Определение по дело №18/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С присъда № 72/20.01.2010 год., постановена по н.о.х.д. № 1680/2008 год. на П. районен съд подсъдимите К. К. К. и И. Б. А. са признати за виновни в това, че на 02.10.2007 година в Г. П., от работилница, находяща се на У. „Битоля”, № 9, собственост на С. Г. Т., в съучастие като съизвършители, Ч. повреждане на преграда здраво направена за защита на имот /Ч. разбиване на бравата на вътрешната врата на работилницата/ и Ч. използване на техническо средство – брадва, са отнели чужди движими вещи: 1бр. акумулатор за мотокар на стойност 150 лв., 2 бр. кабели многожилни с квадратура от 4 кв. и с дължина 30 метра на стойност 144 лв., 1 бр. многожилен кабел с квадратура 6 кв. и дължина 50 метра на стойност 205 лв., 2 бр. ръкохватки с многожилен кабел за електрожен с дължина на кабела 15 метра и квадратура 6 кв. на стойност 155 лева, 1 бр. кабел с ръкохватка за маса с дължина на кабела 3 метра и квадратура 6 кв. на стойност 71 лева, 1 бр. четирижилен кабел с дължина 4 метра и квадратура 6 кв. на стойност 16,40 лева, 2 бр. многожилни гумирани кабели с щепсел с дължина на кабела 3 метра всеки и с квадратура 6 кв. на стойност 24,60 лева, или всичко на обща стойност 766 /седемстотин шестдесет и шест/ лева от владението на собственика им С. Т., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят като деянието е извършено от подсъдимия К. при условията на опасен рецидив – след като е бил осъждан два или повече пъти на „лишаване от свобода” за умишлени престъпления от общ характер и изпълнението на наказанието на поне едно от тях не е отложено по чл.66 от НК и от подсъдимия А. също приусловията на опасен рецидив - след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода” не по-малко от 1 /една/ година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и освен това е бил осъждан два или повече пъти на „лишаване от свобода” за умишлени престъпления от общ характер и изпълнението на наказанието на поне едно от тях не е отложено по чл.66 от НК – престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.3, пр.2 и т.4, пр.2 във вр. с чл.194, ал.1, чл.29, ал.1, б. „б” и чл.20, ал.2 от НК за подсъдимия К. и по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.3, пр.2 и т.4, пр.2 във вр. с чл.194, ал.1, чл.29, ал.1, б. „а” и „б” и чл.20, ал.2 от НК за подсъдимия А., за което са осъдени да изтърпят наказания „лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години за всеки един от тях.

Със същата присъда на основание чл.61, т.2 във вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС и по отношение на двамата подсъдими е определен първоначален „строг” режим на изтърпяване на наложените им наказания „лишаване от свобода” в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. В тежест на подсъдимите съгласно чл.189, ал.3 от НПК солидарно са им възложени и сторените по делото разноски в размер на 32 лева.

К. К. К. е атакувал в законния срок цитираната присъда само по отношение размера на наложеното му наказание, което счита за несправедливо и неотчитащо особеностите на конкретния казус. Според него както кражбата, предмет на разглежданото престъпление, така и предходните кражби, са били извършени от него в абстинентно състояние, дължащо се на наркотичен глад. Към настоящия момент в продължение на почти една година той се е отказал от наркотиците, живее на съпружески начала с жена и очаква дете. Моли въззивната инстанция да прояви снизхождение като намали размера на „лишаването от свобода”, което според защитника няма да доведе до превъзпитанието му, а може да го върне към употребата на наркотични вещества. В последната си дума изразява съжаление за стореното и моли да му бъде намалено наказанието.

На основание чл.320, ал.5 от НПК подсъдимият А. Ч. устно изявление на защитника си преди даване ход на делото, се е присъединил към жалбата на подсъдимия К. като също счита, че тя се явява прекалено завишена от гледна точка на размера на наложеното наказание „лишаване от свобода” в съпоставка с мотива за извършване на това и предходните престъпления – зависимост от наркотични вещества. Споделят се същите съображения, посочени и от К. като не се оспорва извършената кражба и приетата правна квалификация. В последната си дума А. изразява съжаление за стореното и моли за снизхождение.

Представителят на О. П. Б. изразява становище, че като правилна, законосъобразна и обоснована атакуваната присъда следва да бъде изцяло потвърдена. При определяне на наказанието според него са отчетени както всички законови изисквания, така и съдействието за разкриване на обективната истина от двамата подсъдими като е определено едно невисоко като размер наказание за рецидивната кражба.

