ал.1 от ГПК
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски, както следва-
разноски в заповедното производство в размер на 460,54 лв. и разноски в настоящото
производство в размер на-825,61лв., съобразно уважената част от иска.
Ищецът на осн.чл.78 ал.3 от ГПК ще следва да бъде осъден да заплати на ответника
разноските в настоящото производство в размер на 137,05 лв., съобразно отхвърлената част
от иска.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „** 77“ ООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление *, представлявано от управителя *, че дължи на ЕТ „Т**“,
ЕИК * със седалище и адрес на управление **, представляван от ** * сумата от 5476,00лв.,
представляваща сума, с която „** 77“ООД се е обогатил поради ползване без основание на
част от собствения на ЕТ“*- * *“ недвижим имот, находящ се в *, общ.Смолян, с
идентификатор **за периода 01.01.2019г. до 15.07.2020г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 09.08.2021г. до
окончателното й изплащане, за което вземане по ч.гр.д.№*г. по описа на РС-Смолян е
издадена заповед за изпълнение на парично аздължение по чл.410 от ГПК, като
ОТХВЪРЛЯ иска за периода 15.07.2020г.-28.02.2021г. и в частта за разликата над 5476,00
до пълния претендиран размер от 7 800,00лв., като недоказан.
ОСЪЖДА „** 77“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *,
11
представлявано от управителя * да заплати на ЕТ „***“, ЕИК * със седалище и адрес на
управление **, представляван от ** * разноски за заповедното производство в размер на
460,54 лв. и разноски в настоящото производство в размер на 825,61 лв., съобразно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА ЕТ „***“, ЕИК * със седалище и адрес на управление **, представляван
от ** * да заплати на ** 77“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *,
представлявано от управителя * разноски по водене на делото в размер на 137,05 лв.,
съобразно отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Смолянски окръжен съд в друседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
12