Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 41 Година 2020,10.04. Град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански
състав
На трети февруари Година две хиляди и двадесета
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Антоанета Андонова – Парашкевова
Членове: ………………………………………
Съдебни
заседатели: ……………………………………...
Секретар Цветанка
Арнаудова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдията
Търговско дело номер 548 по описа
за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „Юробанк България”АД, ЕИК *********, със седалище град
София и адрес на управление ул. „Околовръстен път“ № 260 чрез пълномощника адв.
Светозар Златанов, с адрес на кантората град
София, ул.„Хан Крум” № 8, ет. 3, ап. 5 е предявил обективно кумулативно
съединени искове против Г.Х.А. ***, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца следните суми: сумата от 52 780,66 швейцарски франка, представляваща част от дължима
главница с пълен размер от 59 645,03
швейцарски франка по Договор за рефинансиране на потребителски кредит HL32632 от 11.02.2008 г.,като
сумата от 52 780,66 швейцарски франка е сбор от сумата от 52201,41
швейцарски франка обявен за предсрочно изискуем остатък от главница към
дата 18.08.2017 год. и 579,25 швейцарски франка просрочени вноски за
главница за периода от 10.04.2017 год. до 18.08.2017 год. ,ведно със законната
лихва върху главницата, считано от дата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането; сумата от 496,17 швейцарски франка ,
представляваща непогасени такси за
управление на кредита дължими на основание чл.12 от допълнително споразумение
от 30.08.2011 год. ,сключено към договора за периода 19.02.2016 г. до
14.10.2018 г.,като сумата от 496,17 швейцарски франка е сбор от четири непогасени
такси; сумата от 88,37 швейцарски франка , представляваща обезщетение за заплатени
застрахователни премии,дължими на основание чл.14,ал.4 във вр. с чл.14,ал.3 от
договора за банков кредит, за периода 17.02.2016 до 14.10.2017 г.,като сумата
от 88,37 швейцарски франка е сбор от три заплатени от банката ,но непогасени от
ответника,застрахователни премии, и сумата от 446,28 лева, представляваща
направени от ищеца разноски за нотариални такси. Твърди, че с договор за
рефинансиране на потребителски кредит HL32632 от 11.02.2008 г. е отпуснал на ответника като
кредитополучател, кредитен лимит в
размер на равностойността в швейцарски франкове на 35 000 евро, с краен срок
на погасяване 300 месеца.Сочи,че на
основание чл.5 от договора е подписано и приложение № 1/11.02.2008 г. към договора, с
което е удостоверена датата на откриване на заемната сметка- 19.02.2008
г.Заявява,че за обезпечаване на кредита,
ответникът е учредил в негова полза първа по ред ипотека върху недвижим имот
с нотариален акт № *** на нотариус Цвета Атанасова, с рег. № 458 в НК.Твърди,че след изпълнение на горните действия , от отпуснатия му кредит ответникът
е усвоил сума в размер на 57 769,00
CHF.Посочва,че в
чл.27 от сключения договор страните по него по взаимно съгласие са
му предоставили право едностранно да
прехвърли вземанията си,произтичащи от договора на дружества или институции от
групата на Юробанк И ЕФ ДЖИ Груп,включително на „Бългериън ритейл сървисиз“ АД.