Въззивният съд, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.314 от НПК и анализ на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При излагане на приетата фактическа обстановка и по реда предвиден в глава XXVII от НПК Районният съд е съобразил събрания по делото доказателствен материал приемайки за установена фактическата обстановка, описана в обвинителния акт. И двамата подсъдими са многократно осъждани за извършени тежки умишлени престъпления от общ характер, за което са им налагани и съответно изтърпявали ефективно наказание „лишаване от свобода”. К. е осъждан седем пъти, включително и при условията на опасен рецидив, а А. 12 пъти, отново в някой от случаите при опасен рецидив. В обвинителния акт, а и в мотивите към атакуваната присъда подробно са описани отделните осъждания за всеки от подсъдимите, групирането им по пътя на кумулацията и изтърпените от тях наказания. Престъпната им дейност продължила и на инкриминираната дата – 02.10.2007 година, когато двамата подсъдими решили да проникнат в работилница, намираща се на адрес в Г. П., У. „Битоля”, № 9. Успели да влязат през отворен прозорец, а след това след като повредили бравата на заключена врата, влезли в самата работилница. С помощта на техническо средство – брадва, А. срязал кабелите, захранващи машините с електроенергия. След това двамата изнесли от работилницата 1бр. акумулатор за мотокар на стойност 150 лв., 2 бр. кабели многожилни с квадратура от 4 кв. и с дължина 30 метра на стойност 144 лв., 1 бр. многожилен кабел с квадратура 6 кв. и дължина 50 метра на стойност 205 лв., 2 бр. ръкохватки с многожилен кабел за електрожен с дължина на кабела 15 метра и квадратура 6 кв. на стойност 155 лева, 1 бр. кабел с ръкохватка за маса с дължина на кабела 3 метра и квадратура 6 кв. на стойност 71 лева, 1 бр. четирижилен кабел с дължина 4 метра и квадратура 6 кв. на стойност 16,40 лева, 2 бр. многожилни гумирани кабели с щепсел с дължина на кабела 3 метра всеки и с квадратура 6 кв. на стойност 24,60 лева. Кабелите и ръкохватките поставили в чанти и тръгнали пеша по У. „Параскева Филипова”, когато били спрени от свидетеля Б. Б., който в професионалното си битие на полицай към РПУ – П., знаел, че и двамата са криминално проявени. На въпроса му какво носят и откъде, подсъдимите си признали, че са откраднати кабели от работилица в близост до бившия хлебозавод в Г. П.. Белчев се обадил в Районното управление, за да сигнализира за извършено престъпление, а подсъдимият А. неочаквано побягнал и се укрил, а подсъдимият К., заедно с носените от него откраднати вещи, бил откаран в полицейския участък.

Независимо от обстоятелството, че производството пред първоинстанционния съд се е развило по реда на глава XXVII от НПК, се дължи анализ на събрания по делото доказателствен материал, обосноваващ приетото от фактическа страна. А в посока на установеното са на първо място показанията на пострадалия, които не оставят съмнение за вида и броя на откраднатите движими вещи и начина на проникване в работилницата, включително и причинените по този повод щети. Те напълно се подкрепят и от направените от двамата подсъдими самопризнания, към които се напластяват и показанията на свидетеля Белчев, както и доброволно предадените от К. откраднати вещи, разпознати и върнати срещу разписка на собственика им. От своя страна назначената оценителна експертиза установява стойността на откраднатите вещи, възлизащи общо на 766 лева. Представените бюлетини за съдимост и справки от МП установяват статута на задържаните, изтърпяното до момента наказание „лишаване от свобода” по съответните присъди и остатъка от него. Или в крайна сметка може да се заключи, че целия събран по делото доказателствен материал е изключително еднопосочен и установява безпротиворечиво по реда и със средствата на НПК приетата за установена и от двете инстанции фактическа обстановка. Междувпрочем, в тази посока липсват каквито и да било възражения от страна на подсъдимите и техните защитници, които в жалбата и пледоариите си по същество поставят акцент само и едниствено върху размера на наложеното на подзащитните им наказание „лишаване от свобода”, което трябва реално да се изтърпи.

