МОТИВИ към Присъда № 13/23.01.2020г. по
НОХД 5086/2019г. по описа на РС-***Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт,
внесен от БРП срещу И.Л.А.
с ЕГН **********, с който същият е обвинен в
това, че: на 31.10.2019г., в гр. ***,
кв. „***“, на кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“, като непълнолетен, но като
е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките
си, при условията на повторност в немаловажен случай, чрез повреждане на
преграда, здраво направена за защита на имот - счупване на заден десен прозорец
на багажно отделение на лек автомобил „*** ***“, с peг.
№ СВ1688КР, отнел чужди движими вещи, а именно - 1 бр. руло от медна тръба със
сечение 6мм., дължина 50м. и тегло 5,2 кг. на стойност 87,36лв. /осемдесет и седем лева и тридесет и шест стотинки/ и 1 бр. комплект куфар с перфоратор марка „BOSCH“, модел
„Profesional GBH 240“ на стойност 279,00лв. /двеста
седемдесет и девет лева/, всичко на обща стойност 366,36 лв. /триста шестдесет и шест лева и тридесет и шест стотинки/,
собственост на „***“ ООД - София, ЕИК: *********, от владението на М.М.Д., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои – престъпление
по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т.7, вр.
чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
Производството
по делото се разви по реда на Глава 30 НПК, доколкото подсъдимият е
непълнолетен както към датата на извършване на деянието, така и към момента на
разглеждане на делото и постановяване на присъдата. В това производство не се допуска
граждански ищец (чл. 359, ал.3 НПК) и не участва частен обвинител (чл. 359, ал.
4 и чл. 392, ал.4 НПК), поради което и съдът не конституира такива.
Пред съда, производството по делото протече
по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като при условията на чл. 371, т.2 НПК подсъдимият А. призна изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи
да не се събират доказателства за тези факти. Депозира кратки обяснения, в
които заяви, че съжалява за случилото се и няма да повтори грешката си.
В пледоарията си
прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка,
изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, подкрепени от
направените от подсъдимия самопризнания. Счита, че справедливо би било на подсъдимия да
се наложи наказание „Пробация“, включваща три пробационни мерки за срок от 9
месеца.
Служебният защитник на подсъдимия - адв. Д.
– БАК заявява, че напълно се придържа към становището на прокуратурата относно
подходящото наказание, но пледира срокът на пробацията да бъде намален на 6
месеца.
Подсъдимият И.А.
заявява, че се придържа към казаното от неговия защитник. В предоставената от съда възможност за последна дума подсъдимият
заявява, че иска да му бъде наложено наказание „Пробация“ в минимален размер.
Съдът, след като обсъди събраните
доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в
съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 ,
намери за установено следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият И.Л.А. с ЕГН ********** е
роден на ***г***, с постоянен адрес:***. А. е ром, български гражданин,
неженен, безработен. Същият е известен на органите на ИДПС, както и на МКБППМН
към Община ***, като
са му налагани редица възпитателни мерки.
До датата на инкриминираното
деяние, подсъдимият А. е бил осъждан веднъж с Присъда № 107/11.06.2019г. по
НОХД № 1692/2019г. на PC-***, в сила от 27.06.2019г.
за извършени две престъпления – едно по чл. 194, ал.3, вр .с ал.1, вр. с чл.
20, ал.2, вр. с чл. 63, ал.1, т. 3 НК и едно по
чл. 198, ал.1, вр.
с чл. 63, ал.1, т. 3 НК, като
на основание чл. 23 НК му е било наложено едно общо
най-тежко наказание, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, чието
изпълнение на основание чл. 69, ал.1 НК е било
отложено с изпитателен срок от 2 години.
Свидетелите С.Д.
Димитров и М.М.Д. работили като монтажници на климатици в гр. ***, към
дружеството „***“ ООД гр. София, представлявано от регионалния мениджър и МОЛ Д.
И.Т..
На 31.10.2019г., около 11,30ч.
св. С.Д. и св. М.Д.трябвало
да монтират климатик на адрес: гр. ***, кв. „***“, ул. „***“. Двамата отишли на
адреса със служебния автомобил марка „***“, модел „***“,
с peг. № ***. Св. С.Д. паркирал
превозното средство на ул. „***“ №62, до кръстовището
с ул. „***“. Заключил автомобила и заедно с колегата му отишли на планирания монтаж.
На същата дата, около обяд, подс.
И.Л.А. се разхождал из кв. „***“. Докато вървял по ул. „***“, видял паркирания служебен автомобил на „***“ ООД.
Забелязал, че автомобилът имал багажно отделение и решил да провери през
прозореца какво има вътре. Видял, че в багажното отделение на автомобила имало
голям пластмасов куфар с перфоратор и навита на руло медна тръба и решил да ги
открадне, за да ги продаде и да вземе пари за тях. Автомобилът бил заключен и
за това А. ударил силно с ръка задния десен прозорец на багажното отделение на
автомобила. Прозорецът се счупил и подсъдимия се пресегнал през счупения
прозорец, хванал снопа медна тръба и го извадил. След това се пресегнал отново,
хванал куфара, в който имало перфоратор марка „BOSCH“, модел „Profesional GBH
240“ и също го извадил през счупения прозорец на автомобила. Взел рулото медна тръба
и куфара с инструмента и се прибрал с вещите в дома си.
След като приключили монтажа
св. С.Д. и М.Д.отишли до
служебния автомобил и установили, че задното дясно стъкло на багажното
отделение е счупено. От служебния автомобил липсвала медна тръба със сечение 6 мм.
и дължина 50м., както и перфоратор марка „BOSCH“, модел „Profesional GBH 240“,
ведно с пластмасовия куфар. Вещите били
собственост на „***“ ООД гр. София, представлявано от
регионалния мениджър и МОЛ - Д. И.Т.. Перфораторът бил
закупен от дружеството като нов на 19.06.2019г. за сумата от 279,00лв, а медната
тръба била закупена на 11.10.2019г.
Св. С.Д.
и М.Д.се обадили на спешен тел. 112 и
повикали полиция. На място пристигнал полицейски екип, който по описанието на
извършеното предположил, че извършител може да е именно подсъдимият А., поради
което и служителите се отправили към дома му.
През това време, докато подс. И.А.
обмислял в дома си как и на кого да продаде медната тръба и перфоратора,
полицейски служители го посетили в жилището му и установили отнетите вещи.
С протокол за доброволно
предаване от 31.10.2019г., подсъдимият предал в Първо РУ на МВР - гр. ***сноп медна тръба и перфоратор марка „BOSCH“, модел
„Profesional GBH 240“, ведно с пластмасовия куфар. Пред полицейските служители
подс. А. признал, че това са вещите, които по-рано откраднал от автомобил,
паркиран на ул. „***“ в кв. „***“, гр. ***, като това
му изявление било надлежно протоколирано.
В хода на извършеното
разследване била назначена и извършена съдебна оценъчна експертиза. От
заключението на вещото лице се установило, че към 31.10.2019г., стойността на
противозаконно отнетите вещи е била следната: 1 бр. руло от медна тръба със
сечение 6мм., дължина 50м. и тегло 5,2кг. на стойност 87,36лв. /осемдесет и седем
лева и тридесет и шест стотинки/ и 1 бр. комплект куфар с перфоратор марка „BOSCH“, модел „Profesional
GBH 240“ на стойност 279,00лв. /двеста седемдесет и девет лева/ или всичко общо
- 366,36лв. /триста шестдесет и шест лева и тридесет и шест стотинки/.
За случая било образувано бързо
производство, в хода на което подс. А. бил привлечен
като обвиняем, а в последвалия разпит в присъствието на защитник
направил пълни самопризнания и
изразил съжаление за постъпката си.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от направеното от подсъдимия Атнаасов
самопризнание, което се подкрепя от събраните по досъдебното производство
доказателства, а именно:
От гласните доказателства: обяснения на подсъдимия И.А. (л. 15 от ДП и л. 80 от съдебното производство),
показанията на свидетелите Д.
Терзийски (л. 22 от ДП); С.Д. (л. 23-24 от
ДП); М.Д.(л.
25-26 и л. 27 от ДП); частично от показанията на Ивелина Стоилова (л. 28 от ДП) и Л.А.
(л. 29 от ДП).
От писмените доказателствени средства: протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към
него (л. 30-33 от ДП); протокол за оглед на веществени доказателства и
фотоалбум към него (л. 34-37 от ДП).
От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 77 от съдебното
производство); социален доклад (л. 23 – 24 от съдебното производство); справка
за трудови договори (л. 53-55 от съдебното производство); характеристична
справка (л. 19 от ДП); протокол за доброволно предаване (л. 43 от ДП); приемо–предавателен протокол (л. 44 от ДП); разписка (л. 45
от ДП); фактури (л.46-47 от ДП).
От експертизите: съдебно оценителна и тенхническа експертиза
(л. 38-40 от ДП).
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното
производство доказателства на основание чл.373, ал.3 НПК,
като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност. Съдът
кредитира всички гласни доказателства, инкорпорирани в показания на разпитаните
свидетели, с изключение на показанията на св. Стоилова в частите, в които същата
пресъздава информация получена при т.нар, „разузнавателна беседа” с обвиняемия.
Съдът счита, че независимо от начина, по който са включени в доказателствата по
делото, т. нар. „беседи“, проведени от полицейски служители (дори когато са
фиксирани на веществени доказателствени средства, получени чрез СРС), по
същността си представляват предварително снети обяснения от задържано лице, за
което има данни, че е извършило престъпление. Това е така, защото разпитващите
полицаи не са разследващ орган по смисъла на НПК, а разпитваният няма
процесуално качество на обвиняем. Проведената „беседа“ не е доказателствено
средство за установяване на правно-релевантни факти и има само оперативна
стойност за разработване на следствени версии. Задържаното лице няма
процесуално качество и поради това нито има пълния обем от права, гарантирани
му от чл. 55 НПК, нито разпитващите имат
задължения да го информират за правото му да запази мълчание. Поради тази
причина оперативната беседа има стойност, равнозначна на саморъчните
„обяснения“ на задържания, които правната доктрина и съдебната практика никога
не са приемали за доказателствено средство. В този смисъл, освен е и актуалната
практика на ВКС, въплътена в Решение № 247/12.12.2016г. по дело № 895/2016г. на
II н.о., както и практиката на ЕСПЧ (делото – „Dimitar Mitev vs. Bulgaria”).
Настоящето уточнение се прави с оглед прецизност и по никакъв начин не се
отразява на доказателствената годност на останалите доказателствени материали.
Самопризнанията на подсъдимия А. се
подкрепят от гореизброените доказателствени източници, събрани в хода на
досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено
извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на същото в лицето
на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК
първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата. В
случая доколкото всички доказателствени материали са еднопосочни и
непротиворечиви, такъв доказателствен анализ е и безпредметен.
От правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК,
за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин,
както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка,
настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна всички признаци на състава на престъплението по чл. по чл.195, ал.1, т.3 и т.7, вр. чл.194, ал.1,
вр. чл.26, ал.1, вр. чл.28,
ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, за което му е
повдигнато обвинение.
На първо място от обективна
страна подсъдимият е осъществил изпълнителното деяния на кражбата, посредством
активни действия. Същият е взел чуждите вещи от автомобила и се е отдалечил. По
този начин А. е прекъснал фактическата власт на собственика и владелец на
вещите, като същевременно е установил своя трайна фактическа власт върху тях.
Няма спор, че всички описани по-горе вещи са движими вещи по смисъла на чл.
110, ал.2 ЗС, както и че към датата на инкриминираното деяние същите са били
„чужди” за подсъдимия, доколкото същият не е носител на правото на собственост
върху тях. На следващо място настоящият състав намира, че владелецът или
собственикът на вещите не са давали съгласие на подсъдимия А. да взима вещите им
или да се разпорежда с тях. Това е така, доколкото съгласието на правоимащото
лице следва да е дадено ясно и недвусмислено, без да остава каквото и да е
съмнение в неговата воля. В случая манифестираното от правоимащите лица
поведение категорично изключва даването на съгласие, доколкото вещите са били
поставени в паркиран и заключен автомобил.
Конкретното деяние не носи
признаците на „маловажност” по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, тъй като същото не
разкрива липса или незначителност на вредните си последици. Въпросният извод на
съда се извежда най-вече от стойността на отнетите вещи, а именно – 366,36 лева,
както и от факта, че деянието е извършено в изпитателния срок на предходно осъждане.
Правилно БРП е квалифицирала
извършеното като такова в условията на повторност, при немаловажен случай –
т.е. и по т.7 на чл. 195, ал.1 НК. Това е така,
доколкото видно от справката му за съдимост – с Присъда № 107/11.06.2019г. по
НОХД № 1692/2019г. на PC-***, в сила от 27.06.2019г., А.
е бил признат за виновен в извършване на друга кражба. Към 31.10.2019г. не са
били изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по горепосоченото
осъждане, поради което и на основание чл. 30, ал.1, вр.
с чл. 28, ал.1 НК приложение следва да намерят именно правилата за
„повторността”
На следващо място е налице и
другият квалифициращ признак – този по т.3 на чл. 195,
ал.1 НК, доколкото деянието е извършено, чрез повреждане на преграда здраво
направена за защита на имот, а именно - счупване на заден десен прозорец на
багажно отделение на лек автомобил „*** ***“, с peг. № СВ1688КР. Съдебната практика (т.10 от ППВС № 6/1971
г.) е категорична, че деянието следва да се квалифицира по този признак и
когато е извършена чрез счупване или преодоляване по друг начин на здраво
поставени стъкла на витрини, прозорци и др., независимо от дебелината им, както
е в случая.
От субективна страна деянието е извършено от
подсъдимия при форма на вината "пряк умисъл" по смисъла на чл.11, ал.2 НК,
тъй като А. е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им, което е
обективирано в неговото поведението - съзнавал е, че отнетите вещи са чужда
собственост, че с действията си прекъсва фактическата власт на досегашния
владелец и установява своя трайна такава, както и че липсва съгласие на
правоимащото лице за това. От волева страна подсъдимият е искал настъпването на
общественоопасните последици изразяващо се в прекъсване на чуждата фактическа
власт върху вещите и установяването на своя фактическа власт върху тях. Наред с
това подсъдимият А. е действал и с намерени противозаконно да присвои вещите –
т.е. да се разпореди фактически или юридически с тях, като със свои, като в
изпълнение на това намерение е прибрал вещите у дома си. На последно място
умисълът на подсъдимия включва и съзнаване на това, че извършва деянието след
като е осъждан с влязлата в сила присъда, посочена по-горе, както и че за да
извърши кражбата поврежда преграда здраво направена за защита на
имот.
На последно място следва да се
посочи, че към датата на деянието подсъдимият е бил на границата на
пълнолетието – на 17 години и 8 месеца, като от материалите по делото и от
изявленията на самия А. не остава никакво съмнение, че същият много добре е
разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си.
По вида и
размера на наказанието:
За престъплението, в което подсъдимият
беше признат за виновен, законът предвижда наказание „Лишаване от свобода” за
срок от 1 до 10 години. Доколкото деянието обаче е извършено от подсъдимия като
непълнолетен, то съгласно чл. 63, ал.1, т. 3 НК съдът е длъжен да замени
горепосоченото наказание с наказание „Лишаване от свобода” за срок до три
години, като в границите на така замененото наказание да извърши
индивидуализация на същото.
При
индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът намира, че
са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, като и най-лекото
предвидено в закона наказание за конкретното престъпление е несъразмерно тежко,
поради което при определяне на наказанието приложение следва да намери
правилното на чл. 55, ал.1, т.2,
б. „Б” НК. Това е така, доколкото в полза на подсъдимия следва да се отчете
фактът, че стойността на отнетото, макар и да не е с пренебрежимо ниска
стойност, все пак не е и на значителна такава. На следващо място – по-голямата
част от вреди на престъплението са възстановени, като действително предадената
медна тръба вече не е годна за ползване по предназначение, но все пак остава с
някаква стойност (изработена е от мед) и е върната на правоимащото лице. Като
смекчаващи отговорността на подсъдимия А. обстоятелства съдът отчете и оказаното
съдействие на органите на предварителното разследване, вън от признаване на
фактите, дало възможност за разглеждане на делото по реда на Глава 27 НПК,
както и изразеното съжаление за стореното.
Като отегчаващо отговорността
обстоятелство съдът отчита факта, че деянието е извършено в изпитателния срок
на предходно осъждане.
Предвид горното и доколкото за предвиденото заменено
наказание "Лишаване от свобода" законът не сочи специален минимум, на
основание чл. 55, ал.1, т.2,
б. "б" НК, наказанието „Лишаване от свобода” следва да бъде заменено
с наказание „Пробация” , като съдът счита, че най-подходящи са следните
пробационни мерки: - по чл. 42а, ал.2, т.1, вр. с чл. 42б, ал.1 НК – „Задължителна регистрация по настоящ
адрес”, за срок от ЕДНА ГОДИНА, която да се изпълнява, чрез явяване и
подписване на осъдения пред пробационния служител или определено от него
длъжностно лице с периодичност два пъти седмично; - по чл. 42а, ал.2, т.2, вр. с чл. 42б, ал.2 НК
– „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от ЕДНА ГОДИНА
и по чл. 42а, ал.2, т.4, вр.
с чл. 42б, ал.4 НК – „Включване в курсове за професионална квалификация,
програми за обществено въздействие“ за срок от ЕДНА ГОДИНА.
Предвид
данните за личността на подс. А. и най-вече с оглед ниската му възраст, съдът
намира, че така определеното наказание „Пробация” в пълнота би могло да
постигне целите по чл. 36, ал.1 НК, като едновременно
ще способства за поправянето и превъзпитанието на А. и наред с това ще му
въздейства предупредително и възпиращо. С включването в курсове за
професионална квалификация А. би бил подпомогнат да се социализира в обществото
и да започне обществено полезен труд. Освен всичко горепосочено, с така
определеното наказание биха се постигнали и целите на генералната превенция,
като се въздейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на
обществото. С наложеното наказание на подсъдимия ще бъде дадена възможност да
преосмисли поведението си, без да се препятства възможността му да упражнява
трудова функция и/или да учи и по този начин да бъде пълноценен член на
обществото.
Съдът отчита, че настоящето производство
протече по реда на Глава 27 НПК (чл. 372, ал.4, вр. с чл.
371, т. 2 НПК), поради което при определяне на наказанието, принципно,
приложение би следвало да намери правилото на чл. 58а
НК вр. с чл. 373, ал.2 НПК.
Доколкото обаче, съгласно разпоредбата на чл. 58а, ал.4 НК, когато едновременно са налице условията по чл. 58а, ал.1-3 НК и тези по чл. 55 НК, съдът следва да приложи само
чл. 55 НК, когато той е по-благоприятен за дееца
(както е в случая), съдът определи наказанието именно по този ред.
По
разноските:
Накрая съдът се произнесе относно направените в хода
на наказателното производство разноски, като с оглед обстоятелството, че
подсъдимият беше намерен за виновен, то и на основание чл.189,
ал.3 НПК, съдът го осъди да заплати в полза на бюджета на ОД на МВР – град ***, направените в хода на досъдебното
производство разноски в размер на 50,40
лева за изготвена експертиза.
По
веществените доказателства:
По делото има приложени веществени доказателства и 1
бр. руло медна тръба със сечение 6мм, с тегло 5,2 кг.,
което като предмет на престъплението, чието
притежаване не е забранено, следва да се върне на правоимащото лице, а именно
на собственика - „***“ ООД - София, ЕИК: ********* с представляващ – Д. И.Т..
По тези
съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на
присъдата са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: М. Баев
Вярно с оригинала: М.Р.