Р Е Ш Е Н И Е
№43 05.04.2023 година гр. Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Търговище
на двадесет
и осми март две хиляди двадесет
и трета година
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ПЕТРОВА
секретар : И.С.
като разгледа докладваното от председателя Анета Петрова административно
дело №20237250700016 по описа за 2023 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.172
ал.5 от Закона за движение по пътищата във вр.с чл. 145 и сл. АПК.
Образувано е по жалба на И.Л.Г. ***,
действаща чрез процесуалния си пълномощник а.. Д.П. ***, против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-1292-000435 от
12.12.2022г., издадена от Началника на Сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР-Търговище. В жалбата се визира незаконосъобразност на обжалваната заповед
за прилагане на принудителна административна мярка, поради допуснато съществено
нарушение на административно-производствените правила, тъй като
административният орган издал заповедта без да извърши необходимата проверка и
без жалбоподателката да бъде уведомена за административното производство, с
което ѝ била осуетена възможността да защити правата и интересите си и
представи доказателства. Сочи, че разполага с издаден от психиатър документ,
съдържащ становище, че няма пречка да бъде водач на МПС. Моли съда да отмени
изцяло оспорената заповед. Претендира присъждане на съдебни разноски съобразно
представен списък на разноските.
Ответникът по жалбата – Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Търговище, редовно призован, не се явява,
но се представлява в съдебно заседание от надлежно упълномощения главен
юрисконсулт Л.Ж., която оспорва жалбата и моли за отхвърлянето ѝ.
Изтъква, че ЗППАМ е издадена от компетентен орган и при липса на нарушение на
процесуалния и материалния закон. Изтъква, че административният орган се е
съобразил с наличната медицинска документация, въз основа на която и с оглед
охраняване на обществения интерес е издал оспорената ЗППАМ. Счита, че не са
нарушени правата на жалбоподателката, тъй като в посочения в ЗППАМ срок същата
може да се яви на освидетелстване за психологическа годност и в случай на положителна
оценка, може да получи отнетото ѝ СУМПС.
В Определение №50/10.02.2023г. по
настоящото дело съдът е преценил жалбата като редовна и допустима по
изложените в съдебния акт съображения.
След преценка на становищата на страните и събраните по делото
доказателства, съдът приема за установени следните факти:
Видно от приетите материали по
административната преписка в ОДМВР – Търговище е постъпил писмен сигнал,
входиран под №363000-29211/11.11.2022г., в който подателят сочи данни за проява
на обществено неприемливо поведение на лицето И.Л.Г., като е приложил към
сигнала и копие на Експертно решение №3327 от заседание №175/09.11.2017г. на
Териториална експертна лекарска комисия към МБАЛ-Търговище. В сигнала се
твърди, че Г. е лекувана три месеца в психиатрично заведение, което лечение не
било за първи път, и се изразява опасение, че същата като водач на МПС
потенциално застрашава живота на другите участници в движението по пътищата. От
приложеното към сигнала ЕР на ТЕЛК към МБАЛ – Търговище, влязло в сила на
24.11.2017г., става ясно, че И.Г. е преосвидетелствана след преглед като
оценката на експертизата е за 75% ТНР с водеща диагноза : Биполярно афективно
разстройство, което е общо заболяване от 27.01.2003г., имащо алтернативно
протичане със сегашен депресивен период – умерено тежък, довело до значителна
социална дезадаптация. Приемайки подадения сигнал, Началник сектор „Пътна полиция“ – Търговище е изискал сведения
от „МБАЛ – Търговище“АД относно провеждани лечения на лицето Г.. С писмо
изх.№11-02-147/25.11.2022г.изпълнителният директор на „МБАЛ – Търговище“ АД е
отговорил, че лицето е лекувано еднократно в Психиатрично отделение към “МБАЛ
Търговище”АД с ИЗ № 18631 от 27.11.2006г. до 13.12.2006г. с диагноза-Биполярно
афективно разстройство умерена депресия, и същото фигурира в картотеката на
отделението, за което е приложено удостоверение. От последното е видно, че Г. е
записана в картотеката от ****г. В отговор на изпратено от административния
орган запитване, с писмо изх.№06-243-1/09.12.2022г. РЗИ – Търговище е изпратила
по преписката две експертни решения на ТЕЛК: влязло в сила на 24.11.2017г.ЕР №3327
от заседание №175/09.11.2017г. на ТЕЛК – Търговище, копие на което е приложено
към сигнала, и влязло в сила на 09.12.2022г.Експертно решение №3125 от
заседание №166/12.11.2020г. на Териториална експертна лекарска комисия към МБАЛ-Търговище,
с което по документи Г. е била преосвидетелствана и е дадена оценка 100% ТНР
без чужда помощ при водеща диагноза Биполярно афективно разстройство, а като
общо заболяване са описани : БАР с алтерантивно протичане със сегашен
депресивен период – умерено тежък, довело до значителна социална дезадаптация, захарен
диабет тип 2, артериална хипертония. По преписката е налице служебно издадена
справка за нарушител/водач, от която следва, че Г. е правоспособен водач на МПС
от 1996г.и е санкционирана с НП само за едно административно нарушение по ЗДвП,
извършено през 2016г., както и има издадена ЗППАМ от 2016г. Въз основа на
събраните по преписката документи е издадена оспорената по настоящото дело Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1292-000435 от
12.12.2022г., с която Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Търговище на
основание чл. 171 т.1 б. “а“ от ЗДвП е наложил на жалбоподателката принудителна
административна мярка : „временно отнемане на свидетелство за управление на
моторно превозно средство на водач до отпадане на основанието за това“. В мотивите
на заповедта са обсъдени постъпилия сигнал и събраната медицинска документация,
въз основа на които Началникът на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР -
Търговище е приел, че поради наличието на психиатрично заболяване И.Л.Г. не
отговаря на медицинските и психологически изисквания за водач на МПС.
Аргументирал се е с това, че описаното заболяване фигурира в Приложение № 2 към
чл.5 към Наредба № 3 от 11 май 2011 г. за изискванията за физическа годност към
водачите на моторни превозни средства и условията и реда за извършване на медицински
прегледи за установяване на физическа годност за водачите от различни
категории. В съдебно заседание е прието като доказателство приложеното към
жалбата писмено становище на д-р М. Г. – специалист психиатър, която на
05.01.2023г. е прегледала жалбоподателката по искане на последната и след като
е отразила, че лицето страда от Биполярно афективно разстройство и е на
поддържащо лечение като приема редовно назначената терапия, е дала заключение,
че към момента Г. е в ремисия и с оглед на заболяването няма пречка да бъде
водач на МПС.
Обсъдените доказателства
безспорно установяват, че жалбоподателката има психично заболяване - Биполярно
афективно разстройство, което датира от 2003г. и за което същата към момента на
издаване на процесната заповед е с оценка 100% ТНР без чужда помощ. Поради
заболяването си жалбоподателката фигурира в картотеката на Психиатрично
отделение към „МБАЛ – Търговище“АД и е лекувана в това отделение през 2006г.
Въз основа на установените факти и след съвкупната преценка на събраните
доказателства съобразно правомощията си по чл. 168 АПК и на основанията по чл.
146 АПК съдът прави следните правни изводи:
Оспореният административен акт - Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1292-000435 от
12.12.2022г., е издаден от компетентен административен орган - Началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Търговище.
Съгласно чл. 172 ал.1 ЗДвП ЗППАМ по чл. 171 т.1 ЗДвП се издава от ръководителите
на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от приложената по делото Заповед
№8121з-1632/02.12.2021г.на Министъра на вътрешните работи, със същата са
определени основните структури от МВР, които осъществяват контрол по ЗДвП, и
сред тях са Областните дирекции на МВР. Със Заповед №363з-2315/31.12.2021г.на
Директора на ОДМВР – Търговище въз основа на предходната заповед са
оправомощени длъжностни лица, които да издават ЗППАМ по чл. 171, т. 1, 2, 2а,
4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 от ЗДвП, сред които е и Началника на
сектор„Пътна полиция“ при ОДМВР-Търговище - за цялата територия, обслужвана от
ОДМВР-Търговище/т.1.3 от
заповедта/. Видно от Заповед №8121К-12617/28.10.2022г. и съставения въз основа
на същата Акт за встъпване в длъжност,
на 01.11.2022г. Д. С. С. е встъпил в длъжност Началник на сектор „Пътна полиция“ към отдел
„Охранителна полиция“ при ОДМВР-Търговище. Ето защо съдът приема, че оспорената
заповед е издадена от компетентен административен орган в рамките на делегираната
му материална и териториална компетентност.
Оспорената заповед е издадена при
спазване на предвидената в чл. 172 ал.1 ЗДвП форма, която съответства и на
принципното изискване на чл. 59 ал. 2 от АПК за писмена форма на индивидуалния
административен акт. Същата съдържа предвидените в чл. 59 ал.2 АПК реквизити и
предвид съдържанието ѝ е мотивирана, в какъвто смисъл е изискването на
чл. 172 ал.1 ЗДвП, поради което не е налице и отменителното основание по чл.
146 т. 2 от АПК.
При извършената служебна проверка
съдът не установи нарушения на административнопроизводствените правила, които
да представляват самостоятелно основание за отмяна на оспорения административен
акт съгласно чл. 146 т.3 АПК. Изтъкнатото в жалбата оплакване за допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се
в това, че административният орган не е извършил необходимата проверка, че
жалбоподателката не е била уведомена за административното производство и
съответно не е могла да защити интересите си в същото като представи
доказателства, съдът намира за неоснователно. Наложената с оспорената ЗППАМ
принудителна административна мярка има превантивен характер и цели да
предотврати извършването на административно нарушение. В административното
производство, приключващо със ЗППАМ, административният орган няма разписано от
закона задължение да уведомява адресата на заповедта преди издаване на същата с
оглед осигуряване на възможност за участие в производството и ангажиране на
доказателства. Водещият принцип при прилагане на ПАМ е бързото предприемане на
мерки по охраняването на обществения интерес от деяния, които биха причинили
вредни последици за обществото. Този принцип обосновава налагането на ПАМ,
която винаги има временен характер, като този характер и правото на жалба са
защитните средства на адресата на ЗППАМ. В случая административният орган е
извършил проверка, като не се е базирал само на приложения към сигнала
медицински документ, а е събрал и други по – актуални документи, с които е
обосновал издадената заповед. Предвид липсата в настоящото административно
производство на фигурите на заявител и заинтересовани страни, неприложимо се
явява задължението за уведомяване, разписано в чл. 26 АПК. С оглед естеството
на административното производство по издаване на ЗППАМ, а именно да се
предотврати извършване на административно нарушение по ЗДвП и по този начин да
се осигури живота или здравето на гражданите и да се защитят важни обществени
интереси, съдът не намира, че е следвало да се спазят изискванията по чл. 34
ал.1-3 АПК относно осигуряване възможност за участие на страните в
административното производство. В аналогичен смисъл е и регламентацията на чл.
34 ал.4 АПК. А и в случая, предвид липсата на заявител и заинтересовани лица,
качеството на страна жалбоподателката е придобила от момента на издаване на
оспорената ЗППАМ, като след този момент нейните права на страна са били
осигурени, същата е упражнила тези права надлежно, резултат на което и е
развилото се настоящо съдебно производство. Ето защо съдът намира, че не са
налице допуснати
съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, поради което липсва и отменителното
основание по чл. 146 т.3 АПК.
При преценка на събраните
доказателства съдът намира, че оспорената заповед е издадена в съответствие с
материалноправните разпоредби и с целта на закона. Налице са категорични и
безспорни доказателства, че жалбоподателката е с датиращо от години психично
заболяване – Биполярно афективно разстройство. Съгласно чл. 10 ал.1 от Наредба № 3 от
11.05.2011 г. за изискванията за физическа годност към водачите на моторни
превозни средства и условията и реда за извършване на медицинските прегледи за
установяване на физическата годност за водачите от различните категории, когато
лицето има някое от заболяванията или състоянията, посочени в приложение № 2,
общопрактикуващият лекар отбелязва в удостоверението по чл. 9, ал. 1, че лицето
подлежи на освидетелстване от ТОЛЕК. Според т.3 и 5 от Приложение № 2 „Заболявания
и състояния, при наличието на които свидетелство за управление на МПС се издава
само след освидетелстване от ТОЛЕК“ към чл. 5 от Наредба № 3 от 11.05.2011 г.
за изискванията за физическа годност към водачите на моторни превозни средства
и условията и реда за извършване на медицинските прегледи за установяване на
физическата годност за водачите от различните категории, следните психични
заболявания са основание за освидетелстване от ТОЛЕК с оглед издаване на СУМПС
: 1/тежки психични разстройства независимо дали са вродени
или причинени от заболяване, травма или неврохирургични операции и при
краткотрайни психози до оздравяване; 2/разстройства на личността и поведенчески
разстройства, водещи до силно влошаване на поведението, адаптивността и
възможността за преценка. Постъпилият сигнал и събраната при проверката
медицинска документация са обосновали извода на административния орган, че
жалбоподателката не отговаря като водач на МПС на медицинските и
психологическите изисквания, като в случая е налице несъответствие с
медицинските изисквания за физическа годност. Нормата на чл. 171, т.1, б. „а“ ЗДвП,
представляваща правното основание за издаване на оспорената заповед, предвижда налагането
на принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС“ на водач, за когото „видимо се установи, че не отговаря на
медицинските или психологическите изисквания - до отпадане на основанието за
това“. Хипотезата, при наличието на която може да се наложи посочената ПАМ, е установено
несъответствие с медицинските или психологически изисквания по отношение на водача
на моторно превозно средство. Законодателят е допуснал установяването на това
несъответствие да се извърши от лице без специални знания в областта на медицината,
което „видимо“ може да прецени по дадени признаци в поведението на водача
наличието на визираното несъответствие. Тази възможност по закон е предоставена
с оглед превантивния и преустановителен характер на принудителните
административни мерки, и тяхното бързо и внезапно прилагане с цел защита на
обществения интерес. Но законовата регламентация за видимо установяване не
следва да се тълкува ограничително като задължително изискване
административният орган да възприеме лично поведението на визирания водач на
МПС. „Видимо установяване“ означава, че този орган следва да установи
несъответствието въз основа на собственото си възприятие относно физическата
годност на водача. Това възприятие може да се базира на събрани документи, а не
задължително на лично видени от административния орган прояви от поведението на
водача на МПС. Противното тълкуване на разпоредбата не би съответствало на
целта на закона, регламентиращ прилагането на принудителни административни
мерки, тъй като би дало правно значение само на личните възприятия и субективни
преценки на органа, но не и на събраните и преценени от него документи,
отнасящи се до съответствието на водача с медицинските и психологически
изисквания. Ето защо съдът намира, че разпоредбата на чл. 171, т.1, б. „а“ ЗДвП
е приложима във всички случаи, когато са налице данни за поведение или
състояние на водача, несъответстващо на нормативно въведените изисквания, като
източникът на тези сведения може да е различен. В настоящия случай ПАМ е
наложена не в резултат на извършена проверка на водача при управление на МПС,
при която да е било видимо установено от контролния орган поведение в
отклонение от изискванията за физическа годност, а въз основа на постъпили и
събрани от други източници сведения, съдържащи се в официални документи, които обосновават
предположението, че лицето не отговаря на изискванията за водач на МПС. Съгласно
чл. 7 ал.4 от Наредба № 3 от 11.05.2011г., изд.от МЗ, водачите на МПС, на които
е наложена принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, буква
"а" от ЗДвП, преминават задължително прегледи при лекари със
съответна медицинска специалност за установяване на състоянието на зрителната
система, слуховата система, неврологичен статус, вътрешен статус и хирургичен
статус. Цитираната норма регламентира възможността на адресата на ПАМ да бъде установена
от съответните медицински специалисти годността му да бъде водач на МПС. Временният
характер на приложената ПАМ означава, че правото на адресата ѝ като водач
на МПС е временно ограничено до установяване по предвидения законов ред на
съответствието му с приетите медицински и психологически изисквания. По този
начин е гарантирано правото на защита на този адресат, което се реализира на
последващ етап след издаване на ЗППАМ, тъй като законодателят е дал приоритет и
засилена защита на обществения интерес. В т.см. е и Решение № 9114 от
25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3366/2012 г., VII о., докладчик съдията Т. В..
Представеното от жалбоподателката по настоящото дело становище от специалист –
психиатър датира от 05.01.2023г., т.е. след издаване на оспорената заповед,
поради което не оборва приетите и установени фактически и правни основания на
заповедта към момента на издаването ѝ – 12.12.2022г. При така изложените
мотиви съдът намира, че не са налице и отменителните основания по чл. 146 т.4 и
т.5 АПК.
Предвид изложеното съдът счита,
че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на
правомощията му, при липса на съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, в съответствие с материалните
разпоредби и целта на закона, поради което не са налице основания за отмяната
му по смисъла на чл. 146 АПК и подадената срещу същия жалба следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Относно отговорността за разноски – относно тази отговорност се прилагат правилата
на чл. 143 АПК. Предвид изхода на делото – отхвърляне на жалбата, приложима в
случая е разпоредбата на чл. 143 ал.3 АПК, съгласно която при отхвърляне на
оспорването, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал
повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение,
определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. Предвид липсата на
направена претенция от ответната страна за присъждане на разноски, съдът не
следва да се произнася по този въпрос.
Водим от горното и на основание
чл. 172 ал.2 предл.посл. АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата
на И.Л.Г. ***, ЕГН – **********, против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1292-000435 от
12.12.2022г., издадена от Началника на Сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР-Търговище, с която на жалбоподателката е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „а“ от Закона за движение по
пътищата „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до отпадане
на основанието за това“.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на
страните чрез връчване на препис от решението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: