Определение по дело №3674/2010 на Софийски градски съд

МОТИВИ  по нохд № 3674 / 2010 год. по описа на СГС

 

                    Софийска  градска прокуратура е внесла обвинителен акт с обвинение по отношение на В.В.М. *** за престъпление по чл.203, ал.1 във вр. с чл.201 във вр. с чл.26,ал.1 от НК и за престъпление по чл.339, ал.1 от НК.

                    В обвинителния акт се твърди, че В.В.М. в периода от 30.06.1995 год. до 26.07.1995 год. в гр. С., при условията на продължавано престъпление като длъжностно лице - управител на „С.Л.” ЕООД, е присвоил чужди пари, собственост на Столична голяма община гр. С. в размер на 149 536,98 лв., връчени  му в това му качество, преведени по сметка на "С.Л." ЕООД № ********** в ТБ "П.И.Б." АД - клон "В.Л.", и поверени му да ги управлява, като длъжностното присвояване е в особено големи размери и представляващо особено тежък случай, както следва:

                    1.На 30.06.1995 год. в гр. С., ТБ "П.И.М.Б." АД- клон „В.Л." като длъжностно лице - управител на "С.Л." ЕООД, е присвоил чужди пари, собственост на Столична голяма община - гр. С., в големи размери - 2181492,50 /два милиона сто осемдесет и една хиляди ш деветдесет и два лева и петдесет стотинки/ неденоминирани лева, връчени в това му качество и поверени му да ги управлява - наредил превод от сметка № ********** към "Балканстар" по фактура № 400032/03.07.1995 год. за закупуване на л.а."М.Б." С130.

                    2.На 30.06.1995 год. в гр. С., ТБ "П.И.М.Б." АД – клон „В.Л." като длъжностно лице - управител на "С.-Л.” ЕООД, е присвоил чужди пари собственост на Столична голяма община - в големи размери - 5 040 000,00 /пет милиона и четиредесет хиляди/ (недоминирани лева, връчени в това му качество и поверени му да ги управлява – изтеглени в брой с нареждане разписка от същата дата от сметка №**********.

                    3.На 24.07.1995 год. в гр. С., ТБ "П.И.М.Б." АД, клон „В.Л." като длъжностно лице - управител на „С.Л." ЕООД, е присвоил чужди пари, собственост на Столична голяма община - гр. С., в размер на  105427,50 /сто и пет хиляди четиристотин двадесет и седем лева и стотинки/ неденоминирани лева, връчени в това му качество и поверени му да ги управлява - изтеглени в брой с нареждане - разписка от същата дата от сметка № **********.

                    4.На 26.07.1995 год. в гр. С., ТБ" П.И.М.Б." АД – клон „В.Л." като длъжностно лице - управител на „С.Л." ЕООД, прнсвоил чужди пари, собственост на Столична голяма община - гр.С., в големи размери - 30120000,00 /тридесет милиона сто и двадесет хиляди/ нeдоминирани лева, връчени в това му качество и поверени му да ги управлява наредил превод от сметка № ********** към " Р."АД.

                    5.На 26.07.1995 год. в гр. С., ТБ ”П.И.М.Б." АД – клон "В.Л." като длъжностно лице - управител на "С.Л." ЕООД, е присвоил чужди пари, собственост на Столична голяма община - гр. С., в големи размери - *********,00 /сто и дванадесет милиона деветдесет хиляди и шестдесет лева/ неденоминирани лева, връчени в това му качество и поверени му да ги управлява - закупил валута германски марки в размер на 2354850,00 при type 47.765 лв. за 1 германска марка и наредил превод от сметка № ********** към   „Т.С.Б." АД, като всяко от посочените по-горе деяния е извършено през непродьлжителни периоди от време, при една и съща обстановка, при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите - престъпление по чл.203, ал.1във вр. с чл.201, вр. чл.26 ал.1 от НК.

                    Производството в частта за престъплението по чл.339, ал.1 от НК е приключило със споразумение.

                    В съдебно заседание представителят на СГП поддържа обвинението по чл.203, ал.1във вр. с чл.201, вр. чл.26 ал.1 от НК. Намира, че със събраните по делото доказателства по безспорен начин се доказва авторството на деянието и вината. Предлага на подсъдимия М. да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” под средния размер, предвиден в закона, конфискация на имуществото му и да бъде лишен от правото да упражнява дейност като търговец.

                    Защитата на подсъдимия пледира за оправдателна присъда. Анализира доказателствата по делото и стига до извод, че престъплението не е осъществено както от обективна, така и от субективна страна. Алтернативно, ако подсъдимият бъде признат за виновен предлага да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода”, изтърпяването на което да се отложи при условията на чл.66,ал.1 от НК.

                    Подсъдимият се счита за невиновен. Твърди, че е направил всичко, което е зависело от него за изпълнение на сделката и неизпълнението й не е по негова вина.

                    Съдът , след цялостна проверка на събрания фактически и доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното :

                    Дружеството „С.-Л." ЕООД било регистрирано в Софийски градски съд по фирмено дело № 22072 по описа за 1994 година. Учредител на дружеството и едноличен собственик на капитала бил В.В.М., с ЕГН **********. Дружеството се ръководило и представлявало от учредителя.

                    На 25.01.1995 година между „С.Л.” ЕООД, представлявано от В.М. и В. Б. ООД & Ко КД Б.С., представлявано от управителя В. К., бил сключен Договор за сътрудничество в областта на продажните и Л.овите сделки, във връзка с търговската и посредническа дейност на Б.С. в България. Срокът на договора бил една година, с възможност за продължаване с писменото съгласие на двете страни. Видът и съдържанието на сътрудничеството, по отношение на „С.Л.” ЕООД, се изразявало в лично финансиране, Л.оване или осигуряване на бА.и гаранции при финансиране или Л. от чуждестранно дружество. В приложение № 1 към същия договор били посочени и отстъпките, които следвало да бъдат получавани от „С.Л.” ЕООД.

                    В резултат на разменена кореспонденция, с писмо от 07.04.1995 година на ТСБанк до М.Б.Л. било обсъдено откриване на револвиращ стендбай акредитив, като гаранция за Л.ово финансиране за 30 автобуса, със следните условия : вариантът за потвърдена бА.а гаранция, в размер на 85% бил неприемлив, поради изискването за налични средства; вариантът акредитив бил възможен при следната схема - гаранция само върху изтеглената сума и съществуваща застраховка на плащанията по Л.овия договор. Схемата със стендбай акредитив била разработена с К.Б. АД и банкерите Труст Со и нови споразумения в това отношение не били в интерес на „С.Л.” ЕООД.

                    С писмо от 11.04.1995 година до М.Б. били предложени общи условия на доставка на 20 - 40 автобуса, с авансово плащане - 10% (с писмо от 25.04.1995 година било потвърдено, че авансът не може да бъде повече от 10%) и със заплащане на остатъка от сумата на равни месечни вноски за срок 1-2 години с 6-месечен гратисен период.

                    В отговор на предложението на 20.04.1995 година било изпратено писмо от М.Б. до „С.Л.” ЕООД, на вниманието на А.А., със следните общи условия за коопериране в областта на автомобилния Л.: валута на сделката - германски марки; 30 % авансово плащане; бА.а гаранция в пълен размер на останалите 70%, в полза на М.Б.; първоначално рефинансиране (като опит за сключване на рамковото споразумение) за 15 автобуса и 5 лични автомобила. С последващо писмо от същата дата М.Б. предложил промяна в условията на сделката: "С.Л." ЕООД да е финансираща страна, която ще се рефинансира от М.Б.; обем - около 10 милиона германски марки; период - максимум 48 месеца; индиректна бА.а гаранция, чрез „С.Л.”ЕООД  и 15% първоначална вноска.

                    Във връзка с посочената кореспонденция, на 26.04.1995 година била проведена среща между заместник кмета на Столична голяма община / СГО / - свидетелят К. и изпълнителния директор на” С.Л.” ЕООД свидетелят А.. Инициативата за срещата произлязла от свидетеля  А..

                    Условията по бъдещата сделка били посочени в писмо на СГО, изх.№ 2600-228/26.04.1995 година и се свеждали до следното : Л.одател следвало да бъде "С.Л." ЕООД, Л.ополучател - СГО и доставчик М.Б., с предмет на договора - 30 броя съчленени автобуси М.Б. 0405G; с приблизителна нетна стойност на доставката -15 млн.германски марки; с начало на Л.а - месец юни 1995 година и краен срок на Л.а - до края на 1997 година;с гратисен период - 1 година; с равни тримесечни вноски - през 1996 и 1997 година; лихвен % - по договореност и бА.а гаранция от българска търговска банка.

                    На следващия ден – 27.04.1995 година, по същия повод, се провела нова среща между свидетеля К., В. - началник Управление Анализи и прогнози, В. - директор Паркинги и гаражи, Табаков - правен съветник, свидетелят А., и  свидетелят Л. за М.Б. Автобуси. На тази среща били взети решения : да се подпише търговски договор между СГО и М.Б. и да се сключи Л.ов договор между „С.Л.” ЕООД и СГО, относно въпроса за гаранциите, като „С.Л.” ЕООД следвало да урежда директно отношенията с М.Б.Л., представяйки необходимата бА.а гаранция. За да се доставят автобусите до 17.09.1995 година било прието, подписването на договора да стане до 20-25.05.1995 година, при положение, че се одобри от Столичния общински съвет /СОС/; до 3 дни от подписването на договора следвало да се изплатят авансово 20%, като до края на 1996 година следвало да се изплатят 4 вноски, а през 1997 година - останалите 8 вноски; с гратисен период -1 година.

                    С писмо, изх.№ 2600-228/10.05.1995 година зам.кметът на СГО свидетелят К. поканил свидетелят А. да присъства, заедно със свой екип от юристи и финансисти на среща в сградата на СГО на 15.05.1995 год., и не по-късно от 11.05.1995 год. да представи информация за допълнителните разходи по сделката (включени в справка, приложение 1 към писмо от 05.05.1995 година).

                    На 11.05.1995 година свидетелят Л., като представляващ М.Б. Автобуси, изпратил факс на СГО, относно изменение на т.3,7 и 8 от договора, както следва: т.З - „....Ако тези предпоставки не бъдат изпълнени, срокът на доставка бива съответно удължен..." . т.7 - „....ще бъде съблюдавано мировото и арбитражно право на Камарата за промишленост и търговия в Цюрих, Швейцария....Уреждането на правните взаимоотношения и вземането на решение от Арбитражния съд ще става въз основа на швейцарското право..." и т.8 - по особени висшестоящи причини не могат да отпаднат условията „заемен договор/Л. и др." Освен това уведомил, че той и негов екип ще бъдат в гр. С. от 16-18.05.1995 година и че в този период от време би могло да се подпише договора.