Заявява,че се е възползвал от това право,като на 09.04.2008 г., в качеството си на цедент е прехвърлил на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД
с ЕИК *********, в качеството на цесионер, всички свои вземания срещу
ответника, произтичащи от договора. В последствие с нов договор за цесия от 23.12.2016 год. „Бългериън Ритейл Сървисиз“
АД прехвърлил обратно на ищеца вземанията на ответника по същия договор. Сочи,че ответникът е бил уведомен за цесиите, чрез уведомление за
прехвърляне на вземане, връчено му чрез нотариус Феодора Иванова, с рег. № 449
в НК. Счита,че с двата договора за цесия се установява,че понастоящем той
отново е титуляр на всички вземания срещу ответника, произничащи от
договора.Позовава се на чл. 18, ал. 1 от договора за кредит, като твърди, че при непогасяване на която и да е вноска по
кредита, както и при неизпълнение на което и да е задължение по договора, може да направи кредита изцяло или частично
предсрочно изискуем. От справка в счетоводната система заявява,че е установено, трайно просрочие на
дължимите от ответника месечни погасителни вноски към 18.08.2017 г. в размер
на 37 412,53 CHF. Посочва
конкретно всяка една от просрочените погасителни вноски и размера на остатъка
от кредита, който е обявен за предсрочно изискуем. В тази връзка заявява,че е обявил кредита за предсрочно и
изцяло изискуем, за което е уведомил
ответник с уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита, връчено чрез нотариус Феодора
Иванова, с рег. № 449 в НК. Заявява, че предсрочната изискуемост е настъпила в
момента на достигане на волеизявлението на банката до длъжника – 23.10.2017 г. Представя
и ангажира доказателства. Претендира разноски.
Ищецът „Юробанк България”АД е предявил при условията на обективно съединяване осъдителни претенции с правно основание чл. 79,ал.1,предл.
1 от ЗЗД, вр. с чл. 430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ответникът Г.Х.А. счита исковата
претенция за допустима, но неоснователна по основание и размер. Заявява, че
банката не е спазила разпоредбата на чл. 432, ал.2 от ТЗ, тъй като преди да
направи кредита предсрочно изискуем не е дала „достатъчен срок“ в който сумата
по кредита да бъде върната от кредитополучателя. Счита, че в случая се касае за
умишлено и злонамерено поведение на ищеца, който цели продажба на ипотекирания
имот, възползвайки се от привилегията да се снабди с изпълнителен лист по реда
на чл. 417 ГПК. Посочва, че е налице капитализиране на лихва, чрез натрупването
й към главницата, което е недопустимо по отношение на физическо лице. В тази връзка заявява, че към момента на
сключване на Допълнително споразумение от 31.03.2010 г. не са налице просрочени суми. На следващо
място заявява, че в процесния договор са налице нищожни клаузи, а именно – чл.
3, ал. 1, чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 12, ал. 2. Посочва,че в договора е
залегнала методиката за изчисляване на дължимите лихви по месечните вноски,но
след усвояване на кредита последните са започнали да нарастват
значително,поради заявеното от банката право едностранно да променя лихвения процент по кредита. Твърди,
че посочените клаузи попадат в приложното поле на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради
противоречието им с добрите нрави. По отношение на разпоредбите на чл. 3, ал. 3
и ал. 5 от договора посочва, че нарушават принципа на справедливостта, тъй като
допускат увеличаване едностранно на лихвата от страна на банката без краен
размер,което води до неравностойност на
насрещните престации. Посочва също, че капитализацията на лихви и прибавянето
им към главницата, след което същите се олихвяват повторно е нищожна по
отношение на физическо лице. В тази връзка счита, че въпреки наличието на
сключен договор, нищожните му клаузи не пораждат задължения за него и същите
попадат в приложното поле на чл. 143 от ЗЗП. Твърди, че горепосочените
разпоредби не са индивидуално уговорени, тъй като не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им, поради предварителното им изготвяне от търговеца, в този
смисъл не е налице договаряне между страните, а едностранно налагане на условия
в договора и допълнителните споразумения към него. Позовава се на изнесена
информация от КЗП за констатирани неравноправни клаузи във всички банки,
включително такива в договорите и общите условия на ищеца и заявява, че в процесния договор и
допълнителните споразумения са налице именно такива клаузи. Като такава се
посочва и клаузата на чл. 12, ал. 2 от договора, която не предвижда изрично
уведомяване на кредитополучателя при промяна в лихвата, нито му предоставя
възможност да прекрати договора, в този смисъл счита клаузата за неравноправна,
поради противоречие с чл. 143, т. 10 и при липса на основание за приложение на
изключението по чл. 144, ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Твърди, че ищеца не го е
уведомявал за вдигането на лихвата, нито му е предоставил с договора възможност
да се откаже от него. Заявява, че не е налице методика и методология в договора, която изрично да
указва при какви показатели и по какъв начин се променя лихвения процент по
кредита. В тази връзка заявява, че за банката съществува законово изискване при
отпускане на кредит да посочи в писмена форма метода на изчисляване на лихвата
и да посочи условията, при които тя може да се променя. В случая,твърди,че промяната на лихвения процент зависи от БЛП на
ищеца, който има единствената възможност да контролира и изменя този показател.
Заявява,че към момента на сключване на договора, банката няма приета точна и
ясна методика за изчисляване на БЛП, а всяка последваща такава не следва да
бъде прилагана към вече сключен договор. Посочва, че цитираните клаузи от договора и
допълнителните споразумения противоречат и на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
5 април 1993 г., която е била в сила към
момента на сключване на процесния договор, като се позовава на определенията на
термините „потребител“ и „неравноправни клаузи“ дадени с Директивата. Оспорва и
претенцията на ищеца за вземанията за такси, като ги счита за недължими, тъй
като не са предвидени в договора. Заявява, че иска е погасен по давност на
основание чл. 110 ЗЗД, тъй като предсрочната изискуемост на кредита е настъпила
на 10.11.2011 г., от която дата започва да тече погасителната давност. В тази
връзка счита за ирелевантно кога е достигнало до длъжника волеизявлението на
банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, тъй като с договора е
постигнато съгласие, че изискуемостта настъпва автоматично, без да е
необходимо, някоя от страните да отправя каквото и да е волеизявление до
другата страна. Представя и ангажира
доказателства. Претендира разноски.
Бургаски окръжен съд,като обсъди
доводите на страните и събраните и
представени по делото доказателства, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Безспорно е между страните по делото,
а това се установява и от събраните доказателства,че между ищеца „Юробанк България” АД ,от една страна като банка, и Г.Х.А. , от друга страна като кредитополучател,
е бил сключен договор за рефинансиране на потребителски кредит HL32632 на дата 11.02.2008 г. с
кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността на швейцарски
франкове на 35 000 евро по курс „купува“ за швейцарски франк към евро на
банката в деня на усвояване на кредита.В чл.1,ал.2 от договореността страните са приели,че в деня на усвояване на
кредита подписват приложение № 1 към договора,представляващо неразделна част от
него,в което посочват приложимия към същата дата търговски курс „купува“ за
швейцарски франк на „Юробанк И Еф Джи
България“ АД,както и конкретно определения съобразно този курс размер на
кредита в швейцарски франкове.От представеното Приложение № 1 е видна декларираната от страните дата на
усвояване на кредита-19.02.2008 год.,приложимия
към тази дата курс“ купува“ за швейцарски франк на банката
към евро, както и определения съобразно този курс размер на предоставения и
усвоен кредитен лимит в швейцарски франкове по ал.1 на договора-57769 CHF.В чл.3 страните са уговорили кредитополучателят да дължи на
банката годишна лихва,определяема по
заложена в този текст методика,начислявана от датата на усвояване на кредита.Крайният
срок за погасдяване/издължаване/ на кредита ,включително дължимите
лихви,съгласно чл.5 от договоре,а 300 месеца,считано от датата на усвояване на
кредита,като последната се удостоверява чрез подписване на описаното по-горе
Приложение № 1.Прието е в чл.6,ал.1 че кредитополучателят погасява кредита на
месечни вноски,включващи главница и лихва,с размер на всяка вноска,съгласно
погасителен план/приложение № 2/ към договора. В ал.2 на същия член е
договорено,че погасяването на кредита се извършва във валутата,в която същият е
разрешен и усвоен-швейцарски франкове. С чл.14 кредитополучателят е поел
задължение да направи застраховка на предоставения като обезпечение недвижим
имот,която следва да бъде прехвърлена в полза на банката и да бъде подновявана
от него всяка година до окончателното извършаване на кредита.За осигуряване
изпълнението на това задължение с ал.4 на горния текст кредитополучателят е дал неотменимото си и
безусловно съгласие,оправомощил е и е упълномощил банката,а банката е приела да
заплаща от негово име и за негова сметка необходимата премия за сключване,както
и за ежегодно подновяване на застрахователната полица,като събира необходимите
средства служебно от сметките на кредитополучателя по реда и на основание
„чл.6,ал.1 от Наредба № 3 от 29.09.2005 год. за паричните преводи и платежните
системи.С ал.5 на горния текст кредитополучателят е дал неотменимото си и
безусловно съгласие,оправомощил е и е упълномощил банката,а банката е приела в
случаите на ал.4 ,когато към датата на плащане на съответната застрахователна
премия по сметките на кредитополучателя не е осигурена необходимата сума за
плащането й ,банката да преведе дължимата сума за плащане на съответната
застрахователна премия,като със същата сума увеличи задължението на
кредитополучателя по договора за кредит.В чл.18,ал.1 е уговорено ,че при
непогасяване на която и да е вноска по кредита,както и при неизпълнение от
кредитополучателя на което и да е задъвлжение по настоящия договор,банката да
има право да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. В ал.2 на същия текст са уговорени условията,при които настъпва предсрочна изискуемост без да е необходимо каквото и да е
волеизявление на страните-при неиздължаване на три последователни месечни
погасителни вноски,изцяло или частично целият остатък по кредита се превръща в
предсрочно и ицзяло изискуем,считано от датата на падежа на погасителната
вноска.Съгласно чл.27 от договора
страните са се съгласили ,че във всеки един момент от действието на
договора за кредит,банката има право едностранно да прехвърли вземанията си
произтичащи от договореността на дружества или институции от групата на Юробанк
И Еф Джи ,вкл. на „Бългериън Ритейл Съзвисиз“ АД или на други финансови или
нефинансови институции или дружества. Не е спорно между страните,а това е видно
и от приложените писмени доказателства,че на 09.04.2009 год. между банката и
„Бългериън ритейл сървисиз“ АД е бил сключен договор за цесия ,по силата на
който банката е прехвърлила всички свои вземания по посочени в приложения договори,един
от които е и процесния. Не е спорно,че ответникът е бил уведомен надлежно за
така извършената цесия.След прехвърлянето между цесионера и ответника по
настоящото дело са били сключени няколко допълнителни споразумения от
31.03.2010 год.,от 22.11.2010 год.,от 28.12.2010 год.,от 30.08.2011 год. ,чиято
цел е била въвеждане на облекчен ред за погасяване на съществуващи вземания по
договора за кредит, поради изпитвани от
кредитополучателя временни затруднения,както и последиците от прекратяване
действието на прието облекчено
погасяване.Видно от началните текстове
на допълнителните споразумения от 31.03.2010 год. ;28.12.2010 год. и 30.08.2011
год. страните са констатирали задълженията
на кредитополучателя към момента на
сключване на всяко едно от тях-както в общ размер,така и по пера след което са
уговаряли превръщане в редовна главница на просрочените задължения по пера.В текстовете
от споразуменията,касаещи последиците от прекратяване действието на
облекченията,е уговорено превръщане
на начисляваните,но непогасявани в тези
периоди лихви в редовна главница.От извършената по делото и приета без
възражения от страните
съдебно-икономическа експертиза е видно,че в резултат на горните споразумения усвоеният
кредит от 57769 швейцарски франка е
нараснал на сумата от 61661,42 швейцарски франка към 12.03.2012 год. Превърнатите в главница
просрочени или начислени,но непогасени в периодите на облекчение задължения- просрочени главници, просрочени лихви,просрочени такси,начислени в
периодите на облекчение,но непогасени лихви съгласно допълнителните
споразумения са в общ размер от 3892,42
швейцарски франка,като от тях общо 3496,73 швейцарски франка са лихви.Не е
спорно,а това е видно и от експертното заключение,че по
процесния кредит са отразени погасявания на главница в общ размер на 2016,39
швейцарски франка,като последно плащане е било осъществено на 08.11.2011 год. В
чл.12 от допълнителното споразумение от 30.08.2011 год. е уговорено, кредитополучателят да заплаща на
кредитора месечна такса за администриране на просрочен кредит,дължима при
забава на плащането на една или повече месечни погасителни вноски по кредита на
падеж съгласно чл.7 от договора за кредит в размер,определен съгласно
действащата към момента на настъпване на забавата Тарифа на кредитора.Таксата
по настоящата точка служи за покриване на административните разходи на
кредитора, свързани с извършваните от последната действия по събиране на
изискуемите просрочени плащания по договора за кредит,настоящото допълнително
споразумение/включително,но не
само-телефонни обаждания, изпращане на напомнителни писма и др./ и се
дължи до пълното им погасяване. С договор от 23.12.2016 год. „Бългериън ритейл
сървисиз“ АД е прехвърлил на банката всички свои вземания,произтичащи от
конкретно посочени договори и сключени от него допълнителни
споразумения,включително и процесния. Не е спорно,че ответникът е би надлежно
уведомен и за тази цесия.На 23.10.2017 год. на ответника лично е била връчена нотариална покана на банката –ищец,в която той е бил уведомен
,че поради непогасяване на формирани просрочия в размер общо на 37412,53 швейцарски
франка и неизпълнение на условията по договора за кредит,ищецът го обявява за
изцяло предсрочно изискуем преди крайния срок на погасяване.Записано е,че към
18.08.2017 год. задължението по договора за кредит е в общ размер от 89747,05
швейцарски франка,от които главница 59645,03 швейцарски франка,лихва 28733,85
швейцарски франка,такси 1358,17 швейцарски франка.Ответникът е поканен
доброволно да погаси задълженията си към банката в 7-дневен срок от датата на
получаване на поканата,като е предупреден,че в противен случай банката ще
предприеме действия за принудително събиране на цялото задължение до крайния
срок на погасяване.От изготвеното заключение на вещото лице е видно,че и към
настоящия момент размера на главницата по кредита е 59645,03 швейцарски
франка,начислените такси са в общ размер на 1838,66 швейцарски франка,начислените
суми за застраховка 256,14 швейцарски франка и начислените нотариални такси
446,28 лв.
Не следва да бъде обсъждано
възражението на ответника за нищожност на клаузите на
чл.3,ал.1,чл.3,ал.5,чл.6,ал.3 и чл.12,ал.2 от процесния договор,тъй като тези
клаузи касаят възнаградителната лихва,а претенции за такава в производството по
настоящото дело не са предявени.
Не следва да бъде обсъждано възражението на ответника за недобросъвестност
от страна на ищеца,изразяваща се в
непредоставяне на достатъчен срок на основание чл.432,ал.2 от ТЗ с оглед
размера на дълга от почти 100000 лв. за доброволно изпълнение,преди да упражни
правото да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем.Разпоредбата,на
която ответникът се позовава ,а именно ал.2 на чл.432 от ТЗ не се отнася до всички основания-договорни и
посочени в ал.1 на чл.432 от ТЗ,при които банката може да иска предсрочно
връщане на сума по кредит.Банката е длъжна да даде достатъчен срок преди да упражни правото си за предсрочно
връщане на предоставен кредит само в
хипотезата на т.4 на ал.1 на чл.432 от ТЗ,а именно когато заемателят не връща други
заеми към банката поради сериозно влошаване на финансовото си състояние.В
настоящия случай предсрочната изискуемост
е обявена при уговорените в договора-чл.18 от него,условия,а именно
непогасяване на няколко месечни вноски,в който случай ал.2 на чл.432 от ТЗ не
намира приложение.От друга страна това възражение е и неясно,тъй като преди да
бъде обявен един кредит за предсрочно изискуем,той се издължава на отделни погасителни вноски,а не в пълен размер ,като
вноските са с определен падеж,при което
съгласно правилото на чл.84,ал.1
от ЗЗД-срокът кани длъжника и предоставяне на допълнителен срок не е необходим.
Не следва да бъде обсъждано изявлението на ответника,че банката умишлено е превърнала кредита в
предсрочно изискуем,тъй като се касае не до правни или фактически доводи,
относими към защитата му,а до оценъчно твърдение.
Основателно е твърдението на ответника в писмения му
отговор за недопустимост по отношение на
физическо лице на
анатоцизъм-капитализиране на лихва чрез натрупването й към
главницата.Горното твърдение следва да се квалифицира като възражение за нищожност на основание чл.26, ал.4, във вр. с чл.10,
ал.3 ЗЗД, на уговорките в сключените допълнителни
споразумения, за увеличаване на главницата чрез прибавяне на изтекли лихви и
начисляване върху тях на възнаградителни лихви./В този смисъл
е решение № 66 от 29.07.2019 год. по т.д. № 1504 по описа за 2018 год. на второ
т.о. на ВКС/.Видно от текстовете на допълнителните споразумения и изготвената
съдебно-икономическа експертиза общо 3496,73 швейцарски франка лихви са били капитализирани по кредита в резултат на сключените четири
допълнителни споразумения.При това положение
като се приспаднат от общия размер усвоена главница 61661,42 швейцарски
франка, капитализираните лихви в размер от 3496,73 швейцарски франка следва да
се приеме,че усвоеният кредит е в размер
от 58164,69 швейцарски франка.Главницата от 61661,42 швейцарски франка,в резултат
на допълнителните споразумения, включва и капитализирани и просрочени вноски за главници
и просрочени такси,но тъй като по отношение на тях няма ограничения в
императивна правна норма за капитализирането им-чл.10,ал.3 от ЗЗД се отнася
само до лихви,не и до други видове задължения,то не са налице основания за приспадане на още 395,69 швейцарски
франка,заедно с 3496,73 швейцарски франка
от главницата от 61661,42 швейцарски франка/ в горния смисъл е
посоченото по-горе решение на второ т.о. на ВКС/.
Тъй като усвоеният кредит е в размер на 58164,69 швейцарски франка и са извършени погасявания на главница в общ
размер от 2016,39 швейцарски франка, останалата
непогасена главница по кредита е в размер на 56148,30 швейцарски франка,а не
59645,03 швейцарски франка.
С оглед на приетото по-горе следва пропорционално на съотношението 56148,30 швейцарски франка
спрямо 59645,03 швейцарски франка да се изчислят и всички търсени от ищеца суми,в които участие
има главницата.Тъй като от 59645,03 швейцарски франка банката търси част в
размер от 52780,66 швейцарски франка,от които 52201,41 швейцарски франка предсрочно обявена
за изискуема главница и просрочени вноски за главница в размер на 579,25
швейцарски франка за периода от 10.04.2017 год. до 18.08.2017 год. ,то
съответно на изчисления размер
непогасена главница от 56148,30 швейцарски франка,следва да се приеме,че
предсрочно обявената за изискуема главница е в размер на 47534,10 швейцарски
франка,а не 52201,41 швейцарски франка,а просрочените вноски за главница за посочения период са в размер на 527,46
швейцарски франка,а не 579,25 швейцарски франка.Така общия размер на дължима
главница по частичния иск е 48061,56 швейцарски франка,а не 52780,66 швейцарски
франка.Ето защо частичният иск за
главница следва да се уважи за
48061,56 швейцарски франка,а за разликата до 52780,66 швейцарски франка
да се отхвърли.Върху сумата от 48061,56
швейцарски франка следва да се присъди и законната лихва, начиная от завеждане
на делото,а именно 17.10.2018 год./дата на пощенско клеймо за изпращане на
исковата молба в съда - арг. от чл.124 от ГПК във вр. с 125 от ГПК/ до окончателното изплащане.
Несъстоятелно е възражението,че не се дължат такси,тъй като такива не са
предвидени по договора.Видно от втори абзац на раздел III.Компоненти на претендираните суми-лист 89 от делото,
от молба на ищеца вх. № 16687 от 21.11.2018 год.,депозирана в изпълнение на
указания по разпореждане № 2394 от
22.10.2018 год. ,банката се е позовала
на чл.12 от допълнителното споразумение от 30.08.2011 год.Споразумението е
подписано от ответника и цесионера по договора за цесия за прехвърляне на вземания по договори за
кредит от 09.04.2008 год.,който е
допустимо да бъде сключен на основание чл.9 от ЗЗД/В този смисъл е решение №
137 от 31.01.2020 год. по т.д. № 3212 по описа за 2018 год. на първо т.о. на
ВКС/.След като ответникът по настоящото дело- длъжник по
цедираните вземания, е сключил с
новия кредитор – цесионер допълнителни споразумения ,в които са предоговорени размери на главницата ,лихви и разноски,то той е
обвързан от поетите след цесията от самия него задължения на основание чл.9 и чл.20 ЗЗД. Именно в чл.12 от посоченото от банката допълнително
споразумение е залегнало задължение на кредитополучателя да заплаща месечна
такса за администриране на просрочен кредит.Не се оспорва размера на
начислените,издължени и дължими такси по
договора,поради което и с оглед извършената по делото съдебно-счетоводна
експертиза ,която констатира,че при редовно водено счетоводство,в него са залегнали
именно сумите,посочени в приложената справка по чл.366 от ГПК по това
перо,следва да се приеме,че претенцията за такси в размер на 496,17 швейцарски
франка за периода 19.02.2016 год. до 14.10.2018 год. е основателна и доказана.
Основателна и доказана е и
претенцията за заплащане на сумата от 88,37 швейцарски франка -обезщетение за
платени застрахователни премии за периода
17.02.2016 год.
до 14.12.2018 год.Както бе посочено и по-горе на основание чл.14 от договора за
кредит ответникът е следвало да застрахова и подновява като заплаща за своя сметка дължимите застрахователни
премии за даденото в реално обезпечение на банката недвижимо имущество.Ответникът не оспорва
това задължение по основание ,нито
твърди,че го е погасявал. С оглед извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза ,която
констатира,че при редовно водено счетоводство,в него са залегнали именно
сумите,посочени в приложената справка по чл.366 от ГПК по това перо,следва да
се приеме,че претенцията за обезщетение
за платени застрахователни премии в размер на
88,37 швейцарски франка за периода 17.02.2016 год. до 14.10.2018 год. е
основателна и доказана.
Основателна и доказана е и
претенцията за заплащане на сумата от 446,28 лв. за платени нотариални такси.Ответникът не
оспорва и това задължение по основание,нито по размер,нито твърди за го е
погасявал. С оглед извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза ,която
констатира,че при редовно водено счетоводство,в него са залегнали именно
сумите,посочени в приложената справка по чл.366 от ГПК по това перо,следва да
се приеме,че претенцията за платени нотариални такси в размер на 88,446,28 лв. е основателна и доказана.
Несъстоятелно е възражението на
ответника за погасяване на задълженията по договора за кредит с изтичане на петгодишен давностен
срок,начиная от 10.11.2011 год. Съгласно
постановките на Тълкувателно решение № 4/2013 год. от 18.06.2014 год. на ОСГТК
на ВКС предсрочната изискуемост не
настъпва автоматично,дори и това да е изрично договорено,а едва след като
банката уведоми кредитополучателя,че упражнява правото си да извърши
едностранна промяна на договореността при настъпване на обективните
предпоставки.При това положение независимо,че последното плащане по договора е
на дата 08.11.2011 год.,кредитът не е станал автоматично предсрочно изискуем в
пълен размер от тогава,тъй като банката не е упражнила това свое право на едностранна промяна.Едностранната промяна е
настъпила от 23.10.2017 год.,като вноските с настъпил падеж до тогава не са
променили своята характеристика-останали са дължими по съответния приложим към 23.10.2017 год. погасителен план в определените там размери и на посочените в него дати.Изискуем
в пълен размер е остатъка от главницата към 23.10.2017 год. Следователно
,възражението за погасяване по давност би могло да е основателно за вноските
преди 17.10.2013 година/исковата молба е
подадена на 17.10.2018 год./,но видно от молба вх. № 16687 от 21.11.2018 год.
на банката такива не са предмет на частичната претенция-неин предмет са вноски
от 10.40.2017 год. до 18.08.2017 год. и остатък от главница след 23.10.2017
год.
С оглед на всичко изложено
по-горе предявеният иск за главница е частично основателен ,а останалите искове
напълно основателни,в който смисъл съдът следва да се произнесе.
По разноските по делото:Ищецът е
поискал присъждане на разноски в общ размер от 7993,92 лв. съгласно представен
списък по чл.80 от ГПК.Ответникът ,въпреки,че в писмения отговор е поискал да
му бъдат присъдени разноски,чрез пълномощника си в последното съдебно
заседание,при устните състезания е заявил,че няма да претендира такива. С оглед
така направените изявления от страните съдът намира,че дължи произнасяне само по претенцията за
разноски на ищеца.
В общата сума на търсените разноски от банката от 7993,92 лв. са включени и такива за
възнаграждение на един адвокат в размер на 3927,94 лв.като за всички включени в
списъка видове разходи са представени
доказателства за действителното им извършване.Ответникът е направил възражение
по размера на адвокатския хонорар на ищцовата банка.Съдът намира възражението
за прекомерност за неоснователно.С исковата молба са предявени общо четири отделни обективно съединени
осъдителни претенции ,които имат
един общ източник-договорът за рефинансиране на потребителски
кредит,като са включени и уредени в него като отделни негови елементи-задължения. При това
положение адвокатското възнаграждение следва да се определи като не се прилага
чл.2,ал.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения,а
се счете,че сбора от четирите суми формира един интерес,при което размера на
възнаграждението се определя по
правилото на чл.7,ал.2,т.4 от нея.Така дължимото адвокатско възнаграждение ,изчислено
по горния текст е в размер на 3279,49 лв. ,а тъй като видно от данните по делото
адвокатското дружество,което е ангажирано със защитата на ищцовата банка е
регистрирано по ДДС,то върху посочената сума следва да се начисли съответния данък.Видно от приложената
фактура възнаграждението върху,което е
начислен и ДДС е в размер на 3273,28 лв.,т.е. незначително по-малко минимума по
наредбата.При това положение възражението
за прекомерност е неоснователно.
Съразмерно уважената част от исковете на ищеца
следва да се присъдят разноски в общ размер от 7290,46 лв.
По изложените съображения и на
основание чл. основание чл. 79,ал.1,предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 430 от ТЗ и
чл.86 от ЗЗД съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г.Х.А.,ЕГН ********** с постоянен
адрес *** да заплати на „Юробанк България”АД, ЕИК *********, със
седалище град София и адрес на управление ул. „Околовръстен път“ № 260 следните суми: сумата от 48061,56 швейцарски франка, представляваща част от дължима главница по Договор за
рефинансиране на потребителски кредит HL32632 от 11.02.2008 г.,която сума е сбор от сумата от
47534,10 швейцарски франка обявен за предсрочно изискуем остатък от
главница към дата 18.08.2017 год. и 527,46 швейцарски
франка просрочени вноски за главница за периода от 10.04.2017 год. до
18.08.2017 год. ,ведно със законната лихва върху главницата от 48061,56
швейцарски франка, считано от дата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането; сумата от 496,17 швейцарски франка ,
представляваща непогасени такси за
управление на кредита дължими на основание чл.12 от допълнително споразумение
от 30.08.2011 год.,сключено към договора за периода 19.02.2016 г. до 14.10.2018
г.,като сумата от 496,17 швейцарски франка е сбор от четири непогасени такси;
сумата от 88,37 швейцарски франка , представляваща обезщетение за заплатени
застрахователни премии,дължими на основание чл.14,ал.4 във вр. с чл.14,ал.3 от
договора за банков кредит, за периода 17.02.2016 до 14.10.2017 г.,като сумата
от 88,37 швейцарски франка е сбор от три заплатени от банката ,но непогасени от
ответника,застрахователни премии, и сумата от 446,28 лева, представляваща
направени от ищеца разноски за нотариални такси,като претенцията за присъждане
на част от дължима главница в размер над уважения от 48061,56 швейцарски франка
до претендирания такъв ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Г.Х.А.,ЕГН ********** с
постоянен адрес *** да заплати на
„Юробанк България”АД,
ЕИК *********, със седалище град София и адрес на управление ул. „Околовръстен
път“ № 260 сумата от 7290,46 лв. представляваща направени за
настоящото първоинстанционно производство разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд Бургас в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия: