О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 3892 Година 28.10.2019 Град
С.
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД
XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и осми
октомври Година
2019
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р. гражданско дело номер 4149 по описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
След
изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответникът, чрез пълномощник,
е подал писмен отговор, съгласно чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата
молба е редовна, а предявеният с нея иск допустим.
Като
неоснователно следва да се отхвърли възражението на ответника в отговора му за
местна неподсъдност на делото на Старозагорския районен съд и искането му за
изпращането му на С. районен съд, където твърди, че е неговото седалище. Според
нормата на чл. 115, ал. 1 ГПК, иск за вреди от непозволено увреждане може да се
предяви и по местоизвършване на деянието, а именно
такъв е и предявеният от ищцата иск по чл. 45 ЗЗД по делото за вреди от
непозволеното й увреждане от ответника, изразяващо се в твърдяната злоупотреба
с процесуалното му право на подаване на молба за образуване на посоченото в
исковата й молба изпълнително дело по описа на Ч.К.А. с кантора в С. и район на
действие - района на Старозагорския окръжен съд. Поради това местоизвършването на описаното в исковата й молба увреждащо
деяние е в С.. Тази норма е специална и урежда особена местна подсъдност на
такива дела, като процесното. Поради това дерогира общата местна подсъдност по чл. 105 и чл. 108, ал.
1, изр. 1 ГПК, на която ответникът е основал възражението си. Поради това
местно компетентен да разгледа и реши предявеният от ищцата иск по делото е
именно сезираният с него Старозагорски районен съд, а не посоченият от
ответника С. районен съд (чл. 115, ал. 1 ГПК). Възражението
му за местна неподсъдност на делото на Старозагорския районен съд, е
неоснователно и като такова следва да се отхвърли.
За
изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства,
представените с исковата молба писмени документи, каквито с отговора не са
представяни по делото.
Следва
да се даде възможност на ответника, най-късно в насроченото за разглеждане на
делото съдебно заседание да уточни неясното си оспорване в отговора на
подписите на ищцата, като посочи точно по номер и дата платежното нареждане и
договора за правна защита и съдействие, под които твърди, че са положени, едва
след което в същото заседание съдът ще се произнесе по необходимостта от
проверка на тяхната автентичност, ако и представилата ги ищца заяви, че ще се
ползва от същите (чл. 193, ал. 2 ГПК).
Следва
да се даде възможност на ответника, най-късно в насроченото за разглеждане на
делото съдебно заседание и да допълни непълното си искане за задължаване на
ищцата, като посочи точно по номер и дата оригиналите на договора за правна
защита и съдействие и платежното нареждане, които твърди, че се намират у нея и
се иска от съда да я задължи да представи, едва след което в същото заседание
съдът ще се произнесе по това му искане.
Следва
да се даде възможност и на ищцата, най-късно в насроченото за разглеждане на
делото съдебно заседание, да направи искането си за изискване и прилагане на изп.дело № - на Ч.К.А., в изискуемата се от чл. 192 ГПК
форма – с писмена молба, с препис за това трето неучастващо в делото лице, в
която да бъде посочено точно делото/документите, които се намират у него и се
иска от съда да го задължи да представи, като посочи и дали е приключило това
изпълнително дело, едва след което в същото заседание съдът ще се произнесе по
това искане.
Доколкото
страните нямат искания за събиране на други доказателства, делото следва да се
внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с
препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за
доклад на делото, а на ищеца следва да се изпрати и препис от отговора на ответника.
Страните следва да се приканят към постигане на спогодба по делото, като им се
разяснят преимуществата й.
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователно възражението на ответника в отговора за местна неподсъдност
на делото на Старозагорския районен съд и искането му за изпращането му по местна
подсъдност на С. районен съд.
ПРИКАНВА
страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко
доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез
взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите
си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи половината от
дължимата се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността
да разрешат спора си и чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.
СЪОБЩАВА
на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които
произтичат претендираните от ищцата вземания, са
посочени в исковата й молба и изразяват по същество в това, че с решението по
в. гр.д. № 287/2016 г. на Районен съд П., била осъдена да заплати на ответника
15.27 лева съдебно-деловодни разноски за изготвяне на съдебно-счетоводна
експертиза и квалифицирана процесуална защита от един адвокат съразмерно с
отхвърлената част от иска. На 13.03.2018 г., в изпълнение на осъдителните
актове, заплатила по сметка на ответника сумата от общо 171.27 лева, която представлявала
сбора на разноските, за които била осъдена да заплати, с първоинстанционното
и въззивното решение. За извършеното плащане била издадена
вносна бележка № 87100-045-010864/13.03.2018 г. от С., в която, като основание
за превода, било посочено плащането на разноски по първоинстанционното
гр.дело и въззивното гр.дело. Независимо от
действията й, ответникът се снабдил с изпълнителен лист № 105/14.03.2018 г.,
издаден от Районен съд П., който бил издаден след извършена констатация, че решението
по гр. д. № 287/2016 г. на Районен съд П. и решението по в.гр.д. № 3002/2017 г.
на Окръжен съд П., подлежали на изпълнение. На 16.05.2018 г., въз основа на
издадения изпълнителен титул и подадена молба пред Ч.К.А., с район на действие
Окръжен съд С., било образувано изп.дело № - с взискател ответника и длъжник тя. За образуваното
изпълнително дело получила покана за доброволно изпълнение, от която
установила, че към 17.05.2018 г., общото й към ответника било в размер на 926.03
лева, както и че изпълнителното производство било образувано въз основата на
подлежащите на изпълнение две процесни решения, по
които вече тя извършила плащане. В поканата било отбелязано, че бил наложен
запор върху вземането за трудово възнаграждение. Поради тези обстоятелства потърсила
съдействие от адвокат, за което бил сключен договор за правна защита и
съдействие от 07.06.2018 г., с предмет „защита, процесуално представителство и
съдействие на длъжника по изп. дело № 438/2018 г. по
описа на Ч.К.А., с рег. № - в КЧСИ" и адвокатско възнаграждение в размер
на 420 лева, заплатено в брой. Въз основа на породилото се договорно
правоотношение било изготвено и депозирано възражение с вх. № 8081/15.06.2018
г., в което била представена фактическата обстановка и били изложени правни
аргументи, водещи до извода, че изпълнителното дело било образувано
недобросъвестно, при противоречие с добрите нрави и при явна злоупотреба с
право. Отправена била молба за прекратяването му на осн.
чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК. Към възражението била приложена вносна бележка №
87100-045-010864/13.03.2018 г. от С.. Копие от възражението било изпратено за
становище до взискателя и неговия пълномощник по
делото, но въпреки, че то било получено, по делото не било депозирано
становище. Въз основа на представените доказателства изпълнителното производство
било прекратено. От описаната фактическа обстановка можел да се направи логичен
извод, че действията на ответника представлявали явна злоупотреба с процесуално
право. Това заключение следвало от факта, че към датата на образуване на
изпълнителното дело - 16.05.2018 г., тя вече му била заплатила сумата, за която
била осъдена. От датата на плащането й на 13.03.2018 г. до образуване на
изпълнителното дело били изминали два месеца, който период бил достатъчно
дълъг, за да можел ответникът да извърши справка по сметките си и открие, че било
налице постъпление с основание двете граждански дела по които била осъдена. На
практика, снабдяването с изпълнителен лист и образуването на изпълнително дело били
правомерни действия, но в случая били извършени при липсата на изпълнително
основание, което водело до извода, че мотивът им за извършване целял
неправомерен резултат, а именно увреждането й. Това съждение базирала на
последиците, които били настъпили от образуваното изпълнително дело, а именно
създаване на дълг неин дълг, въз основа на задължение, което не била дължала.
Поради наличието на тези предпоставки, за нея възникнала нуждата от правно
съдействие, за което платила адвокатски хонорар от 420 лева. Поради липсата на
механизъм в изпълнителното производство, по който длъжникът да възстановял
сторените от него разноски, в случай, че производството се окажело образувано
неоснователно, то настоящото производство се явявало единствената процесуална
възможност за нея, по пътя на която можела да удовлетвори възникналото в нейна
полза вземане за сторените й имуществени вреди. В този смисъл било и посоченото
в исковата й молба решение на ВКС, което цитира. Описаната фактическа
обстановка доказвала по безспорен начин факта на злоупотребата с процесуално
право, изразяваща се в иницииране на изпълнително дело без наличие на
изпълнително основание поради факта, че към момента на образуване на
изпълнителното дело дългът бил изплатен, което било видно от вносна бележка №
87100-045-010864/13.03.2018 г. от С.. Безспорно по делото било и заплащането на
адвокатското възнаграждение в размера, в който бил посочен. Съгласно т. 1 от TP
№ 6/06.11.2013 г. на ОСГТК, направеното плащане в брой и отразено в договора за
правна защита и съдействие, придавало на последния характер на разписка за
заплатената сума. За наличието на причинна връзка между обедняването на патримониума й и неоснователно образуваното изпълнително
дело се съдело от предмета на договора за правна защита и съдействие от
07.06.2018 г., въз основа на който било направено плащането, а именно - защита,
процесуално представителство и съдействие на длъжника по изп.
дело № 438/2018 г. по описа на Ч.К.А., с рег. № - в КЧСИ. Посочената съдебна
практика и описаната фактическа обстановка подкрепяли наличието на претендираната имуществена вреда, поради което искът й бил
доказан по основание и размер. По отношение на местната му подсъдност, според
чл. 115, ал. 1 ГПК и съдебната практика, по иск за обезщетение при непозволено
увреждане, пострадалото лице имало възможност да го предяви по местоизвършване на деянието. За местоизвършване
се считало всяко място, на което се е осъществил елемент от фактическия състав
на направомерното деяние. Избраната от ищеца
подсъдност обвързвала съда и той не можел да препраща делото на друг
алтернативно компетентен съд. В този дух била посочената в исковата й молба практика.
Елементи от фактическия състав на неправомерното деяние били образуване на
изпълнителното производство пред компетентния орган и всяко последващо
изпълнително действие. Изп. дело № - г. по описа на Ч.К.А.,
с район на действие Окръжен съд С., било образувано в С., където било седалището
на кантората му. За нея възниквала процесуалната възможност да предяви
настоящия иск пред Районен съд С., който бил местно компетентен да го разгледа
и реши.
Искането
е да се осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 420 лева за обезщетение
на причинените й имуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващи се в
заплатен адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие от
07.06.2018 г., за защитата й и процесуалното й представителство по
неоснователно образуваното изп.д. № - на Ч.К.А. и
законна лихва върху тази сума от подаване на исковата молба до изплащането й,
както и сторените по делото разноски.
Правната
квалификация на предявения иск е нормата на чл. 45 ЗЗД.
С
подадения в срок отговор ответникът възразявал срещу подсъдността на спора на
основание чл. 105 и чл. 108 ГПК, тъй като исковата молба била предявена пред
настоящия съд, а според чл. 108 ГПК, исковете срещу юридически лица се
предявявали пред съда по седалището им, а в случая неговото такова било в района
на С. районен съд, поради което моли делото да бъдело прекратено пред настоящия
съд и изпратено на С. районен съд. Исковата молба била допустима,
но предявените искове били неоснователни, поради което оспорвал същите по
основание и размер, и моли съда да ги отхвърли като неоснователни. Оспорвал
твърденията в исковата молба, както и тези, че действал недобросъвестно.
Напротив. Ищцата действала недобросъвестно, тъй като на първо място следвало да
го уведоми, че била извършила плащане, както и че такова не било извършено от нея,
поради което оспорвал подписа на платежното нареждане представено към исковата
молба. Подписът в него не бил неин, като моли съда да бъдело открито
производство по оспорване на частен документ и оспорвал истинността на подписа,
като твърдял, че същият не бил на ищцата. На следващо място оспорвал и подписа
в договора за правна защита и съдействие, като отново твърдял, че подписът за
клиент и упълномощител не бил неин, като в тази връзка отново оспорвал
истинността на документа, като моли да бъдело открито производство по оспорване
на истинността на частен свидетелстващ документ. Отделно от това в случая дори
и да се приемело, че твърденията й били верни, то същата действала
недобросъвестно, тъй като адвокатският хонорар бил силно завишен - при
материален интерес от 171.27 лева, уж бил уговорен такъв в размер на 420 лева.
Хонорарът бил прекомерен и уговорен, за да можела впоследствие да го иска в по-голям
размер от минималния такъв, който бил
250 лева. Такива действия били недобросъвестни и не следвало да се тълкува и
приема, че ищцата действала добросъвестно. Съгласно чл. 3 ГПК страните били
длъжни да упражняват правата си добросъвестно и съобразно добрите нрави, само
тогава предявяването на иск било правомерно. Ищецът отговарял за разноските по
делото при недопустимост или неоснователност на предявения иск, но неговата
отговорност била ограничена до тези рамки само когато правото на иск било
упражнено добросъвестно. Налице ли било злоупотреба с правото на иск, ищецът
отговарял на общо основание за всички преки и непосредствени имуществени
(претърпени загуби и пропуснати ползи) и неимуществени вреди. В случая не било
налице такова недобросъвестно поведение на ответника. Отговорността за разноски
също била деликтна, но тя била уредена като
ограничена обективна отговорност за вредите от предявяването на неоснователен
или недопустим иск и включвала само внесените такси и разноски по
производството, както и възнаграждението за един адвокат - но не такъв, който
да бил прекомерен. Отговорността за разноски била ограничена, защото не включвала
всякакви други разходи и пропуснати ползи от страната по делото. В случая дори
твърденията на ищцата да били истина, то същата щяла да бъде добросъвестна, ако
бил уговорен един нормален хонорар за изготвяне на възражението. По изложените
съображения моли съда да отхвърли изцяло предявения иск и осъди ищцата да му заплати
направените деловодни разноски.
Тежестта
за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства се разпределя
между тях по делото, както следва: ищцата носи тежестта да докаже по делото всички
обстоятелства, твърдени в исковата й молба, тъй като на тях е основала
предявения иск, а ответникът носи тежестта да докаже по делото всички
обстоятелства, твърдени в отговора му, тъй като пък на тях той е основал
възраженията си срещу основателността на този иск.
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: покана за
доброволно изпълнение; изпълнителен лист № 105/14.03.2018 г.; договор за правна
защита и съдействие; възражение; и вносна бележка от 13.03.2018 г.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на ответника, най-късно в насроченото за разглеждане на делото
съдебно заседание да уточни неясното си оспорване в отговора на подписите на
ищцата, като посочи точно по номер и дата платежното нареждане и договора за
правна защита и съдействие, под които твърди, че са положени, едва след което в
същото заседание съдът ще се произнесе по необходимостта от проверка на тяхната
автентичност, ако и представилата ги ищца заяви, че ще се ползва от същите.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на ответника, най-късно в насроченото за разглеждане на делото
съдебно заседание да допълни непълното си искане за задължаване на ищцата, като
посочи точно по номер и дата оригиналите на договора за правна защита и
съдействие и платежното нареждане, които твърди, че се намират у нея и се иска
от съда да я задължи да представи, едва след което в същото заседание съдът ще
се произнесе по това му искане.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на ищцата, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно
заседание, да направи искането си за изискване и прилагане на изп.дело № - на Ч.К.А., в изискуемата се от чл. 192 ГПК
форма – с писмена молба, с препис за това трето неучастващо в делото лице, в
която да бъде посочено точно делото или документите, които се намират у него и
се иска от съда да го задължи да представи, като посочи и дали е приключило
това изпълнително дело, едва след което в същото заседание съдът ще се
произнесе по това искане.
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 27.11.2019 г. от 15.00
часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото
определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на ответника.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано само в частта му, с
която се отхвърля възражението на ответника за местна неподсъдност на делото, с
частна жалба пред Старозагорския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването
му на страните, а в останалата му част - не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: