Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София,
01.09.2025
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски
съд, Гражданско отделение, IV-Г с-в, в публичното заседание на тринадесети февруари през
2024 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ М.
Мл.с. БИЛЯНА СИМЧЕВА
при секретаря Нина
Светославова, като разгледа докладваното
от съдия Александрова гр.д.№ 5175 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С
решение № 263695 от 04.11.2019 г. СРС, 82 с-в, по гр.д.№ 4872/2015 г. е осъдил „С.в.“
АД, „Г.“ ООД и „Т.Н.Б.“ ЕООД да заплатят солидарно на Г.Д.Д.
по предявения от нея частичен иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 вр. чл.52 ЗЗД сумата от 1 500 лв., представляваща част от вземане в общ размер на
50 000 лв.-обезщетение за неимуществени вреди в резултат на пропадането й
на 03.02.2014 г. в необезопасен изкоп за изграждане на канал в гр.София, ул.
„Боянски възход“ със законната лихва от датата на увреждането-03.02.2014 г. до
окончателното плащане.С решението „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД е осъдено да
заплати на „Т.Н.Б.“ ЕООД по предявения от него обратен частичен иск с правна
квалификация чл.171, ал.1 ЗУТ вр. чл.229 вр. чл.223, ал.1 и ал.4 КЗ /отм./
застрахователно обезщетение по договор за задължителна застраховка
„Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството“ по
застрахователна полица № 212213151000316/05.11.2013 г. следните суми, които
ищецът е осъден да заплати на увреденото лице: обезщетение за неимуществени
вреди в резултат на непозволено увреждане, настъпило на 03.02.2014 г. в гр.София, ул. „Боянски възход“-част от
вземане в общ размер на 50 000 лв. със законната лихва от 03.11.2015 г. до
окончателното плащане; присъдени на увреденото лице съдебни разноски в размер
на 520 лв. ПРИ УСЛОВИЕ, че сумите бъдат заплатени от „Т.Н.Б.“ ЕООД на Г.Д.Д., като е отхвърлил частично иска-в частта относно
искането за присъждане на застрахователно обезщетение, съизмеримо със законната
лихва върху процесната част от обезщетението за неимуществени вреди в размер на
1 500 лв.-за периода от 03.02.2014 г. до 02.11.2015 г., както и по
отношение на част от присъдените на увреденото лице съдебни разноски в размер
на 2 500 лв., а „Х.З.“ АД е осъдено да заплати на основание чл.229 вр.
чл.223, ал.1 и ал.4 КЗ /отм./ на „Т.Н.Б.“ ЕООД по предявения от него в
условията на евентуалност обратен частичен иск застрахователно обезщетение по
договор за застраховка по застрахователна полица №
00000172405501000013/10.01.2014 г. за суми, които ищецът е осъден да заплати на
увреденото лице във връзка със застрахователно събитие, настъпило на 03.02.2014
г. в гр.София, ул. „Боянски възход“: присъдени на увреденото лице съдебни
разноски в размер на 2 500 лв. ПРИ УСЛОВИЕ, че сумата бъде заплатена от „Т.Н.Б.“
ЕООД на Г.Д.Д..
Срещу
така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника „С.в.“ АД с
твърдения, че същото е постановено в противоречие с материалния закон и е
необосновано.Въззивникът твърди, че по делото не е
установено по безспорен начин, че изкопът не е бил обезопасен, тъй като двама
от свидетелите дават показания за наличието на укрепителни и обезопасителни
средства съгласно, но съдът не ги е кредитирал.Позовава се на ТЕ на вещото лице
С., който твърди, че 50 см от улицата са били свободни за преминаване на
пешеходци и тя е била маркирана чрез метални парапети, ограждащи изкопа.Вещото
лице Г.е посочило в заключението, че е имало предпазна ограда от метални
мрежести пана с дължина 2-2-5 и височина 1.1-1.2 м, стабилизирана с бетонови
стъпки, като това се потвърждава и от тройната ТЕ и от представения снимков
материал.За обекта има и издадено разрешение за ползване, като в документацията
е записано, че строежът е извършен съгласно изискванията на ЗУТ и в
съответствие с издадените строителни книжа.Недоказани са и твърденията, че
инцидентът е настъпил на посочената от ищцата дата и час.Оспорва и присъдения
размер на обезщетението като прекомерен.Поддържа, че в конкретния случай не
може да бъде ангажирана отговорността на представляваното от него
дружество.Моли съда да отмени решението в обжалваната от него част и да
отхвърли иска.
Постъпила
е въззивна жалба и от „Г.“ ООД срещу първоинстанционното
решение в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на ищцата сумата от
1 500 лв.-обезщетение за неимуществени вреди с оплаквания, че в посочената
част решението е неправилно и необосновано.Твърди, че по делото не е
установено, че изкопът е бил необезопасен или неукрепен, като твърди, че от
събраните гласни доказателства и технически експертизи е установено, че изкопът
е бил ограден с ограда на бетонни крачета, каквито твърдения има в исковата
молба, а от показанията на свидетелите П.С. и М.Л.е установено, че изкопът е
бил сигнализиран със сигнални лампи, които са били премахнати на сутринта след
инцидента.Позовава се и на констатациите на вещото лице В.К..Излага твърдения
за недоказаност на механизма на увреждането, като поддържа, че от
съдебно-геоложката експертиза е установено, че при дълбочина на изкопа от 2-2,5
м въпреки липсата на укрепване не може да се получи пропадане.Оспорва като
необоснован извода на първоинстанционния съд за наличие на обрушване на откоса,
което е причинило пропадането на десния крак на ищцата и счупването на левия й крак.Въззивникът твърди, че от приетата МЕ на в.л. К.е
установено, че е възможно левият глезен да е счупен при пряко натоварване на
лявата глезенна става с цялото тегло на човека,
поради което твърденият от ищцата механизъм е недоказан.Моли съда да отмени
решението в обжалваната от него част и да отхвърли иска.Претендира разноски.
Първоинстанционното
решение е обжалвано и от „Т.Н.Б.“ ЕООД в частта, с която са уважени исковете
срещу него.Въззивникът излага оплаквания, че
първоинстанционният съд е изградил изводите си само въз основа на показанията
на един свидетел-Т.и е приел, че са налице две нарушения на проектната
документация и неправилно не е кредитирал показанията на свидетелите Л.и С.,
които заявяват, че изкопът е бил укрепен и означен със светлинна
сигнализация.Твърди, че са налице противоречия в свидетелките показания относно
факта дали процесният изкоп е бил укрепен и дали му е била поставена светлинна
сигнализация.Поддържа, че твърденията на ищцата, че е пострадала на процесния
изкоп, са опровергани от заключението на съдебно-геоложката експертиза на
вещото лице Ф., съгласно което за да се свлече откоса на изкопа, е необходимо
прилагане на допълнителен товар от 1,8 тона/кв.м., каквото натоварване не може
да се приложи от преминаването на един човек в близост до ръба на строителния
откос.Моли съда да отмени решението в обжалваната от него част и да отхвърли
иска.
Ответницата
по въззивните жалби-Г.Д.Д.
оспорва същите.Изразява становище, че изложените в тях оплаквания са неоснователни.Твърди,
че по делото е доказано, че процесният изкоп не е бил укрепен и обезопасен в
съответствие със законовите изисквания.Поддържа становище, че съдът детайлно е
обсъдил заключението на съдебно-геоложката експертиза и правилно е приел, че то
не променя крайния извод, че техническата причина за настъпване на злополуката
е липсата на вертикално укрепване на изкопа, обезопасяване на пешеходния проход
покрай него по нужния начин и липсата на светлинни сигнализации, като в случая
не става въпрос за свличане на голяма земна маса, а за обрушване или откъртване
на отделни парчета.Правилно съдът е приел, че механизмът на процесната травма е
доказан от показанията на свидетелите Т.и В.и от заключенията на двете МЕ.Твърди,
че свидетелят Т., който е оказал първа помощ на ищцата непосредствено след
падането, има преки впечатления и не е заинтересован от изхода на спора и че
показанията му са в съответствие с
приетите по делото три ТЕ.Правилно съдът не е кредитирал показанията на
свидетелите С. и Лю., първият от които е служител на
„Г.“ ООД и по отношение на него е налице заинтересованост от изхода на спора, а
вторият е имал среща с управителя на посоченото дружество.Показанията на
посочените свидетели противоречат на тези на свидетеля Т.и на приетите три ТЕ,
които са изготвени въз основа на целия доказателствен
материал.Вещото лице С. заявява, че изкопът не е бил обезопасен или е бил
обезопасен неправилно, както и че не е извършено необходимото укрепване, в
противен случай не би се стигнало до процесната злополука.До този извод е
стигнало и вещото лице Георгиев, което допълва, че не е имало сигнализиращи
лампи с мигаща жълта светлина по нормативните изисквания и съгласно
инвестиционния проект и ПБЗ, а площите, върху които са извършени ремонтните
дейности, не са били осветени в тъмната част на денонощието по същите
изисквания и злополуката е могла да бъде предотвратена чрез плътно вътрешно
вертикално укрепване на изкопа.Твърди, че съдът подробно е обсъдил и тройната ТЕ,
от която също става ясно, че изкопът не е бил укрепен.Установено е също, че
пътеката за преминаване на пешеходци е била много тясна-максимум 40 см, като е
трябвало да се преминава само през едната страна.Правилно съдът е посочил, че
не става въпрос за свличане на голяма земна маса, а за обрушване или откъртване
на отделни парчета.Моли съда да потвърди обжалваното решение.
Третите
лица-помагачи-„ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД и „ЕИГ РЕ“ ЕАД /с предишно
наименование „Х.З.“ АД/ не изразяват становище по въззивните жалби.
Съдът,
като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Районният
съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД.Ищцата- Г.Д.Д.
твърди, че на 03.02.2014 г. около 19,50 ч., в гр.София,
движейки се по ул. „Боянски възход“ към дома й, находящ се на № 45, се е подхлъзнала
и е паднала в изкопан по-рано през деня от „С.в.“ АД ров за изграждане на
канал.Твърди, че изкопът е бил голям, дълбок, по цялата широчина на улицата,
като е било оставено място за преминаване около 30 см и същият е бил
необезопасен.Инцидентът е настъпил през тъмната част на денонощието и почти
нищо не се е виждало.Ищцата е започнала да преминава по тясната пътечка, за да
заобиколи изкопа, но тъй като почвата е била рохкава и мокра, изкопът не е бил
укрепен, десният й крак е потънал в пръстта, парче от нея се е откъртило и тя е
пропаднала с десния си крак в рова, а левият й крак се е подвил и усукал,
изпукал е и се е появила остра болка.Ищцата е успяла да се задържи с ръце за
металните ограждения и да извика помощ, на което са се отзовали съседи.След
инцидента мястото е било обезопасено от нейни съседи, които са поставили дъски
върху пътеката, за да може да се преминава. Непосредствено след събитието
ищцата е била приета в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ със силна болка в областта на лява
глезенна става.След проведени изследвания и
консултации й е била поставена диагноза „закрито счупване на лява глезенна става и напълно разместване на лява горна скочна става“.Това е наложило извършването на оперативни
процедури -кръвна репозиция и поставяне на остеосинтеза с 1/3 тубуларна
плака с 8 отвора и 7 винта на левия фибуларен малеол, както и кръвна репозиция
и поставяне на остеосинтеза с 2 винта на медиалния малеол.Възстановяването й е продължило в домашни условия,
като за нея са се грижели съседи и близки.В продължение на около два месеца тя
е била на постелен режим, тъй като не е трябвало да натоварва увредения крак и е
ползвала чужда помощ за ходене до тоалетна, за къпане, за домакинска работа.На
третия месец е започнала да стъпва, а в края на четвъртия месец- да излиза от
дома си.На 14.10.2014 г. е била извършена нова операция за екстрахиране на остеосинтезния материал, като е извършена остеотомия с остеопластика.Към
момента на предявяване на иска ищцата продължавала да ползва помощни средства
при ходене-канадка, възстановяването й продължава, предстои й операция за
отстраняване на останалите остеосинтезни средства.Твърди,
че пострадалият крайник все още я боли- особено при умора, промяна на времето,
дори при леко натоварване, често се подува, както и че уврежданията са довели
до силни и продължителни болки и затруднения на придвижването й.Твърди, че „С.в.“
АД носи отговорност като възложител на обекта въз основа на разрешение за
строеж № ВиК-84/09.10.2013 г. на СО- район „Витоша“.Вторият ответник-„Г.“ ООД отговаря
съгласно чл.163, ал.2, т.1 вр. чл. 169, ал. 1, т. 3 ЗУТ като строител, тъй като
неспазвайки правилата за опазване живота и здравето на хората, е допуснал
увреждането й.Ответникът „Т.Н.Б.“ ЕООД носи отговорност на основание чл. 168,
ал.1,т. 5 ЗУТ като лице, упражняващо строителен надзор.Ищцата излага твърдения,
че преди започването на строежа и след направата на изкопа не са били изпълнени
изискванията на ЗУТ, Наредба № 3/16.08.2010 г. за временната организация и
безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по
пътищата и улиците и Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи.Моли съда да осъди ответниците
„С.в.“ АД, „Г.“ ООД и „Т.Н.Б.“ ЕООД да й заплатят
солидарно сумата от 1 500
лв., представляваща частичен иск от вземане в общ размер на 50 000 лв.-обезщетение
за неимуществени вреди в резултат на пропадането й на 03.02.2014 г. в
необезопасен изкоп за изграждане на канал на посочения адрес със законната
лихва от датата на увреждането- 03.02.2014 г. до окончателното изплащане на
сумата.
С отговора на исковата молба ответникът
„С.в.“ АД оспорва иска с твърдения, че ровът е бил обезопасен с метални
ограждения, които са били допълнително подсилени и укрепени, като
разположението им спрямо рова и пътеката възпрепятствало каквато и да била
интервенция на движещите се в близост до рова и пропадането им в него.Твърди, че
пътеката е била обезопасена и е позволявала
нормално придвижване, като липсват следи от пропадане на земна маса.Оспорва размера
на претендираните вреди, както и наличието на причинно-следствена връзка между
тях и твърдяното противоправно поведение.
Ответникът „Г.“ ООД оспорва иска с
твърдения, че изкопът е бил обезопасен с метални заграждения, допълнително
подсилени и укрепени, наличието на които прави невъзможно пропадането на
човешки крак по ръба на изкопа,
съответно пропадането му в изкопа.Оспорва твърдението, че оставената за
преминаване пътека между загражденията на рова и оградата на къщата, пред която
е бил извършен изкопът, е била непроходима до настилането й с дъски от съседи
на ищцата, както и че същата е била широка 30 см.Оспорва размера на претендираните вреди, наличието на противоправно
поведение и причинна връзка между вредите и поведението на ответника.
Ответникът „Т.Н.Б.“ ЕООД оспорва, че
увреждането на ищцата е настъпило по описания от нея начин.Излага твърдения, че
изкопът е бил обозначен със сигнални ленти и обезопасен с метални ограждения,
които са били допълнително подсилени и укрепени и са били така ситуирани, че да
не позволяват настъпване на описания от ищцата механизъм на непозволено
увреждане.Оспорва настъпването на твърдяното увреждане на здравето на ищцата,
респ. че то е в причинно-следствена връзка с описания инцидент.Поддържа становище,
че не е налице негово виновно противоправно поведение, което да е в
причинно-следствена връзка с описания инцидент.
Ответникът „Т.Н.Б.“ ЕООД е предявил
обратен иск срещу „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД при условие, че бъде уважен
първоначалния иск срещу него, за сумата от 1 500 лв.-частичен иск при
пълен размер на иска от 50 000 лв. със законната лихва от настъпване на
застрахователното събитие до окончателното изплащане, представляваща
застрахователно обезщетение по застраховка „Професионална отговорност на
участниците в проектирането и строителството“ по полица №
212213151000316/05.11.2013 г.При условията на евентуалност-при отхвърляне на
предявения обратен иск срещу „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, е предявил обратен
иск срещу „Х.З.“ АД за стойността на уважената искова претенция по
първоначалния иск като застрахователно обезщетение по застраховка „Отговорност
на юридически лица и еднолични търговци“ съгласно полица №
00000172405501000013/10.01.2014 г.
Ответникът по обратния иск-„ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД оспорва
същия.Твърди, че изкопът е бил обозначен със сигнални ленти и обезопасен с
метални ограждения, които са били допълнително подсилени и укрепени и ситуирани
така, че да не позволяват настъпването на описания в исковата молба механизъм
на увреждане.Твърди, че мястото за преминаване е било безопасно и с ширина
повече от 50 см, както и че по изкопа на следващия ден са липсвали следи от
пропадане на земна маса и от обезопасяване на местопроизшествието от други
лица.Направил е възражение за
съпричиняване от страна на ищцата за настъпване на вредоносния резултат, тъй
като тя не е съобразила поведението си с маркировката и обезопасяването на
изкопа и е проявила груба небрежност при преминаването покрай него.Оспорил е и
размера на претендираното обезщетение.Не оспорва обстоятелството, че към
датата на настъпване на твърдяното събитие между него и „Т.Н.Б.“ ЕООД е бил в
сила договор за задължителна застраховка „Професионална отговорност на
участниците в проектирането и строителството“, като твърди, че в
застрахователния договор е уговорено, че застрахованият участва в
обезщетяването на всяка причинена вреда, като поема за своя сметка 10 % от
размера на всяко обезщетение, но не по-малко от 2 500 лв.
Ответникът по обратния иск-„Х.З.“ АД е
оспорва иска с твърдения, че не са
представени доказателства за извършено от дружеството правонарушение, което да
е в пряка и непосредствена причинна връзка с претендираните от ищцата
увреждания.Твърди, че липсват доказателства, че при започване и по време на
осъществяване на процесния строеж не са били спазени изискванията за
здравословни и безопасни условия на труд, установени със ЗУТ и Наредба №
2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд при извършване на строителни и монтажни работи, нито са представени
влезли в сила актове на компетентните органи за установяване на нарушение
от „Т.Н.Б.“ ЕООД при изпълнение на
посочения строеж.Поддържа становище, че не са представени доказателства, че
ищцата е пострадала точно на мястото на процесния строеж по описания
начин.Оспорва иска и по размер.Не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение с ищеца по обратния иск, като твърди, че отговорността на
застрахователя е ограничена само по отношение на онези писмени претенции, които
са предявени в срока на действие на застрахователния договор, а в случая
първоначалната и обратната искови молби са предявени след изтичане на този
срок.Прави възражение, че при наличие на два застрахователни договора при
еднакви покрити застрахователни рискове всеки застраховател отговаря в такава
пропорция, в каквато сключената с него застраховка се отнася към общата
застрахователна сума на всички застраховки.
На
06.06.2013 г. е подписан договор № 5842/06.06.2013 г. между „С.в.“
АД-възложител и „Г.“ ООД-изпълнител, по силата на който възложителят е
възложил, а изпълнителят се е задължил да извърши услугите, предмет на
обществената поръчка-„Изпълнение на инвестиционни проекти по канализационната
мрежа, както и реконструкция на части от водопроводната мрежа в случаите когато
това е предвидено с инвестиционен проект- зона Юг“ с № ТТ001093.Съгласно р-л V,
чл.1.2.1, б. „в“, „г“ и „ж“ при изпълнение на дейностите по договора
изпълнителят отговаря за изпълнение на строежите съобразно одобрените
инвестиционни проекти и изискванията по чл.169, ал.1 и 2 ЗУТ и спазване на
изискванията за здравословни и безопасни условия на труд по време на
строителството и носи отговорност за увреждане на трети лица и имоти вследствие
на строителството.
По
силата на чл. 2 от Официална инструкция № ОИ-09-5842 от 04.11.2013 г. в съответствие
с т.5.1 от р-л А към договора възложителят е възложил, а изпълнителят се е задължил
да изпълни инвестиционен проект: „Изграждане на нови улични канали по улици,
сред които и ул. „Боянски възход“, реконструкция
на уличен водопровод и изграждане на нови водопроводи.
Съгласно
договор № 5892/16.07.2013 г. „С.в.“ АД-възложител и „Т.Н.Б.“ ЕООД-изпълнител са
се договорили възложителят да възлага, а изпълнителят да извърши след писмено
възлагане на дейности, сред които е и упражняване на строителен надзор по време
на строителството до получаване на разрешение за ползване, включително
изготвянето на технически паспорт за строеж на проект „Реконструкция на улични
водопроводи и изграждане на улични канали“, включително по ул. „Боянски
възход“.
Представен
е и протокол за установяване годността за ползване на процесния строеж, за
който е издадено разрешение за строеж на благоустройствени обекти №
ВиК-84/09.10.2013 г., издадено от СО-р-н „Витоша“, влязло в сила на 24.10.2013
г.
Разпитаният
по делото свидетел Цв.Т.твърди, че е съсед на
ищцата.На 03.02.2014 г. в тъмната част на денонощието е
станал инцидент с нея.Твърди, че сутринта на същия ден „Софийска вода“ е
изграждала нова канализация и е започнала да копае от едната страна на улица
„Боянски възход“, която е тясна, има само 3-4 къщи.Изкопаният изкоп е бил дълъг
4-5 м, заграден с метални парапети с височина 1,30- 1,40 м с пръчки и бордюри.На
разстояние през 2 м е бил разположен по един парапет с бордюр, общо не повече
от 4-5 бордюра, като парапетите са били с мрежа, били са доста повдигнати
отдолу и не опирали в земята. Около 8,00- 8,30 ч. вечерта негов съсед-Л.В.го е извикал, за да извадят Г.Д. от дупката, в
която тя била паднала.Твърди, че не е било замръзнало и че десният крак на Д. е
бил в дупката, а левият й крак е бил подгънат.Двамата са я извадили от дупката,
тя не е можела да стъпва на крака си и са я закарали в „Пирогов“.Раницата на
ищцата се е била закачила и ако не е било така, тя е щяла да падне в дупката,
пръстта се е била отронила.Улицата е била на пръст, плочките са били махнати,
за да копае багера.На мястото, където е паднала ищцата, е било много тясно-около
40 см широчина-нещо като пътечка между оградата на къщата и огражденията на
изкопа.Не е имало сигнализация на изкопа, само парапети.Свидетелят е сложил
една дъска на мястото, за да не стане друга злополука.На другия ден са били положени тръби и са посипали с пръст.Улицата
е без тротоар и без бордюри.Мястото за преминаване покрай изкопа е било само
едно и се намира от лявата му страна.Г.Д. е била паднала след първия бордюр в най-тясната част на
пътечката.Отдолу парапетът е бил доста повдигнат, не е опирал в
земята.Парапетът е бил с мрежа и не е бил бутнат.За изкопните работи са били
уведомени една година преди това.По улицата няма осветление.Дълбочината на
изкопа е била приблизително 3 м.Самият изкоп не е имал укрепване.
По делото е разпитан и свидетелят П.С.-шофьор
в „Г.“ ООД.Свидетелят заявява, че в изкопа
на „Боянски възход“ е имало метални
укрепвания и сигнални лампи, които са свалени на следващия ден след инцидента,
за да могат да работят, извадили са и укрепването, тъй като е трябвало да
правят шахта.Не му е направило впечатление в деня след инцидента да е имало
пропадане на почва.Твърди, че е било много студено и почвата е била замръзнала
и че по нищо не е личало, че е нещо се е случило.Разбрали са, че покрай изкопа
е паднала жена, след като са започнали работа.Сигналните лампи се включват
сами, щом се стъмни.Твърди, че оградите са жълти и че на всяка ограда има и
метална стойка.Оградата е почти до земята.
Разпитаният свидетел М. Л.твърди, че
на 03.02.2014 г. около 17,30-18,00 ч. е ходил на обекта на ул. „Боянски възход“
№ 45, тъй като е имал уговорка с Г.Г..Заявява, че
обектът е бил отклонение на главна улица и е имал стандартни заграждения-решетъчни
ограждения под формата на квадрат или правоъгълник, както и че е имало
сигнализация върху оградата по ъглите.
Разпитаната
по делото свидетелка В.В.твърди, че е съседка на
ищцата и са в приятелски отношения.Заявява, че я е видяла на следващия ден след
злополуката, когато операцията вече била направена, като е била във видимо
безпомощно състояние и с много болки.Тя е останала в болницата една седмица,
след което се е лекувала в домашни условия в абсолютно безпомощно състояние на
легло, без да има възможност да се грижи за себе си.Тя е била на легло в
продължение на около два месеца, като през този период за нея са се грижели
приятели, включително свидетелката, като са й носели храна и
медикаменти.Твърди, че ищцата е изпитвала болки през цялото време.След тези два
месеца ищцата е започнала да се движи с патерици и е правила леки опити да
стъпва-прохождала е като малко дете и само в рамките на стаята, а навън е
излязла през лятото на 2014 г. След втората операция тя отново е била в
безпомощно състояние- на легло, с помощ от други хора, но този път
възстановяването е станало много по-бързо.Поне още два-три месеца е ходила с
патерица, изморява се бързо, нуждае се от дълги почивки и от приемане на
медикаменти.Около четири месеца след инцидента тя е започнала да се обслужва
сама.
От
заключението на ТЕ, изготвена от вещото лице Ю.С. е установено, че широчината
на пътното платно на мястото на злополуката, измерена на място, е 3 м.С такава
широчина ул. „Боянски възход“ /пътното платно/ е изчертана
в участъка на местопроизшествието, в инвестиционния проект и в проекта за
безопасност и здраве /ПБЗ/. Към момента на огледа улицата се състои само от
пътно платно, покрито с асфалт, без тротоари.Около 2,50 м е била заета от СМР-от
контурите на оградата на изпълнения изкоп, а останалите около 50 см са били
свободни за движение на пешеходци от южната страна на улицата. Пътната настилка
в участъка, където е следвало да минават пешеходците и където се е случило
произшествието, е липсвала-имало е само неутъпкана пръст.Изкопът или изобщо не
е бил обезопасен, или е бил обезопасен неправилно, което е видно от снимковия
материал от 04.02.2014 г.В забележките към чертежа-строително-ситуационен план
на подобект ВиК към инвестиционния проект в част ПБЗ /т.6/ е отбелязано, че
изкопите на канала трябва да се изпълнят вертикални с плътно укрепване, което
не е било изпълнено.В противен случай не би се стигнало до злополуката.Пешеходната
пътека край изкопа по време на настъпване на инцидента е била само една и не е
била обезопасена, а само маркирана чрез металните парапети, ограждащи изкопа.Техническата
причина за настъпване на злополуката е или липсата на плътно укрепване на
контура на изкопа, записано в обяснителната записка на ПБЗ, Обща част, І, или
евентуално неправилно изпълнение на така описаното укрепване.Дори почвата да е
замръзнала, тя не се състои само от пръст, а в нея има и метаморфни скални
материали, които не поглъщат вода няма как да замръзнат и на практика лесно
биха се отделили от останалата част. почваЛипсата на
улично осветление в района, която вещото лице е констатирало при извършения
оглед на място, е увеличило вероятността за настъпване на
злополуката.Техническата възможност да бъде предотвратена злополуката е била да
бъдат изпълнени правилно и съгласно нормативната база изискванията, записани в
ПБЗ.В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че ако укрепленията са съвсем плътно
прилепнали към изкопа, са достатъчни да обезопасят пешеходната пътека, но ако
са хлабави и има разстояние, няма да обезопасят.Технически е възможно
укрепването на изкопа с метални плоскости, да бъде монтирано вечер, а сутрин
при започване на работа да бъде демонтирано, като се повдигне с кран и се
премести, но следва да се има предвид, че целта на укрепването е да предпазва
не само минаващите отвън.
По
делото е прието заключение на повторна ТЕ, изготвена от вещото лице Г.Георгиев,
съгласно което ширината на пътното платно, където е станала злополуката, е 3 м,
като около 2,5 м от нея е била заета от СМР, а около 50 см е била свободна за
движение на пешеходци. Пътна настилка не е имало, а пешеходците са преминавали
по неутъпкана пръст.Изкопът не е бил обезопасен срещу срутване.Плътното
укрепване се изпълнява при дълбоки изкопи в земни почви, в стеснени градски
условия, без оглед на сезона, без оглед на това замръзнала ли е или не почвата,
дали предстои да замръзне и пр.С плътното укрепване се предотвратяват аварии от
свличания и срутвания на земни маси, наранявания на хора, загуби на човешки
животи, материални загуби и др.Около изкопа е била поставена предпазна ограда
от метални мрежести пана с дължина 2- 2,5 м и височина 1,1-1,2 м, стабилизирани
чрез бетонови „стъпки“ /тежести/.Оградата е била сигнализирана с лента и
предупредителни табели, но не е имало сигнализиращи лампи с мигаща жълта
светлина по нормативни изисквания и съгласно инвестиционния проект /представен
по делото/ и ПБЗ.Няма практика укрепването да се поставя през деня и да се
премахва в периодите, през които не се работи /напр. през нощта/, но е
технически възможно, като ако някъде се практикува това, то не е съобразено с
изискванията.Изкопът трябва да е укрепен през цялото време, докато продължава
работата.Ако изкопът беше укрепен на 03.02.2014 г. вечерта, а на 04.02.2014 г.
сутринта бяха премахнати укрепванията, изкопът нямаше да е с неравни, грапави и
неоформени, а с по-гладки стени, защото самите укрепващи платна, които се
монтират, са гладки.Пешеходната пътека е била обезопасена чрез преграда от
метални решетъчни платна, поставени между нея и изкопа, но са липсвали
сигнализиращи лампи с мигаща жълта светлина, които следва непрекъснато да работят
независимо дали е ден или нощ, както и осветление за тъмната част от
денонощието.В тъмната част на денонощието обектът трябва да бъде осветен.Проведеното
обезопасяване не е било достатъчно за предотвратяване на инцидента, тъй като
заради липса на плътно вътрешно укрепване на вертикалните стени на изкопа е
съществувала възможността за обрушване, свличане, пропадане или срутване на
почвата, а поради липса на сигнализираща светлина и осветление на обекта през
тъмната част на денонощието пешеходците са се затруднявали и обърквали.Техническата
причина за настъпване на злополуката е обрушване, свличане на част от
вертикалната стена на изкопа вследствие на вътрешното му неукрепване по
изискванията. Злополуката е могла да бъде предотвратена чрез плътно вътрешно
вертикално укрепване на изкопа.Отвън и около изкопа обектът е бил обезопасен с
временна ограда, но са липсвали сигнализиращи лампи с мигаща жълта светлина и
осветление за тъмната част от денонощието.
От
заключението на мнозинството на тройната
ТЕ, изготвена от вещите лица В.К., Ат. Ч.и В.Г.е установено, че ширината
на пътното платно на „Боянски възход“ е 3
м.Около 2,5 м е била заета от СМР, а около 0,5 м е била свободна за движение на
пешеходци.Пътната настилка в участъка, по който е следвало да преминават
пешеходците, е била от земно покритие, без асфалт.Съгласно чл.49 от Наредба №
2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд при извършване на строителни и монтажни работи при изкопни и подземни
работи се предприемат подходящи мерки за безопасност, които включват оформяне
на откоси или използване на подходящо укрепление.В одобрения инвестиционен
проект, част ПБЗ е записано: „Изкопът за полагане на канала да бъде вертикално
плътно укрепен“.В случая изкопът не е бил укрепен съгласно проектната
документация.Вещите лица са направили този извод на база показанията на свидетеля
С. и приложения снимков материал.Премахването на предпазните лампи след
демонтиране на вертикалното укрепване е грубо нарушение.За да може да се работи
в изкопа не е достатъчно махането само на лампите, а задължително премахването
на напречната предпазна ограда.На снимката на стр.121 от делото обаче се вижда,
че тя не е демонтирана и преместена, т.е. снимката е направена преди започване
на работа, което показва, че сутринта изкопът е бил в състоянието, показано на
снимката-без укрепване и предупредителни светлини.Няма видими намеси или
вандалщина, което значи, че и предишната вечер в часа на инцидента изкопът е
бил в същото състояние-неукрепен и несигнализиран.Пешеходната пътека край
изкопа e една и е била ограничена отляво до оградите
на отделните имоти, а отдясно- с временната ограда от метални пана около изкопа
с положени на тях предупредителни ленти.В одобрения инвестиционен проект, част
Пътна, е записано: „Всички изкопи в обхвата на пътното платно да бъдат
обезопасени, оградени с метална ограда и да бъдат сигнализирани с лампи с
мигаща жълта светлина.Надлъжно на изкопа е предвидено ограждане с пластмасова
лента.Площите, върху които се извършват СМР, в обхвата на улицата, трябва да са
осветени в тъмната част на деня /чл. 50 от Наредба № 3/16.08.2010 г./“. В
случая обезопасяването на изкопа е било извършено с метални ограждения,
допълнително подсилени и укрепени, положени върху бетонови стъпки на горния ръб
на изкопа, както и предупредителни ленти. Съгласно т. 1.24. от Приложение № 1
за извършване на изкопни работи към Наредба № 2/22.03.2004 г. разполагането на
земна маса, строителни продукти, съоръжения и др., както и движението на
строителни машини, се допускат извън зоната на естественото срутване на
откосите на изкопите на разстояние не по-малко от 1 м от горния ръб.В случай на
укрепени изкопи тези дейности могат да се извършват в зоната на естественото
срутване на откосите на изкопите, когато при оразмеряване на укрепването им са
взети предвид съответните натоварвания.Поради ограничената ширина на улицата
тези изисквания не могат да бъдат спазени, за да се осигури нормално и
безопасно преминаване на пешеходците.В такива случаи съгласно чл. 31, ал. 3 от цитираната
наредба за преминаването на пешеходци над изкопи се използват обезопасени
проходни мостчета, които се осветяват през тъмната част на денонощието.В случая
такова съоръжение липсва.Техническата причина за настъпване на злополуката е липсата
на вертикално укрепване на изкопа и обезопасяване на пешеходния подход по
нужния начин покрай него, както и липсата на задължителните светлинни
сигнализации.Изградените улични ревизионни шахти по улицата са 2 броя. За обекта има издадено разрешение
за ползване № ДК-07-С10/20.01.2015 г. от РО „Национален строителен контрол“,
РДНСК „Югозападен район“, като издаването му се предхожда от извършване на
цялостна проверка от съответните органи за съответствие на строежа с одобрените
проекти, издаденото разрешение за строеж, протокол за откриване на строителната
площадка и определяне на строителната линия и ниво на техническата
инфраструктура, с констатации от извършените проверки на контролираните нива,
проверка на всички създадени актове и протоколи по време на строителството.В разрешението
за строеж е посочено, че строежът е изпълнен съгласно изискванията на ЗУТ и в
съответствие с издадени строителни книжа и други документи и че въз основа на
направения оглед на строежа е установено, че всички СМР са изпълнени в
съответствие с одобрените проекти и строителни книжа.Няма незавършени, лошо
извършени и недовършени СМР, не са установени нарушения на нормативните
документи по проектирането и строителството, спазени са хигиенните изисквания и
изискванията за безопасност, противопожарни и др.За обекта има издадена
Заповедна книга № ТН-ІІ-141/05.12.2013 г. В инвестиционния проект няма
конкретно визиране на процесната пътека за преминаване и конкретното й
обезопасяване, но в част ПБЗ изрично е записано, че на обекта следва да бъдат
осигурени безопасни и здравословни условия както на работниците, така и на
пешеходците, което се свежда до ограждане на изкопа, сигнализиране с лента,
монтиране на сигнално осветление, осветяване на обекта в тъмната част на
денонощието.В случая обезопасяването на пътеката и изкопа е сведено до
поставянето на предпазна ограда около изкопа и сигнална жълта лента на нея,
което не е достатъчно и е в нарушение на предвиденото по проектната
документация, а и е предпоставка възникване на инциденти.
Вещото
лице В. К. е представила особено мнение по част от въпросите към
експертизата.Посочила е, че няма неопровержими факти и доказателства, въз
основа на които да могат да се направят категорични изводи относно наличие или
липса на укрепване на изкопа в деня и часа на инцидента, както и за наличие или
липса на светлинна сигнализация на изкопа, поради което не може да се ангажира
с посочване на техническата причина за настъпване на злополуката и имало ли е
възможност тя да бъде предотвратена.
От
заключението на съдебно-геоложката експертиза на вещото лице Ф. е установено,
че според справката от НИМХ № 11168/11.05.2016 г. на 03.02.2014 г.
температурата на въздуха е била отрицателна, поради което водата в
повърхностния слой е била в твърдо агрегатно състояние и се е образувала кора
от замръзнала почва. Вертикалната част на откоса на изкопа не трябва да
надвишава 2,61 м, а в случая дълбочината на изкопа е била 2-2,5 м, т.е.
вертикалната стена на изкопа е била по-ниска от допустимата височина и е била с
достатъчно висок коефициент на сигурност.Това означава, че вертикалният откос,
който тази почва може да държи, е 2,61 м, т.е. при тези показатели на почвата
този откос ще стои и без укрепване до височина 2,61 м. За да се свлече откоса
на изкопа, е необходимо прилагане на допълнителен товар от 1,8 тона/кв. м.Видно
от приложените снимки на следващия ден откосът не е свлечен.В случая стените на
откоса са неравни и грапави, защото почвата се намира в твърда консистенция и
при изкопните работи се откъртват по-големи буци с неправилна форма.Показателите
на якостта на срязване на тази почва са достатъчно високи и не се стига до
преместване на земните маси и допирането им към укрепването.Пространството
между укрепването и откоса на изкопа остава празно и след изваждането на
укрепителните платна не се достига до заглаждане на стените на откоса.
От
заключението на основната и допълнителна СМЕ на вещото лице Вл.В.,
изготвени след преглед на ищцата е установено, че тя е получила закрито бималеоларно счупване с полуизкълчване на лявата глезенна става.Описаните увреждания са в причинна-следствена
връзка с инцидента на 03.02.2014 г.На пострадалата е проведено оперативно
лечение, като от двете страни, т.е. фибуларният и тибиалният малеол, са оперирани
на 04.02.2014 г. с метална остеосинтеза.На 14.10.2014
г. в Болница „Вита“ е извадена металната остеосинтеза
от лявата глезенна става.Възстановителният период е
около 5 месеца, тъй като се касае за тежка травма, изразяваща се не само в
счупване от двете страни на глезена, но и в полуизкълчване на лявата глезенна става, съответно с частично разкъсване на връзките
на ставата.Ищцата е претърпяла болки и страдания около 5 месеца, като през
първите 20 дни болките са били с интензивен характер.В момента не се
установяват невъзстановени увреждания на лявата глезенна
става.За в бъдеще ищцата ще има болки при по-голямо натоварване в областта на
лява глезенна става, които ще продължат цял живот.Ищцата
не се оплаква от артрозни изменения по ставите,
присъщи на нейната възраст и по делото няма данни за такива.Няма издадена група
инвалидност и медицинска документация за заболяване на опорно-двигателния
апарат.Ищцата има високо кръвно налягане, което коригира чрез изписана й
терапия, като няма данни от личния лекар кръвното й да варира рязко във високи
и ниски стойности.Не е установено заболяване на вестибуларния апарат и
др., които да са в причинно-следствена
връзка с получените травми.Към момента
на прегледа ищцата е със самостоятелна нормална походка.На лява глезенна става се
вижда от външната страна оперативен белег с дължина 11 см, а от вътрешната
страна-с дължина 5 см.Движенията на лявата глезенна
става са в норма.По време на носенето на гипс-около 60 дни ищцата е ходила с
проходилка и инвалиден стол, след свалянето на гипса е ходила с две патерици
около 30 дни, след това за 30 дни е минала на една патерица.В съдебно заседание
вещото лице е заявило, че състоянието на
ищцата е стабилизирано-може да се движи свободно, да извършва обичайните си
ежедневни дейности, да работи.Травмата не може да отшуми напълно-ищцата ще има
болки от ревматоиден характер при промяна на времето,
което ще продължи цял живот.Степента на болката зависи от пренатоварването на
крака, ще има и оток, но по принцип болката е хронична.Напълно възможно е при
падането да се получи съответното счупване, без да се наранят и да се получат
други счупвания по тялото, както и да няма следи по крайника и тялото.На
направената рентгенова снимка се вижда, че ищцата няма остеопороза
и ошипяване.
От
заключението на комплексната МЕ на вещите лица В.М.и Д.М.е установено, че към
момента на травмата ищцата е имала артериална хипертония-1-ва ст., която е
лекувана и е поддържала нормални стойности на кръвното налягане-около
120/80.Няма данни да е имала заболяване на вестибуларния апарат или други
подобни заболявания, които да са в причинно-следствена връзка с получената
травма.
От
заключението на повторната МЕ на вещото лице К.е установено, че ищцата е
получила травма на лявата глезенна става, довела до бималеоларна фрактура, със сублуксация на същата.Това е
тежка степен на травматична увреда на цитираната област, доколкото са налице не
само фрактури на двата глезена, но което е по-тежко- засягане на самата става
като цяло с разместване на ставните повърхности и разтегляне или разкъсване на
важни връзки, имащи пряко отношение към нейната стабилност.В случая механизмът
на получената бималеоларна фрактура със сублуксация
на ставата може да се получи и по начина, описан в исковата молба- пропадане на
десния крак в изкоп и притискане на подгънатото ляво стъпало с тежестта на
тялото.По спешност в деня на злополуката ищцата е била хоспитализирана в 4-та
травматологична клиника на УМБАЛСМ „Пирогов“, където след апаратни и
лабораторни изследвания и проведени консулти е поставена диагнозата, а на
следващия ден е направена кръвна репозиция на глезенните фрактури, като са поставени импланти-плака със 7
винта за фибуларния и 2 компресионни
винта за тибиалния малеол.Поставена
е била и гипсова лонгета за 60 дни. Поетапно- на 17.10.2014
г. и на 06.03.2015 г. в Болница „Вита“ след установяване на зарастване и липса
на усложнения същите са премахнати. По време на възстановителния период ищцата
е приемала антикоагуланти и болкоуспокояващи медикаменти.Медицинските критерии
за възстановяване от конкретната бималеоларна
фрактура на глезенната става при навременно оказано и
адекватно проведено лечение, както и при липсата на усложнения, са до 6
месеца.До приемането на ищцата в лечебно заведение и оперативното лечение
болките би трябвало да са били остри и с висока интензивност.След това до края
на четвъртия месец същите би трябвало да са умерени с изостряния при
раздвижване и опит за стъпване с натоварване.От четвъртия до шестия месец вече
би трябвало да са слаби с утихване към края на периода.На личния преглед се е установило
възстановяване до работоспособност или до обичайната дневна натовареност и
начин на живот.Пълното възстановяване от такава травма-в смисъл на анатомичната
екзактност от преди злополуката, е невъзможно, доколкото няма как да се
възстанови перфектната конгруентност на ставните
повърхности.След фрактури, засягащи и става, неминуемо се предизвиква и
посттравматична артроза на същата и/или локална инактивитетна остеопороза на костите от областта /болест на
Зудек/, като при ищцата са налице и двете.Към момента
на злополуката ищцата е била на 65 години, като на тази възраст всеки човек има
поне начална артроза на тазобедрените, коленните и
особено на междупрешленните стави в областта на шията
и кръста.Този факт е неотносим към възможността да
настъпи злополука с различна по тежест травма и не може да бъде в причинна
връзка с нея.На личния преглед не са установени стари заболявания на
опорно-двигателния апарат, които биха имали възможност в някаква степен да имат
причинна връзка с процесната травма. Единствената диагноза, регистрирана в
досието на ищцата от 2003 г. при личния лекар, е артериарна
хипертония с добър контрол от предписаната терапия.В съдебно заседание вещото
лице е пояснило, че при пропадане на един от краката-в случая десния, се
получава загуба на равновесие на цялото тяло, възможно е да се получи подгъване
на левия крак като единствен опорен за момента, тъй като той поема целия натиск
и цялата тежест и е възможно натискът на тялото да предизвика тази фрактура.Десният
крак не получава натиск, той пропада свободно и целият натиск се поема от левия
крак.Наличието на такова тежко увреждане на глезенната
става предполага единствено и само такъв механизъм-много силен натиск на
подгънатото ходило.Максималният натиск, който е упражнен върху лявата глезенна става, е тежестта на човек и евентуално всяка
друга тежест, която той носи.
От
заключението на приетата пред въззивната инстанция ТЕ на вещото лице А.Х. е
установено, че свлачищните процеси се развиват в
почвени масиви, които се характеризират с пластичност на поведението при
деформиране и процеси на хлъзгане, без загуба на контакт между свличащите се
материали и неподвижната им здрава основа.Обрушванията
са характерни за напукани скални масиви и са свързани със загуба на устойчивост
и обрушване на единични или групи скални
блокове по отделящите ги от останалата част на масива пукнатини, слаби
прослойки и др.Процесите на обрушване са краткотрайни до практически мигновени,
с ниски стойности на граничните премествания /тези, след които настъпва
разрушаване/, вкл. от порядъка на няколко см.Основни схеми на обрушване
са-плоско хлъзгане, клиново хлъзгане, преобръщане.Възможни са и комбинирани
форми на обрушване.Често тези процеси се проявяват в
напукани масиви или в дисперсни почви с по-едра зърнометрия
като чакъли, чакълести глини.Те се провокират от локална загуба на устойчивост
на т.н. „ключов блок“.Това може да бъде единичен блок, дори с относително малки
размери, чието обрушване води до общо разпадане на блоковата структура в масива
/ефект на „домино“/.Точно такава загуба на локална устойчивост е реализирана
при разглеждания изкоп, което се наблюдава често в техногенни строителни
изкопи, като се проявяват локални обрушвания без загуба на обща устойчивост и
без да са необходими външни натоварвания за локално обрушване.В
съдебно заседание вещото лице е пояснило, че е налице обрушване, защото има
загуба на локална устойчивост.Такъв тип обрушване се наблюдава много често в
строителни изкопи.Обрушване на откоса на изкопа по
ул. „Боянски възход“ с оглед геоложкия състав на почвата и конкретните
атмосферни условия в случай, че същият не е укрепен, е възможен.На около 50
см-един метър съвсем спокойно може да стане обрушване за този тип почви дори и
при отрицателни температури и замръзнала вода.В зависимост от почвите локалната
деформация може да бъде от 20 см до 50
см-1 м от ръба на изкопа по дължина.В дълбочина, ако не е укрепен
изкопът-дълбочината на парчето, което ще
се обруши, може да стигна до петата на изкопа-2,50 м.Натискът,
посочен в ГЕ на в.л. Ф., е за свличане, а не за обрушване.Обрушването може да стане и без натиск, ако няма укрепване.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Предмет на въззивното производство е
решението на СРС в частта, с която са уважени предявените главни частични
искове на Г.Д.Д. срещу „С.в.“ АД, „Г.“ ООД и „Т.Н.Б.“
ЕООД с правно основание чл.49 ЗЗД за сумата от 1 500 лв. при пълен размер
на исковете от 50 000 лв.В останалата част решението е влязло в сила
поради необжалването му.
Фактическият
състав на чл.49 ЗЗД изисква наличие на вреди, виновно поведение на лицата, на
които е възложено извършването на работа, изразяващо се в умишлено или по
непредпазливост причиняване на вредата, причинна връзка между вредите и
поведението на изпълнителя на възложената работа.
За
да уважи предявените частични искове първоинстанционният съд е кредитирал
показанията на свидетеля Цв.Т., който е сред лицата,
които са се отзовали в помощ на ищцата непосредствено след падането и я е видял
в момента, в който десният й крак е
висял в дупката, левият й крак е бил подгънат, а пръстта под нея се е отронвала.Съдът
е съобразил, че свидетелят има преки
впечатления, без да е заинтересован от изхода на делото, показанията му са
логични и не са противоречиви.Съдът не е кредитирал показанията на свидетеля С.,
тъй като той е служител на ответното дружество „Г.“ ООД и показанията му са
опровергани от заключенията на техническите експертизи относно наличието на
метално укрепване и светлинна сигнализация на изкопа.Първоинстанционният
съд е приел, че показанията на свидетеля Л.са опровергани от заключенията на
техническите експертизи в частта, в която заявява, че на обекта е имало
сигнализация върху оградата по ъглите.Съдът е счел за неоснователни
възраженията на ответниците за предубеденост на вещите лица С. и Г.и е
кредитирал заключението на мнозинството на тройната ТЕ, а не особеното мнение
на вещото лице К..Изложил е мотиви, че заключенията на трите ТЕ съвпадат по
въпросите за липсата на вътрешно укрепване на изкопа, липсата на сигнализация
на изкопа с жълта мигаща лампа, недостатъчното обезопасяване на пътеката около
изкопа за преминаване на пешеходци, техническата причина за настъпване на
злополуката и възможността тя да бъде предотвратена, ако изкопът бе обезопасен
съгласно нормативните изисквания и предвижданията на инвестиционния проект.След
съвкепната преценка на показанията на свидетеля Цв.Т.и заключенията на трите приети ТЕ първоинстанционният
съд е достигнал до извод, че е налице нарушение на правилата за техническа
безопасност, уредени в чл. 31, ал. 3 и чл. 49 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи и на т. 1.9. и т. 3.1. вр. т. 2.1.1.
от Приложение № 1 към същата Наредба, както и с предвижданията на проектната
документация- Част План за безопасност и здраве и Част Пътна към инвестиционния
проект, в които е предвидено изкопът да бъде вертикално плътно укрепен и да
бъде сигнализиран с лампи с мигаща жълта светлина.По отношение на
неимуществените вреди съдът се е доверил на показанията на свидетелката В.и
приетите по делото МЕ и е приел, че по делото е доказано причиняването на твърдените
увреждания, на претърпените болки, страдания и битови неудобства и на причинно-следствената връзка между
противоправното деяние и неимуществените вреди.Първоинстанционният
съд е изложил мотиви, че задължения, свързани с обезопасяването на процесния
изкоп съобразно нормативните изисквания и проектната документация, са
имали и тримата ответници,
като „Г.“ ООД като строител по смисъла на чл. 163 ЗУТ е имал задължение по чл.
163, ал. 2, т. 1 ЗУТ да изпълни строежа в съответствие с мерките за опазване на
живота и здравето на хората на строителната площадка.Същевременно той се явява
възложител на физическото лице, което с бездействието си е причинило вредите на
ищцата.Ответникът „С.в.“ АД има качеството на възложител по смисъла на ЗУТ,
който е възложил извършването на работата на юридическо лице „Г.“ ООД и не е
осъществил предвидения в договора за строителство инвеститорски контрол спрямо
действията на дружеството- изпълнител и следва да носи деликтна отговорност за
причинените при строителството неимуществени вреди.Ответникът „Т.Н.Б.“ ЕООД не
е осъществил ефикасен строителен надзор- не е изпълнил задължението си по чл.
168, ал. 1, т. 5 ЗУТ, като солидарната отговорност на ответниците произтича от
разпоредбите на чл. 53 ЗЗД, съответно чл. 168, ал. 7 ЗУТ.Съдът е приел, че ответниците
не са оборили законовата презумпция за вина на лицата, на които са възложили
работата, при или по повод на която са причинени неимуществените вреди.
Настоящият
съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд относно наличието на
предпоставките за уважаване на исковете по чл.49 ЗЗД и на основание чл.272 ГПК
препраща към тях.Решението е постановено след анализ на всички относими към предмета на спора доказателства.Не се установи
същото да е постановено в противоречие с императивни материалноправни
разпоредби.
От
събраните доказателства се установи, че ответникът „С.в.“ АД е възложител на
строителните дейности на обекта на ул. „Боянски възход“ в гр.София, на който е
настъпила процесната злополука, ответникът „Г.“ ООД е строител, а „Т.Н.Б.“ ЕООД
е упражнявал строителен надзор.Установи се, че на 03.02.2014 г. около
19,50 ч., при
преминаване през определената за това пешеходна пътека на обекта ищцата се
е подхлъзнала и е паднала в изкопания ров, който е бил необезопасен и неосветен, в резултат на което е получила „закрито
счупване на лява глезенна става и напълно разместване
на лява горна скочна става“, което е наложило извършването
на оперативни процедури-кръвна репозиция и поставяне
на остеосинтеза с 1/3 тубуларна
плака с 8 отвора и 7 винта на левия фибуларен малеол, както и кръвна репозиция
и поставяне на остеосинтеза с 2 винта на медиалния малеол и операция за екстрахиране на остеосинтезния
материал, като е извършена остеотомия с остеопластика.Установи се, че възстановянето
е продължило около 6 месеца, през който период ищцата е търпяла силни болки,
затруднения в битовото обслужване, необходимост от ползване на помощни средства
при раздвижване на крака.Понастоящем е установено възстановяване до
работоспособност или до обичайната дневна натовареност и начин на живот.Пълното
възстановяване в смисъл на анатомичната екзактност от преди злополуката, е
невъзможно, установено е и наличието на посттравматична артроза
и локална инактивитетна остеопороза на костите от
областта /болест на Зудек/.
Настоящият въззивен състав счита, че
оплакванията на въззивнците, че по делото не е
установено по безспорен начин, че изкопът не е бил обезопасен и че неправилно
първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на двама от свидетелите,
както и приетите ТЕ за наличието на укрепителни и обезопасителни средства, са
неоснователни.Свидетелят С., който твърди, че изкопът е бил укрепен, е служител
на ответното дружество-строител, показанията му са в противоречие с приетите по
делото ТЕ и с показанията на свидетеля Цв.Т., който
има преки впечатления за състоянието на изкопа непосредствено след злополуката.Свидетелят
Л.твърди за наличие на сигнализация на обекта, но той няма преки впечатления
доколкото срещата му с управителя на същото дружество е била на главната улица,
а не на самия обект.Освен това показанията му също са в противоречие с приетите
по делото ТЕ.
Правилно първоинстанционният съд е
приел, че от съвкупната преценка на събраните доказателства е установено, че
процесният строителен обект на мястото на инцидента не е бил плътно укрепен или
не е бил укрепен правилно съгласно нормативните изискванията и изискванията на
документацията-чл.
31, ал. 3 и чл. 49 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи и на т. 1.9. и т. 3.1. вр. т. 2.1.1. от Приложение № 1 към
същата Наредба, както и с предвижданията на проектната документация- Част План
за безопасност и здраве и Част Пътна към инвестиционния проект.Приетите по
делото ТЕ са изготвени компетентно и обосновано, същите са непротиворечиви и са
изпълнени след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства,
както и снимковия материал и безспорно установяват липсата на плътно укрепване
на изкопа, както и на сигнализиране на пешеходната пътека с мигащи жълти
светлини, което е причина за настъпилата злополука.
Настоящият
съдебен състав също не кредитира особеното мнение към тройната ТЕ на вещото
лице К., тъй като то е необосновано и се опровергава от показанията на
останалите ТЕ и показанията на свидетеля Т., които установяват състоянието на
обекта към момента на злополуката.
Изводът
на приетите при първоинстанционното разглеждане на делото ТЕ се подкрепя и от
приетата пред въззивната инстанция ТЕ на вещото лице геолог Ал.Х., от която е
установено, че в случая е налице обрушване на откоса на изкопа, тъй като е
налице загуба на локална устойчивост и че такова обрушване може да настъпи и
без упражнен натиск, ако не е налице укрепване.Вещото лице е пояснило, че
натискът, посочен в ГЕ на в.л.Ф. от 1,8 т се отнася за свличане, а не за
обрушване.
Наличието на разрешение за ползване на
имота, което установява, че строежът е извършен съгласно изискванията на ЗУТ и
в съответствие с издадените строителни книжа не опровергава установеното от
събрания по делото доказателствен материал, тъй като то има за предмет установяване
годността за ползване на завършения строеж, като е изготвено въз основа само на
писмени доказателства.
Липсата на издадени заповеди,
предписания и др. за нередности при изпълнение на ремонтните дейности също не
обуславя извод, че са били спазени
всички правила за безопасност по време на извършване на СМР, тъй като то може
да се дължи на недостатъчно осъществен инвеститорски контрол, а от събраните по
делото доказателствата безспорно се установи липсата на плътно укрепване и
обезопасяване на строежа.
Наличието на причинна връзка между
противоправното поведение на ответниците и претендираните вреди е доказано от
приетите по делото заключения на МЕ, от които е установено, че левият крак на
ищцата е понесъл целия товар на тялото и е напълно възможно да настъпи счупване
при описания в исковата молба механизъм.Този извод се подкрепя и от
заключението на приетата ТЕ на вещото лице геолог Ал.Х., от което е установено,
че в случая е налице обрушване на откос на изкопа /а не свличане/, което може
да стане и без натиск, ако изкопът не е укрепен.
Несъстоятелно е оплакването, че по
делото не е установен часа на инцидента, тъй като от събраните гласни
доказателства на свидетеля Т.е установено, че злополуката е настъпила малко
преди 20,00-20,30 ч., когато е получил обаждане от съсед и се е притекъл на
помощ, като ищцата в този момент се е намирала в дупката на изкопа.Следва да се
добави, че точният час на инцидента е ирелевантен доколкото по делото е
установен механизмът и причините за настъпването му.
При
преценка на относимите към определяне на обезщетението критерии въззивният съд
намира, че справедливият размер, който съответства на претърпените вреди и на социално-икономическите
условия в страната към момента на настъпване на вредите, възлиза на 20 000
лв.При
определяне на размера на обезщетението съдът съобрази характера на получените
увреждания- закрито бималеоларно счупване с
полуизкълчване на лявата глезенна става; интензивността и продължителността на
претърпените болки; възрастта на ищцата към момента на злополуката; битовите
неудобства при ежедневното обслужване на ищцата и необходимостта от ползване на
чужда помощ; продължителността на възстановителния период-около половин година,
продължителният период на имобилизация; наличието на посттравматична артроза и локална инактивитетна
остеопороза на костите от областта проведените оперативни интервенции, както и наличието на
последици върху бъдещото състояние на
пострадалата и появата на болки при натоварване на крака и при промяна на
времето.
Поради
изложените съображения предявените главни частични искове за сумата от
1 500 лв. при условията на солидарна отговорност се явяват основателни.
Във въззивните жалби не са изложени други
конкретни оплаквания, а съгласно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК
въззивният съд е обвързан от изложеното в тях.
Поради съвпадане на крайните изводи на
двете инстанции първоинстанционното решение следва да се потвърди в обжалваната
част.
С
оглед изхода на спора на
основание чл.78, ал.1 ГПК въззивниците-ответници следва да бъдат осъдени да
заплатят солидарно разноски в полза на въззиваемата
страна за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 1 200
лв. с ДДС.
Поради изложеното съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 263695 от 04.11.2019 г. на СРС, 82 с-в, по гр.д.№ 4872/2015 г. в
обжалваната част.
ОСЪЖДА
„С.в.“ АД с ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление:***, Бизнес
Център Интерпред Цар Борис, бул. „Цар Борис III"
№ 159, ет. 2 и 3, „Г.“ ООД с ЕИК ********* и с адрес: *** и „Т.Н.Б.“ ЕООД с ЕИК
********* и с адрес: *** да заплатят солидарно на Г.Д.Д.
сумата от 1 200 лв. на основание чл.78, ал.1 ГПК-разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението
е постановено при участието на „ДЗИ-Общи застраховане“ ЕАД с ЕИК ********* и
„ЕИГ РЕ“ ЕАД с ЕИК с ЕИК *********/ с предишно наименование „Х.З.“ АД, а
сега-„Феникс Ре“ АД/ като трети лица-помагачи на „Т.Н.Б.“ ЕООД.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.