№ 59
гр. София, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
при участието на секретаря Ирена М. ДЯ.а
в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София
като разгледа докладваното от Весислава Иванова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221000600045 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
Образувано е по въззивна жалба на адвокат М. К. от САК, упълномощен
защитник на подсъдимия Д. С. Я., срещу присъда № 260143 от 19.10.2021 г.,
постановена по н.о.х.д. № 3142/19 г. по описа Софийски градски съд (СГС),
Наказателно отделение (НО), 15. първоинстанционен състав.
С присъдата подсъдимият Д.Я. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1., предл. 4., алт. 1. НК – за това, че на 10.10.2018
г., около 09:00 часа в град София, ж. к. „Левски“, на ул. „546“, без надлежно
разрешително (изискващо се съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 1 и чл. 30 от Закона
за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и чл. 1 от Наредбата за
условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП, вр. чл. 30
от ЗКНВП), е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество
(включено в списъка на „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата е тях, забранени за
приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина“ - Приложение № 1 към чл.
3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични) - метамфетамин с нетно тегло 50,07 грама, с процентно съдържание на
активния компонент метамфетамин в обекта 80,3 %, на обща стойност 1251.75 лв.
(хиляда двеста петдесет и един лева и седемдесет и пет стотинки), - за което му е
наложено, при условията на чл. 54 НК, наказание лишаване от свобода за срок от две
години, чието изпълнение е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от
три години, считано от влизане на присъдата в сила, и глоба в размер на 5 000 лева.
От така определеното наказание лишаване от свобода е приспаднато, по реда на
1
чл. 59, ал. 1, т. 1 и т. 2 НК, времето през което подсъдимият е бил задържан и с
наложени мерки за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“.
Постановено е също отнемането на веществените доказателства по делото –
метамфетамин.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият е осъден да заплати в полза на
държавата деловодните разноски, както следва: по сметка на МВР сумата от 288,28 лв.
(двеста осемдесет и осем лева и двадесет и осем стотинки) за разноски в досъдебната
фаза, по сметка на СГС сумата от 360 лв. (триста и шестдесет лева) за разноски в хода
на съдебното производство.
На основание чл. 190, ал. 2 НПК подсъдимият Я. е осъден за заплащането на
разноските за два изпълнителни листа, всеки от които от по пет лева.
С въззивната жалба и допълнението към нея се излагат доводи за
незаконосъобразно осъществена доказателствена дейност на съда. Защитната теза е, че
от събраните по делото доказателства не може да се изведе несъмнен и категоричен
извод, че подсъдимият е осъществил признаците от обективна и субективна страна на
престъплението, в което е обвинен. В нейна подкрепа са изтъкнати съображения за
противоречивост и нелогичност на показанията на свидетелите С. и Д., останали извън
дължимия от съда анализ. На критика е подложен и правният извод на първостепенния
съд за процесуалната годност на протокола за оглед. В тази насока е отбелязано, че
двете поемни лица, разпитани като свидетели по делото, са заявили еднопосочно и
категорично, че дори не са доближавали автомобила, под който им било съобщено, че
се намирало пликчето, респективно – не били присъствали нито по време на огледа,
нито на изземването на вещественото доказателство. В жалбата се изразява
недоволство и от това, че съдът не е ценил заключенията на биологичната и
дактилоскопната експертиза в полза на подсъдимия, а вместо това заел ролята на
експерт, приемайки, че обичайно не оставали следи по такъв тип опаковки. Поддържа
се пълна недоказаност на елемент от субективната страна, като се твърди, че няма нито
едно доказателство, установяващо целта за разпространение на наркотичното
вещество. Последното оплакване е за липса на мотиви. То е аргументирано с
виждането на защитника, че първостепенният съд не анализирал детайлно показанията
на разпитаните четирима свидетели.
Към въззивния съд е отправена претенция за отмяна на присъдата и
постановяване на нова, с което подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан,
алтернативно – за връщане на делото на първа инстанция за ново разглеждане.
Не са постъпили възражения срещу подадената жалба от страна на
прокуратурата.
