РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Пловдив , 18.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Екатерина В. Мандалиева
Недялка Д. Свиркова Петкова
като разгледа докладваното от Екатерина В. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20205300501850 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Съдът е сезиран с жалба с вх.№23737/20.08.2020г. депозирана от И. Н. К. с ЕГН-
********** от с.И. В., обл.Пловдив, ул.***, чрез процесуалния представител адв. Е. И., със
съдебен адрес: гр.П., ул.*** против Решение №2230 от 06.07.2020г. на ПРС, постановено
по гр.д.№2221/2019г., осми гр.с., с което са отхвърлени предявените от И. Н. К. против
„ЕОС Матрикс“ ЕООД обективно съединени искове с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, за
признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 5
748.20лв – главница, дължима по сключен на 15.11.2007г. между „Обединена Българска
Банка“ АД и П. А. Л., като кредитополучател и ищецът като поръчител, Договор за
предоставяне на потребителски кредит; сумата от 493.11лв договорна лихва за периода
25.08.2008г. до 18.02.2009г.; сумата от 2.36лв представляваща наказателна лихва за периода
25.08.2008г. до 18.02.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
19.02.2009г. до окончателното и изплащане, както и направени разноски за производството
по делото в размер на 517.64лв, включващи 124.87лв ДТ и 392.77лв – адвокатско
възнаграждение, които суми П. А. Л., като кредитополучател и ищецът като поръчител, е
било разпоредено да заплатят на праводателя на ответника - „Обединена Българска Банка“
АД със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417
ГПК №971/23.02.2009г., издадена по ч.гр.д.№1735/2009г. по описа на ПРС, тринадесети гр.с.
С постановеният съдебен акт в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД са присъдени разноски в
1
размер на 200лв В жалбата се навеждат се доводи за незаконосъобразност на постановеният
съдебен акт, по съображения подробно изложени в същата. Иска се неговата отмяна, като
вместо това въззивният съд уважи предявените искове. Претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.1 т.2 ЗА.
Въззиваемата страна „ЕОС Матрикс“ ЕООД , чрез процесуалния представител
юрисконсулт Й. К., оспорва жалбата и наведените в нея твърдения като неоснователни,
моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд, като правилно и
законосъобразно, по съображения изложени в отговора. Претендира разноски в размер на
200лв, представляващи юрисконсулстско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, с оглед
фактическата и правна сложност на делото като моли да се присъди минималния размер
разноски, заплатени за адвокатски хонорар..
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото
доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено
следното:
Жалбата са подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да
обжалва, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде
разгледана по същество.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си
по чл.269, изр. първо от ГПК, съдът намира, че същото е валидно и допустимо.
Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде
проверена правилността на решението единствено по изложените във възззивната
жалба доводи.
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно съединени искове с правно
основание чл.124, ал.1. Ищецът И. Н. К. моли съдът да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД , че ищецът не
му дължи сумата от 5 748.20лв – главница, дължима по сключен на 15.11.2007г. между
„Обединена Българска Банка“ АД и П. А. Л., като кредитополучател и ищецът като
поръчител, Договор за предоставяне на потребителски кредит; сумата от 493.11лв договорна
лихва за периода 25.08.2008г. до 18.02.2009г.; сумата от 2.36лв представляваща наказателна
лихва за периода 25.08.2008г. до 18.02.2009г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 19.02.2009г. до окончателното и изплащане, както и направени разноски за
производството по делото в размер на 517.64лв, включващи 124.87лв ДТ и 392.77лв –
адвокатско възнаграждение, които суми П. А. Л., като кредитополучател и ищецът като
поръчител, е било разпоредено да заплатят на праводателя на ответника - Обединена
Българска Банка със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 ГПК №971/23.02.2009г., издадена по ч.гр.д.№1735/2009г. по описа на ПРС,
2
тринадесети гр.с. Твърди се, че вземанията на ответника са се погасили по давност.
Навежда твърдения, че взискателят по изпълнително дело №224/2009 по описа на ЧСИ
Петко Илиев с район на действие ПОС, не е поискал извършване на изпълнителни действия
в периода 28.06.2013г. до 28.06.2015г., поради което изпълнителното производство се е
прекратило по силата на закона на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК. Твърди, че погасителната
давност за вземането е започнала да тече от последното валидно извършено действие на
28.06.2013г. и на основание чл.110 ЗЗД е изтекла на 28.06.2018г. т.е. към момента на
предявяване на иска давността е била изтекла.
Ответникът оспорва предявените искове.
Първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове, като приел, че нито към
датата на подаване на заявлението срещу двамата длъжници за издаване на Заповед по
чл.417 ГПК, нито към момента на образуване на изпълнително дело, е бил изтекъл
погасителния давностен срок по отношение вземанията на „Обединена Българска Банка“
АД срещу двамата ответници, нито такъв давностен срок е изтекъл към настоящия момент,
доколкото след образуване на изпълнителното дело по него са били извършвани множество
изпълнителни действия по отношение на длъжниците, всяко от които е спирало или
прекъсвало давността.
Недоволен от постановеният съдебен акт е останал ищеца, настоящ жалбоподател,
която навежда оплаквания касаещи погасяване на вземанията по давност.
Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства, поради което съдът
постановява акт си на базата на събраните такива пред първата инстанция, като след
преценката им направи следните правни изводи:
Изпълнително дело №224/2009 по описа на ЧСИ Петко Илиев с район на действие
ПОС, е образувано по молба на взискателя „Обединена Българска Банка“ АД въз основа на
издаден в нейна полза изпълнителен лист от 25.02.2009г. за събиране на парични вземания
срещу длъжниците - П. А. Л., в качеството като кредитополучател и ищецът, в качеството
на поръчител. И срещу кредитополучателя и срещу длъжника са предприети изпълнителни
действия за събиране на вземанията на взискателя, с образуване на изпълнителното
производство..
Безспорно се установява от данните по изпълнителното производство, че последното
валидно изпълнително действие спрямо поръчителя е извършено на 28.03.2013г./ л.362 от
изп.д./, когато е извършен последният превод от запорираното трудово възнаграждение на
ищеца./ а не както се твърди от ищеца в исковата молба на 28.06.2013г., а в последствие в жалбата - на
15.02.2013г/. С писмо на л.354 от изп.д., работодателят на ищеца е уведомил съдебния
изпълнител, че считано от 15.02.2013г. е прекратено трудовото правоотношение са И.К..
Доколкото безспорно се установява, че в периода от 28.03.2013г. до 28.03.2015г. по
отношение на длъжника К. не са били искани и предприемани изпълнителни действия от
3
страна на взискателя, то по отношение на последния изпълнителното производство се е
прекратило по силата на закона на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК.
Спорът пред настоящата инстанция се свежда до това –дали е изтекъл пет годишния
давностен срок по отношение вземането на взискателя към момента на подаване на
заявлението към февруари 2009г, за издаване Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 ГПК, който начален срок според ищеца е започнал да тече,
считано от последното извършено валидно действие по изпълнително дело №224/2009 по
описа на ЧСИ Петко Илиев с район на действие ПОС, а именно на 15.02.2013г. и е изтекъл
на 15.02.2015г. т.е. преди подаване на заявлението.
Съгласно разпоредбата на чл.116 б.“в“ ЗЗД, давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение. Съгласно обаче т.10 от ТР №2 от
26.06.2015г. ВКС по т.д.№2/2013г. по т.д.№2/2013г. ОСГТК., нова погасителна давност
започва да тече, от датата на която е поискано или предприето последното валидно
изпълнително действие, с оглед на което и позовавайки се на т.10, ищецът твърди, че за
такова изпълнително действие следва да бъде прието извършеното такова на 15.02.2013г.
Настоящият съдебен състав намира наведения довод за неоснователен по следните
съображения: В конкретният случай, преди постановяване на новото тълкувателно решение
са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните
правоотношение, които са породили правни последици, поради което настоящият съдебен
състав приема, че тези последици следва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателно
постановление или решение, което е било действащо към момента на настъпването на
последиците, като в противен случай би се придало същинско обратно действие на новото
ТР, което е недопустимо и съгласно чл.14 ЗНА се предвижда само по изключение и то въз
основа на изрична разпоредба за това.. В този смисъл е и изложеното в Решение
№170/17.09.2018г. по гр.д.№2382/2017г. на ВКС, четвърто гр.о., с което е прието, че
извършената в т.10 на ТР отмяна на ППВС №3/1980г. поражда действие от датата на
обявяване на ТР, като даденото с т.10 от ТР решение се прилага от тази дата – 26.06.2015г.
С оглед гореизложеното и предвид наведените от ищеца възражения, съдът приема,
че с образуване на изпълнителното производство е прекъсната давността, като докато е
траел изпълнителния процес относно принудително осъществяване на вземането до
прекратяване на изпълнителното производство на 28.03.2015г, на основание чл.433 ал.1 т.8
ГПК по отношение на ищеца, в качеството му на длъжник-поръчител, погасителна давност
не тече. Срокът на нова давност по чл.117 ал.1 ЗЗД е започнал да тече, считано от
прекратяване на изпълнителното производство т.е. от 29.03.2015г., който нов петгодишен
давностен срок до подаване на заявлението февруари 2019г., не е бил изтекъл. Ето защо,
съдът намира за неоснователни наведените от ищеца доводи за недължимост на сумите по
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК
№971/23.02.2009г., издадена по ч.гр.д.№1735/2009г. по описа на ПРС, тринадесети гр.с.,
4
поради погасяване по давност на вземанията на ответника.
Гореизложеното обосновава извода, че доколкото вземанията на ответника не са
погасени по давност, то предявените искове се явяват неоснователни.
Първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен акт, поради
което същият следва да бъде потвърден, а жалбата като неоснователна следва
да бъде оставена без уважение.
Предвид изхода на спора на въззиваемата страна се дължат разноски,
представляващи договорен и заплатен адвокатски хонорар в размер на 200.00лв
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2230 от 06.07.2020г. на ПРС, постановено по гр.д.
№2221/2019г., осми гр.с.
ОСЪЖДА И. Н. К. с ЕГН-********** от с.И. В., обл.П., ул.*** да заплати на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД ЕИК *********, представлявано от Р. И. М.-Т., в качеството и на
управител, със съдебен адрес: гр.София, р-н Витоша, ЖК“ Малинова долина“, ул.“Рачо
Петков-Казанджията“ №6, сграда Матрикс Тауър, ет.4-6 направени по делото разноски в
размер на 200.00лв/ двеста лева/
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му на страните..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5