По изложените до тук съображения напълно законосъобразен се явява извода на първоинстанционния съд, че от обективна и субективна страна К. и А. са признати за виновни в това, че на 02.10.2007 година в Г. П., от работилница, находяща се на У. „Битоля”, № 9, собственост на С. Г. Т., в съучастие като съизвършители, Ч. повреждане на преграда здраво направена за защита на имот /Ч. разбиване на бравата на вътрешната врата на работилницата/ и Ч. използване на техническо средство – брадва, са отнели чужди движими вещи: 1бр. акумулатор за мотокар на стойност 150 лв., 2 бр. кабели многожилни с квадратура от 4 кв. и с дължина 30 метра на стойност 144 лв., 1 бр. многожилен кабел с квадратура 6 кв. и дължина 50 метра на стойност 205 лв., 2 бр. ръкохватки с многожилен кабел за електрожен с дължина на кабела 15 метра и квадратура 6 кв. на стойност 155 лева, 1 бр. кабел с ръкохватка за маса с дължина на кабела 3 метра и квадратура 6 кв. на стойност 71 лева, 1 бр. четирижилен кабел с дължина 4 метра и квадратура 6 кв. на стойност 16,40 лева, 2 бр. многожилни гумирани кабели с щепсел с дължина на кабела 3 метра всеки и с квадратура 6 кв. на стойност 24,60 лева, или всичко на обща стойност 766 /седемстотин шестдесет и шест/ лева от владението на собственика им С. Т., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят като деянието е извършено от подсъдимия К. при условията на опасен рецидив – след като е бил осъждан два или повече пъти на „лишаване от свобода” за умишлени престъпления от общ характер и изпълнението на наказанието на поне едно от тях не е отложено по чл.66 от НК и от подсъдимия А. също приусловията на опасен рецидив - след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода” не по-малко от 1 /една/ година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и освен това е бил осъждан два или повече пъти на „лишаване от свобода” за умишлени престъпления от общ характер и изпълнението на наказанието на поне едно от тях не е отложено по чл.66 от НК – престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.3, пр.2 и т.4, пр.2 във вр. с чл.194, ал.1, чл.29, ал.1, б. „б” и чл.20, ал.2 от НК за подсъдимия К. и по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.3, пр.2 и т.4, пр.2 във вр. с чл.194, ал.1, чл.29, ал.1, б. „а” и „б” и чл.20, ал.2 от НК за подсъдимия А. От обективна страна престъплението е извършено в съучастие, Ч. повреждане на прегради здраво направени за защита на имот и Ч. използване на техническо средство като и за двамата подсъдими не е изтекъл изискуемия се по чл.30 от НК петгодишен срок от предходните осъждания, определящи квалификацията на извършеното при условията на опасен рецидив. От субективна страна престъплението е извършено при условията на пряк умисъл и с ясното съзнание, че за постигане на намисленото действат и двамата подсъдими, а е било намерение и за своене на отнетите вещи, върху които е прекъсната фактическата власт на собственика им и установена такава от страна на К. и А. И двамата освен това са съзнавали, че са многократно осъждани, включително и за престъпления представляващи опасен рецидив, както и че всяко тяхно последващо престъпление с оглед кратките предходни срокове по предишните престъпления, отново ще бъде квалифицирано като опасен рецидив.

Както беше посочено и по-горе, единствения поддържан и от двамата жалбоподатели Ч. техните защитници аргумент, е за явна несправедливост на наложеното им наказание „лишаване от свобода” в размер на 2 /две/ години, които да бъдат ефективно изтърпени при пъроначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. При конкретното му определяне съдът е изходил от разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, постановяваща на база действащия към момента чл.58а от НК за задължителното прилагане на чл.55 от НК, независимо от наличието или липсата на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, водещи до несъответствие и с най-лекото предвидено от закона наказание. С измененията на НК с „ДВ” бр.26/2010 година на чл.58а от НК, трябва да се отговори на въпроса кой от двата варианта – този по предходния състав или този по новия чл.58а, ал.1 от НК е по-благоприятен за дееца, както изисква чл.2, ал.2 от НК. При положение, че размера на наказанието за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, пр.1 от НК е от 3 до 15 години „лишаване от свобода”, при наличното съотношение между смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, е ясно, че следва да бъде определено под средния му размер, или под 9 години. Очевидно, че и с приспадането на 1/3 от него, съгласно актуалната разпоредба на чл.58, ал.1 от НК, би се стигнало до едно значително по-неблагоприятно третиране и на двамата подсъдими. Затова и Окръжният съд намира, че по конкретния казус приложения към момента на постановяването на присъдата чл.58, ал.1 от НК във вр. с чл.373, ал.2 от НПК и чл.55 от НК е по-благоприятен и на това основание наложеното им наказание не следва да търпи корекции. От друга страна, изтъкнатите от защитниците аргументи за явна несправедливост на „лишаването от свобода” за срок от две години, не могат да бъдат споделени. Първостепенният съд е съобразил съдействието за разкриване на обективната истина в направените от двамата самопризнания и изразеното съжаление за стореното, обстоятелството, че част от откраднатите вещи са върнати на собственика им, тежкото им материално и социално положение, а от друга страна множеството осъждания извън приетата квалификация „опасен рецидив”, проявената упоритост при осъществяване на намисленото престъпление, честотата на подобен род престъпни прояви и високата степен на обществена опасност на извършеното. Тук се налагат някои корекции, свързани с неправилното разбиране на някой от посочените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. На първо място самопризнанията на дейците не са от първата група, защото по силата на закона са отчетени като задължителна предпоставка за провеждането на т.нар. „съкратено съдебно следствие”. На второ място степента на боществена опасност на извършеното престъпление е в основата на определянето от страна на законодателя на вида и рамките на наказанията, които трябва да бъдат наложени, което изключва възможността съдът на собствено основание повторно да го има пред вид. Не следва да се разглежда като отегчаващо обстоятелство и честотата на подобен род престъпни прояви, защото в тази насока съдат не е посочил каква статистика има пред вид и дали тя е национална или регионална. Независимо от това, ПРС е отмерил при правилно и законосъобразно приложение на материалния закон, един обоснован и справедлив размер на „лишаването от свобода”, подхождайки максимално снизходително към осъдените. Многократното изразяване на съжаление за стореното не може да обезличи вида и начина на извършване на кражбата, това, че тя е поредното престъпление за всеки от двамата подсъдими, лошите им характеристични данни на база съдебното им минало и наличието и на други висящи наказателни производства. Изтъкнатия основен аргумент в тяхна подкрепа – зависимостта от употребата на наркотици, както и това, че понастоящем са се преборили със зависимостта си, не може да бъде прието еднозначно само и единствено като позитив. Районният съд е посочил, че съобразно съдебната практика употребата на накротични вещества като предпоставка за извършване на едно престъпление е всъщност отегчаващо отговорността обстоятелство. Според въззивният съдебен състав, доколкото зависимите в тази посока лица са и своеобразна жертва, употребата на наркотици трябва да се преценява поотделно за всеки конкретен случай и нейната действителна стойност като мотив за осъществяване на конкретното престъпление. В разглеждания казус се твърди, че абстинентното състояние на всеки от подсъдимите е причина да извършат кражбата, но се пропуска, че когато са били спрени от полицай Б., той не споделя, че двамата са имали физиологични симптоми, широко известни на всички за такова сътояние, което означава, че престъплението е извършено и като най-лесен начин за снабдяване с материални средства. Затова и не може да се подходи още по-снизходително към двамата подсъдими, които изтъкват едва след престъплението, че са социално обвързани с деца и семейство и искат да получат допълнителен шанс да бъдат с близките си. Този мотив би имал сериозна стойност, само ако не се касаеше за лица, многократно осъждани и с висящи наказателни производства, защото е очевидно, че не е бил пречка за извършване на престъпления. А обществения интерес, регламентиран в съответните законови норми, изисква безапелационното налагане на наказание за всяко извършено престъпление, което в случая е определено обосновано и законосъобразно. Всяко по-либерално третиране би довело всъщност до липсата на санкция за едно много укоримо поведение, което е недопустимо с оглед задълженията на съда да определя наказанието при съблюдаване на точни законови рамки. Снизхождение е проявено и с неналагането на кумулативно предвидената конфискация, обосновано обосновано с тежкото материално положение и на двамата.

Затова и по тези причини въззивната инстанция не намира, че има основание за изменение на атакуваната присъда като намали и размера на „лишаването от свобода”, което К. и А следва да търпят. В съзвучие с цитираните от ПРС законови норми са определени вида на заведението, където следва да се търпи наложеното наказание, първоначалния режим и възлагането на сторените по делото разноски. Отчитайки липсата на предпоставки за отмяната или изменението на проверяваната присъда съгласно чл.338 от НПК Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 72/20.01.2010 год., постановена по н.о.х.д. № 1680/2008 год. на П.районен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.