С въззивната жалба не се твърдят останали неизяснени обстоятелства, които да
налагат събиране на доказателства и не са отправени такива искания.
В проведеното по реда на чл. 327 НПК закрито съдебно заседание въззивният
съд е приел, че правилното решаване на делото е постижимо с наличната
доказателствена съвкупност.
В проведеното публично съдебно заседание на 17.2.2022 г., след изслушване на
еднопосочните позиции на страните, че нямат доказателствени искания, съдът е
споделил идентичен на горния извод, приемайки че не се налага провеждането на
съдебно следствие в тази инстанция.
В съдебно заседание подсъдимият е представляван от адвокат Б. Х.,
преупълномощен от адвокат К.. В хода на съдебните прения защитникът поддържа
изцяло жалбата по изложените в допълнението й съображения.
2
Изразявайки личната си позиция, подсъдимият Я. заявява, че поддържа казаното
от адвоката си и желае да бъде оправдан.
Прокурорът от САП пледира за потвърждаване на присъдата, която намира за
правилна. Изтъква, че първостепенният съд е обсъдил подробно и задълбочено всички
доказателства, излагайки съображенията си, обусловили извода му за виновността на
подсъдимия. Допълва, че протоколът за оглед е бил съставен съобразно правилата в
НПК и правилно е бил ценен от съда като годно доказателствено средство. Прокурорът
намира, че при разглеждане на делото не са били допуснати никакви процесуални
нарушения и като счита наказанието за справедливо, предлага присъдата да се
потвърди изцяло.
В предоставената му последна дума подсъдимият Я. повтаря, че иска да бъде
оправдан.
След като прецени доводите, изложени в жалбата, в допълнението към нея и в
становищата на страните и провери изцяло правилността на обжалвания съдебен
акт, Софийският апелативен съд (САС) намери за установено следното:
Въззивната жалба е неоснователна.
Приоритетно следва да бъде обсъдено оплакването за допуснати съществени
процесуални нарушения, тъй като евентуалната му основателност би определила като
невъзможно обсъждането на обвинението по същество.
Във въззивната жалба се твърди, че липсват мотиви понеже не бил осъществен
детайлен анализ на показанията на четиримата свидетели и поради лаконичността в
тази насока на практика оставило неизяснено как съдът е изградил фактическите си
изводи. Съставът на апелативния съд намира за напълно неоснователен наведения
довод. Прочитът на мотивите обосновава, че те съдържат обстоен, пълен и задълбочен
анализ на доказателствата и манифестират недвусмислено ясно волята на съда да
приеме конкретната фактология. Показанията на четиримата свидетели, двама от които
полицейски служители, а останалите – две поемни лица, са обсъдени подробно (л. 4 - л.
9 от мотивите са посветени само на тях). Отчетени са били противоречия и непълноти
поради липса на спомен, за чието отстраняване е била използвана процесуалната
техника на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, и след съпоставяне на
информацията, добита съответно в хода на съдебното следствие и в досъдебното
производство, е мотивирано становището на съда кои показания и в кои техни части се
кредитират и защо, както и кои от тях са поставени в основата на фактическите му
изводи. Съдът е обсъдил детайлно показанията на всеки един от свидетелите
поотделно, дал е отчетлив израз на оценката си за свидетелството на всеки от тях,
анализирал е гласните сведения и помежду им, а също и сравнявайки ги с останалите
доказателствени материали. Мотивите съдържат изчерпателен отговор и на всички
наведени от защитата възражения, в това число и защо протоколът за оглед е оценен
като годно доказателствено средство. Градският съд е обсъдил внимателно и версията
на подсъдимия и е изложил мотиви по какви съображения не я приема за кредибилна
относно съществените факти, включени в обвинението.
В обобщение от казаното дотук апелативният съд заключава, че мотивите
отговарят изцяло на изискването за съдържанието им, защото в тях са посочени
установените обстоятелства и доказателствените материали, въз основа на които са
установени, а относно противоречията са изложени ясни съображения кое
3
доказателство се кредитира и защо. Изложени са и правните съображения за взетото
решение. Несъгласието на страната с осъществения от решаващия орган
доказателствен анализ и изграденото въз основа на него вътрешно убеждение никога
не обуславя извод за липса на мотиви щом са изложени подробни такива. Съдът не е
игнорирал доказателства, не е изопачил съдържанието на някое от тях и не е допуснал
превратното им тълкуване. Пътят на формирането на вътрешното му убеждение е ясно
проследим, което позволява и пълноценна въззивна проверка на съществото на
обвинението.
За да реши делото, първостепенният съд е провел всеобхватно съдебно
следствие, събирайки възможните доказателствени материали за разкриване на
обективната истина по делото, в това число – и за проверка на всички релевирани
защитни възражения.
СГС е приел за изяснена фактологията, анализирайки събраните гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства, проверени и чрез способите за
събиране и проверка на доказателствения материал, а именно:
гласни – обясненията на подсъдимия (кредитирани само в частта, в която се
възпроизвеждат доказателствени факти за спирането на подсъдимия за полицейска
проверка); показанията на свидетеля К. С., дадени в хода на съдебното следствие на и
тези от досъдебна фаза, приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 5, вр.
ал. 1 и ал. 2, пр. 2. НПК; показанията на свидетеля В. Д., събрани чрез разпита му в
съдебно заседание, както и тези от досъдебна фаза, прочетени по реда на чл. 281, ал. 5,
вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2. НПК; показанията на свидетеля Д. Ч. от съдебната фаза, както
и тези от досъдебната фаза, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр.
2. НПК; показанията на свидетеля Б. К., дадени в хода на съдебното следствие, както и
тези от досъдебната фаза, приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 5, вр.
ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2. НПК;
писмени доказателства и доказателствени средства - протокол за оглед на
местопроизшествие, писмо рег. № 4332 р - 5092/6.7.2019 г. на началник ОПП-СДВР с
две справки към него, справки за съдимост за подсъдимия, писмо и препис на присъда,
постановена на 3.10.2018 г. по н.о.х.д. № 9848/2016 г. по описа на СРС, приобщени
чрез прочитането им по реда на чл. 283 НПК;
способите за събиране и проверка на доказателствения материал - заключенията
на физикохимична експертиза, съдебно-оценителна експертиза, биологичната и
графическата експертиза.
Въз основа на изброените доказателствени материали и след техния задълбочен
анализ СГС е възприел вярно относимата за доказателствения предмет фактология.
САС я споделя напълно без да съзира основания за внасяне на корекции и/или
допълнения в нея. Тя е следната:
Подсъдимият Д. С. Я. е роден на ******** година. Той е българин, български
гражданин, неосъждан (реабилитиран), неженен, със средно специално образование,
работи, с ЕГН **********, с адрес в гр. ***, ж.к.“***“, ул. “***“, бл. ***, вх. *, ет. *,
ап. **.
Свидетелите К. С. и В. Д. работели като полицейски служители към 05 РУ-
СДВР. На 10.10.2018 г., около 09:00 часа, изпълнявайки служебните си задължения
като автопатрул, двамата забелязали лек автомобил марка „Нисан“, модел „Пиксо“, с
4
временен регистрационен № *******, движещ се по ул. “546“, с посока на движение от
бул. „В. Вазов“ към ул. “Бесарабия“, управляван от подсъдимия Д. С. Я..
Полицейските служители следели за автомобили с изтекли временни
регистрационни номера, поради което решили да извършат проверка на управлявания
от подсъдимия лек автомобил, който се движел пред техния. За целта подали звуков и
светлинен сигнал от полицейския автомобил, управляван от свидетеля В. Д., на
подсъдимия Я., който бил сам в лекия автомобил.
Подсъдимият, възприел звуковия и светлинен сигнал, предприел спиране на
управлявания от него лек автомобил. Подсъдимият държал в себе си високорисково
наркотично вещество - метамфетамин, поставено в полиетиленов плик, който бил в
друг полиетиленов плик. Съобразявайки, че го спират за проверка, той решил да
изхвърли метафметина. След като преустановил движението на автомобила бързо
отворил предната дясна врата на автомобила, изхвърлил под него наркотичното
вещество, след което веднага затворил вратата.
Свидетелите К. С. и В. Д., всеки в зависимост от видимостта, с която разполагал,
видели действието на подсъдимия по отварянето на дясната врата и привеждането на
подсъдимия към дясната врата, а свидетелят С. възприел и подхвърлянето на нещо под
автомобила. Именно затова и след като слезли от полицейския автомобил двамата
полицейски служители погледнали под лекия автомобил „Нисан“, модел „Пиксо“ с
временен регистрационен № ******* и видели изхвърленото от подсъдимия.
Полицейските служители попитали Я. дали изхвърленото от него е наркотично
вещество, при което последният потвърдил, като им казал, че нямало да им го предаде
доброволно, тъй като имал друго дело за наркотици.
Добили тази информация, свидетелите К. С. и В. Д. уведомили ОДЧ 50 и
останали на място да чакат огледна група.
Междувременно свидетелите К. С. и В. Д. проверили и валидността на
регистрационния номер на управлявания от подсъдимия автомобил и установили, че е
с изтекла валидност.
След пристигането на разследващ орган и осигуряването на две поемни лица -
свидетелите Д. Ч. и Б. К., бил извършен оглед, при който под лекия автомобил
„Нисан“, модел „Пиксо“, с временен регистрационен № ******* било намерено
полиетиленовото пликче, съдържащо второ в него, в който се виждало вещество на
кристали. Намереното било иззето.
Иззетото, изхвърлено от подсъдимия под автомобила наркотично вещество, е
метамфетамин с нетно тегло 50,07 грама, като процентното съдържание на активния
компонент метамфетамин в обекта е 80,3 %, а стойността му възлиза на 1251.75 лева.
Както бе посочено и по-напред, САС споделя горната фактическа обстановка.
Констатираните противоречия поначало нямат тежест, каквато се опитва да им
придаде заетата от защитата теза и това е така, защото съществените факти, включени
в доказателствения материал, се установяват почти еднопосочно от събраните
доказателства. Въпреки това, същите са обсъдени в пълнота от предната инстанция,
изпълнила прецизно задължението си да посочи кои факти приема за установени и
защо, както и да отговори на наведените доводи.
Извършвайки проверка на доказателствената дейност на първата инстанция и
провеждайки собствен доказателствен анализ, съставът на апелативния съд счита, че
обосновано са кредитирани свидетелските показания на двамата полицейски
служители. Първо следва да се отбележи, че разказът на всеки от тези двама свидетели,
5
възпроизвеждащи преки възприятия и установяващи напълно синхронно главните
обстоятелства, включени в доказателствения предмет, корелира с този на другия.
Второ – няма съществени противоречия между казаното от тях пред съда и съобщеното
в досъдебното производство за правнорелевантните факти. Показанията на свидетеля
С., дадени в хода на съдебното производство и приобщените от досъдебното
производство, са изследвани внимателно и в резултат – интерпретирани правилно,
съобразно действително вложения в тях смисъл. След прочитането на показанията му
от досъдебното производство свидетелят е заявил, че изцяло поддържа казаното от
него в предсъдебната фаза, тъй като то е вярно и тогава е споменът му е бил съвсем
пресен. Противоречието касае заявеното от свидетеля дали е бил провеждан разговор с
подсъдимия или не по повод изхвърленото вещество. Първият съд с основание е
отбелязал, че споменът за подобна подробност разбираемо може да е неточен и
объркан две години след случая, особено като се съобрази естеството на работата на
полицейските служители, ангажирани с множество проверки. Въззивният съд допълва,
че казаното в досъдебното производство и поддържано от свидетеля С., се определя
като логично, тъй като именно то е дало повод на него и колегата му да подадат сигнал
в ОДЧ. Към момента на разпита им в досъдебната фаза свидетелите С. и Д. не биха
могли да знаят, че срещу подсъдимия се водело и друго наказателно производство за
притежание на наркотични вещества (факт, който е обективно установен), а това
определя като напълно достоверно твърдението им, че са го научили от подсъдимия в
проведения разговор. Като се изключи коментираното, както и фактологичните
пропуски за времето и името на улицата, по която се движел подсъдимият, разказът на
свидетеля е напълно последователен, съпоставен с този в досъдебното производство, и
кореспондиращ на заявеното от свидетеля Д.. Свидетелството му е хронологично
подредено и напълно информативно и безпротиворечиво относно обстоятелствата за:
повода за извършената проверка, мястото, отварянето на предната пасажерска врата от
подсъдимия и възприетото, че последният е изхвърлил нещо под автомобила,
подаването на сигнала до дежурната група именно заради подозрението, че
изхвърленото е забранено за държане вещество.
Казаното от свидетеля Д. е идентично за изброените обстоятелства. А
констатираното противоречие със заявеното в досъдебното производство също не
касае някой от значимите факти за делото, нито е от такова естество, че да постави под
съмнение добросъвестността на свидетеля при възпроизвеждане на случая.
Преувеличено е да се определи като съществено противоречието в заявеното от
свидетеля за това дали е възприел непосредствено действието по изхвърлянето на
веществото под автомобила. Свидетелят Д. е управлявал полицейския автомобил,
което не е му е пречело, защото не го е лишавало от обективна възможност, да види
отварянето на предната пасажерска врата. Това е било възприето от него, както
изяснява в съдебно заседание. Свидетелят правдиво пояснява, че не е видял
движението по хвърлянето на пакетчето под автомобила. Това влиза само в привидно
противоречие със заявеното в досъдебното производство, където е казал, че
подсъдимият е отворил предната дясна врата и е изхвърлил нещо под автомобила.
Привидно е, защото е ясно, че свидетелят (още в хода на проверката) вече е знаел, че
подсъдимият е изхвърлил наркотично вещество. В досъдебното производство не личи
да са му били задавани уточняващи въпроси за това какво точно е видял, с цел да се
отграничи непосредствено възприетото от него от умозаключението му. Това е било
сторено в разпита на свидетеля в съдебното заседание и там той вече прецизно е
изяснил, че е възприел пресягането на подсъдимия към предната дясна врата и
отварянето на последната, но не и самото изхвърляне на нещо. Свидетелят С. обаче,
возещ се на предната дясна седалка, е видял това движение и логично е последвала
проверка, в която е участвал и свидетелят Д. и в хода на която е станало ясно защо е
6
била отворена пасажерската врата. Знанието му за всички тези факти обяснява и
разказа му в досъдебната фаза. Следователно, няма причина свидетелството на В. Д. да
не се ползва с доверие на претендираното от защитата основание. Сведенията му са
логични и в двете фази на процеса.
Като се солидаризира напълно с цялостната оценка на показанията на двамата
свидетели, дадена от Градския съд, настоящата инстанция приема, че тези
доказателства заслужено са поставени в основата на фактическите изводи като
обективни и достоверни.
Показанията на свидетелите С. и Д. са подкрепени и от протокола за оглед на
местопроизшествие. Въззивният съд на свой ред намира, че протоколът е изготвен в
съответствие с разпоредбите на НПК и е годно доказателствено средство. Оплакването
на защитника за обратното и претенцията за изключването на протокола от
доказателствената съвкупност са неоснователни. Огледът е извършен по реда и
условията на НПК - от разследващ орган, в присъствието на две поемни лица и участие
на специалист-технически помощник. За законосъобразното му извършване
присъствието на заподозрения/обвиняемия и на други лица не е необходимо, поради
което е ирелевантно къде точно се е намирал подсъдимият в този момент.
Чрез показанията на поемните лица - свидетелите Д. Ч. и Б. К. – се установява
факта, че са били поканени да бъдат свидетели на действието, както и че са възприели
установеното под автомобила вещество. За да приеме за установен този факт, споделен
и от настоящата инстанция, СГС е анализирал показанията на двете поемни лица,
дадени в хода на съдебното следствие и в досъдебното производство и след като ги е
съпоставил и помежду им, обосновано е приел какво точно разкриват.
Еднопосочно е изяснено, от показанията на свидетелите, че са били ангажирани
две поемни лица, на които е било показано съдържанието на пликче, отворено пред
тях, възприето от тях като вещество на кристали, както и че протоколът е бил съставен
в присъствието им.
Обстоятелството, на което е отделено специално внимание в оплакването във
въззивната жалба, е дали двете поемни лица са възприели местоположението на
установеното вещество. Твърди се, че от показанията на двете поемни лица, дадени
пред съда, ставало ясно, че дори не били доближили автомобила и изобщо не видели
намирането на веществото. Съдът не споделя подобна интерпретация. В съдебното
заседание свидетелят Ч. е заявил, че е видял „пликчето“ на тротоара до автомобила. На
това изявление няма как да се придаде смисъла, посочен от защитника. Като е
отчетено, че в разпита в досъдебното производство свидетелят е посочил, че е видял
пликчето под автомобила, а също и че не помни множество обстоятелства, показанията
му са били приобщени. Свидетелят е заявил, че поддържа казаното в досъдебното
производство и е подчертал, че изминалият период от време е причината да не е в
състояние да възпроизведе точно възприятията си оттогава. Единствено е настоявал, че
пликчето с веществото е било до автомобила, а не под него. Съвкупният анализ на
показанията на свидетеля Ч. от досъдебна и съдебна фаза, както и изричното му
изявление, че се придържа към първите, мотивират и апелативния съд да приеме, че
поради липсата на ясен спомен за обстоятелствата, при които е извършен огледът,
разбираемо обусловен от изтеклия времеви период, показанията на свидетеля от
съдебната фаза не следва да се кредитират единствено в частта, касаеща твърдението,
че пликчето не е било под автомобила. А и в тази част те не намират доказателствена
подкрепа от показанията на свидетелите С. и Д., а също и от отразеното в протокола за
оглед на местопроизшествие.
Доказателствената оценка на показанията на другото поемно лице - свидетеля Б.
К., също се споделя напълно от въззивния съд. Логично, с кредит на доверие следва да
7
се ползват тези от досъдебната фаза, прочетени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и
т. 2, пр. 2 НПК, от които се установяват извършените при огледа процесуално-
следствени действия, доказателствено подкрепящи се от тези на свидетеля Ч.. От
дадените в съдебната фаза като достоверни се определят твърденията за участието на
две поемни лица и за показаното им намерено наркотично вещество. Показанията от
досъдебното производство на този свидетел за местоположението на наркотичното
вещество се подкрепят от всички коментирани дотук доказателства и за това с
основание именно те са възприети като надежден източник за установяване на
съответния факт.
Споделя се застъпеното от контролираната инстанция виждане, че към поемните
лица не могат да се отправят изисквания да възпроизвеждат подробно и в детайли
извършените процесуално-следствени действия, в който смисъл да „дублират“
писменото доказателствено средство - протокола за оглед на местопроизшествие, в
който писмено е обективирано извършеното. От значение е, че те се присъствали на
огледа и установяването на веществото, възприето непосредствено от тях, запечатано
пред тях.
Обясненията на подсъдимия, с изключение на частта за факта и мястото на
проверката, влизат в противоречие с другите доказателствени източници. Предният
съд с основание е приел, че те не могат да се третират като доказателствено средство,
защото са израз на защитна позиция, опровергана надлежно от другите доказателства.
Версията на подсъдимия е, че един от полицейските служители е подритнал под
автомобила пликчето, което било до контейнер за смет, намиращ се в близост.
Логическата достоверност на подобно твърдение предполага на първо място наличието
на мотив у полицейския служител да направи „постановка“, за да припише
престъпление на подсъдимия; на следващо – действия по сдобиване с наркотик на
такава стойност и организация по „подхвърлянето“ му в близост до мястото, на което е
била извършена проверка и не на последно място – знание у полицейския служител, че
подсъдимият ще премине с автомобила си тъкмо на това място и точно когато той е на
смяна, за да бъде спрян за проверка. В делото няма нито едно доказателство, нито пък
се съдържа каквато и да е данна в насока, на което и да е от изброените. Самият
подсъдим не твърди да познава, когото и да е от двамата полицаи, спрели го за
проверка; не твърди и да му е известен мотив някой да му приписва извършване на
престъпление, подмятайки му наркотично вещество. Няма и никакви данни за
предприета организация от свидетелите С. и Д. в насоката, обсъдена по-напред.
Версията на подсъдимия е явно недостоверна. Тя е голословна и лишена от
елементарна логика с оглед събраните доказателства. Успешно е опровергана от
всички останали доказателствени материали.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че съдът не ценил като
оневиняващи подсъдимия заключенията на биологичната и дактилоскопната
експертиза, а ги отчел в негова вреда. Заключенията на двете експертизи нито
подкрепят, нито оборват версията на подсъдимия. Първата установява, че по
полиетиленовите пликове няма кръв, слюнка, пот, които да бъдат предмет на
изследване за принадлежността им към определено лице. От това, че не са били
оставени такива по полиетиленовите пликове не следва, че те не са били докосвани от
ничия човешка ръка. Не е спорно, че наркотикът е сложен в плик, поставен в друг, от
човешки индивид. Обичайно не се очаква да има следи от кръв и слюнка при
извършването на такова действие, освен ако то не е било извършено при някакви
специфични обстоятелства. Отсъствието на биологични следи е обяснимо с различни
причини, съвсем не необичайни, но по-важно е, че в конкретния случай то не е от
естество да подкрепи версията на подсъдимия. Както е посочил и първият съд, не са
8
установени биологични и дактилоскопни следи изобщо. Оттук не следва, че никой
човек не е имал досег с веществото и с плика, а единствено, че не е било възможно да
се установят следи. В този смисъл – не е основателен доводът, че първостепенният съд
иззел ролята на експерт, разсъждавайки, че едно от възможните обяснения за
отсъствието изобщо на следи е самият материал, по който са били търсени. По
същество решаващото съображение на съда е било изясненото, че липсват следи от
когото и да е, а не само от подсъдимия, с оглед на което експертните заключения не
могат и няма как да се ползват като самостоятелно оневиняващо подсъдимия
основание. В доказателствен план те не подкрепят версията му.
Както коментираните дотук, така и останалите експертните заключения
правилно са приети с доверие като компетентно дадени в съответствие със
специалните познания на вещите лица в отделните области на науката.
При правилно установените факти въз основа на всеобхватен и пълноценен
доказателствен анализ, контролираната инстанция е достигнала до закономерни и
обосновани правни изводи в пълно съответствие с материалния закон.
С осъщественото от него деяние подсъдимият Д.Я. е изпълнил състава на
престъпление по чл. 354а, ал. 1, предл. 4, алт. 1. НК. От обективна страна подсъдимият
е осъществил изпълнителното деяние – държане на високорисково наркотично
вещество - с факта на упражняваната фактическа власт върху него до момента на
спирането му за проверка и последвалото изхвърляне на наркотика.
Метамфетаминът има наркотично действие и няма легална употреба, пазар и
производство и е поставен под забрана съгласно Списък I на Единната конвенция на
ООН за наркотичните средства от 1961 г., ратифицирана от България и съгласно
Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите (чл. 3, ал. 2), като е
включен в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични - "Растения и вещества с висока степен на
риск за общественото здраве", поради вредния ефект от злоупотреба с него и е
забранен за приложение в хуманната и ветеринарната медицина.
Подсъдимият не е имал разрешително за държането и продажбата на наркотични
вещества.
Стореното от него е съставомерно и от субективна страна, като е осъществено с
пряк умисъл и при наличието на специалната съставомерна цел. Подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните му последици и е искал реализирането им. В съзнанието на дееца
е била оформена ясна представа, че държи високорисково наркотично вещество без да
притежава разрешение за това. В представите на извършителя е било включено и
знанието му за противоправния и запретен характер на извършеното от него. Волевият
аспект на умисъла му обема желанието към постигане на общественоопасен резултат
от конкретен вид, който, предвид формалния характер на престъплението, се изчерпва
с факта на осъществяване на държането.
СГС е приел, че специалната цел за държане на наркотичното вещество от
подсъдимия с цел разпространение се извежда от конкретно установените обективни
характеристики на държаното - високото тегло на наркотичното вещество,
надвишаващо многократно единичната доза, изключително високото съдържание на
активния компонент метамфетамин в обекта ( над 80 % ) и високата му стойност.
Отчел и липсата на данни подсъдимият да употребява наркотични вещества в подкрепа
на извода, че държаното вещество не е било за лична употреба.
Тези съображения се споделят напълно от настоящия съдебен състав, а
9
твърдението на защитата, че целта е останала недоказана, се отхвърля като
неоснователно. За разпространителската цел може да се отсъди и по данните за
инкриминираното вещество. За да се приеме за доказана не е необходимо непременно
да има данни за конкретни действия по осъществено и предстоящо разпространение.
Съставът на апелативния съд намира за правилна присъдата и в частта относно
отмерените санкции. Тъй като не е подаден протест, за подсъдимия важи забраната за
влошаване на положението му, поради което съдът разполага с правомощие да провери
дали при определянето на санкциите е съобразен материалния закон и дали не са
налице основания за намаляване на наказанията.
При индивидуализацията на наложеното наказание за извършеното
престъпление СГС е приел за смекчаващи отговорността обстоятелства чистото
съдебно минало на подсъдимия. Не е установил отегчаващи обстоятелства, но е приел,
че степента на обществена опасност на конкретната престъпна проява е висока заради
стойността, вида и количеството на метафметамина, което изключва приложението на
чл. 55 НК. Апелативният съд се съгласява, че нито са налице многобройни, нито
изключително по характер смекчаващо обстоятелство, което да определи като
несъразмерно тежко и най-лекото предвидено наказание от две години лишаване от
свобода. В този смисъл не намира основания за ревизия на този подход и счита, че
наказанието справедливо е отмерено при условията на чл. 54 НК. Тъй като
определените санкции са в минималните предвидени размери за предвидените
наказания лишаване от свобода и глоба за това престъпление, то е безпредметно по-
нататъшното им обсъждане, защото нито могат да бъдат намалени, нито увеличени.
Идентичен извод се налага и относно приложението на института на т.нар.
условно осъждане, доколкото и в това отношение е немислимо утежняване на
положението на подсъдимия. Все пак съдът отбелязва, че условията по чл. 66, ал. 1 НК
са били налице, тоест материалният закон е приложен правилно. Предвид факта, че е
определен изпитателен срок в минималния предвиден размер, безпредметно е и
неговото обсъждане, защото нито може да бъде завишен, нито намален.
Законосъобразно е приложена и разпоредбата на чл. 59, ал. 1 НК.
Разрешението за отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението
– метамфетамин, предаден на ГУ „Митници”, - е законосъобразно, тъй като е в
съответствие с императивно предвиденото в разпоредбата на чл. 354а, ал. 6 НК.
При този изход на делото, разноските по воденето му с основание са били
възложени в тежест на подсъдимия, тъй като такава е уредбата в чл. 189, ал. 3 НПК.
Законосъобразно е и присъждането на сумата, представляваща държавна такса
за служебно издаване на изпълнителен лист, предвидено в чл. 190, ал. 2 НПК.
При осъществената, освен по доводите, пълна проверка на обжалваната присъда,
въззивният не установи допускането на съществени процесуални нарушения в
съдебната и досъдебната фаза. Присъдата следва да бъде потвърдена като правилна и
законосъобразна.
С оглед изложеното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 НПК, Софийски
апелативен съд
10
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260143 от 19.10.2021 г., постановена по н.о.х.д. №
3142/19 г. по описа Софийски градски съд (СГС), Наказателно отделение (НО), 15.
първоинстанционен състав.
Решението може да се обжалва и протестира пред ВКС в 15 – дневен срок от
съобщението до страните за изготвянето му.
Страните да бъдат уведомени писмено за изготвянето на решението като се
изпратят съобщения на САП, на подсъдимия и на защитника му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11