                     С факс от 15.05.1995 година СГО отложила срещата.

                     Поради неточности в изчисляването на лихвите и на ДДС, в предложения от 17.05.1995 година погасителен план, СГО изпратила подписано от свидетеля К. писмо, с изх.№ 2600-228/22.05.1995 година, до „С.Л.” ЕООД, на вниманието на подсъдимия. Писмото съдържало в приложение два варианта на погасителен план - с капитализирана лихва и с некапитализирана лихва Бил посочен и срок за отговор - до 14,00 часа на 23.05.1995 год.

                     В посочения срок с писмо с изх.№ 0186/23.05.1995 година „С.Л.” ЕООД приела варианта с некапитализиране на лихвата и посочила срок до 25.05.1995 год., за уточняване на въпроса за начисляването на ДДС върху лихвите. С писмо от „С.Л.” ЕООД до СГО, без дата била предоставена справка за допълнителните разходи по договора за субЛ., без разходите за застраховка и актуализиран погасителен план.

                     За да бъде потвърдено от страна на М.Б. АД, че съществува договореност между М.Б. Финанс и „С.Л.” ЕООД за осигуряване финансиране на сделката по доставката на автобуси, било изпратено запитване от СГО. В получения от М.Б. Л. отговор се потвърждавала обща договореност за рефинансиране на сделки със „С.Л.” ЕООД, като изрично се подчертавало, че договореността не притежава задължителна обвързаност, поради което следвало да се препотвърждава за всяка отделна сделка и предоставяне на бА.а гаранция.

                    На 26.05.1995 година М.Б. финанс информирал „С.Л.” ЕООД, че не приема предложената бА.а гаранция от банкера Труст от Франкфурт, предвид неблагонадеждната информация за тази банка и иска спазване на условията, посочени в писмо от 23.03.1995 година - списък на банките, от които се приемат бА.и гаранции.

                    Поради създалата се ситуация, със Заповед на СГО № РД-09- 293/26.05.1995 година било възложено на свидетелите  К. и К. да продължат преговорите с М.Б. и Чавдар Ман Ботевград за доставка на автобуси.

                    В периода от 02. 06. 1995 година до 14. 06. 1995 година продължила размяната на кореспонденция между СГО, М.Б. и „С.Л.” ЕООД, а именно : с писмо на СГО, с изх. № 7000779 / 02.06.1995 година до „С.Л.” ЕООД бил приложен проект за договор за субЛ. и предложено обсъждане на 05.06.1995 година; с писмо от „С.Л.”ЕООД с изх. № 0192 / 06.06.1995 година до  СГО били направени уточнения по предложения договор за субЛ., отнасящи се до вида и начина на усвояване на открития, вместо бА.а гаранция, акредитив; с писмо от СГО с изх. № 7000779 / 06.06.1995 година до „С.Л.” ЕООД бил приложен окончателен проект на договора за субЛ. и покана за подписване на 08.06.1995 година; с паметна записка, подписана за М.Б. Евобус от свидетеля Л., за М.Б. Финанс от свидетеля Т.,*** Л.” ЕООД от подсъдимия и от представители на СГО - страните споделили опасенията си от неточно изпълнение на договора, в частта свързана с превеждане на сумите, предоставени на „С.Л.” ЕООД, а според свидетеля Л. и подсъдимия финансовите параметри на сделката и допълнително обвързващите ги условия /бА.а гаранция /били достатъчна предпоставка за изпълнение на поетите ангажименти.

                    На 08.06.1995 година бил подписан договор за доставка на 30 броя съчленени автобуси между Евобус М.Б. - производител и СГО – получател със следните клаузи : цените са валидни за доставка най-късно до 31.12.1995 година; условията на плащане - до 7 дни от датата на влизане в сила на договора СГО превежда авансово на „С.Л.” ЕООД, чрез неделим, непрехвърляем, невъзвращаем, неотменяем акредитив 20% от договорената сума; останалите 80% се заплащат на „С.Л.” ЕООД при условията на договора за субЛ.; в случай на неизпълнение на договора, без значение от причината и при преведени авансовите 20%, производителят ги връща на получателя в рамките на 30 дни от получаване на писмено искане, заедно с начислените депозитни лихви; влизане в сила на договора - при комулативно изпълнение на следните условия - подписване от страните; писмено съобщение до производителя, че СОС е одобрил договора; депозиране на бА.а гаранция от немска банка за пълната Л.ова стойност, представена от „С.Л.” ЕООД пред М.Б. Финанс; подписан договор между СГО и „С.Л.” ЕООД и договор за рефинансиране между „С.Л.” ЕООД и М.Б. Финанс, свързан с предходния.

                    Столичният общински съвет, с Протокол № 67/14.06.1995 година, Решение № 4 и Решение № 7 одобрил предложените проекто договори за доставка на автобуси „Чавдар" и „М.Б." и договор за финансово обвързан Л. със „С.Л.” ЕООД. Средствата по тази доставка били разчетени в програмата за придобиване на дълготрайни материални активи /ДМА / в бюджета на СГО за 1995 година, било разрешено и използването на валутни кредити от търговски банки.

                    На 14.06.1995 год. бил подписан и договорът за субЛ. между „С.Л.” ЕООД и СГО, при следните условия: гратисен период - 9 месеца от датата на подписване на приемателно-предавателния протокол за доставените автобуси; стойност на Л.овия обект - 15 699 000 германски марки, в т.ч. 3 139 800 германски марки-авансово плащане;12 559 200 германски марки - главница; 5 261 100 германски марки - лихва и 946 999 германски марки - ДДС; начин на плащане - 34 месечни вноски, считано от 10.06.1996 година, съгласно погасителния план; всички разходи (командировки, преводи и заверка на документи и пр.) са за сметка на страната, която ги е направила; останалите разходи, свързани с изпълнението на договора, вкл.и застаховки, са за сметка на СГО; други условия - СГО открива по сметката на С.Л. ЕООД неделим, непрехвърляем, невъзвращаем, неотменяем и потвърден акредитив в рамките на 7 дни от потвърждаването на договора от СОС, с право на усвояване в течение на 15 дни от подписване на договора за Л. между „С.Л.” ЕООД и М.Б. Финанс; „С.Л.” ЕООД е длъжна в срок от 45 дни от датата на подписване на предходния договор да осигури бА.а гаранция за цялата Л.ова стойност;  в случай на неизпълнение, на което й да е от задълженията на „С.Л.” ЕООД, то дължи на СГО освен сумата по усвоената бА.а гаранция и неустойка, в размер на 0,05% от стойността на Л.овия обект.

                    На 16.06.1995 година „С.Л.” ЕООД получило потвърждение от Z&P търговия с инструменти, че са в състояние да осигурят бА.а гаранция от голяма немска банка за цялата Л.ова стойност, в случай, че до 30.06.1995 година получат доказателство за открит акредитив, в размера на авансовото плащане. Поради неспазване на този срок, на 05.07.1995 година Z&P търговия с инструменти оттеглила поетите ангажименти.

                    Със Заповед № РД-09-340 / 20.06.1994 година на СГО била създадена работна група за извършване на необходимите действия по изпълнение на договорите с М.Б. и Чавдар Ман.

                    На 20.06.1994 год. бил подписан и Договор за предоставяне на заем между „С.Л.” ЕООД и М.Б. Финанс, в размер на 85% от покупната цена на 30 броя съчленени автобуси, с 12% годишна лихва; с продължителност от 45 месеца и гаранция за отпускане - бА.а гаранция от К. АД, осъществена чрез Туристспортбанк, България. В допълнително споразумение от 23.06.1995 година между същите страни било уговорено, че бА.ата гаранция ще бъде получена, при условие, че Туристспортбанк открие в полза на К. стендбай потвърден акредитив. След това бил подписан и Анекс № 1 / 28.06.1995 година, с който се променяли условията по гарантиране на заема, като се приемало откриване на неотменяем стендбай акредитив, открит от Туристспортбанк и потвърден от К., гарантиращ 12 вноски по 1 422 222 германски марки.

                    С писмо от 26.06.1995 година „С.Л.” ЕООД информирала СГО, че предвид забавата при откриване на акредитива, съгласно договора за субЛ., със същия срок ще бъде забавена и доставката на Л.овия обект. Това наложило на 27.06.1995 година СГО да сключи с ПИМБ краткосрочен договор за валутен кредит, в размер на 4 000 000 германски марки и на 07.07.1995 година да открие акредитив в полза на „С.Л.” ЕООД, в размер на 142 314, 48 лева недоминирани (2 989 800 германски марки). С писмо, изх.№ 1700169/11.07.1995 година, до ПИМБ СГО дала съгласието за изплащане на сумата по акредитива, при условията на приложения договор за субЛ. - представяне на договор за Л. между „С.Л." ЕООД и „М.Б. Финанс". Междувременно, на 28.06.1995 година, договорът за субЛ. е променен, с анекс към него, в частта му за начина на авансовото плащане - частично авансово плащане, в размер на 150 000 германски марки на 28.06.1995 година и откриване на акредитив за останалата сума.

                     Поради нарушение на Постановление № 15 на МС от 08.02.1991 година, ПИМБ официално информирала СГО на 12.07.1995 година, че не може да изпълни искането за откриване на акредитив и иска допълнително нареждане. Същият ден от СГО поискали от М.Б. необходимите документи. Немската страна не изпратила исканите документи, поради това, че не разполагала с подписан договор за финансов заем. СГО изпратила писмо до ПИМБ с искане за по-бързо съдействие и за поемане на ангажимент за коригиране на допуснатите нередности и с последващо писмо поискала изкупуване на германски марки, при курс 47.05 лева/германски марка, и на 13.07.1995 година било потвърдено, че са изпълнени т.7 и т.10 от договора за субЛ. и той е влязъл в сила. По силата на тази разменена кореспонденция, ПИМБ уведомява На 17.07.1995 година ПИМБ уведомила „С.Л.” ЕООД, че от 13.07.1995 година имат открит акредитив. Поради промяна в обменните курсове, била констатирана разлика, в минус, в размер на 1 195 920 лева.недоминирани

                     На 27.06.1995 година Туристспортбанк информирала М.Б. Л., че по нареждане на „С.Л.” ЕООД е открила неотменяем стендбай акредитив, в размер на 1 422 222.53 германски марки, който се възобновявал до посочената сума за осигуряване плащането на цялата сделка. С писмо от 28.06.1995 год. М.Б. Финанс уведомил, че така открития акредитив не дава исканите гаранции и по тази причина сключеният договор за заем не може да бъде отпуснат.                    

                    Поради закъснението в договорените  срокове на 13.07.1995 год. „С.Л.” ЕООД изпратила писмо до СГО с предложение за промяна в договора за субЛ. и извършване на директен превод на авансовата вноска. След размяна на кореспонденция между „С.Л.” ЕООД и М.Б. Финанс на 17.07.1995 год. е постигнато споразумение - Анекс № 2 към договор за отпускане на заем, според което договорът влизал в сила от датата на подписването му. На това основание ПИМБ  на 18.07.1995 год. изпратила бА.а референция до М. Л., в уверение на това, че към същата дата „С.Л.” ЕООД разполага по своята левова сметка с равностойността на 1 744 333 ДМ и разплащането с тях може да се осъществи само с писмено нареждане. Издадената бА.а референция била без ангажимент от ПИМБ.

                 След като на 30.06.1995 година от страна на СГО на основание на Анекса към договора за субЛ. била преведена сумата 7 222 500 лева/неденоминирани лева/, като равностойност на 150 000 германски марки, "С.Л." ЕООД, още на същата дата изтеглила в брой 5 040 000 лева /неденоминирани лева/  и превела от тах 2 181492 лева/неденоминирани лева/  на Балканстар за покупка на лек автомобил-М..

                     На 24.07.1995 год. били изтеглени пари в брой с нареждане - разписка в размер на  105427,50 лв /неденоминирани лева/ от сметка № **********.

                     На 26.07.1995 година юридическото лице „С.Л.” ЕООД подало до ПИМБ искане за закупуване на 2 354 850 ДМ, при обменен курс 47.60 лева/германска марка.

                     Свидетелят Т. с факс до г-н Е. (М.Б. Л.) изразил опасения във връзка със закъсненията в сроковете, но се съгласил на среща в С., по покана на СГО на 25.07.1995 год. Покана за участие в срещата била изпратена и до подсъдимия, като представител на „С.Л.” ЕООД.

                     С писмо с изх.№ 26-00-367 / 27.07.1995 година СГО поискала  „С.Л.” ЕООД да издаде платежно нареждане до ПИМБ за превеждане на договорения аванс по сметката на Евобус.

                     С факс от 28.07.1995 година и телефонен разговор М.Б. Автобуси уведомили подсъдимия, че категорично отказват получаване на авансовото плащане, чрез акредитив, вместо „в брой", както било уговорено. Даден бил последен срок до 31.07.1995 година, с уточнение, че след този срок поетите обещания, за срока на доставка не може да се изпълнят.

                     На 28.07.1995 год. с писмо, изх.№ 2332, Туристспортбанк потвърдила пред ПИМБ, че е в готовност да издаде към М.Б. Финанс револвиращ, потвърден от първокласна немска банка, некумулативен стендбай акредитив, при условие, че всички плащания на „С.Л.” ЕООД, включително и авансовото, се извършват чрез тях, с цел контрол на движението на средствата. На следващата дата „С.Л.” ЕООД издала платежно нареждане до Туристспортбанк за сумата 2 354 850 германски марки.

                     На 23.08.1995 година, с писмо, СГО поискала информация от „С.Л.” ЕООД дали при условията на договора за Л. са осигурили бА.а гаранция за цялата Л.ова сума и отправила молба за получаване на оригинален екземпляр от извършено авансово плащане по договора за субЛ.. Същия ден СГО поискала информация  и от М.Б. Евобус, относно представянето на бА.ата гаранция. На 24.08.1995 год. СГО получила отговор от немската страна, че не са получили авансовото плащане и не им е била предоставена договорената бА.а гаранция. „С.Л.” ЕООД изпратила отговор на 28.08.1995 година, в който посочила, че реалното усвояване на акредитива по авансовото плащане станало на 26.07.1995 година, след което започнали процедурите по бА.ата гаранция, че в договорения 45- дневен срок (08.09.1995 година) ще изпълнят задълженията си и че на 31.08.1995 година представител на дружеството ще бъде в Швейцария по уреждане на бА.ата гаранция.

                     На 30.08.1995 година СГО получила писмо, с което „С.Л.” ЕООД я уведомявала, че на 31.08.1995 година Туристспортбанк ще извърши условен превод на Ц. Л., Швейцария за осигуряване на бА.ата гаранция. Същият ден Туристспортбанк, в писмена форма поискала становище, поради промяна в договора за субЛ., тъй като Л.одателят се променял от М.Б. Финанс на Ц. Л..

                     В периода от 31.08.1995 год. до 07.09.1995 година страните общували с писма, както следва: с писмо от 31.08.1995 година „С.Л.” ЕООД уведомила СГО, че Туристспортбанк ще издаде на Ц. Л. чекове за осигуряване на бА.ата гаранция; с писмо от 04.09.1995 година Ц. Л. уведомил М.Б. Автобуси, че поема финансирането на сделката; с писмо от 05.09.1995 година М.Б. Автобуси уведомил, че се променя срокът на доставка на м.Декември 1995 година, ако всички останали условия бъдат изпълнени до 15.09.1995 година, като след тази дата доставката ще е възможна през следващата година и след покачване на цената с 2,5%; в случай на разплащане във валута, различна от германски марки, да се фиксира обменен курс; извършване на авансово плащане и осигуряване на бА.а гаранция за цялата Л.ова стойност; с писмо от 06.09.1995 година „С.Л.” ЕООД уведомила СГО, във връзка с договора за субЛ. че е възможно закъснение на изпълнението на договора от 7 дни.

                      На 08.09.1995 година „С.Л.” ЕООД е изпратила писмо до И.Б., и във връзка със сключения между „С.Л.” ЕООД и Ц. Л. договор за Л. № 1310/03.09.1995 година поискала да се блокира сумата 1 744 333 ДМ в полза на Ц. Л. до 20.09.1995 година.

                      На 11.09.1995 година с писмо за наличен депозит И.Б. С. потвърдила на Ц. Л., че в И.Б. С. е получена сумата от 1 744 333 ДМ и че плащането ще бъде извършено, съгласно договор за Л. № 1310/03.09.1995 година. На 12.09.1995 година И.Б. С. потвърдила наличен депозит - получени, чрез българска банка по сметката на „С.Л.” ЕООД 1744 333 ДМ, предназначени за превод по електронен път срещу бА.а гаранция, изтичаща след 366 дни. Гаранцията следвало да бъде издадена от водеща световна банка и да възлиза на 1 875 158 германски марки или еквивалента в щатски долара. Потвърждението оставало в сила до 20.09.1995 година; На 12.09.1995 година И.Б. С. потвърдила, че чрез българска банка са получени по сметката на С.Л. ЕООД 1 744 333 ДМ, която била блокирана в банката по специална сметка. На 12.09.1995 година И.Б. С. потвърдила, че чрез българска банка са получени по сметката на „С.Л.”ЕООД  - 2 354 850 ДМ, която била блокирана в банката по специална сметка.

                     На 12.09.1995 год. М.Б. Автобуси изпратил на „С.Л.” ЕООД писмо, с което поискал яснота по развитието на договорите и отново предупредил, че забавянето на плащането ще доведе до забавяне на доставката и нейното оскъпяване. Едновременно с това М.Б. Автобуси получил от Ц. Л. уверение, че до 18.09.1995 година ще предостави исканата бА.а гаранция.

                     С писмо от 15.09.1995 година Ц. Л. уведомил „С.Л.” ЕООД, че в рамките на няколко дни ще разполагат документално с бА.ите гаранции и ще съдействат пред немския доставчик за по-бързото изпълнение на договора. На основание на това писмо, "С.Л." ЕООД изпратило на 18.09.1995 година информация на СГО за изпълнението на договора за доставка на автобуси.

                     На 27.09.1995 година, полученият от М.Б. Автобуси факс, изпратен им от Ц. Л., с който се потвърждава получената бА.а гаранция, в полза на Дрезднер банк, бил препратен на СГО от „С.Л.” ЕООД. От М.Б. изпратили на СГО факс със същата дата, с който съобщили, че описаната бА.а гаранция не е получена.

                     С писмо от 29.09.1995 година до „С.Л.” ЕООД, СГО съобщила за притесненията си от забавянето и уведомила, че няма да поеме за своя сметка евентуалното оскъпяване на договора. На 04.10.1995 година „С.Л.” ЕООД отговорила и посочила нова отсрочка на получаването на бА.а гаранция, поради блокиране плащанията на Ц. Л., породени от вътрешни за дружеството причини. Междувременно, на 03.10.1995 год. било поскано от И.Б. удължаване срока на депозита до година.

                     На 11.10.1995 година, бил изпратен факс от Ойро кредит банк до „С.Л.” ЕООД, с който се потвърждава финансирането на сделката, заедно с партньора К.Г., Дъблин. На 13.10.1995 година,бил изпратен факс от Ф.Е., Нойщадт, според който България не може да работи чрез германски Л.ови фирми в областта на аграрната техника и предвид нестабилното икономическо състояние в България германските банки не са готови за дългосрочно финансиране.

                     На 16.10.1995 година „С.Л.” ЕООД изпратила писмо до СГО, с което уведомила, че плащанията към германската страна ще бъдат уредени до 31.10.1995 год., като за целта на 23.10.1995 год. ще бъде командирован в Швейцария служител на дружеството. С писмото дружеството оспорило вината за закъснението при представяне на обезпеченията.

                     На 09.10.1995 год. свидетелите К. и К. изпратили до свидетеля Я. докладна записка и на 17.10.1995 година била проведена среща между представители на СГО и „С.Л.” ЕООД. Сьгласно подписаният на тази среща протокол, на следващата дата СГО изпратила за подпис допълнително споразумение между страните по договора за субЛ., изх.№ РД-56- 352/18.10.1995 година, според който – „С.Л.” ЕООД не оспорвала закъснението си по осигуряване на бА.ата гаранция и поемала за своя сметка увеличението на цената по договора за доставка; приемало се и крайна дата за осигуряване на гаранцията 29.10.1995 година, като в случай на неспазване на този срок, СГО имала право да развали договора за субЛ. по съдебен ред. Споразумението не било подписано от „С.Л.” ЕООД, но на 24.10.1995 год. изпратили напомнително писмо, че не разполагат с платежно нареждане за внесения по авансовото плащане ДДС с приложено към него указание от МФ, ГУДА. 

                     На 26.10.1995 година СГО изпратила писмо до „С.Л.” ЕООД, като на основание на цитирания по-горе протокол, уведомила, че ще бъдат предприети действия по прекратяване на договора по съдебен ред и напомнила, че крайната дата за осигуряване на бА.ата гаранция е 29.10.1995 година. На същата дата „С.Л.” ЕООД отговорила, че подписаният протокол няма силата на Анекс към договора за субЛ. и не е основание за прекратяването му и още веднъж потвърдила желанието си да изпълни поетите договорни задължения. Към отговора било приложено и писмо от И.Б. за удължаване срока на депозита до 20.11.1995 година.

                     На 30.10.1995 година свидетелят Я. изпратил писмо до началник Правен отдел в СГО, за подготвяне на необходимите документи за разваляне на договора по съдебен ред.

                      На 03.11.1995 година „С.Л.” ЕООД изпратила писмо до СГО с приложено друго такова, изпратено до тях от Е.К.Б., че гарантира поемането на организацията по плащането към Д.Б. до 25.11.1995 година.

                     СГО отправило до М.Б. Автобуси покана за среща на 10.11.1995 година. М.Б. Автобуси с факс от 08.11.1995 год., изразил съмнения, относно възможността на „С.Л.” ЕООД да спази поетите с двата договора задължения и отказал поканата. Същата покана била отправена и към „С.Л.” ЕООД с писмо с изх.№ 7000 779/06.11.1995 година.

                    Пак на 06.11.1995 год. СГО изпратила до "С.Л." ЕООД, писмо, изх.№ 7000 - 779, с което официално обявила развалянето на договора за субЛ. и поискала връщането на всички преведени суми, лихвите върху тях и договорената неустойка, общо в размер на 6 745 834 германски марки или левовата им равностойност по курса на БНБ към 03.11.1995 година.

                   Към доказателствения материал бяха присъединени копия от искова молба от СГО срещу „С.Л.” ЕООД, представлявано от В.М. и два броя ССЕ по гр.дело 1428/1995 година.

                   На 07.05.1996 година с писмо, изх.№ 0089 до СГО, „С.Л.” ЕООД посочила, че са готови да изпълнят своите задължения по договора и да доставят автобусите „М.Б." на СГО, „въпреки големите закъснения в предвидените срокове от двете страни по договора" и че за да стане това възможно било необходимо Туристспортбанк да предостави бА.а гаранция, след като обаче получи отговор от страна на СГО, относно продължаването на сделката. С писмото е поискана среща за изясняването на позициите на двете страни по договора.

                   С отговор от 17.05.1996 година СГО уведомила „С.Л." ЕООД, че счита договора за развален и че за тях единственият възможен вариант за приключване на взаимоотношенията е да бъде получена доброволно исковата сума по заведеното гражданско дело или в противен случай да се изчака постановяването на решение от съда.

                   На 03.06.1996 година, във връзка със запитване от страна на „Финанси и Л." АД  г-н П. от името „М.Б. Автобуси" изпратил телефакс, с който отказал  участие в среща с представители на дружеството и „С.Л.” ЕООД в град Базел. Като причина за отказа била посочена липсата на приемливи предложения за финансиране на сделката от българска страна от 08.06.1995 година, датата на сключване на договора със СГО.

                   На 05.06.1996 година, била направена онлайн справка от страна на М.Б. по отношение на „Финанси и Л."АД. От приложеното по делото извлечение се установява, че посоченото дружество било в ликвидация от 24.05.1996 година.

                  На 06.06.1996 год. било подписано споразумение /договор между „Финанси и Л." АД и „С.Л.” ЕООД, относно закупуването на 30 автобуса „М.Б." за СГО. В него са уточнени срока и мястото на доставка, финансирането, осигуряването на бА.ата гаранция на сделката, цедиране на гаранциите и др.

                   На 07.06.1996 година, „Финанси и Л." АД изпратила фактура № 960601 на „С.Л." ЕООД за заплащане на сумата от 1 569 900 германски марки, равняваща на уговорения с горепосочения договор аванс, в размер на 10% от стойността на сделката. На същата дата изпратили и две писма, съответно до „М.Б. автобуси" и СГО, с които ги уведомили за подписването на договора и че поръчват от „М.Б. автобуси" 30 броя автобуси на цена от 523 000 германски марки всеки, като уверявали СГО, че са получили превод на споменатия аванс от Дойче банк във Франкфурт. Приложена била и бА.а гаранция № 12/0420/VP за сумата от 14 184 782 германски марки, издадена от банка „С." ООД на 07.06.1996 година, на базата на застрахователна полица № 109521800006, чиито текст-образец е приет за „напълно редовен" и „приемлив" от „Финанси и Л."АД, с уточнението, че това потвърждение е без правна обвързаност от тяхна страна и че условията по договора от 06.06.1996 година се запазват.

                   С факс-отговор от 14.06.1996 година от страна на М.Б. Автобуси до „Финанси и Л.” АД - принципно се приемало участието на „Финанси и Л.” АД в сделката, но ако се спазят условията на договора с СГО и общите условия за доставка на товарни превозни средства, като бА.ата гаранция оставала задължителна.

                   На 21.06.1996 година „Финанси и Л.” АД изпратили до „С.Л.” ЕООД писмо, с което отхвърлили дадената от Банка С. гаранция, която не отговаряла на стандарта на швейцарските изисквания. Поставени били три изрични за изпълнение условия и се спирала валидността на подписания между страните договор, до изпълнение на изискванията по него.

                   На 03.07.1996 година „Финанси и Л.” АД информирало М.Б. Автобуси, че не може да осигури финансирането на покупката на автобусите и потвърдило заинтересоваността си от тази сделка.

                   На 30.09.1996 година М.Б. Автобуси информирали „Финанси и Л.” АД, че поради неосигуряването от страна на „С.Л.” ЕООД на бА.а гаранция, договорът с това дружеството е развален.

                    С телефаксове от 18.10.1996 год. и 14.03.1997 год. изпратени до „С.Л.” ЕООД, „Финанси и Л.” АД потвърдили развалянето на договора, удържането на опредЕ.сума за полагаща се глоба по договора, като и в двете писма се дали съгласие за продължаване на сделката при определени други условия.

                   С писмо, вх.№ 7000946/28.07.1997 година, СГО е била уведомена от г-н Т., М.Б. Л., че след многократни разговори с „Финанси и Л.” АД, последните са склонни да върнат на СГО (а не на „С.Л.” ЕООД) задържаната сума, която да бъде използвана отново за осъществяване на договора за доставка на автобуси. Според писмото цитираната сума била само половината от преведената от СГО, останалата част била изразходвана за различни разноски.

                   СГО, чрез Б.З., началник управление „Консулско", инициирало среща с Б.Ш., завеждащ консулската служба при посолството на Швейцария в С.. Срещата била проведена на 30.10.1997 година, като на нея на Б.Ш. били предоставени копия от хронологията по сделката със „С.Л.” ЕООД, с молба за съдействие за блокиране на намиращите се евентуално в швейцарски банки средства. Потвърдено е съдействието на швейцарското посолство.

                   На 03.02.1998 година СГО изпратила на г-н П., представляващ „Финанси и Л.” АД писмо, с което го уведомила за проведената и описана по-горе среща и отправила запитване за правния способ, чрез който СГО да нареди превеждане на наличните суми по нейната сметка. Последвала кореспонденция , от която станало ясно, че „Финанси и Л.” АД не са склонни да върнат сумата, останала на тяхно разположение, като посочили, че „С.Л.” ЕООД е изцяло в нарушение на договорените условия и че те са съгласни за осъществяване на директна сделка, но при други условия.

                   На 03.03.1998 година, след като се запознали с описаната кореспонденция, от М.Б. Автобуси настояли пред „Финанси и Л.” АД да уважат искането на СГО и заяВ., че ще подкрепят всички нейни юридически стъпки, както и си запазват правото за предявяване на собствени претенции.

                   На 18.03.1998 година, СГО изпратила ново писмо до г-н П., с настояване да бъде посочен редът и необходимите документи за получаване на задържаната сума, като се позовала и на подкрепата на М.Б. Автобуси. Представени били в превод от немски език проект за пълномощно, което следва да бъде подписано от „С.Л.” ЕООД за Адвокати Б. и М.К., писмо от същите адвокати до „С.Л.” ЕООД и споразумение, изпратено до „Финанс и Л.” АД.

                  На 07.07.1998 година СГО получила от М.Б. Финанс писмо, с което се обобщавали всички действия по договора за доставка на 30 броя автобуси.

                  Видно от свидетелството за съдимост подсъдимият М. не е осъждан.

 

 

 ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

 

                   Съдът достигна до горната фактическа обстановка след анализ на всички доказателствени източници :  гласни – дадените непосредствено пред съда показания на разпитаните свидетели, включително и на приобщените, чрез прочитането им по реда на чл.281 от НПК, писмени –  посочените във фактическата обстановка документи, протоколи и справка за съдимост, и способи – съдебни експертизи.

                   Свидетелят К. свидетелства за факти и обстоятелства станали му известни във връзка със заеманата от него длъжност заместник кмет на столична община в периода месец октомври 1991 год.– месец ноември 1995 год. Твърди, че след като единственото българско предприятие, произвеждащо автобуси в България - "Чавдар" в Ботевград било затворено се оказало, че няколко европейски фирми, между които и „М.Б.” може да доставят автобуси за градския транспорт в С.. След проучване се оказало, че „М.Б.” има отношения с „М.Б. Финанс”. Свидетелят сочи, че след провеждани месеци наред преговори се стигнало до подписване на споразумение по реализиране на една евентуална субЛ.ова сделка, като от българска страна била опредЕ. фирма „С.Л.”, представлявана от подсъдимия В.В.. К. свидетелства за сериозните финансови затруднения на общината и необходимостта от разсрочено финансиране на сделката за автобуси за градския транспорт и за финансовия Л. като начин за разсрочено плащане по схема : Л.одател „С.Л.”, Л.ополучател Столична община, респективно Столична компания градски транспорт, доставчик „М.Б.” АД, за обем на доставка 30 броя съчленени автобуси „М.Б.”, модел 0405 G с приблизителна нетна стойност на доставката 15 000 000 дойче марки, с авансово плащане до 20%, начало на Л.а месец юни 1995 г. , срок на Л.а до края на 1997 г. , гратисен период за плащане до пълния размер 1 година, изплащане на сумата на равни тримесечни вноски през 1996 г. и 1997 г., и лихвен процент по договорност, с гаранции – бА.а гаранция от Българска търговска банка. Този вид сделки не бил прецедент според свидетеля. К. свидетелства също за дебатите по клаузите на договора, срещите с представители на „М.Б.”, лицата, които са участвали в срещите, за подписването на договора. Споровете били относно възможността "С.Л." да получи бА.а гаранция и относно последователността на самата сделка - търговски договор със страни СГО и „Евобус”, договор за Л. между „М.Б. Финанс” и „С.Л.”, финансово обвързан Л. между СГО и „С.Л.” класическа, според свидетеля, триъгълна финансова операция, за да може всяка от страните участваща в тази сделка да бъде сигурна. Свидетелят свидетелства и за началното изпълнение на договора, за начина, по който е направена връзка с фирма „С.Л.” , за договора за рефинансиране между „М.Б. Финанс” и „С.Л.” ; за етапът от който започнало неизпълнението на договора, за проблемите по неизпълнението на договора  и за създадената ситуация за прекратяване на договора. Твърди,че от страна на Столична община / СО / закъснение на плащанията не е имало, стигнало се до допълнително споразумение към договора за субЛ., изпратено от СО на 18.10.1995 г.,с предупреждение за отнасяне на въпроса до съда, тъй като  парите стояли по сметка на „С.Л.”, а не била открита кредитната линия към Евобус, съгласно договора за субЛ., при условията на протокола, подписан от „С.Л.” с крайна дата 29.10.95 г. по отношение на осигуряване на бА.ата гаранция от страна на „С.Л.”. Поради неизпълнение на договора и след обсъждане на ситуацията със свидетеля К. - ресорен зам.кмет по транспорта било взето решение за разваляне на договора. СО превела сумата за 20 % авансово плащане по договора с акредитив, неотменяем, неделим по сметка на „С.Л.” в ПИМБ, тъй като това била банката, която следвало да осигури бА.ата гаранция. От страна на СО била проведена среща с изпълнителния директор на ПИМБ Пенка Стефанова и Е.У.. Свидетелят също сочи, че Т.С.Б. съгласно договора със „С.Л.” не е обслужваща банка. На свидетеля не му е  известно как се е разпоредил титуляра на сметката със сумите - едната за частично авансово плащане и другата за акредитив в ПИМБ. Фирма „Ц. Л.” със седалище Цухвил Швейцария се появила като фирма, която ще поеме гаранцията. Допълва, че освен договор за субЛ. между СО и „С.Л.” бил сключен и договор между СО и Евобус.  

                   Свидетелят К. свидетелства, че в негова компетентност била техническата страна на договора по отношение на параметри на двигател, ходова част, салон, брой на места и в общи линии разказва за договора.

                   Свидетелката Н. към инкриминирания период от време била  главен юрисконсулт на СО и присъствала на подготовката на договора и парафирането на договора за доставка на 30 автобуса „М.Б.”. Свидетелства, че първо се произнесъл Общинския съвет. След това били подписани два договора, един със „С.Л.” за субЛ. и един договор с доставчика, германската фирма „М.Б. - ГМБХ”. Свидетелката съгласувала сделката в качеството й на юрисконсулт, а след това тъй като не били доставени автобусите съдействала за завеждане на дело срещу „С.Л.", поради  неизпълнение на договора, Твърди, че осъдили по гражданско правен ред „С.Л.” да заплати сумата, която е по сделката, заедно с лихвите.

                   Свидетелят А.А. свидетелства за начина, по който започнал работа във фирмата на подсъдимия "С.Л."ЕООД, като  изпълнителен директор. за преговорите със СО и  ръководството на „М.Б.” относно предмета на договора ; за търсене на фирма финансираща Л.ови операции; за свързването им с швейцарската фирма „Ц. Л.”, която финансирала Л.ови операции. По-късно свидетелят напуснал фирмата на подсъдимия и само от пресата следял събитията. Свидетелят твърди, че постъпилите по сметката на "С.Л.", преведени от СО пари за субЛ.овия договор, според който е следвало да бъдат преведени като аванс на "М.Б." за доставка на автобусите са изтеглени от счетоводителката, а той е участвал в пренасянето им от ПИМБ до офиса на подсъдимия. Парите били в чували, в български левове, тъй като ги взели в левовата равностойност.

                   Свидетелката М.О. работила като счетоводител  три месеца във фирма на подсъдимия - „С. импорт експорт", след това напуснала по собствено желание. Не е работила в „С.Л.”.

                   Свидетелят П.П. свидетелства, че не познава подсъдимия. През 1996 год., 7-8 месеца бил прокурист в банка „С.”, след това помощник квестор в банка „Моллов” и от края на 1996 год., започнал работа в ОББ. Издал бА.а гаранция № 12/0420/V, находяща се на лист 27 от папка „Банка С.”, том 8-4 от ДП, за която няма спомен.Ставало въпрос ако по сметките на дадена фирма постъпят някакви пари, тя да ги преведе на трета фирма , тоест банката да гарантира превода, което било  част от служебните задължения в банка „С.”, поради което според свидетеля тази гаранция не била нужна никому и той я издал по искане на клиента.

                    Свидетелят А.Д. през 1996 год бил управител на  фирма „Виаб” гр. Сандански - събирателно дружество. Според показанията на видетеля фирмата имала дългове към банки и подсъдимият поел задължение да погаси тези дългове, срещу което му било прехвърлено имуществото на фирмата. М. не погасил задълженията, както обещал. Д. свидетелства, че дълговете погасили съдружниците, макар, че прехвърлили имота на фирмата, земята, сградния фонд и оборудването на колбасарски цех на подсъдимия срещу обещанието му.

                    Свидетелят В.Б. работел в ТСБанк като експерт в отдела за валутни акредитиви и валутни гаранции, а през 1996 г. бил преназначен като ръководител на такъв отдел за международни валутни акредитиви.

                    Свидетелят В.Б. работел в ТСБанк като експерт в отдела за валутни акредитиви и валутни гаранции, а през 1996 г. бил преназначен като ръководител на такъв отдел за международни валутни акредитиви. Свидетелства, че бил член на екип, с който водили разговори с представители на "М." във връзка със сделка с автобуси и че разговорите приключили безуспешно, тъй като представителите на "М." искали гарантиране на плащанията изцяло, а банката имала възможност да стори това, чрез револвиращ финансов инструмент, свеждащ се до периодично повтаряне на инструмента / частично, на траншове /, докато се покрие пълният размер на задължението. Банката не била в състояние да представи гаранция, че ще се плати в пълен размер, тъй като цената на сделката била висока.

                    Свидетелката С. през периода 1994 год. – 1997 год.  работела в ИНГБбанк.  Отговаряла за това какво е имало по сметката и ако фирмата е поисквала официално да бъде съобщено каква е сумата по сметката й е правено. Твърди, че не е подписвала показаните й писма, приложени в том 8-4 ДП, на стр. 10 и 13 и че и други лица в банката са подписвали такива писма, а печатът "вярно с оригинала" се поставя от лицето изготвило писмото.

                    Свидетелката А.М. е  главен счетоводител на СО и не е участвала в изготвянето на договора със „С.Л.”. Спомня си, че в акредитива имало условие, че авансовото плащане може да бъде направено само и единствено, ако „С.Л.” представи бА.а гаранция от „М.Б.”. След това в общината разбрали, че акредитивът е усвоен, без да бъде дадена бА.а гаранция и общината завела иск срещу „С.Л.” за възстановяване на щетите. М. свидетелства за договора, за акредитивната сметка, за това, че за изпълнение на условията за усвояване на акредитива следи банката, че СО е превела левовата равностойност на марките,поради ограничение за разплащане между български фирми и български юридически лица във валута, но марките се закупуват след превода от СО и се нарежда валутен превод и изразява мнение, че не е това причината подсъдимият да не купи марките и да не извърши превода.

                    Свидетелят В.Н. работил в СО в периода 1995 год.- 2003 год. като зам. кмет по финанси и стопанска дейност. Свидетелства, че при постъпването му разбрал, че договорът е провален, тъй като фирма „М.” не получила никакви средства от тези, които общината превела на фирмата на подсъдимия и че трябва да се направят постъпки за възстановяване на сумата, която е дала общината.Твърди, че са проведени неколкократно срещи с подсъдимия във връзка с връщането на преведените му пари от СО, на които М. давал обещания, но не върнал парите. Това довело до завеждане на гражданско дело за връщане на парите. По-късно представителството на "М." в гр. С. участвало и спечелило търг и доставило автобуси за столицата, но сделката била директно между СО и "М.".

                    Свидетелят З.С. работил като бА. експерт в ПИМБ. Свидетелства за сделката между СО и "С.Л." , за акредитива в полза на „С.Л.” в ПИМБ , за това,че фирмите си имат много сделки, и че е много трудно да се заделят парите конкретно, които са получили от един купувач само за една конкретна сделка, че не си спомня в конкретния случай да е имало ограничения в нарежданията на СО, както и че  „С.Л.” превела наведнъж от централата на ПИМБ на ул. „Леге” цялата   сума в ТСБанк.

                    Свидетелката К. Велкова е работила в ТСБанк като Директор международни разплащания. Свидетелства за проучвания за евентуални бА.и гаранции във връзка със сделка между СО и „М.Б.” за доставка на автобуси, които не се реализирали. Разговорите били с „К.”  за револвиращ стенд бай акредитив - финансов инструмент за гарантиране доставката на автобусите на траншове, но след изготвени финансови разчети  не се стигнало до сделка, тъй като „К.” искали бА.ата гаранция да възлиза на цялата сума, а ТСБанк предлагала да револвира на определен транш. Свидетелката разяснява, че акредитива може да се усвои при наличието на определени условия, той не е сума пари, но когато настъпят условията и се предявят съответните документи по акредитива, той става реално плащане, както и бА.ата гараниция.

                    Свидетелят Г.Д. свидетелства, че фирмата, в която работил се нуждаела от финансиране и фирма "С.Л." предложила изгодно финансиране на покупка на италиански машини за произвеждане на диамантени инструменти – дискове за рязане на мрамор, гранит, асфалт, бетон. Бил подписан договор и за изпълнението му фирмата на свидетеля превела авансова вноска  50000 - 60000 долара на „С.Л.”. След това си взели парите обратно, тъй като фирмата на подсъдимия не изпълнила задълженията си и не доставила машините.

                    Свидетелката С.В.  е бивша съпруга на подсъдимия. Свидетелства за брака си с подсъдимия, за живота, работата и образованието на М. и за имуществото на семейството.

                    Свидетелят В.Д. бил валутен директор в ТСБанк, Свидетелства, че подсъдимият поискал банката да потвърди Л. и да гарантира всяка следваща вноска по договор за доставка на автобуси , тъй като СО нямала пари да изплати наведнъж. Твърди, че банката предложила револвираща гаранция,  но искането на клиента се изменило в процеса на работа с него и се оказало, че трябва да бъде потвърден целия кредит и банката изгубила интерес към сделката. Свидетелят съобщава също, че подсъдимият поискал превод на парите към Л.ова фирма в Швейцария, но банката не разрешила, тъй като според договора с общината тези пари следвало да се ползват целево.Според свидетеля банката не можела да откаже и за това допуснала превод на парите в друга банка - ИНГБанк, но в рамките на превода изпратили съобщение по "суифт".

                    Свидетелят В. Чимов  през 1995 год. не е работил в ИНГБанк. По-късно започнал работа като юрист в банката и законен представител - управител на банката. Свидетелства, че Суифт е международна организация на определен брой банки, които са членове и съответно осигуряват нетуърка, който дава възможност да бъдат извършвани определени парични преводи в световен мащаб и ИНГБанк е част от тези банки, както и много други банки в България. Твърди, че съобщение по "суифт" от друга банка не ангажира ИНГБанк, тъй като това съобщение не обвързва никого при условие, че липсват доказателства за договорни отношения и съответни задължения.

                     Свидетелят У. към инкриминирания период от време бил  изпълнителен директор на ПИМБ. Свидетелства за начина, по който ПИМБ попаднала в рефинансирането на сделката. Твърди, че като изпълнителен директор не е познавал всяка сделка в детайли, поради което когато свидетелствал на досъдебното производство ползвал информация от колегите му.

                     Свидетелката Е. Т. през 1996 година работила в банка „С.“. Свидетелства, че след фалиране на банката гаранцията била върната.

                     Свидетелят А.Н. през 1996 година работил в банка „С.“. Свидетелства за същността на бА.ата гаранция и акредитива, като форма на плащането.

                     Свидетелката Д.И. работила като счетоводител във фирма „С.Л.“ няколко месеца през пролетта на 1995 год. и след това напуснала. Свидетелства за договора за доставка на автобуси, за постъпилия аванс от около 3 000 000 марки, преведен от СО за доставка на автобусите, за изразходваните пари от този аванс, за персонала на фирмата, за осчетоводяването на парите и за съхраняването им.

                     Свидетелят С.А. е зет на подсъдимия. Свидетелства, че няколко месеца през 1997 год. е работил в цех за колбаси в гр.Сандански, собственост на подсъдимия.

                     Свидетелят Л.Г. през 1995 г. работил като Председател на надзорния съвет на ТСБ, а след това и като Изпълнителен директор. Твърди, че не е участвал пряко и не може да си спомни от коя банка е рефинансирана СО

                     Свидетелката С.П. през 1995 г. работила  като служител в отдел „Разплащания“ в ИНГБ.  

                     Свидетелят И.Н. регистрирал фирма „Н.”. Свидетелства, че със съдружника му Г. Шарков  обсъждали  с подсъдимия проект за производство на машини за хранителната промишленост, но до сделка не стигнали.

                     Чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 5 вр.ал.1, т.3 и т.5 от  НПК, съдът  присъдени към доказателствения материал                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                 показанията на свидетеля Р.П., записани на лист 30, в том 20 на ДП.

                     Съдът приобщи към доказателствения материал събраните гласни доказателства, чрез назначените съдебните поръчки за разпит на свидетелите Р.Л. и К.Т.. Л. и Т. свидетелстват за фактите , които са им станали известни във връзка с работата им.

                     Съдът прие, че със свидетелските показания, анализирани поотделно и в съвкупност безспорно се установяват факти от значение за времето и мястото на договаряне, участниците в договорните отношения, действията на подсъдимия във връзка с подсигуряване на гаранцията,взаимоотношенията му по този повод с фирми, банки и лица, причините за неизпълнение на поетите от подсъдимия задължения и действията на заинтересованите лица във връзка с неизпълнението на договорните отношения. С гласните доказателства се установяват още  механизмът на извършване на деянието и авторът на деянието. На почти всички свидетели се наложи да си припомнят събитията към инкриминираната дата, за които са свидетелствали отдавна. След прочитане на дадените на досъдебното производство показания свидетелите заявиха, че поддържат прочетеното. Липсата на спомен свидетелите обясниха с логичната причина - изтекъл много дълъг период от време от инкриминираната дата до деня на свидетелстването им в съда.Всеки от свидетелите даде показания за лично възприетите факти. Гласните доказателства са в синхрон с установеното, чрез писмените доказателства и със заключенията на приетите от съда експертизи.Предвид изложеното съдът кредитира показанията на всички свидетели.

                     С писмените доказателства се установи хронологията на сключване на трите договора - търговския от 08.06.1995 год., за субЛ. от 14.06.1995 год. и за рефинансиране; съдържанието, правата и задълженията по тези договори за страните,  взаимоотношенията между страните, кореспонденцията между заинтересованите страни, опитите и затрудненията на подсъдимия във връзка с подсигуряване на необходимата гаранция, наредените преводи, начина на разходване на средствата.Съдът даде вяра на писмените доказателства и изгради фактическата обстановка въз основа на тях.

                     Съдът изцяло кредитира заключенията на съдебните експертизи, като прие, че са изготвени компетентно, обективно, всестранно и пълно. 

                     Заключение на вещите лица Г., К. и Б., е приложено от лист 68 до лист 109 включително, том ХХ от ДП. В съдебно заседание експертите уточниха, че акредитивът, предмет на делото е обикновен, без никакви особености и че средствата, които са преведени за отриване на акредитивната сметка са били на СО. Дават заключение, че със средствата в акредитива може да се разпореди получателя по акредитива, след изпълнение на условията по акредитива, а ако има непълно изпълнение средствата остават в разпореждане на собственика и на СО. Условията следва да са ясно изписани в нареждането за отриване на акредитива и банката сравнява изписаните условия с фактическите условия и като установи, че е налице сделка разрешава усвояване на средствата. Според експертите в случая условията не са изпълнени.

                     Допълнително заключение изготвено от вещите лица К., Г. и Б., приложено от лист 9 до лист 20 включително, том 50 от ДП. Експертите изследвали откриването на акредитива и разпореждането със средствата по него. В съдебно заседание допълват, че основанието за откриване на акредитива е договора между СО и фирма „С.Л.” , поради което условията по акредитива трябва да съответстват на условията по договора.  Твърдят, че по отношение на условията за откриване на акредитиви има специални, еднообразни правила на Международна търговска камера в Париж, които са задължителни за спазване и от нашите банки. Сочат, че по същата сметка, по която са преведени парите за откриване на бА.ата гаранция от СГО,  в ПИБ на 30 юни 1995 година имало начално салдо 1926 неденоминирани лева.

                     Допълнително заключение, изготвено от вещото лице Е.Г., приложено от лист 118 до лист 152, том 20 от ДП.. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че в БСИ Минералбанк в гр. Лом, на 15.04.1992 г. е разрешен кредит за текущи нужди от 7 000 000 неденоминирани лева на „С.Л.” и че на 21.01.1994 год.  поради неиздължаването на кредита е издаден изпълнителен лист за сумата 15 384 366 лева.

                     Съдът прие съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещите лица Ю.Й., Д.М. и Г.К., касаеща здравословното състояние на подсъдимия в хода на съдебното производство. Според експертите към 15.05.2013 год. подсъдимият не е бил здрав, но е бил в задоволително общо състояние, като задоволително и добро състояние се препокриват.

                     Заключението на вещото лице А.Н. е на лист 159-160, том 20 от ДП. В съдебно заседание експертът уточнява, че стойността на вещите е опредЕ. към датата на извършване на деянието и че стойността се базира предимно на златото, тъй като камъните са декоративни, а не скъпоценни камъни. Обяснява също, че камъните са получени изкуствено , систетични са , от стъкло и кристали, но са различни от камъните Сваровски, които са с по-високо качество. 

                     Заключението на вещите лица Р.Д., Н.К. и А. П. е по допусната в съдебно заседание експертиза със задача да се направи цялостен финансов анализ на Л.овата и субЛ.овата сделка, сделката по заема и отношенията по осигуряване на бА.ата гаранция, като се ползват всички събрани по делото доказателства. Експертите сочат, че  парите, които са преведени, за откриване на акредитива първоначално са били в български лева, но имало и писмо - искане от СО да бъде извършен арбитраж и тези български лева да бъдат трансформирани в германски марки. Обясняват, че популярното значение на определението „целеви средства” е средства, предназначени за някаква цел, с тях да бъде заплатено нещо и че това определение се използва само в практиката. Сочат ,че банката се явява посредник, а парите са на наредителя докато не бъде усвоен акредитива. Усвояването на акредитива е станало с извършването на един служебен превод нареден от банката без да са изпълнени условията, тъй като съгласно действащите в сила от 01.01.1994 год. еднообразни правила и обичаи за акредитивите и Наредба № 3 на БНБ за плащанията, акредитивът се закрива след изчерпването на сумата по него, след приключване на сделката или след изтичане на срока му, и при изпълнение на някои от тези условия, които не са кумулативно дадени, банката закрива служебно откритата сметка, а ако има остатък го връща обратно. Едното от тези условия според заключението е представяне на оригинален сключен договор между „С.Л.” и „М.-Бенц” Финанс.и не е изпълнено. Твърди се, че служебният превод е извършен от банката след направена от нея преценка без конкретно потвърждение за усвояване на акредитива от СО.

 

 

ПРАВНА СТРАНА

 

                     Обвинението е за престъпление по чл.203, ал.1 във вр. с чл.201 във вр. с чл.26, ал.1 от НК или длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, представляващо продължавано престъпление.

                     Субект на това престъпление може да бъде само длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т.1, б.”а” и „б” от НК. Съгласно решение от 2411.1994 год. на СГС, ФО, по фирмено дело № 22072/94 г., "С.-Л." ЕООД  се ръководи и управлява от  подсъдимия М., поради което подсъдимият осъществявайки ръководна работа  е имал качеството на дльжностно лице, по смисъла на чл.93, ал.1 б.“б НК.

                     За престъплението по чл.201 от НК от обективна страна е необходимо чуждите пари, вещи или други ценности да са връчени на длъжностното лице в това му качество или да са му поверени да ги пази или управлява, без значение по какъв начин е придобил фактическата власт върху тях – с писмен акт, чрез фактическо предаване .Присвояването се изразява в противозаконното разпореждане с чуждото имущество – юридическо или фактическо от дееца – длъжностно лице.

                     От субективна страна престъплението може да се извърши само при пряк умисъл. Необходимо е деецът да съзнава, че повереното му чуждо имущество в качеството му на длъжностно лице може само да пази и управлява, но въпреки това се разпорежда с него в своя полза или в полза на други лица. Необходимо е намерението да е за окончателно разпореждане с имуществото. С тълкувателно решение № 50 от 22.12.1980г. по н.д. № 38/1980г., ОСНК на ВС. се посочва, че престъпление по чл. 201 от НК съществува само, ако деецът дава имущество на друго лице или взема за себе си такова, без намерение той или другите лица да го връщат или заместват.

                      Длъжностното присвояване е в особено големи размери, когато паричната стойност на присвоеното имущество надхвърля 140 пъти размера на минималната работна заплата за страната към инкриминирания период от време. Признакът особено тежък случай е налице когато престъплението с оглед настъпилите вредни последици и други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и на дееца. За да се квалифицира деянието като престъпление по чл.203 от НК е необходимо да са налице и двата квалифициращи признака – особено големи размери и особено тежък случай.

                      От събраните по делото доказателства се установи, че трите договора - търговския, за субЛ. и за рефинансиране, са били обсъждани преди подписването им на срещи, на които са присъствали представители на всички страни с отношение към тях. Официалният представител на немското дружество за България е препоръчал фирмата на М. като единствената, занимаваща се с Л.ова дейност, а германската страна от своя страна е предложила „С.Л.” ЕООД като посредник по осъществяване на сделката. Решението за превода на парите и тяхното разходване е взето по общо съгласие на договарящите, а не еднолично от подсъдимия. Действително М. е дал предложение авансовата стойност за автобусите да бъде преведена на производителя, чрез фирмената му сметка, но това предложение е прието от представителите на М.Б. ГмбХ и СГО, залегнало е в подписаните между страните договори и по силата на чл. 20а от ЗЗД ги е задължило със силата на закон.

                      Изхождайки от установената фактическа обстановка съдът, прие че извършените разпореждания от подсъдимия на 26.07.1995 год.с преведените от СГО пари във връзка с договора за субЛ. не сочат на намерение за окончателно разпореждане с предмета на присвояване. В  договора за субЛ. страните са уредили санкции при неизпълнение в срок на съответните договорености, като „С.Л.” ЕООД се е задължила да върне целия размер на открития в нейна полза акредитив, ведно с произтичащите от това лихви, като заплати и неустойка. За разваляне на този договор и за връщане на преведената по него стойност на акредитива СГО е завела още през 1995 год. гражданско дело № 1428/1995 год. по описа на СГС и след влизане на решението в сила се е снабдила с изпълнителен лист.

                      Правното основание, на което процесните суми са предоставени във фактическа власт на подсъдимия е договорът за субЛ. от 14.06.1995 год. и анексът към него от 28.06.1995 год.. С тях се определя размера на сумата, с която М. е могъл да оперира, начинът, по който СГО ще предостави парите в негова фактическа власт, целите и сроковете, в които подсъдимият е могъл да се разпорежда правомерно с парите на договореното основание.

                      На основание договора за субЛ. и анекса към него  СГО следвало да преведе по сметка на „С.Л.” ЕООД  в „ПИМБ” АД 20 % авансова вноска за договорените за доставка от „Евобус, М.Б.” ООД автобуси възлизаща в левова равностойност на 149 536, 98 лева. Посочената сума е наредена на два пъти - с платежно нареждане от края на юни 1995 год., когато като свободен превод е изплатена първата вноска от 7 222, 50 лева, съставляваща левова равностойност на 150 000 германски марки, а впоследствие с вальор от 13.07.1995 год. СГО е дала нареждане за откриване на акредитив за авансови плащания в полза на „С.Л.” ЕООД за 142 314, 48 лева, съставляващи левова равностойност на остатъка от дължимите 2 989 германски марки. И двете суми са преведени по сметка на дружеството с конкретно основание. Първата вноска е направена с цел да се използва от “С.Л.”, за покриване на бА.и комисионни и разноски по сделката във връзка с осигуряване на бА.а гаранция за Л.овата стойност на поръчаните на немската страна автобуси.  На среща на 25.07.1995 год., участниците -  представители на немската страна, на ПИМБ и на СГО взели решение 5% от преведената сума по акредитива М. да използва за осигуряване на бА.а гаранция, а останалите пари – да преведе на 25.07.1995 год. на Е. М.Б., като освен това предостави до 10 дни бА.а гаранция. Срокът за осигуряване на бА.ата гаранция бил до 08.08.1995 год., но по силата на споразумителен протокол от 17.10.1995 год. между СГО и „С.Л.” ЕООД е бил удължен до 29.10.1995 год.

                      Задължението на М. да осигури бА.а гаранция за Л.овата стойност на автобусите и задължението му да заплати аванс на „Евобус М.Б.” ООД за тяхното производство са свързани, защото търговският договор от 08.06.1995г., по който се дължи заплащане на авансовата вноска, влиза в сила след предоставяне на бА.а гаранция за пълната Л.ова стойност на автобусите. Задължението за осигуряване на бА.а гаранция – след влизане в сила на акредитива, което по силата на чл. 17, ал. 3 от отменената Наредба № 3 от 10.07.1992 год. за плащанията е станало на 17.07.1995 год. след уведомяване на бенефициера с писмо от ПИМБ АД. Крайният срок за осигуряване на гаранцията е бил до 29.10.1995 год.  В посочения период от време подсъдимият предприел различни действия насочени към осигуряване на гаранцията.

                     На 26.07.1995 год. в гр. С.,  в ТБ "П.И.М.Б."АД - клон" В.Л." подсъдимият М. наредил превод на 30 120 лева, от сметка №********** към " Р." АД, и на 26.07.1995 год. в гр. С., в ТБ "П.И.М.Б."АД – клон "В.Л." наредил превод на 112 090, 06 лева и закупил валута германски марки в размер на 23 548,50 при курс 47,765 лв. за 1 германска марка и наредил превод от сметка №**********  към "Т.С.Б."АД,

                     Не може да се приеме, че нареденото от подсъдимия разпореждане, чрез превода на 30 120 лева от сметката на „С.Л.” ЕООД на 26.07.1995г. по сметка към „Р.Б.” АД е противозаконно  и обективно съставомерно.  тъй като този превод е извършен в съответствие с договорките от проведената на 25.07.1995г. среща между представители на немската страна, на „С.Л.” ЕООД, на СГО и на „ПИМБ” АД, а именно 5 % от преведения по сметката на „С.Л.” ЕООД аванс, или сумата от 30 120 лева, да бъде използвана от М. за осигуряване на бА.ата гаранция.Освен това е било посочено, че основанието за превода е разплащане по осигуряване на бА.а гаранция по договор от 20.06.1995г. с „М.”.  „К.Б.” АД и М.Б. Финанс ГмбХ отказали като рисково предложението на българската банка за осигуряване вместо на гаранция на некумулативен стенд бай акредитив и в крайна сметка преговорите завършили неуспешно.  След това М. решил да осигури гаранцията с участието на Л.овата швейцарската фирма „Ц. Л.” и друга банка - ИНГБанк. Сумите от акредитива от ТСБанк  били преведени по сметка на подсъдимия в ИНГБанк, чрез която М. също опитал да изпълни задължението си по осигуряване на бА.а гаранция, като освен това при превода изрично е отбелязал, че средствата се превеждат целево – за да бъдат оползотворени, съгласно условията на договора, подписан между СГО и „С.Л.” ЕООД за доставка от немска страна на автобусите. От своя страна И.Б. издала на два пъти потвърждение на Ц. Л., Швейцария, че сумата е налична, но поради непредставяне в уговорените срокове от тази фирма,  на бА.а гаранция и писмено потвърждение от ЕВОБУС М.Б. ГмбХ за наличието й, сумата от 1 7444, 33 германски марки е останала неусвоена и блокирана, а за самата операция дружеството на М. е платило съответна такса.

                       На 26.07.1995 год. подсъдимият М. се е разпоредил със сумата от 112 090, 06 лева неденоминирани, съставляваща 15% от преведената по сметка на „С.Л.” ЕООД авансова вноска и наредил с тях да се закупи валута - 2 345 850 германски марки. Превърнатите във валута суми в пълният им размер същия ден  са преведени в „Т.С.Б.” АД – българска банка, която заедно с немската „К.” АД е обслужваща отношенията по предоставяне на бА.ата гаранция по договора от 20.06.1995 год. Според догововореностите от 25.07.1995 год. освен превод на М. Е. ООД, М. е следвало да предостави до 10 дни и бА.ата гаранция. По тази причина нареденият по сметка на обслужващата банка превод на германски марки за постигане на тази цел не представлява противозаконно разпореждане със средства в интерес на подсъдимия или на трето лице, тъй като не е извършено извън правното основание, на което предметът на посегателство е поверен. Закупуването на валута и преводът й на привлечената от страните обслужваща банка по осигуряване на гаранцията не е извън правното основание.

                       Подсъдимият предприел и други действия за осигуряване на гаранцията - командировал свои служители в Швейцария за осигуряване на гаранцията. Осъществил връзка с фирмата "Ц. Л." в Швейцария. През месец септември 1995 год. фирма „Ц. Л.” изпратила няколко писма до М.Б. Финанс ГмбХ и до „С.Л.” ЕООД, с които уверявала, че гаранциите са разпоредени.

                       От изложеното следва, че макар два пъти да е наредил разходване на средства  на 26.07.1995 год. от преведените му от СГО пари по сметката на дружеството му„С.Л.” ЕООД, в срока на действие на договора подсъдимият М. е предприел действия по изпълнение на задълженията си и разходване на сумите на основанието, на което са му преведени, като е направил всичко възможно това да стане факт. Отрицателният резултат от усилията му не е по негова вина.От друга страна действията му не обективират умисъл за окончателно своене на парите. Подсъдимият демонстрирал желание за изпълнение на задължението му да осигури бА.а гаранция и след като бил уведомен, че СГО разваля договора и завежда искова молба за връщане на парите, като продължил търсене на фирма или банка, която да подсигури бА.ата гаранция. През  месец май 1996 година М. отново декларирал желанието си да осигури реалното изпълнение на договора за субЛ. като уведомил СГО, че „С.Л.” ЕООД е готова да предостави финансиране на сделката с Евобус ГмбХ М.Б..

                       В светлината на посоченото по-горе Тълкувателно решение №50/1980 год. на ОСНК на ВС, ако разходването на средствата е станало без окончателно намерение за разпореждане с чуждото имущество, присвояване не може да бъде реализирано. Описаните по-горе действия на подсъдимия преди, по време на действие на договора за субЛ. и след това не обективират намерение за окончателно задържане на преведените / поверените / пари за себе си или за трети лица. Нито начинът, по който е получил тези средства, нито действията му, нито обичайно установените търговски практики и начина, по който дружествата оперират с финансови средства, показват, че М. е направил преводите на 26.07.1995 год. с намерение окончателно да задържи парите, а не да ги замести.

                       По изложените съображения действията на М. по пункт 4 и пункт 5 от продължаваното престъпление, предмет на настоящото производство не разкриват намерение за окончателно своене на парите, с които се е разпоредил, Средствата- предмет на осъществените финансови операции на 26.07.1996 г. са били извършени правомерно и в изпълнение на клаузите на сключения договор и не са били присвоени от страна на подсъдимия М.. Тези средства са внесени в бА.и сметки с титуляри предвидените в договора дружества и не са били присвоени. В тези случаи поведението на М. не може да запълни признаците на присвояването по основния или квалифицираните му състави.

                       Предвид изложеното, като прие, че престъплението по чл.203, ал.1 във вр. с чл.201 във вр. с чл.26, ал.1 от НК не е осъществено както от обективна, така и от субективна страна по отношение на описаните престъпления в пункт 4 и пункт 5 от продължаваното престъпление,, съдът призна подсъдимия М. за невиновен и го оправда за това, че на 26.07.1995 год. в гр. С.,  в ТБ "П.И.М.Б."АД - клон" В.Л." като длъжностно лице - управител на „С.Л."ЕООД, е присвоил чужди пари, собственост на Столична голяма община - гр.С., в големи размери – 30 120 лева, връчени в това му качество и поверени му да ги управлява - наредил превод от сметка №********** към " Р."АД, и на 26.07.1995 год. в гр. С., ТБ "П.И.М.Б."АД – клон "В.Л." като длъжностно лице - управител на "С.Л." ЕООД, е присвоил чужди пари, собственост на Столична голяма община - гр. С., в големи размери – 112 090, 06 лева, връчени в това му качество и поверени му да ги управлява - закупил валута германски марки в размер на 23 548,50 при курс 47,765 лв. за 1 германска марка и наредил превод от сметка №********** към "Т.С.Б."АД, както и за обвинението, че длъжностното присвояване е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, за разликата в размера на присвоените суми от 7 326, 91 лева до 149 536, 98 лв. и за периода на продължаваното престъпление след 24.07.1995 год. до 26.07.1995 год..

                      Извън посочените по-горе наредени от подсъдимия преводи М.  е осъществил активни действия по разпореждане с част от средствата, посочени в пункт 1 , пункт 2 и пункт трети от продължаваното престъпление, в което е обвинен. Всяко едно от тези действия е било осъществено в нарушение на клаузите на обсъдения по- горе договор за субЛ..

                      Намерението за връщане сочи на липса на умисъл за присвояване, но в случая с деянията по първите три пункта от обвинението подсъдимият е направил нерегламентирани от договора действия със средствата- предмет на престъплението. Така на 30.06.1995 год. в гр. С., ТБ "П.И.М.Б." АД- клон „В.Л."  наредил превод за 2 181, 49 лв. от сметка № ********** към "Балканстар" по фактура № 400032/03.07.1995 год. за закупуване на л.а."М.Б." С130; на 30.06.1995 год. в гр. С., ТБ "П.И.М.Б." АД – клон „В.Л." наредил изтегляне на 5 040 лв в брой с нареждане разписка от същата дата от сметка №********** и на 24.07.1995 год. в гр. С., ТБ "П.И.М.Б." АД, клон „В.Л." наредил изтегляне на  105,42 лв.  в брой с нареждане - разписка от същата дата от сметка № **********.

                      Това негово поведение изпълва от обективна страна състава на престъплението по чл.201 НК и не може да бъде преценено, че това престъпление не е осъществено и от субективна страна. С действията по цитираните обвинения подсъдимият без съмнение е разходвал средствата със съзнанието, че върши това в нарушение на сключения договор и в собствена и на трети лица полза.

                      По отношение на тези престъпления изложеното по-горе за намерението му, обективирано от действията му впоследствие да бъдат изпълнени договорните клаузи не могат да бъдат ценени като изначална липса на намерение да се разпореди с вещите или като намерение те да бъдат върнати или заместени. Престъплението по чл.201 НК е довършено към момента на окончателното разпореждане с предмета на престъплението в полза на посочените в тази норма лица и съгласно посочената по- горе задължителна практика на ВС престъплението няма да е осъществено от субективна страна, ако към този момент извършителят е имал намерение да замести или възстанови средствата. В случая такива изводи не може да се направят. С наредения на 30.06.1995 год. от подсъдимия  превод за 2181,49 лв. от сметка № ********** към "Балканстар" по фактура № 400032/03.07.1995 год. за закупуване на л.а."М.Б." С130 не се изпълняват поети от М. задължения по договора. Не е било налице договорно основание и за изтегляне на 24.07.1995 год. на сумата от 105,42 лв.  в брой с нареждане - разписка от същата сметка № ********** и на  дата 30.06.1995 год.  сумата 5 040 лв в брой с нареждане разписка от сметка №********** По данни от показанията на свидетеля А. последните две суми са изтеглени за текущи нужди на фирмата, а не за подсигуряване на бА.а гаранция.Следователно описаните в пункт 1 , пункт 2 и пункт 3 деяния от продължаваното престъпление са осъществени както от обективна , така и от субективна страна. Общият размер на присвоените суми по трите пункта е 7 326,91 лв.Размерът на минималната работна заплата към 24.07.1995 год. е бил 2 555 лв. Следователно размерът на присвоените суми е по-малък от три минимални работни заплати. За да е осъществен квалифицираният състав / чл.203,ал.1 от НК / на престъплението по чл.201 от НК е необходимо размерът на присвоеното да е в особено големи размери, който квалифициращ признак съгласно съдебната практика се определя от 140-ет кратния размер на минималната работна заплата към датата на извършване на деянието. Както съдът посочи по-горе, за да се квалифицира деянието като престъпление по чл.203 от НК е необходимо да са налице и двата квалифициращи признака – особено големи размери и особено тежък случай. При условие, че не е налице признакът особено големи размери, без да се разглежда признакът особено тежък случай следва извод за несъставомерност на квалифицираното престъпление.  По тази причина съдът призна подсъдимия за невиновен за престъпление по чл.203, ал.1 във вр.  чл.201 от НК и го призна за виновен за престъпление по чл.201 от НК.

                      Всяко от извършените деяния в периода от 30.06.1995 год. до 24.07.1995 год. е осъществено през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка, при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, поради което съдът прие, че престъпната дейност на М. е осъществена под формата на продължавано престъпление по чл.26, ал.1 от НК.

                        Предвид изложеното съдът призна подсъдимия за виновен в това, че за периода от 30.06.1995 год. до 24.07.1995 год. в гр. С., при условията на продължавано престъпление като длъжностно лице - управител на „С.-Л." ЕООД, е присвоил чужди пари, собственост на Столична голяма община - гр. С., в размер на 7 326, 91 лева, връчени в това му качество - преведени по сметка на "С.Л." ЕООД  №********** в ТБ "П.И.М.Б."АД - клон "В.Л.", и поверени му да ги управлява, както следва :

                     1. На 30.06.1995 год. в гр. С., в ТБ "П.И.М.Б." АД – клон "В.Л." като длъжностно лице - управител на "С.Л." ЕООД, е присвоил чужди пари, собственост на Столична голяма община - гр. С., в размер  на  2 181,49 лева, връчени в това му качество и поверени му да ги управлява - наредил превод от сметка №********** към "Балканстар" по фактура № 400032 / 03.07.1995 год. за закупуване на л.а."М.Б."С130.

                     2.На 30.06.1995 год. в гр. С., в ТБ" П.И.М.Б."АД – клон "В.Л." като длъжностно лице - управител на "С.-Л." ЕООД, е присвоил чужди пари собственост на Столична голяма община - гр. С., в размер на  5 040 лева, връчени в това му качество и поверени му да ги управлява - изтеглени в брой с нареждане разписка от същата дата от сметка №**********.

                     3.На 24.07.1995 год. в гр. С., ТБ "П.И.М.Б."АД - клон "В.Л." като длъжностно лице - управител на „С.Л." ЕООД, е присвоил чужди пари, собственост на Столична голяма община - гр. С., в размер на 105,42 лева, връчени в това му качество и поверени му да ги управлява - изтеглени в брой с нареждане - разписка от същата дата от сметка № **********, като всяко от посочените деяния е извършено през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка, при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите - престъпление по чл.201 във вр. с чл.26 ал.1 от НК.

 

 

ПО НАКАЗАНИЕТО

 

                        От изложените по-горе мотиви и анализ на доказателствения материал  съдът прие, че подсъдимият М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.201 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, призна го за виновен и му наложи наказание.

                        Съдът определи наказанието в пределите, предвидени в закона за извършеното престъпление, ръководен от разпоредбите на общата част на НК и като взе предвид степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Смекчаващите обстоятелства обуславят налагане на по-леко, а отегчаващите - по-тежко наказание.                       

                      За престъплението по чл.201 от НК е предвидено наказание  „лишаване от свобода” за срок до осем години, като съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл.37, ал.1,т.6 и 7 от НК.

                      Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимия и продължителния период от време, които е бил необходим на разследващите органи за осъществяване на разследването и внасяне на делото в съда. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът прие завишената степен на обществена опасност на престъплението в сравнение с обикновените от този вид, предвид формата на осъществяването му / продължавано престъпление, състоящо се от три отделни престъпления /. Като прие, че с малко по-голяма тежест са смекчаващите вината обстоятелства съдът определи наказанието при превес на смекчаващите - „лишаване от свобода” за срок от три години.

                     На основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на наложеното наказание "лишаване от свобода" на В.В.М. за срок от четири години. Съдът приложи тази разпоредбата като прие, че са налице посочените в нея предпоставки : наложено наказание "лишаване от свобода" до три години, липса на осъждане на подсъдимия на лишаване от свобода за престъпление от общ характер както и, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на М. не е наложително да изтърпи наказанието.

                    На основание чл.59,ал.1 от НК съдът приспадна от наложеното наказание времето, през което В.В.М. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от 20.10.1997 год. до 08.09.1998 год.

 

                    

РАЗНОСКИ

 

                    Съдът осъди подсъдимия В.В.М., на основание чл.189, ал.3 от НПК да заплати в полза на държавата направените по делото разноски в размер на 4 341,20 лв., както и 5 лв. държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист на основание Тарифа № 1 на МП.

 

 

ПО ЗАЩИТНАТА ТЕЗА

 

                    Защитата на подсъдимия пледира за оправдателна присъда.  Алтернативно, ако подсъдимият бъде признат за виновен предлага да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода”, изтърпяването на което да се отложи при условията на чл.66,ал.1 от НК. Съдът споделя една част от аргументите на защитата и оправда подсъдимия за една част от деянията на продължаваното престъпление. По изложени по-горе мотиви съдът не възприе тезата на защитата за деянията в п.1 , п.2 и п.3 от продължаваното престъпление и призна подсъдимия за виновен за престъпление по чл.201 от НК.В този случай основателно се яви и искането за налагане на условно наказание на М..

                    Съдът кредитира и аргументите на подсъдимия, че е положил усилия под формата на различни действия за подсигуряване на необходимата гаранция, но намери, че тези усилия касаят само деянията, за които беше признат за невиновен. Покупката на автомобил или разходване на чужди средства за издръжка на фирмата на подсъдимия по никакъв начин не може да се обясни с разпореждане по предназначение.Този извод се подкрепя от клауза, в т.2.6. от договора за субЛ., според която всички разходи, възникнали при или по повод сключването на този и и произтичащите от него договори, са за сметка на страните, така както са ги напраВ., докато разходите, произтичащи от изпълнението му (съгл.т.2.7.) - транспортни разходи, разходи по престой, митнически сборове и др.такси, ДДС, рекламации, всички видове бА.и разходи по договора за субЛ. (без тези по договора за Л. между „С.Л." ЕООД и М.Б. Финанс), застраховки и др., са за сметка на СГО.

                            По останалите аргументи за защитата и на подсъдимия съдът изложи съображения по-горе в мотивите си.                      

                    Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :